Р Е
Ш Е Н
И Е
№119
31.05.2023 г.
гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Зорница Делчева
и с
участието на прокурор Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 90 по описа за 2023 год, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Б.Н.Ш. против Решение № 49/07.02.2023 год., постановено по АНД № 2998/
2022г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № СФ-16-ДНСК-200/12.10.2022г., издадено от Началника
на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр. София.
С
касационната жалба се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с
което да се отмени наказателното постановление, като издадено при неправилно приложение
на материалния закон. Касаторът твърди, че не е извършил вмененото му
нарушение, като въззивният съд въобще не еобсъдил направените в тази връзка
възражения. Оспорва се и извода за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на процесното НП като се излагат доводи за нарушение на
императивните изисквания, регламентирани в чл.42, т.5 и чл.57,ал.1, т.6 от ЗАНН. Касаторът поддържа и неправилно приложение на санкционната норма, като
твърди, че конкретният административно - наказателен състав, предвиден за
нарушение на чл.162 ал.4 от ЗУТ, извършено от проектант, се съдържа в чл.232
ал.10 от ЗУТ, предвиждащ глоба в размер от 1000лв до 15 000лв. – при същия
максимален размер, но при по-нисък минимален, който се явява и по-благоприятен. По подробно изложените в жалбата доводи се
иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго по същество, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. Претендират
се и разноските по делото.
Ответникът
по касационната жалба - Началник ДНСК
София, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представен по
делото писмен отговор иска от съда да
бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като постановено при правилно
приложение на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила
за осигуряване право на защита и право на участие на страните. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде потвърден обжалвания съдебен
акт.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основание, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Производството
пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Б.Н.Ш. срещу
Наказателно постановление № СФ-16-ДНСК-200/12.10.2022г., издадено от
Началника на Дирекция за национален строителен контрол гр. София, с което на Б.Ш.
е наложена глоба в размер на 3 000лв на основание чл.239 ал.2 т.4 от ЗУТ за
това, че като проектант с пълна проектантска правоспособност, е разработил част
Конструктивна към инвестиционен проект за „Фабрика за печат, ламиниране и
конфекциониране на гъвкави опаковки“, находящ се в УПИ І-1654, кв.34,
Индустриална зона „Загора“ град Стара Загора, в нарушение на 162 ал.4 от ЗУТ
вр. с чл.19 ал.3 т.1 от Наредба №4/2001г за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти, вр. с чл.9 ал.1 вр. с чл.10 ал.1 и ал.2 от Наредба
№1з-1971/29.10.2009г за строително технически правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар. Нарушението е извършено на 20.12.2021г в Община Стара Загора, когато
изготвеният през месец декември 2021г инвестиционен проект по част
Конструктивна е внесен за одобрение, съгласно заявление с рег.
№19-26-72/20.12.2021г. Установено е на 02.02.2022г пир извършване на проверка
от длъжностни лица при ДНСК Софийска област по преписка №СФ21-2012, касаеща
произведени от „Кастело Прикаст“ ООД сглобяеми стоманобетонови елементи,
съгласно Констативен протокол №91-А/02.02.2022г. От фактическа страна
административно-наказателното обвинение се основава на това, че е било
необходимо в част Конструктивна да бъдат направени изчисления за
огнеустойчивост на конструктивните елементи-стоманобетонови, включително
предварително напрегнати греди и покривни греди тип „Лотос“, тъй като същите
служат за оценка на съответствието им с изискванията по чл.169 ал.1 т.2 от ЗУТ
– осигуряване на безопасност в случай на пожар. Осигуряването на безопасност в
случай на пожар се смята за удовлетворено, когато сградата е проектирана и
изпълнена при спазване на изискванията за съответните класове на функционална
пожарна опасност на строежите и минималната огнеустойчивост на конструктивните
елементи и изискваните класове по реакция на огън за строителните продукти,
както и други специфични изисквания за различните видове строежи – чл.2 ал.2 от
Наредбата за строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар. Строителните конструкции и елементи се проектират с
огнеустойчивост, която да удовлетворява относимия в случай критерий за
носимоспособност по чл.9 ал.1 от същата Наредба. Съгласно чл.10 ал.1 и ал.2 от
Наредбата за строително технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар, строителните елементи, конструкциите и инсталациите се
класифицират по отношение на огнеустойчивостта им в съответствие с серията
стандарти БДС EN 13501 и Решенията на Европейската комисия за
класификация по огнеустойчивост, публикувани в официален вестник на ЕС, като
огнеустойчивостта се определя въз основа на резултатите от изпитвания,
изчисления и сравнения. В приложение №5 към чл.10 ал.4 от Наредба
№1з-1971/29.10.2009г е дадена
класификация по огнеустойчивост на определени видове конструкции и елементи с
точно определени характеристики, но в същото няма информация за
огнеустойчивостта на сглобяеми предварително напрегнати стоманобетонови
конструктивни елементи – предмет на проекта по част „Конструктивна“. В този
случай определянето на тяхната огнеустойчивост следва да бъде извършено въз
основа на изпитвания или изчисления, каквито липсвали в одобрения проект по
част Конструктивна, разработен от Б.Ш., в качеството му на проектант.
За
да потвърди наказателното постановление въззивният съд е посочил кои
доказателства, събрани редовно в хода на административно-наказателното
производство установяват съставомерните факти – липса на изчисления за
огнеустойчивост в проекта по част Конструктивна, деянието – неизвършване на
тези изчисления и представяне на проекта със съдържание, което не отговаря на
разпоредбата на чл.162 ал.4 вр с чл. 169 ал.1 т.2 от ЗУТ, авторството,
особеното качество на дееца – проектант, и вината. Приел е, че наложеното
наказания глоба в размер на 3000лв е предвиденото за извършения състав на чл.
232 ал.4 т.2 от ЗУТ, и отсъстват основанията на чл.28 от ЗАНН за квалифициране
на деянието като маловажен случай на същото административно нарушение.
Обжалваното решение на Районен съд Стара Загора е валидно,
допустимо, но неправилно.
Въззивният съд не е
приложил закона, който е трябвало да бъде приложен към установените, при
спазване на чл.13 и чл.14 от НПК, факти. Правната им оценка се споделя от
настоящия състав, поради което по въпросите относно извършване на съставомерно
деяние, неговото авторство и вина препраща към мотивите на въззивния съд на
основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.
С въззивното решение е
даден отговор и на оплакванията за несъответствие на съдържанието на НП с
изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, които също се споделят. В НП следва да
се съдържа обстоятелствена част, покриваща признаците от обективна и субективна
страна на правното основание /административно наказателната разпоредба/ за
налагане на административно наказание. В настоящия случай съдържанието на НП
напълно отговаря на изискването да бъдат посочени причините и основанието за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора, включително
и обстоятелствата, които пораждат особеното му качество като неин субект –
проектант, изготвил проекта по част Конструктивна.
Описаното в НП деяние, представляващо неизпълнение на
задължение по чл.162 ал.4 от ЗУТ, е въздигнато в самостоятелно основание за
носене на административнонаказателна отговорност, което се явява специално
спрямо по-общото, предвидено в чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ и възприето от АНО като
основание за санкционирането на Б.Ш.. Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.10 от ЗУТ, проектант, неизпълнил задължение по чл.162 ал.4 от същия закон за
изготвяне на проект в съответствие с изискванията на чл.169 ал.1 и ал.3, в
съответствие с подробния устройствен план, с изискванията за здравословни и
безопасни условия на труд или с
изискванията за влагане на строителни продукти в строежи, определени с Наредба
на Министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл. 9 ал.2 т.5 от
ЗТИП, се наказва с глоба в размер от 1 000лв до 15 000лв.
Следователно налице е конкретен, а поради това и специален състав за
несъответствие на проекта с посочените изчерпателно изисквания спрямо по-общия
състав на отговорност на проектанта за изработване на проект, несъобразен с
изискванията на този закон, актовете по неговото прилагане, другите правила и
нормативи по проектирането и строителството или не упражнява авторски надзор,
съобразно сключения договор, предвидена в чл.232 ал.2 т.4 от ЗУТ. Неприлагането
на закон, който е следвало да бъде приложен е касационно основание по чл. 348
ал.2 вр. с ал.1 т.1 от НПК, но то не може да бъде отстранено от настоящата
съдебна инстанция, защото изисква изменение на наказателното постановление,
чрез преквалификация на нарушението под закон за по-леко наказуемо деяние, а
такова правомощие е предоставено само на въззивния съд /арг. чл.63, ал.7 ЗАНН/.
Задължението за прилагане на закон за същото с намаляване на наложеното
наказание, преквалификация под еднакво или по-леко наказуемо нарушение, при
запазване размера на санкцията, или нейното намаляване, е на въззивния съд и се
прилага служебно с цел ангажиране на административнонаказателната отговорност
на виновното лице за извършеното от него и съставомерно административно
нарушение. Следователно при неизпълнението му е налице основание за отмяна на
решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд, който при липса на нови фактически положения да приложи закона, който
предвижда наказание за вмененото деяние.
При новото разглеждане на делото, на
основание чл. 226,
ал. 3 от АПК, районният съд следва да се произнесе и по разноските
за водене на делото пред касационната инстанция.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 49/07.02.2023год., постановено по АНД № 2998/2022г. по описа на Районен
съд Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.