№ 364
гр. Перник, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Тина Р. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241720201137 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №24-1158-001372/03.06.2024г., издадено
от Началник Сектор ПП при ОД на МВР – гр. Перник, на Й. Б. Й., ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер 50
/петдесет/ лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, за това, че на 15.05.2024 г., в 11.40 часа, в гр. Перник, ул.
Кърджали, като водач на МПС – л.а. „Опел Астра“ с рег. №*****, по време на
движение използва мобилен телефон без устройство, позволяващо
използването му без участие на ръцете – нарушение на чл.104а от ЗДвП.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба Й. Й., в която се оспорва законосъобразността на издаденото
наказателно постановление като се твърди, че в процедурата по издаването му
са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, че
фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно от контролните
органи, както и че отговорността му е ангажирана за нарушение, което не е
извършил. Отрича въобще да е ползвал мобилен телефон по време на
движение. Моли за отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е
представляван и от пълномощник.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание
представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните,
1
намира за установено следното:
На 15.05.2024г. свидетелите Н. П. Й. и Г. А. Ч. – мл. автоконтрольори в
сектор ПП при ОД МВР- Перник изпълнявали служебните си задължения по
контрол на пътното движение. Около 11.40 часа се движели със служебен
автомобил в района над МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, Перник, когато възприели
движещ се по ул. Кърджали, перпендикулярно на тях, лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. №*****, управляван от жалбоподателя. При преминаването на
автомобила пред техния, свидетелите възприели, че водачът му ползва
мобилен телефон по време на движение, държейки телефон в ръка. По тази
причина подали сигнал за спиране, като Й. спрял веднага на около 5 метра от
кръстовището .
След установяване на самоличността му въз основа на представените
документи, служителите на МВР уведомили Й. Й. за причината, поради която
бил спрян за проверка. На това място срещу него било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение серия GA,
№1254190/15.05.2024г., като актосъставителят приел, че виновно е нарушил
разпоредбата на чл104а от ЗДвП.
В хода на проверката срещу Й. бил съставен и друг акт за установяване
на административно нарушение за нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП.
При съставяне на процесния акт соченият като нарушител не направил
възражение срещу вмененото му нарушение по чл.104а ЗДвП, подписал акта
и приел връчения му препис.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения.
На 03.06.2024г., въз основа на събраните по преписката доказателства и
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.183, ал.4, т. 6 от ЗДвП ангажирал
административнонаказателна отговорност на Й. Б. Й. за нарушенията по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид показанията на свидетелите Н. П. Й. и Г. А.
Ч., както и приетият като писмено доказателство акт за установяване на
административно нарушение серия GA, №1254190/15.05.2024г.
Въз основа установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност
съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на
защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт.
Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана
материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата
като писмено доказателство по делото заповед, рег. №8121з-1632/02.12.2021г.
на министъра на вътрешните работи, както и че това е станало при спазване на
2
императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с
процесуалните правила.
Спазени са изискванията в чл.42, ал.1, т.4,т.5 и чл.57, ал.1, т.5, т.6 от
ЗАНН – нарушението е описано ясно, с излагане в пълнота на всички
обстоятелства относими към фактическия състав на посоченото
административно нарушение, описанието му съответства на правното му
квалифициране, поради което правото на защита на жалбоподателя не е
ограничено.
Обстоятелството, че при проверката контролните органи са
констатирали две нарушения, за които са образували две отделни
административнонаказателни производства, със съставяне на два АУАН, не
представлява нарушение на процесуалните правила, в каквато насока са
възраженията в жабата.
Съдът не констатира и нарушение на изискванията в чл.40 от ЗАНН
относно свидетелите. Актът е съставен в присъствието на свидетел от кръга на
тези по чл.40, ал.1 от ЗАНН, поради което не е имало основание за прилагане
на алтернативната възможност по ал.3 – да бъде осигурено присъствието на
двама други свидетели.
По същество:
По делото не се спори, че на посочените дата и час жалбоподателят Й. Й.
е управлявал автомобила си, както и че на посоченото място е бил спрян за
извършване на полицейска проверка. Спори се действително ли по време на
движение е ползвал мобилен телефон и то по начин, несъобразен с
предписанието в чл.104а от ЗДвП.
При съставяне на акта, жалбоподателят не е изразил несъгласие с
фактическите констатации в акта, което се установява от записа в
съдържанието му, както и от показанията на актосъставителя – свид. Н. Й..
Последният посочва, че след като обяснил на жалбоподателя причината за
спирането му и го уведомил за констатираното нарушение, последният не го
оспорил, а само обяснил, че говорел по телефона, тъй като началникът му се
обадил във връзка с работата му.
Позицията му в жалбата срещу издаденото наказателно постановление е
променена – Й. оспорва нарушението, твърди, че не само не е ползвал
телефон по време на управление на превозното средство, но и изобщо не е
носел такъв у себе си.
Позицията му, преценена в контекста на събраните по делото гласни и
писмени доказателствени средства, съдът приема за голословна и явно
защитна.
Съдът кредитира с пълно доверие показанията на свид. Н. П. Й. и Г. А.
Ч. – полицейските служители, установили конкретното нарушение. При
разпит в с.з. двамата потвърждават констатациите в АУАН, първият заявява, че
помни конкретния случай, съобщава релевантните за казуса обстоятелства,
описва детайлно начина, по който е протекла проверката спрямо Й., излага
твърдения за поведението му, цитира казани от него думи. Всичко това сочи за
наличие на ясен спомен за случая и дава основание уверено да се приеме, че
свидетелят Й. възпроизвежда действителни възприятия от конкретната пътна
3
ситуация, както и че отсъства всякакво основание за съмнение в правилното
установяване и излагане на фактите, относими към предмета на доказване.
Свидетелят е категоричен, че намирайки се кръстовище и изчаквайки
преминаването на автомобила на жалбоподателя, движещ се перпендикулярно
от дясно наляво спрямо тях, ясно са възприели водача, който бил сам в
превозното средство и държал мобилен телефон в лявата си ръка, ползвайки
го по предназначение, което станало причина да го спрат за проверка. Свид. Й.
съобщава детайлно обстоятелствата, при които са установили нарушението –
относно разположението на двете превозни средства на пътното платно,
посоката им на движение, мястото на последвалото спиране на нарушителя,
факта, че Й. държал телефона до ухото си с лявата ръка, че в същия момент
служебният им автомобил се е намирал в което наред с движението му с ниска
скорост поради състоянието на пътя, им осигурило възможност за отлична
видимост към водача и ясно възприемане на действието му.
Макар да заявява, че не помни конкретните обстоятелства на случая,
свидетелят Г. Ч. потвърждава констатациите в АУАН, който подписал в
качеството на свидетел на извършване и установяване на нарушението.
Така изяснените обстоятелства, както и установяването на нарушението
при дневна видимост, неограничена от неблагоприятни фактори, мотивира
съдът да приеме, че свидетелите Й. и Ч. са имали възможност за точна
преценка спрямо възприетото действие на жалбоподателя. Правилността на
констатацията им не е разколебана от други събрани доказателства.
Съдът не открива основания за съмнение в обективното и правилно
установяване и излагане на фактите, относими към предмета на доказване от
страна на служителите на МВР, които са изпълнявали обичайните си
служебни задължения по контрол на пътното движение. Самият факт, че са
пътували в посока, различна от тази на жалбоподателя, убедително мотивира
заключение, че е възникнала конкретна причина за спирането му, и то в
района на кръстовище, и тази причина е била възприетото негово
неправомерно действие. Затова съдът дава вяра изцяло на показанията на
свид. Й. и Ч., приема ги за логични, обективни и добросъвестно дадени.
Именно на тях основава изводите си от фактическа и правна страна и приема,
че доказателствената им стойност не е разколебана от оспорването на
констатациите им от страна на жалбоподателя. Приема, че отразените в
обстоятелствената част на акта фактически обстоятелства, които свидетелите
убедително възпроизвеждат, съответстват на действителното положение,
формирани са професионално, интерпретирани са обективно и са оценени
правилно, в съответствие с материалния закон.
Въз основа на изложеното и доколкото установените факти изпълват
състава на административнонаказателната норма, вменена във вина на Й. Й.,
съдът приема, че нарушението по чл.104а от ЗДвП е действително извършено,
доказано е по несъмнен начин, поради което и административнонаказващият
орган законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността на
жалбоподателя за него по административен ред.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За ползване по време на движение на мобилен телефон без устройство,
4
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му, санкцията
се съдържа в разпоредбата на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, според която водачът
се наказва с глоба 50 лв. Санкцията е определена в абсолютен размер,
обвързваща административнонаказващия орган при наказване на нарушителя
и изключващо възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2
от ЗАНН. В случая именно такова наказание е наложено на Й. и предвид
законосъобразното му определяне, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено в тази му част. Намаляване на наказанието под
законоустановения размер е недопустимо.
Разноски по делото не се претендират и не са доказани.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.63, ал.9, вр. 2, т.5 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-1158-
001372/03.06.2024г., издадено от Началник Сектор ПП при ОД на МВР – гр.
Перник, с което на Й. Б. Й., ЕГН **********, с адрес *****, на основание
чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер 50 /петдесет/ лв. за нарушение на
чл.104а от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5