№ 129
гр. София , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000503069 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 4345/20.07.2020г. постановено по гр.д. 9481/2019г., по описа на СГС,
ГО, 12 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗК
„ЛЕВ ИНС” АД е осъдена да заплати в полза на С. П. А. сумата 50 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди - следствие от ПТП, настъпило на
22.06.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.10.2019г. до
цялостното й изплащане, както и сумата от 650 лева - съдебни разноски /съразмерно на
уважения иск/.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над 50
000 лв. до сумата от 60 000 лв., като неоснователен в тази част, а акцесорния иск за лихви за
периода от 24.01.2019г. до 03.10.19r.
Със същото решение С. П. А. е осъдена да плати в полза на ЗК „Лев инс“ АД сумата
от 58 лева съдебни разноски /съразмерно на отхвърления иск/, както и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и
Наредбата към него.
По компенсация ЗК „Лев инс" АД е осъдена да плати на адвокат О. 2 030 лева -
1
адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА, а в полза на СГС сумата от 2 000 лева - д.т.
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят- ответник ЗК „Лев инс“ АД оспорва решението в неговата
осъдителна част, за сумата над 30 000 лв. до 50 000 лв. и моли съда да намали размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Посочва, че определеният от съда размер не
отговаря на действително претърпеннте и доказани вреди и обезщетението е прекомерно
завишено. Изтъква факта, че справедливият размер би бил 30 000 лв. От друга страна
посочва, че с исковата молба е представен негоден като доказателствено средство Протокол
за ПТП, без данни за номер, дата и т.н. Не са изяснени причините за произшествието, дали е
друго превозно средство, препятствие на пътя, неправилно боравене с лостовете на
управление, невнимание, висока скорост, техническа неизправност, др. Вещото лице авто-
експерт е изготвило заключението си единствено въз основа на този Констативен протокол,
поради което отговорите му имат прогнозен характер, изразено е предположение за
неправилно въздействие от водача върху органите за управление, поради което л.а. е загубил
устойчивост при предполагаема скорост над 120 км./ч., преобърнал се е наляво. Въпреки че
л.а. се е преобърнал на лявата си страна - водачът няма увреждания, а ищцата претендира
обезщетение за увредена дясна раменна става. Оспорва извода, че дясното рамо на ищцата е
свободно движещо се в купето на автомобила. Няма части и детайли, които да са навлезли в
купето на автомобила от дясна страна. Посочва, че С. П. А. не е получила травматични
увреждания, които са характерни за пътник на предна дясна седалка, с поставен предпазен
колан. Ищцата не би могла да получи описаната контузия на дясно рамо в случай, че към
момента на настъпване на произшествието се е обезопасила с правилно поставен, изправен
предпазен колан. От друга страна щетите по автомобила са повърхностни, няма щети в
дълбочина, което показва, че ударът не е бил с висок интензитет. Ищцата се е возила на
предна дясна седалка. Първоинстанционният съд не е отчел съпричиняване от страна на
ищцата на посочените травми, въпреки явното неизпълнение на задължението й по чл. 137а
от ЗДвП да пътува с поставен предпазен колан. Претендира разноски.
Въззиваемата страна С. П. А. оспорва жалбата като моли решението да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че са причинени следните
травматични увреждания: Кръвонасядане на десен горен и долен клепач, Оток,
кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на дясна скула, Многофрагментно счупване
на главата на дясната раменна кост, Охлузване на десен и ляв лакът, Кръвонасядане и
оток на дясно бедро, Разкъсно-контузна рана на лява пета, Кръвонасядане на корема.
Оспорва като неоснователни твърденията на жалбоподателя ЗК Лев Инс АД, че не е
налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите телесни
увреждания. От заключението на приетата по делото КСМАТЕ се установява, че
2
причинените на С. П. А. телесни увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. След необходимата подготовка е извършено оперативно лечение на
счупването, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с плака и винтове. Поради недобра позиция на фрагментите, след една
седмица е извършено второ оперативно лечение, като към металната остеосинтеза с
плака и винтове е са добавени още 3 винта. Поставена е имобилизация за 60 дни. На
27.05.2019г. ищцата постъпва в УМБАЛСМ Н.И.Пирогов за отстраняване на металната
остеосинтеза, като са отстранени само плаката и винтовете към нея. Общо лечебният и
възстановителен период е приключил за срок от 6 месеца. При извършения личен
преглед на ищцата, вещото лице е установило ограничен обем на движение в дясна
раменна става, при повдигане на ръката настрани от 110 градуса, при норма 180
градуса. С оглед вида, давността и тежестта на травмата, това ограничение на обема на
движение на дясна раменна става, ще остане за постоянно, като необратима последица
за цял живот. Вещото лице установява още, че са налице трайни белези по предната
страна на дясна раменна става и мишница с S - образен оперативен белег с дължина
18см. Ищцата продължава и към момента да търпи болки и страдания в областта на
счупването, ограничени и болезнени движения в дясна раменна става, засилващи се
при натоварване и смяна на времето. Счита за неоснователни изложените във въззивната
жалба съображения за присъждане на по- нисък размер на застрахователното обезщетение.
Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
30
Ищцата С. П. А. твърди, че на 26.06.2018г. около 19. часа л.а.„ВАЗ 2101“ ДК №
***, управляван от Я. Б. П., се движел по АМ „Тракия“ с посока от гр.Пловдив към
гр.София в дясната активна лента и скорост около 120km/h. На предна дясна седалка е
+300,
пътувала С. П. А.. В района на км. 37 най вероятно от въздействие от водача върху
органите за управление, автомобилът е загубил устойчивост, отклонил се е в дясно,
преминал е през аварийната лента и затревена площ в дясно от пътното платно със
странично приплъзване, попаднал е в отводнителна канавка, след удар с предна дясна част в
ската на канавката се е преобърнал на лявата си страна и след изразходване на пълната
кинетична енергия се е установил в покой на мястото . Вследствие на удара в канавката и
преобръщането пътуващата на предна дясна седалка, С. А., е получила телесни увреждания,
причинили болки и страдания. Посочва, че за л.а.„ВАЗ 2101“ ДК № ***, управляван от Я. Б.
П. е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" към датата на ПТП при
ответното дружество. Претендира ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания, получени в резултат от
ПТП на 22.06.2018 г. в размер на сумата от 60 000 лв., ведно със законна лихва върху тази
сума от 24.01.2019г. до окончателното й изплащане, ведно със законните последици-
разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
3
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва механизма на ПТП, както и че същото е настъпило по начина, описан в
ИМ. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
поради нарушение на чл. 137а от ЗДвП, като твърди, че е пътувала в превозното средство
без поставен предпазен колан. Въпреки, че авомобилът се е преобърнал на лявата си страна -
водачът няма увреждания, а ищцата претендира обезщетение за увредесна дясна раменна
става. Ищцата С. П. А. не е получила травматични увреждания, които са характерни за
пътник на предна дясна седалка, с поставен предпазен колан. Щетите по автомобила са
повърхностни, няма щети в дълбочина, което показва, че ударът не е бил с висок интензитет.
Ищцата се е возила на предна дясна седалка. Претендира разноски.
30
От фактическа страна се установява, че на 26.06.2018г. около 19. часа л.а.„ВАЗ
2101“ ДК № ***, управляван от Я. Б. П., се движел по АМ „Тракия“ с посока от гр.Пловдив
към гр.София в дясната активна лента и скорост около 120km/h. На предна дясна седалка е
+300,
пътувала С. П. А.. В района на км. 37 най вероятно от въздействие от водача върху
органите за управление, автомобилът е загубил устойчивост, отклонил се е в дясно,
преминал е през аварийната лента и затревена площ в дясно от пътното платно със
странично приплъзване, попаднал е в отводнителна канавка, след удар с предна дясна част в
ската на канавката се е преобърнал на лявата си страна и след изразходване на пълната
кинетична енергия се е установил в покой на мястото . Вследствие на удара в канавката и
преобръщането пътуващата на предна дясна седалка, С. А. получила телесни увреждания,
причинили болки и страдания.
От заключението на депозираната на л.101 от делото комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че няма данни за технически
причини за настъпване на произшествието. Описаните увреждания са вследствие на
настъпване на произшествието. Причините са от субективен характер - действията на водача
на автомобила с органите за управление. Водачът е имал техническата възможност да
контролира траекторията на автомобила в лентата за движение, при което автомобилът не
би загубил устойчивостта си. Ударът за л.а.ВАЗ се е осъществил с предна дясна част в ската
на отводнителния канал вдясно от пътното платно, след което л.а. се е отклонил в ляво и се е
преобърнал на лявата си страна. Именно поради това пострадалата е получила травми в
областта на дясната половина на тялото и ляво ходило. Приета по спешност в УМБАЛ
София-мед, където след извършване на необходимите рентгенови снимки, кръвни
изследвания и консултации с хирург, неврохирург, травматолог и анестезиолог, са
установени следните увреждания: счупване на дясна мишнична кост в горния й край.
Видно от приложената медицинска документация, при процесното ПТП, ищцата е получила
следните увреждания: Кръвонасядане на десен горен и долен клепач, Оток, кръвонасядане и
разкъсно контузна рана на дясна скула, Многофрагментно счупване на главата на дясната
раменна кост, Охлузване на десен и ляв лакът, Кръвонасядане и оток на дясно бедро,
Разкъсно контузна рана на лява пета, Кръвонасядане на корема, Многофрагментното
счупване на главата на дясната раменна кост е реализирало медикобиологичният признак
ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ В ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСЕН ГОРЕН КРАЙНИК ЗА ПЕРИОД
ПО ГОЛЯМ ОТ 30 ДНИ. Останалите травматични увреждания в съвкупност са причинили
на пострадалата ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
След необходимата подготовка е извършено оперативно лечение на счупването, изразяващо
се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове.
Поради недобра позиция на фрагментите, след една седмица е извършено второ оперативно
лечение, като към металната остеосинтеза с плака и винтове са добавени още 3 винта.
Поставена имобилизация за 60 дни. Една година по-късно на 27.05.2019г., ищцата постъпва
в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, за отстраняване на металната остеосинтеза, като са
отстранени само плаката и винтовете към нея.
При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, срокът на
възстановяване при такъв вид увреди е около 6 месеца. При прегледа, извършен на
21.02.2020г. се установява ограничен обем движение в дясна раменна става, при
4
повдигане ръката настрани от 110 градуса, при норма 180 градуса. Според вещото лице с
оглед вида и давността и тежестта на травмата, това ограничение на обема на движение на
дясна раменна става, ще остане за постоянно.
Според експертите травмите, получени от ищцата, се дължат на действието на
твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени при процесното ПТП. При
съприкосновението на предна дясна част на автомобила със ската на отводнителния канал и
отклонението на автомобила в ляво, тялото на пътника е политнало напред и в дясно и най-
вероятно ударът на тялото е настъпил в предна дясна врата. Крайниците и главата не се
задържат от предпазния колан и са свободно движещи се. Предпазният колан е ефективен
при челни удари и политане на тялото на водача и пътниците напред вследствие на голямото
отрицателно ускорение. В конкретния случай тялото на пътника на предна дясна седалка
първоначално е политнало надясно, след преобръщането, вследствие на земното ускорение,
е падало наляво, по посока на преобръщането на л.а.
В о.с.з. на 25.06.2020г. вещите лица допълват, че вида и естеството на травмите,
конкретно охлузванията в областта на корема свидетелстват, че по-скоро пострадалата е
била с поставен предпазен колан. С оглед механизма на инцидента приемат, че в
случая предпазният колан не е изиграл своята защитна роля.
В тази насока по делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно разпит на
св.П. /управлявал л.а. -деликвент и приятел на ищцата/, разпитан в о.с.з. на 25.06.2020г., като
показанията на последния се кредитират при условията на чл.172 ГПК.
Същият заявява, че се е движел по магистралата, времето било слънчево, а пътната
настилка - суха. Карал с около 120 км/ч, изведнъж автомобилът поднесъл, не успял да го
овладее. След това не помни нищо. Когато се опомнил, видял, че държи ръцете си на волана,
а колата се била обърнала на лявата си страна, извън пътя. Ищцата се возела в колата на
предната седалка до него. Както ищцата, така и свидетелят били с поставени предпазни
колани. Не си спомня да е усетил някаква техническа неизправност в автомобила преди да
настъпи инцидента. Не може да си обясни защо л.а. е занесъл при положение, че настилката
била суха, времето ясно и се движел на прав участък. Видял как С. се била хванала за лявата
ръка и стенела от болка, аз той лично я освободил от поставения колан.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира за правилен
извода на първа инстанция и респ. за неоснователно направеното възражение за
съпричиняване, изразяващо в непоставяне на предпазен колан.
По делото е обявено за безспорно, че към момента на настъпване на ПТП, за л.а.
„ВАЗ 2101“ ДК № ***, управляван от Я. Б. П., е налице сключен валиден застрахователен
договор за риск „гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество както
и че след настъпването на ПТП ищцата е сезирала ответното дружество с искане за
изплащане на обезщетение на 29.06.2018г.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
5
С приложимата по делото разпоредба на чл.498 ал.3 КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване
на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно
плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице.
При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от
въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/
предпоставки - в случая започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно
обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 ГПК. С оглед самостоятелният
характер на тази преценка, образуваният исков процес остава висящ пред
първоинстанциония съд и тогава, когато законосъобразността на извършената от първата
инстанция проверка на правото на иск е предмет на въззивно обжалване. Именно с оглед
обхвата на проверката за валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от
въззивния съд последният е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към
изтичане на срока по чл.496 КЗ в хода на образуваното пред него производство.
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Налице е виновно и противоправно действие на водача на л.а. „ВАЗ 2101“ ДК № ***,
управляван от Я. Б. П., който най-вероятно е загубил контрол върху органите за управление,
поради което автомобилът е загубил устойчивост, отклонил се е в дясно, преминал през
аварийната лента и затревена площ вдясно от пътното платно със странично приплъзване,
попаднал е в отводнителна канавка, след удар с предна дясна част в ската на канавката се е
преобърнал на лявата си страна и се е установил в покой на мястото .
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка
причинна връзка с претърпяните от ищцата травми, обусловили временно влошаване на
здравето, съпътствано със значителни болки и страдания, главно от емоционален и битов
характер в резултат на преживения психически стрес от създалата се ситуация.
Възражението за съпричиняване от страна на пострадалата правилно е преценено
като неоснователно от първа инстанция, тъй като не се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносния резултат т.е. същото е недоказано пълно и главно от
страна на застрахователя. Първоначалният удар е от дясно, едва след което л.а. се е обърнал
наляво т.е. именно при този механизъм на ПТП най-тежката травма е настъпила в дясната
раменна става.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
6
причинна връзка между това деяние и част от причинените вреди. При това положение
ищцата има право да получи обезщетение за причинените вреди - неимуществени и
имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от факта на една средна и множество леки телесни
повреди : Кръвонасядане на десен горен и долен клепач, Оток, кръвонасядане и разкъсно
контузна рана на дясна скула, Многофрагментно счупване на главата на дясната
раменна кост, Охлузване на десен и ляв лакът, Кръвонасядане и оток на дясно бедро,
Разкъсно контузна рана на лява пета, Кръвонасядане на корема.
Най-тежко е многофрагментното счупване на главата на дясната раменна кост,
реализирало медикобиологичният признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ В ДВИЖЕНИЕТО НА
ДЕСЕН ГОРЕН КРАЙНИК ЗА ПЕРИОД ПО ГОЛЯМ ОТ 30 ДНИ. Останалите травматични
увреждания в съвкупност са причинили на пострадалата ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. САС отчита факта на проведено оперативно
лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с
плака и винтове. Поради недобра позиция на фрагментите, след една седмица е извършено
второ оперативно лечение, като към металната остеосинтеза с плака и винтове са добавени
още 3 винта. Една година по-късно на 27.05.2019г., ищцата постъпва в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, за отстраняване на металната остеосинтеза, като са отстранени само плаката
и винтовете към нея.
Съдът отчита факта, че при нормално протичане на лечебния процес, без
усложнения, срокът на възстановяване би бил около 6 месеца, но при прегледа, извършен на
21.02.2020г. от вещото лице се установява ограничен обем движение в дясна раменна
става, при повдигане ръката настрани от 110 градуса, при норма 180 градуса. Според
вещото лице с оглед вида и давността и тежестта на травмата, това ограничение на обема на
движение на дясна раменна става, ще остане за постоянно. САС отчита и факта, че дълго
време след настъпването на произшествието, изпитвала силен стрес и страх, вследствие на
изживения инцидент.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалата е била в активна
трудоспособна възраст /на 51 години/ към датата на ПТП през 2018г., че с поред приетото по
делото заключение на назначената СМЕ, е причинена една средна и множество леки травми, но в различни части
на тялото, като съобразява икономическата конюктура в страната САС приема за справедлив размер на
обезщетението по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 30.06.2018г. до окончателното й изплащане. С оглед диспозитивното начало в
процеса, лихвите следва да се присъдят така, както са поискани - считано от депозиране на ИМ т.е. 24.01.2019г.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в обжалваната осъдителна част досежно
неимуществените вреди за разликата над 30 000 лв. до 50 000 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 20 000 лв., като жалбата е изцяло основателна.
На основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя-
застраховател направените по делото разноски в размер на 400 лв., от които дължими с
7
оглед уважената част от жалбата са 400 лв. На осн.чл.78 ал.8 ГПК се дължи възнаграждение за
юрисконсулт за явяване пред въззивна инстанция в размер на 300 лв.
Разноски по компенсация не се дължат, тъй като жалбата е изцяло уважена.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както следва:
На основание чл.78 ал.1 ГПК застрахователят дължи в полза на ищцата направените
по делото разноски в размер на 400 лв. платена д.т. и 380 лв. платен депозит за в.л., от които
дължими с оглед уважената част от иска са само 390 лв. /30 000 лв./
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗА вр. чл. 7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е дължимо адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 1716 лв. за оказано безплатно процесуално
представителство пред първа инстанция с вкл.20% ДДС, вместо посочените 2030 лв.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК застрахователят дължи заплащане на д.т. върху уважената част
от иска, от заплащане на която ищцата е била освободена, която възлиза на общо 1200 лв.,
вместо посочените 2000 лв. или 800 лв. по-малко.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК ищцата дължи в полза на ответника направените по делото
разноски, които са общо 350 лв., от които дължими с оглед отхвърлената част от иска /30
000 лв./ са само 175 лв. На осн.чл.78 ал.8 ГПК е дължимо и възнаграждение за юрисконсулт за
явяване пред първа инстанция в размер на 300 лв. или общо дължими 475 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4345/20.07.2020г. постановено по гр.д. 9481/2019г., по описа на
СГС, ГО, 12 състав, В ЧАСТТА, с която е уважен иска за неимуществени вреди за разликата
над 30 000 лв. до 50 000лв., д.т. за разликата над 1200 лв. до 2000 лв. и разноските, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. А. ЕГН ********** съдебен адрес: гр. ***, ул. ***
№ 38 ап.2, чрез адв. В. В. О. - САК, срещу Застрахователна компания ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
********* гр.София, бул. "Симеоновско шосе" №67 А, иск за заплащане на разликата над 30
000 лв./тридесет хиляди лева/ до 50 000 лв./петдесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили от ПТП на 22.06.2018г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 03.10.2019г. до цялостното й изплащане,
като неоснователен в тази част.
ОСЪЖДА Застрахователна компания ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* гр.София, бул.
8
"Симеоновско шосе" №67 А, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА С. П. А. ЕГН **********
съдебен адрес: гр. ***, ул. *** № 38 ап.2, чрез адв. В. В. О. - САК, сумата от 390 лв. /триста
и деветдесет лева/ направени разноски пред първа инстанция с оглед уважената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователна компания ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* гр.София, бул.
"Симеоновско шосе" №67 А, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. В. В. О. - САК, гр. ***, ул.
*** № 38 ап.2 сумата от 1716 лв./хиляда седемстотин и шестнадесет лева/ адвокатско
възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред първа инстанция с
вкл.20% ДДС, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.38 от ЗА вр.чл.7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Застрахователна компания ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* гр.София, бул.
"Симеоновско шосе" №67 А ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА СГС сумата от 1200 лв./хиляда и
двеста лева/ дължима д.т. на осн.чл.78 ал.6 ГПК вместо присъдените от първа инстанция 2000 лв.
ОСЪЖДА С. П. А. ЕГН ********** съдебен адрес: гр. ***, ул. *** № 38 ап.2, чрез
адв. В. В. О. - САК, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Застрахователна компания ЛЕВ ИНС" АД,
ЕИК ********* гр.София, бул. "Симеоновско шосе" №67 А, сумата от 700 лв. /седемстотин
лева / направени разноски пред въззивна инстанция, както и сумата от 475 лв./четиристотин
седемдесет и пет лева/ направени разноски по компенсация пред първа инстанция.
В необжалваната осъдителната част до 30 000 лв., както и в отхвърлителната част,
решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9