РЕШЕНИЕ
№85/27.05.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на единадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова ……………………………………и в присъствието на прокурор………………………………………………………………................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №332 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).
Образувано е по жалба от К.В.К. ***, с адрес за кореспонденция: гр.В., подадена чрез пълномощник, против Решение №2153-03-17 от 17.03.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което се отхвърля жалбата ѝ против Разпореждане № Д-03-000-00-01352779/02.12.2019г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Варна.
Решението се обжалва с оплаквания за немотивираност, материална и процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че не са налице фактическите основания за приложение на чл.40 , ал.4, т.2 от КСО. Предизвиканата от ТП на НОИ данъчна проверка по реда на ДОПК на осигурителя на оспорващата, не представлявала сама по себе си доказателство по смисъла на чл.40, ал.4, т.2 от КСО за спиране на административното производство. Съмненията на органите на ТП на НОИ – Варна, че физическото лице не осъществявало трудова дейност трябвало да бъдат заменени с конкретни доказателства. Според установеното от Директора на ТП на НОИ-Варна, административният орган след проверка в информационните масиви, счел за необходимо извършването на проверка от контролните органи за съответствие на данните в Регистъра на трудовите договори и Регистъра на осигурените лица с данните в първичните документи на „ПОЛИТУР 2016“ЕООД, трудови договори, разчетно- платежни ведомости и др., както и събирането на данъчно-осигурителна информация, за да се установи дали за лицето възникнало основание за осигуряване чрез посочения осигурител. Така установеното обаче не почивало на законово основание. Проверка на осигурителя във връзка с трудовите отношения с жалбоподателката не била извършена и понастоящем. От страна на НОИ - Варна не били изпратени искания до осигурителя „ПОЛИТУР 2016“ ЕООД, касаещи лицето К.К.. Данни и информация не били изисквани и от нея, в лично качество. Счита се, че липсва конкретна причина, която да налага проверка между подадените в официалните регистри данни и първичните документи при осигурителя. Не било ясно, дали били открити несъответствия или неточности в подадените данни и дали те можело да бъдат отстранени от страна на осигурителя, чрез предоставяне на задължителни предписания от административния орган. В жалбата се навеждат доводи за постановяване на решението на Директора на ТД на НОИ – Варна в противоречие с изискванията за съдържание на индивидуалните административни актове. В потвърдено с процесното решение разпореждане не било посочено конкретно на основание коя от трите точки от чл.40, ал.4 от КСО се издавало то. Поради това, била препятствана възможността за ефективен административен и съдебен контрол. Както в разпореждането, така и в решението не било индивидуализирано конкретното правно основание за спиране на производството. Описаното, че случаят бил предаден за проверка на контролните органи на ТП на НОИ - Варна, не било сред посочените в т.1-3 от ал.4 на чл.40 КСО условия за спиране. Налице било процесуално нарушение по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Дори и се приемело, че административният орган имал предвид чл.40, ал.4, т.2 от КСО, то той не бил освободен от задължението да се мотивира защо приел за осъществена точно тази хипотеза и да посочи подкрепящите извода фактически данни. В случая не били анализирани и каквито и да било доказателства, обосноваващи отказ за изплащане на обезщетение. Нарушени били и принципите за законност и истинност, регламентирани в чл.4, ал.2 и чл.7, ал.3 от АПК. Административният орган посочвал, че не била получена в цялост изисканата данъчна и осигурителна информация от ТД на НАП - Варна, съответно не можело да бъдат установени посочените по-горе обстоятелства. Тези данни обаче били изискани от НОИ по друга проверка, инициирана със Заповед ЗР-5-03-00673270/05.11.2019г. на Директора на ТП на НОИ - Варна, във връзка с осигурителни права и задължения на други лица, като това било особено съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на акта. Изтъква се, че предположението за извършено нарушение от страна на осигурител, не погасявало, не изключвало и не отлагало правото на осигуреното лице да получи обезщетение. Неизпълнението на задължението на осигурителя за заплащане на осигурителните вноски не означавало, че същият не дължи такива. В настоящия случай, за лицето били подадени всички необходими документи, справки и декларации, включително и декларации образец №1, носещи информация за начислените осигуровки. Трудовият договор между жалбоподателката и фирмата осигурител бил регистриран в масивите на НАП. Оспорващата не носела отговорност за неизпълнение на задълженията за деклариране на данни пред НАП по чл.355 от КСО, тъй като за нея не съществувало задължение лично да предоставя информация в масивите на НАП, нито да внася за себе си задължителни осигурителни вноски. В тази връзка, образуването на производство от ТП на НОИ за проверка на осигурител „ПОЛИТУР 2016“ ЕООД относно спазването на осигурителното законодателство по повод права и задължения на други лица, не можело да обуслови спиране на изплащането на обезщетението на жалбоподателката. Административният орган нарушил разпоредбата на чл.35 и чл.36 от АПК, както и чл.29 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, като обосновал правните си изводи с предположение. Налице било и ограничаване правото на защита на жалбоподателката, тъй като органът не връчил своевременно на адресата издаденото разпореждане. Липсвало уведомяване за дата на издаване на същото. Оспорващата била уведомена за издаденото разпореждане за спиране изплащането на обезщетение на основание чл.50 от КСО, едва на 13.02.2020г., след няколкократни посещения и изрично писмено искане за това, отправено до органите на ТП на НОИ – Варна. На последно място се твърди, че потвърденото от Директора на ТП на НОИ – Варна разпореждане не съответства на целта на закона. Административният акт пренебрегвал основна функция на социалното осигуряване в България, а именно лице в осигурен социален риск да получи обезщетение от фондовете на ДОО с цел да бъдат покрити основни негови материални потребности през времето, в което било възпрепятствано от обективни причини да престира работна сила и да генерира доход. Липсвала индивидуализация и задълбочено обследване на всички факти и обстоятелства, за всеки конкретен случай. Разпореждането и решението били издадени „по сламка“. Предположението на административния орган, че не бил полаган труд въз основа на валидно възникнало и съществуващо трудово правоотношение, не било достатъчно основание да се спре изплащането на обезщетението при бременност и раждане.
Допълнителни доводи се излагат в писмено становище, в което се подчертава, че разпореждането на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Варна не било връчено на адресата си повече от два месеца следа издаването му.
По изложените съображения се иска отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Варна, в представен чрез процесуален представител писмен отговор, изразява становище за недопустимост на жалбата, евентуално неоснователност на оспорването.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и
въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от Извлечение от ИСЕОДД за
предоставени данни с вх.№Р14-03-00-00-**********/02.10.2019г. (л.36), от
осигурителя „ПОЛИТУР 2016“ ЕООД до Директора на ТП на НОИ – Варна е била
подадено Удостоверение (приложение № 10 към чл.9, ал.1 от НПОПДОО) с
данни относно правото на парично
обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл.50,
ал.1 и чл.51 от КСО, считано от 25.09.2019г., на К.В.К., в качеството ѝ
на майка на детето В.П. В., родено на ***г.
На 05.11.2019г. Директорът на ТП на НОИ –
Варна издал Заповед № ЗР-5-03-00673270/05.11.2019г. (л.39), с която на
основание чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния
осигурителен институт възложил да се извърши проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на „ПОЛИТУР 2016“ ЕООД от контролен орган на
ТП на НОИ – Варна. Разпоредено е проверката да се извърши в срок от 20 работни
дни, считано от дата на връчване на заповедта. Видно от отбелязването в нея,
същата е била връчена на лицето С. Т. – управител, на 22.01.2020г.
Във връзка с назначената проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на „ПОЛИТУР 2016“ ЕООД, и по
повод постъпил Сигнал вх.№1042-03-530 от 30.10.2019г., на основание чл.108,
ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на
Националния осигурителен институт, от контролен орган на ТП на НОИ – Варна са издадени Задължителни
предписания № ЗД-1-03-00675678/08.11.2019г. (л.40), с които е изискано, в 14
дневен срок от получаването на предписанието представител на дружеството да се яви в ТП на НОИ – Варна за представяне
документи за лицето Биляна Димитрова Йовева за периода 05-10.2019г., а именно:
трудово досие; разчетно-платежни ведомости, присъствени форми, документи за
отработени дни, дни в отпуск и др.; документи, подадени от лицето и регистър за
завеждане на документи и дневник по чл.6, ал.1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от ДОО; печат. Задължителни предписания № ЗД-1-03-00675678/08.11.2019г. са били връчени
на С. Т. – управител, на 22.01.2020г.
С Разпореждане № Д-03-000-00-01352779 от
02.12.2019г. на Ръководителя на по изплащането на обезщетенията и помощите при
ТП на НОИ - Варна, на основание чл.40, ал.4 от КСО е било спряно образуваното
производство по изплащане на парично обезщетение по молба-декларация за парично
обезщетяване при бременност и раждане по чл.50 и чл.51 от КСО на К.В.К.,
считано от 02.12.2019г. Мотивът за спиране на производството е предаване на
случая на контролните органи на ТП на НОИ – Варна за извършване на проверка на
осигурителя „ПОЛИТУР 2016“ ЕООД по спазване на осигурителното законодателство.
Посочено е, че след приключването ѝ, ще бъде направена нова преценка на
правото на парично обезщетение по представените документи. Разпореждането е
получено от К.К. срещу подпис на 13.02.2020г. , видно от направеното в същото
отбелязване.
По повод извършваната на „ПОЛИТУР 2016“ ЕООД
проверка, от Директора на ТП на НОИ – Варна до Директора на ТД на НАП – Варна е
било изпратено писмо изх.№1042-03-530#3/05.12.2019г. (л.41) за предоставяне на конкретно посочена в писмото
информация за дружеството и заверени копия на подаваните от него документи. С
писмо изх.№55693-2/23.12.2019г. от ТД на НАП – Варна на ТП на НОИ – Варна е
била предоставена данъчна и осигурителна информация по реда на чл.74, ал.1, т.3
от ДОПК за „ПОЛИТУР 2016“ ЕООД, подробно описана в писмото, заведено в ТП на
НОИ – Варна с вх.№1042-03-530#5/03.01.2020г. (л.29-л.32).
На 04.02.2020г. до Директора на ТД на НАП –
Варна е било изпратено второ писмо - изх.№1042-03-530#8/04.02.2020г. (л.35), с
което Директорът на ТП на НОИ – Варна отправил молба за предоставяне на
допълнителна, конкретно посочена в писмото информация за „ПОЛИТУР 2016“ ЕООД.
По повод проверката, на 22.01.2020г. на „ПОЛИТУР
2016“ ЕООД отново са били дадени Задължителни предписания с № ЗД-1-03-00707474/22.01.2020г.
(л.33), получени от С. Т. на 22.01.2020г., с които е изискана информация и
документи относно конкретно посочени лица, сред които не фигурира
жалбоподателката.
С Искане от 11.02.2020г. (л.27) К.В.К.
поискала в най-кратки срокове да ѝ бъде предоставена информация за
законовото основание за спиране изплащането на дължимото ѝ обезщетение
при бременност и раждане.
С писмо изх.№1056-03-17#2/11.03.2020г. (л.25), на 13.03.2020г. К.К.
е била информирана, че на основание чл.9, ал.2, чл.35 и чл.36 от АПК, с оглед
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, и при спазване
на задълженията на административния орган за събирането, проверката и
преценката на доказателствата, осигурителят „ПОЛИТУР 2016“ ЕООД бил предаден на
контролните органи на ТП на НОИ – Варна за извършване на проверка с цел да се
установи дали била упражнявана трудова дейност, основание за възникване на
осигуряване и подаване на данни чл.5, ал.4 от КСО за лица в трудови
правоотношения с този осигурител.
Издаденото Разпореждане №
Д-03-000-00-01352779 от 02.12.2019г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите за спиране на образуваното производство по изплащане
на парично обезщетение по молба-декларация за парично обезщетяване при
бременност и раждане по чл.50 и чл.51 от КСО е било оспорено от К.В.К. пред
Директора на ТП на НОИ – Варна с жалба, заведена с вх.№1056-03-17#1/18.02.2020г.
С оспореното Решение №2153-03-17 от
17.03.2020г., на основание чл.117, ал.3 от КСО, във вр. с чл.97, ал.1, пр.
последно от АПК, Директорът на ТП на НОИ – Варна отхвърлил жалбата К.К. против Разпореждане № Д-03-000-00-01352779/02.12.2019г. Решението е обосновано
от фактическа страна с това, че по образуваната проверка по разходите на ДОО за
установяване на обстоятелствата дали осигурителя „ПОЛИТУР 2016“ ЕООД извършвал
дейност, респ. дали съответните лица упражнявали трудова дейност там, все още
от страна на „ПОЛИТУР 2016“ ЕООД не били предоставени изисканите със
задължителни предписания документи, не била получена в цялост и исканата
данъчна и осигурителна информация от ТД на НАП – Варна, съответно не можело да
бъдат установени посочените по-горе обстоятелства. В акта е посочено, че
правилно административният орган поискал извършване на проверка от контролните
органи на НОИ и по отношение на жалбоподателката, за установяване на
обстоятелството упражнявала ли трудова дейност при този осигурител. Направен е
извода, че законосъобразно с разпореждането е било спряно производството по
изплащане на обезщетението. След установяване на необходимите обстоятелства,
същото щяло да бъде възобновено.
Решение №2153-03-17 от 17.03.2020г. е
получено от жалбоподателката К.В.К.
на 19.03.2020г., видно от известие за доставяне ИД PS 9000 039XVH B – л.22. Жалбата срещу него е подадена на
02.04.2020г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок и изхожда от лице с правен интерес от търсената защита, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. „ж“ от КСО и е обективирано в изискуемата
писмена форма.
От фактическа страна административният орган се е
позовал на извършваната от органите на ТП на НОИ-Варна проверка по спазване на
осигурителното законодателство от „ПОЛИТУР 2016“ ЕООД, започнала по повод
подадени данни от същия осигурител за други лица с цел ползване на осигурителни
права от последните и целяща да установи
обстоятелствата извършва ли този осигурител дейност, респ. упражнявали ли са
трудова дейност там съответните лица, за която да подлежат на задължително
осигуряване по КСО. Изложил е съображения, че изисканата в хода на проверката
данъчна и осигурителна информация от ТД на НАП – Варна не е постъпила в цялост,
а изисканите от дружеството-осигурител трудово-правни документи не са
представени, поради което горепосочените обстоятелства не могат да бъдат
установени. В тази връзка е приел, че
законосъобразно е спряно производството по представените данни за подадената от
жалбоподателката молба-декларация за парично обезщетяване при
бременност и раждане по чл.50 и чл.51 от КСО.
От правна страна решението е основано на разпоредбата
на чл.40, ал.4 от КСО.
Съдът счита, че решението е издадено при допуснати
съществени нарушения на изискването за спазване на законоустановената форма на
административния акт, разписано в чл.59
ал.2 т.4 от АПК.
В процесното
решение, както и в потвърденото с него разпореждане, не е посочено конкретното
правно основание, на което е спряно административното производство по изплащане
на търсеното обезщетение. Посочена е най-
общо разпоредбата на чл. 40, ал.4 от КСО без да се конкретизира коя от визираните в
същата хипотези е приложимата в конкретния случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.4 от КСО / в редакцията, действаща към момента на
издаване на оспореното решение , както и на потвърденото с него разпореждане/, длъжностното
лице по ал. 3
издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането
на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или
професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на
дете, когато:
1.
са обжалвани актове на органите на медицинската
експертиза;
2.
са представени
доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или
прекратяване изплащането на обезщетението.
3.
не са
предоставени данни за издадените болнични листове и решенията по обжалването им
в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12.
Изложеното от фактическа страна в оспореното решение,
както и в потвърденото с него разпореждане, не може да бъде подведено под нито
една от горепосочените хипотези.
Видно от материалите по преписката , случаят безспорно
не касае хипотезите по т.1 и т.3 от ал.4 на чл.4 от КСО / в приложимата
редакция/.
Дори и да се приеме, че административният орган е имал
предвид хипотезата на чл.40, ал.4, т.2 от КСО / в горекоментираната редакция/,
то приложението й не е обосновано чрез излагане на относими към тази хипотеза
фактически съображения.
Разпоредбата на чл. 40, ал.4, т.2 от КСО / в относимата редакция/ изисква да са
представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане
за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. В случая такива
доказателства не са описани от административния орган, респ. не става ясно на
какво се базират съмненията на последния извършва ли осигурителят дейност,
респ. упражнявали ли са трудова дейност там съответните лица, вкл. жалбоподателката.
Сами по себе си тези съмнения,
неподкрепени с доказателства, не са достатъчни да обосноват спиране на
производството по изплащане на обезщетението.
Липсата на
конкретно посочено правно основание за издаване на акта, наред с неизлагането
на фактически обстоятелства за издаването му, представлява съществено нарушение
на изискването по чл.59, ал.2, т. 4 от АПК за мотивираност на същия, препятства възможността за съдебен контрол
върху акта и е достатъчно основание за отмяната му като незаконосъобразен по
смисъла на чл.146 т.2 от АПК.
Наред с горното, съдът счита, че оспореното решение е несъответно на материалния закон.
Наведените от органа доводи сочат, че чрез извършваната проверка, послужила като основание за спиране на производството по изплащане на обезщетение, се цели установяването на обстоятелства относно правото на обезщетение на жалбоподателката. Необходимостта от подобна проверка представлява основание за спиране на производството по изплащане на обезщетение по смисъла на чл.40, ал.4, т.2 от КСО в сега действащата редакция на разпоредбата, в сила от 01.01.2021г. /Д.в. бр.103 от 2020г./ Към момента на издаване на оспореното решение, както и на потвърденото с него разпореждане, тази редакция на нормата не е била действаща и няма как да бъде приложена спрямо издадените преди влизането й в сила актове. Последното налага извод, че производството по изплащане на обезщетение по подадените за жалбоподателката данни е било спряно при липса на материалноправните предпоставки за това.
Следва да се посочи, че съгласно чл. 48а КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
А съгласно § 1, т. 3 ДР КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
От така цитираните разпоредби се налага извод, че за да има едно лице качеството на осигурено такова, освен, че следва да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО, за него следва да са внесени или да са дължими осигурителни вноски.
В случая не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства, че между „ПОЛИТУР 2016“ ЕООД и К.В.К. е сключен трудов договор, за който е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ и същият е бил регистриран по надлежния ред /л. 63-64/. Не е спорно също, че жалбоподателката има непрекъснат осигурителен стаж от 12 месеца като осигурена за общо заболяване и майчинство и е получавала следващите се обезщетения при бременност и раждане /л.37/ до издаване на Разпореждане № Д-03-000-00-01352779 от 02.12.2019г.
Възникналите съмнения за органите на НОИ в случая не са обосновани с каквито и да било конкретни доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. Следва да се отбележи, че наличието на неизправен осигурител не може да рефлектира върху осигурителните права на добросъвестните задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, като страна по осигурително правоотношение. При установена щета на ДОО, няма пречка същата да се отстрани по предвидените в закона способи, какъвто например е редът по ДОПК.
Основно задължение на осигурителния орган по произтичащото от разпоредбата на чл. 10 КСО осигурително правоотношение с осигуреното лице, е да му изплаща парично обезщетение съответно на вида и характера на осъществения социален риск. По този начин се осъществява и конституционно гарантираното на гражданите право на обществено осигуряване.
По изложените
съображения оспореното решение, както и
потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Варна за продължаване на производството за изплащане на парично обезщетение по подаденото за жалбоподателката Удостоверение Приложение №10 към чл.9, ал.1 от НПОПДОО.
Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на оспорващата за присъждане на направените по делото разноски в размер 350.00 лв - договорено и изплатено по банков път адвокатско възнаграждение, съгласно анекс от 06.08.2020г. към договор за правна защита и съдействие от 01.04.2020г.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №2153-03-17 от 17.03.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с него Разпореждане № Д-03-000-00-01352779/02.12.2019г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Варна.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Варна за продължаване на производството за изплащане на парично обезщетение по подаденото за К.В.К. Удостоверение Приложение №10 към чл.9, ал.1 от НПОПДОО, съгласно задължителните указания относно тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ - гр. Варна да заплати на К.В.К. ***, с посочен съдебен адрес:***, направените по делото разноски в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: