Р Е Ш
Е Н И Е
№ 57 04.03.2020
год. гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На дванадесети февруари 2020 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:Румяна Радева
като разгледа докладваното от
председателя
въззивно гражданско дело № 20 по описа
за 2020 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба
рег.№23554/18.11.2019 год. ,подадена от Д.А.Д. , ЕГН **********,***,
срещу решение № 1103/23.10.2019
год. по гр.д.№2052 /2019 год. на Районен
съд Добрич,с което е оставен без уважение предявения от него срещу
„Енерго-про продажби”АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Варна, „Варна Тауърс- Г”, бул.„Владислав Варненчик”№258
иск за признаване за установено, че не
дължи на ответното дружество заплащане на сумата от 1578,25 лв. по фактура №0279751018 от 22.04.2019 год., представляваща
начислена сума по корекционна процедура за периода от
24.04.2017 год. до 23.04.2018 год. за обект находящ
се в с.Д., ***.
С доводи ,че обжалвания съдебен акт е необоснован и
постановен в отклонение от материалния и процесуалния закон е отправено искане за
цялостната му отмяна и такова за присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски за две съдебни инстанции.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 04.11.2019 год., жалба
рег.№23554/18.11.2019 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е
процесуално допустима .
Въззиваемата страна „Енерго-про
продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, „Варна Тауърс- Г”,
бул.„Владислав Варненчик”№258 счита жалбата за
неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в
подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№26840/11.12.2010
год.
В жалбата и отговора ,
страните повторно възпроизвеждат
излаганите пред първата инстанция всички свои фактически твърдения,
оспорвания и правни доводи,вкл. анализ на промените в нормативната уредба и
приложима съдебна практика, във връзка с
основателността и доказаността на претенцията на клиент на търговското
дружество.
С въззивната
жалба не се оспорват фактическите констатации в обжалваното решение, а
произтичащите от същата правни изводи на
ДРС ,поради което въззивният съд следва да основе
решението си на фактическата обстановка,въз основа на която се е произнесъл първоинстанционният съд,както следва:
Не е спорно по делото, че обектът
в
с.Д., ***
е присъединен към електрическата
мрежа и ищецът е потребител на електрическа енергия с
клиентски номер ***и абонатен номер ***.
Видно от протокол № 2065240/03.11.2016 год.,
нов електромер с фабричен № 1114 0216 6693 7985, модел МЕ 162-D1A42- МЗКО, е
монтиран в с.Д., като протокола е подписан от ищеца Д.А.Д.. Вписани са нулеви
показания на дневна и нощна тарифа.
По делото е представен Констативен протокол № 1202103
от 07.03.2018 год., подписан от служители на
„Електроразпределение Север” АД, както и от двама свидетели П. Д. В. –зет
и И. Г. М.-съсед. Резултат от извършената проверка е отразена в протокола:
Демонтирано СТИ за експертиза в за БИМ при показания;т. 15-8-1 -000298 kWh,
т. 15.8.2-001035 kWh.,т.
15,8.3-006124 kWh, т.15.8.4-002912 kWh, т.15.8.0- 010369 kWh.
Електромера е предоставен на БИМ -гр.Русе от „Електроразпрелеление Север" АД /старо име” Енерго Про Мрежи” АД/
запечатан плик с пломба А» 508397. От БИМ ГД ”МИУ”РО гр.Pyce е изготвен КП №536 /10.04.2019 год.
В протокола на БИМ е записано:” При софтуерно четене е установена външна намеса
в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 15.8.3
- 006124.640 kWh.и 15.8.4 -
002912.240 kWh Електромера
съответства на метрологични характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на ел.енергия.
Въз основа на данните от метрологичната експертиза, на
18.04.2019 год. от „Електроразпрелеление Север"
АД е взето становище за начисление на общо количество от 9036 квт ,отчетени
точно чрез софтуерно прочитане паметта на СТИ. На абоната Д.Д.
са изпратени съобщения с препоръчана поща за извършената проверка и за
допълнително начисленото количество електроенергия.
„Енерго Про
Продажби” АД е издало фактура №0279751016 от 22.04.2019 год., на стойност 1578.25 лв.,представляваща
начислена корекция на електроенергия за периода от 08.03.2017 год. до
07.03.2018 год. за обект в село Д., общ.Г. Т. собственост на Д.А.Д., ЕГН **********
*** за клиент с абонатен № *** и клиентски № ***, електромер с фабричен № 11 14
0216 6693 7985-2016г.
По делото е изготвена и приета
съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице в заключение рег.№ 16728/20.08.2019 год. установява,
че процесния електромер е произведен
през 2016 год. и е преминал първоначална метрологична проверка през същата
година. За еднофазните електромери срокът за последваща
проверка е шест години съгласно заповед на Председателя на ДАМТН. Процесното СТИ е правилно свързано между захранващата мрежа
и консуматорите и измерва с грешка до ±1% преминалата електроенергия. Потребената енергия е измерена точно, като част от нея се
записва в невизуализирани за отчет регистри (1.8.3 и 1.8.4), поради което тази
част не е отчитана като потребена. Отчетена е при
проверката, извършена на 07.03.2018 год. - видно от записа в Констативен
протокол № 1202103. Няма данни за повреда или за неправомерно вмешателство в
схемата на свързване на процесното СТИ към
електроразпределителната мрежа. Извършена е промяна на настройката на тарифните
регистри - активиран е трети и четвърти тарифен регистър, като е забранена
визуализацията му на дисплея. Поради липсата на информация за организацията на
фирмения софтуер не може да се отговори дали същият позволява невизуализиране
на активен регистър или това е постигнато чрез модификация (промяна) на
софтуера. Преминалата от захранващия кабел към абоната електроенергия е
измерена от СТИ и е записана в тарифните регистри на паметта, но част от нея не
е отчетена за съответните периоди на фактуриране.
Вещото лице сочи, че невизуализирането на
измерената енергия е софтуерно реализирано -извършена е обратима промяна на параметризацията, а не се дължи на физическа повреда на
измервателния уред. Количеството електрическа
енергия за корекция е изчислено по методиката на ал. 51, ал.1 от ПИКЕЕ по цени
на технологични разходи и мрежови услуги
за битов клиент на краен снабдител. Изчисленията са верни, количеството енергия за
плащане съответства на посоченото в становището.
Периодът на корекция е определен в съответствие с чл. 50 от ПИКЕЕ. като
е приложена максимално допустимата продължителност от 1 година (365 дни).
Крайната дата 07.03.2018 год. е датата на установеното нарушение, а началната
дата е получена според продължителността на периода -07.03.2017 год.
В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че процесното СТИ е
ново, монтирано за първи път, видно от нулевите показания на регистри №1 и №2.
За установяване на релевантни към спора факти в
съдебно заседание е разпитана като свидетел С. Т. Г., ***, специалист - „***“ към Дирекция „***“. Потвърждава подписа
си под процесния констативен протокол. Дава
разяснения, че проверките се извършвали рутинно
на всеки един електромер на зададен трафопост чрез софтуерна програма.
Конкретния електромер бил с четири тарифи, две от които визуализирани на
дисплея. Тъй като ползвателя на електромера отсъствал, установяване на констатациите удостоверили двама
свидетели- съсед и зет на потребителя, които присъствали на проверката и
демонтажа. Пред тях процесното измервателно
устройство било поставено в плик, пломбирано и изпратено за метрологична
експертиза.
Служебно известно е ,че ”Енерго
про-продажби”АД,”Електроразпределение Север”АД и БИМ
не разполагат с версия на
софтуер,позволяваща въвеждане на нови данни в паметта на СТИ,а предоставения им
от производителя на СТИ софтуер позволява
единствено четене на данните в паметта на електромера.
Въззивният съд констатира, че обжалваното решение не страда от порок, сочещ на
нищожност или недопустимост. Във въззивната жалба са
наведени доводи за неправилност на първоинстанционното
решение, поради което съобразно нормата на чл. 269 изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав
при постановяване на решението е ограничена до посоченото в нея
и доколкото възраженията са
релевантни по спора.
Решението е законосъобразно
по следните съображения:
Ищецът ,предявил
отрицателно установителния иск по чл.124 ал.1
от ГПК е "битов клиент" по
смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ,
потребител на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41 Б от ДР
на ЗЕ и се явява краен клиент по смисъла на пар.1, т.27 г от ДР на
ЗЕ.
Предмет на спора е наличието на предпоставките за възникване
право на ответника служебно
да коригира сметка за електрическа
енергия.
Спорното правоотношение се е развило по време, в
което ПИКЕЕ /ДВ ,бр.98/2013г./ са отменени /с изкл.чл.48 – чл.51/ и липсва
специална подзаконова уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за
минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия,измерена в невизуализиран
регистър на СТИ,в резултат на установено софтуерно въздействие върху същото от
страна на крайния битов потребител.
Правоотношението между електроразпределително
дружество и краен потребите на електрическа енергия,възниква по силата на
договор за продажба на електрическа енергия при публично известни Общи
условия,имащи своята специална регламентация в ЗЕ.Тази регламентация не изключва за неуредените случаи приложението
на общите норми на ЗЗД досежно задължението на
купувача да плати цената на продадената енергия.В съответствие с общата норма
на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по
грешка то е отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално
дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва
специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 год. и след отмяната
им с решения на ВАС,постановени по административни дела №№ 2385/2016 год. и
3879/2017 год.,в сила съответно от 14.02.2017 год. и 23.11.2018 год./, този
извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на
доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Когато потребителят неправомерно въздейства върху
средството за техническо измерване, той дължи да заплати реално потребената електроенергия - ако доставчикът докаже
наличието на потребление и действителния му размер. Извършеното от потребителя
софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване, в резултат на
което част от действително потребената електроенергия
не е отчетена от електроразпределителното дружество, влече като последица
ангажиране на отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя–така решение №150/26.06.2019 год. по гр.д.№
4160/2018 год. на ВКС, трето гражданско отделение.При липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането, исковото производство е достатъчна гаранция за равни права на страните и за
защита на добросъвестните крайни потребители –така решение № 124/18.06.2019
год. по гр.д.2991/2018 год. на ВКС, трето гражданско отделение.
Ответникът е доказал неправомерното вмешателство
в софтуера на средството за техническо измерване, както и извършването му след
монтиране на средството в обекта на абоната /следва от установената параметризация в две тарифи от производителя и факта, че
ответникът, електроразпределителното дружество и БИМ не разполагат със софтуера за програмиране/.След като ответникът,
електроразпределителното дружество и БИМ не разполагат с версия на
софтуер,позволяваща въвеждане на нови данни в паметта на електромера,а
предоставеният им от производителя на СТИ софтуер позволява единствено четене
на данните в паметта на електромера следва ,че горните правни субекти не са
имали обективната възможност да „манипулират“ данните в паметта на СТИ и да
въведат по свое усмотрение потребени количества
ел.енергия по тарифа 1.8.3 и 1.8.4 в
паметта на уреда. Горното обуславя
извод,че доказаното софтуерно вмешателство е свързано с противоправно
виновно поведение на абоната. То съставлява човешка намеса в паметта на електромера
и единствената възможна причина за осъществяването му е виновното поведение на
абоната-купувач на електрическа енергия,като се има предвид, че
субектите,които доставят и продават
електрическа енергия и извършвал контрол за метрологична точност на СТИ,не
разполагат с необходимия софтуер за въвеждане на данни в паметта на СТИ,а
реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само купувача –ищец
по делото.В резултат на
неправомерното вмешателство доставена в обекта на абоната електроенергия не е отчетена при
електроразпределителното дружество. Стойността
на доставеното и потребено количество
електрическа енергия подлежи на заплащане от
абоната по сключения договор за
продажба на електроенергия в обема,установен от ответното търговско дружество в
регистър 1.8.3 и 1.8.4. на СТИ .Няма данни наистина ,в кой период от денонощието е ползвана отчетената в
скрития регистър електроенергия, но това е без значение, предвид, че е остойностена от ответника по цени за технологични разходи,
а те са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.По отношение
продължителността на софтуерното въздействие поради невъзможността да се
установи началният му момент следва да се посочи,че релевантен пределен начален
момент е датата на монтиране на СТИ в процесния
обект,което в случая е осъществено на 03.11.2016
год.Аргумент в подкрепа на горния извод е и нормата на чл.55 ал.1 от сега
действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия,издадени
от Комисията за енергийно и водно регулиране /ДВ,бр.35/2019 год./,съгласно
която, в случаите, в които се
установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на
съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в тези регистри.Така процесният
период 08.03.2017 год.-07.03.2018 год. ,за
който се претендира заплащане на доставената ел.енергия,е след датата на
монтажа и следва да бъде зачетен като обоснован.
На основание чл.271 ал.1
от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по спора
–неоснователност на подадената жалба,на дружеството-въззиваема
страна се следват сторените съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство.
Такива в списъка по чл.80
от ГПК са посочени по вид и размер,сторени както в производството пред ДРС,така
и пред ДОС.На присъждане от въззивния съд подлежат
единствено тези,сторени в настоящата
инстанция.Разноските ,дължими за първоинстанционното
производство подлежат на присъждане от
ДРС с решението –чл.236 ал.1 т.5 от ГПК или в производство по чл.248 от ГПК,а
правомощията на въззивният съд могат да бъда
упражнени единствено по повод подадена жалба от дружеството,каквато в случая не
е налична.
За защита от адвокат по
повод обжалването,дружеството е заплатило сума в размер от 816 лв.,включваща
възнаграждение от 680 лв. и ДДС в размер от
136 лв. Въззивникът е направил възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.Делото е с интерес от
1 578.25 лв. По правилото
на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,предвидения минимум възлиза на сумата от 340.47 лв.,т.е. в случая е заплатено възнаграждение в
двоен размер ,без ДДС. Защитавания
материалният интерес в областта на доставката и заплащането на електрическа
енергия в стойностно изражение не е висок ,а при съобразяване,че делото е част
от многобройна група дела,идентични по предмет,то правната и фактическа му сложност не е голяма. При съобразяване на
горното,възражението по чл.78 ал.5 е
основателно ,поради което адвокатското възнаграждение следва да
бъде намалено и присъдено такова в размер от 400 лв.,ведно с ДДС съгласно § 2а от посочената Наредба ,т.е.
общо 480 лв.
По изложените съображения,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1103/23.10.2019
год. по гр.д.№2052 /2019 год. на Районен
съд Добрич,с което е отхвърлен иска по чл.124 ал.1 от ГПК ,предявен от Д.А.Д. , ЕГН **********,***
за установяване,че не дължи на „Енерго-про продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, „Варна Тауърс- Г”, бул.„Владислав Варненчик”№258
сумата от 1578.25 лв. по фактура №0279751016 от 22.04.2019 год., представляваща
начислена сума по корекционна процедура за периода от
08.03.2017
год.-07.03.2018 год. за обект находящ се в с.Д., ***.
ОСЪЖДА
Д.А.Д. ,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-про
продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, „Варна Тауърс- Г”,
бул.„Владислав Варненчик”№258 сумата от 480 лв.,сторени съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.