Р Е Ш Е Н И Е №260010/10.2.2021 г.
10.02.2021 год. гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, IІІ-ти граждански състав
На 20 януари 2021
година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар Л. Р.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
търговско дело
№ 115
по описа за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по искова молба на П.С.А., Р.С.А., Б.С.А. и К.Г.А., депозирана чрез пълномощника им - адв.Р.М. от САК против ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с
ЕИК *********, с която са
предявени в обективно и субективно съединяване осъдителни искове с посочено правно основание чл.432, ал.1,
вр.с чл.380 от КЗ и чл.86 от ЗЗД - за
осъждане на ответното дружество да заплати на всеки един от ищците сума
от по 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на С. П. А. (баща на първите
трима и съпруг на последната от тях), настъпила в резултат на ПТП от 13.02.2019
г., причинено от автомобил, управляван от водач, застрахован при ответника по
застраховка "ГО", ведно със законната лихва върху претендираните
главници, считано от датата на уведомяване на застрахователя с молба-претенция
- 02.08.2019 г. до окончателното плащане на сумите. Направено
е и искане за присъждане на направените по
делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на всеки един от ищците.
Исковата си претенция ищците основават на следните
обстоятелства: На 13.02.2019 г. на кръстовище, образувано между път II-21 и път III-213,
обл.Силистра, т.а. марка
„МАН", модел „26 363 ФДК", с peг. № СС 8114 АН, управляван от Ш. Д.А., нарушавайки
правилата за движение по пътищата, отнема предимството на движещия се по път с
предимство т.а. марка „Рено", модел „Мастер", с peг. № У 8324 АС,
управляван от В.Ф.И., удря го и предизвиква ПТП, в резултат на което е
причинена смъртта на С. П. А. - пътник в лекия автомобил. За ПТП е съставен
Констативен протокол с пострадали лица с рег.№342р-2433 от 14.02.2019 г., а впоследствие е било образувано
и ДП №6518 ЗМ-26/2019г. по описа на Сектор "ПП" при
ОДМВР-Силистра.
Починалият С. П. А. е съпруг на ищцата К.Г.А. и баща на ищците - П.С.А.,
Р.С.А. и Б.С.А., които изключително тежко понасят неговата внезапна загуба. Твърди
се в ИМ, че С. и К. А., заедно с техните деца били сплотено и задружно
семейство, силно привързани един към друг, помежду им имали изградена силна
емоционална и духовна връзка, обичали се, подкрепяли се и живеели в
разбирателство и хармония. С. А. бил изключително грижовен и любвеобвилен баща,
пример за своите синове и дъщеря си, както и опора за съпругата си, подкрепял
ищците, подпомагал ги във всичко и споделял ежедневието си с тях, семейството
разчитало на него. Загубата на С. А. дълбоко травмирала ищците и ги променила
за цял живот, т.к. загубили много скъп за тях човек, поради което към настоящия
момент усещат празнота, която никой не може да запълни. Ритъмът
на живот на ищците сега бил изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба, те
станали неспокойни, изпитвали чувство на тревожност, мъка и печал по нелепо
отнетия им съпруг и баща, съпроводени с нарушения в съня и апетита, като интензитета
на тези неимуществени вреди не е намалял и до днес и в резултат на тези
негативни емоции, животът им бил обърнат в негативна посока. Станали затворени,
некомуникативни, мрачни и потиснати. К.А. често плачела и си спомняла за всички
хубави мигове, преживени със съпруга й, починал по такъв нелеп начин, избягвала
да излиза и да се среща с хора извън семейството. П.А., Р.А. и Б.А. също трудно
приемат загубата на своя баща, която е повлияла и на общото им емоционално съС.ие.
Към датата на настъпване на ПТП инцидентния т.а. „МАН", с peг. № СС 8114 АН е бил застрахован по
задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответника ЗК „ЛЕВ
ИНС" АД по застрахователна полица №BG/22/1180034029739, със срок
на валидност от 06.12.2018 г. до 05.12.2019 г. Съгласно
изискванията на чл.380 от КЗ ищците с молба, вх.№10319/02.08.2019 г. заявили извънсъдебна
претенция пред „ЗК Лев Инс"АД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, като към момента на депозиране на ИМ, застрахователя - ответник не е
изплатил застрахователно обезщетение, което е обосновало правния интерес от
предявяване на настоящите искови претенции.
По делото е изпълнена процедурата
по чл.366-373 от ГПК и е приключила двойната размяна на книжа между
страните.
В
при условията и в срока по чл.367 от ГПК ответника ЗК "ЛЕВ ИНС" АД е депозирал писмен отговор, в който
заявил становище по предявените искове, като оспорил същите изцяло, както по
основание, така и по размер и поискал отхвърлянето им. Претендира и за
присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
В отговора са оспорени твърденията в ИМ относно механизма и
обстоятелствата, при които е осъществено ПТП. Оспорени са твърденията в ИМ, че причина за възникване на
процесното ПТП от 13.02.2019 г. около 12:40 ч., за което се сочи, че е
настъпило на път II - 21 и път III - 213, област Силистра, е изключително
поведението на водача на т.а. „МАН", с peг. № СС8114АН - Ш. Д.А.. В тази връзка се твърди, че процесното ПТП е възникнало и поради действията на
водача на т.а."Рено Мастер" с peг. № У
8324 АС, управляван от В.Ф.И., което МПС е застраховано при друг застраховател
- „Дженерали Застраховане" АД. Оспорени са и твърденията за търпени от
ищците неимуществени вреди, които да са настъпили в причинна връзка с
осъществяване на процесното произшествие, за техния
интензитет и проявление в такава степен, че да обосноват размера на предявените
искови претенции. Заявено е възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на наследодателя на ищците С. П. А. - той, като пътник в т.а. „Рено
Мастер" с peг. № У 8324 АС, е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, т.к. е пътувал без поставен обезопасителен
колан в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП,
с което е допринесъл в значителна степен за настъпване на травмите,
довели до леталния му край при настъпване на произшествието. Направено е и възражение за съизвършителство между водачите
на двете МПС - участници в ПТП, като на самостоятелно основание се твърди, че е
приложима разпоредбата на чл.53 от , тъй като в конкретния случай,
увреждането е причинено и от поведението на водача на т.а. „Рено
Мастер" В.Ф.И., което МПС, е застраховано при
друг застраховател - „Дженерали
Застраховане" АД. Евентуално, ако се установи, че водачът на застрахования
при ответното дружество т.а. „МАН" има някаква вина за ПТП, то е налице
принос за съизвършителство от 90 % от страна на водача на автомобила „Рено
Мастер" В.Ф.И., чиито противоправни действия са
в основата за настъпване на инцидента, т.к. се е движил с превишена за пътния
участък скорост, не е осъществявал непрекъснат контрол върху автомобила и е
нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1 и 2, чл.21, чл. 48, чл. 50, ал. 2 от Закона
за движение по пътищата. Исковете за неимуществени вреди са оспорени и по
размер, като завишени с твърдение,
че претенциите не съответстват на чл.52 от ЗЗД. Оспорени са
изцяло, като неоснователни и акцесорните претенции за присъждане на законни
лихви върху главниците за неимуществени вреди. Заявено е, че отговорността на
застрахователя по "ГО" на автомобилистите се поражда на договорно
основание и не е деликтна по своя характер, а е гаранционна, поради което относима е разпоредбата на чл.
84 от ЗЗД. От друга страна се изтъква, че ищците претендират лихви за забава,
считано от 02.08.2019 г. - датата на
уведомяването на застрахователя до окончателното плащане, без да бъде съобразена разпоредбата на чл.497, ал.1 от КЗ, съгласно
която такава лихва се дължи от застрахователя върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ, като в случая такива документи, доказващи
правото на ищците да бъдат обезщетени, все още не са представени.
С
ОИМ е заявено възражение срещу искането за присъждане в полза на ищците на
разноски за образуване и водене на делото, тъй като с ИМ било заявено искане за
освобождаването им от плащане на такси и разноски за производството, съответно
и такива не се дължат, в случай, че искането им бъде уважено. Направено е и
възражение по отношение размера на адвокатския хонорар, в случай, че същият не
се претендира по реда на чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата, както и в
случай, че размерът му надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г.
на ВАС.
При условията и в срока по чл.372
от ГПК, ищците са депозирали допълнителна искова молба, с която са направили
пояснения и допълнения на първоначалната такава. За неоснователни са посочили
всички възражения на ответника. Заявили са още, че поддържат всички
твърдения в исковата молба относно механизма на ПТП, вината на водача на
автомобила „МАН“ и
причинно-следствената връзка между произшествието и настъпилите вреди. Оспорват
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
наследодателя на ищците С. П. А., основано на твърдението, че пътувал без поставен
обезопасителен колан, както и възражението за съизвършителство между водачите на двете МПС - участници в ПТП. За
неоснователно намират и възражението за прекомерност на размера на търсеното
обезщетение. По отношение на законната лихва, считат че същата е дължима и
следва да се присъди от датата на уведомяване на застрахователя.
В
срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал отговор на допълнителната ИМ, с
който заявил, че поддържа изцяло отговора на исковата молба.
С Определение от 25.06.2020 г.,
като трето лице-помагач на страната на ответника съда е конституирал Ш. Д.А. - водача
на инцидентния т.а. „МАН“.
В депозирания от последния отговор на ИМ е изразено становище за допустимост на
исковете, но се оспорва основателността им и се желае отхвърлянето им изцяло
като неоснователни и недоказани, ведно със следващите се от това законни последици. Сочи
се, че във връзка с процесното ПТП, срещу деликвента А. е водено ДП №6518
ЗМ-26/2019 г. на ОДМВР – Силистра, като въз основа на внесен обвинителен акт на ОП Силистра, пред ОС
Силистра е образувано НОХД №35/2020 г., за което сочи в отговора си, че не е
приключило и е преюдициално към гражданския спор по настоящото дело, въз основа
на което счита, че исковите претенции на ищците са преждевременно предявени.
Изложени са и съображения за липса на установеност на елементите от ФС на
деликта и то в изискуемата кумулативна наличност, като се изтъква, че в тежест
на ищците е да докажат наличието им. Оспорен е механизма на настъпване на ПТП,
удостоверен в съдържанието на представения протокол за ПТП. Изложени са
аргументи, с които исковите претенции се оспорват и по размер, като завишени и
несъответни на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. С отговора си третото
лице-помагач заявява, че се присъединява към направеното с отговора на ЗК „ЛЕВ ИНС" възражение за
съпричиняване. Направено е и оспорване по основание и размер на обратни
искове, каквито в производството от ответното дружество не са предявени.
В о.с.з. ищците не се явяват, но
чрез процесуалния си представител – адвокат, поддържат исковете така, както са
предявени и молят за уважаването им изцяло по изложените в исковата молба
съображения. Поддържа се и заявената претенция за присъждане на разноски,
съобразно списък по чл.80 ГПК, в т.ч. и адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител за всеки от ищците, на осн. чл.38, ал.2 ЗА.
Допълнителни съображения са изложени в писмени бележки.
В о.с.з. ответникът, не изпраща
представител, но чрез процесуалния си представител – адвокат поддържа заявеното
в писмения отговор становище по иска и моли за отхвърлянето му изцяло по
изложените в отговора съображения. Поддържа и претенция за присъждане на
направените по делото разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК. Допълнителни
съображения излага в писмени бележки.
В о.с.з. третото лице - помагач на
ответника Ш. Д.А. не се явява, но чрез процесуалния си представител – адвокат,
поддържа заявеното в писмения отговор становище по иска. Не претендира за присъждане
на разноски. Допълнителни съображения излага в писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно установено,
че на 13.02.2019 г. на кръстовище, образувано между път II-21 и път III-213,
обл.Силистра, т.а. марка
„МАН", модел „26 363 ФДК", с peг. № СС 8114 АН, управляван от Ш. Д.А., нарушавайки
правилата за движение по пътищата, отнема предимството на движещия се по път с
предимство т.а. марка „Рено", модел „Мастер", с peг. № У 8324 АС,
управляван от В.Ф.И., удря го и предизвиква ПТП, в резултат на което е
причинена смъртта на С. П. А. - пътник в лекия автомобил. По случая било образувано ДП, а в
последствие и съдебно производство.
С влязла в сила присъда №17/27.07.2020
г., постановена по НОХД №35/2020 г. по описа на Окръжен съд - Силистра,
подсъдимия Ш. Д.А. е признат за виновен в това, че на 13.02.2019
г. около 12.41 часа, извън населено място в община Силистра, на кръстовището на
път I-7, път III-213 и път II-21, при
управление на т.а. марка
„МАН", с peг. № СС 8114 АН,
собственост на Община Главиница, движейки се по път II-21
(околовръстен), при наличие на знак Б2 спри,
Пропусни движещите се по пътя с предимство, е отнел предимството на
движещия се по път III-213
(Силистра - Шумен) т.а. марка „Рено - Мастер", с peг. № У 8324 АС,
управляван от В.Ф.И., с което нарушил правилата за движение по пътищата по чл.50, ал.1 ЗДвП, като по
непредпазливост причинил смъртта на С. П. А. - престъпление по чл.343, ал.1,
б."в", вр. чл.342 ал.1 НК.
Установено е по делото от
представеното удостоверение за наследници, а и не е спорно между страните, че
ищците П.С.А., Б.С.А., Р.С.А. са синове и дъщеря на починалото лице, а ищцата К.Г.А. - негова съпруга.
Не е спорен между страните и съдът
приема за установен и факта на наличие на договор за застраховка „Гражданска отговорност”
на инцидентния т.а. "МАН" с peг. № СС 8114 АН при ответника ЗК "Лев Инс" АД по застрахователна полица №BG/22/1180034029739, със срок
на валидност от 06.12.2018 г. до 05.12.2019 г., т.е. действала към датата на ПТП -
13.02.2019 г. Съгласно изискванията на чл.380 от КЗ ищците с молба,
вх.№10319/02.08.2019 г. заявили извънсъдебна претенция пред „ЗК Лев Инс" АД
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, въз
основа на която е заведена щета. С писмо от 30.08.2019 г. от ищците е поискано
представяне на допълнителни документи, като до момента на депозиране на ИМ,
застрахователя - ответник не е изплатил застрахователно обезщетение.
В заключението си вещото лице по
назначената авто-техническа експертиза установява, че произшествието
е настъпило в община Силистра, в близост до с. Калипетрово. Мястото на
произшествието представлява сложно, „X" - образно, четириклоново
кръстовище, образувано от три пътя от републиканската пътна мрежа - първокласен
път I-7, второкласен
път II-21 и третокласен
път III-213. Път I-7 е с променливо направление, като
веднъж свързва инцидентното кръстовище с гр. Добрич и втори път - свързва
кръстовището с гр. Шумен. Път II-21
свързва кръстовището с гр. Русе, а път III-213,
съответно с гр.Силистра. Посочените пътища в района на произшествието са
хоризонтални и прави. Платното за движение на път III-213 в посока път I-7, както и на път I-7 в посока гр.Шумен в района на
местопроизшествието е с широчина 7,60 метра, разделено симетрично на две ленти
с широчина 3,80 метра всяка, по една в двете посоки. Път I-21 по посока към гр.Добрич и
гр.Шумен е с широчина 6 метра. Пътната
маркировка по път III-213 в
посока път I-7, както и
по път I-7 в района
преди и след кръстовището е непрекъсната разделителна линия тип „М1". Пътната настилка представлява едрозърнест асфалт, без
повреди и неравности по нея, която към момента на произшествието е била суха. На изхода на път II-21 по
посока път I-7 към
гр.Добрич, непосредствено преди кръстовището, има поставен двустранно пътен
знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!". Скоростта на движение на т.а. "Рено
Мастер" към момента на удара, която е и скорост на автомобила преди ПТП е
85,5 км/ч. Скоростта
на движение на т.а. "МАН" към момента на удара е 26 км/ч. Вещото
лице е посочило следния механизъм и причини за настъпване на ПТП:
На 13.02.2019 г. около 12:40 ч. т.а. Рено Мастер с per. № У8324АС, управляван от В.И. със
скорост около 85,5 км/ч се е движил по път III-213 (в община Силистра), по
посока към път I-7 и
гр.Шумен. Същият е реализирал движението си в условията на дневна светлина,
добра видимост и суха асфалтова настилка. При същите атмосферни и климатични
условия, т.а. "МАН" с рег.№ СС8141АН, управляван от Ш. А. със скорост
около 26,0 км/ч се е движил по път II-21 (между
Русе и Силистра) по посока към път I-7 и
гр.Добрич. Автомобилът преминал покрай пътния знак Б2 - „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!"
и навлязъл с товарния автомобил "МАН" в инцидентното кръстовище на
около 1,50 м. след началото му. Към този момент т.а. „Рено“ е бил на около 5 м.
преди мястото на удара. Автомобилите продължили да се движат по описания начин
и в определен момент е възникнал удар между предна дясна част на т.а „Рено
Мастер“ (в областта преден десен фар, преден десен калник, предно дясно колело)
и предната лявата част на т.а. „МАН“ (в областта на предната лява част на
кабината). Взаимното застъпване било не по-малко от 50 см. Ударът бил
челно-страничен, почти прав, ексцентричен, изцяло в частта от пътя,
предназначена за движение към гр.Шумен. След удара автомобилите са установили
окончателно движението си в позициите, в които са намерени при огледа на
местопроизшествието. В резултат
при произшествието С. А., пътник в т.а. „Рено“, получил травматични увреждания, а на двата автомобила са причинени материални
щети. Причина за
настъпване на произшествието от технически характер е навлизането на т.а. „МАН“
в инцидентното кръстовище, респ. дясна лента за движение по посока на гр.Шумен,
по която в същото време се движил т.а. „Рено“. Опасната зона за спиране на т.а.
„Рено Мастер“ е 86 м. Опасната зона за спиране на т.а. „МАН“ е 19 м. Водачите на
двата автомобила са могли да се възприемат в рамките на геометричната видимост
към момента на навлизането им в кръстовището, но не и в предходен момент,
когато са се приближавали към него по причина наличната крайпътна растителност.
Според вещото лице опасната зона за спиране на т.а. „Рено“ е по-голяма от разС.ието,
на което са се намирали челните му състави преди мястото на удара към момента
на навлизане на т.а. „МАН“ в инцидентното кръстовище. Времето, за което
предните състави на т.а. „МАН“ са изминали разС.ието от момента на навлизане в
кръстовището до мястото на удара 0,22 s е по-малко от времето за реакция
на водача на т.а. „Рено“ 1 s. Поради
тези две причини, водачът на т.а. „Рено Мастер“ не е имал техническа възможност
да спре и да не навлезе в кръстовището, към момента на навлизане на предните
състави на т.а. „МАН“ в кръстовището. Водачът на т.а. „МАН“ е имал техническа
възможност да предотврати произшествието, ако преди да навлезе в частта от
пътя, предназначена за движение към гр.Шумен е спрял и изчакал движещият се по
тази пътна лента т.а. „Рено Мастер“ да премине и едва тогава да навлезе в
кръстовището.
В кабината
на т.а. „Рено Мастер“ са монтирани 3 броя седалки - една отделна за водача и
две, съединени помежду си за пътници. Всички седалки на автомобила са
оборудвани с триточкови предпазни колани, инерционен тип, предназначени да
запазят положението на тялото на пътуващия „фиксирано" към седалката, така
че то да не политне напред при удар или внезапно рязко спиране и по този начин
да го предпази от наранявания в главата и гръдната област. Към момента на
огледа, коланът на водача е бил намерен в отпуснато съС.ие, което означава, че
същият е бил задействан в резултат на удара, т.е. бил е предварително поставен.
Коланът на средната седалка (лявата за пътниците) не е бил задействан, тъй като
върху нея не е имало позициониран пътник и същият не е бил поставен в заключващия
механизъм. Коланът на дясната седалка е бил поставен от пътника към момента на удара,
където е бил намерен в задействано съС.ие - в протокола за оглед е
записано "...На дясната седалка на
т.а. „Рено Мастер" с peг. № У 8324 АС се намери трупът на С.
П. А. ***. Трупът се намери в седнало положение с колана на седалката....",
т.е. пътникът С. П. А. е седял на предна дясна седалка до дясната врата и
същият е бил с поставен обезопасителен колан.
От заключението на СМЕ се
установява, че в резултат на настъпилото на
13.02.2019 г. пътно-транспортно произшествие на кръстовището между път II-21 и
път III-213 в
област Силистра починалият С. П. А. е получил автомобилна травма (травма в кабината на лекотоварен автомобил,
като пътник на дясна седалка в резултат на челен, предимно с дясната половина
на предните състави на автомобила удар в лявата странична повърхност на
кабината на тежкотоварен автомобил - сметовоз), изразяваща
се в тежка съчетана травма с множество телесни увреждания, подробно описани в
заключението. Имайки предвид характеристиките на телесните увреждания,
установени по време на извършената съдебно-медицинска аутопсия, техните
локализации и механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие настоящата експертиза е направила заключението, че между
получаването на тези увреждания, довели до смъртта на С. П. А. и
пътно-транспортното произшествие, настъпило на 13.02.2019 г. на кръстовището
между път II-21 и път III-213 в
област Силистра е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Характеристиките
на уврежданията свидетелстват за това, че в случая става въпрос за
високоенергийна травма, довела до увреждания в различни анатомични области от
тялото на пострадалия, като водещите механизми са били удари и притискане.
Гръдната травма е възможно да се получи и в резултат на възпиращото действие на
предпазния колан и от притискане на гръдния кош от деформирани части на
автомобила. Локализацията и характеристиките на уврежданията свидетелстват за
това, че травмиращата сила, която ги е причинила е била с посока отпред назад и
отстрани отдясно на пострадалия. Характеристиките на уврежданията и техните
локализации добре отговарят да са получени на мястото, на което е пътувал
пострадалият, а именно на дясната седалка в кабината на процесния автомобил.
Всички увреждания се дължат преди всичко на притискане и удар от силно
деформирани части на кабината на лекотоварния автомобил, в който е пътувал пострадалият
С. П. А.. Всички описани в медицинските документи по делото телесни увреждания
по тялото на пострадалия С. А. са се получили въпреки поставения предпазен
колан и се дължат на тежките деформации на кабината на автомобила, в който е
пътувал. Най-вероятно ако пострадалият е бил без поставен
предпазен колан, при този механизъм на произшествието, би получил по-тежки и
по-изразени телесни увреждания.
По искане на ищците и за
установяване на претърпените от тях неимуществени вреди в резултат смъртта на С.
А., по делото са събрани гласни доказателства - разпит на свидетелите И.И., И.Ч.,
М.С. и С.С.. Всички разпитани свидетели еднопосочно заявяват, че починалия С. А.
имал съпруга и три деца. Били задружно семейство - всички живеели заедно в една
къща и едно домакинство, независимо, че децата му вече имали свои семейства и
деца. Семейството било много сплотено, С. много помагал на децата и внуците си,
грижел се за тях, бил много добър, кротък и състрадателен човек - помагал не
само на своите, но и на чужди хора. К. - съпругата на С. и децата му П., Б. и Р.
много тежко приели смъртта му, били съкрушени, плачели много. Всички много
страдали от загубата на С., често ходели на гроба му, затворили се в себе си,
спрели да общуват, понастоящем продължавали да тъгуват за загубата на С. и не
са я преодолели. Св.С. заявява, че след смъртта на баща си П. получил някакво
заболяване, оперирали го. Според св.С. починалия С. и съпругата му К. били
много добро семейство - С. работел и се грижел финансово за издръжката на
семейството, а К. се грижела за него и за дома им. След смъртта на С. К.
изпаднала в шок, говорела си сама, на погребението припаднала. И досега К. била
зле и страдала от загубата на съпруга си, редовно ходела на гробищата.
По делото, като свидетел е
разпитан и В.И. - шофьор на единия от участвалите в процесното ПТП автомобили -
т.а. „Рено Мастер" с peг. № У 8324 АС. В показанията си св.И.
заявява, че в управлявания от него автомобил пътувал починалия С. А., като
пътували за гр.Силистра, където свършили работата си и на връщане, на едно
кръстовище станало ПТП. Сочи, че другия автомобил не спрял на знак
"Стоп", а той го забелязал когато бил на самото кръстовище, натиснал
спирачка, завил волана, но не успял да избегне удара, който бил от дясната
страна на камиона, където стоял С.. Не си спомня дали С. е бил със сложен
предпазен колан.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените в производството главни
искове се квалифицират като такива с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр.
чл.52 ЗЗД. Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на наследодателя на ищците е такова с правно основание
чл.51, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно чл.380,
ал.1 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
случаите на възстановяване в натура.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст, при
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи
при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана
отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на
обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно:
деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както
и вина, независимо от нейната форма - умисъл или непредпазливост. Следователно,
основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна от ищците
фактическа обстановка. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което
правило задължава съда да изследва наличието на пряка причинна връзка между
увреждането и вредоносния резултат. Относима още към правилното решаване на
конкретния спор е и ал.2 на сочения законов текст по силата на която, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Възражение в тази насока е направил ответника.
В настоящия случай,
безспорно е установено, че е налице непозволено увреждане. Водачът на
застрахования автомобил Ш. Д.А., реализирал процесното ПТП, е признат за
виновен и осъден с влязла в сила присъда, поради което и на основание чл.300 ГПК, гражданският съд е обвързан от присъдата относно авторството,
противоправността на деянието и вината на дееца, като в настоящото производство
следва да се докажат единствено вредите, техния вид и размер и че са настъпили
в причинна връзка от деликта.
Безспорно е
установено по делото, че на 13.02.2019 г. около 12.41 часа, извън
населено място в община Силистра, на кръстовището на път I-7, път III-213 и път II-21, Ш. Д.А. при
управление на т.а. марка
„МАН", с peг. № СС 8114 АН,
собственост на Община Главиница, движейки се по път II-21
(околовръстен), при наличие на знак Б2 спри,
Пропусни движещите се по пътя с предимство, е отнел предимството на
движещия се по път III-213
(Силистра - Шумен) т.а. марка „Рено - Мастер", с peг. № У 8324 АС,
управляван от В.Ф.И., с което нарушил правилата за движение по пътищата по чл.50, ал.1 ЗДвП, като по
непредпазливост причинил смъртта на С. П. А..
Обстоятелството, че наследодателя
на ищците е починал в резултат на ПТП също е установено по делото и е елемент
от присъдата. Вредата също е доказана - причиняване на смърт на съпруг,
съответно родител на ищците. Безспорно е, че в резултат на това ищците са
претърпели неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на много близък
човек. От свидетелските показания се установява, че отношенията между ищците и
техния наследодател са били изключително близки, че последния е бил морална и
финансова опора на съпругата и децата си. Доказан е и фактът, че причиненият
вредоносен резултат е в причинна връзка с противоправното деяние.
Установено е от представеното по
делото удостоверение за наследници, че ищците са съпруга, съответно синове и
дъщеря на починалото от увреждането лице, поради което и същите са от кръга на
лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, съобразно
Постановление №4 от 26.05.1961 г. на Пленума на ВС.
Безспорно е
доказана по делото и причинно-следствена връзка с ПТП на твърдяните от ищците
неимуществени вреди в резултат на смъртта на наследодателя им. В Решение
№9/02.02.2018 г. на ВКС по гр.д.№1144/2017 г., III г.о. е посочено, че причинната връзка е зависимост, при която
деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е
единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от
съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в
процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а
само определя нейния обем. При тези разяснения и при съобразяване на механизма
на процесното ПТП, следва обоснован извод, че причинно-следствена връзка с ПТП
на причинените неимуществени вреди безспорно е налице.
Установен по делото, а и безспорен
между страните е факта на наличие на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на инцидентния т.а. "МАН" с peг. № СС 8114 АН при ответника ЗК "Лев
Инс" АД по застрахователна полица №BG/22/1180034029739,
със срок на валидност от 06.12.2018 г. до 05.12.2019 г., т.е. действала към датата на ПТП -
13.02.2019 г. Установено е и че съгласно изискванията на чл.380 от КЗ
ищците са заявили извънсъдебна претенция пред „ЗК Лев Инс"АД за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, въз основа на която е заведена щета, като до
момента на депозиране на ИМ, застрахователя - ответник не е изплатил
застрахователно обезщетение.
При наличието на валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност", на основание чл.432, ал.1
от КЗ, увредените от деликта лица могат да претендират обезщетение пряко от
застрахователя. Легалната дефиниция на застраховането срещу „Гражданска
отговорност" се съдържа в чл.429 от КЗ и то е вид застраховане, при което
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
В чл.52 ЗЗД е
предвидено, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния
размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията,
степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
При определяне
размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, съда
съобрази характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищците болки и страдания, в резултат смъртта на техния съпруг и баща, както
отчете и установения от свидетелските показания факт на изключително близките
отношенията между ищците и техния наследодател и това че последния е бил
морална и финансова опора на съпругата и децата си. При установената по делото
конкретика относно отношенията между съпрузите, съответно родител и деца,
интензитета и продължителността на страданията, обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване и проявление на неимуществените
вреди съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на по 80 000 лева
за всеки от ищците. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се
установява търпените от ищците болки и страдания да са с интензитет по-голям от
обичайните при загуба на толкова близък родственик. Взаимоотношенията между
починалия и ищците действително са били много добри, такива каквито са
характерни за тези родствени връзки. От показанията се установява, че ищците
продължават да бъдат сплотени и намират опора и утеха един в друг. Децата на
пострадалия имат собствени семейства и деца, за които се грижат. Действително,
загубата на техния съпруг и баща, ищците приели тежко, били съкрушени, плачели
много и понастоящем продължавали да тъгуват и често ходели на гроба му, но
продължили живота си. В тази връзка отношенията между ищците и техния наследодател не са различни от характерните
за съпруг и баща. В тях не се установява нещо изключително и необичайно,
надхвърлящо традиционното за този вид родство, което да обоснове определяне на
обезщетение по-голямо от посоченото. Ето защо, при отчитане на критериите
посочени в ППВС №4/1968 г. - момент на настъпване на смъртта, възраст и
обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между
пострадалия и лицата, които претендират обезщетение, действително съдържание на
съществувалите между пострадалия и претендиращите обезщетение житейски
отношения, установено в процеса от доказателствения материал, настоящия съд намира,
че доколкото болките и страданията от смъртта на техния съпруг и баща могат да
се съизмерят в паричен еквивалент, то справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД за
всеки от ищците се явява обезщетение в размер от по 80 000 лв., като в
останалата част до претендираните от по 150 000 лева, претенциите следва да
бъдат отхвърлени.
Ответникът е въвел възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат страна на пострадалия, тъй като пътувал в
т.а. "Рено Мастер" без поставен предпазен колан. Възражението е
неоснователно и се остави без уважение от настоящия съд.
Съпричиняване, по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице, когато вредата е настъпила и от действията на
пострадалото лице. В този случай, виновно действалото лице следва да отговаря
само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и
за последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се
цели да се определи действителния обем на отговорността на виновния причинител
на вредите. В ППВС №17/63 г., т.7 е указано, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. В
решения на ВКС по т.д.№490/2012 г. на II т.о. и по т.д.№2998/2013 г. на I т.о. е посочено, че обезщетението
за неимуществени вреди, определено според указаното в ППВС №4/68 г. след
обсъждане на обстоятелствата на конкретния случай, се намалява съответно на
приноса на пострадалия, с отчитане на размера на съпричиняването.
Съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е въвела в процеса,
тъй като с позоваването на предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД тя цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. В конкретиката на процесния
случай, следва да се отбележи, че само нарушенията на ЗДвП, които се намират в
причинна връзка и са допринесли за настъпването на вредоносните последици имат
релевантно значение от гледна точка на чл.51, ал.2 ЗЗД при преценката за
приноса на пострадалия.
В настоящия случай по делото е
установено, че пострадалият е бил с поставен предпазен колан. Експертът по
назначената автотехническа експертиза сочи, че коланът на дясната седалка е бил
поставен от пътника към момента удара, където е бил намерен в задействано съС.ие
- в протокола за оглед на местопроизшествието е записано "...На дясната седалка на т.а. „Рено
Мастер" с per. № У 8324
АС се намери трупът на С. П. А. ***. Трупът се намери в седнало положение с
колана на седалката....", т.е. пътникът С. П. А. е седял на предна дясна
седалка до дясната врата и същият е бил с поставен обезопасителен колан.
Експертът по назначената медицинска експертиза сочи, че
всички описани в медицинските документи по делото телесни увреждания по тялото
на пострадалия С. А. са се получили въпреки поставения предпазен колан и се
дължат на тежките деформации на кабината на автомобила, в който е пътувал, като най-вероятно
ако пострадалият е бил без поставен предпазен колан, при този механизъм на
произшествието би получил по-тежки и по-изразени телесни увреждания.
Анализът на всички приобщени по
делото писмени доказателства, а също и заключенията на вещите лица, изготвили
автотехническата и медицинската експертизи налагат извод, че не са извършени от
страна на пострадалия действия, които биха могли да се квалифицират като
нарушение правилата за движение по пътищата и да са в причинна връзка с
настъпването на вредоносния резултат, поради което не е налице съпричиняване на
вредоноснония резултат от страна на пострадалия, съответно не са налице
предпоставките за намаляване на определените обезщетения.
Ответника е направил и възражение за съизвършителство между водачите на
двете МПС - участници в ПТП, като на самостоятелно основание твърди, че е
приложима разпоредбата на чл.53 от , тъй като в конкретния случай,
увреждането е причинено и от поведението на водача на т.а. „Рено
Мастер" В.Ф.И., чиито противоправни действия са
в основата за настъпване на инцидента, т.к. се е движил с превишена за пътния
участък скорост, не е осъществявал непрекъснат контрол върху автомобила и е
нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1 и 2, чл.21, чл. 48, чл. 50, ал. 2 от Закона
за движение по пътищата.
Както се изложи до тук, процесното ПТП, причинило смъртта на
наследодателя на ищците, е причинено от виновните действия на водача на
товарния автомобил "МАН", за които е признат за виновен с влязла в
сила присъда. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи виновни
действия и на водача на товарния автомобил "Рено Мастер", т.е.
доказателства за твърдението на ответника непозволеното увреждане да е
причинено от неколцина. Дори и в най-благоприятната за ответника хипотеза, т.е.
при наличие на съизвършителство между водачите на
двете МПС (каквото в настоящия процес не е установено), в чл.53 ЗЗД е установена солидарна отговорност за причинителите на
вредата, ако увреждането е причинено от неколцина, което означава, че всеки от
тях отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълния
им размер, а не съобразно приноса му. В Решение №123/19.06.2012 г. на ВКС по
гр.д.№171/2011 г., IV г.о. е разяснено, че в производството по иска за
обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението
между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл.53 ЗЗД те отговарят
солидарно, а съгласно чл.122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на
цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Съотношението на вината е
предмет на иска по чл.127 ЗЗД, където предмет на делото са вътрешните отношения
между длъжниците. В същия смисъл е и Решение №535/25.07.2012 г. на ВКС по
гр.д.№1465/2010 г., IV г.о., където е посочено, че в процеса за обезщетение на
вредите не е предмет определянето на размера на дължимото от всеки от
съпричинителите обезщетение за причинените вреди, в т.ч. и в случай на
предявяване на претенцията само срещу един или някои от тях. Осъденият
солидарен длъжник има право да предяви срещу съдлъжниците регресен иск за
разликата над частта, съответстваща на участието му в увреждането.
Предвид изхода на делото,
основателна се явява и претенцията на ищците за присъждане на законна лихва
върху присъдените обезщетения. Съгласно чл.493, ал.1, т.5 от КЗ,
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ. В
чл.429, ал.3 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от
застрахования само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на
уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда
на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. (в
т.см. Решение №128/04.02.2020 г. по т.д.№2466/2018 г. на ВКС, 1-во т.о.). В
случая от представените по делото доказателства се установява, че ищците са
предявили претенциите си пред застрахователя на 02.08.2019 г., от която именно
дата се дължи лихвата за забава. В тази връзка за неоснователни се намериха и
не се споделят доводите на ответника за неоснователност на акцесорните претенции за присъждане на
законни лихви върху главниците за неимуществени вреди, основани на разпоредбите на чл.84 ЗЗД, чл.497, ал.1 и
чл.106, ал.3 от КЗ, т.к. са в противоречие с цитираните норми на закона и
съдебната практика.
И двете главни страни по делото са
направили искане да им бъдат присъдени сторените по делото разноски, като са
представили и списък по чл.80 ГПК. Сторените по делото разноски следва да бъдат
присъдени съобразно правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
В производството пред настоящата
инстанция ищците са направили разноски в размер на 700 лв. - възнаграждение за
вещи лица, както и са заявили искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
в полза на процесуалния им представител. Съразмерно с уважената част от иска, в
съответствие с правилото на чл.78, ал.1 ГПК, на ищците следва да бъде присъдена
сума за разноски в размер на 373,33 лв.
При изхода на делото в настоящата
инстанция, съдът прие за основателна и заявената претенция за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищците, на
осн. чл.38, ал.2 ЗА, тъй като същите са защитавани от адв.Р.М. безплатно, в
хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. При това положение и на основание чл.38,
ал.2 ЗА на същата, за осъществената защита в настоящата инстанция, следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение, определено в съответствие изхода на
производството (частично уважаване на всеки един от предявените искове) или да й
се присъди общо сума в размер на 14 064 лв. (11 720 лв. + 2344 лв. ДДС),
определена съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. и §2а от ДР на
Наредбата, т.к. адв. М. е регистрирана по ДДС, която сума ответника да бъде
осъден да й заплати.
С оглед изхода на делото,
направеното в тази насока искане и нормата на чл.78, ал.3 от ГПК, на ответната
страна също следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебно-деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Ответника е сторил разноски
в общ размер на 3700 лв. (в т.ч. 3000 лв. - възнаграждение за адвокат и 700 лв.
- възнаграждение за вещи лица). Съразмерно с отхвърлената част от иска, в
съответствие с правилото на чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да бъде
присъдена сума за разноски в размер на 1726,67 лв.
С оглед нормата на чл.78, ал.10 ГПК
на участвалото в производството трето лице-помагач на страната на ответника Ш. Д.А.
разноски не следва да бъдат присъждани.
Тъй като ищците са били освободени
от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК, дължимата такава
върху присъдените размери обезщетения следва да се възложи върху ответника на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, или той да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд-Ямбол сумата от 12 800
лв.
Така мотивиран, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК
"ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
Лозенец, бул."Черни връх" №51 Д да
заплати на П.С.А. с ЕГН **********, Р.С.А.
с ЕГН **********, Б.С.А. с ЕГН **********
и К.Г.А. с ЕГН **********,***, на
основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от
по 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева) на
всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки
и страдания от смъртта на С. П. А. (баща на първите трима и съпруг на
последната от тях), настъпила в резултат на ПТП от 13.02.2019 г., причинено от
автомобил, управляван от водача Ш. Д.А., застрахован при ответника по
застраховка "ГО", ведно със законната лихва върху присъдените
главници, считано от датата на уведомяване на застрахователя с молба-претенция
- 02.08.2019 г. до окончателното плащане на сумите, като исковете за разликата
над уважените размери главница до претендираните такива от 150 000 (сто и
петдесет хиляди лева) лв. от всеки един от ищците, като неоснователни, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, да заплати на П.С.А. с ЕГН **********, Р.С.А.
с ЕГН **********, Б.С.А. с ЕГН **********
и К.Г.А. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 373,33 лв.
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, да заплати на адв.Р.М. *********, с адрес на дейността: гр.С., ул."*********" №*, ет.* сумата 14 064 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл.7,
ал.2, т.4 и §2а от ДР от Наредба №1/09.07.2004 г.
ОСЪЖДА П.С.А. с ЕГН **********, Р.С.А. с ЕГН **********, Б.С.А.
с ЕГН ********** и К.Г.А. с ЕГН ********** да заплатят на ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК ********* разноски по делото в размер на 1726,67 лв.
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Окръжен съд-Ямбол, сумата от 12 800 лв. (дванадесет хиляди и осемстотин лева),
представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете,
както и 5 (пет) лв. - държавна такса за служебното издаване на изпълнителен
лист.
Решението
подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: