Р Е Ш Е Н И Е
№
416
13.07.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при секретаря Гергана Мазгалова
като разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 174 по описа на съда за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба,
депозирана от Б.Ш. ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-1253-000863/23.12.2019г.,
издадена от З.о . И.– началник група към ОД на МВР - Хасково.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, като мотивите, които
изтъква в подкрепа на тези си доводи, са следните: при издаването на заповедта
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата
противоречала на материалния закон. Принудителната административна мярка
неправилно била приложена спрямо Б.Ш., тъй като автомобилът бил собственост на
търговско дружество „Цемекс“ ЕООД гр.Свиленград, на което дружество
жалбоподателят бил управител. Сочи се, че неправилно било изписано името на
фирмата като „Цимекс“ ЕООД. Жалбоподателят бил ненадлежен адресат, като било
ирелевантно обстоятелството, че е управител на дружеството, собственик на
автомобила. Адресат на принудителната административна мярка следвало да бъде търговското
дружество, доколкото нормата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП предвиждала
налагане на принудителната административна мярка именно на собственика. С оглед
на така изложеното, се моли да бъде отменена атакуваната заповед, като бъде
разпоредено и връщането на регистрационните табели. Претендира се присъждане на
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Началник група към ОД на МВР - Хасково не изразява становище по
подадената жалба.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 19-1253-000863
от 23.12.2019г., З. Т.И., заемащ длъжността началник група към ОД на МВР –
Хасково, упълномощен със Заповед № 272з-906/20.03.2019г. на Директор ОД на МВР
- Хасково, е наложил на Б.Ш. *** принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца. Отнети са 2 броя регистрационни табели с рег.№ Х **** КР.
Заповедта
е обоснована с това, че като собственик и управител на фирма „Цимекс“ ЕООД
жалбоподателят предоставя фирмения си влекач „Волво“ на Г. Х.Х. ЕГН : **********,
който на 23.12.2019г. в 04.48ч. в района на ГКПП Капитан Андреево на платно
изход от Р.България управлява влекач „Волво“ с рег.№ Х **** КР, собственост на
фирма „Цемекс“ ЕООД с Булстат 201****** след като е лишен от това право с
влязло в сила съдебно решение видно от направената справка с ОДЧ ОД на МВР
Хасково.
Видно от
разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на
жалбоподателя срещу подпис на 31.01.2020г. Жалбата срещу заповедта е подадена
на 14.02.2020г. в Административен съд – Хасково.
С оглед
на така изложеното, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена
в преклузивния срок за обжалване, срещу подлежащ на оспорване административен
акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Преценяйки доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът намира жалбата за основателна.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена
от административен орган, разполагащ със съответна материална и териториална компетентност.
На
основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед №
272з-906/20.03.2019г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОД на МВР
- Хасково, на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на
вътрешните работи и чл. 43, ал. 4, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, е
оправомощил длъжностни лица от ОД на МВР - Хасково, включително (т. 5) началниците
на посочените групи в сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - Хасково, да прилагат
с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по
чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във
връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал.
1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба
с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по
пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки (чл. 31,
т. 2 от ЗМВР), поради което с представената заповед е доказана и материалната,
и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.
Съгласно
чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на
принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се
издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и
изрично изискване същата да е мотивирана.
В
конкретния случай принудителната
административна мярка е наложена на основание чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, поради това, че жалбоподателят, като управител на дружество, собственик
на МПС влекач „Волво“ с рег.№ Х **** КР, е предоставил управлението на превозното
средство на Г. Х.Х., който е лишен от право да управлява МПС с влязло в сила
съдебно решение.
Съгласно
чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
Тоест разпоредбата
на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП регламентира две хипотези на прилагане на ПАМ
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“, когато то е
управлявано от лице, неправоспособен водач – първата, когато това лице е
собственик на пътното превозно средство, и втората, когато това лице не е
собственик на пътното превозно средство. В случая е установена втората
хипотеза, а при нея, както и при първата, ПАМ се налага на собственика на
моторното превозно средство. От представеното по делото свидетелство за
регистрация безспорно се установява, че товарният автомобил влекач „Волво“ с
рег.№ Х **** КР е собственост на "Цемекс" ЕООД гр.Свиленград.
Независимо от това, че Б.Ш., според данните, вписани в търговския регистър, е
управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, физическото лице и
юридическото лице са различни субекти на правото. Поради това нормата на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, в която категорично е определен субектът,
по отношение на който се налага ПАМ, а именно собственикът на МПС, не позволява
на административния орган да я наложи на физическото лице, което не е
собственик, независимо от връзката му с юридическото лице. Следователно управителят
на дружеството – собственик не може да бъде адресат на издадения индивидуален
административен акт по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. С прилагането по отношение на Б.Ш.
на ПАМ, представляваща прекратяване на регистрацията на МПС, което не е негова
собственост, ответникът е нарушил материалния закон, тъй като принудителните
административни мерки не могат да бъдат прилагани по отношение на субект, за
когото законът не е предвидил това.
Предвид
изложеното, обжалваната заповед се явява незаконосъобразна, поради което и
подадената срещу нея жалба е основателна и следва да бъде уважена, като
заповедта бъде отменена.
С оглед
изхода на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, възлизащи на сума в размер на 710 лева и произтекли от платена
държавна такса – 10 лева и адвокатско възнаграждение – 700 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1253-000863 от 23.12.2019г., издадена от З.о . И.-
началник група към ОД на МВР –
Хасково, с която спрямо Б.Ш.
с ЕГН : ********** ***, е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Хасково
да
заплати на Б.Ш. с ЕГН : ********** ***, сумата от 710 (седемстотин и десет) лева – разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от
решението да бъдат връчени на страните.
СЪДИЯ: