ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Бургас, №480/ 28 февруари 2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тридесети януари, през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М.В., като разгледа докладваното
от съдия Александрова адм.д. № 1851 по описа за 2017 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на гл.Х, раздел ІV от АПК.
Жалбоподателят
К. Е. Т.,*** и съдебен адрес ***, партер, офис 2, чрез адвокат С.К., е оспорил
отказ за отразяване на настъпила промяна в собствеността на МПС и издаване на
нови регистрационни номера, обективиран в писмо изх.№251000-10309/10.05.2017г.
на в.п.д. началник сектор „ПП” при ОД МВР Бургас. Жалбоподателят твърди, че
обективното съдържание на писмото представлява отказ да се извърши исканата
административна услуга и по-конкретно отказ на органа да разгледа по същество
отправеното до него искане за регистрация по постоянен адрес на новопридобит
автомобил, по което компетентния административен орган дължи изрично
произнасяне съобразно изискванията на закона. Иска отказът да бъде отменен и
съдът да върне преписката на органа за разрешаване на въпроса по същество.
Претендира присъждане на разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа
жалбата и пледира за нейното уважаване.
Ответникът
редовно призован, не изпраща представител.
Факти:
На
02.05.2017г. жалбоподателят подал заявление до директора на ОД на МВР Бургас, в
което е заявил, че на 16.03.2016г. е представил в сектор „Пътна полиция”
закупения от него товарен автомобил „Ивеко”, модел 35.12, с рег.№ АВ848КN и номер на рама ZCFC 3580002102943, като регистрацията
не е извършена, иззети са му документите и оттогава няма резултат по отношение
на заявеното на посочената дата желание на жалбоподателя да бъде регистриран на
негово име посочения автомобил. Със заявлението е поискал да бъде извършена
проверка и да получи писмен отговор какво е движението по случая, на какво
основание е отказана регистрацията на автомобила.
На
10.05.2017г. гл.инспектор Л.П.изготвил докладна записка (л.28) до началника на
сектор „ПП” при ОД МВР относно извършена проверка по заявлението на
жалбоподателя от 02.05.2017г., в която е посочено, че на 10.03.2016г. в сектор
„ПП” при ОД МВР Бургас е представено за първоначална регистрация употребявано
МПС, внос от Италия марка „Ивеко”, модел 35.12, рама ZCFC 3580002102943, собственост
на К. Е. Т.. При проверката на документите е установено, че италианският
сертификат за собственост № Н31342616 не реагира на ултравиолетова светлина. По
случая е изготвена докладна записка. Представените документи в оригинал са
изпратени на началника на отдел „КП” при ОД МВР Бургас за извършване на
проверка.
По
делото е представена и докладна записка от 17.03.2016г. (л.29) на гл.инспектор И.И.до
началника на отдел „КП” при ОД МВР Бургас относно италиански сертификат за
собственост. В нея са описани абсолютно същите факти, посочени в докладната
записка от 10.05.2017г., като освен тях е приложен опис на документите, които
са подадени от жалбоподателя за регистрация на автомобила.
Във
връзка с подаденото от жалбоподателя заявление от 02.05.2017г. в.п.д. началник
сектор „ПП” при ОД МВР Бургас му връща отговор (л.8), обективиран в обжалваното
писмо, в който заявява, че преписката ведно с приложените към нея документи,
отнасящи се за първоначалната регистрация на МПС „Ивеко 35.12” е изпратена в
отдел „КП” при ОД МВР Бургас. Към настоящия момент по случая има образувано
досъдебно производство № 434 ЗМ-1022/2016г. по описа на ІІ РУ на МВР.
Жалбоподателят
е подал ново заявление на 12.05.2017г. с искане директора на ОД МВР Бургас да
разпореди извършване на проверка и да отговори на жалбоподателя какво е
движението по преписката и на какво основание е отказано извършването на
поисканата регистрация на автомобила.
С
писмо до началника на ІІ РУ на МВР, в.п.д. началник сектор „ПП” от 19.05.2017г.
е поискал да бъде отговорено на какъв етап е досъдебното производство, има ли
произнасяне, насрочени експертизи, указания от прокуратура, удължаване на
срокове и др.
В
отговор началника на ІІ РУ МВР Бургас с писмо от 15.06.2017г. е заявил, че на
основание чл.198, ал.1 от НПК материалите по разследването не могат да се
разгласяват без разрешение на наблюдаващият прокурор.
По
делото, след разпореждане на съда, е представена справка от 12.01.2018г. на
началник на ІІ РУ МВР Бургас, според която досъдебно производство № 434
ЗМ-1022/2016г. е образувано на 05.10.2016г. с постановление на районен прокурор
М.Н., за това, че на неустановена дата и място през 2015г. неизвестен
извършител е съставил неистински официални документи за регистрация на превозно
средство – италианско свидетелство за регистрация с бланков номер DDD0535093 и италиански сертификат за
собственост с номер на бланка Н31342614, № 14/А240830Х, издадени за автомобил
„Ивеко – Фиат 351236” с рег. № AB 848 KN,
с цел да бъдат използвани – престъпление по чл. 308, във вр. с ал.1 от НК. В
хода на разследването са проведени разпити на свидетели, назначена и изготвена
е съдебно-техническа експертиза на предадените чрез разписка от К.Т. на
10.03.2016г. италианско свидетелство за регистрация и италиански сертификат за
собственост. Изискани са справки по линия на дирекция „Международно оперативно
сътрудничество”. Разследването е докладвано на районния прокурор Д.Г., който е
дал указания за извършване на допълнителни действия по разследването.
Досъдебното производство има отношение към първоначалната регистрация на
автомобила, доколкото в хода на същото е изследвана истинността на
свидетелството му за регистрация и сертификата за собственост, като е
установено, че бланката на италианския сертификат за собственост е неистинска и
самозалепващ се стикер, поставен на италианското свидетелство за регистрация,
също е неистински.
Правни
изводи:
За
да се определи характера на оспореното от жалбоподателя писмо е необходимо да
се установи действителното съдържание на волеизявлението на административния
орган, действителния правен резултат, до който то води. Следва да се прецени
дали оспореното писмо е само акт по движението на административното
производство или волеизявление на власт, което засяга субективни права и
законни интереси на адресата, за това е необходимо да се преценят характера на
административното производство, в чиито рамки той е постановен, законово
определените права и задълженията на органа, начина на тяхното упражняване,
характера и обема на засегнатите от акта права.
В случая
производството е по регистрация на автомобил. Обществената значимост и
потенциалната опасност, които управлението на моторно превозно средство по
принцип представляват, са обусловили въведения от държавата регистрационен
режим на притежаване на моторно превозно средство - чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Всеки може да притежава
моторно превозно средство, но ако иска то да бъде използвано по предвидения от
закона начин е необходимо да бъде надлежно регистрирано, т. е. да е преминало
определената от закона съвкупност от проверки от компетентните органи, които
гарантират приетото от закона ниво на безопасност и легитимност.
В
случая, след като бил надлежно сезиран с искане от собственик на моторно
превозно средство - през м. март 2016 г., органът извършил предвидената в
закона физическа проверка на превозното средство и на документите, които го
идентифицират. Установил, че италианският сертификат за собственост № Н31342616
не реагира на ултравиолетова светлина. Така административният орган формирал
определени съмнения относно неговата истинност. Тази преценка е в рамките на
законната му компетентност. Той е органът, който следва първо, да провери
истинността на документа, второ, ако има определени съмнения да извърши
проверка било чрез съответни експертизи, било чрез справка при други
компетентни органи. В случая ответникът твърди, че по случая има образувано
досъдебно производство № 434 ЗМ-1022/2016г. по описа на ІІ РУ на МВР и преминал
в изчаквателен режим, вероятно докато завърши досъдебното производство. Това обаче
не може да бъде основание за незавършване на административното производство в
продължение на повече от една година - 16.03.2016г. до 10.05.2017 г.
Съгласно
чл.36, ал.1 АПК доказателствата в
административното производство се събират служебно от органа. Това обаче следва
да стане в рамките на определените от законодателя срокове. Основният срок за
приключване на производството - чл.57, ал.1 АПК, в четиринадесет дневен. Законодателят е приел, че когато е необходимо
да се съберат доказателства за съществени обстоятелства актът се издава до един
месец от започване на производството, а когато е необходимо да се поиска мнение
на друг орган, срокът се счита продължен, но не с повече от четиринадесет дни -
чл. 57, ал. 5 и 7 АПК. Следователно първо,
необходимостта да се съберат доказателства не е основание да не се приключи
производството в законоустановения срок - четиринадесет дни и един месец.
Второ, необходимостта да се иска мнение на друг орган също не е основание да не
се приключи производството в срок. Да се твърди, че от 16.03.2016г. до 10.05.2017г.
органът не приключил производството, защото събира доказателства означава на
практика отказ да се разгледа по същество отправеното до него искане. Нещо
повече, представлява не само отказ на административния орган да изпълни свое
законово задължение (става въпрос за произнасяне на акта, с който трябва да
приключи административното производство, а не за неговото съдържание), а
представлява препятстване първо, на правото на жалбоподателя да получи
своевременно ефективна съдебна защита срещу актовете и действията на
администрацията, нещо, което е конституционно негово право, и второ, решително
въздейства върху способността на жалбоподател да ползва частната си
собственост, което означава, че не му позволява да упражнява гражданските си
права, които също се гарантират и защитават от Конституцията и закона.
Тази
неразумно дълга висящност на административното производство по своята същност
означава отказ на органа да се произнесе, да реши въпроса, с който е сезиран. Административният
орган разполага с достатъчен набор от административни и процесуални
инструменти, които да му позволят, в рамките на законово определения срок, да
събере необходимите доказателства и мнения и да постанови акта си. В това
отношение, ако органът счита, че е било налично друго производство, без
приключването на което не би могъл да се издаде искания акт, е могъл да приложи
и института на спиране на административното производство. В този случай обаче,
актът, с който органът постановява спирането, подлежи на съдебен контрол - чл. 54, ал. 5 АПК, и това би дало възможност
на адресата да упражни конституционното си право на ефективна съдебна защита.
Видно
от изложеното неприключването, висящността на производството засяга субективни
права и законни интереси на жалбоподателя - правото му да упражнява
гражданските си права свързани с частната собственост, правото му на ефективна
съдебна защита, правото му даден поставен пред административния орган въпрос да
бъде решен в законоустановените срокове, гарантирано от процесуалния закон
(съдът отново изрично посочва, че в случая не става въпрос за съдържанието на
акта, а само за постановяването му като завършващ елемент на фактическия състав
на административното производство).
С оглед на горното, като
отчита съвкупността от релевантните и надлежно доказани факти по делото,
правата и задълженията на административния орган и засегнатите права и законни
интереси на жалбоподателя съдът приема, че на практика с оспореното писмо
органът изрично отказал да разгледа отправено до него искане за издаване на
индивидуален административен акт, т. е. налице е хипотезата на чл. 197 АПК.
Отказът да се разгледа по същество
искането на жалбоподателя за регистрация на автомобила, който е придобил е
незаконосъобразен.
Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗДвП пътно превозно средство се регистрира
на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен
номер на превозното средство.
В
случая, исканата регистрация е надлежно заявена от лице, което се легитимира
като собственик на автомобила, последният факт не е спорен по делото. С това
заявление е инициирана процедура по промяна на регистрацията на автомобила, по
което административния орган дължи изрично произнасяне относно условията и
предпоставките за пререгистрация. След като е налице законова норма, която да
легитимира жалбоподателя да иска от административния орган пререгистрация на
закупения от него автомобил, то компетентният орган дължи изрично мотивирано
волеизявление за регистрация или отказ да бъде регистриран съобразно фактите по
преписката и законовите изисквания.
По
изложените съображения обжалваният отказ следва да се отмени, а преписката да
се върне на органа за изрично произнасяне в определен от съда срок – чл.173,
ал.2 и чл.174 АПК.
В
хода на производството, от процесуалния представител на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски. Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата има такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
акта. Ето защо, на жалбоподателя следва да му бъде присъдена сумата от 410,00
лева, представляваща направените разноски за държавна такса – 10 лв. и
адвокатско възнаграждение – 400 лв.
Мотивиран
от горното, Административен съд гр.Бургас, VI-ти
състав
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
отказ, обективиран в писмо изх.№251000-10309/10.05.2017г. на в.п.д. началник
сектор „ПП” при ОД МВР Бургас.
ВРЪЩА
преписката на началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас за изрично
произнасяне по искането на К. Е. Т. от 16.03.2016г. относно първоначална
регистрация употребявано МПС, внос от Италия марка „Ивеко”, модел 35.12, рама ZCFC 3580002102943, негова собственост,
съобразно указанията на съда дадени в настоящото определение относно
тълкуването и прилагането на закона, в срок до един месец от влизане в сила на
настоящото определение.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Бургас да заплати в
полза на К. Е. Т.,*** направените по делото разноски в размер на 410,00 лева
(четиристотин и десет лева).
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7 -дневен срок, от съобщаването на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: