РЕШЕНИЕ
№ 1115
гр. Пловдив , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330101596 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД,
във вр. с чл. 441 от ГПК и чл. 74, ал. 1 от *** предявен от С. К. С. с ЕГН: ******* с адрес в
гр. П., ул. „С. № ** против *** Б.А. с адрес в гр. П., ул. „С. В.“ № *, ет. *, офис ** за
осъждане на ответната страна да заплати на ищцата сумата от общо 219 лева
представляваща обезщетение за имуществени вреди, заплатени от ищцата такси в
изпълнителното производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че въз основа на нейна молба било образувано ***. дело №
****/2019г. по описа на *** Б.А., като още с молбата поискала налагането на обезпечителна
мярка- възбрана на недвижим имот на един от солидарните длъжници. *** постановил отказ
да наложи обезпечителната мярка, поради което се наложило ищцата да обжалва отказа пред
ПОС, за което направила разноски- заплатила 25 лева по сметка на ПОС и 36 лева такса на
***. В срока за доброволно изпълнение дългът бил заплатен, поради което *** приключила
изпълнителното дело и уведомила ищцата в качеството на взискател. Приключването на
изпълнителното дело не било сред актовете, които подлежат на съдебен контрол. Не
получила нито разпореждане за приключване, нито постановление за прекратяване с опис на
постъпилите суми и тяхното разпределение, за да може ищцата да прецени дали са покрити
всички дължими към нея суми. Твърди се в исковата молба, че ищцата заплатила по ***.
дело такси в размер на общо 219 лева, които разходи не били събрани от длъжника и
поради прекратяване на делото останали за нейна сметка. Поради тази причина обжалвала
прекратяването, но ПОС не разгледал жалбата по същество поради преклудиран срок за
това, с което като последица от действията на *** ищцата била лишена от възможността да
получи в пълен размер направените от нея разходи.
Въз основа на гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане за осъждане на
1
ответната страна да заплати на ищцата сумата от общо 219 лева обезщетение за
имуществени вреди, представляващи направени разноски по изпълнително дело, по което
последната била взискател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира и присъждане
на направените по настоящото дело разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна *** Б.Г. А., чрез пълномощника й- адв.
Г. К. е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Счита, че следва да се разграничи прекратяването на изпълнителното
производство от неговото приключване по смисъла на чл. 433, ал. 2 от ГПК- с изпълнение
на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
Не оспорва факта, че ищецът е бил взискател по образувано при нея изпълнително
дело, както и че е заплатила посочените в исковата молба суми в размер на общо 219 лева,
но счита, че същите не съставляват разноски по изпълнението, а такси, които ищцата е
заплатила за да упражни правото си на защита срещу незаконосъобразни действия на ***
пред съда. Твърди, че в този случай *** не е компетентен да определя за събиране
разходите за държавна такса по сметка на ПОС тези по т.5 и т.8 от ТТРЗ***, в който случай
е компетентен съдът ако жалбите са основателни. В този смисъл се излагат съображения, че
посочените от ищцата суми не са разноски по изпълнението по смисъла на чл. 433, ал. 2 от
ГПК, съставляват съдебно-деловодни разноски, които не могат да се събират пряко без
изпълнителен титул, какъвто в случая липсва.
Твърди се в отговора, че вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано делото пред ответното ***, ведно с платените от взискателя авансови такси и
допълнително присъединените за събиране разноски за адвокатско възнаграждение или
сумата от общо 2200,34 лева-предназначени за взискателя са събрани в срока за доброволно
изпълнение, което било нарочно отразено в съставения на 16.07.2019г. протокол за
разрпределение. Именно по тази причина и на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК с влязло в
сила на 20.09.2019г. изпълнителното производство е приключено. Твърди се, че нито една от
жалбите на ищцата срещу действия на *** не е уважена, а отделно от това направените от
нея разноски във връзка с тях са след приключване на самото **** ***** и няма как да се
квалифицират като несъбрани разноски по изпълнението към момента на приключването
му. Въз основа на гореизложените твърдения моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира присъждане на направените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
С Определение от 31.03.2021г. между страните са обявени за безспорни следните
факти: че ищцата е взискател по ***** д. № ****/2019 г. по описа на *** Б.А., че в срока за
доброволно изпълнение е извършено плащане от длъжника на сумите по изпълнителния
лист и делото е приключено с разпореждане на ***, както и че ищцата е заплатила такси във
връзка с подадени от нея частни въззивни жалби по изпълнителното дело в размер на общо
219 лева.
Като писмени доказателства по делото са приети копие от ***. дело
№****/2019г. по описа на *** Б.А., преписи от Решение
№ 275/14.12.2015г. постановено по гр.д. № 1477/2015г. по описа на ВКС, Решение №
1044/23.08.2019г., постановено по ч.гр.д. № 1705/2019г. по описа на ОС-Пловдив,
Определение № 634/24.04.2020г. постановено по в.ч.гр.д. № 689/2020г. по описа на ОС-
2
Пловдив, Определение № 260026/30.09.2020г. постановено по в.ч.гр.д.
№ 456/2020г. по описа на АС-Пловдив и пълномощни.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните
правни изводи.
Исковете имат своето основание в разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от Закона за
частните съдебни изпълнители, във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. По
реда на *** пасивно легитимирани да отговарят са длъжностните лица, които изпълняват
дейност по принудително изпълнение на съдебни актове, за действията им при и по повод на
тази дейност. За ангажиране специалната деликтна отговорност на ответника, който
безспорно има посоченото длъжностно качество е необходимо да се установи от ищеца
наличието на неправомерни действия на ***** ****** *****, настъпила вреда,
причиняването й при изпълнение на дейността на ответника и наличието на причинна
връзка. При осъществяване на всички гореизброени елементи от фактическия състав на чл.
74, ал. 1 от *** на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като в тежест на ищеца е да установи, както реалното им
настъпване, така и претендирания от него размер.
Основният, спорен по делото въпрос е налице ли е незаконосъобразно действие от
страна на ***** ****** *******, в лицето на ответника Б.А., в пряка причинно-следствена
връзка с което ищцата да е претърпяла претендираните вреди. Всъщност ищцата твърди, че
е претърпяла имуществени вреди, съставляващи разноски по изпълнението в общ размер на
219 лева, а като увреждащо действие сочи „прекратяване на **** ****** поради пълно
изплащане на дълга” /в този смисъл молба, приложена на л. 8 от делото/. От приложеното
***. дело № ****/2019г. по описа на *** Б.А. е видно, че същото е приключено на
основание чл. 433, ал. 2 от ГПК поради изпълнение на задължението по изпълнителния
титул от длъжника и събиране на разноските по изпълнението. Безспорно ищцата е
направила разход в размер на 219 лева, но същия не съставлява разноски по изпълнението, а
разходи свързани с упражняване на правото й на защита срещу незаконосъбразни според нея
действия на ***** ****** ****** пред съда. Разходите за държавни такси за обжалване не
съставляват според съда разноски по изпълнението, а и макар да не е спорен техния размер,
липсва изпълнителен титул за събирането им в рамките на изпълнителния процес. Отделно
от това, видно от приложените Определения на ПОС нито една от жалбите на ищцата срещу
действия на ответния *** не е уважена, в рамките на тези съдебни производства същата е
претендирала разноски и те не са й присъдени от съда с оглед изхода от обжалването.
Претендираните от ищцата имуществени вреди всъщност представляват не разходи по
изпълнението, а съдебно –деловодни разноски, произнасянето по които следва да се
извърши от съда, разглеждащ жалбите и присъждането им е следователно в компетентност
на съда и в зависимост от резултата от обжалването. В процесния случай такова
произнасяне е налице и с оглед изхода от обжалването съдът е формирал извод, че разноски
на ищцата не се дължат.
Съгласно константната и задължителна за прилагане от съдилищата константна
практика, намерила израз в редица решения, пасивно легитимирани да отговарят по реда на
*** са длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително изпълнение, за техните
действия при и по повод тази дейност. **** ***** ****** дължат обезщетение за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда според
съдебната практика ще е налице при директно въздействие върху правната сфера на
увредения и означава, че ищецът не би претърпял вредите, ако не е извършено
незаконосъобразното действие или бездействие на ***** ***** ********, тъй като преки са
само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
3
вредоносния резултат, т.е. ако са адекватно следствие от увреждането. В процесния казус не
се установиха действия на съдебния изпълнител, които да са незаконосъбразни и да
осъществяват елементите от фактическия състав на деликтната отговорност. Безспорно
ищцата е направила разноски при обжалване на действия на *** в претендирания размер, но
същите не съставляват разноски по изпълнението, а разходи, направени в производството по
обжалване на ***** действия, чието присъждане зависи от изхода на съдебното обжалване и
именно при прилагане на този принцип не са уважени от съда.
Предвид изложеното, недоказан по делото по несъмнен начин не е нито един от
елементите от фактическия състав на специалната деликтна отговорност, предвидена в
разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от **** и следователно предявения иск се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски. Те се констатираха в размер на 360 лева - договорено и
изплатено адвокатско възнаграждение, като за същите е представен списък и доказателства
за реалната им направа.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. К. С. с ЕГН: ****** с адрес в гр. П., ул. „С. № **
против *** Б.Г. А. с ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ул. „С. В.“ № *, ет. *, офис ** иск за
осъждане на ответната страна да заплати на ищцата сумата от общо 219 лева обезщетение за
имуществени вреди, представляващи заплатени от ищцата такси в **** ******* по ***. дело
№ ****/2019г. по описа на *** Б.А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, като недоказан по
основание.
ОСЪЖДА С. К. С. с ЕГН: ****** с адрес в гр. П., ул. „С. № ** да заплати на *** Б.Г.
А. с ЕГН: **********адрес в гр. П., ул. „С. В.“ № *, ет. *, офис ** сумата от 360 лева
/триста и шестдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд
в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните за неговото изготвяне.
Препис от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4
5