Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 348

 

Димитровград, 05.08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                            Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: С.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№877 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК- установителен иск за парично вземане.

В искова молба ищецът Д.Й.Й. твърди, че получил от ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД фактура №**********/13.03.2019г. на стойност 258,71 лева, която сума била дължима за периода от 25.01.2017г. до 15.03.2017г., в следствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия за обект с ИТН 1583215 в ********************, на клиент с клиентски №**********, на която партида той е титуляр. Ищецът платил сумата от 258,71 лева на каса, за да не му бъде изключено ел.захранването на апартамента. Заявява, че не е ползвал допълнително начислената му ел.енергия, поради което фактурата била издадена без правно основание. На 22.03.2019г. той депозирал в РС-Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответното дружество. В тази връзка било образувано ч.гр.д.№4695/2019г., по което на 27.03.2019г. съдът издал Заповед №2593 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея разпоредил на длъжника да заплати на заявителя сумата от 258,71 лева, представляваща платена без основание сума по фактура №**********/13.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 345 лева. В законоустановения срок длъжникът възразил, че не дължи плащане на задължението по заповедта за изпълнение, поради което за ищеца възникнало правно основание за предявяване на настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумите визирани в Заповед №2593/27.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№4695/2019г. по описа на РС-Пловдив. Претендира присъждане на направените деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл.131 ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД депозира отговор на исковата молба, в който твърди, че предявения иск е допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло по основание и размер. Посочва, че на 15.03.2017г. служители на „Електроразпределение Юг“ЕАД извършили проверка на електромера, отчитащ доставената ел.енергия в обекта на ищеца, находящ се в ********************. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които след измерване с еталонен уред установили, че електромера на ищеца отчита доставяната ел.енергия с грешка. Поради това, у двамата служители възникнало съмнение, че СТИ е манипулирано, като те го демонтирали и поставили в безшевна торба с цел да го изпратят за метрологична експертиза в независима лаборатория. На мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов. За извършените при проверката действия длъжностните лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №342304/15.03.2017г. Проверката била извършена в присъствието на клиента, който подписал съставения Констативен протокол. Демонтираният електромер бил изпратен на Българския институт по метрология, ГД“Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел-Бургас за извършване на експертиза, като в заключение на лабораторията от 17.12.2018г. било посочено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера. Срязан е единия щифт към куплунг Х15. Не функционира пластинката на ключе SB1 за регистрация на отворен основен капак. Към електрическата схема допълнително е присъединено устройство-платка с електронни компоненти, непринадлежаща към схемата на електромера. Има изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип. Предвид това, че налице били предпоставките на чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ, се извършило преизчисление на количеството ел.енергия, като на клиента допълнително били начислени 1789 кWh, като дължимата сума за тях била в размер на 258,71 лева. Периодът от време, за който била извършена корекцията, е 90 дни, считано от 25.01.2017г. до 15.03.2017г. Поддържа, че в настоящия случай въпросната едностранна корекция не е извършена по реда на ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, а по реда на глава ІХ от ПИКЕЕ. Едностранната корекция на сметката на ищеца била извършена от ответника по реда на чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, вр.чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ. Подчертава, че законът дава възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействия върху СТИ, като при подобен род корекции не следва да се доказва виновно поведение на клиента. Налице били всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай. Поради това искът бил неоснователен и като такъв трябвало да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №342304, на 15.03.2017г. служители на „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД, в присъствието на ищеца, са извършили проверка на средството за техническо измерване /електромер/, предназначен да отчита потребената ел.енергия за обект- апартамент, в ********************,  ползван от Д.Й.Й.. Установено било, че електромера е монтиран в етажно табло с визуален достъп и е пломбиран. У техниците, извършващи проверката, възникнало съмнение, че електромера е с манипулирани пломби на главен и клемен капак, като при отваряне на капачката на клемен блок, на дисплея не се индикирало такова действие. Поради това, измервателния уред бил демонтиран и изпратен за експертиза, като на негово място било монтирано ново СТИ. В присъствието на ищеца, бил съставен и Протокол за оглед на СТИ при демонтажа от електрическата мрежа на основание за заявление за метрологична експертиза на абонат на „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД №342304/15.03.2017г. В него било записано, че са спазени изискванията за монтаж на електромера, като състоянието на връзките е добро. Налице бил знак от метрологичен контрол- метрологична пломба, както и следи от нерегламентирана намеса. Изразени са съмнения за манипулирани пломби на главен и клемен капак.

Съгласно представения от ответника Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №865/17.12.2018г., изготвен от БИМ, дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“, при извършеното изследване било установено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера. Срязан е единия щифт към куплунг Х15. Не функционира датчик за регистрация за отворен капак на клемен блок. Не функционира пластинката на ключе SВ1 за регистрация на отворен основен капак. Към ел.схема допълнително е присъединено устройство-платка с електронни компоненти, непринадлежащо към схемата на електромера. Има изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип.

От приетата по делото Справка за коригиране на сметката за електроенергия, изготвена от служител на „Електроразпределение Юг“АД, във връзка с направените констатации в горепосочения Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №865/17.12.2018г., на ищеца служебно е била начислена допълнително консумирана ел.енергия за периода от 25.01.2017. до 15.03.2017г. в размер на общо 1789 кWh на стойност 258,71 лева.

С писмо от 13.03.2019г. ответникът уведомил ищеца, че на 15.03.2017г.  служители на „Електроразпределение Юг“ЕАД са демонтирали и предали за експертиза в БИМ електромер с фабр.№********* от ИТН 1583215 в ********************, на клиент с клиентски №**********. Констатирано било от служители на БИМ, че електромерът е манипулиран и не отчита косумираната в обекта ел.енергия.  В следствие на това, от ползваната от ищеца ел.енергия била неизмерена и съответно неплатена. Клиентът е уведомен, че сметката му за ел.енергия за периода от 25.01.2017г. до 15.03.2017г. /за 49 дни/ ще бъде коригирана, като допълнително ще му бъдат начислена консумирана ел.енергия на стойност 258,71 лева. Въпросното писмо е било връчено на ищеца на 20.03.2019г., съгласно представеното по делото известие за доставяне.

На 13.03.2019г. ответното дружество издало фактура №********** на абоната Д.Й.,***, с клиентски №********** и ИТН 1583215, като за периода от 25.01.2017г. до 15.03.2017г. допълнително била начислена доставена му ел.енергия от 1789 kWh на стойност 258,71 лева.

Видно от представения с исковата молба и приет като доказателство по делото препис от касов бон е, че на 21.03.2019г. ищецът е платил в полза на ответното дружество по така издадената фактура сумата от 258,71 лева.

На 26.03.2019г. ищецът е депозирал в РС-Пловдив Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№4695/2019г., по което съдът издал Заповед №2593/27.03.2019г. за изпълнение на парично задължение, с която разпоредил на ответното дружество да заплати на заявителя-ищец сумата от 258,71 лева, представляваща платена без основание сума по фактура №**********/13.03.2019г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 345 лева. В срока по чл.414 от ГПК ответникът възразил, че не дължи плащане по така издадената заповед за изпълнение.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №2593/27.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Пловдив по ч.гр.д.№4695/2019г.

По делото не се спори, че ищеца е абонат на ответното дружество, което доставя ел.енергия до негов обект в ********************. Няма спор, че на 15.03.2017г. от служители на „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД е била извършена проверка на електромера, отчитащ доставената до обекта и консумирана от него ел.енергия, като той е бил демонтиран в присъствието на свидетели и изпратен на БИМ за извършване на метрологична експертиза. Безспорно е, че при извършената в БИМ експертиза на уреда е установено, че е налице външно, неправомерно въздействие върху СТИ, в следствие на което то не отчита потребеното в обекта количество ел.енергия.  Няма спор, че ответникът е издал фактура №**********/13.03.2019г. на стойност 258,71 лева за начислена допълнително на клиента ел.енергия за период от 49 дни. Безспорно установено по делото е, че във връзка с тази фактура ищецът е платил на ответника сумата от 258,71 лева.

Спорно по делото е имал ли е ответника правно основание да начисли и получи от страна на ищеца плащане на процесната сума. Основният спор  в случая е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества.          

            За да възникне правото на ответника по чл. 48 ал.1 /отм. с Решение №2315 от 2018г. на ВАС на РБ, в сила от 23.11.2018г./ от ПИКЕЕ  да коригира за минал период сметката за ел.енергия на ищеца, е необходимо при метрологична проверка да се установи, че СТИ измерва с грешка извън допустимата. В този случай, операторът на съответната мрежа изчислява количеството ел.енергия за период от датата на констатиране на неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на СТИ или до предходната извършена проверка, но не по-дълъг от 90 дни.

В настоящия случай, ищецът-клиент е присъствал на самата проверка на уреда, като видно от съставения при извършването й констативен протокол от служители на „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД,  те са констатирали, че електромера не отчита консумираната в обекта ел.енергия.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест доставчикът на ел. енергия следва да докаже дължимостта на процесната сума, като установи, че законосъобразно е коригирал сметката на абоната, начислявайки посочената в данъчната фактура сума.

Спорът по делото е относно предпоставките, при които следва да се извърши корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, и по точно дали същите изискват неправомерно поведение на потребителите или е достатъчно само тяхното констатиране, без да се изисква да се доказва личният принос на потребителя при установена манипулация на средствата за техническо измерване. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС, която застъпва становището, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електрическа енергия противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима.

В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин осъществяването на нерегламентиран достъп до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание. В случая, съгласно констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №342304 от 15.03.2017г. и Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №865/17.12.2018г. на БИМ, следва да се приеме за доказано осъществяването на неправомерен достъп до вътрешността на СТИ. Установено  срязване на единия щифт към куплунг Х15. Нефункциониращ датчик за регистрация за отворен капак на клемен блок. Нефункционираща пластинка на ключе SВ1 за регистрация на отворен основен капак. Наред с това, към ел.схема допълнително е присъединено устройство-платка с електронни компоненти, непринадлежащо към схемата на електромера. Има изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип. В този смисъл електромерът не съответства на техническите и метрологичните изисквания. Именно вследствие на неправомерната промяна на метрологичните характеристики на електромера и на основание чл.48 ал.1 и чл.51/отм. с Решение №2315 от 2018г. на ВАС на РБ, в сила от 23.11.2018г./ от ПИКЕЕ, ответникът, въз основа на представена от електроразпределителното дружество информация за дължимата сума от клиента, е коригирал сметката на ищеца за изминал период от 25.01.2017г. до 15.03.2017г. чрез начисляване на допълнителна сума от 258,71 лева.

Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до неотчитане на действителното потребление на ел.енергия, не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на потребителя. Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В хода на производството не се установи, че именно потребителя е осъществил описаното въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена ел.енергия, консумирана от потребителя. От събраните по делото доказателства не се установи, че нерегламентирания достъп до електромера на ищеца е реализиран именно от него или от лице, действало с негово знание и съгласие. В този смисъл съдът счита, че не се събраха безспорни доказателства за наличието на причинна връзка между констатираното неправилно отчитане на ползваната електроенергия и поведението на ищеца, а именно, че той или негов представител е извършил действия, нарушаващи въведената в чл.48 /отм. с Решение №2315 от 2018г. на ВАС на РБ, в сила от 23.11.2018г./ от ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване.

Предвид изложеното, следва да се приеме за недоказано виновно поведение от страна на ищеца или негов представител за осъществения неправомерен достъп до процесното СТИ. Изложените в отговора съображения за безвиновна, обективна отговорност на клиента са несъстоятелни, като според съда е недопустимо, без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция на сметката му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл.82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за насрещната страна вреди. Затова, след като не се установи и доказа, че именно ищецът или негов представител е осъществил неправомерния достъп до електромера, довел до погрешно отчитане на консумираната ел.енергия, то липсва и законово основание за извършване на въпросната едностранна корекция от страна на ответното дружество.

            Няма спор, че влезлите в сила от 17.07.2012г. изменения на Закона за енергетиката предвиждат възможност да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013 г. ПИКЕЕ. Те са приложими в случая, доколкото се касае за извършена корекция на сметка след изменението на закона и след приемането на правилата. Тази законова възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период обаче,  не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-потребител, вкл. и след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължат в резултат на виновното поведение на клиента съгласно чл.82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения, каквото е и настоящото.

Съдът не споделя изводът на ответното дружество, че в ЗЕ и ПИКЕЕ законодателят е предвидил обективна безвиновна отговорност за потребителя.         Обективната отговорност, на която се позовава ответникът, по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел.енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което съдът счита, че остава приложима общата разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в същата норма. Нормата на чл.82 от ЗЗД остава приложима, тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само регламентират принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана ел.енергия съгл. чл.83, т.6 от ЗЕ и раздел девети от ПИКЕЕ. В този смисъл, коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.    

             Поради това и предвидената с измененията в ЗЕ възможност за доставчика на ел.енергия да коригира едностранно сметките на потребителите не изключва доказването, че установеното неизмерване, неправилно и/или неточно измерване електрическа енергия се дължи единствено на поведението на потребителя, каквото доказване в случая не бе осъществено. Приетият като доказателство констативен протокол за техническа проверка, както и събраните доказателства не установяват по несъмнен начин, че именно ищецът или друго лице, действащо с негово знание и съгласие, е осъществил неправомерния достъп до електромера и схемата на свързване, довело до неотчитане на ел.енергията, поради което и неговата отговорност за вреди не може да се реализира.

Ето защо коригирането на сметката на потребител за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане, следствие на неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ без да се държи сметка за авторството, както и без да се установи точния период на неотчитане на консумираната ел. енергия противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност.

Предвид изложеното съдът счита, че ответното дружество неправомерно служебно е начислило на ищеца сумата от 258,71 лева, представляваща задължение за доставена ел.енергия за периода от 25.01.2017г. до 15.03.2017г., по партида с клиентски №**********, отнасяща се за обект на потребление в ********************, с ИТН 1583215.

Доколкото тази сума от 258,71 лева не е била дължима от ищеца, то извършеното от него плащане в полза на ответното дружество по фактура №**********/13.03.2019г. е извършено без основание. Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 от ГПК, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Доколкото горепосочената сума е била получена от ответника без основание, то той следва да я върне на платилия я ищец.

Предвид изложеното, съдът намира предявения установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 258,71 лева, представляваща платено без основание задължение по фактура №**********/13.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед №2593/27.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4695/2019г. по описа на РС-Пловдив, за основателен и доказан.

 На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените деловодни разноски. Видно от представения по делото списък на разноските е, че ищецът е платил такива за държавна такса- 25 лева и за адвокатско възнаграждение- 430 лева. На основание чл.78 ал.5 от ГПК, ответното дружество прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като иска то да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира това искане за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за процесуално представителство по дела с материален интерес до 1000 лева минималния размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева. В настоящия случай претендираната сума е 258,71 лева, поради което минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева. Спорът по делото не е с голяма правна и фактическа сложност, производството приключи в едно съдебно заседание и без разпит на свидетели, както и в отсъствието на представител, както на ищеца така и на ответното дружество. Предвид това съдът счита, че размера на адвокатското възнаграждение което претендира за плащане ищеца следва да бъде намалено от 420 лева до минималния размер по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лева. Наред с това ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски за платена държавна такса от 25 лева. 

Предвид уважаването на така предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от него деловодни разноски по ч.гр.д.№4695/2019г. по описа на РС-Пловдив, от които държавна такса- 25 лева и адвокатско възнаграждение- 320 лева.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ********************, представлявано от М.М.М.Д. и Ж.П.С., дължи на Д.Й.Й., с ЕГН **********,***, сумата от 258,71 лева /двеста петдесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща платено без основание задължение по фактура №**********/13.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №2593/27.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4695/2019г. по описа на РС-Пловдив.

 

            ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ****************************,  представлявано от М.М.М.Д. и Ж.П.С., да заплати на Д.Й.Й., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер общо на 325 /триста двадесет и пет/ лева, както и направените по ч.гр.д.№4695/2019г. по описа на РС-Пловдив разноски в размер на 345 /триста четиридесет и пет/ лева.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                                                                                      СЪДИЯ: