Р Е Ш Е Н И Е
№.........../11.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на шести октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на съдебен секретар Анастасия Митева, като разгледа
докладваното от съдията а.н.д. № 140/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.К.А., чрез пълномощника му адв. Ю.К. ***, срещу Наказателно постановление № 59/10.07.2020
г., издадено от началника на РУ ***, с което на въззивната
страна на основание чл. 30, ал. 3 ЗУЧК е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000,00 лв. за нарушение на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК. Изложени
са съображения за неоснователност и незаконосъобразност на наказателното
постановление. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна, лично и чрез процесуалния си представител
адв. К., навежда допълнителни доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление. Прави искане за
присъждане на сторените разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна РУ – ***, редовно призована, не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На 10.07.2020 г. около 16.30 ч. във връзка с подаден
сигнал на национален телефонен номер 112, за паркирани румънски автомобила
върху морските дюни била извършена проверка на място на морски плаж "****
- север", с. ****, общ. ***, обл. Добрич от
служители Министерство на вътрешните работи, между които били и св. Я.И.Я. ***
и И.Д.Г. – старши полицай ООР при РУ ***. В хода на проверката били установени
собствениците на автомобилите, между които жалбоподателят А. и свидетелите U=M=и
Р.М., чийто автомобили били, паркирани върху дюните в дясно от пътя, до самия
плаж. С водачите на автомобилите комуникирал полицейският служител П.К., който
владеел говоримо английски език. След като обяснили на жалбоподателя и другите
водачи, какво нарушение са извършили, помолили същите да ги придружат до
районното управление в гр. ***, за да им бъдат съставени актове.
Приемайки, че жалбоподателят е извършил нарушение на
чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК, Я. му съставил акт за установяване на административно
нарушение, в който вписал, че М.К. А. на 10.07.2020 г. около 17.00 ч. паркирал
лек автомобил Шкода Кодиак с рег. № ***, върху имот
поземлен № ***.39.24, обл. Добрич, общ. ***, село ****,
местност Морски плаж „****-север”, който е изключителна държавна
собственост-защитена територия, с което виновно е нарушил чл. 17б, ал. 1 от
ЗУЧК. АУАН бил предявен на нарушителя с помощта на преводача М. К. – румънска
гражданка омъжена и живуща от дълги години в България. К. обяснила на
жалбоподателя и свидетелите, какво нарушение са извършили и ги приканила да
подпишат акта за установяване на нарушението, но същите отказали, с мотива, че
искат превод от лицензиран преводач. Отказа на жалбоподателя да подпише акта бил
удостоверен от св. И.Г..
Непосредствено след предявяване на акта, било
изготвено атакуваното наказателно постановление срещу М.К. А., за това, че на
10.07.2020 г. около 16.30 ч. паркира лек автомобил Шкода Кодиак
с рег. № ***, на поземлен имот № ***.39.24, обл. Добрич,
село ****, местност Морски плаж с. „****-север”, който е изключителна държавна
собственост-защитена територия, с което виновно е нарушил чл. 17б, ал. 1 от
ЗУЧК. За извършеното нарушение и на осн. чл. 30, ал.
3 от ЗУЧК му било наложено административно наказание глоба в размер на
1 000 лева. НП също било предявено на нарушителя, с помощта на преводача М.
К., но отново последвал отказ от подписването му, поради извършване на превода
от нелицензиран преводач.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се
потвърди въз основа на събраните по делото гласни доказателствени
средства: показанията на свидетелите К.П., Р.М., Я.Я.,
И.Г.. Съдът кредитира изцяло гласните доказателствени
средства като обективни и достоверни, доколкото същите са последователни,
логични и не съдържат противоречия в себе си и такива помежду им. Съдът
кредитира и представените по делото писмени доказателства, доколкото са
непротиворечиви, като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната
истина по делото.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената проверка относно реквизитите на акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, съдът констатира допуснати процесуални нарушения по
приложението на императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и в НП не е посочено пълно описание на нарушението,
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. В акта и в НП е посочено, че
жалбоподателят е паркирал на поземлен имот № ***.39.24, обл.
Добрич, село ****, местност Морски плаж „****-север”. От описанието дадено в
акта и НП не може да се установи, дали мястото на което е бил паркиран
автомобила попада в посочения поземлен имот. Актовете не съдържат достатъчна конкретика относно мястото на което е бил паркиран процесния автомобил, както и не е посочено, какво
представлява тази част от имота съгласно ЗУЧК – морския плаж, подвижни дюни,
подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни), облесени дюни и пр. И в двата акта е посочена местност, но
от това описание неможе да бъде изведено точното място на твърдяното нарушение,
за да бъде преценено, то част от територията на морския плаж ли е или не.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 17б, ал. 1
ЗУЧК забранява се преминаването, паркирането и престоят на превозни средства,
ремаркета и полуремаркета върху територията на
морския плаж. Дефиницията за морски плаж е дадена в чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК,
съгласно който морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната
плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания
в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка
дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на
морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад
плажната ивица или попадащи върху морския плаж. В т. 4 от § 1 от ДР на ЗУЧК е
посочено, че "Пясъчни дюни" са образувания, формирани от насипване на
пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове
дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с
тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни.
Липсата на точно описание на мястото върху което е бил
установен процесния автомобил, съставлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН т.к. ограничава правото на защита на
жалбоподателя и възможността му да разбере какво е повдигнатото му административнонаказателно обвинение, респективно - да
организира защитата си срещу него.
Разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН са
императивни, защото осигуряват правото на защита на привлечения към
административно-наказателна отговорност, включващо и правото му да знае в какво
точно административно нарушение е обвинен, за да може да организира защитата си
в пълен обем. В административно наказателните производства няма място търсенето
на целесъобразност, нито е процесуално допустимо съдът да върши работата на
наказващия орган по формулирането и доказването на неговите твърдения и актове.
Процедурата по ЗАНН е санкционна и е в тежест на наказващия орган да я проведе
законосъобразно, завършена с правилни актове, като докаже твърденията си, обективирани в тях с валидни доказателства.
Предвид всичко изложено съдът намира, че депозираната
жалба е основателна и атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
За пълнота на изложеното съдът следва да се произнесе
и по въведените от въззивника възражения:
Възражението за нарушаване правото на защита на жалбоподателя,
поради неосигуряване на лицензиран преводач е неоснователно.
Безспорно от събраните доказателства, става ясно, че
административното производство е протекло в присъствието и с участието на
преводач от румънски на български език и обратно. Налице е и хипотезата на чл.
44, ал. 4 от ЗАНН, според която: "Когато нарушителят няма постоянен адрес
в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия
орган. Към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на водача",
но жалбоподателят – чужд гражданин не се е възползвал от правото си да възрази
по това адм. производство.
В административно-наказателната фаза на
производството, както съставения АУАН, така и НП са преведени от преводач, за
което обстоятелство са събраните гласни доказателства. Без значение е
обстоятелството дали този преводач е служител или не на наказващия орган, както
и дали притежава лиценз за извършване на преводаческа дейност. Основното в случая е след извършения превод
водачът да е разбрал в какво се състои обвинението срещу него, какви са
неговите права и респ. задължения и тъй като няма специални правила за превод в
административно-наказателното производство, това би могло да бъде извършено и
от неквалифициран или неоторизиран преводач, стига преводът да е достатъчно
точен и ясен. В подкрепа на казаното е Директива 2010/64/ЕС на Европейския
Парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство, която установява правилата относно
правото на устен и на писмен превод в наказателното производство и в производството
за изпълнение на европейска заповед за арест. Разпоредбата на чл. 1, §. 3 от Директивата казва, че "Когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки
нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде
обжалвано пред такъв съд, настоящата Директива се прилага единствено за
производството по обжалване пред този съд". Ето защо, тълкувайки
Директивата, е налице извода, че в административно-наказателното производство
такъв превод дори не е задължителен, но с оглед ненарушаване правата на
нарушителят, е препоръчително да се извършва такъв.
Неоснователно е и възражението за незаконосъобразност
на НП, т.к. не е била предоставена
възможност на жалбоподателя в тридневен срок да подаде писмени възражения.
По повод издаване на наказателното постановление,
наказващият орган е приложил чл. 52, ал. 1, изр. второ, във връзка с чл. 44,
ал. 4 от ЗАНН. Съгласно чл. 44, ал. 4 от ЗАНН, когато нарушителят няма
постоянен адрес в Република България съставеният акт се предоставя незабавно на
наказващия орган, като към акта се прилагат възраженията на водача. Чл. 52, ал.
1, изр. второ повелява в случаите на чл. 44, ал. 4 ЗАНН наказващият орган да се
произнесе в деня на получаване на преписката. Именно поради това административнонаказващия орган е издал атакуваното
наказателно постановление в същия ден на получаване на преписката, а именно
10.07.2020 г. Органът не е обсъждал възражения на нарушителя, предвид липсата
на вписани такива в акта. Поради това и на основание АУАН е счел фактическата
обстановка за изяснена и е издал обжалвания акт.
Възражението, че освен автомобила на жалбоподателя на
същото място е имало и много други паркирани автомобили, което обстоятелство
действително се установи от показанията на свидетелите, не е изключващо
отговорността обстоятелство и не е основание за отмяна на НП.
Възражението относно липсата на идентификационни
табели указващи забрана за преминаване и паркиране също е неоснователно, т.к.
за ангажиране административната отговорност на нарушителя не е необходимо да
има поставени обозначителни знаци или такива, които
забраняват паркирането, респективно спирането за престой, защото забраната за
паркиране на пясъчни дюни произтича непосредствено от закона.
По разноските:
Съгласно настъпилата законодателна промяна в
разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) - в производството по
обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В случая въззивника е поискал
присъждането на разноски в размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото, направеното
своевременно искане, подкрепено с доказателства за сторени разноски в размер на
350,00 лв. и липсата на възражение за тяхната прекомерност, съдът следва да ги
присъди в полза на въззивника. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на
МВР-Добрич, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) и доколкото се прилага чл. 205 от АПК следва да понесе разноските по
делото в размер на 350 лева.
По изложените съображения и на
основание чл. 63 ал. 1, предложение трето от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 59 от 10.07.2020 г. издадено от НАЧАЛНИКА НА РУ ГР.***, с което на М.К.А., ЧНП
1760504293152, гражданин на РРумъния, е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева, на основание чл. 30, ал. 3
от ЗУЧК, за нарушение на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ДОБРИЧ да заплати на
М.К.А.,
ЧНП 1760504293152, гражданин на РРумъния, сумата в размер на 350,00 (триста и петдесет)
лева, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Добрич в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ...........................