Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 10.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на дванадесети
ноември, две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №263 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :
Иск с
правно основание чл.200, ал.1 от КТ във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки с
посочена цена на иска неимуществени вреди в размер на 50 000 лева и
имещуствени вреди : 1.Разходи за лечение е реконструкция на травмата -
49 283,84 лева; 2.Пропуснати ползи от неполучени трудови и приравнени на
тях възнаграждения - около 49 000 лева, алтернативно - 26 100 лева.
По
подсъдност от ОС-гр.Ловеч настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от
И.А.С. ***, действащ чрез пълномощника си адв.А.Ч. *** срещу Областна дирекция
на МВР-гр.Ловеч, представлявана от Директора ст.комисар Милен Семков Маринов, в
която предявява
в предвидения в закона общ давностен срок, настоящият иск за репарация на
нанесените му имуществени и неимуществени вреди, произтекли от трудова
злополука, настъпила по време на официалната му командировка в гр.Елхово за
изпълнение на служебни задачи, възложени му от висшестоящ ръководител във
връзка с носената от него служба и длъжностната харатеристика към същата.
Предвид,
че :
- ответникът, който през процесният период е бил и негов
осигурител, е бездействал да декларира трудовата злополука пред НОИ, както в
предвидения в чл.57, ал.1 от КСО срок, така и до настоящия момент, а поради
критичното животозастрашаващо положение, в което той самия изпаднал в резултат
на нанесената му вреда, нито той, нито близките му, чието внимание през
процесния период било
ангажирано преимуществено с опазването на живота му и грижата за него и
състоянието му, не са декларирали трудовата злополука пред НОИ и в срока по
чл.57, ал.2 от КСО;
- в резултат на трудовата
злополука изпаднал в състояние на трайна неработоспособност поради настъпила
инвалидност, включваща и слепота в дясното око, което го е направило негоден да
носи службата за длъжността „полицай" от „Охранителна полиция" и
вместо да му бъде предложено друго - подходящо за състоянието му работно място,
бил съкратен на 24.03.2016 г. от ответника;
- при прекратяването на
служебното му ПО и НОИ на свой ред е бездействал да открие, на основание чл.7, ал.З от
Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки, процедура по служебно разследване на трудовата злополука,
то при това
положение, за да може да защити все пак накърненото си право, остава
единствената възможност да стори това,
на основание чл.200 от КТ във вр. с чл.7, ал.2, предложения 2 и/или 3 от Наредба
за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки,
както и на основата на съдебната практика, създадена с Решение от 20.08.2014
г., постановено от СРС, II ГК, 63 с-в по гр.д.№34831/2012 г. и Решение
№235/30.10.2014 г. на ВКС, Трето ГО, постановено по к.гр.д.№2330/2014 г., като
установителен иск в съдебното производство за осъждане на ответника на
репарации, произтичащи от трудова злополука.
I.
Фактическа страна на исковата претенция :
Ищецът твърди, че
от 01.07.2002
г. е служител в група „Охрана на обществения ред" на сектор „Охранителна
полиция" към Районно управление Ловеч при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) гр.Ловеч. През
процесният период той и негови колеги били командировани
за охрана на държавната граница и пограничния район около гр.Елхово.
В
навечерието на Бъдни вечер срещу Коледа към 1 часа на 25.12.2014 г., в
заведение в гр.Елхово били нападнати с колегите му от собственика на
заведението и още седем други лица. Извършителите на побоя го повалили на
земята, ритайки го по тялото и най-вече по главата, при което, наред с
комоциото, охлузванията и хематомите, които му били причинени, му бил счупен и
носа с намиращите се в него кости и хрущял. След като
конфликта е бил прекратен, на сутринта ищецът и другият пребит негов колега
отишли в спешно отделение на местната болница в гр.Елхово. След
направената там образна диагностика - рентген, се установило, че носът му е
счупен, но понеже там по това време нямало специалист по УНГ, бил откаран в
родния му град Ловеч. На 26.12.2014 г. потърсил помощ от частно практикуващ
лекар в гр.Ловеч,
който му обяснил, че костите трябва да бъдат намествани в болнично заведение.
Поради това, след прегледа в частния кабинет, ищецът отишъл в УНГ-клиниката на
УМБАЛ „Д-р Георги Странски"ЕАД-гр.Плевен,
където носът му бил наместен от хирурга д-р Ц. С.. Тъй като е
диабетик със стриктно контролирани посредством инсулинови апликации нива на
кръвната захар, ищецът
предупредил лекарите за това негово състояние.
Още в процеса на репонирането усетил силна болка и получил обилно
кръвотечение от носната кухина към гърлото, заради което непосредствено след
приключване на процедурата му се догадило и повърнал още в двора на болницата. Когато се прибрал у дома, положението продължило да е такова, гадело
му се и повръщал, заради което на няколко пъти отново потърсил лекаря от УНГ на
ответната болница по телефона. Той му заявил, че
трябва да отиде на сутринта в болницата, за да постъпи за лечение. Постъпил в същото лечебно
заведение на 27.12.2014 г., представяйки всички направени му дотогава изследвания във връзка с
травмата на носа и главата му.
Изрично предупредил също при постъпването си лекарите, че е инсулинозависим диабетик и че в
резултат на преживения стрес, травмите и повръщанията през нощта, към момента е със завишени стойности на
кръвната захар. Лекарят, който го поел за лечение му
заявил, че е нужна операция за наместване на носа, заради което му били
назначени лабораторни изследвания, включително и за измерване на стойността на
кръвната захар. Направило му впечатление, че освен
установяване на стойността на кръвната му захар, която се оказала доста завишена, не били предприети никакви други
мерки за привеждане на нивото на същата в приемливи граници. При това
положение на здравето му, видно от Епикриза ИЗ : 44870 от 27.12.14 до 31.12.14,
издадена на УМБАЛ „Д-р Г.Странски"-гр.Плевен,
лекарите от същата болница извършили преценената от тях като подходящо лечение
операция. С операцията му било извършено повторно наместване
(репониране) на носа и на 31.12.2014 г. бил изписан с тампони в оперираната
част на носа. Въпреки, че в епикризата от тази му хоспитализация е
записано, че го изписват здрав, всъщност не било така, защото кръвната му захар
не била
урегулирана при хоспитализацията в ответната болница, след като от
лабораторните изследвания в болницата се виждало, че стойностите й са
необичайно високи. Това го тревожело, защото по принцип имал
представа какви последици може да има и затова винаги стриктно си е контролирал
нивата на кръвната си захар. По тази причина дотогава
не е бил и с ЕР на ТЕЛК.
Пояснява, че с помощта на грижите на
съпругата му и близките около него се опитвал да се възстанови, но няколко дни
след новата година оперираното място започнало да се възпалява и подпухва, като
на мястото на операцията явно се събирал секрет. Започнал
отново да се чувствам неразположен. На 06.01.2015 г. се събудил със зачервявания и
оток около дясното око. До следващия ден мястото вече
туптяло и явно събирало гной, започнал да изпитва и болки. Притеснен от това развитие на нещата потърсил отново помощ в същата
болница в рамките на определения му период за контролен преглед. Оттам
отново бил хоспитализиран на 07.01.2015
г., като в деня на постъпването му нито му били назначени изследвания на
кръвната захар, въпреки, че отново предупредил за високи стойности на същата,
нито му било приложено лечение за понижаване на стойността на кръвната му
захар, която продължавала да е висока.
При това положение на нещата, на 08.01.2015 г. носът му отново бил
опериран, но този път операцията обхванала и некротиралите тъкани около него.
Поставен
му бил дренаж,
позициониран по такъв начин, че изтичащата от него гной влизала в дясното му
око. В следващите няколко дни състоянието му все повече се
влошавало, никой от болницата не вземал мерки за овладяване на кръвната му
захар и той изпадал вече в шокови състояния. Така, губейки с всеки ден
сили, както и доверие към лекарите в тази болница, поискал да бъде прехвърлен
във ВМА София. Това било сторено с придружаващ екип на УМБАЛ „Д-р Георги
Странски"ЕАД, на 14.01.2015 г. При приемането му във ВМА, приемащия
лекарски екип незабавно предприел комплексно лечение, успоредно с извършеното
диагностициране на здравния му проблем. Така, в резултат на направените му
изследвания е бил установен/изолиран Ацинетобактер Баумани, а в едно от
последвалите образни изследвания чрез ЯМР 0272 от 04.03.2015 г. в описанието на
обективното му състояние в периода на хоспитализацията му в УМБАЛ „Д-р Георги
Странски"ЕАД, е записано следното : „Доказан причинител златист
стафилокок": В резултат на тази инфекция заявява, че едва не изгубил живота си, като след
стабилизирането на състоянието му, в крайна сметка на 35-годишна възраст
останал доживотно обезобразен, без нос, без дясно око и с дупка в челюстта. Не можел нито да се храни, нито да пие течности, защото те тутакси
излизали и изтичали от зейналите отвори в челюстта му и на мястото, където бил носът му. От симпатичен млад човек се превърнал в трудно поносима гледка за
околните и тежест на близките си. Останал и без работата си, която била
прехрана за него и семейството му, тъй като от МВР, където работел като старши
полицай в група „Охрана на обществения ред" на сектор „Охранителна
полиция" към РУ Ловеч, го съкратили със Заповед №295з-536/24.03.2016 г. на
Директора на ОД на МВР Ловеч, поради „незвъзможност" да изпълнява
възложената му служба.
Позитивното в цялата тази трагедия било, че все пак оцелял, защото имало момент, в който оцеляването му
е било под въпрос. Но, за да може да възстанови поне донякъде нормалния
си облик, му се наложило и налага да прави
пластично-реконструктивни операции, които по лекарска преценка не могат да се
извършват в Република България,
затова му ги правят във Франция. Тези хоспитализации, пътувания и операции,
освен, че са допълнително утежняващи финансово за него и семейството му, но
представлявали и
допълнителен източник на стрес, нови болки и страдания, безпокойство и други
екзистенциални емоции. Но ги правил,
за да може да възвърне поне малко нормалния си облик, за да не плаши малолетното си дете, жена си и хората, с които
ежедневието му диктува да общува, и да възстанови поне малко от загубеното си
самочувствие с надежда да придобие и шанс за социална реинтеграция.
На
фона на всички тези негови терзания, които не биха възникнали, ако не е бил командирован с цел
охрана и не му бил нанесен побоя и травмите от същия по време на служебната му
командировка в гр.Елхово в края на месец декември
І. Пластични операции, консултации и
лечение в България и Франция.
1.Фактура
от 09.09.2016 г. за скенер изследване - платени 220 Евро; дубл.
2.Фактура от 09.09.2016 г. за компютърна томография на лице -
платени 340 Евро; дубл.
3.Фактура №25891 от 09.09.2016 г. за предоперативна образна
диагностика на лице - платени 100 Евро; дубл.
4.Фактура по Болничен лист от 09.09.2016 г. за мед. дейност с код LAQK012 -платени 120 Евро;
5.Фактура по Болничен лист от 09.09.2016 г. за мед. дейност с код LAQN001 -платени 120 Евро;
6.Такса
за ЯМР от 09.09.2016 г. - платени 220 Евро;
7.Такса
за компютърна томография от 09.09.2016 г. - платени 100 Евро;
8.Фактура по болничен лист от 12.09.2016 г. - платени 150 Евро;
дубл.
9.Платена консултация с д-р Язински от 29.11.2016 г. - платени 80
Евро; дубл.
10.Фактура за извършена максилно-назална реконструкция, от
5.12.2016 г. от проф. Бертран Божа - платени 4 000
Евро; дубл.
11.Заплащане за медицински услуги в б-ца „Тенон", Приж,
Франция за периода 2.12.2016 г. - 27.12.2016 г. - общо 214. 60 Евро; дубл.
12.Талони
и банков превод за заплащане на медицинските услуги във Франция за периода
04.12.2016 г. - 14.12.2016 г. - общо 216.00 Евро; дубл.
13.По
Договор от 14.05.2018 г. за реконструкция на нос от д-р Кръсти нова -платени 2
000 Евро - приходен ордер;
14.По
Фактура №********** от 21.05.2018 г., изд. от б-ца „Токуда" - платени общо 1 400 лв.;
15.Фактура от 14.05.2019 г. за
реконструкция на лице от д-р Кръстанова и екип - платени общо 7 300 Евро;
16.Фактура
от 20.06.2019 г. за нощувки в Париж по повод прегледи и операция - платени 490 Евро;
17.Фактура
от 21.06.2019 г. за компютърна томография - платени 200 Евро;
18.Такса
за кардиологична консултация, ЕКГ и ехокардиография от 24.06.2019 г. - платени
150 Евро;
19.Фактура
от 28.06.2019 г. за разходите по оперативната интервенция на 26.06.2019 г. от
д-р Кръстанова и екип - платени 4 400 Евро;
20.Фактура
от 12.07.2019 г. за очна протеза - платени 850 Евро;
21.Такса
за анестезия, фактура от 28.06.2019 г. - платени 700 Евро;
22.Фактура
№********* от 8.07.2019 г. за извършена естетическа
реконструктивна пластична операция, Верасай, Франция - платени 1 710 Евро;
23.Фактура
№8983 от 12.07.2019 г. за поставяне на очна протез от д-р
М.Жоржети, Версай, Париж - платена с чек сума от общо 850 Евро;
24.Квитанция
от 18.07.2019 г. за 34.02 Евро;
25.По
Договор от 28.09.2015 г. за извършване на контролен преглед от д-р Кръстинива -
платени с приходен ордер 55 лв.;
26.По
Фактура №********** от 28.09.2015 г., изд. от б-ца Токуда" България -платени 45 лв. - касов бон;
27.По
Фактура №********** от 21.04.2016 г., изд. от б-ца Токуда" България -платени 45 лв. - касов бон;
28.По Договор от 18.04.2017 г. с д-р Кръстанова за контролен
преглед в България - платени 55 лв. - Приходен ордер;
29.По
Фактура №********** от 18.04.2017 г., изд. от б-ца Токуда" България -платени 45 лв. - касов бон;
30.По
Фактура №********** от 15.05.2018 г., изд. от б-ца Токуда" България -платени 55 лв. - касов бон;
31.По Договор от 7.05.2019 г. с д-р Кръстанова за извършване на
контролен преглед в България - платени 80 лв. - квитанция;
32.По
Фактура №********** от 07.05.2019 г., изд. от б-ца Токуда" България -платени 75 лв. - касов бон;
33.По Договор от 7.11.2019 г. с д-р Кръстанова за извършен
контролен преглед в България - платени 100 лв. - квитанция;
34.По
Фактура №********** от 7.11.2019 г., изд. от б-ца Токуда" България -платени 75 лв. - касов бон;
35.Касови бонове за закупени консумативи и лекарства по преписания
на проф. Б.Божа от 22.12.2016 г. - 39.30 Евро и от д-р Д.Кръстинова от
28.06.2019 г. - 20.93 Евро или общ разход от 60.23 Евро или 117.80 лв.;
36.За лекарства, мед. консумативи
по интервенциите от 2015 до
П. Транспортни разходи във връзка с
лечението:
ІІ. Транспортни разходи във връзка с лечението :
1.Електронен билет за самолетен полет от България до Франция от 04.06.2019 г. - 294.39 лв. х
2 (за придружител) - 588.78 лв.;
2.Електронен
билет за обратен самолетен полет от 13.07.2019 г. - 346.78 Евро или 678.24 лв;
3.Билети за ползван през периода на лечението ми във Франция
градски транспорт 30 бр. на обща стойност 92.25
Евро+136.80=229.05 Евро или 447.98 лв.;
4.Такси
за езиков превод на документи за НЗОК от френски на български език - общо 185 лв.,
платени авансово.
III.Претендиращи пред НЗОК за реимбурсация :
1.По приложени към Заявление с
вх.№90-04-2471/02.11.2016 г. в РЗОК
Ловеч платежни документи :
- Фактура №25891 от 09.09.2016 г. -
100 Евро;
-
Фактура за скенер от 09.09.2016 г. - 220 Евро;
-
Фактура за ЯМР от 09.09.2016 г. - 340 Евро;
- Болничен лист №12541*02 от 12.09.2016 г. - 150 Евро.
Общи
разходи за периода по това Заявление - 810 Евро;
От
тях реимбурсирани - 360 Евро. Остатък - 450 Евро или дължими - 880.12 лв.;
2.По приложени към Заявление с
вх.№90-04-86/03.04.2017 г. в РЗОК Ловеч платежни документи :
- Фактура от 29.11.2016 г. - 80 Евро;
-
Фактура от 05.12.2016 г. - 4000 Евро;
-
Фактура от 04.12.2016 г.-14.12.2016
г. - 216 Евро;
-
Фактура от 20.12.2016 г.-27.12.2016
г. - 214.60 Евро
Общи разходи за периода по това Заявление - 4510.60 Евро.
От тях реимбурсирани - 360 Евро. Остатък - 4150.60 Евро или дължими
- 8 117.87 лв.
Сбор
в Евро по т.І - 24 624.85 - 5 320.60 (дубл. със заявленията по т.ІІІ) = 19
304.25 Евро или 37 755.83 лв. + 630 лв. = 38 385.83 лв.
Общо разходи по т.ІІ - 1 900 лв.
Дължими разходи по т. ІІІ - 8 997.99 лв.
ОБЩО разходи за лечение и реконструкция : 49 283.84 лв.
IV.Пропуснати ползи от
неполучени трудови и приравнени на тях възнаграждения - около 49 000 лв. за 45 месеца от
24.03.2016 г. до
23.12.2019 г., без ДМС
(точният размер на претенцията ще се уточни след изготвянето на ССчЕ).
Алтернативно,
разликата между пропуснатите за получаване трудови и приравнени на тях месечни
възнаграждения и получаваната за периода месечна осигурителна пенсия (ако такава е налице) за 45
месеца от 24.03.2016 до 23.12.2019 г. при средномесечен размер (точният размер
на претенцията ще се уточни след изготвянето на ССчЕ) от 580 лв. - 26 100 лв..
На
свой ред заявявя, че и
НОИ не е инициирал производство по разследване и установяване на трудовата
злополука, въпреки че няма как при получаването на известието/заповедта за
промяна в трудово-осигурителния му статус, вследствие на прекратяване на
служебното му ПО, да не е узнал релевантно този факт.
Предвид
горното, както и предвид, че неговият казус попада в обхвата на хипотези 2 и 3
от чл.7, ал.2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане
на трудовите злополуки, при наличието на които бездействието на НОИ не зависи
от подаването на декларацията по чл.57 от КСО и което бездействие по изключение
обуславя правото му да търси защита на накърненото си право и интерес по реда
на чл.200 от КТ, в рамките на общия давностен срок заявява настоящата искова
претенция, както следва :
Моли
съда да образува производство, в което като установи основателността на
исковата си
претенция, да постанови решение, с което да осъди ответника ОДМВР гр.Ловеч да
му заплати обезщетение за понесените от него
вреди - имуществени
и неимуществена (болки, физически и психически страдания, накърнено
самочувствие и причинена социална изолация и терзания от обусловените от
действията и бездействието на ответника финансови затруднения), в размери както
следва :
1.Неимуществена вреда в размер на 50 000 лв. за периода от
възникване на трудовата злополука 25.12.2014 г. до завеждане на иска 23.12.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
иска до
окончателното изплащане на присъденото обезщетение;
2.Имуществени
вреди в размер на :
а).49 283.84 лв., съставляваща
направените от него разходи за лечение на
последиците от злополуката /нанесения
му побой по време на командировка и
реконструкция на лицето му/,
ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от датата на възникване на трудовата злополука - 25.12.2014 г. до
окончателното изплащане на присъденото обезщетение;
б).около 49 000 лв., съставляваща пропуснати ползи неполучени трудови и
приравнени на тях възнаграждения за периода от датата на прекратяване на
служебното ПО от страна на органа по назначаване 24.03.2016 г. до датата на подаване на
иска 23.12.2019 г. (ако получаваната пенсия е инвалидна, а не за
осигурителен стаж/, а
алтернативно около 26 100 лв. (ако пенсията е за осигурителен стаж), съставляващо
разликата между неполучените от ищеца трудови и приравнени на тях възнаграждения за
периода от датата на прекратяване на служебното ПО от страна на органа по
назначаване 24.03.3016 г. до датата на подаване на иска 23.12.2019 г. и
получената за същия период пенсия, и в двете хипотези - ведно със законната
лихва върху съответната главница (определена по окончателен размер чрез ССчЕ),
считано от датата на прекратеното служебно ПО - 24.03.2016 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
Претендира
да му бъдат заплатени и разноските по делото.
В законният срок по чл.131 от ГПК е представен отговор на исковата
молба с вх.№4812/02.06.2020 год. от ОД
МВР-гр.Ловеч, представлявано от Директора Милен Семков Маринов, чрез
пълномощника му гл.юрисконсулт
Р.Р., в който от името на доверителя си оспорва исковата молба. Счита, че искът е недопустим, а по същността си неоснователен.
Относно недопустимостта на исковата претенция се позовава на
чл.57, ал.2 от КСО, считайки, че е изтекъл преклузивният срок, който е
едногодишен от настъпване на злополуката, в който пострадалият може да я
декларира пред ТД на НОИ.
На следващо място изтъква, че липсва предмет на спора. След като няма декларирана и призната трудова злополука, то
претенцията за обезщетение по чл.200 от КТ, за вреди от трудова злополука, е неоснователна. За да е налице претенция за обезщетение по чл.200 от КТ, трябва да
са налице кумулативно два основни елемента, а именно наличието на вреда и тази
вреда да е вследствие от трудова злополука. Счита, че
вреда за ищеца несъмнено има, тъй като е получил наранявания в резултат на
нанесен побой, както описва в исковата си молба, от собственика на заведението,
в което са празнували на 25.12.2014 год. в
гр.Елхово с още 7 други лица, но
в заведението служителят не се е намирал в служебно качество при изпълнение на
служебно задължение или по повод на изпълнение на такова задължение. Ето защо прави извод, че
нанесената вреда на същия не е при или по повод на изпълнение на служебно
задължение и не е налице хипотезата на чл.238, ал.1 от ЗМВР. В този
смисъл се позовава и на експертно решение на ЦЕЛК-МВР №35/22 от 26.02.2016 год., в което в т.8 е записано общо заболяване, а не трудова
злополука. Заявява, че до момента на завеждане на настоящия иск никой не е
предявявал претенция, че получените наранявания от побоя, нанесен на И.С. и
последвалите усложнения са в причинно-следствена връзка с изпълнение на
служебните задължения от същия, която причинно-следствена връзка трябва да е
пряка и непосредствена. Подчертава, че това, че ищеца е командирован в
гр.Елхово, както посочва в исковата молба, заедно със служители от цялата
страна, във връзка с опазване границата на Република България, няма връзка с
решението му извън работно време да посети заведение и да се забавлява, а още
по-малко с конфликта,
възникнал в заведението и последвалия побой. В този смисъл според него работодателят не носи
отговорност и не може да носи такава относно действията на служителите извън
изпълнението на служебните им задължения, в тяхното свободно време. Отговорността на работодателя по закон е за случилото се когато е
при или по повод изпълнение на служебни задължения. Въз
основа на изложеното моли съда да постанови решение, с което да остави исковата
претенция без уважение.
В проведените
пред настоящата инстанция четири публични заседания ищецът, редовно призован,
се явява лично и със своя пълномощник адв.Ч., който от името на доверителя си
поддържа исковата молба. Уточнява, че законната лихва относно обезщетението за
неимуществени вреди предявява от датата на възникване на трудовата злополуката
- 25.12.2014 год. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение. Прави
искане, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, за изменение размера на исковата
претенция за имуществени вреди, както следва : по т.1 разходи за лечение и
реконструкция на травмата - увеличение със сумата 5 426,73 лева или същият
вместо за сумата 49 283,84 лева да се счита предявен за 54 710,57
лева и по т.2 пропуснати ползи от неполучени трудови и приравнени на тях
възнаграждения - намаление със сумата 3 257,13 лева или същият вместо за
сумата 49 000 лева да се счита предявен в размер на сумата 45 742,87
лева, което съдът е уважил, допускайки в съдебно заседание на 12.11.2020 год.
исканото изменение.
По същество моли
съда да уважи исковата претенция, по съображенията, изложени в писмена защита,
депозирана в определения от съда срок, в която се позовава на данните по делото
- представената медицинска документация /епикризи, болнични листове и ЕР на
ТЕЛК/, от които е установен продължилият повече от година отпуск за временна
неработоспособност, който доверителя й е ползвал в резултата на злополучното
събитие от 24-25.12.2014 г. в гр.Елхово. Счита, че този отпуск по своята
същност и поради записаните в болничните листи и етапните епикризи диагнози,
според обичайната житейска логика, несъмнено представлява обективна пречка пред
личното упражняване на правото на И.С. по чл.57, ал.2 от КСО. Този факт се
подкрепял и от ангажираните гласни доказателства. От друга страна, видно от
съдържанието на служебното му досие е, че в него не са налице доказателства за
извършена в законния срок служебна проверка от страна на работодателя, с което
същият е реализирал едно неоснователно и неморално бездействие да разследва,
установи, регистрира и отчете случилото се на 24-25.12.2014 г. в гр.Елхово по
време на служебна командировка, като трудова злополука. Твърди, че е налице
бездействие и от страна на НОИ” да предприеме предвидените в закона действия за
разследване, установяване и регистриране на събитието от 24-25.12.2014 г. като
трудова злополука. Тези институционални бездействия са генерирали в личната
правна сфера на ищеца вреди от имуществен характер, чиито размер намира за
доказан чрез законният способ на ангажираната съдебно-счетоводна експертиза.
Моли съда да уважи искането му и да установи, че събитието от 24-25.12.2014 г.
в гр.Елхово, по същество, характер и по закон е трудова злополука, като уважи
претенцията му в гражданскоправният аспект за репарация на нанесените му вреди
- имуществени и неимуществени, като доказан и в двамата аспекта - имуществената
- чрез изготвената съдебно-счетоводна експертиза, а неимуществената - чрез
представената по делото медицинска документация и чрез непротиворечивите с нея
и помежду им свидетелски показания на ангажираните от него свидетели по делото.
В подкрепа на тезата си цитира и съдебна практика.
Ответникът,
редовно призован чрез пълномощника си гл.юрисконсулт Р. поддържа отговора на
исковата молба, представен в срока по чл.131 от ГПК и отново в пледоарията си
по съществото на казуса акцентира на това, че липсата на съставен индивидуален
административен акт основно наличието на трудова злополука, води до липса на
елемент от фактическия състав на чл.200, ал.1 от КТ, поради което смята, че
само на това основание съдът следва да остави без уважение претенцията на ищеца
за претърпени имуществени и неимуществени вред от трудова злополука. В подкрепа
на тезата си се позовава и на трайна и непротиворечива съдебна практика :
Решение №319/22.06.2010 год. по гр.дело №204/2009 год., III ГО на ВКС; решение №36/18.02.2020 год. по гр.дело №3334/2019 год., IV ГО на ВКС и други. Моли
съда да отхвърли претенцията, с която е сезиран като неоснователна и
недоказана, като изрично посочва, че не претендира разноски по делото.
Съдът като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, доводите на процесуалните
представители на страните, по вътрешно убеждение съгласно чл.12 и чл.235, ал.2
от ГПК, при съобразяване на нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установени следните факти :
Ищецът доказва
активната си процесуална легитимация от завеждане на настоящия иск със
съдържащата се в кадровото му досие Заповед рег.№142/28.06.2002 год. за назначаване, на
основание чл.200, ал.1 и чл.203, ал.2, т.1 от ЗМВР, считано от 01.07.2002 год.,
на длъжност полицай „Вътрешни постове” в група „Охрана на обществения ред”,
сектор „Охранителна полиция”, РПУ Ловеч, РЗ служба „Полиция”, РДВР Ловеч със
заплата за длъжност 237 лева, като му е присвоено знание „Сержант” от МВР.
С последващи
заповеди, последната от които е №295з-486/02.04.2015 год., той е преназначен в
Сектор „Охранителна полиция”, Група „Охрана на обществения ред”, с основно
месечно възнаграждение в размер на 658 лева и лична временна добавка вразмер на
15 лева
Директорът на
ОДМВР-Ловеч е издал Заповед №К-9/14.01.2014 год., в която в изпълнение на
заповед №Iз-2463/29.11.2013 год. на Министъра на вътрешните работи, относно
преподчиняване на служители и автомобили, за участие в специализирана
полицейска операция в зоната за отговорност на РДГП-Елхово и на основание
чл.30, ал.2 от ЗМВР, е командировал в гр.Елхово и е придал в разпореждане на
Директора на ГДГП за времето от 19.01.-02.02.2014 год., полицейски служители и
техника от ОДМВР-Ловеч, между които и ищеца И.А.С. ***. Видно от т.4 на
заповедта е, че командированите служители имат за задача участие в
специализирана полицейска операция в зоната за отговорност на РДГП-Елхово, по
предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, свързани с незаконна
миграция и трафик на хора на държавната граница на Република българия с
Република Турция.
Съгласно Заповед
295з-488-08.12.2014 год., ищецът е командирован в гр.Елхово за периода считано
от 11.12. до 27.12.2014 год.
Издадена е
служебна бележка изх.№295р-7591 от 18.05.2020 год. на името на ищеца, в
уверение на това, че за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. е получил
брутно трудово възнаграждение, както следва : 88,13 лева и нетно възнаграждение
108,52 лева, начислено за м.януари 2015 год.
Като
доказателство по делото е представена и служебна бележка изх.№295р-7592 от
18.05.2020 год. в уверение на това, че за периода от 01.01.2014 год. до
31.12.2014 год. ищецът е получил брутно трудово възнгарждение всичко в размер на
12 050,97 лева и нетно възнаграждение всичко 10 866,52 лева.
Видно от
кадровото досие на ищеца е, че Директорът на ОДМВР Ловеч е издал Заповед
№295з-536/24.03.2016 год., с която на основание чл.226, ал.1, т.3 от ЗМВР,
експертно решение №35/22 от 26.02.2016 год. на Централна лекарска комисия към
Медицински институт - МВР и предложение рег.№1762р-5126/22.03.2016 год. на ВПД
началник Районно управление Ловеч, е прекратено служебното правоотношение на
младши инспектор И.А.С., старши полицай в група „Охрана на обществения ред” на
сектор „Охранителна полиция” към Районно управление Ловеч при ОДМВР Ловеч, по
здровословни причини - при невъзможност държавният служител да изпълнява
възложената му работа поради болест, считано от датата на издаване на
заповедта. Посочено е на служителя да се изплатят полагащите се обезщетения по
ЗМВР. Екземпляр от заповедта е връчен срещу подпис на С. на 24.03.2016 г.
С акт за сдаване
на длъжност от 24.03.2016 г., съгласно цитираната по-горе заповед, мл.инспектор
И.А.С., е сдал длъжността старши полицай в група „Охрана на обществения ред” на
сектор „Охранителна полиция” към Районно управление Ловеч при ОДМВР Ловеч.
Налице е
удостоверение №У-78/17.05.2016 г. на началник РУ-Ловеч в уверение на това, че
на И.А.С. е извършена проверка с рег.№1762р-185/2015 год. във връзка с
възникнал инцидент, станал на 25.12.2015 г. в гр.Елхово, като същата е
приключила с изготвена справка рег.№1762р-1789/10.03.2015 г. с мнение, че няма
данни за допуснато дисциплинарно нарушение и служителя няма вина за възникналия
инцидент.
Във връзка с
издадено на ищеца съдебно удостоверение относно снабдяване с копия от болнични
листове за периода от 25.12.2014 год. до 28.02.2016 г., от НОИ, ТД-Ловеч са уведомили
съда с писмо вх.№6598/15.07.2020 год., че от 01.01.2015 год. работодателите не
представят в ТП на НОИ болничните листове, издадени след 31.12.2014 г. от
органите на медицинската експертиза. В ТП на НОИ-Ловеч за И.А.С. е представен
само един болничен лист №Б20110322586, издаден на 26.12.2014 год. за периода от
26.12.2014 год. до 26.12.2014 год., за който представят заверено копие. От
приложения към писмото болничен лист №0322586, издаден от д-р Василев от
гр.Ловеч е видно, че ищецът е в отпуск за времето от 26.12.2014 год. до
26.12.2014 год., като диагнозата, която е записана е : счупване на костите на
носа. Причината, която е посочена е битова. Предписан е домашен режим на
лечение.
От „УМБАЛ Д-р
Георги Странски”ЕАД-гр.Плевен е представен болничен лист №Е20151180133 относно
хоспитализацията на ищеца в тази болница за периода 27.12.2014 г.-30.01.2015 г.,
в който отново като причина е записано злополука - не трудова. Режимът на
лечение е домашен - амбулаторен.
Представени като
доказателства са и два броя болнични листи от ВМА, специализирана ЛКК-2.8 ЛКК
към отделение Орална хирургия, първият с №Е20151725137/23.02.2015 г., от който
се установява, че ищецът е в отпуск за времето от 14.01.2015 г. до 22.02.2015
г., а от вторият болничен лист №Е20151813733/26.02.2015 г. е видно, че отпускът
му е за периода от 23.02.2015 г. до 26.02.2015 г. И в двата болнични листи като
причина за неработоспособността на лицето е записано : Общо заболяване.
С Договор за
услуга от 14.05.2018 год. възложителят И.С. е възложил на изпълнителя проф.д-р
Д. К.-Л. - международен консултант по пластична хирургия, да извърши услуга -
хирургична интервенция във връзка със здравно-естетичен проблем на възложителя,
а именно реконструкция на нос, за което следва да се заплати сумата от
2 000 лева /заплатена видно от ПКО №17/05.2018 г./ от ищеца в полза на д-р
Л.. Представени като доказателства по делото са и фактури за 3 нощи
хоспитализация на ищеца в Клиника „Ла ме” - частна болница във Версай, с превод
от френски език, както и фактура №**********/21.05.2018 год. от „Аджибадем Сити
Клиник МБАЛ Токуда”ЕАД за извършена средно голяма операция на обща стойност
1 400 лева.
В подкрепа на
изтъкнатото в обстоятелствената част на исковата молба във връзка с разходите и
престоят му в различни лечебни заведения в страната и в чужбина, ищецът, чрез
пълномощника си е представил като доказателства пълна медицинска документация -
епикризи, касови бонове и други счетоводни документи, самолетни билети, които
са приобщени към доказателствения материал по делото и съдът кредитира с
доверие, доколкото те не са оспорени от представителя на ответника по делото.
Видно от
Разпореждане №10191624448/01.07.2019 год. на НОИ, ТД-Ловеч е, че на основание & 7б, ал.2 и & 7в от ПЗР на КСО
и/или ПМС №136/06.06.2019 год. е преизчеслена, считано от 01.07.2019 год.
пенсията на И.А.С. на 418,14 лева.
За целите на
настоящото производство е изискана служебно справка за хода на разследването по
ДП №94/2016 год. по описа на ОСлО при ЯОП, преписка №ТОЕ-490/2015 год. по описа
на ТО-Елхово при РП-Ямбол, в която се посочва, че досъдебното производство е
образувано на 24.03.2015 год. с Постановление на РП-Елхово за престъпление по
чл.128, ал.2 във връзка с ал.1 от НК. В качеството на обвиняеми с постановления
от 04.07.2016 год. са привлечени лицата Димчо Василев Карасалиев и Виктор
Димчев Карасалиев за извършени престъпления по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1
във връзка с чл.20, ал.2 от НК и не са им взети мерки за неотклонение. В
качеството на обвиняем с постановление от 06.07.2016 год. е привлечен и Д. С. Т.
за извършено престъпление по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20,
ал.2 от НК и не му е взета мярка за неотклонение. Пострадал по тези престъпления
е И.А.С.. На 16.03.2020 год. водещият разследването следовател съставил нови
постановления за привличане в качеството на обвиняеми по отношение на Д. В. К.,
В. Д. К. и Д. С. Т. за извършени престъпления по чл.131, ал.1, т.12 във връзса
с чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК и вземане на
мерки за неотклонение „Подписка” по отношение на тримата обвиняеми.
По разследването
към настоящият момент предстоят предявяване на изготвените от следователя нови
постановления за привличане в качеството на обвиняеми на тримата цитирани
по-горе лица и разпити на обвиняемите в това им качество, предявяване на
разследването на пострадалия и на обвиняемите, доклад на делото на наблюдаващия
прокурор, като може да възникне необходимост от извършване и на други
процесуално-следствени действия, ксето зависи и от евентуално направени от
страните искания.
От назначената по
искане на ищцовата, по реда на чл.195, ал.1 от ГПК, съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице Н.Р., която съдът приема като компетентно изготвена и
безпристрасно депозирана, още повече, че не бе оспорена от страните в хода на
исковия процес, се разбира, че след като се е запознало с доказателствата по
делото и намиращите се в счетоводството на ответника документо, касаещи
процесния период 24.03.2016 г.-2312.2019 г. и справка в ТП на НОИ Ловеч, е
изчислило размера на обезщетението за пропуснати ползи, че възлиза в размер на
сумата 30 402,94 лева. Размерът на законната лихва за забава за периода от
24.03.2016 г. до 23.12.2019 г. върху месечните главници, съгласно приложена
справка е 5 326,48 лева.
По възложеното на
същото вещо лице допълнително заключение, на основание чл.201 от ГПК, свързано
с изчисление на пропуснатите ползи за процесния период, произтичащи от
неполучени суми за полагаемо се служебно облекло - 400 лева на година; месечно
заплащане на специфични условия на труд; месечна добавка за дейност по охрана
на обществения ред и патрулно-постова служба, съгласно Инструкция №8121з-929 от 02.12.2014 год. за
патрулно-постова дейност; финансов еквивалент за храна, експерта е изчислил, че
размерът на обезщетението за пропуснати ползи е 37 509,30 лева, лихвата за
забава - 6 700,57 лева, а полагаемото се служебно облекло /по 400лв на
година/ за 3 години и 10 месеца /1200+333/ е 1 533 лева. Общият размер на
имуществената вреда - разходите по описа и приложените в съдебно заседание от
20.08.2020 г. доказателства, произтичащи от обусловената от злополуката
необходимост от лечение и оперативни реконструкции е 54 710,57 лева.
Съдът
кредитира с доверие и ангажираните от страна на ищеца гласни доказателства на
св.Вл. Д. В., който познава ищеца служебно от 2002 год., тъй като му е колега.
Заедно били командировани в гр.Елхово в служебно качество, командировани на
държавната граница. В гр.Елхово влязли в заведение около 00,30 часа, седнали в
едно ляво предверие в бар, където нямало много хора. Поръчали си бира. Били там
15 минути, като сервитьорката дошла да им направи забележка. Свидетелят поясни,
че платил и си тръгнали. На изхода на дискотеката била преградена от 10-15
човека, които им казали да напуснат заведението. Той бил облечен със суитчър,
като качили качулката му главата, за да не вижда нищо от заведението. Бил
избутан и е паднал като извели навънка.- видял, че И. го няма пред заведението,
но го видял, че е на земята в предверието и собственика вика катаджии мръсни
напълнихте града. Видял, че собственика и още двама човека ритали И. в главата,
в гърба. Заяви, че с нищо не са провокирали лицата, които са ги нападнали, нито
той, нито колегата им. Уточни, че и друг път е имало с други колеги доста
сериозни случаи. Били предупредени от други колеги да не ходят там, защото
стават инциденти с полицаи. Като се прибрал проверил картите и установил, че не
са изваждали карти, от които да се види къде работят, тъй като те били в
квартирата и яма как да ги извадят. За две години командиравка за първи път
посещават заведение. Според него И. си изпълнявал отговорно и съвестно
задълженията.
Показанията
на св.С. Ц. С. /съпруга на ищеца/, съдът преценява с оглед на всички други
данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, на
основание чл.172 от ГПК, преценявайки ги най-вече относно претенцията на ищеца
за неимуществени вреди, с оглед факта, че тя е най-близкият човек до него и
пряк очевидец на проведеното до момента лечение на нейния съпруг, което все още
не е приключило, започвайки с това, че : „Не пожелавам на никого да изпитва
нещо подобно”. Същата изтъкна, че първоначално съпругът й бил в болница в
гр.Плевен, след това във ВМА, като лечението му било продължително. Имало
притеснения как ще го приеме детето след като се възстанови. През дълъг период
от време имало опасност за живота му. Сведетелката изтъкна, че И. имал
неизчистена инфекция, като се наложило за полагат много грижи за него, както
към момента на изписването му от лечебното заведение, така и по време на
престоя му във ВМА, където с него била майка му, за да може да промива раните.
Впоследствие в къщи всички грижи за него полагали близките му, правейки
промивки на рани и превръзки. През месец приемал постоянна микробиология,
защото тази тази голяма рана, която имал бил налепил бактерии. Вътрешната рана
била като дупка и е налепил бактерии от болницата и според нея не е нормално
вътрешността му да бъде като външно тяло. Заяви, че работодателят не му е
помогнал финансови. Колегите му били съпричастни към него и събрали някаква
сума за уважението му и за работата му, през годините, в които са били заедно.
Свидетелката описва терзанията на своя съпруг, тъй като било обезабразено
цялото му лице. Имало една дупка в лицето, в небцето отгоре дупка, отдолу дупка,
една дълго чакана протеза и това да си тъпчиш хляб, за да можеш да се храниш и
да пиеш вода, за да може да запуши дупката, за да говори и да пие вода и да се
храни. Като изписали ищеца от болница, той се притеснявал и отишъл да живее при
родителите си, но решили да се приберат в тяхното жилище, като детето, което по
това време било първокласник, приело всичко много нормално. Отново подчерта, че
те са си правили промивки вечер на окото, на самата рана на лицето се
почистваха и все принуждавали детето да стои в другата стая, за да не вижда
тази дупка. Изцяло сами си търсили къде ще се проведе последващато лечение на
нейния съпруг намерили лекар, който е от
Франция, но идвал в болница Токуда, който се съгласил. Първата операция била
във Франция като в резултата на нея се затворила дупката на устата и тази,
която е на носа. След това имало друга в болница Токуда, и през 2019 год.
отново операция във Франция, където е сложена очна протеза на ищеца. За всички
тези операции излопзвали паричните средства, събрани от неговите колеги, както
и средствата, които родителите на И. получили в резултат на покупко-продажба на
имоти. След изписването му в болницата на МВР още през м.януари минали на ТЕЛК
и през м.март го съкратили. До този момент съпругът й се надявал и така се
стекли нещата, че уж стоят всички зад гърба му и го подкрепят, но бил съкратен
с една минимална пенсия, а разходите им били много големи. Работодателят му не
му е предлагал друга работа, коато да е адекватна и да може да върши.
В
показанията си дадени пред съда свидетелят Валентин Василев Симеонов, който познава
И. повече от 15 години и е в близки отношения с него, знае за случката още от
самото начало. Състоянието му било доста критично, вследствие от случката се
получили травми, които сринали емоционалното му състояние по ничан, че
здравословното му състояние било лошо. Ищецът нямал самочувствие. Знае, че от
случката бил удрян и след това претърпява операция, като здравословното му
състояние се влошава, което води и до емоционалното му състояние в смисъл, че
му трябвали парични средства, за да се лукува. Знае, че ищецът е пенсиониран
чрез ТЕЛК Решение, но посочи, че бил без никакви средства и лично той бил един
от хората, които му помогнали както морално, така и финансово. Ищецът не
излизал никъде след като бил изписан от МВР болница, защото състоянието му и
самочувствието му било сринато затова, че имал дупка на лицето. Трябвали му
огромни средства да се лекува като в България нямало такъв лекар, който да
направи необходимата реконструкция на лицето. Наложило се да търсят помощ в
чужлбина, като за целта се свързали с една специалистка, която живее във
Франция, но е българка. За всичко това били нужни средства, които ищецът с
минималната си пенсия нямал, а и заплатата на съпругата му не стигала за тази
цел. Заяви, че докато го реконструираха и му сложили очната протеза, което
продължило в рамките на три години и нещо, ищецът не е излизал. След като
сложили очната протеза и вече нямал дупка на лицето, ищецът започнал да ходи с
маска на лицето. Поясни, че вмъпреки реконструкцията на лицето, живота на ищеца
още не е извън опасност, защото му
предстоят още операции отново в чужбина, за което продължават да събират
средства. Описа, че ищеца бил сринат, защото никой не застанал зад гърба му,
като лично той два-три пъти е ходил до полицията да разговаря с доктора дали
дали това, което се е случило с И. е трудово злополука. Той му казал, че това е
битова злополука, но той му изтъкнал, че И. е бил командирован там не по негово
желание и е на разположение всеки един момент там, където е командирован.
Категорично заяви, че на ищеца не му е предлагано от МВР да заеме друга някаква
работа. Преместването му за лечение от болницата в гр.Плевен до ВМА му уредила
негова братовчедка или леля. Не знае поради каква причина се е отложило това
преместване с три дни, което е довело до трайна загуба, например на окото. По
това време свидетелят поясни, че бил на работа, но помолил да го освободят и
лично е карал автомобила си след линейката, за да придружат Ивайлоот болницата
в гр.Плевен до ВМА в София. Бутал го лично в инвалидна количка. Свидетеля не
може да каже дали И. е бил на работа, но знае, че е бил командирован, а дали е
бил на работа неможе да отговори, защото не е бил там.
По иска с правно основание чл.200, ал.1
от КТ във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
Съгласно чл.358, ал.1, т.3 от КТ
исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове - 3-годишен по
всички останали случаи, тъй като процесният не попада в първите две хипотези на
този текст от Кодекса. Като срокът за другите искове, според чл.358, ал.2, т.2
започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо
или е могло да бъде упражнено. Инцидента, който ищецът моли съда да определи
като трудова злополука е станал на 25.12.2014 год., а исковата му претенция до
ОС-гр.Ловеч е подадена на 30.12.2019
год., т.е. очевидно е, че са изминали повече от 3 години, но доколкото се касае
за субективно преценка относно здравословното състояние на ищеца, гражданският
съд, няма как да прецени, кога той е могъл да упражни правото си, предмет на
иска, поради което и приема, че претенцията му е подадена в законния срок. Съдът
не споделя съображенията, наведени в обстоятелствената част на исковата молба,
че претенцията е предявена в предвидения
в закона общ давностен срок, тъй като в настоящият казус е неприложима общата
петгодишна давност, предвидена в чл.110 от ЗЗД, тъй като се касае за отношения
между страните, чиято нормативна уредба се съдържа в КТ.
Съгласно нормата на чл.200 от КТ,
предпоставките за задължението на работодателя да обезщети работника или
служителя за претърпените от него вреди поради трудова злополука /чл.55, ал.1
от КСО/, са следните : увреждане на здравето на работника - накърняване на
телесния интегритет и това да е станало неочаквано в резултат на непредвидено
вредоносно въздействие; травмата да е във функционална връзка с изпълняваната работа; необходимо е в резултат
на увреждането да е настъпила временна или трайна неработоспособност над 50 на
сто. Работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
За
изрично посочените три случая в чл.7, ал.2 от Наредба за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, предвид
специалната законова регламентация в този смисъл - недекларирането на
злополуката по реда на чл.57 от КСО - не е пречка за установяването й в
исковото производство, в което се претендират гражданскоправните последици
/обезщетение за вредите/, в който смисъл съдът се позовава на Решение №235 от
30.10.2014 г. на ВКС по гр.дело №2330/2014 г., III г.о., ГК.
Случаите,
посочени в цитираната Наредба са : 1/.причинено увреждане на повече от трима
работещи; или 2/.злополуката е довела до инвалидност или смърт, или 3/.има
основание да се предполага, че ще доведе до такива увреждания. Видно от
изнесената в исковата молба фактология, която не е оспорена и от ответника,
както в отговора на исковата молба, така и в хода на настоящото исково
производство, ищеца се позовава на втората хипотеза - злополука, довела до
инвалидност. Съдът не възприема подобно виждане, доколкото инцидента въобще не
отговаря на характеристиките на трудова злополука, като съображенията му затова
са следните : За да бъде една злополука трудова, то тя би следвало да се случи
при или по повод изпълнение на трудовата функция на работник /внезапно
увреждане на здравето през време и във връзка или по повод извършваната работа;
причинна връзка на увреждането с извършваната работа и последващата
неработоспособност или смърт в резултат на увреждането - Решение №5141-02-1, отд.
по а.д.№7220 от 2001 г.
Един от
белезите на трудовата злополука като осигурен социален риск е причинната връзка
между увреждането на здравето и загубата на работоспособност. Тя се установява
само по предвидения в Кодакса за социалното осигуряване ред и от компетентните
за това органи - органите на експертизата на работоспособността /Решение
№9845-02-1 отд. по а.д.№2852 от 2001 г./. Нито съдебно-медицинска експертиза,
нито осъдително съдебно решение за заплащане на неимуществени вреди от
работодателя по чл.200 от КТ могат да заместят експертното решение на ТЕЛК.
Осигурителният орган, както и съдът са обвързани от влязлото в сила решение на
ТЕЛК като стабилен административен акт. Съдът може да не се съобрази с него
само ако бъде установена неговата нищожност /Решение №9942-02-II отд. по
а.д.№5196 от 2002 г./. Осигурителният орган не може да признава злополуката за
трудова, ако не е установена тази причинна връзка /Решение №9845-02-I отд. по
а.д.№2852 от 2001 г.; Решение №213 от 12.07.2011 г. по гр.дело №1761/2009 г., г.к.
, IV г.о. на ВКС/.
Законодателят
изрично е посочил приравнените случаи на трудова злополука /чл.55, ал.2 от КСО/, съответно изключените хипотези /чл.55, ал.3 от КСО/. Трудова е и
злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и чл.4а по време на обичайния път
при отиване или при връщане от работното място до :
1/.основното
място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен
характер;
2/.мястото,
където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3/.мястото на
получаване на възнаграждение.
В конкретният
казус нито една от тези хипотези не е налице.
Според нормата на
чл.57, ал.2 от КСО, ако осигурителят или предприятието ползвател не декларира
злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година
от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на НОИ. Касае се
за преклузивен срок. Колизията с Решение №235 от 30.10.2014 г. на ВКС по
гр.дело №2330/2014 г., III г.о., ГК, би следвало да се реши като се приеме, че
законодателят е имал предвид само злополука, отговаряща на критериите на чл.7,
ал.2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки, но не и какъвто и да е други инцидент. Отделен е въпросът,
че тази наредба не може да разширява приложното поле на закона /КСО-аргумент от
чл.15, ал.3 от ЗНА/. Идеята на законодателя е, че характера на злополуката се
установява по административен ред, а след това, евентуалното обезщетение се
определя от граждански съд /Решение №374 от 23.07.2014 г. на ВКС по гр.дело
№3766/2013 г., IV г.о., ГК и Решение №319 от 22.06.2010 г. на ВКС по
гр.дело №204/2009 г., III г.о., ГК/.
Липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на
трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл.200, ал.1 от КТ, тъй
като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя по този законов текст. Установяването на този факт не може да се
извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред,
който не може да бъде игнориран.
Инцидентът с
ищеца не се е случил по време на същинското изпълнение на служебните му задължения,
в рамките на работното време. Не се е случил и докато той си е тръгвал от
работното място /Решение №889-02-III г.о. по гр.дело 1227/2001 г./, защото
последното означава връщане до дома по най-кратния и обикновен за това път. В конкретният
казус се установява, че И.А.С., в полунощ, около 01.00 часа на 25.12.2014 год.
е бил в заведение в гр.Елхово, заедно със свои колеги, когато е нападнат от
собственика на заведението и още седем други лица. Това вече е хипотеза
различна от тази да се престира труд или във връзка с предстоящо престиране на
труд /отиване до работното място/. Тоест извън обстоятелството, че пострадалият
е работил при ответника, няма нито една причина, за да се приеме, че инцидента
е трудов. В този смисъл съдът изцяло подкрепя доводите на представителя на
ответника, че работодателят не може да носи отговорност за това как всеки негов
служител прекарва свободното си време. Отговорността на работодателя се свежда
до това дали това, което е станало с неговия служител, дори и по време на
командироването му в друго населено място, е станало при и по повод изпълнение
на неговите служебни задължения. Факт е, че по делото не е представен издаден
от надлежен орган влязъл в сила индивидуален административен акт, от който да
се разбира, че се касае за трудова злополука, поради което и няма как
гражданският съд да присъди обезщетение на пострадалия за имуществените и
неимуществени вреди, които са му били причинени.
Следователно след
като ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса, на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, не установи фактите, на които основава своите искания или
възражения, съгласно разпределената му от съда доказателствена тежест и
по-конкретно кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на
чл.200, ал.1 от КТ /не доказа, че увреждането представлява трудова злополука,
установена по надлежния административен ред/, то исковата му претенция за
заплащане на :
1.Неимуществена
вреда в размер на 50 000 лв. за периода от
възникване на трудовата злополука 25.12.2014 г. до завеждане на иска 23.12.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от възникване на
трудовата злополука - 25.12.2014 год. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение;
2.Имуществени
вреди в размер на :
а).54 710,57 лв., съставляваща
направените от него разходи за лечение на
последиците от злополуката /нанесения
му побой по време на командировка и
реконструкция на лицето му/,
ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от датата на възникване на трудовата злополука - 25.12.2014 г. до
окончателното изплащане на присъденото обезщетение;
б).45 742,87 лв., съставляваща
пропуснати ползи неполучени трудови и приравнени на тях възнаграждения за
периода от датата на прекратяване на служебното ПО от страна на органа по
назначаване 24.03.2016 г. до
датата на подаване на иска 23.12.2019 г. (ако получаваната пенсия е инвалидна, а не за
осигурителен стаж/, а
алтернативно около 26 100 лв. (ако пенсията е за осигурителен стаж), съставляващо
разликата между неполучените от ищеца трудови и приравнени на тях възнаграждения за
периода от датата на прекратяване на служебното ПО от страна на органа по
назначаване 24.03.3016 г. до датата на подаване на иска 23.12.2019 г. и
получената за същия период пенсия, и в двете хипотези - ведно със законната
лихва върху съответната главница ,
считано от датата на прекратеното служебно ПО - 24.03.2016 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, се явява изцяло неоснователна и недоказана и следва да
бъде отхвърлена.
По разноските.
При този
изхода на процеса неоснователна се явява и претенцията на ищеца за заплащане на
сторените по делото разноски в размер общо на сумата 900 лева, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
не е претендирал разноски и такива не следва да му бъдат присъждани.
Депозита
за вещо лице по съдебно-счетоводната и допълнителна такава експертиза остава за
сметка на РС-гр.Ловеч, тъй като производството по трудови дела е безплатно за
работниците и служителите, на основание чл.359 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца И.А.С., ЕГН-********** ***,
действащ чрез пълномощника си адв.А.Ч. от АК-гр.Ловеч срещу ответника ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР ГРАД ЛОВЕЧ, представлявана от Директора ст.комисар Милен Семков
Маринов, иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ във връзка с чл.7, ал.2 от
Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки, за заплащане на :
1.Неимуществена
вреда в размер на сумата 50
000 лв.
за периода от
възникване на трудовата злополука 25.12.2014 г. до завеждане на иска 23.12.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на възникване на
трудовата злополука - 25.12.2014 г. до окончателното изплащане на присъденото
обезщетение;
2.Имуществени
вреди в размер на :
а).54 710,57 лв., съставляваща
направените от него разходи за лечение на
последиците от злополуката /нанесения
му побой по време на командировка и
реконструкция на лицето му/,
ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от датата на възникване на трудовата злополука - 25.12.2014 г. до
окончателното изплащане на присъденото обезщетение;
б).45 742,87 лв., съставляваща
пропуснати ползи неполучени трудови и приравнени на тях възнаграждения за
периода от датата на прекратяване на служебното ПО от страна на органа по
назначаване 24.03.2016 г. до
датата на подаване на иска 23.12.2019 г. (ако получаваната пенсия е инвалидна, а не за
осигурителен стаж/, а
алтернативно около 26 100 лв. (ако пенсията е за осигурителен стаж), съставляващо
разликата между неполучените от ищеца трудови и приравнени на тях възнаграждения за
периода от датата на прекратяване на служебното ПО от страна на органа по
назначаване 24.03.3016 г. до датата на подаване на иска 23.12.2019 г. и
получената за същия период пенсия, и в двете хипотези - ведно със законната
лихва върху съответната главница ,
считано от датата на прекратеното служебно ПО - 24.03.2016 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца И.А.С., ЕГН-********** ***,
действащ чрез пълномощника си адв.А.Ч. от АК-гр.Ловеч срещу ответника ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР ГРАД ЛОВЕЧ, представлявана от Директора ст.комисар Милен Семков
Маринов за заплащане на сумата в размер общо на 900 лева съдебно-деловодни
разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :