МОТИВИ:
С
обвинителния акт подсъдимият З.П.А. е предаден на съд затова, че на 15.06.2016
г. в с. К., Плевенска област, на ул. „***“ в посока на движение за с. *****,
Плевенска област, при управление на МПС – лек автомобил „ВАЗ 21013“ с рег. № ЕН
*** ВН, нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал.
1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 8 от ЗДвП, и по
непредпазливост причинил смъртта на Д.В.Д. от село К., Плевенска област –
престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК.
Прокурорът
поддържа обвинението, изразява становище, че то е доказано и предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 НК, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66,
ал. 1 НК, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за подходящ
срок.
Служебният
защитник на подсъдимия - адвокат Д.Ц.,изразява становище, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин, поради което З.П.А. следва да бъде признат за
невинен и оправдан.
От анализа
на събраните и проверени на съдебното следствие доказателства по делото, съдът
приема за установено следното:
Подсъдимият
З.П.А. е роден на *** ***, но живее в гр. Плевен. Завършил е средно
образование, женен е и не е осъждан.
А.
притежава свидетелство за управление на МПС категории „А“, „“В“, „М“ и „АМ“ от
1984 г. До момента е наказван три пъти по административен ред за извършени
нарушения на ЗДвП /л. 112 от досъдебното производство/.
Подсъдимият
притежава лек автомобил „ВАЗ 21013“ с рег. № ЕН *** ВН. На 15.06.2016 г. около
14.00 часа З.П.А., съпругата му Р.С.А. и внукът му З.Ю.Г. тръгнали от с. *****,
Плевенска област за град Плевен с лекия автомобил на подсъдимия. МПС се
управлявало от З.А., З.Г. пътувал на предната дясна седалка, а съпругата на подсъдимия
се возела на задната седалка. Времето било ясно и слънчево, а видимостта добра.
Около 14.30 часа подсъдимият с управлявания от него лек автомобил навлязъл в с.
К., Плевенска област, движейки се по централната улица на селото – ул. „***“, в
посока към с. *****, Плевенска област. В нарушение на разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП А. управлявал автомобила със скорост от 66.47 км/ч, при максимално
допустима скорост на движение в населено място от 50 км/ч.
По същото време по ул. „9 септември“ – пресечка на ул. „***“,
към кръстовището на ул. „9 септември“ и ул. „***“ се движел велосипедистът Д.В.Д..
Управляваният от подсъдимия лек автомобил се движел в
дясната лента на пътното платно, по път, означен със знак Б3 „Път с предимство“
и след знак Д17 „Пешеходна пътека“, без обаче тя да е начертана върху пътното
платно. Велосипедистът Д.В.Д. навлязъл в района на кръстовището и започнал да
пресича пътното платно на ул. „***“ – движейки се под ъгъл към платното на ул.
„***“. От своя страна подсъдимият продължил движението си напред. Двете пътни
превозни средства се приближили едно към друго, след което се сблъскали. Първоначалният
контакт се осъществил между предната челна част на лекия автомобил и лявата
странична част на велосипеда. Последвало ударно силово взаимодействие, от което
настъпили съответни деформации и приближаване на масовите центрове на
превозните средства един към друг.
От
действията на ударните сили настъпили промени в движението на велосипеда – той
бил отхвърлен напред на разстояние 38 м. южно от ориентирната линия и се
установил върху пътното платно. След удара в предното стъкло на лекия автомобил
Д.В.Д. бил отхвърлен на разстояние 30 м. южно от ориентирната линия на
източната лента на пътното платно, на 2.30 м. от средната разделителна линия и
на 2 м. западно от източния бордюр.
Лекият
автомобил не променил посоката си на движение след удара. Той изминал
разстояние от 106 м. по направление към с. *****, Плевенска област и след
изчерпване на кинетичната енергия се установил в дясната част на пътното платно
на ул. „***“, където бил намерен и описан при извършения оглед на
местопроизшествието.
В резултат
на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта на Д.В.Д..
От
назначената по делото съдебномедицинска експертиза за изследване на труп №
90/2016 г. е видно, че при огледа и аутопсията на трупа на Д.В.Д. са установени
картина на бързо настъпила смърт /интензивни морави трупни петна, тъмна течна
кръв, мозъчен и белодробен оток, петна на Тардьо по плевралните листове/,
запушване на дихателните пътища /трахея, бронхи/ с хранителни материи,
препълнен стомах, малки на площ контузии на белите дробове, съвсем малък излив
на кръв под меката мозъчна обвивка на полукълбата на малкия мозък, счупване на
лявата бедрена кост, множество охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло,
разкъсно-контузни рани по лицето и долните крайници, алкохол в кръвта 1.8
промила.
Причината
за смъртта на Д.В.Д. е асфиксия /задушаване/ в резултат на аспирация /вдишване/
на стомашно съдържимо. Аспирацията е провокирана от травмата
/пътно-транспортното произшествие/. Благоприятстващ фактор е бил препълнения с
храна стомах и наличието на алкохолно опиване. Налице е пряка причинна връзка
между пътно-транспортното произшествие и смъртта на пострадалия.
Концентрацията
на алкохол в кръвта на Д.В.Д. – 1.8 промила, е в границите на средна степен на
алкохолно опиване и се характеризира с подчертана емоционална лабилност,
нарушена координация на движенията, отслабване на вниманието, спад на
самокритичността, забавени реакции.
От
заключението на вещото лице Й.Н.Й. става ясно, че той е изследвал компакт диск
„Verbatim DVD-R 4.7 Gb“ с ръкописен текст,
изписан върху него „САМ 2; САМ 4 с. К. ПТП“. Структурата на директориите му
съдържа дванадесет файла, записани в специализиран за файлове видеозапис,
формат на компресия „DAV“.
Файловете са цифров презапис от оригинални файлове, записани на твърдия диск на
охранителна видео-система. При прегледа им е установено, че съдържат в себе си
видеозапис, заснет от две записващи устройства /камери/. Записаното изображение
е цветно, с вкопирана в кадъра информация за дата и час /тайм код/, според
която видеозаписът е заснет на 15.06.2016 г. за времето от 13.10.00 часа до
13.40.00 часа системно време.
Върху
записаната информация не са установени следи от манипулация. На видеозаписа има
заснет сблъсък между лек автомобил и велосипедист. Движенията на лекия
автомобил и велосипедиста са илюстрирани от вещото лице със снимкови кадри,
извлечени от видеозаписа и подредени в хронологичен ред в приложение, намиращо
се в изследователската част на писменото заключение.
От
заключението на вещото лице инж. В.К.П. по повторната съдебна автотехническа
експертиза е видно, че:
1.Мястото
на удара на велосипедиста е на пътното платно в средната част на западната
лента на ул. „***“, в която се е движел лекият автомобил – на около 2.20 м.
западно от средата на пътното платно и на 5 м. северно от северната бордюрна
линия на ул. „9 септември“;
2. В
момента на произшествието лекият автомобил „ВАЗ 21013“ се е движел със скорост
66.47 км/ч, а велосипедистът се е движел със скорост 18 км/ч;
3. Опасната
зона за спиране на лекия автомобил при движението му със скорост 66.47 км/ч е
45.98 м, а опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение със скорост
50 км/ч е 30.16 м.;
4. В
момента на удара лекият автомобил се е намирал в областта на ориентирната
линия, прекарана перпендикулярно на пътното платно на ул. „***“ по продължение
на южния бордюр на ул. „Васил Левски“. Автомобилът се е намирал в западната
/дясната/ лента за посоката си на движение, с предна част насочена на юг;
5. В
момента на удара велосипедът се е намирал в западната лента на пътното платно
на ул. „***“, в която се е движел лекият автомобил, с предна част посока изток.
Велосипедът – с лявата си странична част, се е намирал пред предната част на
лекия автомобил;
6. Лекият
автомобил се е намирал на разстояние 36.93 м. от мястото на удара, когато
велосипедистът е станал опасност за движението – предприел е навлизане в пътя с
предимство, по който се е движел подсъдимият;
7.
Подсъдимият при движение със скорост 66.47 км/ч не е имал техническа възможност
да спре до мястото на удара и да предотврати ПТП, но е имал такава възможност
при движение със скорост равна или по-малка от 50 км/ч.
8. Подсъдимият е имал техническа възможност
да възприеме велосипедиста, приближаващ кръстовището, и да намали скоростта или
да спре. Той е имал техническа възможност да предотврати произшествието при
управление на лекия автомобил със скорост от 50 км/ ч – допустима за движение в
населено място, или по-ниска от нея. При управление на лекия автомобил със
скорост 50 км/ч и при същите условия на движение на велосипедиста, автомобилът
е щял да бъде на мястото на удара след като велосипедистът е преминал през
кръстовището.
Велосипедистът
– преди да навлезе в кръстовището, е имал възможност да вижда движещия се по
пътното платно на ул. „***“ лек автомобил, въпреки че не е имал техническа
възможност да вижда пътния знак В3 „Път с предимство“, поставен на западния
банкет на 11 м. за посоката на движение на лекия автомобил.
Подсъдимият З.П.А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл.
342, ал. 1 НК, тъй като на 15.06.2016 г. в с. К., Плевенска област, на ул. „***“
в посока на движение за село *****, Плевенска област, при управление на МПС –
лек автомобил „ВАЗ 21013“ с рег. № ЕН *** ВН, нарушил правилата за движение –
чл. 21, ал. 1 от ЗДВП „при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава стойността на скоростта от 50 км/ч в
населено място“ и по непредпазливост причинил смъртта на Д.В.Д. от с. К.,
Плевенска област.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена и
доказана, съобразявайки се отчасти с обясненията на подсъдимия, с показанията
на разпитаните свидетели З.Ю.Г., В.А.П., Р.С.А. и И.Т.И., със заключенията на
вещите лица инж. В.К.П., доц д-р Д.П.Д. и Й.Н.Й., както и със събраните по
делото писмени доказателства.
От обективна страна подсъдимият е нарушил правилата за
движение – разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, тъй като се е движел в
населено място със скорост от 66.47 км/ч, при максимално разрешена скорост от
50 км/ч. Допуснатото от З.П.А. нарушение е в причинна връзка с настъпилите
общественоопасни последици – смъртта на Д.В.Д., тъй като при движение със
скорост от 50 км/ч или по-ниска подсъдимият е имал техническа възможност да
спре управлявания от него лек автомобил преди мястото на удара и да предотврати
произшествието.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието по
непредпазливост. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Подсъдимият не се признава за виновен. Обяснява, че
непосредствено преди произшествието се е движил със скорост от около 55 км/ч,
както и че Д.Д. изненадващо и внезапно се е появил на пътното платно пред
управлявания от него автомобил – на разстояние около 10 м., и той не е реагирал
на създадената опасност за движението чрез намаляване на скоростта или спиране
на лекия автомобил, тъй като не е имал време и възможност да стори това.
Обясненията на подсъдимия се подкрепят и от свидетелските показания на З.Ю.Г. и
Р.С.А..
Съдът възприе с доверие обясненията на подсъдимия, както и
показанията на свидетелите З.Г. и Р.А., единствено в частта им, в която те
твърдят, че З.П. не е реагирал на създадената опасност за движението – появата
на велосипедиста Д.Д. на пътното платно на ул. „***“, чрез намаляване на
скоростта на движение или спиране на лекия автомобил „ВАЗ 21013“, тъй като тези
обяснения и свидетелски показания се потвърждават от заключението на вещото
лице инж. В.К.П., както и от констатациите, съдържащи се в протокола за оглед
на местопроизшествието – липсата на спирачни следи от лекия автомобил в района
на местопроизшествието.
Останалата
част от обясненията на З.П.А. и свидетелските показания на Г. и А. съдът не
прие с доверие, тъй като те се опровергават по категоричен начин от
заключението на вещото лице инж. В.К.П., както и поради това, че Г. и А. са
съответно внук и съпруга на подсъдимия, заинтересовани са от изхода на делото и
по начало не са длъжни да дават показания по въпроси, отговорите на които биха
уличили в извършване на престъпление З.П.А. /чл. 121, ал. 1 НПК/. Освен това
съобразно константната практика на ВКС по наказателни дела, например решение №
79 от 18.04.2012 г. по н. д. № 4/2012 г., ІІІ н. о., деянието на водача не може
да се третира като случайно, когато опасността не е възникнала внезапно в
опасната му зона за спиране и ударът е бил технически непредотвратим, а е
възникнала в един предходен момент, когато той е могъл да я възприеме и е бил
длъжен съответно да реагира, но не е сторил това.
Служебният защитник на
подсъдимия – адвокат Д.Ц., изразява
становище, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради което З.П.А.
следва да бъде признат за невинен и оправдан. В подкрепа на тезата си
служебният защитник сочи следните възражения:
1.Разстоянията, посочени в повторната съдебна автотехническа
експертиза се разминават и не съответстват на разстоянията, отразени в
протокола за оглед на местопроизшествието;
2. Протоколът за оглед на местопроизшествието не е изготвен
в съответствие с разпоредбите на НПК;
3. Часът на настъпване на пътно-транспортното произшествие
не е установен по категоричен начин – в протокола за оглед е посочен час, който
се разминава с този, посочен в обвинителния акт и експертните заключения;
4. Местопроизшествието не е било запазено – независимо от
показанията на свид. И.Т.И., което сочи, че разследването по делото е опорочено
от самото начало.
Първото възражение е твърде общо – защитникът не сочи
конкретно за кои разстояния е налице твърдяното разминаване и несъответствие.
Независимо от това възражението е неоснователно, тъй като не е налице
несъответствие между протокола за оглед и експертното заключение на вещото лице
инж. В.К.П..
Неоснователно е и второто възражение. Протоколът за оглед на
ПТП е изготвен в съответствие с разпоредбите на чл. 129, чл. 155 и чл. 156 НПК.
В него са посочени датата и мястото на действията по разследването, времето,
когато са започнали и завършили тези действия, извършените действия в тяхната
последователност и събраните доказателства. Огледът е извършен в присъствието
на поемни лица, както и в присъствието на вещите лица инж. В.К.П. и доц. д-р Д.П.Д.,
които са подписали протокола. Ето защо и в съответствие с разпоредбата на чл.
131 НПК протоколът за оглед на ПТП – като съставен при условията и по реда,
предвиден в НПК, е доказателствено средство за извършване на съответните
действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства.
Неоснователно е и третото възражение на служебния защитник
на подсъдимия. В обвинителния акт е посочено, че произшествието е станало след 14.00 часа на 15.06.2016 г. Този час
съответства на депозираните по време на досъдебното производство свидетелски
показания на З.Г., Р.А. и В.П. и не съответства единствено на часа, посочен в
протокола за извършената видео-техническа експертиза, но това несъответствие се
дължи на обстоятелството, че видеозаписът е заснет на 15.06.2016 г. за времето
от 13.10.00 часа до 13.40.00 часа системно
време. Освен това времето на настъпване на ПТП, посочено в обвинителния
акт, съответства на приетите като писмени доказателства по време на съдебното
следствие писмо УРИ 105830-567 от 02.05.2017 г., изготвено от МВР – Дирекция
„Национална система 112“ – Районен център 112 – Монтана и писмо рег. №
256000-1231 от 02.05.2017 г., изготвено от началника на Районно управление на
МВР-гр. Долна Митрополия. Що се касае до протокола за оглед – в него изобщо не
е посочено кога е настъпило ПТП, а единствено – в колко часа е получен сигнала
за произшествието в РУ на МВР-гр. Долни Дъбник.
Напълно неоснователно е и възражението, че
местопроизшествието не е било запазено преди пристигането на дежурната група и
извършване на огледа. Данни за това, че произшествието е било запазено се
съдържат в свидетелските показания на И.Т.И., както и във фотоалбума към
протокола за оглед на ПТП – снимки №№ 2, 3, 4, 5, 10, 11, 12, 14, 15, 21, 24,
34, 35.
Причина за
извършеното престъпление е нарушаването на правилата за движение от подсъдимия З.П.А..
При
определяне размера на наказанието, което наложи на подсъдимия за извършеното от
него престъпление, съдът съобрази и прие:
а/ като
смекчаващи обстоятелства – обстоятелството, че подсъдимият до момента не е
осъждан, напредналата му възраст, влошеното му здравословно състояние,
демонстрираното от него искрено съжаление за случилото се, обстоятелството, че
след произшествието е подпомогнал с парични средства майката на пострадалия,
както и обстоятелството, че принос за настъпилото пътно-транспортно
произшествие има и пострадалият Д.Д., който – въпреки ниската си възраст, е бил
употребил значително количество алкохол и е навлязъл с управлявания от него
велосипед на пътното платно на път с предимство, по който се е движел
подсъдимия, без да зачете това предимство и въпреки че е имал техническа
възможност да възприеме движещия се по пътя с предимство лек автомобил.
б/ като
отегчаващи обстоятелства – високата обществена опасност на извършеното
престъпление с оглед начина на извършването му, както и обстоятелството, че
подсъдимият е санкциониран по административен ред за предходни нарушения на
правилата за движение.
Съдът при
наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства – изброени по-горе в
мотивите, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се оказа
несъразмерно тежко ОСЪДИ подсъдимия З.П.А. на основание чл. 343, ал. 1, буква
„в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ
МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На
основание чл. 343г, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът ЛИШИ подсъдимия З.П.А.
от правото да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ от влизане на присъдата в
сила. При определяне размера на това наказание съдът взе предвид
обстоятелството, че А. е санкциониран по административен ред за предходни
нарушения на разпоредбите на ЗДвП.
Съдът, като
взе предвид, че подсъдимият до момента не е осъждан и извършеното престъпление
се явява изолиран случай в неговия живот, ниската му обществена опасност,
напредналата му възраст и влошеното му здравословно състояние, намери че за
неговото поправяне и превъзпитание не е необходимо той да изтърпява наложеното
му наказание лишаване от свобода. В
същото време според съда с наложеното на З.П.А. наказание в размер на една година
и осем месеца лишаване от свобода е възможно да се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото. Това е така, тъй като
извършеното престъпление макар и да е с висока обществена опасност, в
разглеждания случай тя /обществената опасност/ не е по-висока от типичната за
този вид деяния. Ето защо в конкретния случай условното осъждане е
целесъобразно – отговаря на целите на генералната и индивидуалната превенция.
Общата превенция е постигната, тъй като наложеното на подсъдимия наказание е
справедливо т. е. съответства на обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението.
По
изложените съображения и на основание чл. 66, ал. 1 НК съдът ОТЛОЖИ
изпълнението на наложеното на подсъдимия З.П.А. наказание в размер на една
година и осем месеца лишаване от свобода за срок от три години от влизане на
присъдата в сила.
На
основание чл. 301, ал. 1, т. 7 НПК съдът ВЪЗЛОЖИ възпитателната работа с
условно осъдения подсъдим З.П.А. на полицейския инспектор по неговото
местоживеене.
С
обвинителния акт подсъдимият З.П.А. е предаден на съд и затова, че е нарушил
правилата да движение, регламентирани в разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 8 от ЗДвП.
Съобразно
разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди. Тази разпоредба представлява общо правило за
безопасност на движението. ВКС нееднократно е имал повод да приеме, например с
решение № 192 от 13.11.1996 г. по н. д. № 193/96 г., Военна колегия на ВС, че
когато са нарушени едновременно общите правила за безопасност на движението и
съответните им специални правила, е налице нарушаване само на специалните
правила, както това е в разглеждания случай. Освен това правно значими за
наказателната отговорност на подсъдимия са само нарушенията, които се намират в
причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, без които последният не би
настъпил.
Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. По делото липсват
каквито и да било доказателства, че непосредствено преди произшествието
подсъдимият не е контролирал управлявания от него лек автомобил, както и че
това нарушение е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Освен това
съобразно непротиворечивата практика на ВКС, например решение № 77 от
05.03.2012 г. по н. д. № 76/2012 г., ІІ н. о., отсъствието на постоянно
упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно нарушение и може да бъде
осъществено само, когато не е налице нарушение на режима на скоростта.
Изгубването на контрол върху превозното средство, като самостоятелно нарушение
на правилата за движение, може да се дължи на заспиване на водача, отклоняване
на вниманието, разсейването му и други причини. Когато обаче загубата на
контрол е в резултат на допуснато нарушение на режима на скоростта,
съставомерното нарушение е по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП или по чл. 21 от ЗДвП. Не
на последно място следва да се посочи и обстоятелството, че едновременното
приложение на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
недопустимо, тъй като същите се отнасят като обща към специална правна норма. В
този смисъл е и решение № 35 от 03.02.2015 г. по н. д. № 1838/2014 г., І н. о.
Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Непротиворечива
е практика на ВКС, че едновременното приложение на разпоредбите на чл. 20, ал.
2 и чл. 21 от ЗДвП е недопустимо /несъвместимо/, тъй като специалната норма на
чл.21, ал. 1 изключва приложението на общата по чл. 20, ал. 2. В този смисъл са
решение № 142 от 17.05.2013 г. по н. д. № 300/2013 г., ІІІ н. о. и решение №
130 от 12.07.2010 г. по н. д. № 44/2000 г., ІІІ н. о.
Съобразно
разпоредбата на чл. 8 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства ползват
дясната половина на пътя по посока на движението си освен в случаите, когато с
пътен знак или със светлинен сигнал е указано друго. По делото липсват
доказателства, че пътно-транспортното произшествие е станало в лентата за
насрещно движение. Напротив, от назначената повторна съдебна автотехническа
експертиза, както и от протокола за оглед на местопроизшествието, се
установява, че мястото на удара на велосипедиста е в западната лента на пътното
платно на ул. „***“, в която се е движел лекият автомобил „ВАЗ 21013“,
управляван от подсъдимия.
По
изложените съображение съдът ПРИЗНА подсъдимия З.П.А. ЗА НЕВИНЕН да е нарушил и
разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал.
2 от ЗДвП и чл. 8 от ЗДвП и ГО ОПРАВДА по тези пунктове от обвинението.
Съдът
постанови след влизане на присъдата в сила приложените към делото веществени
доказателства – люспи от боя от лек автомобил ВАЗ, иззети с протокола за оглед
на местопроизшествието, ДА БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ.
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимия З.П.А. да заплати по
сметката на ОД на МВР-гр. Плевен направените по време на досъдебното
производство разноски по делото в размер на 525.43 лева.
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимия З.П.А. да заплати по
сметката на Окръжен съд-гр. Плевен направените по делото разноски в размер на
430 лева.
По тези
съображения съдът постанови присъдата.
02.06.2017 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: