РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Ш. , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш., XII СЪСТАВ в публично заседание на четвърти
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря И. Д. Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20203520100663 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Ищцата – С. И. К. от гр. П., твърди в исковата си молба, че е заемала и изпълнявала
длъжността “зам.директор предприятие“ в ответното предприятие по силата на ТПО.
Твърди, че със заповед №9/16.07.2010г., ТПО било прекратено, на основание чл.328, ал.2 от
КТ, поради сключване на договор за управление с новоназначения директор на предприятие
от 16.06.2020г.
Ищцата оспорва издадената заповед за прекратяване на ТПО като незаконосъобразна,
и моли за нейната отмяна. Твърди, че към дата на издаване и връчване на заповедта,
директора не е имал съгласие на ЦУ на СИДП Ш., за прекратяване на ТПО с нея, което било
задължително условия. Твърди, че заповедта й е връчена на 16.07.2020г., а съгласието било
получено на 20.07.2020г.
Счита, че т.н. договор за управление няма характер на такъв, тъй като не отговарял
на изискванията да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които
директорът като управляващ предприятието трябвало да постигне. Липсвало разработена и
предложена бизнес програма, която той да изпълнява по време на действието на договора,
поради което не бил предложил такава на СИДП. Не било ясно каква бизнес цел била
възложена и каква бизнес програма била възложена, и следва да се изпълнява, с посочени
икономически и стопански показатели, които трябвало да бъдат постигнати, и за
реализирането на която било предоставено правото на избор на ръководен екип, вил. и на
1
уволнение по чл. 328 ал. 2 КТ на лица от досегашния управленски персонал. Липсата на
конкретна бизнес задача и бизнес програма, в изпълнение на които било предприето
уволнението, по чл.328, ал.2 КТ го правило незаконосъобразно и налагало отмяната му.
Въпреки, че длъжността, която ищцата заемала била определена като зам. директор
предприятие, счита, че тя не била имала характер и качество на ръководна, предвид
дейността на предприятието като ловно стопанство, нито била определена като такава по
длъжностна характеристика, в какво се изразявала нейната ръководна функция и за коя
дейност от предприятието се отнасяла.
Твърди още, че предвид специфичният характер на работата, която изпълнявала, не
може да започне работа съобразно образованието и квалификацията си, поради ищцата
счита, че е лишена от брутното трудово възнаграждение, което получавала до уволнението
в размер на 2500 лв.
Предвид изложеното, ищцата моли съда да признае уволнението й за незаконно и да
постанови неговата отмяна, да се възстанови на предишната длъжност, и да се осъди
ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
незаконното уволнение, за шест месеца, от 16.07.2020г. до 16.01.2021г., на база брутното й
трудово възнаграждение от 2500 лв., или общо 15000лв., ведно със законната лихва, считано
от 16.07.2020г. до окончателно изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски.
Поддържа предявените искове в съдебно заседание лично и с процесуален
представител-адв.К.Д. от АК-Р..
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника- ТП-ДЛС “Черни лом” със седалище и адрес на управление- гр.П., ул.“М.М.“
№** представлявано от Ю.Б., видно от който счита счита предявените за неоснователни.
Твърди се, че по-голямата част от изложеното в ИМ не отговаряло на истината. Не се
оспорва обстоятелството, че ищцата е работела в ответното предприятие, като със заповед
№9/16.07.2020г., ТПО с нея било прекратено, на осн. чл.328, ал.2 от КТ. Счита се, че са били
налице предпоставките на чл.328, ал.2 от КТ, като трудовия договор бил прекратен от
компетентен орган, спазена била предвидената в закона форма, и прекратяването било
предварително съгласувано и разрешено от Директора на СИДП-Ш.. Съгласувателното
писмо, било издадено на 16.07.2020г., а представеното от ищцата реално не съществувало.
Твърди се, че същото било погрешно повторно изведено. В тази връзка се моли съда
същото да бъде изключено от доказателствения материал. Твърди се още, че налице били и
другите предпоставки, като ищцата е заемала ръководна длъжност. Налице бил и договор за
управление №65/16.06.2020г., с който бил назначен като директор инж.Ю.Б.. На него били
предоставени определени още с назначаването му финансови параметри и бизнес задачи,
като в установения 9 месечен срок същия е преценил, че ищцата нямало как да беда част от
екипа му, и да изпълнява поставените управленски и бизнес задачи.
2
Във връзка с изложените подробни доводи, ответника счита, че исковата претенция
по чл.344, ал.1, т.1 от КТ била неоснователна, като такива били и останалите две, доколкото
зависили от основателността на първата, и моли като такива да бъдат отхвърлени от съда.
В условията на евентуалност, при уважаване на иска за присъждане на обезщетение
за оставане без работа, се прави възражение за прихващане с изплатеното на ищцата
обезщетение за неспазено предизвестие, в размер на 2500 лв.
В с.з. ответникът се представлява от упълномощен представител-адв.С.И. от АК-Ш.,
която по същество пледира, че обжалваната заповед е законосъобразна, и моли съда да
отхвърли предявените искове от ищеца.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от приложеното в цялост трудово досие на ищеца,
се установява, че на 07.09.2016г. е сключен трудов договор №112/07.09.2016г., между
страните, по силата на който ищеца е назначен на работа в ответното предприятие на
длъжност „главен инженер, предприятие“ на пълно работно време. С трудовия договор са
уговорени и размера на основното и допълнителното трудово възнаграждение в размер на
1% за всяка година придобит стаж и професионален опит за заемащата длъжност, както и
размера на платения годишен отпуск.. В последствие с допълнително споразумение
№84/18.01.2017г. към трудов договор №112, ищцата е преназначена на длъжност „заместник
директор, предприятие“. Впоследствие ежегодно с допълнителни споразумения са
променяни различни параметри на трудовото правоотношение с ищцата, като с
допълнително споразумение №9/01.02.2018г. за трудов стаж на ищцата се определя както
следва: общ трудов стаж-25г. 00м. 22д., и стаж в професията-22г. 9м. 18д., а с допълнително
споразумение №5/25.01.2019г., страните са уговорили, че размера на месечното трудово
възнаграждение на ищцата, считано от 01.01.2019г. е в размер на 2000.00лв. За длъжността
„зам.директор, предприятие“, е представена и длъжностна характеристика. От приложената
справка за трудовото възнаграждение на ищцата за м.06.2020г. се установява, че на
същата е начислено основно трудово възнаграждение в размер на 2000.00лв., допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит-25%- 500лв., социални придобивки-
60.00лв., или общо 2560.00лв.
През м.юни 2020г. настъпила промяна в ръководството на ТП-ДЛС “Черни лом”,
като бил сключен Договор за управление №65/16.06.2020г. между СИДП ДП-Ш. и Ю.Б. (
приложен по делото от л.108 до л.114), който приел да ръководи и представлява ТП-ДЛС
“Черни лом”, гр.П.. Неразделна част от този договор за управление е и приложения бизнес
план, подписани и от двете страни по договора за управление. Изискан и приложен е и в
цялост финансовия план на ТП за 2020г.
По повод оспорване на този финансов план от ищцата, по делото са приложени
3
заповеди за заместване на директора на ТП-св.Д., в периода от 01.04.2020г. до 29.04.2020г.,
и в периода от 22.05.2020г. до 29.05.2020г., както и на гл.счетоводител, в периода от
06.04.2020г. до 03.06.2020г. От приложеното извлечение от ел.поща на СИДП ДП-Ш., се
установява, че на 08.04.2020г. до ТП ДЛС „Черни лом“-П. е изпратена заповедта на
министъра на земеделието, храните и горите, с която са дадени указания за изготвяне на
финансовите планове на ДП, като е даден срок до 13.04.2020г. да бъде изпратен
актуализиран финансов план. Приложен е и утвърдения финансов план за 2020г. на СИДП
ДП-Ш., ведно писмото за утвърждаването му от Министъра на земеделието, храните и
горите, получен в СИДП на 20.05.2020г.
От приложеното предизвестие №3/16.07.2020г. се установява, че на 16.07.2020г., на
ищцата било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение. На
същата дата на ищцата е връчена и оспорената заповед №9/16.07.2020г., с която на осн.
чл.328, ал.2 от КТ, считано от 17.07.2020г. се прекратява трудовото правоотношение, като
причини за прекратяването са посочени: “сключване на договор за управление
№65/16.06.2020г. и поставена бизнес задача и план.“ В заповедта изрично е посочено да се
изплати обезщетение за неспазеното предизвестие, както и обезщетение за неползван
платен годишен отпуск.
От представената извадка от ведомост за работни заплати и фиш се установява, че
ищцата през м. юли освен трудовото възнаграждение, е начислено и обезщетение за
неползван отпуск и обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 2500.00лв.
Във връзка с това прекратяване са приложени две съгласувателни писма, като едното
е с изх.№ 3134/16.07.2020г., а другото е изх.№3180/20.07.2020г. на СИДП ДП-Ш..
Приложени са извадки от входящия и изходящ дневник, както на СИДП ДП-Ш., така и от
ТП ДЛС „Черни лом“ гр.П., за периода от 13.07.2020г. до 20.07.2020г. Приложени са и
извлечения от снимки от мобилен телефон, направени от св.Д., на входящия и изходящ
дневник на ТП, на които се извърши оглед в с.з. на 04.02.2021г., при който се установи, че
до 18.09.2020г. този дневник не попълван в цялост и последователно, а са оставяни празни
места, които са попълнени по-късно, в т.ч. и за писмо с №2364/13.07.2020г. ( приложено на
л.118 по делото), с което е поискано от Директора на СИДП ДП-Ш. съгласуване относно
освобождаването на ищцата от заеманата от нея длъжност, както и за съгласувателното
писмо с № 3134/16.07.2020г., като в раздел „кратко съдържание“ има изписан нечетлив
текст с молив.
По делото са разпитани и свидетели. От показанията на св.Н.М. (юрисконсулт в
СИДП) се установява, че на 16.07.2020г., когато е замествала св.Д. И. (видно от
представения болничен лист, на л.22 от делото), инж.Б. лично предоставил писмо с
№2364/13.07.2020г. съдържащо искане за освобождаване на ищцата, като още същия ден
директора на СИДП го резюлирал, след което било изготвен съгласувателно писмо,
подписано от него и изведено в дневника на предприятието. Лично, след оформянето му
4
свидетелката го предоставила на инж.Б., като през това време той водел разговор с
директора на СИДП. По данни на свидетелката Д. И., когато на 20.07.2020г. се върнала на
работа, намерила на бюрото си съгласувателно писмо за освобождаване на ищцата, което
било подписано, но не изведено. Тъй като св.М. отсъствала ( поради ползване на отпуск), не
знаела, че на 16.07. това писмо било изведено от нея, и решила да го изведе и изпрати на
ТП.След изпращането му, получила обаждане от Б., който й заявил, че за това лице и за тази
длъжност има съгласувателно писмо, след което свидетелката забелила в дневника
извеждането и под този номер №3180 извела друг документ. От показанията на св.Д.
(фактически съжител на ищцата) се установи, че до 16.06.2020г бил директор на ТП, като
след това заел друга длъжност в предприятието, от която през м.септември също бил
освободен, което прекратяване е предмет на друго съдебно производство. По данни на
свидетеля в периода когато е бил директор на ТП не е имал бизнес план, а е следвал
финансовия план на предприятието, въз основа на който се определя и неговото
възнаграждение. Конкретно за финансовия план за 2020г., свидетеля заяви, че същия се е
изготвил в края на февруари 2020г., след което бил изпратен до СИДП ДП-Ш., откъдето
бил върнат за корекция, и отново изпратен за одобрение, в ел.вариант. Свидетеля заяви, че
до дата на освобождаването му като директор на предпирятието-16.06.2020г. финансов план
на хартиен носител нямало в предприятието, но това се случвало и в предходни години, като
конкретно за 2019г. заяви, че същия бил представен на хартиен носител едва през
м.декември на същата година. Практиката била да се работи по изработения от тях финансов
план, след като получавали обаждане, че одобрен. Конкретно за 2020г., макар и свидетеля
да заяви, че подписа на директор, да не е на неговия заместник- инж.П., то заложената
печалба от 158 157 лв., е същата каквато я подали първоначално. Тази печалба се
формирала от всички дейности в предприятието, като конкретно дърводобивът и ползването
на дървесината нямало как да се променяли, тъй като били определени за 10 години напред
по горскостопански план. Свидетелят заяви още, че към дата на освобождаването му като
директор, предприятието било на печалба от 66 хил.лв. По отношение на професионалните
качества на ищцата, свидетеля заяви, че лично той като директор не е имал проблеми както
с нея, така и с целия екип, с който работел. Ищцата, която била с 25г. професионален стаж
отговаряла за дърводобива и водели системата относно дърводобива, продажбите,
договорите. Била натоварена и с воденето на главната книга за сечите и правила годишните
отчети, и забележки по отношение на нейната работа не е имало. Свидетеля заяви, че по
негови наблюдения и новия директор не е имал проблем с ищцата, тъй като се консултирал
с нея за различни процедури, за реализация на дървесината. Във връзка с освобождаването й,
свидетеля заяви, че в личен разговор, Б. му казал, че така му е било наредено. Тогава лично
свидетелят му предложил той да излезе от системата, а ищцата да останела като лесничей,
но отговора който получил бил, че това не зависело от него. По отношение на входящия и
изходящ дневник на ТП, свидетеля заяви, че снимките на същия са направени на
18.09.2020г., след работно време (което се установи и от огледа), когато го освободили.
Направил същите, за да се докаже, че дневника не се попълва когато и както трябва, както и
заради това, че се оставя един празен номер всеки работен ден. Тази практика на
5
предприятието била от 15 години, и съществувала както по времето когато той бил
директор, така и преди него, като лично тай го е правил, ако имало предходно писмо, с по-
стара дата, тогава да се завежда. Същото се установи от показанията на св. Д. И.
(технически сътрудник в ТП). От показанията й се установи, че се случвало да оставя в
дневника свободни полета и свободни номера. Случвало се и част от полета да се попълват
с молив, и след като се върне документа да се омастили с химикал. Конкретно за ищцата,
свидетелката заяви, че на 16.07, или17.07., директора й се обадил, за да остави два номера,
за писма които щял да й даде после, за да ги заведе. Така и направила. Впоследствие тези
писма били заведени. След предявяване на дневника и извлеченията от снимки,
свидетелката заяви, че конкретно №2404 (касещ съгласувателното писмо) е било с „дупка“
и е омастилено по-късно, съотв. заведено. Същото се отнася и до №2364/13.07.2020г.
(касаещ искането за съгласуване), което също било заведено по-късно, когато ищцата вече
не е била на работа.
Съдът не намира основания да не кредитира така дадените показания, тъй като
същите са логични, последователни, кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
В с.з. на 17.11.2020г. съдът направи констатация трудова книжка на С. И. К. № 02,
серия Р, № *****, издадена на 06.11.1996г. (приложена и като заверено копие) Последното
отбелязване е на стр. 20 и 21, прослуженото време в ТП ДЛС „Черни Лом“ – П. е 3 (три)
години, 10 (десет) месеца и 9 (девет) дни, от 08.09.2016 г. до 17.07.2020 г. Има печат, че
осигурителния стаж е счетен за трудов. След това няма отбелязване в трудовата книжка
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът прие, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
Относно допустимостта им:
Исковете се допустими, предявени в двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ,
като са налице всички предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото
на иск.
Относно основателността на исковете:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението
незаконно и неговата отмяна.
Съдът счита, че същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН и като такъв следва да бъде отхвърлен
по следите съображения:
За да бъде законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на
6
основание чл.328, ал.2 от КТ е необходимо да са налице и следните предпоставки: да е
сключен договор за управление на предприятието; уволненият служител да е от
„ръководството на предприятието и уволнението да е извършено в срок не по-късно от 9
месеца след датата на започване изпълнението на договора за управление. Целта на
разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е да се даде възможност на ръководител, комуто е
възложено постигане на определени показатели по ефективното управление на конкретно
предприятие изпълняващо стопанска задача, да си подбере екип.
Безспорно е установено в настоящия процес , че ищцата е работила в ответното ТП
ДЛС ”Черни лом“ гр.П., на длъжност „заместник директор“, както и че със Заповед
№9/16.07.2020г., на Директора на това ТП е прекратено трудовото правоотношение между
страните на основание чл. 328, ал.2 от КТ, във връзка със сключен Договор за управление
№65/16.06.2020г. между СИДП ДП-Ш. и инж.Ю.Б..
Съдът намира,че в процесния случай са налице и трите предпоставки на чл. 328, ал.2
от КТ.
На първо място е налице сключен договор за управление на осн. чл. 173, ал.3 от
Закона за горите, а именно Договор №65/16.06.2020г., по силата на който на инж.Ю.Б. е
възложено и той е приел да ръководи и представлява ДЛС ”Черни лом” гр.П., считано от
16.06.2020г.
В настоящото производство предприятието е държавно ловно стопанство – вид
териториално поделение на държавно предприятие образувано по Закона за горите - чл. 163
от ЗГ. Основната дейност на тези държавни предприятия е управление на горските
територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически
лица. Тези предприятията са юридически лица със статут на държавни предприятия по
чл.62, ал.3 от ТЗ. Съобразявайки този статут и възложената им дейност, държавните ловни
стопанства осъществяват, в определения им район на дейност, функциите изброени в чл. 174
от ЗГ.
Съобразно разпоредбата на чл.173, ал.3 от ЗГ - Директорът на държавното
предприятие сключва договори за управление с директорите на териториалните поделения,
за срок 5 години. В атакуваната заповед за уволнение е посочен договор за управление №
65/16.06.2020г. Препис от същият е приложен и приет, като доказателство по делото.
Преценявайки възложеното с договора, съдът намира, че същият има характера на договор
за управление. Първо размерът на месечното възнаграждение на директора, който е
изпълнител по договора за управление, се определя не като трудово възнаграждение, а при
условията и по ред определени с наредба на министъра на земеделието, храните и горите.
На следващо място е предвидено внасяне на определена сума от ръководителя при
сключване на договора за управление, като гаранция за качествено изпълнение – чл. 16 от
Договора. Директорът, който е изпълнител по договора е поел задължение да изготвя и
представя на ЦУ годишен финансов план на поделението, като в договора е предвидена
7
възможност за едностранно и без предизвестие прекратяване на същия от възложителя при
действие или бездействие от страна на изпълнителя, довели до виновно неизпълнение на
финансовите резултати на териториалното поделение или при неизпълнение на утвърдения
финансов план за дейността на същото - чл.21, ал.1, т.4 и т.5. Същевременно финансовият
резултат и изпълнението на възложените дейности формират средствата за работна заплата в
конкретното териториалното поделение – арг. чл.175, ал.3 от ЗГ.
Предвид изложените аргументи настоящият състав на съда намира за неоснователно
твърдението, че договорът не бил такъв за управление, тъй като в него липсвало възложени
задачи, които да са били свързан с осъществяването на определена бизнес цел, тъй като не
се касае до възлагане управление на търговско дружество, а на държавно предприятие с
особен статут. В конкретния случай, както бе посочено по-горе, в договора за управление
изрично е предвидено изпълнение на определени стопански цели, съобразени със
спецификата на дейността на ДЛС - под форма на изпълнение на финансов план. А такъв за
2020г. е бил налице. Същия, както се установи е бил изготвен от св.Д., който към този
момент е бил директор на ТП. Към договора за управление е сключен и бизнес план, който
представя финансовите параметри, които следва да бъдат постигнати от новия директор.
Този бизнес план препокрива очакваната печалба за 2020г. отразена във финансовия план
на предприятието в размер на 158 157.00лв. И няма как да е по друг начин, именно с оглед
спецификата на дейността на ДЛС, както и това, че е поделение към ДП, а не търговско
дружество. Поради особеният статут на териториалните поделения на тези държавни
предприятия, то очакваните от управлението им резултати са специфични и не случайно в
чл.173, ал.3 от ЗГ е предвидено възлагане на управлението им да се извърши посредством
сключване на договори за управление с директора. Нещо повече - задължението за
постигане на определен стопански резултат е възможен, но не задължителен елемент от
съглашението между страните. В този смисъл Определение № 35/15.01.2013г. по гр. д.
№666/2012г., ІІІ г. о.
В създадената по приложението на нормата на чл. 328, ал. 2 КТ практика на ВКС се
приема, че е без значение дали договорът се сключва с ново лице или с такова, което е имало
предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата е нова, сходна или идентична;
дали тя се съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между
тях; както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение
същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител. Същественото
е при възлагане на управлението да се преследва определена стопанска цел, за чието
изпълнение е предоставена възможност на управителя да сформира нов управленски екип в
деветмесечен срок.
В този смисъл съдът приема че е налице валиден договор за управление на
предприятието, с поставени определени стопански цели-изпълнение на финансовия план на
предприятието и достигане на очакваната печалба за 2020г., за което е сключен и бизнес
план, неразделна част от договора за управление.
8
Що се отнася до твърденията на ищцата, че нямало доказателства за оценка на
професионалните й качества, в какво изразявало липсата на доверие от новия управител и
налице ли била производствена необходимост от смяна на екипа, са все въпроси, които
седят извън нормата на чл.328, ал.2 от КТ, тъй като се касае за разпоредба, която предоставя
голяма свобода за прекратяване на ТПО, без мотиви и по лична преценка, която няма как да
подлежи на съдебен контрол.
Относно второто обстоятелство подлежащо на доказване - че е спазен срокът по чл.
328, ал. 2, изр. второ КТ.
Ищцата не е направила възражения в тази насока, но от съдържанието на договора за
управление съдът установява, че изпълнението на същия е започнало на 16.06.2020г., датата
на връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор с ищцата е 16.07.2020г. –
преди изтичане законовия 9- месечен срок.
Налице е и третата предпоставка, а именно ищцата е заемала длъжност от категория
„ръководство на предприятието”.
Не се спори, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а именно
16.07.2020г. ищцата Караманолева е заемал длъжността „заместник директор” на
ответното ТП ДЛС. В този смисъл твърдението й, че не е заемала ръководна длъжност, а
изпълнителна, съдът намира за неоснователно. Съгласно легалното определение на
понятието „ръководство на предприятието”, дадено в §.1,т.3 от ДР на КТ в ръководството на
предприятието се включват освен ръководителя на предприятието и неговите заместници.
Тази разпоредба е приложима за специфичен кръг служители,от които зависи успеха на
управлението и постигане на конкретни резултати в предприятието. Предвид това ищцата се
явява служител от ръководството на предприятието, който извод се извежда и от
задълженията й по прекратеното трудово правоотношение, съдържащи се в длъжностната
характеристика „Заместник директор”, и доколкото тази длъжност е ръководна от
изпълнението на задълженията му зависят резултатите от работата на цялото
предприятието.
Съгласно нормата на чл. 174, ал.1,т.6 от ЗГ териториалните поделения на ДП,
каквото е безспорно ответното, са работодатели по смисъла на §.1,т.1 от ДП на КТ и за това
директорите на съотв. ТП имат правомощия да прекратяват ТПО, като това е предвидено и в
чл. 12, т.6 от договора за управление и тези правила важат и за служителите, заемащи
ръководна длъжност. В договора за управление е предвидено, че прекратяването на ТПО с
зам.директорите и гл.счетоводител се съгласува с директора на ДП, в конкретния случай с
директора на СИДП ДП-Ш..
В настоящия процес основния спор между страните бе за това налице ли е било
съгласуване на това прекратяване към 16.07.2020г., с директора на СИДП ДП-Ш., доколкото
са представени две съгласувателни писма- от 16.07. и от 20.07.
9
При преценка на всички доказателства по делото съдът приема, че такова съгласуване
е било налице към датата на прекратяване на ТПО с ищцата. В подкрепа на този извод на
съда са показанията на св.Н.М., която заяви, че на 16.07.2020г. инж.Б. лично предоставил в
СИДП писмо съдържащо искане за освобождаване на ищцата, като още същия ден
директора на СИДП го резюлирал, след което било изготвен съгласувателно писмо,
подписано от него и изведено в дневника на предприятието. Лично, след оформянето му
свидетелката го предоставила на инж.Б., който през това време водел разговор с директора
на СИДП. Такова писмо фигурира и във входящия и изходящ дневник на СИДП. Тези
показания се подкрепят и от показанията на св.Д. И., която заяви, че на 16 или 17.07.
получила обаждане от директора на ТП, за да остави вх.№ в техния дневник, който бил
свързан с освобождаването на ищцата, и който запис бил записан първоначално с молив, и
по-късно омастилен от нея. Тези нейни показания се потвърждават и от приложените
разпечатки- снимки от телефон, представени от самата ищца. Или при преценка на тези
показания, в съвкупност те обосновават извода на съда, че съгласие и одобрение за
освобождаването на ищцата от директора на СИДП е било налице към 16.07.2020г. Дори и
съда да приеме, че такова съгласувателно писмо не е съществувало на 16.07.2020г., то
договора за управление е използван термина „съгласува“, без да е посочен начина на това
съгласуване (писмено или устно), поради което същото може да бъде извършено и устно, а
такова се установи, че е било налице. За това, че е имало предварително съгласие и
одобрение от директора на СИДП ДП-Ш., са показанията на св.Д., който в личен разговор с
Б. разбрал за причините за освобождаването на ищцата, а те били, че „така му е наредено“.
Настоящия състав на съда намира, че в случая няма кой знае какво значение, кога това
съгласуване е изпратено или входирано в ТП, след като такова е имало налице в СИДП към
16.07.2020г., и то от директора на това ДП. Няма и значение това, че по-късно е оформен и
самия дневник. Очевидно е порочна практиката установена за водене на входящ и изходящ
дневник в ТП, но тя както свидетелства и св.Д. е от 15 години, и самия той е прилагал
докато е бил директор, което опровергава твърдението, че всичко е скалъпено и сътворено,
заради настоящото производство.
Предвид изложеното, съдът намира, че уволнението, извършено с атакуваната
заповед на основание чл.328, ал.2 от КТ се явява законосъобразно, поради което иска с
правно основание по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, следва да бъде отхвърлен.
Неоснователни се явяват и предявените искове по чл.344, ал.1,т.2 и т.3 от КТ. Това е
така тъй като това са акцесорни искове, които зависят изцяло от иска по чл.344, ал.1, т.1 от
КТ. След като съда прие, че уволнението е законно и няма да отмени заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, то не са налице основания за възстановяване на
работника на предишната му длъжност, както и не са налице основания за присъждане на
обезщетение по чл.225 от КТ.
С оглед изхода на делото, ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на
ответното предприятие сумата от 1176.00 лв. – направени от него разноски по делото за
10
възнаграждение на процесуалния му представител, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. К., ЕГН **********, от гр. П., обл. Т., ул. „П.Х.”
№ *, ап.* против ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ -ДЪРЖАВНО ЛОВНО
СТОПАНСТВО „ЧЕРНИ ЛОМ“, ЕИК *****, с адрес на управление-гр.П., обл.Т.,
ул.“М.М.“ №**, представлявано от Ю.Б.-директор, искове по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ – за
признаване уволнението, за което е издадена заповед № 9/16.07.2020г. за незаконно и
неговата отмяна; по чл. 344,ал.1,т.2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност - „заместник директор” ТП ДЛС „Черни Лом“ гр.П. и по чл.
344,ал.1,т.3 от КТ във вр. чл. 225, ал.1 от КТ – за заплащане за обезщетение за оставане без
работа за периода от 6 месеца, считано от 16.07.2020г. до 16.01.2021г. в размер на
15 000.00лв., ведно със законната лихва, считано от 16.07.2020г. до окончателно изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН **********, от гр. Ш., обл. Т., ул. „П.Х.” № *, ап.* ДА
ЗАПЛАТИ на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ -ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО
„ЧЕРНИ ЛОМ“, ЕИК *****, с адрес на управление-гр.Ш., обл.Т., ул.“М.М.“ №**,
представлявано от Ю.Б.-директор, СУМАТА 1176.00лв. ( хиляда сто седемдесет и шест
лева и 00ст.), представляващи направени разноски по делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от деня на
обявяването му – 18.02.2020г., на осн. чл. 315, ал.2 ГПК, пред Окръжен съд гр. Търговище.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
11