№ 4625
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110129176 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от С. Н. К. срещу /ФИРМА/ установителни
искове, с правно основание чл. 26, ал. 1, пред.1, пред.2 и пред.3 от ЗЗД, вр. чл. 370 от КЗ, вр.
чл. 143, ал.2,т.6 от ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, изречение
последно от ОУ към застрахователен сертификат № *********** на застраховка „Живот“ на
кредитополучателите /ФИРМА/, съгласно групов застрахователен договор МАХ-001/2019г.,
съединен с иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 62,43 лева, представляваща недължимо платена сума
по застрахователен сертификат № *********** на застраховка „Живот“ на
кредитополучателите /ФИРМА/, съгласно групов застрахователен договор МАХ-001/2019г.,
ведно със законната лихва от 21.05.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че на
12.08.2022 г. сключил с /ФИРМА/ договор за кредит № ***********, като ищецът сключил и
застраховка „Живот“ на кредитополучателите /ФИРМА/, съгласно групов застрахователен
договор МАХ-001/2019г., удостоверено със сертификат № ***********. Срока на
застраховката бил срока на падежната дата на последната погасителна вноска по договора за
кредит – 01.07.2023г., като размера на застрахователната сума се определял от баланса по
кредита. Твърди, че на 18.01.2023г. ищцата погасила предсрочно кредита, с което договора
бил прекратен, а нуждата от гарантиране на кредита, чрез процесната застраховка отпаднал,
което обусловило и правото на ищцата да иска връщане на съразмерната част от
застраховката до края на срока на договора. Поддържа, че в чл. 3 от ОУ към сертификата
било договорено, „в случай на предсрочно погасяване на кредита индивидуалното
застрахователно покритие остава в сила, съгласно погасителния план по кредита, като
ползващото лице се променя от кредитната институция на застрахованото лице, респективно
неговите наследници“. Именно тази клауза ищецът счита за нищожна, като противоречаща
на чл. 143, ал.2, т.6 от ЗЗП, доколкото клаузата позволява на търговеца да се освободи от
свое насрещно задължение по договора, но такава възможност не е предвидена за
потребителя, като по този начин неоснователно се обогатява за негова сметка. Посочва и че
процесната клауза заобикаля закона и по конкретно чл. 370 от КЗ, както и че е уговорена,
1
поради противоречие с добрите нрави. По изложеното счита, че за него е налице правен
интерес от предявяване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва основателността на предявените искове. Позовава се на правото на
застрахованото лице при предсрочно погасяване на кредита да прекрати едностранно
застраховката с писмено изявление до застрахователя на основание чл. 443, ал.2 от КЗ, което
право ищцата не упражнила. Поради това твърди да не е налице нищожност и
неравноправност на процесната клауза. По изложеното моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът С. Н. К., редовно призован, не се явява. С молба с вх. №
404272/11.12.2024г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в открито съдебно заседание, представлява се
от юрисконсулт Н., която моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно че между страните е сключен договор за кредит №
***********/12.08.2022г., като на същата дата ищцата сключила и застраховка живот на
кредитополучателите на /ФИРМА/, съгласно групов договор № MAX-001/2019г.,
удостоверено със застрахователен сертификат № ***********. Не е спорно между страните,
че крайната дата на застраховката е датата на падежа на последната погасителна вноска –
01.07.2023г. Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че същият на 18.01.2023г.
предсрочно е погасил договора за кредит. Не е спорно и че еднократно е заплатена от
ищцата застрахователна премия в размер на 120,75 лева. С протоколно определение от
17.12.2024г., съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството,
че размера на премията за периода от предсрочното погасяване до изтичане на срока на
полицата е в размер на 62,43 лева, като в тази връзка е допуснал и увеличение размера на
цената на иска с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 3 от застрахователния сертификат № *********** в случай на
предсрочно погасяване на кредита индивидуалното застрахователно покритие остава в сила,
съгласно погасителния план по кредита, като ползващото лице се променя от кредитната
институция на застрахованото лице, респективно неговите законни наследници.
От разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП следва изводът, че основанията за неравноправност
на една клауза се отнасят до възможността търговеца или доставчика едностранно да
променя вече сключен договор или да се освободи от отговорност или да ограничи същата в
случай, когато виновно не изпълни договора и с това причини вреди, а също така и когато
поставя потребителя в неравностойно положение по отношение на условията по договора,
които потребителя поема. В процесния случай следва да бъде прието за основателно
твърдението на ищеца, че клаузата на чл.3, изречение последно от Общите условия
съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Клаузата е нищожна поради
самата и формулировка. Така, както е формулирана процесната клауза, следва изводът, че
същата се отнася до насрещна престация, която следва да бъде изпълнена от застрахователя,
при настъпване на определено събитие, но размерът на тази престация не може да се
определи, тъй като вече застрахованият е изпълнил предсрочно задължението си по
свързания договор за кредит. Тоест тази клауза позволява на търговеца да се освободи от
задълженията си по застрахователния договор по своя преценка, както и да задържи сума,
получена за престация, която не е извършил и няма как да извърши. Поради изложеното
съдът счита, че тази клауза се явява неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП, като
уговорена в противоречие на закона. На следващо място същата клауза от общите условия е
и неравноправна съгласно чл. 143, ал.2, т.20, вр. ал.1 от ЗЗП, респективно нищожна на
основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка по застрахователния договор
2
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на застрахователя и потребителя,
като позволява на застрахователя да ограничи правото на застрахования, произтичащо от чл.
370 от КЗ /така както е формулирана/, в случай на предсрочно прекратяване на
застрахователния договор, като задържи получената от застрахования сума за
застрахователна услуга, която не е извършил.
По изложените съображения съдът счита, че предявения установителен иск се явява
основателен.
Съдът счита предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за неоснователен.
Съгласно чл. 370 от КЗ, в случай на прекратяване на застрахователния договор преди
изтичане на застрахователния период, застрахователят има право на съответната премия
само за частта от застрахователния период, през който е носил покритие. От нормативната
уредба следва, че право на връщане на съответната част от застрахователната премия при
прекратен застрахователен договор има и застрахованият, като е без правно значение по чия
инициатива е прекратена застраховката /Решение № 143 от 19.01.2021 г. по т. д. № 5/2020 г.
на ВКС, I т. о./. При предсрочно прекратяване на застрахователното правоотношение на
възстановяване подлежи разликата между застрахователната премия за целия период на
покритие и частта от същата, съответна на времевия интервал, през който договорът между
страните е действал. Тази норма се явява частно проявление на установения принцип за
забрана на неоснователното обогатяване. Точно до такава хипотеза би се достигнало в
случай че застрахователят откаже да възстанови или възстанови част от застрахователната
премия, по-малка от установената в закона такава, тъй като поради прекратяването на
договора той не е предоставил съответна на нея насрещна престация. Следователно, по
аргумент на противното на предвидената норма в чл. 370 от КЗ, при предсрочно
прекратяване на застрахователния договор застрахователят няма право на застрахователна
премия за периода от прекратяването на договора до изтичане на първоначално уговорения
му срок, тъй като с предсрочното прекратяване на договора за последния отпада
задължението да носи риска от настъпване на предвидените застрахователни събития и при
евентуалното им осъществяване да заплати на застрахования обезщетение за претърпените
вреди. Ето защо в случай, че застрахователната премия е била заплатена изцяло с
прекратяването на действието на договора за застрахователя възниква задължение да
възстанови на застрахователя частта от платената от последния премия, съответстваща на
периода от прекратяване на договора до уговорения краен срок на покритие.
Следва обаче да се подчертае, че оспорената в настоящото производство клауза по
чл. 3 от Общите условия не е правопораждащият факт за заплащане на застрахователната
премия. От приложените по делото ОУ се и установява, че страните не са уговорили
хипотеза, при която процесният договор да се прекратява при предсрочно прекратяване на
кредита. Поради тази причина следва да намерят приложение разпоредбите на КЗ и в
частност чл. 443, ал.2 от КЗ. Цитираната разпоредба гласи, че "застрахованото лице може по
всяко време да прекрати застрахователния договор по ал. 1 с едностранно писмено
изявление, отправено до застрахователя". От събраните по делото доказателства не се
установява, че ищецът е отправил едностранно писмено изявление за прекратяване на
договора, което да е стигнало до застрахователя. Тоест не е налице предсрочно прекратяване
на застрахователния договор, респективно не са налице основанията за връщане на
застрахователната премия в претендирания размер. Ищецът не е ангажирал и никакви
доказателства, че е отправил и искане до застрахователя да възстанови процесната сума
преди депозиране на исковата молба, съобразно законовите изисквания.
По изложените съображения осъдителната претенция се явява неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза и на двете страни,
3
съобразно изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК. Ищецът е заплатил
държавна такса в размер на 50,00 лева, от която следва да му се присъди половината, тоест
25,00 лева. Процесуалният представител на ищеца претендира за присъждане адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от ГПК, като по делото е представен договор
за правна защита и съдействие, от който се установява, че страните са уговорили
представителство в горепосочената хипотеза. Така на /ФИРМА/, БУЛСТАТ **************,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер с ДДС от 480,00 лева,
на основание чл. 7, ал.1,т.1, вр. §2а от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от исковете.
На ответника също се следват разноски съобразно изхода на спора. Той претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На ответника на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва
да се определи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева, или на
ответника съобразно отхвърлената част от исковете, следва да се присъдят разноски в размер
на 50,00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на клаузата на чл. 3, изречение последно от ОУ към
застрахователен сертификат № *********** на застраховка „Живот“ на
кредитополучателите /ФИРМА/, съгласно групов застрахователен договор МАХ-001/2019г.,
на основание чл. чл. 26, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 370 от КЗ, вр. чл. 143, ал.2, т.6 от ЗЗП.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. К., ЕГН ********** срещу /ФИРМА/, ЕИК
************, иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 62,43 лева, представляваща недължимо платена
сума по застрахователен сертификат № *********** на застраховка „Живот“ на
кредитополучателите /ФИРМА/, съгласно групов застрахователен договор МАХ-001/2019г.,
ведно със законната лихва от 21.05.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. К., ЕГН **********,
сумата в размер на 25,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Н. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ************,
сумата в размер на 50,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, БУЛСТАТ
**************, сумата в размер на 480,00 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение,
присъдено в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5