РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Д., 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20233230101950 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. С. Д., ЕГН
**********, с адрес гр.Д., ул.“***", подадена чрез адв. М. Г. – пълномощник, с която срещу
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Д." АД, гр. Д., ***, е предявен отрицателен
установителен иск, съдът да установи в отношенията на страните, че ищецът не дължи на
ответника „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Д." АДисано в ТР при АВ с ЕИК ***,
следните суми поради погасяването им по давност:
- 886,55лв, представляваща неплатени задължения за предоставени ВиК услуги за
обект, находящ се в гр. Д., ул.„***" ***, кл. № **, по фактури.
-471.68лв., представляващи начислени обезщетения за забава върху главнитепарични
задължения, изчислени в размер на законната лихва, за периода на забавата на всяко едно
задължение, считано от деня, следващ тридесетия ден за плащане след фактурирането на
задължението, до датата на подаване на исковата молба, по посочени фактури.
- 225.00лв., представляващи съдебно деловодни разноски, фигуриращи по партида за
имот, находящ се в гр. Д., ул.“***" ***, кл. № **
Прави се искане ответникът да бъде осъден да заплати сторените съдебно деловодни
разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.
В обстоятелствената част на исковата молба се излагат следните фактически
твърдения: Ищецът е абонат на ответното дружеството „Водоснабдяване и канализация Д."
АД гр. Д. и като такъв е ползвател на В и К услуги. За обект, находящ се в гр. Д., ул."***"
***, на името на ищеца има от крита партида при ответника с кл. № **. Посоченият имот е
необитаем от години. М. Д. заедно със семейството си повече от 15 години живеел в
чужбина, като в България се прибирал единствено сина му и то на около три, четири години
веднъж. Последно имотът е ползван през 2019г., след което никой от семейството не се е
завръщал в страната. През 2019г. се твърди че синът на ищеца преди да замине от страната,
заплатил всички дължими суми за предоставени ВиК услуги и бил спокоен, че няма никакви
задължения, но около десетина дни преди подаване на исковата молба синът на ищеца
Сурай Мюрсел Сал пристигнал в България, с цел да продаде имота, поради окончателното
установяване на семейството в чужбина. Решил преди това да хигиенизира къщата и да
извърши някои дребни ремонти. Посетил Центъра за работа с клиенти на ответното
дружество и уведомил, че ще обитава имота за около две седмици. Тогава служителката
отговорила, че ще бъде извършено отчитане на водомера, но само следа като бъдат
заплатени задълженията по партидата. Синът на ищеца с изненада разбрал за задълженията,
1
както следва:
-886,55лв, представляваща неплатени задължения за предоставени ВиК услуги за
обект,находящ се в гр. Д., ул.„***" ***. кл. № **. а по фактури като следва:
*********** както и
225.00лв.. представляващи съдебно деловодни разноски, фигуриращи по партида за
имот,находящ се в гр. Д., ул."***" ***, кл. № **.
Ищецът твърди, че вземанията са погасени поради изтекла кратка погасителна
давност, на осн. чл.111, б.„в" от ЗЗД за главните вземания, и на осн. чл.119 от ЗЗД за
акцесорните вземания. Сочат се постановките на Тълкувателно решение № 3/2011 г. по
тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът твърди че не дължи и сумата от 10.38лв., представляваща неплатена цена
по фактура № **********/16.10.2020г. Според вписването във фактурата стойността е
дължима на база реален отчет на показанията на водомера. Ищецът оспорва дължимостта на
сумата поради това, че през посочения период 17.09.2020г. - 10.10.2020г. имотът не е
билобитаван и отчет е нямало как да бъде осъществен. Съответно не се дължи и начислената
върху посочената главница лихва в размер на 2.97лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна депозира отговор.
Твърди се, че исковата молба е недопустима, поради липса на правен интерес от
предявяване на същата, тъй като фактурите с описаните номера в исковата молба, за обект,
находящ се в гр. Д., ул. „***" ***, кл. № ** са счетоводно отписани и няма как да бъде
предявен отрицателно установителен иск.
По съществото на спора искът се оспорва като неоснователен, доколкото ищецът не
е подавал заявление, че имота ще е необитаем за определен период от време.
Ответникът твърди, че абоната не предоставял достъп до водомерното отклонение и
по сигнали на отчетниците на измервателни уреди, със съдействие на технически
организатор на района са съставени редица предписания за достъп на длъжностно лице до
водомера, което представлява нарушение съгласно чл. 24, ал.1 от ОУ на ВиК.
Изразходваното количество питейна вода е начислено по реда на чл. 49, като за
потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или повече от един потребител
присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото количество се ограничава
до разликата (общо потребление) съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия.
Ответникът сочи че видно от представената с исковата молба разпечатка за
показания на водомер, ВиК Операторът не е начислявал кубици вода.
Твърди се, че през 2018 г. служители на дружеството са връчили на снахата на ищеца
Предписание № 0017728/16.07.2018 г. , в което е посочено, че водомера е повреден и не
отчита, даден е и срок за изпълнение на предписанието. Независимо от срока ищеца е
действал недобросъвестно и не е подменил с нов повредения водомер, което навежда
доводи за опровергаване на твърдението в исковата молба, че имота е необитаем, тъй като и
при проверката в имота е била снахата на ищеца.
Ответникът навежда правни аргументи относно случаите на неприлагането и
прилагането на института на погасителната давност. Твърди, че ВиК Оператора не е
предприемал каквито и да е принудителни действия за събиране на вземанията си, за да има
правен интерес от предявяването на иска и счита, че е налице злоупотреба с права, а основен
принцип в правото е, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение.
Ответната страна обръща внимание, че ответникът не е дал повод за завеждане на
настоящото дело, поради което и не следва да се дължат разноски на ищеца, като обосновава
това, че съдебната практика приема, че ответникът дава повод за завеждане на дело, а чрез
поведението си обосновава и правния интерес от предявения отрицателен установителен иск
за вземането поради изтекла погасителна давност, тогава когато ответникът като кредитор е
предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги
предприеме. Сочи се че с този отрицателен установителен иск длъжникът не цели да отрече
материалната легитимация на кредитора по вземането по отрицателния установителен иск.
След изтичане на погасителната давност то продължава да съществува като естествено (не
се ползва от държавната принуда), а доброволното изпълнение по него е дължимо (чл. 118
ЗЗД). Такива действия твърди, че не са налице, за да обосновават защита на ищеца.
В случай, че съдът приеме, че ищецът има правен интерес да води иска, при
условията на евентуалност ответната страна прави признание на иска.
Прави искане, с оглед признаването на иска на основание чл.78, ал.2 от ГПК,
доколкото ответника с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, както и
2
поради признанието на иска, разноските да бъдат възложени върху ищеца.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК – за
признаване за установено недължимост на задължения, поради изтекла погасителна давност
на основание чл. чл.111, б.„в" от ЗЗД за главните вземания, и на осн. чл.119 от ЗЗД за
акцесорните вземания, както и за недължимост на сумата от 10.38лв., представляваща
неплатена цена по фактура № **********/16.10.2020г., доколкото не е реално консумирана
услуга на тази стойност, не е извършен реален отчет на показанията на водомера през
посочения във фактурата период 17.09.2020г. - 10.10.2020г.
По допустимостта: Настоящият съдебен състав намира исковата претенция за изцяло
допустима. В тази връзка следва да се отбележи, че възраженията на ответното дружество за
липса на правен интерес от предявената претенция, доколкото същото не търси
удовлетворяване на вземанията си принудително и вземанията са отписани от счетоводните
книги на ответното дружество, следва да се приемат за неоснователни. В случая ищецът
мотивира интереса си с факта, че на гише на ВиК оператора е уведомен да заплати исковите
суми. Очевидно, към момента на подаване на исковата молба на ищеца е предоставена
информация от доставчика за размера на задълженията му и за издадените фактури, които са
били вписани в електронна справка за задълженията на абоната по партидата му.
Доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена с отправената претенция за
заплащане на сумите, без да се признава погасяването им по давност, отразяване на
вземанията по партидата на абоната като текущи, сочат че е налице правен спор. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го
като загуба, или продължава да го води по избран от него начин.
От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на
претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се
защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице
съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът
да доказва правния си интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото,
включително признаването на иска в хода на производството или на отделни правнозначими
факти по делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е
предявил оспорената претенция извънсъдебно. В този смисъл е Определение №
95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV ГО, според което ответникът не може
да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение. В
конкретния случай начисляването на процесната сума от страна на ответника за
потребление на ВиК услуги през исковия период не е спорно по делото, а и е видно от
приетите по делото доказателства, че ответникът е отразил оспореното в настоящото
производство вземане като дължимо в своята система. Освен това признат е и иска за
дължимост на сумата от 10.38лв., представляваща неплатена цена по фактура №
**********/16.10.2020г., доколкото не е реално консумирана услуга на тази стойност, не е
извършен реален отчет на показанията на водомера през посочения във фактурата период
17.09.2020г. - 10.10.2020г.
При така обоснования правен интерес от иска съдът приема, че ответната страна е
направила признание на иска, а ищцовата страна в първото по делото съдебно заседание е
изразила искане съдът да се произнесе с решение при признание.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от
ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение.
Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца,
заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като
последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална
гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на
съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил
искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение
съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да
посочи, че постановява решение си само въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. В отговора на исковата молба ответникът е направил
изрично изявление за признание на иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй
като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил на другата страна за
приетия от него ред за разглеждане на делото, която не е възразила.
3
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. По изложените съображения,
съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237
ал.2 ГПК не излага мотиви за това.
По разноските: Ответникът по делото е направил възражения основани на нормата на
чл.78 ал.2 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Спорен остава въпросът дали ответниците с поведението си са дали повод за завеждане на
иска и настоящия съд счита, че отговорът на този въпрос е положителен.
Извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до необходимост от предявяването
на иска, доколкото е възникнал спор относно въпроса за размера на вземанията, по какъв
ред са начислявани, въз основа на реален отчет или служебно, за това погасени ли са по
давност.
Предвид горното, следва да се приеме, че ответниците са дали повод за завеждане на
делото, поради което чл.78 ал.2 ГПК не намира приложение. На основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Съгласно представения списък по чл.80 ГПК ищецът е заплатил държавна такса в
размер на 150лв.и адвокатско възнаграждение по всеки от исковете, съответно 480лв. за
исковата молба за главница, 240лв. за лихви и 240лв. за съдебни разноски, като сумите са с
начислено ДДС. В договора за правна помощ е отразено плащане на договореното
възнаграждение в брой.
В отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност на
уговореното възнаграждение. За предявените обективно съединени иска, минималното
възнаграждение по Наредба за минималните възнаграждения на адвокатите възлиза на
1200лв. Договореното и заплатено от ищеца възнаграждение е под този размер, поради
което възражението по чл.78 ал.5 от ГПК е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. С. Д., ЕГН **********, не дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Д." АД, гр. Д., ***, следните суми :
-886,55лв, представляваща неплатени задължения за предоставени ВиК услуги за
обект,находящ се в гр. Д., ул.„***" **. кл. № **. а по фактури като следва:
*****както и
-225.00лв.. представляващи съдебно деловодни разноски, фигуриращи по партида за
имот,находящ се в гр. Д., ул."***" **, кл. № **.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.Д., ***, да заплати на М. С. Д., ЕГН ********** сторените разноски за
държавна такса в размер на 150лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 960лв. с вкл.
ДДС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Д.ки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
4