Р Е Ш
Е Н И Е
№ 77
В ИМЕТО НА НАРОДА
02.05.2018 г. гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Живка Денева
ЧЛЕНОВЕ:Румяна
Панталеева
Росица Тончева
Секретар Г.Н.
Прокурор Илия Николов
След като разгледа докладваното от съдия Ж.Денева
ВНОХД №354 по описа за 2017
г.на АС-Варна
Производството по делото
е образувано по жалба от А.Б.М., М.А.А. и М.О.Д., чрез законния си представител
М.А.А.-частни обвинители. По жалба на А.М.А. и Д.А. Маналов-частни обвинители.
Против присъда на Ос-Силистра по НОХД №41/2017 г., постановена на 01.06.2017
г., с която на основание чл.343 ар.4 вр. чл.343 ал.3 б.“б“ от НК вр. чл.342
ал.1 от НК вр. чл.58а ал.1 от НК и чл.36 от НК е наложено наказание-лишаване от
свобода за срок от три години, като го оправдава да е нарушил разпоредбите на
чл.20 ал.2 от ЗДвП, чл.16 ал.1 от ЗДвП и чл.63 ал.1 и ал.2 т.1 от ППЗДвП.
На основание чл.66 ал.1
от НК, наложеното наказание е отложено за срок от пет години.
На основание чл.343г от НК е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири
години..
Подсъдимия е бил осъден
да заплати направените разноски по делото.
Съдът се е произнесъл
относно веществените доказателства.
Недоволни от така
постановената присъда са останали частните обвинетли А.М., М.А. и М.Д., като в
подадената жалба се сочи, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна.
Размера на наложеното наказание е занижен. Моли настоящата инстанция да увеличи
размера на наказанието-лишаване от свобода, както и да бъде отмено приложението
на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
В подадената жалба от
частните обвинители А.А. и Д.М. е посочено, че присъдата е постановена при
съществено нарушение на процесуални правила, както и , че наложеното наказание
е несправедливо. Молят настоящата инстанция да отмени присъдата и да върне
делото на първата инстанция за ново разглеждане. Молят за изменение на
присъдата, като бъде увеличен размера на наложеното наказание и отменена
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
От частните обвинители Д.Х.Б.,
Т.Д.Х., Д.Д.Х. присъдата не е обжалвана, но се явяват в с.з. и се представляват
аад.Н.М. и адв.М.Я..
В с.з. защитниците на
частните обвинители, подали жалба против присъдата поддържат същата и молят да
бъде уважена.
Представителят на
АП-Варна изразява становище, че жалбите на частните обвинители не са без
основание, като предлага да бъде увеличен размера на наложеното наказание и
отменена разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
В последната си дума
подс.Б., моли съда да потвърди присъда на ОС-Силистра.
Производството по делото е протекло по реда на
глава двадесет и седма от НПК.
Установена и приета от съда е
следната фактическа обстановка:
Подс.Д.Х.Б. *** и е правоспособен водач на
МПС притежаващ категории „В“ и „М“. В началото на м.юли 2016г. той закупил от
брат си-св.Антонов л.а. марка „БМВ-523I“ с рег.№ Н5829ВН, регистрирано на името
на св.Антонов. Прехвърляне собствеността на автомобила не е направено.
Автомобилът бил технически изправен.
На 23.07.2016г. подс.Б. заедно със съпругата
си А.Р.Б., сина им-Д.Д.Х., сестрата на съпругата му-А.Х.М.и техен близък-О. Д. А.тръгнали
с посочения автомобил от с.Подайва за с.Средище, обл.Силистра, като целта им била
да посетят местната врачка. Автомобила управлявал подсъдимия, до него на
предната седалка седял пострадалия А., зад подсъдимия седяла пострадалата М., в
средата седял Д.Х., а зад А.седяла съпругата на подсъдимия-пострадалата Б..
Потеглили преди обед, като времето било слънчево, горещо и сухо. Около обяд се
намирали на главен път II-71 като се движили в посока гр.Силистра-гр.Добрич.
След разклона за с.Светослав, обл.Силистра при км.22+30 управлявайки
автомобила, подс.Б. навлязъл в плавен, десен за него завой с радиус от около 393м. Широчината на пътното платно в
този участък била 7,60м. пътната настилка суха, времето ясно, с отлична
видимост. В този момент, подсъдимия управлявал автомобила със скорост от около
162км/ч, при позволена за този пътен участък от 90км/ч. Поради високата си
скорост, подсъдимия загубил контрол над автомобила, който започнал да се върти
около вертикалната си ос с дясната си странична част напред, като навлязъл в
насрещната лента за движение, а след това напуснал и платното за движение.
Преминал през левия банкет и навлязъл в крайпътната канавка, като настъпил
най-напред удар с предната част на предния десен калник, а след това и
последователно с десните колела на автомобила и задния десен калник. Вследствие
на това, автомобилът се преобърнал странично и в това положение, след като
преминал през ниска растителност се е ударил в крайпътно дърво с тавана, в
областта на задните врати и задните седалки. Вследствие на този удар,
автомобилът се е пречупил в тази област, и след още няколко преобръщания се е
установил в покой върху земеделска земя. След ПТП в автомобилът е останал
единствено подс.Б., а останалите пътници изхвърчали от него. Всички пострадали
са транспортирани до МБАЛ-Силистра.
С
изготвените и приети от съда съдебномедицински експертизи се установило че,
непосредствената причина за настъпилата на 23.07.2016г. смърт на А. Б., се
дължала на тежка гръдна травма, довела до образуване на гръден капак с тежко
разстройство на дишането и развитие на остър масивен кръвоизлив в гръдния кош.
Настъпилата на 23.07.2016г. смърт на Азизе М. се дължала на тежка съчетана
травма, довела до централно-мозъчна дисфункция на мозъчната кора и обширен
субарахноидален кръвоизлив, механично увреждане на десен бял дроб, множество
счупване на ребрата вдясно, счупване на гръбначен стълб и натрупване на голямо
количество кръв в дясната гръдна половина, поради което са се задълбочили
процесите на дихателна и съдова недостатъчност.
Смъртта на О. А.е настъпила на 20.09.2016г. в
дома му, като непосредствената причина за нея била, конфлуираща бронхопневмония
с изява на остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, поради лошото общо
здравословно състояние и залежаването, като от момента на причиняване на
тежката черепно-мозъчна травма до настъпване на смъртта, състоянието му се
повлияло от изявата на тежка мозъчна контузия с изпадане в мозъчна кома и
наличие на отпадни неврологични прояви с наличие на патологични рефлекси за
продължително време от около два месеца. Според СМЕ е налице
причинно-следствена връзка между причиненото ПТП и настъпилата впоследствие
смърт на А..
На пострадалия Д.Х. са причинени следните
увреждания: клинично изявен травматичен шок, закрита черепно-мозъчна травма и
дясностранен пневмоторакс с изява на остра дихателна недостатъчност, обуславящи
заедно и поотделно наличие на разстройство на здравето, временно опасно за
живота; счупване в областта на тялото на десети гръден прешлен, обуславящо
наличието на трайно затруднение движенията на снагата за срок не по-малък от
около 8-12 месеца; отпадни неврологични прояви, касаещи изразената дясностранна
параплегия на десен крак, като пряка последица на мозъчната контузия,
обуславящи наличието на трайно затруднение движението на десен долен крайник.
В кръвта на подс.Б. не било установено
наличие на етилов алкохол.
Предвид процедурата по която е протекло
разглеждането на делото от първата инстанция-чл.371 т.2 от НПК, подс.Б. е
признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и
е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
В подадените жалби от частните обвинители се
претендира за отмяна на присъдата, поради съществено нарушение на процесуални
правила, както и това, че присъдата е явно несправедлива. В с.з. при
разглеждане на делото от настоящата инстанция защитата на частните обвинители
поддържат депозираните жалби, молят настоящата инстанция, ако приеме, че не е
налице допуснато процесуално нарушение да измени присъдата, като увеличи
размера на наложеното наказание по отношение на подс.Б. и отмени разпоредбата
на чл.66 ал.1 от НК, както и да увеличи размера на наложеното
наказание-лишаване от право да управлява МПС.
Защитата на подсъдимия в с.з. изразява
становище, че размера на наложеното наказание е справедлив, както и
приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и моли присъдата да бъде
потвърдена.
В с.з. пред настоящата инстанция повереника
на частните обвинители не подали жалба против присъдата-Д.Б., Т.Х. и Д.Х. в
с.з. представя писмени доказателства относно влошено здравословно състояние на Д.Б.
в резултата на претърпяно, отново ПТП.
Съдът след като прецени всички материали по
делото счита, че направените възражения с жалбите и тези изложени в с.з. при
разглеждане на делото са неоснователни по следните съображения:
По горе бе отбелязано, че производството е
проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК-Подсъдимият е признал всички
факти и обстоятелства по обвинителния акт, признава изцяло вината си и е
изразил съжаление за стореното от него, както пред първата съдебна инстанция,
така и пред настоящата такава.
В пледоарията си пред първата инстанция,
повереникът на частните обвинители-Д.А.М. и пострадал А.М.А. е поискал от съда
да бъде наложено наказание, което да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия. М.
и А. са присъствали в с.з. при разглеждане на делото от първата инстанция и не
са направили възражение относно изявлението на техния процесуален представител.
Предвид на това съдът счита, че тъй като повереника е изразител на позицията на
частния обвинител по разглежданите в производството въпроси, това предполага
тяхното предварително обсъждане и съгласуване. След като частните обвинители са
присъствали в с.з. по време на пледоарията и не са възразили се налага извод,
че те са били съгласни със съдържанието на неговата реч.
Предвид горното съдът счита, че посоченото
процесуално нарушение не е съществено, поради това, че повереникът не упражнява
собствени процесуални права, а е само представител на частния обвинител и
изразител на неговата воля, поради което позицията на повереника е всъщност
позицията на частното обвинение. В тази насока е и практиката на ВКС Решение
№172 от 09.06.2015 г.-ІІІ-то н.о.
С изключение на частните обвинители Т.Х. и Д.Х.,
представлявани от адв.М.Я. в з.с., останалите такива правят възражения относно
размера на наложеното наказание, пледират за увеличаване на същото и за отмяна
на условното осъждане, на основание чл.66 ал.1 от НК.
Съдът счита, че при обсъждане, размера и вида
на наложеното наказание, а и начина на изтърпяване на същото,
първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, като изцяло се е обосновал
за това свое решение. Съдът е взел предвид всички смекчаващи вината
обстоятелства и се е мотивирал, а така също и защо е приел, че е налице само
едно отегчаващо такова.
Възражението относно това, че съдът е отчел
обстоятелството „липсата на други противообществени прояви“, като смекчаващо,
защото по своята същност се поглъща от чистото съдебно минало е неоснователно.
Това са два различни факта и имат различни последици. Чистото съдебно минало е
налице при липсата на осъждане на лицето, а липсата на други противообществени
прояви е извън кръга на тези които съставляват престъпления, но са укорими по
своята същност и проява.
Възражението, че не следва да бъде прието
като смекчаващо вината обстоятелство „процесуалното поведение на подсъдимото
лице“, тъй като това било негово задължение е неоснователно. Подсъдимият има
право да не дава каквито и да е обяснения, относно вмененото му обвинение,
както и да не признава истината, а така също и какво процесуално поведение ще
спазва, това е негово решение. Поведението на подсъдимия би могло да бъде взето
като смекчаващо вината обстоятелство, ако е съобразено с реда в с.з. и
отношението му към извършеното от него, относно обвинението и неговата вина.
Подс.Д.Б. по време на протеклото наказателно производство е било положително,
тъй че не би могло да не бъде прието като смекчаващо вината обстоятелство и
това е сторила първата инстанция, което е правилно.
Възражението, че съдът е определил вида и
размера на наложеното наказание, единствено по отношение на личността на
подсъдимия, а не и по отношение на обществения интерес е неоснователно. Съдът е
изложил доводи, както за обществената опасност на деянието, така и на дееца.
Приел е, че личността на подсъдимия не сочи на висока степен на обществена
опасност. Той действително е бил, не еднократно наказван за извършени нарушения
по ЗДвП, но за превишена скорост е едно и то е било отчетено от съда, като
отегчаващо вината обстоятелство и е взето предвид при определяне вида и размера
на наложеното наказание.
Останалите, сочени отегчаващи вината
обстоятелства са предвидени в квалификацията на деянието и не би могло да бъдат
приети, като такива. Общественото мнение не е правна категория и не би могло да
играе роля при определяне вида и размера на наказанието, за което и да е
извършено престъпление.
Наложеното наказание, като размер е
определено над минималния такъв, а именно: четири години и шест месеца, след
приложение разпоредбата на чл.58а от НК е намалено с 1/3, като съдът е
определил и наложил наказание- лишаване от свобода за срок от три години, което
на основание чл.66 ал.1 от НК е постановил да бъде отложено с изпитателен срок
от пет години.
Против приложението на института на условното
осъждане възразяват частните обвинители с изключение на Т.Д.Х. и Д.Д.Х..
Първата от тях е майка на пострадалата А.Р.Б., а вторият е син на подсъдимия Б.,
който също е пострадал в резултат на ПТП-то предмет на настоящото дело.
В с.з. пред настоящата инстанция повереника
на горепосочените частни обвинители, представи медицинска документация, относно
здравословното състояние на сина на подс.Б.-Д.Д.Х. от което е видно, че той
отново е пострадал при ПТП, в резултат на което е бил в кома и към настоящия
момент се лекува в дома си. По отношение на същия основна грижа полага баща му-
подс.Б.
Посоченото обстоятелство, съдът няма как да
не отчете. То навежда на извод, че освен размера на наложеното наказание, този
факт е индиция, че подсъдимия действително ще съобразява поведението си за
напред и няма как това да не допринесе за неговото поправяне и превъзпитание.
При тези обстоятелства и взетите предвид травматични увреждания получени от
самия подсъдим, които са довели до влошаване и на неговото здраве, съдът счита,
че приложението на разпоредбата на чл.66 от НК не е в противоречие с целите на
наказанието по смисъла на чл.36 от НК. Те биха могли да бъдат постигнати и без
неговата принудителна изолация в местата за лишаване от свобода, с така
наложеното по вид и размер наказание.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
присъдата на ОС-Силистра е законосъобразна и обоснована, а жалбите на частните
обвинители, против постановения съдебен акт са неоснователни и следва да се
оставят бе уважение.
При извършената служебна проверка, съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК съдът,
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА присъда №23 на ОС-Силистра по
НОХД №41/2017 г., постановена на 01.06.2017 г.
Решението подлежи на жалба и протест в
15-дневен срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: