№ 163
гр. Стара Загора, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20215500501486 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на А.А.А., чрез адв.
Д.К. против решение № 260112 от 09.06.2021г., постановено по гр.дело №
175/2021г. по описа на Радневския районен съд, с което се отхвърлят като
неоснователни предявените от А.А.А. срещу Р."Т-с.", клон на „М.М.-и.“ ЕАД,
с. К., ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 за признаване за незаконно на наложеното със заповед №
ЧР-02-216 от 29.12.2020г. на управителя на рудника, дисциплинарно
наказание „уволнение” на ищеца А.А.А. и за отмяна на заповедта, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор автобус
/товарен автомобил, извозващ хора“ в участък „Автотранспорт“ при
ответното дружество.
Въззивникът обжалва постановеното решение на първоинстанционния
съд, като неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния
закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че
следва да бъде отменено като излага подробни съображения. Сочи, че
многобройните вътрешни документи, цитирани от работодателя в заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание били оспорени, част от тях още с
исковата молба, а останалите, след като се запознал с тях. Твърди, че не се е
подписвал под Заповед № РД-09-005 от 03.01.2020г., както и не бил уведомен
за нея, като в подкрепа на това твърдение поискал назначаване на съдебно-
графологична експертиза, която не била допусната от съда. Въззивникът
1
намира, че е налице противоречие между изложеното в доклада на съда и
това, което в последствие е прието за доказано по делото. Твърди, че
решението на районния съд изобилства от фактологични грешки и
неточности, което буди съмнение, дали съдът ясно е разграничил настоящия
казус от други подобни случаи, за които е наложено същото наказание или
просто е сложил всички подобни дисциплинарни производства под един
знаменател и с един и същ предрешен резултат. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че въззивникът е извършил
нарушенията „пренасяне“ и „опит да изнесе“ гориво, както и, че са налице
още две нарушения на трудовата дисциплина – „злоупотреба с доверието на
работодателя“ и „неуплътняване на работното време“ по смисъла на чл.197,
ал.1, т.1 от КТ. Коментира фактическата обстановка и неправилното й
установяване от първоинстанционния съд. Счита, че съдът не е извършил
правилна преценка и не е съпоставил степенна на нарушението с тежестта на
наложеното наказание. Сочи, че в случая А. не е действал умишлено.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови
друго, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
направените пред настоящата инстанция разноски.
Въззиваемият Р."Т.-с.", село К. – клон на „М.М.-и.“ ЕАД, град Р., чрез
юриск.П.М.-М., взема становище, че обжалваното решение е правилно,
постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано с оглед
събраните по делото доказателства. Намира оплакванията във въззивната
жалба за неоснователни. Излага подробни съображения по оплакванията в
жалбата. Счита, че неоснователен се явявал доводът на въззивника, че не бил
запознат със заповедите на ръководството и в частност със Заповед № РД-09-
005 от 03.01.2020г. на Изпълнителния директор на „М.М.-и.“ ЕАД, касаеща
забраната да бъдат изнасяни без разрешение стоки и материални ценности,
собственост на работодателя, както на територията на съответния рудник,
така и извън него. Неоснователни били и твърденията във въззивната жалба
относно прилагане на различен подход при преценка на сроковете при ищеца
и ответника от районния съд, тъй като двата случая били несъпоставими.
Въззиваемият твърди, че не отговаря на истината твърдението на въззивника
в писмените му обяснения, а в последствие и във въззивната жалба, че
намерил горивото в канавката. Счита, че с оглед представените
доказателства, свидетелските показания, заключението на назначената
експертиза безспорно се доказало виновно извършените нарушения на
трудовата дисциплина от въззивника.
Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на
всички направени и пред двете инстанции разноски, включително и
юрисконсултските възнаграждения.
Възразява срещу размера на посочения по делото адвокатски хонорар на
процесуалния представител на въззивника, като счита същия за прекомерно
2
завишен, както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, тъй
като размерът на договорения адвокатски хонорар не съответства на
действителната правна и фактическа сложност на делото. В случай на
уважаване на предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, моли съда да присъди на въззивника
като адвокатско възнаграждение сума в предвидения минимален размер по
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от
09.07.2004г.
Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становището на другата страна и като разгледа събраните по
делото през първата инстанция доказателства, намира за установено
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Ищецът А.А.А. твърди в исковата си молба, че бил в трудово
правоотношение с „М.М.-и.” ЕАД, клон Р. „Т.-с.”, с. К., считано от 06.11.2000
г. Към момента заемал длъжност „Шофьор автобус/товарен автомобил,
извозващ хора”. На 29.12.2020 г. му била връчена при отказ, /в присъствието
на двама свидетели/ Заповед № чр.02.216 от 29.12.2020 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „Уволнение”, подписана от управителя на „М.М.-
и." ЕАД, клон Р. „Т.-с.”. Ищецът твърди, че издадената заповед за
дисциплинарно уволнение е неправилна и незаконосъобразна, като издадена
при допуснати съществени нарушения от материалноправен и
процесуалноправен характер. Направените в заповедта констатации не
отговаряли на действителната фактическа обстановка, поради, което
неправилно му било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание
„Уволнение”. Оспорва заповедта за налагане на дисциплинарното наказание,
като не издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в
частност - дисциплинарната власт. Счита, че налагането на дисциплинарно му
наказание „Уволнение” от лицето Ж.Б.Ж. - управител клон Р. „Т.-с.” не било
в рамките на предоставените му с договора за управление пълномощия.
Твърди, че е опорочена процедурата, уредена в чл.193, ал. 1 КТ, според която
работодателят бил длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и
да събере и оцени посочените доказателства. Обясненията му в настоящото
производство били искани на основание спешна проверка по Заповед № РД-
09-437 от 28.09.2020 г. на Изпълнителния директор на „М.М.-и." ЕАД, която
заповед била на основание Закона за вътрешния одит в публичния сектор,
утвърден годишен план на „Вътрешния одит" в „М.М.-и." ЕАД - вх. № 115 от
година и Доклад от 28.09.2020 година, съставен от О.А. - Експерт сигурност -
клон Р. ,,Т.-с.“, отдел „Сигурност“. Никъде в заповедта не било посочено, че
тя е в рамките на започнало дисциплинарно производство срещу него и че
исканите от него обяснения били именно във връзка с такова производство.
Твърди, че от поисканите му по-късно обяснения отново не ставало ясно, че
3
работодателят му е започнал срещу него производство по налагане на
дисциплинарно наказание и че му е вменено нарушение на трудовата
дисциплина. Не му бил предоставен разумен срок за даване на писмените
обяснения. т.е. за 35 мин. трябвало да отговори на поставените му осем
въпроса, а отговорите на тези въпроси били давани под натиск от служител на
дружеството - работодател. Ищецът посочва още, че в обжалваната заповед
наказващият орган твърдял, че при издаване на заповедта за дисциплинарно
наказание взел предвид писмени обяснения от ищеца вх. № 17683/13.10.2020
г., изискани с писмо изх. № РД-17-961/07.10.2020 г. като твърди, че
обяснения, с този номер и дата не били давани. Ищецът твърди, че Заповед №
РД-09-437 от 28.09.2020 г., издадена от А.А. - изпълнителен директор не била
подписана лично от него, респективно не се доказвало, че обясненията му са
достигнали до натовареното с реализиране на дисциплинарната отговорност
лице, както и дали въобще това той е запознат с инициираното
дисциплинарно производство. От значение било достигането на обясненията
до работодателя или до носителя на дисциплинарна власт, който да ги вземе
предвид в дисциплинарната процедура. Ищецът твърди, че наказващият орган
не спазил и разпоредбите на чл. 195, ал.1 от КТ, като от съдържанието на
издадената заповед, не ставало ясно по категоричен начин, в какво точно се
състои нарушението, за което му било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение”, че същото било извършено виновно, както и датата на
извършване на нарушението. Твърди, че в заповедта били описани подробно
на няколко пъти действията му, заснети с видеокамера, които обстоятелства и
факти не доказвали по безспорен начин, че той извършил вменените му
нарушения, а именно: „опит да отклони/изнесе 6 броя пластмасови
бутилки...”, „увреждане имуществото на работодателя”, „злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на предприятието”, „опазване на
активите и информацията”, „изнасяне на инвентар”. Цитира стр. 2 от
заповедта. Твърди, че от така представената фактическа обстановка не се
доказвало по категоричен начин, че багажът, който той премествал от
служебния си автомобил в багажното отделение на личния си автомобил, бил
именно намерените между предните и задните седалки на личния му
автомобил три торби с по две туби дизелово гориво и че въпросът с
преместването на багаж от служебния в личния му автомобил изобщо не бил
обсъждан в хода на проверката, нито във връзка с него му били искани
писмени обяснения. Нямало как наказващият орган да включва в обжалваната
заповед факти и обстоятелства, по които той не бил дал обяснения, а в
последствие да е наказан именно за описаните обстоятелства. Спорна била и
датата на извършване на нарушението. Цитира заповедта. Не било ясно на
кой точно запис се позовала комисията /на този от 03.07.2020 г. или на този
от 26.09.2020 г./ и анализирайки фактите и обстоятелствата от записа
достигнала до изводите за извършено тежко нарушение на трудовата
дисциплина от страна на ищеца. Изводите до които стигнала комисията били
погрешни, направени на база предположения, недоказани и неоснователни. В
4
процесната заповед нарушението, за което било наложено наказанието
„уволнение" не било точно н ясно описано, както н не било доказано, че
същото било виновно извършено от него, с което също бил нарушен
принципът, заложен в чл. 195, ал. 1 от КТ. Твърди, че комисията не отчела
всеизвестния факт, че всички горива променят своя обем в зависимост от
температурата си, като към датата на извършваната проверка 28.09.2020 г.
температурата е била 24 - 26°С и че било доказано, че с увеличаване на
температурата от 17°С до 24°С (със 7°) обемът на дизела се увеличава с 4,3 %
до 33,3 %. (изследване на ТУ - София). Комисията не открила никакви
несъответствия между утвърдения ред и начин за водене и отчитане на
пътните листове и начина, по който ищецът водил и отчитал неговите пътни
листове и че служебният автомобил камион МАН с вътр. № 5773 бил
ползван /съответно и зареждан с гориво/ от двама шофьори - ищецът и
колегата му, които работили на смени от по 12 часа. Изводът, че поради
наличие на излишък от гориво, ищецът извършил нарушение на трудовите си
задължения бил неоснователен и се опровергавал от изложените по-горе
аргументи, водещи до обратния извод.
Изложеното от комисията, че направил опит да отклони/изнесе 66 литра
течност с мирис на дизелово гориво чрез автомобил „Мерцедес МЛ” също
оставало недоказано и било направено само на база предположения, като
първо към момента на извършената от служителите на РУ - гр. Р. проверка,
около 12:00 ч. на 26.09.2020 г., автомобилът „Мерцедес” бил паркиран на
паркинг в близост до участък „Автотранспорт”, но извън територията на
предприятието, а ищецът по това време извършвал служебните си
ангажименти, както и че нямало данни ищецът да бил правил опит да напусне
територията на Р. „Т.-с.”, още по-малко с цел да изнесе тези 66 литра
дизелово гориво. Твърди, че по никакъв начин с действията си през деня не
показвал да има намерение да извърши вменените му нарушения - пренесе
и/или превози и/или отклони и/или изнесе туби с дизелово гориво нито пък
имало доказателства в тази насока. Твърдението, че ищецът пренасял/
транспортирал гориво на територията на клон Р. „Т.-с.” със служебно
управлявания камион също не отговаряло на истината и от фактическата
обстановка, относно намерените в личния му автомобил бутилки с гориво
ищецът описал подробно в дадените от него писмени обяснения във връзка
със Заповед № РД-09-437 от 28.09.2020 г. на Изпълнителния директор на
„М.М.-и.” ЕАД, от които ставало ясно че ищецът намерил в с. К. /извън
територията на предприятието/ в страни от пътя, минаващ през селото 3
торби с по 2 шишета и ги е качил в автомобил „Мерцедес МЛ”, който след
това паркирал на паркинг в с. К., като след това отишъл да си върши
служебните ангажименти. Твърди, че въпреки изводите, до които достигнала
комисията, след като анализирала фактите и обстоятелствата и изгледала
видеозапис, били в пълно противоречие с твърдяното от него, никой не
направил опит да изясни противоречивите факти с цел да се установи какъв
точно бил багажът, който ищецът местил от служебния в личния си
5
автомобил и едва ли от видеозаписа на камерите се установявало ясно и
категорично, че ищецът слагал три торби с гориво в личния си автомобил,
като тук отново изводите на комисията, която разследва случая били
противоречиви. От една страна се твърдяло, че видели ищецът да сваля
тубите с гориво от служебния си автомобил и да ги слага в личния си
автомобил, от друга страна разгледали и хипотеза, при която той намерил
тубите с гориво, но не ги предал на съответните лица, поради което не ставало
ясно за какво точно нарушение същият бил наказан. От неговите обяснения
по случая ставало ясно, че той намерил бутилките на пътя извън Рудника и ги
качил в личния си автомобил и никой не изследвал въпроса дали в този
момент, той не бил имал намерение да уведоми за намерените от него торби
на определеното за това лице -минния диспечер. Още повече, че за да
изпълни това вменено му задължение, работодателят следвало да му осигури
техническа възможност за това, а именно - телефон, от който да се обади,
телефонен номер на минния диспечер н др. подобни. Твърди, че не бил
уведомен от работодателя си как да процедира в подобна ситуация, нито му
били осигурени средства, чрез които да изпълни вмененото му от
работодателя задължение за уведомяване. Твърди, че било недоказано и
посоченото в обжалваната Заповед тежко нарушение на трудовата
дисциплина „неуплътняване на работното време по смисъла на чл. 197, ал. 1,
т. 1, предложение последно от КТ”. Твърди, че не било конкретизирано как
точно установили това неуплътняване на работното време и в какво точно се
изразявало то и че относно това тежко нарушение не били ангажирани
никакви доказателства, нямало изнесени факти и обстоятелства, а същото
било прибавено в заповедта като бланкетен текст, без конкретно съдържание.
Друг съществен порок, от който страдала издадената заповед, бил, че
наказващият орган изложил, че работникът нарушил редица норми и правила
/заповеди, разпоредби от КТ, Правилник за вътрешния трудов ред/, без да
конкретизира нито едно от тях, като били изброени десетки норми и текстове
от различни вътрешни заповеди и правилници, с повечето от които той дори
не бил запознат, което водило до объркване, неяснота и затруднявало
неговата защитата срещу незаконното уволнение. Още повече, че и с
направеното искане за писмени обяснения нарушенията на трудовата
дисциплина не били посочени по разбираем за него начин, за да може той да
се защити по всяко едно от тях. Твърди, че всичко това навеждало на
мисълта, че комисията направила своите изводи без подробно да анализира
всички факти и обстоятелства, относими към действията му, само и
единствено на база предположения. Посочва още, че оспорва
законосъобразността на издадените вътрешни актове в „М.М.-и.“ ЕАД, които
според работодателя той нарушил. Твърди, че Заповед № РД-09-005 от
03.01.2020 г. на Изпълнителния директор на „М.М.-и." ЕАД, т. 2.1 и т.2.2,
както и Правилника за вътрешния трудов ред в „М.М.-и." ЕАД, раздел IX, т.
6, т. 6.1 и т.6.2 били издадени в противоречие с чл. 127, ал. 1, т. 5 от КТ. Със
Заповед № РД-09-005 от 03.01.2020 г. и с Правилника за вътрешния трудов
6
ред в „М.М.-и." ЕАД, раздел IX, т. 6 работодателят бил вменил задължения и
въвел забрани, но не бил указал реда и начина за изпълнението им, в частност
не бил предоставил начин за контакт с диспечера, нито работниците имали на
разположение служебни телефони. Издадените заповеди и вътрешни
правилници били в пълно противоречие един с друг, относно забраната за
пренасяне, изнасяне без надлежни разрешителни на стоково материални
ценности или материали, принадлежащи на работодателя. Наличието на
противоречиви актове, издадени от работодателя водило до невъзможност за
изпълнението им от страна на работника, поради което той не можело да бъде
санкциониран за неизпълнението им. Сочи, че голяма част от утвърдените
вътрешни актове не били доведени до знанието на работниците и
служителите.
Твърди още, че при издаването на оспорваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение” не били съобразени в достатъчна
степен и не били приложени правилно критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ,
както и че примерно изброените нарушения на трудовата дисциплина в чл.
190, ал. 1 КТ не били абсолютна предпоставка за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание - уволнение, а същите трябвало да представляват
тежко нарушение на трудовата дисциплина /аргумент от т. 7 на ал. 1/ и че
следвало да се съобразят във всеки конкретен случай критериите по чл. 189,
ал. 1 КТ. Тежестта на конкретното нарушение следвало да се преценява с
оглед обстоятелствата дали работникът спазвал изискванията за безопасни
условия на труд; тази преценка била комплексна и обхващала всички
обстоятелства, свързани с дисциплинарното нарушение, вкл. и значимостта на
неизпълнените трудови задължения, настъпилите или възможните
неблагоприятни последици за работодателя, съпътстващите нарушението
обстоятелства, както и субективното отношение на работника/ служителя към
конкретното неизпълнение и отношението му към трудовия процес.
Законосъобразността на дисциплинарното уволнение се преценявала и с
оглед на поведението на санкционирания служител.
Твърди, че при налагане на дисциплинарната отговорност спрямо него
работодателят не приложил правилно закрилата по чл. 333 от КТ. Не било
поискано предварително разрешение за уволнение от Инспекцията по труда
или ако било искано такова, то даденото разрешение било
незаконосъобразно, тъй като в тежест на работодателя било да установи, че
спазил разпоредбата на закона в тази част. Работодателят не взел предвид и
факта, че бил с повече от 20 години трудов стаж в дружеството,
непосредствено преди получаване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, бил лоялен и отговорен през всички тези години, не бил нарушавал
заповеди, правила и други актове на работодателя, нямал никакви
провинения, нямал налагани никакви наказания и изпълнявал съвестно и
отговорно служебните си задължения, както и се отнасял с чувство за
отговорност и загриженост към активите на дружеството и именно поради
това работодателят следвало да оцени извършеното от него нарушение
7
обективно и да го съпостави с цялостното му трудово досие.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно
уволнението му и да отмени заповедта, с която същото е наложено, и да бъде
възстановен на заеманата до уволнението длъжност.
Ответникът „Р. Т.-с.“ с. К., клон на „М.М.-и. ЕАД оспорва предявените
обективно кумулативно съединени искове, като неоснователни. Излага
подробни съображения за законосъобразното налагане на дисциплинарното
наказание при спазване на процедурата за това. Подробно обосновава
неправилността на всяко от направените възражения в исковата молба. Иска
от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
За да постанови решението си в този смисъл районният съд е приел, че
възражението, че Ж.Б., в качеството му на управител на Р. „Т.С.“, село К.
няма дисциплинарна власт за налагане на дисциплинарно наказание
уволнение, е неоснователно. Приел е, че всеки един от трите рудници, в
качеството си на поделение на М."М.И." ЕАД представлява работодател по
смисъла на §1, т.1 от КТ и съответно всеки негов управител разполага с
дисциплинарна власт на управител, в това число и правото да налага
дисциплинарни наказания. В договора за управление на управителя на
ответника, т.4.2 е записано, че управителят на клон Р. „Т.-с.“ има изричното
правомощие да назначава и освобождава работници и служители, от което
следва, че в настоящия случай е налице надлежна делегация чрез
упълномощаване и на дисциплинарната власт на работодателя.
По отношение на твърдението за незаконосъобразност на заповедта по
чл. 195 КТ, съдът е приел, че заповедта е съставена в изискуемата от закона
писмена форма. Посочен е като нарушител ищецът А.А.А.. Изложени са
подробно обстоятелства, относно вменените на ищеца нарушения на
трудовата дисциплина чрез техните фактически и правни описания,
нарушените норми и правила, дата на извършване на нарушенията на
трудовата дисциплина, т.е. заповедта е мотивирана съобразно формалните
изисквания на закона. В заповедта са посочени конкретните нарушения на
трудовата дисциплина, доказателствата въз основа, на които е взето
решението, наложеното наказание и законните текстове, въз основа на които е
наложено същото. Поради това съдът е намерил възражението на ищеца, че
заповедта не е мотивирана за неоснователно. Според районния съд в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение изпълнителното
деяние на ищеца е посочено като „пренася” и „опит да изнася”. В този смисъл
съдът е намерил за неоснователно възражението, че не били посочени
действията на А., осъществяващи нарушението.
Съдът се позовава на обстоятелството, че всички, описани действия са
заснети от поставените на територията на Р. „Т.-с.” село К., камери за
видеонаблюдение. Съдът е приел, че при извършената от служителите на РУ
8
Р. проверка на лек автомобил марка „Мерцедес МЛ” с цвят сив металик, с рег.
№ В 2288ВТ се установява, че в него между предните и задните седалки са
поставени 3 броя торби/чували, във всеки от които има поставени по два броя
бутилки, безцветни, оребрени всичките с надпис „San Terra”- трапезна вода с
общо количество около 66 литра. Разпределени в 6 броя бутилки. Всичките
бутилки са били пълни с течност в червен цвят и с мирис на нафта. При
проверката автомобилът е бил паркиран на територията на Р. „Т.-с.” село К..
При назначената и приета химическа експертиза, която съдът е кредитирал се
установява по категоричен начин, че става въпрос за нафта.
Според съда няма съмнение относно датата на извършване на
нарушението - 26.09.2020 година, която е повторена многократно при
описанието на фактическата обстановка, нито по отношение на мястото на
извършване на нарушението, нито по отношение на всички факти и
обстоятелства, описани в заповедта на работодателя, тъй като освен със
свидетелски показания, нарушението е заснето и с охранителната камера,
чиито запис се преразказа на практика и от разпитаните в съдебно заседание
свидетели. Наведените възражения относно неяснотата на датата на
извършване на нарушението, обстоятелството, че на две места е объркана
датата, според РС – Раднево не води до неяснота на описанието на
нарушението, нито препятства зашитата на ищеца. Посочена е дата и часа на
извършване на нарушението, в какво се състои то.
Според съда посочените в заповедта обстоятелства са достатъчни за
осъществяване на защита от страна на ищеца срещу нея и за проверка от съда
на нейната законосъобразност. По изложените съображения, районният съд е
намерил, че не е допуснато нарушение на нормата на чл. 195 КТ при
ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца.
Оплакването на ищеца, че работодателят не изпълнил задължението си
по чл. 193, ал.1 от КТ, съдът е намерил за несъстоятелно. От писмените
доказателства - писмо с изх. № РД-17- 961/07.10.2020г., съдържащо искане за
даване на писмени обяснения от А.А.А. и дадените такива от А.А.А. според
съда е спазена процедурата, съгласно чл. 193 от КТ- работодателят преди
налагането на дисциплинарното наказание е изискал и е приел дадените от
работника/служителя писмени обяснения.
Възраженията на ищеца, че не се виждало на камерата какво всъщност е
съдържанието на торбите/ чували, които свалил от работния камион и
преместил в личния си автомобил, съдът е намерил за неоснователни.
Доброволното предаване, видно от протокола за доброволно предаване /лист
50 от делото на РС/на горивото от личния му автомобил, действията на ищеца
по време на преместването на горивото /преместването на камиона, така че да
не попада в обсега на камерата/ и по време на откриването му в автомобила,
оказаната съпротива на органите на РУ Р., според районния съд сочи на едно
трайно установено поведение от страна на ищеца, в ущърб на работодателя.
Всичките му обяснения, че нямал възможност да се обади на диспечера и да
го уведоми, че намерил гориво, както и че го намерил в канавка, съдът е счел
9
за израз на защитната му позиция.
От събраните писмени доказателства и гласни доказателства, съдът е
установил, че на 26.09.2020г., докато е бил на работа А.А.А. на заеманата от
него длъжност „Шофьор автобус/товарен автомобил, извозващ хора“ в
участък „Автотранспорт“ в клон Р. „Т.-с.“, село К. около 9:30 часа е пренесъл,
при опит да изнесе- на територията на клон Р. „Т.-с.“, с. К. със служебен
автомобил - камион МАН с вътр. № Р2 57 73 3/ три/ чувала /торби/, като във
всеки са поставени 2 бр. прозрачни пластмасови бутилки, с вместимост по 11л
всяка, гориво с червен цвят и мирис на нафта или общо 66 литра гориво по
нерегламентиран начин, без надлежен документ за това, като е поставил тези
3 бр. чувала /торби/ с гориво в личен автомобил марка „Мерцедес МА“ с per.
№ В 2288 ВТ.
Назначената в хода на съдебното производство съдебно-техническа
експертиза е установила по категоричен за съда начин, че горивото е нафта и
е оцветено точно с индикатора, използван единствено и само от
М."М.И."ЕАД. От събраните непротиворечиви доказателства, съдът е
направил извода, че ищецът е съхранявал гориво в собствения си лек
автомобил, с намерение да го изнесе извън територията на рудника, което
според съда е представлява доказателство за извършване на нарушението.
Пренасянето, като изпълнително деяние също е безспорно установено по
делото от всички гласни и писмени доказателства, а и се признава от ищеца,
който твърди, че намерил горивото и го прибрал в личния си лек автомобил, с
намерение да го предаде.
Според съда, работодателят след като се е запознал с всички факти и
писмени доказателства, които ги подкрепят по несъмнен начин е издал
процесната заповед, в която е посочил, че поведението на А.А. представлява
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4,
предложение първо и т.7 от КТ, във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ, във
връзка с чл. 187, ал. 1, т.8 предложение първо от КТ, във връзка с чл. 187, ал.
1, т. 10 от Кодекса на труда.
Според районният съд, обстоятелството дали са налице излишъци или
липси на гориво в управлявания от ищеца камион или на територията на
целия рудник е ирелевантно за делото, тъй като нарушението не го изисква.
Според съда, от доказателствата по делото се установява, че умишлено,
съзнателно, с користна цел ищецът А. е отклонил от територията на рудника
въпросните 66 литра, индикирано в червен цвят гориво, използвайки своя
служебен и личен автомобил. Намерил е за съмнително поведението му при
откриването му от представителите на РУП Р., когато твърди, че няма ключ за
колата, а първоначално, че е дошъл с автобуса на работа. Пренасяйки
горивото в личния си автомобил той е установил владение върху отнетото
гориво, наясно е бил, че го свои за себе си. Това обяснява и последващата му
10
съпротива, наясно е бил, както с разпоредбите на работодателя за неизнасяне
на гориво от рудника, така и с обстоятелството, че в момента извършва
престъпление. Всички тези обстоятелства според районния съд налагат извод,
че ищецът е действал умишлено и то с пряк умисъл.
Според районният съд, с посоченото деяние ищецът А. е нарушил
заповед № 84/12.04.2006 г. на управителя на ответния рудник, забраняваща
изнасянето на горива без разрешително за това; заповед № РД-09-005 от
03.01.2020 г. на изпълнителния директор на „М.М.-и.“ ЕАД, забраняваща
превозването на горива без надлежен документ както вътре на територията на
рудника, така и извън него. Последната заповед е сведена до знанието на
ищеца, съгласно списък - лист 76 от делото на районния съд. Според
районния съд, самото деяние на ищеца в случая представлява нарушение на
трудовата дисциплина и без дори да е предвидено като такова в изрична
заповед или друг документ на работодателя, защото самото противоправно
деяние /отнемане на чужда вещ/, е достатъчно укоримо и не е необходимо да
бъде изрично забранено във вътрешен акт на работодателя. Счел е, че
кражбите и присвояванията на СМЦ от работодателя представляват
дисциплинарно нарушение. По тази причина, съдът е отказал да назначи
съдебно-графологична експертиза за установяване истинността на подписа на
ищеца, поставен под списъка /л.76 от делото/.
Според съда, в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ примерно са изброени
нарушенията на трудовата дисциплина, които могат да са основание за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. В т. 4
изрично е посочено „злоупотребата с доверието на работодателя“. Районният
съд счита, че кражбата на материални активи на работодателя е злоупотреба
с доверието на работодателя по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ.
Съдът е намерил, с оглед на всички събрани по делото писмени
доказателства и второто посочено нарушение на трудовата дисциплина за
безспорно установено- неуплътняване на работното време по смисъла на чл.
197, ал. 1 т. 1 от КТ, предложение последно от КТ- самото отклоняване от
работния процес, с цел пренасяне и изнасяне на горивото установява по
категоричен начин на неуплътняването на работното време. Съдът не е
коментирал останалите възражения на пълномощника на ищеца, тъй като по
съществото си е приел, че са самоцел в посока оспорване на всичко посочено
в заповедта.
Относно тежестта на извършеното от ищеца нарушение и
съответствието на наложеното дисциплинарно наказание по смисъла на чл.
189, ал. 1 от КТ, съдът е намерил, че работодателят законосъобразно е
преценил тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на ищеца. Намерил е, че правилно работодателят е счел
осъщественото от ищеца деяние като представляващо тежко нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ, във вр.
11
чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ във вр. чл. 126, т. 9 КТ - злоупотреба с
доверието на работодателя, което подлежи на дисциплинарно наказване.
Според районния съд деянието в случая е извършено умишлено, а
ищецът не само не признава пред работодателя тази своя вина и не проявява
самокритичност, но опитва да измисли различни версии, изключващи
неговата съпричастност към деянието. В тази връзка от гласните и писмените
доказателства се установява, че дори първоначално ищецът е отричал да е
негов лекия автомобил „Мерцедес МЛ”, с посочен номер, както и че нямал
ключ за него, след това хвърлил ключа в тревата, след което оказал и
физическа съпротива, та се наложило поставянето на белезници.
Така констатираното нарушение на трудовата дисциплина съдът е
приел, че е тежко по смисъла на чл. 190, ал. 1 КТ, тъй като за дейността на
ищеца по изнасяне на материалния актив от ответното предприятие с оглед
неговото поведение се е наложило по необходимост съдействие от органите
на полицията в гр. Р.. Присвояването/кражбата на СМЦ, в частност на гориво
от страна на работника, винаги е било преценявано в съдебната практика като
тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като представлява най-
тежката форма на злоупотреба с доверието на работодателя. То освен, че носи
пряка материална вреда, носи и други нематериални вредни последици за
работодателя. Вредните последици, които квалифицират нарушението като
тежко нарушение на трудовата дисциплина могат да са не само материално
съизмеримите, но и такива, които са дали отрицателно, разстройващо
отражение върху трудовия процес. Липсата на наказване на такъв вид
нарушения на трудовата дисциплина от страна на работодателя носи не само
спад в авторитета му спрямо работниците, но и носи като пряка последица
отрицателно въздействие върху трудовия колектив и цялостния трудов
процес.
От изложеното съдът е направил извода, че наложеното с процесната
заповед дисциплинарно наказание “уволнение” съответства на тежестта на
извършеното нарушение на трудовата дисциплина и законосъобразно е
упражненото от работодателя правото му по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Възражението на ищеца, че работодателят не е приложил правилно
закрилата по чл. 333 от КТ съдът е намерил за несъстоятелно. От
приложените писмени доказателства по делото, съдът е намерил, че
работодателят е спазил изцяло процедурата по чл. 333 от Кодекс на труда.
Поради изложените съображения съдът е намерил, че наложеното на
ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” е законосъобразно, а
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяната му е
неоснователен и го е отхвърлил. Отхвърлянето на иска с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е обусловило неоснователност и на иска за
възстановяване на работа, поради което съдът също го е отхвърлил.
Въззивният съд споделя съображенията на районния съд, към които
препраща на основание чл. 272 ГПК. Неоснователно е оплакването на ищеца
12
в исковата молба, за липса на дисциплинарна власт на издателя на
обжалваната заповед. Управителят на Р. „Т.-с.“ с. К. - Ж.Б., разполага с
всички правомощия на самостоятелен работодател, включително и с
дисциплинарна власт. Съгласно представения договор за възлагане на
управление на клон, в т.4.2. на управителя на клон Р. „Т.-с.“ е предоставено
изрично правомощие да назначава и освобождава работници, което му дава
право да упражнява дисциплинарната власт по отношение на работниците в
предприятието.
Заповедта е съставена в изискуемата от закона писмена форма, посочен
е нарушителя, изложени са подробно обстоятелства за вменените на ищеца
нарушения на трудовата дисциплина чрез техните фактически и правни
описания, посочени са нарушените норми и правила, дата на извършване на
нарушенията на трудовата дисциплина. Ясно и точно е посочено нарушението
на трудовата дисциплина, извършено от ищеца. Заповедта е мотивирана
съобразно изискванията на закона. Посочени са конкретни нарушения на
трудовата дисциплина, доказателствата въз основа, на които е взето решение,
наложеното наказание и законните текстове, въз основа на които е наложено
същото. Ето защо въззивната инстанция намира възражението на ищеца, че
заповедта не е мотивирана за неоснователно.
Датата и часът на извършване на нарушението на трудовата
дисциплина, мястото на извършването му, фактите и обстоятелствата са
индивидуализирани подробно в обжалваната заповед. Не е налице нарушение
на нормата на чл. 195 КТ при ангажиране на дисциплинарната отговорност на
ищеца.
Оплакването в исковата молба на ищеца, че работодателят не е
изпълнил задължението по чл. 193, ал.1 от КТ също е неоснователно С писмо
с изх. № РД-17- 961/07.10.2020г./л.169 от делото на РС/ работодателят е
поискал писмени обяснения от А.А.А. за конкретните нарушения на
трудовата дисциплина. С писмените обяснения на ищеца А.А.А., вх.№ 17683
от 13.10.2020г./л.166 от делото на РС/ е спазена законовата процедура по чл.
193 от КТ, тъй като безспорно е установено по делото, че работодателят
преди налагането на дисциплинарното наказание е изискал и приел
писмените обяснения на работника.
По възраженията на ищеца по съществото за установяването на
извършеното нарушение, въззивния съд намира за установено следното: По
делото са налице достатъчно събрани писмени доказателства и гласни
доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка: на
26.09.2020г., по време на работа на работа ищецът А.А.А. на длъжност
„Шофьор автобус/товарен автомобил, извозващ хора“ в участък
„Автотранспорт“ в клон Р. „Т.-с.“, село К., около 9:30 часа е изнесъл от
територията на клон Р. „Т.-с.“, с. К. със служебен автомобил - камион МАН с
вътр. № Р2 57 73 3 три чувала /торби/, във всеки с 2 бр. прозрачни
пластмасови бутилки, с вместимост по 11л. всяка, гориво с червен цвят и
мирис на нафта или общо 66 литра гориво по нерегламентиран начин, без
13
надлежен документ за това. Поставил е тези 3 бр. чувала /торби/ с гориво в
личния си автомобил марка „Мерцедес МА“ с per. № В 2288 ВТ. Действията
на ищеца А. са заснети от поставена камера за видеонаблюдение. Записът е
обективиран в констативен протокол приложение № 7 към доклад с вх. №
9775/02.10.2020г./ л.57 от делото на РС/. Същата фактическа обстановка е
установена и в доклад от 28.09.2020г., изготвен от О.Г.А. на длъжност
„Експерт сигурност“, с място на работа клон Р. „Т.-с.“, с. К., в отдел
„Сигурност“ при „М.М.-и.“ ЕАД, град Р.. В тази връзка е налице протокол за
доброволно предаване, приложение № 2/ л. 50/ към доклад с вх. №
9775/02.10.2020г. от който се установява, че А.А.А. е предал намерените в
собствения му лек автомобил, 3 бр. торби, в които са се намирали по два броя
бутилки, безцветни наребрени с надпис „San Terra“- трапезна вода с общо
количество 66 литра, разпределени в 6 броя бутилки. Бутилките са били
пълни с гориво, оцветено с червен цвят и с мирис на нафта. Назначената по
делото пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза e установила
по категоричен начин, че горивото е нафта и е оцветено с индикатор,
използван единствено и само от М."М.И."ЕАД. Бутилките са разположени
между предните и задните седалки на автомобила. Тези факти се подкрепят и
от събраните по делото гласни доказателства на св. Д.К. – охранител.
Свидетелят К. е гледал записа от видеокамерата, а след това е присъствал при
проверката. Св. К. установява, че първоначално А.А. е отказал да отключи
автомобила, с твърдението, че не е негов, а този ден е дошъл на работа с
автобуса, както и че няма ключове за този автомобил. В последствие,
полицаят е намерил ключовете на лекия автомобил в служебния камион. На
път към лекия автомобил, А. е издърпал ключовете от ръцете на полицая.
Последвало е боричкане, след което на ищеца са поставени белезници. До
автомобила ищецът отново е отказал да го отключи, но след пристигането на
полицейския служител на селото е отворил автомобила за проверка.
Свидетелят установява какво е открито между предните и задните седалки на
автомобила на ищеца, което е напълно съответно на посоченото в Протокола
за доброволно предаване, посочен по – горе.
При така изложеното по – горе, въззивният съд намира за безспорно
установено, че ищецът е съхранявал гориво в собствения си лек автомобил, в
опит да го изнесе извън района на рудника. Изнасянето на индикирано гориво
като изпълнително деяние е безспорно установено по делото от всички
събрани доказателства. Това обстоятелство се признава от ищеца, който като
защитна позиция твърди, че е намерил горивото и го е прибрал в личния си
лек автомобил с намерение да го предаде.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира,
че извършеното от А.А. деяние представлява нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4, предложение първо и т.7 от КТ,
във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 7, т. 8, предложение първо и т. 10 от Кодекса на
труда.
14
Съгласно чл. 186 КТ, виновното неизпълнение на трудовите задължения
е нарушение на трудовата дисциплина. В случая от всички събрани по делото
доказателствата се установява, че ищецът А. умишлено е изнесъл от
територията на рудника 66 литра, индикирано в червен цвят гориво,
използвайки служебен и личен автомобил. В подкрепа на този извод на съда
са установените по делото обстоятелства: ищецът премества камиона така, че
да прикрие личния си автомобил от камерата, както и своите действия; след
това премества личния си автомобил на друго място; при проверката от
представителите на РУП Р. твърди първоначално, че автомобилът не е негов,
че няма ключ от него, а впоследствие оказва съпротива на полицейския
служител и прави опит да предотврати отварянето на автомобила. С
действията си по прибиране горивото в личния си автомобил, ищецът
установява владение върху отнетото гориво. Това се потвърждава и от
последващата му съпротива на органите на полицията при проверката и сочи,
че ищецът е наясно, както с разпоредбите на работодателя за неизнасяне на
гориво от рудника, така и с обстоятелството, че в момента извършва точно
такова дисциплинарно нарушение. Всички тези обстоятелства налагат извод,
че ищецът е действал умишлено.
С действията си ищецът А. е нарушил заповед № 84/12.04.2006 г. на
управителя на ответния рудник, забраняваща изнасянето на горива без
разрешително за това; заповед № РД-09-005 от 03.01.2020 г. на
изпълнителния директор на „М.М.-и.“ ЕАД, забраняваща превозването на
горива без надлежен документ, както вътре на територията на рудника, така и
извън него. Последната заповед е съобщена на ищеца /л. 404- 407 от делото на
РС/. Районният съд правилно е отказал да назначи съдебно- графологична
експертиза за подписа на ищеца, тъй като това обстоятелство не е от значене
за изхода по делото. Действията на ищеца представляват нарушение на
трудовата дисциплина сами по себе си, защото отнемането на чужда вещ от
владението на другиго е престъпление по смисъла на НК.
Нарушенията на трудовата дисциплина в чл. 190, ал. 1 КТ не са
абсолютна предпоставка за налагане на дисциплинарно уволнение, а същите
трябва да представляват тежко нарушение на трудовата дисциплина. Във
всеки конкретен случай следва да се съобразят критериите по чл. 189, ал. 1
КТ, като тежестта на конкретното нарушение следва да се прецени с оглед
обстоятелствата дали работникът спазва изискванията за безопасни условия
на труд; тази преценка е комплексна и обхваща всички обстоятелства,
свързани с дисциплинарното нарушение, вкл. и значимостта на
неизпълнените трудови задължения, настъпилите или възможните
неблагоприятни последици за работодателя, съпътстващите нарушението
обстоятелства, както и субективното отношение на работника/служителя към
конкретното неизпълнение и отношението му към трудовия процес.
Законосъобразността на дисциплинарното уволнение се преценява и с оглед
на поведението на санкционирания служител. В разпоредбата на чл. 190, ал. 1
КТ са изброени примерно нарушения на трудовата дисциплина, които могат
15
да са основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение“. В т. 4 изрично е посочено „злоупотребата с доверието на
работодателя“. Кражбата на материални активи на работодателя във всеки
един случай е злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл. 190,
ал. 1, т. 4 КТ.
Относно тежестта на извършеното от ищеца нарушение и
съответствието на наложеното дисциплинарно наказание по смисъла на чл.
189, ал. 1 от КТ, съдът намира, че работодателят законосъобразно е преценил
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на ищеца, след това. Осъщественото от ищеца деяние
представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.
190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ, във вр. чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ във вр. чл.
126, т. 9 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя, което подлежи на най
- тежкото дисциплинарно наказание.
Имуществените последици от дисциплинарното нарушение не са
големи, но същото е тежко с оглед поведението на работника, което е
насочено срещу доверието, което следва да съществува между ответник и
работодател поради личния характер на трудовото правоотношение. Без
значение е също така обстоятелството дали са констатирани липси от
процесното гориво в рудника. Присвояването/кражбата на СМЦ, в частност
на гориво от страна на работника, винаги е преценявано в съдебната практика
като тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като представлява най-
тежката форма на злоупотреба с доверието на работодателя То освен, че носи
пряка материална вреда, носи и други нематериални вредни последици за
работодателя. Вредните последици, които квалифицират нарушението като
тежко нарушение на трудовата дисциплина могат да са не само материално
съизмеримите, но и такива, които са дали отрицателно, разстройващо
отражение върху трудовия процес. От изложеното следва извод, че
наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание “уволнение”
съответства на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина
и законосъобразно е упражнено от работодателя правото му по чл. 330, ал. 2,
т. 6 КТ.
Доколкото първото посочено нарушение на трудовата дисциплина е
съществено и само по себе си и предполага налагане на най – тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“, съдът намира, че не следва да
обсъжда наличието на другите посочени в заповедта нарушения.
Твърдението на ищеца, че работодателят не е спазил изискването за
закрила по чл. 333 от КТ е неоснователно. Видно от приложеното искане по
чл. 333, ал.1, т.3 и т. 4 от КТ от „М.М.-и.“ ЕАД, клон Р. „Т.-с.“, с. К., изх. №
ЧР-01-453/26.11.2020г./л.397/, искане с изх. № ЧР -01- 412/19.10.2020r. до
РКМЕ към РЗИ Сливен, за даване на становище за здравословното състояние
16
на А.А.А. предвид прекратяване на трудовото му правоотношение на осн. чл.
330, ал.2, т. 6 от КТ, писмо, вх.№ 19432/ 19.11.2020г., от РКМЕ към РЗИ
Сливен/, заедно с експертно решение № 4271/04.11.2020г. на ТЕЛК Общи
заболявания към МБАЛ „ Д-р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен/л.351-л.353/
и предварително разрешение по чл. 333, ал. 1, т.З и т.4 от Кодекса на труда,
дадено от Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора, вх. № 20209/
10.12.2020г. /л.354/, че работодателят е спазил процедурата по чл. 333 от
Кодекс на труда.
Поради изложените съображения въззивният съд счита, че наложеното
на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” е законосъобразно, а
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяната му е
неоснователен. Отхвърлянето на главния иск обуславя неоснователност и на
иска за възстановяване на работа.
Направените във въззивната жалба оплаквания от въззивника А., за
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд са
неоснователни, доколкото в производството пред въззивния съд те се
санират. Не е налице допуснато процесуално нарушение от съда, с отказа му
да назначи съдебно – графическа експертиза на подписа на ищеца за списъка
за запознаване със Заповедта на работодателя от 03.01.2020г., тъй като това
доказателствено искане не е от значение за решението по делото.
Допуснатите в мотивите на съдебното решение фактически грешки не
променят по същество съображенията на съда, доколкото установената по
делото фактическа обстановка е описана няколко пъти и не е налице неяснота
какво съдът е приел за установено. Не е налице съществено различие в
изложеното в определението за разпределение на доказателствена тежест
между страните от районния съд и изложените мотиви в решението. Не е
налице разминаване между установената от събраните по делото
доказателства фактическа обстановка относно деянието на ищеца и приетото
в мотивите на съда. Безспорно е установено, че ищецът е изнесъл от
територията на рудника посоченото количество гориво, индикирано от
работодателя, със служебния си камион и го е поставил в личния си
автомобил. Недоказани по никакъв начин са твърденията на ищеца А., че
намерил процесните бутилки гориво край пътя в селото и ги прибрал. От
събраните доказателства е установено по категоричен начин изнасянето им от
територията на рудника и поставянето им в личния автомобил на ищеца.
Установено е по категоричен начин и собствеността на индекираното гориво
на рудника от назначената по делото съдебно – техническа експертиза,
извършена от специалист - химик.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че районният съд
необосновано приел от видеозаписа, че А. е свалял чували с бутилки, тъй като
не се виждало какви точно действия извършва ищеца. Действително ищецът е
преместил служебния камион, така, че да не се вижда, какво точно сваля от
17
него и поставя в личния си автомобил. От последващите действия на
охранителите на рудника и органите на полицията обаче е безспорно
установено какво точно е било поставено в личния автомобил на ищеца.
Видно от протокола за доброволно предаване и свидетелските показания по
делото е, че при проверката в личния автомобил на ищеца е намерено
индикирано гориво, използвано в М."М.И." ЕАД, 66 литра, съхранено в 6
бутилки по 11 литра.
На следващо място, въззивният съд намира, че районният съд е
извършил правилна преценката като е съпоставил степента на нарушението на
трудовата дисциплина с тежестта на наложеното наказание. В тази насока
районният съд е изложил подробни съображения, които изцяло се споделят от
въззивния съд. Обстоятелството, че наказателното производство срещу ищеца
е прекратено не изключва извършването на дисциплинарно нарушение от
него за същото деяние. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че А. не
действал умишлено, тъй като намерил тубите с течност извън територията на
рудника и ги сложил в колата. Тази позиция е защитна теза на ищеца и не се
подкрепя от събрани по делото доказателства, дори напротив тя е в пълно
противоречие с поведението на работника при извършването на проверката на
личния му автомобил и опитите му да я предотврати чрез различни способи.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
въззивната жалба е неоснователна. Решението на районния съд като правилно
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът следва да заплати на
въззиваемия разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260112 от 09.06.2021г., постановено по
гр.дело № 175/2021г. по описа на Радневския районен съд.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********, с постоянен адрес град Н.З., ***,
действащ чрез пълномощника си адв. К. от АК - Стара Загора, съдебен адрес:
град С.З., *** да заплати на Р."Т-с.", клон на „М.М.-и.“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес
на управление с. К., ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 150 лв. / сто
и петдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19