Р Е
Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Несебър, 14.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен
съд, I-
ви наказателен състав, в публично заседание на тринадесети април през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: П.Д.
при секретаря А.Г.,
като разгледа докладваното от съдията Д. НАХД № 1206/2020г. по описа на съда, въз основа на данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59- 63 ЗАНН.
Производството е образувано по жалба,
подадена от М.И.М., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв.
П.А.,***, срещу Наказателно постановление № 20-0304-002083 от 20.11.2020г.,
издадено от Иво Г. Терзиев, Началник Сектор към ОД МВР Бургас, РУ Несебър, с
което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, предл.
2 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000.00лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР са отнети 12контролни
точки. Наказанието е наложено на М. за това, че на 18.10.2020г., около 20.45часа,
в с. Гюльовца, общ. Несебър, в посока с. Оризаре, управлявал лек автомобил
„Пежо 2008“ с рег. № ****, собственост на „Б.АД Б- Т“ , ЕИК ****, като при
проверката водачът е отказал да бъде тестван с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“ № 0041 за
установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. Издаден бил
талон за медицинско изследване № 0067821, като водачът бил отказал да даде
кръвна проба за химически анализ. Наказващият орган е квалифицирал извършеното
като деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят е обжалвал и друго
издадено срещу наказателно постановление, във връзка същата извършена на
18.10.2020г. проверка по реда на ЗДвП. С Наказателно постановление №
20-0304-002084 от 20.11.2020г., издадено от Иво Г. Терзиев, Началник Сектор към
ОД МВР Бургас, РУ Несебър, на жалбоподателя М.И.М., ЕГН **********, на
основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 2000.00лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР са отнети 12контролни
точки. Наказанието е наложено на М. за това, че на 18.10.2020г., около
20.45часа, в с. Гюльовца, общ. Несебър, в посока с. Оризаре, управлявал лек
автомобил „Пежо 2008“ с рег. № ****, собственост на „Б.АД Б- Т“ , ЕИК ****,
като при проверката водачът е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство „Алкотест Дрегер
7410“ с № 0325 за установяване употреба на алкохол. Издаден бил талон за
медицинско изследване № 0067820, като водачът бил отказал да даде кръвна проба
за химически анализ. Наказващият орган е квалифицирал извършеното като деяние
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. По тази жалба е било образувано АНД № 1207/ 2020г.
на Районен съд гр. Несебър. Настоящият състав прецени, че за правилното и безпротиворечиво решаване на двете производства и пълното
изясняване на фактическата обстановка , следва двете производства да се водят в
едно и ги обедини за разглеждане в АНД № 1206/2020г. на Районен съд гр.
Несебър.
Недоволен от така наложените наказания,
М.И.М. обжалва наказателните постановления. Жалбоподателят твърди, че издадените
наказателни постановления са издадени при съществени нарушения на процесуалните
правила, отразените в тях фактически констатации не отговаряли на истината, а М.
не бил извършил вменените му деяния. Наказаният възразява, че на посочената
дата е управлявал лекият автомобил. Твърди, че на 18.10.2020г. е бил в дома си
в с. Гюльовца, пред която бил спрян лекият автомобил. М. бил с брат си, двамата
вечеряли и употребили алкохол. Около 20.30часа му се обадил негов познат, който
поискал да се срещнат пред къщата. М. излязъл навън, бил с домашни дрехи и по
чехли. Понеже било студено двамата влезли в лекия автомобил, М. стартирал
двигателя на автомобила и пуснал парното. Дори не бил пуснал фаровете на автомобила.
Малко след това на прозореца се потропало. М. видял служител на „Охранителна
полиция“, който поискал да му извърши проверка за алкохол и наркотици. М.
отказал, понеже не бил управлявал лекия автомобил , а и според него, това право
имали само служители на „Пътна полиция“. Между него и служителите на МВР
възникнали пререкания, като малко след това дошъл автопатрул по КАТ. Полицаите
отвели М. ***, където му били съставени два АУАН. Иска се цялостна отмяна на
наложените наказания. В съдебно заседание наказаният не се явява лично и с адв. П.А. . Жалбата се поддържа. Защитата поддържа
подадените жалби. Алтернативно се иска отмяна поне на едното наказание, тъй
като не следвало да се носят две наказания за едно деяние.
Административнонаказващият орган не
се явява в с.з. С изрична писмена защита се претендира за отхвърляне на жалбата
и за потвърждаване на наказателното постановление. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура гр. Бургас, ТО
Несебър, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните,
намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 18.10.2020г. свидетелите Й.М.Д. и К.Г.П.,***,
изпълнявали служебните си задължения на територията на Община Несебър. Около 20.45часа
двамата служители спрели за проверка л.а. „Пежо 2008” с рег. № ****, управляван
от жалбоподателят М.И.М., ЕГН: **********, с адрес: ***. Преди спирането на
лекият автомобил, дамата полицаи се движели в района на с. Гюльовца, до
ресторант „Бяла река“, в края на селото и в посока към центъра на селото.
Автопатрулът извършвал рутинна дейност в селата в района на Община Несебър.
Автомобилът „Пежо“ се движел пред двамата полицаи, направил обратен завой ,
спрял до кафене в селото, качил пътник и отново потеглил. На свидетелят К.П.
направило впечатление, че автомобилът криволичи по платното и с колегата му
предприели действия по спирането на превозното средство. След подаден светлинен
и звуков сигнал водачът спрял лекия автомобил пред магазин в селото. Двамата
служители се легитимирали и поискали водачът да им представи документи за правоуправление
и тези за регистрация на автомобила. Водач бил жалбоподателят М., който не
представил поисканите документи. С него в автомобила пътувал и свидетелят Явор
Тодоров Янева, с. Гюльовца, общ. Несебър. Д. и П. усетили, че водачът миришел
на алкохол. На място бил повикан автопатрул по КАТ , в който бил назначен
свидетелят С.К.П.. Пред служителите на „Пътен контрол“ М. заявил, че няма да
даде проба за алкохол с техническо средство. От пътника Янев било снето обяснение същият се прибрал в дома си, който се намирал
наблизо. Водачът М. бил задържан от служителите на МВР и отведен в РУ Несебър.
Там М. бил поканен да му бъде извършена и проба за наличие на наркотични
вещества или техните аналози, като М. отказал и тази проба. След отказите мл. автоконтрольор С.П. съставил талон за изследване № 0067821
във връзка изпробването на водача с „Дрегер Дръг Тест 5000“ с № ARJJ 0041 и
талон за изследване № 0067820 , във връзка изпробването на М. с «Алкотест
Дрегер 7410+» с № ARYF- 0325, който връчил на жалбоподателя. М. отказал да получи
и двата талона за изследване, както и да се подложи на последващи проверки за
употреба на наркотични вещества и/или техните аналози и наличие на алкохол в кръвта
му. Свидетелят мл. автоконтрольор С.П. съставил
против водача АУАН бл. № 891074/ 18.10.2020г. и АУАН бл. № 891075/
18.10.2020г., които М. отказал да подпише. Отказите му били удостоверени от
подпис на свидетел . В законоустановения срок срещу М.И.М.
били съставени оспорените Наказателно
постановление № 20-0304-002083 от 20.11.2020г. и Наказателно постановление №
20-0304-002084 от 20.11.2020г.
В хода на съдебното следствие бяха
разпитани свидетелите Венелин И.М. – брат на жалбоподателя и Явор Тодоров Янев
– установеното при проверката в лекия автомобил лице. Свидетелят Венелин М.
твърди, че на въпросната дата чул гюрултия пред магазина , който се намирал в
близост до дома им в с. Гюльовца. Свидетелят сочи, че процесният автомобил бил
спрян пред магазина лично от него. По – късно чул станалата разправия.
Свидетелят разказва, че брат му М.М. бил на гости,
вечеряли, употребили алкохол. Вечерта М.М. излязъл,
за да разговаря със свидетеля Янев. След като чул разправията навън М.
погледнал, видял, че има и полиция, но не отишъл до мястото. Свидетелят твърди,
че когато погледнал навън , автомобилът си бил на същото място пред магазина,
където по – рано той го бил паркирал. Лекият автомобил се ползвал от него, брат
му и баща им.
Свидетелят Явор Янев разказва, че на
18.10.2020г. разговарял с М. по телефона и се разбрали да се видят пред дома на
наказания. Срещнали се вечерта, вече било станало студено, а М. бил по тениска
и чехли. Жалбоподателят предложил да влязат на топло в автомобила. Не била
изминала и минута, когато на прозореца се почукало и Янев видял служители на
МВР. Полицаите били разпоредили на М. да излезе, а след това и той излязъл
извън автомобила. Служителите на МВР поискали документите на водача, а след
това казали на Янев да отиде встрани от тях. По – късно дошли и други служители
на МВР и задържали М.. Свидетелят твърди, че автомобилът не е бил в движение и
не помни двигателят да е работил и парното да е било пуснато. Свидетелят
твърди, че служителите на МВР са го накарали да напише приложените по делото
обяснения, искали да го арестуват , за да даде обяснения. За самите обяснения
потвърждава , че са написани собственоръчно и подписани от него.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН бл. №
891074/ 18.10.2020г., АУАН бл. № 891075/ 18.10.2020г., Наказателно
постановление № 20-0304-002083 от 20.11.2020г. и Наказателно постановление №
20-0304-002084 от 20.11.2020г., талон за изследване № 0067821, талон за
изследване № 0067820, приложените в преписка изх. № УРИ 304000-13/ 04.01.2021г.
писмени доказателства, приложените в преписка изх. № УРИ 304000-14/
04.01.2021г. писмени доказателства, свидетелските показания на разпитания в
хода на съдебното следствие С.К.П., Й.М.Д., К.Г.П., Венелин И.М. и Явор Тодоров
Янев.
От правна страна:
Жалбите са процесуално допустими,
подадени са от лице имащо правен интерес, чрез наказващия орган, в
законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен срок. И АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентните органи, видно от
приложената по делото Заповед Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. При съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения довели до засягане правото на защита на наказания, което
да е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление,
а съставените съдържат нужните реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Разгледани по същество са неоснователни.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че
на 18.10.2020г., около 20.45часа, в с. Гюльовца, общ. Несебър, в посока
с. Оризаре, управлявал лек автомобил „Пежо 2008“ с рег. № ****, собственост на
„Б.АД Б- Т“ , ЕИК ****. М. е бил спрян от служители на РУ МВР гр. Несебър – свидетелят Й.М.Д.
и К.Г.П.. Двамата разпитани свидетели са имали съмнение, че водачът е
управлявал след употреба на алкохол и са потърсили съдействие на автопатрул по
КАТ. На място се явил свидетелят С.К.П., като пред него М. е отказал да бъде
проверен по съответния ред за това дали управлява МПС след употреба на алкохол.
Поради липсата на документи за самоличност и такива за правоспособност за
управление на МПС, М. ***, където е отказал да бъде изпробван и за наркотични
вещества или техни аналози. Санкцията , която е приложена от АНО е по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, която изрично сочи, че: „Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.” М. е наказан за два отказа, като са били
съставени два АУАН и две наказателни постановления. За установяване на
употребата на алкохол или наркотични вещества при водачи на МПС е въведен ред с
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
която в чл. 1, ал. 3 изрично указва, че това става „чрез използване съответно
на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания”. В случая водачът следва да съдейства за
установяване на тези обстоятелства, като бъде изпробван по някой от посочените
начини. Жалбоподателят М. е отказал да бъде изпробван от контролните органи за употребата на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с № ARYF- 0325, както и за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с тест - „Дрегер
Дръг Тест 5000” с фабр. № ARJJ 0041, след като надлежно
е бил поканен за това от свидетеля Маринов. Норма
на чл. 3 от Наредбата указва, че „При извършване на проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с
тест”, а следващия чл. 3а на Наредбата изрично
се сочи, че „Установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето
откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не
приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние
на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.“ Самото изследване се извършва по реда на чл.
11 – чл. 17 от Наредбата, като задължителна предпоставка за извършване на
изследване е съставянето на талон по реда на чл. 6 от Наредбата, с който
съответното лице да се яви (в дадения му срок по чл. 6, ал. 6 от Наредбата) в
съответното медицинско заведение (арг. от чл. 15, ал.
6 от Наредбата). В случая са издадени два талона, които съдържат всички
реквизити по чл. 6 от Наредбата. В тях са вписани мястото, където
жалбоподателят е следвало да се яви за изследване и срокът за това, който е
съобразен с чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата. От
събраните гласни и писмени доказателства става ясно, че водачът е отказал да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и с предложения
му тест на място, а след това е отказал да приеме съставените му талони за
изследване, съответно да се яви в указаното медицинско заведение, за да даде
нужните проби за изследване. Отказите на М. да получи талоните, съставени от
свидетеля мл. автоконтрольор С.К.П., са удостоверени
от подписите на по един свидетел, съгласно чл. 6, ал. 8 от Наредбата. Не може
да се споделят възраженията на М., че констатациите не отразяват правилно
фактическата обстановка, а напротив – събраните гласни и писмени доказателства
сочат, че АНО е съобразил решението си с изцяло правилно съобразена фактология,
която е изложил в съставеното наказателно постановление. Изрично в съставените
АУАН са вписани времето, мястото на нарушението, отказа на водача и това, че са
били издадени талон за изследване № 0067820 и талон за изследване №
0067821. Водачът е отказал да подпише съставените
АУАН, което също е удостоверено с подписите на свидетели. Съставените АУАН
изпълняват изискванията на чл. 6, ал. 2 от Наредбата.
Настоящият състав счита, че
не следва да кредитира показанията на свидетелите Венелин И.М. и Явор Тодоров
Янев. На първо място свидетелят Венелин М. е брат на жалбоподателя и е житейски
обяснимо, че иска да изложи факти, които ползват наказания. Въпреки това,
изложеното от него не кореспондира с останалите събрание доказателства. На
първо място свидетелят сочи, че е чул силен шум навън, караница между хора и е
видял брат си и служители на МВР. Свидетелят не може и не дава показания какво е
правил брат му между времето на напускане на дома им и последвалите действия,
които е наблюдавал. На следващо място показанията на М. са в противоречие с
жалбата на наказания, показанията на Янев и изложеното от служителите на МВР. В
жалбата се сочи, че автомобилът е бил паркиран пред дома на Венелин и М.
Михайлови, а в съдебно заседание първият сочи, че е бил паркиран пред магазина,
който се намирал наблизо. Съдът не приема и показанията на свидетеля Янев. На
първо място по делото е налице обяснение дадено от Янев, написано и подписано
от него в деня на проверката. В него ясно е посочено, че М. е управлявал лекия
автомобил и е бил спрян за проверка от служителите на МВР. Не отговаря на
действителността, че тези обяснения са взети от Янев със заплаха от служителите
на МВР. На първо място няма данни Янев да е извършил административно нарушение
или престъпление, за което да има основание да бъде задържан по ЗМВР. На
следващо място той е бил пътник, а не водач на автомобила , което е било безспорно
установено от служителите на МВР. Наред с това се твърди, че Янев и М. са се
срещнали след разговор по телефона, по неустановен повод, пред дома на
последния. Т.е. свидетелят не сочи, че са били пред магазина, както се твърди
от Венелин М.. Проверката на служителите на МВР е била случайна, рутинна, като
става ясно, че по това време Й.Д. и К.П. са правили обход на селата в района на
Община Несебър, т.е. часът на явяването им в селото не е бил точно определен и
установяването на водача е съвпаднало с появата им на това място. Всичко това
сочи, че показанията на Венелин М. и Явор Янев не отговарят на действителността
и не следва да се приемат. От друга страна показанията на тримата служители на
МВР са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Свидетелите
извършили първоначалната проверка са видели движещия се лек автомобил, не са
губили визуален контрол с него и са установили водача. След намесата на
служителите по „Пътен контрол“ са предприето последващите действия по проверка
на водача, при което са направени описаните откази от страна на М..
По наказването на водача. Според
настоящия състав всеки един от отказите на М. реализира отделно нарушение на
нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - „Водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.” Използваната конструкция в нормата „и/ или“ не изключван възможността
при установен конкретно управление, последвал отказ на водача да бъде изпробван
за наличие на алкохол в кръвта и за това дали управлява след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, да бъде наказан и за двата отказа. М. е
направил два ясно разграничени отказа. Първо е бил поканен да бъде изпробван за
наличие на алкохол в кръвта му с „Алкотест Дрегер 7410+” с № ARYF- 0325, а след това – за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози с „Дрегер Дръг
Тест 5000” с фабр. № ARJJ 0041. Контролният орган е поискал
от него да бъдат извършени две отделни проверки, като и на двете М. е отказал.
На следващо място законът предвижда отделни санкции за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози –
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП има
разграничение при прилагането на ПАМ, където е описано, че временно се отнема свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца. От тази норма също може да се направи извод,
че всеки отказ на водача е отделно нарушение. Наред с това нормата чл. 174, ал.
1 от ЗДвП предвижда наказание за водачите, които са установени да управляват
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с посочените в закона
стойности на алкохол в кръвта. Относно водачи, управлявали моторно превозно
средство след употреба на наркотични вещества е предвидена наказателна
отговорност по чл. 343б, ал. 3 от НК. От така описаните норми може да се
възприеме, че законът е предвидил различно третиране към управлението на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина под въздействието на
алкохол и след употреба на наркотични вещества. Санкционирането на нарушенията
с различни наказания, дори в различни норми и нормативни актове, идва да
покаже, че законодателят е придал самостоятелно третиране на всяко едно
нарушение, съобразявайки обществената опасност на всяко едно от тях. Да се
приеме, че при едновременен отказ на водача да бъде изпробван за двете следва
да се наложи едно наказание, би довело до невъзможност същият да бъде
санкциониран за неправомерното му поведение за едното от двете деяние, което не
кореспондира със смисъла на закона. С всичко изложено досега съдът иска да
мотивира, че са налице две изпълнителни деяния, които водят до две отделни
нарушения и следва да се санкционират отделно. Да се приеме обратното означава,
че по един и същи начин следва да се третират водачи, които са отказали само
изпробване за наличие на алкохол в кръвта им, такива отказали само проба за
наличие на наркотични вещества или техните аналози и останалите, както е сторил
и М., които са отказали проверка и за двете. Това не може да бъде споделено- с
едно и също наказание биха се санкционирали водачи направили един отказ и
такива направили отказ за двете проверки, а обществената опасност е видимо по –
голяма при вторите, доколкото може да се установи, че водачът е под
въздействието както на алкохол, така и на наркотични вещества или техните
аналози, което съвкупно е по – укоримо.
По отношение размера на наложеното наказание, настоящият състав намира същото за правилно определено. Размерът на наказанието е определен спрямо нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като санкцията е с абсолютно определен размер. За всяко от деянията наказанието е с абсолютно определен размер и наказващият орган, след като приеме, че деянието е доказано от фактическа страна следва да наложи посоченото в закона – глоба в размер на 2000лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Тук АНО няма възможност да преценява размера на наказанието и да го определи в друг размер. Деянията не може да се квалифицират като такива по чл. 28 от ЗАНН, с оглед обществената опасност на извършеното. Отделно от това следва да се посочи, че нормата на чл. 18 от ЗАНН изрично сочи, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Виждането на настоящия състав е, че са извършени две отделни деяния, реализиращи всяко едно от тях отделно нарушение и следва М. да изтърпи отделни наказания за всяко едно от тях.
Законосъобразно и правилно за извършените нарушения на жалбоподателя са отнети по 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, обн. ДВ бр.1/04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013 г. Следва да се отбележи, че това отнемане на контролни точки не е санкция по смисъла на ЗДвП.
По разноските. В
хода на съдебното следствие съдът е направил разноски в размер на 20.85лева за
явяване на свидетел по делото.
Водим
от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно
постановление № 20-0304-002083 от 20.11.2020г., издадено от Иво Г. Терзиев,
Началник Сектор към ОД МВР Бургас, РУ Несебър, с което на М.И.М., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2
от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в
размер на 2000.00лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца, като правилно и законосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №
20-0304-002084
от 20.11.2020г., издадено от Иво Г. Терзиев, Началник Сектор към ОД МВР Бургас,
РУ Несебър, с което на М.И.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.
174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на
2000.00лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър сумата от 20.85лева/
двадесет лева осемдесет и пет стотинки/
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
СЪДИЯ: