№ 33328
гр. София, 21.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110144241 по описа за 2023 година
Производството е по реда на гл. 25 ГПК „Бързо производство”.
Образувано е по искова молба от П. К. Ч. срещу „Йеттел България“ ЕАД.
Oтветникът – „Йеттел България“ ЕАД, е подал писмен отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
исковете, намира следното:
При извършена служебна проверка за редовност на исковата молба съгл. чл. 129,
ал. 1 ГПК, съдът намира, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4
ГПК, доколкото се констатира противоречие във фактическите обстоятелства – от една
страна се твърди, че се претендира вземане по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за периода от
09.06.2023 г. до 09.07.2023 г. (един месец), както и че размерът на брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец възлиза на сумата от 2252 лв., а
същевременно е посочен размер на претенцията от 13 512 лв. Горното налага на ищеца
да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. С
оглед процесуална икономия, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
На основание чл. 312, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 146 ГПК съдът докладва делото:
1.Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищцата твърди, че между него и ответника съществувало трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 5460/19.10.2016 г., по силата на който
заемал длъжността „сътрудник информационно обслужване на клиенти“, което било
изменено с допълнително споразумение № 9004/01.09.2018 г., допълнително
споразумение № 11473/10.05.2019 г. и допълнително споразумение № 20308/22.11.2022
г. Твърди, че въз основа на последното била изменена длъжността му на „специалист,
контрол приходи, специалист кредит контрол“ и бил уговорен 6-месечен срок за
изпитване. Навежда твърдение, че изменението е само формално, като на практика
продължил да изпълнява идентична трудова функция. Сочи още, че за изменението бил
мотивиран от работодателя с обяснения, че преструктурирането на длъжностите ще
1
бъде само формално, както и че е необходимо да кандидатства за новата длъжност.
Ищецът твърди още, че е освидетелстван със 72 % намалена трудоспособност, което
обстоятелство било известно на работодателя. Сочи още, че със Заповед №
8312/06.06.2023 г., връчена му на 08.06.2023 г., било прекратено трудовото му
правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ – в срока за изпитване. Счита, че при
прекратяване на правоотношението му работодателят е целял да избегне защитата при
уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 КТ, като е норушил разпоредбите на чл.
70, ал. 5 КТ, чл. 8 КТ, чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 КТ, чл. 325 КТ и чл. 328 КТ.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и да
отмени уволнението на ищеца, да възстанови ищеца на заеманата до уволнението
длъжност, и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 13 512 лв.,
представляващ обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение,
претендирано в брутен размер и за периода от 09.06.2023 г. до 09.07.2023 г.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено законосъобразно, като новата длъжност, на
която е назначен ищецът с последното допълнително споразумение не е идентична с
предходната, поради което срокът за изпитване е уговорен с цел проверка на
качествата на служителя да изпълнява трудовата функция. Твърди, че прекратяването
на правоотношението е извършено в 6-месечния срок по чл. 70 КТ, като ищецът е
ползвал 5 дни платен отпуск за временна нетрудоспособност. Сочи още, че ищецът сам
и по изявено от него желание е кандидатствал за заемане на новата длъжност. Твърди,
че ищецът не е трудоустроен, като двете решения на ТЕЛК не съдържат такова
предписание. Навежда довод, че закрилата по чл. 333 КТ не намира приложение при
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 71 КТ. Поддържа, че
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
2. На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят следните обстоятелства: страните по делото са били в
трудово правоотношение, въз основа на трудов договор № 5460/19.10.2016 г., изменено
с допълнително споразумение № 9004/01.09.2018 г., допълнително споразумение №
11473/10.05.2019 г. и допълнително споразумение № 20308/22.11.2022 г., като въз
основа на последното ищецът е заемал длъжността „специалист, контрол приходи,
специалист кредит контрол“ с уговорен 6-месечен срок за изпитване, че същото е
прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ – в срока за изпитване със Заповед №
8312/06.06.2023 г., връчена му на 08.06.2023 г., че ищецът е бил освидетелстван с
решения на ТЕЛК с определен процент намалена трудоспособност, че размерът на
брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец
преди уволнението възлиза на сумата от 2252 лв.
3. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже наличието на трудово правоотношение, което е било прекратено, а в тежест на
ответника – работодател е да докаже предпоставките, обуславящи възникването на
правото на уволнение на избраното от него основание и надлежното му упражняване.
С оглед наведеното конкретно основание в тежест на ответника е да установи при
условията на пълно и главно доказване и при кумулативна даденост следните
предпоставки 1) прекратяване на трудовото правоотношение в рамките на 6-месечния
срок за изпитване; 2) длъжността, на която е преназначен ищецът, да се различава
съществено от заеманата преди изменението длъжност, т.е. да е съществено променена
трудовата функция на работника или служителя.
В тежест на ищеца е оборване на презумпцията по чл. 8 КТ за добросъвестност
2
на ответника при прекратяване на трудовото му правоотношение.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 КТ, че не представя
длъжностна характеристика за длъжността „специалист, контрол приходи, специалист
кредит контрол“ (такава е представена за длъжността „специалист кредит контрол“).
По иска с право основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществуването към момента на постановяване на решението на материалното
субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличие на
трудовото правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от
работодателя незаконосъобразно.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ ищецът
следва да докаже, че в резултат от уволнението е останал работа за процесния период,
поради което е претърпял имуществена вреда, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 КТ, че не сочи доказателства за
установяване на твърдения факт относно оставане без работа за период от 6 месеца
след уволнението.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и към отговора на исковата писмени
доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва
да се приемат.
Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца за допускане на
двама свидетели при режим на довеждане – един за установяване твърдението за
идентичност на изпълняваната трудова функция от ищеца по изменената длъжност, и
втори – за установяване твърденията във връзка с причините, поради които е
преназначен на нова длъжност и за формалност на това изменение. Доказателственото
искане в останалата част, а именно за допускане на още трима свидетели, включително
за установяване на твърдението, че на работодателя е било известно, че ищецът е с
намалена работосспособност следва да бъде оставено без уважение. От една страна,
последният факт не се оспорва, а от друга, допускането на повече свидетели не е
необходимо на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
Следва да бъде уважено доказателственото искане на ответника за допускане на
двама свидетели при режим на довеждане – един за установяване на съдържанието на
заеманите от ищеца длъжности, и втори – за проведената процедура за заемане на
длъжността „специалист кредит контрол“ по проект ТЕЕО и изявеното от ищеца
желание. Искането за допускане на трети свидетел за установяване на причините,
които налагат срочния характер на правоотношението по последното допълнително
споразумение следва да бъде оставено без уважение, доколкото подлежащият на
доказване факт е липса на идентичност на трудовите функции, за което е допуснат
свидетел.
Следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане на ищеца за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, доколкото същото не е необходимо, тъй
като е насочено към установяване на факт, който не е спорен по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на П. К. Ч. срещу „Йеттел
България“ ЕАД, по която е образувано производството по гр.д. № 44241/2023 г. по
описа на СРС, 56 състав.
УКАЗВА на ищеца в срок до насроченото с настоящото определение съдебно
заседание да отстрани нередовностите на исковата молба, като уточни периода на иска
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата от 13 512 лв.
УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване на констатираната нередовност на
исковата молба в предоставения срок същата ще бъде върната и производството по
делото прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК в съответната част.
ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в т. 1 - 3 от обстоятелствената част
на определението.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели на страната на ищеца при режим на довеждане за установяване на
посочените в мотивната част на определението обстоятелства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели на страната на ответника при режим на довеждане за установяване на
посочените в мотивната част на определението обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца да допускане на още трима
свидетели, на ответника за допускане на още един свидетел и на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище във връзка с дадените им
указания в определението и по доклада на делото и да предприемат съответните
процесуални действия, в т. ч. и да направят доказателствени искания в
едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение.
При неизпълнение на указанията в срок, ще настъпят последиците на чл. 313
ГПК - страните ще загубят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът не се дължи на особени непревидени обстоятелства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.11.2023
г. от 14.20 ч., за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението,
като на ищeца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към
него.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните на следните адреси:
На ищеца – на адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2,
ет.2;
На ответника – на посочения в отговора на исковата молба адрес.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5