№ 553
гр. Сливен, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230103352 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана в изпълнение
на дадените указания от съда с разпореждане № 3455 от 04.08.2021 г. единствено от ФЛ
И.П.И., ЕГН: ********** от гр. Сливен, ***** чрез адв. Е.П. от АК-Сливен с правно
основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124 ГПК срещу Община Сливен, с който иск се
претендира да се признае за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи
сумата от 1716,60 лв., от които сумата от 858 лв., главница и сумата от 858 лв. лихва, за
принудителното събиране на които суми е образувано изпълнително дело № 1087/2021 г. на
ЧСИ Г.Г. като погасени по давност.
Ищецът твърди, че бил получил от ЧСИ Г.Г. покана за доброволно изпълнение, от
която се установявало, че срещу него в качеството на ЕТ бил издаден Акт за установяване
на задължения за периода от 13.01.2012 г. до 21.01.2012 г. за сумата от 858 лв. главница и
сумата от 858,60 лв., лихва. Процесният Акт № РА000009 бил издаден на 21.01.2012 г. и бил
влязъл в сила 14 дни след получаването му и било образувано въз основа на него изп.д. №
488/2013 г., по което поканата за доброволно изпълнение била връчена на 08.08.2013 г., от
която дата била започнала да тече нова давност. Твърди, че от датата на влизане в сила на
акта-08.08.2013 г. до 06.07.2021 г.- датата на образуване на изп.д. № 1087/2021 г. била
изтекла в негова полза петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.
Моли съдът да признае за установено, че не дължи на ответника претендираните от
него суми по Акт № РА000009 бил издаден на 21.01.2012 г- сума от 858,00 лв., съставляваща
главница и сумата от 858,60 лв., съставляваща лихва, тъй като същите били погасени с
изтичането на петгодишната давност. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран. Ответникът признава предявените
искове, тъй като била изтекла предвидената в чл. 172, ал. 2 ДОПК погасителна давност на
установените публични задължения за данък превозни средства с процесния акт. Към
момента на образуване на изп.д. № 1087/2021 г. на ЧСИ Г.Г. погасителната давност била
1
изтекла, тъй като последното изпълнително действие било извършено на 01.10.2013 г., а
изп.д. било образувано на 06.07.2021 г. Ищецът не бил направил изрично волеизявление
пред взискателя, че желае да се приложи института на погасителната давност. За
задълженията данък превозни средства не била настъпила и абсолютната 10 г. погасителна
давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК за да бъдат служебно отписани тези задължения от
взискателя. Твърди, че на 18.08.2021 г. бил направил искане на основание чл. 433, ал. 1, т. 2
ГПК производството по делото да бъде прекратено и на 19.08.2021 г. било издадено
постановление за прекратяване на изпълнителното дело. Бил отпаднал интереса на ищеца от
настоящия процес. Моли съдът да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като бил
признал иска и не бил дал повод за предявяването му или алтернативно прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът с Определението си от 13.09.2021 г. по чл. 140 ГПК е отделил като безспорни между
страните обстоятелства, че е налице новонастъпило обстоятелство по см. на чл. 439 ГПК, а
именно факт настъпил след издаването на изпълнителния титул относно вземанията, за
които е издаден, каквото в случая се явява изтеклата петгодишна погасителна давност за
вземанията.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Ищецът е получил от ЧСИ Г.Г. покана за доброволно изпълнение, от която се
установява, че срещу него в качеството на ЕТ бил издаден Акт за установяване на
задължения за периода от 13.01.2012 г. до 21.01.2012 г. за сумата от 858 лв. главница и
сумата от 858,60 лв., лихва. Процесният Акт № РА000009 е издаден на 21.01.2012 г. и е
влязъл в сила 14 дни след получаването му и е образувано въз основа на него изп.д. №
488/2013 г., по което поканата за доброволно изпълнение е връчена на 08.08.2013 г., от която
дата започва да тече нова давност. Безспорно е между страните, че от датата на влизане в
сила на акта-08.08.2013 г. до 06.07.2021 г.- датата на образуване на изп.д. № 1087/2021 г. е
изтекла в полза на ищеца петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Ответникът на
18.08.2021 г., след като му е била връчена исковата молба по настоящото дело на 10.08.2021
г. и в едномесечния срок за отговор на исковата молба е направил искане на основание чл.
433, ал. 1, т. 2 ГПК производството по делото да бъде прекратено и на 19.08.2021 г. е
издадено постановление за прекратяване на изпълнителното дело.
Други относими към предмета на спора доказателства не са ангажирани.
По отношение на въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск по
чл. 439 ГПК съдът съобрази практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 513/
24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о. и определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. В цитираните определения изрично се приема
допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на
несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното
производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист,
погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на
това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му.
Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза
на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен
е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство.
2
Аргумент за горните изводи е и че новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса
на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със
сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и
когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй
като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК
ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото
поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието – така Определение № 549 от 29.11.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК.
В хода на производството ответникът изрично признава иска с отговора на исковата
молба, и ищецът е направил изявление за постановяване на решение при признание на иска
в откритото съдебно заседание на 11.10.2021 г., то са налице предпоставките за
постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК. При така установените факти съдът
прие следните правни изводи.
Съгласно чл.439 ал.1 и 2 ГПК длъжникът може чрез иск да оспорва изпълнението,
като основе претенцията си на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В процесния случай
ищецът сочи именно такъв факт – погасяване по давност на вземането и преклудиране
възможността то да бъде събирано принудително. Следва да се отбележи, че страните, освен
по фактите, не спорят и относно правните последици на продължилото бездействие по
изпълнителното производство.
Съдът намира, че исковата претенция следва да бъде уважена по реда на чл. 237 ГПК
и да постанови решение при признание на иска поради наличие на предвидените
предпоставки в чл. 237, ал. 1 ГПК за неговото постановяване и отсъствието на предвидените
в чл. 237, ал. 3 ГПК пречки. На основание чл. 237, ал. 2 ГПК е достатъчно съдът да укаже в
мотивите си, че решението му се основава на признанието на иска
Единствен спорен въпрос по делото е този за разноските. Поради пълното уважаване
на предявените претенции, ищецът иска присъждане на разноски, на основание чл.78 ал.1
ГПК.
Ответникът иска възлагане на разноските върху ищеца, като сочи, че е признал
изцяло претенциите му, както и че не е дал повод за завеждане на делото. Правното
основание на тази претенция е чл.78 ал.2 ГПК. Искането на ответника е неоснователно.
Наистина ответникът е признал иска изцяло още с отговора на исковата молба, но предвид
обстоятелствата по делото, извод, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото е
необоснован. В отговора на исковата молба ответникът сочи, че преди завеждането на
делото и след изтичане на давността, погасяваща вземанията, изпълнителните действия са
били продължени, тъй като ищецът не е отправил до взискателя възражение, основано на
давността, което да се приеме за основателно. Тъй като погасителната давност анулира
правото на принудително изпълнение, но не и материалното право, при липсата на
възражение, взискателят е продължил действията си. Последните, според ответника, не
могат да се възприемат като основание за завеждане на дело, тъй като било необходимо
само извънсъдебно възражение от длъжника за преустановяването им. Община следвало
единствено служебно да приложи абсолютната 10 годишна давност за погасяване на
данъчните задължения.
Тези доводи не се споделят от съда, тъй като основават претенцията за разноски на
действия на ищеца, които от гледна точка на разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК са без
3
значение. За предвиденото с тази разпоредба изключение, възлагащо разноските върху
ищеца, законът предвижда като правно значимо единствено поведението на ответника. В
процесния случай поведението на ответника се е изразило в продължаване на изпълнението
и това е дало основание на ищеца да предяви иска си. В този смисъл е правораздавателната
практика, изразена в решение № 185/29.05.2014г. по г.д. № 5196/2013г. на ВКС, ГК, IVг.о.
Основателни в този смисъл са доводите на ищеца, че ответникът след изтичане на
петгодишната давност е подал молба за образуване на изпълнително дело, по което е
получил покана за доброволно изпълнение на задължението си.
Предвид неприложимостта на разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК, следва съобразно
общото правило на ал.1 да се присъдят разноски в полза на ищеца.
Във връзка с размера на разноските, ответникът претендира той да се намали в частта
им относно заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Правното основание за това
искане е чл.78 ал.5 ГПК, съгласно която ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. Молбата за намаляване на разноските е бланкетна и не съдържа конкретни
твърдения и доводи, които да се обсъждат от съда. Независимо от това съдът намира, че
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е съответно на правната и фактическа
сложност на делото. Искането на ответника е неоснователно. Следва разноските на ищеца
да му бъдат присъдени в целия им размер, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Минималният размер на адвокатският хонорар в процесния случай се определя по чл. 7, ал.
2, т. 2 от НМРАВ и се равнява на 350,16 лв., а заплатеното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца се равнява на 366 лв.
Мотивиран от изложеното Сливенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл.
124 ГПК , че ищецът И.П.И., ЕГН: ********** от гр. Сливен, ***** НЕ ДЪЛЖИ на
Община Сливен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Цар
Освободител“ № 1 сумата от 1716,60 лв., от които сумата от 858 лв., главница и сумата от
858 лв. лихва, за принудителното събиране на които суми е образувано изпълнително дело
№ 1087/2021 г. на ЧСИ Г.Г. като погасени по давност.
ОСЪЖДА ответника Община Сливен да заплати на ищеца И.П.И., ЕГН: **********
от гр. Сливен, ***** сумата от 466,00 лв., съставляваща общ размер на сторените разноски
по делото.
Решението е постановено по реда на чл. 237 ГПК и подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ОС-Сливен в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4