Решение по дело №419/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 октомври 2020 г. (в сила от 2 октомври 2020 г.)
Съдия: Росен Петков Буюклиев
Дело: 20207060700419
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

267

гр. Велико Търново, 02.10.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО шести състав, в открито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при участието на секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №419 по описа на Административния съд за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268, ал.1 от ДОПК.

         Жалбоподателят Д.С.Г. ***, чрез процесуалния си представител ***Ч. от ВТАК оспорва законосъобразността на решение №80/01.07.2020 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане №С200004-137-0003922/23.04.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП -Велико Търново. Жалбоподателят поддържа необоснованост на изводите в решението на ответника, при което последното не съответства на процесуалния закон. На практика, в жалбата се поддържа, че присъединяването на публични вземания към вече учредено изпълнително производство чрез разпореждане на публичния изпълнител не е действие по принудителното изпълнение, прекъсващо давността, поради което за конкретните публични вземания общата петгодишна давност е изтекла.

Ответникът, директорът на ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуални си представител отрича основателността на жалбата. Поддържа, че правилно производството е прекратено с оглед изтекли давностни срокове по ЗАНН. Претендира разноските по делото.

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспореното решение. Видно е от известието за доставяне, че решението на ответника е връчено на 3.07.20202 година, като жалбата е подадена чрез директора на ТД на НАП на 6.07.2020 година чрез „Български пощи“.

По същество е неоснователна.

Съдът, след като прецени приложените към административната преписка доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено следното:

По делото не е спорно, че жалбоподателят е длъжник за публични вземания, възникнали на следните основания и  следните размери, както следва: за здравно осигуряване по декларация образец 6 от 30.04.2010 година за период 1.1.2009 година – 31.12.2009 година в размер от 62, 40 лв. и лихва върху това вземане от 60,16 лв.; за здравно осигуряване по декларация, образец 6 от 2.05.2011 година за период 1.1.2010 -31.12.2010 година в размер от 230, 40 лв. и лихва от 198, 43 лв., за данък върху доходите па физическите лица по данъчна декларация от 2.5.2012 г. за данъчен период 2011 г. в размер от 208 лв. и лихва върху тази сума от 157, 58 лв.; за данък върху доходите на физическите лица, произтичащ от акт за установяване на публични задължения за данъци от 25.10.2018 година за период 1.5.2018 година – 25.10.2018 година за данък от 617 лв. и лихва от 39, 59 лв. върху ДДФЛ; за лихва от 30, 51 лв., произтичаща от същия АУЗД и за същия период. Въпреки, че жалбоподателят – видно от преписката – е поискал погасяването и на други задължения /сума от 20 лв. по фиш от 27.03.2019 г. на ОДМВР – Велико Търново, здравни осигуровки по декларация, образец 6, за периода 2008 година в размер от 46, 80 лв. и лихви от 44, 11 лв./, то органът по приходите е констатирал, че първото задължение е доброволно заплатено на взискателя  /ОДМВР – Велико Търново/, а досежно вземанията за главници и лихви за здравно осигуряване за 2008 година е издадено разпореждане на публичния изпълнител от 22.06.2018 година, с което това задължение е погасено по давност.

В ТД на НАП – Велико Търново е било образувано изпълнително  дело срещу настоящия жалбоподател под № **********/2013 по описа на дирекцията за събиране на изискуеми и неплатени публични задължения. Изпратено е съобщение за доброволно изпълнение от 05.03.2019 година, като впоследствие към това дело са присъединени и други вземания за публичен дълг. С разпореждане за присъединяване № 000444/2013/000003/20.01.2015 година задълженията, произтичащи за здравно осигуряване по декларация образец 6 от 30.04.2010 година за период 1.1.2009 година – 31.12.2009 година в размер от 62, 40 лв. и лихва върху това вземане от 60,16 лв.; за здравно осигуряване по декларация, образец 6 от 2.05.2011 година за период 1.1.2010 -31.12.2010 година в размер от 230, 40 лв. и лихва т 198, 43 лв. и за данък върху доходите па физическите лица по данъчна декларация от 2.5.2012 г. за данъчен период 2011 г. в размер от 208 лв. и лихва върху тази сума от 157, 58 лв. са присъединени към изпълнителното дело. Останалите две публични вземания са присъединени към изпълнителното дело с разпореждане за присъединяване №С19004-105-0136601/15.05.2019 година.

Не е спорно, а и от представената преписка се установява и, че на 22.04.2020 година настоящият жалбоподател подава възражение за погасяване по давност на тези публични вземания /л.21 от преписката/, като впрочем дублира две от задълженията, посочвайки ги едновременно в пунктове 1,2 и 8 и 9 от това възражение.

Възражението за давност досежно непогасените във възражението и процесни понастоящем публични вземания обаче е отхвърлено с аргументи, изложени в потвърденото с обжалваното  решение на ответника разпореждане на публичния изпълнител. Общо взето те се свеждат до това, че двете разпореждания за присъединяване са прекратили изтичането на общата петгодишна давност, като за вземанията е започнала да тече нова давност, която още не е изтекла. Добавено е и, че за задълженията, произтичащи от акта за установяване на задължения по декларация от 25.10.2018 година са наложени обезпечения, при което новият давностен срок е спрял да тече на основание чл.172, ал.1 т.5 от ДОПК.   

Ответникът в решението си е приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, като е и законосъобразно, тъй като според нормата на чл.172 , ал.2 от ДОПК неизтеклата към момента на издаването и връчването на разпорежданията за присъединяване давност е прекъсната и е започнала да тече нова давност, която към момента на подаването на възражението не е изтекла, а по отношение на някои вземания давността е спряла да тече.

Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието. Разпоредбата на чл.267, ал.1 от ДОПК сочи, че решаващият орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. Ал. 2 пък дава параметрите на обхвата на контрола на решаващия орган и очертава правомощията му в тази връзка. От своя страна чл.268, ал.1 от ДОПК гласи, че в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по местонахождението на компетентната териториална дирекция в 7-дневен срок от съобщението. Преписката се изпраща на административния съд в тридневен срок от постъпването на жалбата.

С оглед на систематическото, граматическото и логическото тълкуване на тези разпоредби се налага извода, че предмет на съдебна проверка е законосъобразността на разпореждането на публичния изпълнител и потвърждаващото го решение на ответника.

Съдът намира, че както разпореждането на публичния изпълнител, така и решението на ответника са валидни административни актове, издадени от компетентни органи в рамките на законовото им овластяване.

Не са допуснати никакви нарушения на административно-производствените правила, тъй като е спазена както формата на решението на ответника (арг. от чл.267, ал.1 и ал.2 о ДОПК) така и формата на разпореждането на публичният изпълнител (чл. 226 от ДОПК), като не са налице нарушения на процедурата, които са способни да доведат до неистинност на фактите, съобразени от административните органи при издаването на актовете им.

В случая по отношение на института на погасителната давност за публични вземания се прилагат процесуалните закони, уреждащи материята на възникване, установяване и събиране на тези вземания.

Всъщност, по делото между страните няма спор за това към кой момент е започнала да тече погасителната давност за всяко едно от по-горе описаните публични вземания. С оглед данните по делото, за всички случаи приложим закон е ДОПК. Според разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.“.  За яснота на жалбоподателя съдът намира, че следва да уточни изрично, че за вземането за здравни осигуровки за 2009 година, произтичащо от подадената на 30.04.2010 година декларация, което е платимо в този срок /аргумент от разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.5 от ЗЗО в съответната им редакция/, давността е започнала да тече според правилото на посочената разпоредба от ДОПК на 01.01.2011 година. Всъщност това е и най – старото вземане по декларация за такива осигурителни вноски. За това вземане давността би изтекла на 31.12.2016 година. Видно обаче е от разпореждането за присъединяване от 20.01.2015 година, че взискателят за това вземане е присъединен, като е присъединен и взискателят за вземането за здравно осигуряване за периода 2010 г., установено с декларация от 2.05.2011 година, както и взискателят за вземането за ДДФЛ за данъчната 2011 година, установено с декларация от 2.05.2012 година /лист 30 от делото/.

Що се касае до вземанията, установени с акт за установяване на задължения по декларация от 25.10.2018 година, то е достатъчно да се отбележи, че издаването на акта за установяване на задължението е прекъснало давността, независимо от обстоятелството, че към момента на издаването му тази давност така или иначе не е била изтекла – чл. 172, ал.2 от ДОПК. Без съществено значение  е в този случай и издаването на разпореждането за присъединяване с № С190004-105-0136610 от 15.05.2019 г., с което ответника аргументира прекъсването на давността. Прекъсването на давността има за последица началото на нова давност, която към момента на подаването на искането на жалбоподателя до органа по приходите не е изтекла, както не е изтекла и понастоящем.

При това положение, всъщност спорът се концентрира основно върху въпроса дали за вземанията за здравни осигуровки и за ДДФЛ, произтичащи от подадените през 2010, 2011 и 2012 години декларации /декларации образец 6 от 30.04.2010 г.  и от 2.05.2011 г. и данъчна декларация за ДДФЛ от 2.05.2012 година/ давността е прекъсната чрез разпореждането за присъединяване с № 000444/2013/000003 от 20.01.2015 година.

Настоящата инстанция поддържа отдавна изразеното си  становище, че разпореждането по чл.217, ал.2 от ДОПК е акт на публичния изпълнител, въплъщаващ действие по принудителното изпълнение, който акт подлежи на обжалване по реда на чл.266 и следващите от ДОПК. Всъщност присъединяването на взискателите, посочени в разпоредбата на чл.217, ал.1 от ДОПК може да се оспори от длъжника с аргумента, че техните задължения са погасени по един или друг начин /чрез някои от способите, посочени в чл.168 от ДОПК/ или с аргумента, че дълга не съществува. Това присъединяване може да се оспори от другите взискатели, конституирани по изпълнителното дело, защото като към предмета на изпълнителното производство се въвежда допълнително задължение, принудителното изпълнение за което ще се насочи върху имущество на длъжника, като по този начин е възможно да се стигне до конкуренция между взискатели /аргумент от разпоредбите на чл.219 от ДОПК./. Най – сетне, аргумент за възможността разпореждането за присъединяване да се обжалва от другите кредитори, конституирани като взискатели в производството по принудително изпълнение, се извежда от разпоредбата на чл.217, ал.4 от ДОПК, чрез която присъденилите се публичен дълг взискатели се ползват от всички извършени до момента действия в хода на производството по принудително изпълнение, които действия са били насочени към погасяването на публичния дълг в размера му до присъединяването на съответния взискател или на съответния дълг.

След като разпореждането за присъединяване, издадено от публичния изпълнител, попада в кръга на актовете, удостоверяващи действия по принудителното изпълнение подлежащи на контрол по реда на чл.266 и следващите от ДОПК, то за посочените по-горе задължения на жалбоподателя започналата да тече давност за най  - старото от тези вземания е прекъсната на основание чл.172, ал.2, изречение второ от ДОПК преди изтичането и. След прекъсването на тази давност е започнала да тече нова обща петгодишна давност. Този нов петгодишен давностен срок принципно би следвало да изтече за тези задължения на 21.01.2020 година с оглед датата на разпореждането за присъединяване, но видно от постановлението за налагане на обезпечителни мерки /лист 24 от делото/, публичните задължения, свързани с изтичането на този давностен срок, са били обезпечени чрез запор. Запорът е спрял изтичането на давността – аргумент от чл.172, ал.1 т.5 от ДОПК, като няма данни за вдигането на наложените обезпечения. Не е изтекла понастоящем за това най – старо вземане и давността по чл.171, ал.2 от ДОПК при съобразяване с разпоредбата на § 29, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.  Съответно, за другите две взамания, давността за които е започнала да тече съответно от 01.01.2012 и 01.01.20133 година, давността също не е изтекла на това основание.

Дотук изложеното обосновава законосъобразност на оспореното решение и неоснователност на жалбата.

С оглед на този изход на спора, на ответника се следват поисканите от него разноски, които се дължат на основание чл.268 във връзка с чл.144 във връзка с чл.161, ал.1 от ДОПК.

Водим от горното и на основание чл.268, ал.2 от ДОПК, Великотърновският административен съд, шести състав

Р  Е  Ш  И :

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.Г. ***, ЕГН **********, против решение №80/01.07.2020 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане №С200004-137-0003922/23.04.2020 година на публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново.

         ОСЪЖДА Д.С.Г. ***, ЕГН **********, да заплати на Националната агенция по приходите разноски по делото в размер от 500 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: