РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Белоградчик, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20211310100684 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно чл. 79, ал. 1 ЗЗД – иск за реално
изпълнение по Договор за съвместна дейност.
В Исковата молба ищеца „Био Ангус Груп“ ООД – с. Б., общ. Б., обл. В.,
сочи, че между него и ответника по делото А. М. М. от с. В., общ. Ч., обл. В.,
е сключен Договор за съвместна дейност от 07.01.2020 г., с предмет :
Обединяване на усилията за осъществяването на съвместна дейност, свързана
с поддържането на пасища и ливади в добро земеделско и екологично
състояние, обработване на ниви и засяването им с фуражни култури,
настаняване на пасищни животни – месодайни говеда и коне, заградени с
временно съоръжение – електропастир и извършване на косене, там където
терените и тревостоя позволяват това. Твърди се, че съгласно чл. 6 от същия
Договор, всяка от страните се задължава да изпълнява добросъвестно своите
задължения, както ги е поела, както и задължението за конфиденциалност –
съгл. чл. 8 от договора. След сключване на договора, ищецът сочи, че
ответника е предоставил ползването на земите в описаните в договора масиви
и е изпълнявал поетите с договора задължения. Твърди се, че през 2021 г.
ответника е преустановил изпълнението по договора, като е предоставил 300
дка земи от описаните в договора за косене на друго дружество – „Боровица“
ООД, като последното е окосило и балирало над 350 рулонни бали сено,
които продал на други лица. В исковата молба се излагат твърдения, че през
1
месец ноември 2021 г. ответника изорал част от масивите, предмет на
договора, а в нарушение на поетото задължение за конфиденциалност е
предоставил Договора за съвместна дейност и приложението към него на
други лица – жители на с. В., общ. Ч., обл. В. Сочи се също така, че в
нарушение на чл. 4, ал. 2 от Договора, ответника не е предотвратил
извършването на кражби на сено или бали, добито и балирано от ответника в
местностите „Грецка река“, „Нарътене“, „Ливаге“, „Рът“, „Врело“ – всички в
землището на с. В., общ. Ч., обл. В.
Поради това, се моли, съдът да постанови съдебно решение, с което да
осъди ответника реално да изпълни задълженията си поети в чл. 4, ал. 1 и ал.
2 от Договора за съвместна дейност от 07.01.2020 г. Претендират се разноски
по делото, направени за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ищецът е представляван от процесуален представител – адв. И. В. от
ВАК.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
По искане на ищцовата страна, са допуснати и разпитани двама
свидетели : И. С. П. и М. Д. П.
Във връзка с направено искане от пълномощника на ищеца, съдът е
допуснал изслушване на ответника по реда на чл. 176 ГПК на поставени от
ищеца въпроси по този ред. Ответникът се е явил в съдебно заседание и е
отговорил на въпросите поставени му по реда на чл. 176 ГПК.
В хода на устните състезания, процесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи така предявения иск като основателен и доказан.
Подробни доводи са изложени в представената по делото Писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от ответника. Същият е
представляван в процеса от адв. Х. Т. от САК. В отговора, процесуалния
представител на ответника изразява становище, че иска е недопустим и моли
съда да прекрати производството по делото, поради това, че договора е
прекратен от страна на ответника въз основа на Уведомление от 11.11.2021 г.
– поради обективна невъзможност да го изпълнява. Алтернативно моли, съда
да приемете депозирането на Отговора за волеизявление за разваляне на
Договора сключен между страните. Отрича да е налице неизпълнение на
страна на ответника по двустранния договор и сочи, че е налице допуснато
неизпълнение от страна на ищеца по така сключения Договор за съвместна
дейност.
В хода по същество пълномощникът на ответника претендира, съда да
отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Подробни
съображения са изложени в представената Писмена защита.
По искане на ответната страна, са изискани и представени писмени
доказателства : Жалби и Сигнали, депозирани до РУ – Белоградчик и до
Община – Чупрене.
Съдът е допуснал до разпит трима свидетели поискани от ответника: М.
2
Л. Г., В. В. А. и Т. Г. Т.
Съдът е оставил без уважение искането на пълномощникът на ищеца за
прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска,
предвид изложените мотиви в протоколно определение № 103 от открито
съдебно заседание проведено на 14.06.2022 г. и е разгледал спора по
същество.
Съдът, предвид събрания по делото писмен и гласен доказателствен
материал, намира за установено от фактическа и правна страна :
С доклада, изготвен по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК, съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните както следва : Ищецът следваше да
докаже в процеса – съществуването на валидни облигационни отношения
между страните – сключен между страните Договор за съвместна дейност от
07.01.2020 г., с предмет : обединяване на усилията за осъществяването на
съвместна дейност, свързана с поддържането на пасища и ливади в добро
земеделско и екологично състояние, обработване на ниви и засяването им с
фуражни култури, настаняване на пасищни животни – месодайни говеда и
коне, заградени с временно съоръжение – електропастир и извършване на
косене, там където терените и тревостоя позволяват това; - че е изправната
страна по договора; - че липсва реално изпълнение по договора от страна на
ответника, считано от 2021 г. и че все още е възможно да се получи реално
изпълнение по него.
Ответникът, с оглед възраженията си в отговора, следваше да докаже в
процеса, че сключения между страните договор е прекратен или развален и че
неизправната страна по договора е ищеца.
Не се спори и съдът приема за безспорно доказано, че между страните
са възникнали валидни договорни взаимоотношения със сключването на
Договор за съвместна дейност от 07.01.2020 г., с предмет : обединяване на
усилията за осъществяването на съвместна дейност, свързана с поддържането
на пасища и ливади в добро земеделско и екологично състояние, обработване
на ниви и засяването им с фуражни култури, настаняване на пасищни
животни – месодайни говеда и коне, заградени с временно съоръжение –
електропастир и извършване на косене, там където терените и тревостоя
позволяват това.
Договорът е сключен за срок от 5 години /чл. 2 от същия/.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, ответникът се е задължил да
3
предостави всичките си имоти в землището на с. В., общ. Ч., обл. В., на
основание Споразумение за масиви за ползване на земеделските земи,
изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ за съответната стопанска година
за землището, както и декларирани на друго правно основание по масиви,
както следва : в местността „Масни дел“ – масив № 227 – Естествени ливади,
масив № 225 – Пасище, масив № 224 – Пасище, мери; в местността „Грецка
река“ – Масив № 277 – Ниви, масив 304 – Ниви, масив 280 – Ниви, масив 283
– Ниви, масив 289 – Ниви, масив 290 – Ниви, масив 2821 – Eстествени
ливади; в местността „Нарътене“ – масив 298 – Kиви, масив 299 – Ниви,
масив 307 – Ниви, в местността, „Къси рът“ – масив 154 – Ниви, масив 152 –
Ниви; в местността; „Рът“ масив 96 – Ниви, масив 94 – Ниви; в местността,
„Врело“ – масив 97 – Ниви и в местността „Ливаге“ – масив 90 – Ниви.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от същия Договор, ответникът се е задължил да
предостави безвъзмездно за косене и пашуване описаните имоти, само на
ищеца „Био Ангус Груп“ ООД и се задължава в случай на необходимост да
оказва пълно съдействие на ищеца за : опазване на имотите от неправомерно
пускане на животни от трети лица, предотвратява кражби на сено и бали,
официални предупреждения по установения законов ред на лица,
възнамеряващи да косят описаните по – горе площи без правно основание.
Участието на ищеца е обективирано в чл. 5 от Договора за съвместна
дейност : да почиства ливадите от нежелана храстовидна растителност и да
провежда борба с агресивните и устойчиви растителни видове – шипки,
орлова папрат, чемерика, амфора, айлант, къпина и др., да поддържа всички
площи, които попадат в слой „Площи допустими за подпомагане“ идеално
почистени от дървесина, тревна и храстова растителност и височината на
тревостоя не по – голяма от 0.35 м. във всеки момент от годината, да
поддържа максимална гъстота от 0.15 ЖЕ на хектар, да построи
необходимите заграждения за животните в това число дървени егреци и
електропастири, да тори с оборска тор ливадите и пасищата по своя преценка,
да коси от център към периферията с палцова косачка.
По наведените доводи от страна на ответника, че Договора между
страните е прекратен, алтернативно развален, предвид Уведомление от
11.11.2021 г., отправено до ищеца от ответника или с депозиране на отговора
по настоящата искова молба, който следва да се зачете като волеизявление за
4
разваляне, съдът намира следното :
По делото е представено Уведомление от 11.11.2021 г., депозирано от
ответника А. М. до Управителя на ищцовото дружество, със съдържание, че
„с оглед липса на обективна възможност за по – нататъшна съвместна дейност
при ползването на земеделски земи, ливади, пасища на територията на с. В.,
общ. Ч., обл. В., ответника едностранно оттегля и прекратява участието си в
договора, в резултат на което от 25.11.2021 г., няма да допуска животни на
ищцовото дружество в притежаваните или наети от него имоти, предмет на
договора, както и преустановява предоставянето на ползването – косене и
добив на сено от същите имоти“.
Алтернативно, се отправя искане до съда, в случай, че не възприеме
горното Уведомление за прекратяване/ разваляне на договорните отношения
между страните, за волеизявление за разваляне на договора съгласно чл. 87,
ал. 2 ЗЗД, да се счита депозирания отговор на исковата молба,
От съществено значение за изхода на делото е въпроса развален ли е,
респективно – прекратен Договора за съвместна дейност от 07.01.2020 г.
Съдът, предвид вида на обвързващия страните договор приема, че
същия не е развален нито с отправеното Уведомление от 11.11.2021 г., нито с
така депозирания отговор на исковата молба. Правният извод се налага от
факта, че този вид договори не могат да се развалят по реда на чл. 87, ал. 2
ЗЗД и разпоредбата и неприложима в конкретния случай. В този смисъл
съдът изхожда от правната характеристика на договора за съвместна дейност,
какъвто е сключен между страните, който има характер на договор за
дружество по смисъла на чл. 357 и сл. от ЗЗД. Съгласно теорията и
установената практика по този въпрос, договора от този вид е многостранен и
поради това правилата за разваляне на двустранните договори по чл. 87, ал.2
от ЗЗД не са относими към него.
От друга страна, разпоредбата на чл. 363 от ЗЗД предвижда кои са
основанията за прекратяване на договора за дружество и насочва към пет
хипотези, като нито една от тях не е налице в конкретния казус (с постигане
целта на дружеството или ако постигането й е станало невъзможно; с
изтичането на времето, за което дружеството е било образувано; със смъртта
или запрещението на един от съдружниците, ако не е уговорено друго; с
предизвестие на един от съдружниците, направено добросъвестно и в
5
подходящо време, когато дружеството е било образувано за неопределен
срок, ако не е уговорено дружеството да продължи с останалите съдружници,
и по решение на съда, ако за това има основателни причини, когато
дружеството е образувано за определен срок).
В чл. 9, ал. 1, т. 1 от Договора, страните са уговорили като единствено
основание за прекратяване на договора – по взаимно писмено съгласие на
страните по него, каквото съгласие в случая не е налице.
От гореизложените мотиви, се налага правния извод, че Договора за
съвместна дейност от 07.01.2020 г., не е нито развален по реда на чл. 87, ал. 2
ЗЗД, нито прекратен на което и да е от основанията на чл. 363 ЗЗД, поради
което действието на същия продължава да обвързва страните.
Поради това, съдът намира, че договорните отношения между страните
продължават да съществуват и всяка от страните имат ангажимент по така
сключения Договор за съвместна дейност между тях.
Съдът, при анализа на така събрания доказателствен материал, намира,
че ищеца успя да докаже в условията на пълно и главно доказване вменените
му в тежест на доказване обстоятелства.
Както бе посочено по – горе, доказа се съществуването на договорни
взаимоотношения между страните, обективирани в Договора за съвместна
дейност от 07.01.2020 г., поради което доказано се явява първото вменено на
ищеца обстоятелство.
Досежно обстоятелствата, възложени в тежест на доказване на
ищцовата страна – че липсва реално изпълнение по договора от страна на
ответника, считано от 2021 г., както че все още е възможно ищеца да получи
реално изпълнение по него, съдът приема същите за доказани, предвид
събрания по делото доказателствен материал, обсъден в своята съвкупност и
по отделно.
Както от събраните писмени, така и от гласните доказателства,
ангажирани в процеса, се установи, че първоначално ответника е участвал
добросъвестно в Договора за съвместна дейност, след което – от края на 2021
г., е преустановил участието си в него.
От показанията на изслушаните в процеса свидетели на ищеца, се
установи, че ответната страна е преустановила да изпълнява ангажимента по
чл. 4 от договора : да предостави всичките си имоти в землището на с. В.,
6
общ. Ч., обл. В., на основание Споразумение за масиви за ползване на
земеделските земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ за
съответната стопанска година за землището както и декларирани на друго
правно основание по масиви в местностите „Масни дел“, „Грецка река“,
„Нарътене“, „Къси рът“, „Рът“, „Врело“, „Ливаге“, както и да предостави
безвъзмездно за косене и пашуване описаните имоти, само на ищеца „Био
Ангус Груп“ ООД и в случай на необходимост да оказва пълно съдействие на
ищеца за : опазване на имотите от неправомерно пускане на животни от трети
лица, предотвратява кражби на сено и бали, официални предупреждения по
установения законов ред на лица, възнамеряващи да косят описаните по –
горе площи без правно основание.
Св. И. П., като лице активно участващо в дейността на ищцовото
дружество, сподели пред съда преките си възприятия, че първоначално
ответника е участвал в общата цел, уговорена с договора за съвместна
дейност, след което е преустановил да съдейства за осъществяване на
дейността. Показа пред съда, че от 2021 г., ответника е допуснал други лица в
масивите в с. землището на с. В., общ. Ч., обл. В., които са предмет на
договора, да косят тревата, не е допускал животните, които отглежда
ищцовото дружество да пашуват в тези имоти, не е допускал в имотите
работници на ищеца, които да изпълняват задълженията си. Констатирани от
ищеца са редица кражби на бали на сено от имотите, предоставени на ищеца
съгласно Договора.
По повод окосена люцерна от масив 280, предмет на договора, от друго
лице, което не е работник на ищцовото дружество, е бил подаден сигнал на
19.05.2022 г., по който е образувана Преписка № 242000 – 2225 от 19.06.2022
г. по описа на РУ – Белоградчик. Св. П. сочи в показанията си, че в множество
случаи, в имотите, предоставени за ползване на ищеца, са установявани други
хора да косят, да прибират балите и на въпрос защо прибират сеното, същите
са отговаряли, че са изпратени на място от страна на ответника, за което
последния им платил. Показанията на същия свидетел сочат на установени
разрушени електропастири, с които са оградени имотите, косене в имотите,
предоставени за ползване на ищеца от други хора и чужда техника.
Съдът кредитира показанията на този свидетел, въпреки, че същия
установи, че е миноритарен собственик в ищцовото дружество, тъй като
7
същия е изцяло ангажиран с дейността на дружеството и в пълнота бил могъл
да пресъздаде личните си възприятия относно изпълнението по договора
между страните.
В този смисъл са и показанията на другия разпитан по делото свидетел
на ищеца – М. Д. П., който е помагал в реализираната от дружеството дейност
и често е пребивавал в района. Показанията му изцяло корелират с тези на
първия свидетел И. П. Установи, че когато отивали на място в землището на
с. В., за да окосят тревата от масивите предоставени за ползване на
дружество, установявали, че тя вече е окосена от други хора. Констатирани са
умишлени прекъсвания на електропастирите, поставени от ищеца като
заграждения на ползваната от дружеството площ. Тези нарушения на
уговорките с ответника са започнали от миналата 2021 година, въпреки, че
действието на договора не е преустановено.
Съдът, при постановяване на окончателния си съдебен акт кредитира
показанията на свидетелите на ищеца, тъй като същите са непротиворечиви,
еднопосочни и съответстват на останалите събрани по делото писмени
доказателства.
Макар и дадени от свидетели близки до ищеца, тези показания са
достоверни, тъй като именно хората, отговарящи за дейността на дружеството
имат преки и непосредствени впечатления по изпълнението на договора.
Необяснимо би било, би липсвал всякакъв правен интерес и правна логика,
ищеца да предяви настоящия иск, в случай, че договора бе изпълняван
добросъвестно от страна на ответника.
По отношение на свидетелските показания на свидетелите на ответника
:
Акцентът в разпита на тези свидетели бе обстоятелството, че
животните, собствени на ищеца, често са излизали от загражденията и са
създавали редица неудобства на жителите на селото, увреждали са
насажданията и са пречели на лова на ловната дружинка в с. В., общ. Ч., обл.
В. Дори и тези факти да са достоверни, то те не са предмет на настоящото
производство. Предявеният иск касае възникнали между ищеца и ответника
договорни взаимоотношения и всички произтичащи от тях последици.
Поради това и съществуващите в селото проблеми с пашуването на
животните са ирелевантни за настоящия спор, касаещ ангажимента на
8
страните по сключения между тях Договор за съвместна дейност от
07.01.2020 г.
Св. М. Г. – Кметски наместник на с. В., в показанията си основно очерта
проблемите с излизането на животните на пътя, подавани от него сигнали на
спешен тел. 112 по този повод, събирани подписки от жителите на селото в
тази връзка.
В горния смисъл са и свидетелските показания на св. В. А. –
Председател на ЛРД – с. В., общ. Ч., който сподели през съда проблемите на
ловната дружинка във връзка с лова, тъй като животните на дружеството
„пречат“ на лова на дивеч в района.
В тази насока са и свидетелските показания на третия свидетел на
ответника – св. Т. Т., който отново описа обстоятелства, ирелевантни за
спора. И тези свидетелски показания описват недоволството на жителите на
селото, но не и фактология досежно изпълнението на Договора за съвместна
дейност. Изнесените от свидетелите обстоятелства в този смисъл са от
компетентността на други органи и са несъотносими към настоящия спор.
Свидетелските показания на свидетелите на ответната страна не
представляват източник на пряка доказателствена сила за релевантни за
делото обстоятелства, поради което и съдът не основава на тях окончателния
си съдебен акт.
По отношение на свидетелските показания на св. М. Г., че не е виждал
други хора на косят в имотите, ползвани от ищеца, както и че косенето е
осъществявано с роторна, а не с палцова косачка, съдът намира за
недостатъчни да докажат защитната теза на ответника, тъй като всички
останали доказателства сочат на друг правен извод.
Съдът намира за необходимо да отбележи и че доказателство за
неизпълнение от страна на ответника е и дори представеното от последния
писмено доказателство – Уведомление от 11.11.2021 г. В същото, ответника
сочи, че ответника едностранно оттегля и прекратява участието си в договора,
в резултат на което, от 25.11.2021 г., няма да допуска животни на ищцовото
дружество в притежаваните или наети от него имоти, предмет на договора,
както и преустановява предоставянето на ползването – косене и добив на сено
от същите имоти“.
На практика, с горецитираното писменото доказателство, представено
9
по делото, ответника потвърждава, че от 25.11.2021 г., е престанал да
изпълнява уговореното, като не допуска ищеца до имотите, които му е
предоставил по силата на Договора за съвместна дейност от 07.01.2020 г.,
нито за косене, нито за пашуване на животните на дружеството.
В тази насока са дори и показанията на М. Г. – свидетел на ответната
страна, в частта в която заявява, че „животните пашуват от 2020 до края на
миналата година. Съответната фирма балираше и прибираше сеното от тези
имоти“. Същото установява в показанията си и св. В. А. – също свидетел на
ответника: „В момента животни няма. Бяха до миналата година“.
Поради това, съдът намира, че всички преки и косвени доказателства,
събрани по делото сочат на извода, че от месец ноември 2021 г., ответника е
преустановил да спазва договорките регламентирани в Договора за съвместна
дейност, въпреки, че действието на същия не е преустановено.
Останалите събрани по делото доказателства – Споразумения по чл. 37в
ЗСПЗЗ, отговорите на ответника по реда на чл. 176 ГПК, макар и косвени
доказателства, установяват, че ответника е препятствал изпълнението си по
Договора за съвместна дейност, сключен между страните.
Поради това, при горния анализ на събраните доказателства, съдът
приема, че превес на доказателствата имат тези, ангажирани от ищеца, който
в условията на пълно и главно доказване успя да докаже твърденията си, на
които основава исковата си претенция.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че към настоящия момент,
реалното изпълнение по Договора за съвместна дейност от 07.01.2020 г. все
още е възможно от страна на ответника, поради което ищеца може да получи
реално изпълнение по него. Налице е съществуващата облигационна връзка
между страните, доказано е, че ответника не изпълнява ангажимента по нея и
не е доказана обективна невъзможност за изпълнение от ответната страна.
Ответникът може да участва в разпределенията по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ,
няма доказателства, същия да е отчуждил собствените си имоти, поради което
няма пречка да предостави за ползване на ищеца земеделските имоти в
посочените масиви в землището на с. В., общ. Ч. по така съществуващия
договор между страните.
Поради това, предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за
реално изпълнение по Договора за съвместна дейност от 07.01.2020 г., се
10
явява основателен. Ответникът следва да бъде осъден, да изпълни
уговорените в чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от същия клаузи.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважи изцяло предявения иск, поради
което и ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
направените от ищеца разноски, както следва : 80.00 лв. – за държавна такса и
500.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М. М. от с. В., общ. Ч., обл. В., ул. „......................“ № ..., с
ЕГН **********, ДА ИЗПЪЛНИ поетите с чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договор за
съвместна дейност от 07.01.2020 г., задължения към ищеца „БИО АНГУС
ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с.
Боровица, общ. Белоградчик, обл. Видин, Стопански двор, представлявано от
Татяна Стоянова – Управител, а именно : Да предостави всичките си имоти
в землището на с. В., общ. Ч., обл. В., на основание Споразумение за
масиви за ползване на земеделските земи, изготвено на основание чл.
37в, ал. 2 ЗСПЗЗ за съответната стопанска година за землището, както и
декларирани на друго правно основание по масиви в местностите както
следва: в местността „Масни дел“ – масив № 227 – Естествени ливади,
масив № 225 – Пасище, масив № 224 – Пасище, мери; в местността
„Грецка река“ – Масив № 277 – Ниви, масив 304 – Ниви, масив 280 –
Ниви, масив 283 – Ниви, масив 289 – Ниви, масив 290 – Ниви, масив 2821
– Eстествени ливади; в местността „Нарътене“ – масив 298 – Kиви,
масив 299 – Ниви, масив 307 – Ниви, в местността, „Къси рът“ – масив
154 – Ниви, масив 152 – Ниви; в местността; „Рът“ масив 96 – Ниви,
масив 94 – Ниви; в местността, „Врело“ – масив 97 – Ниви и в местността
„Ливаге“ – масив 90 – Ниви (чл. 4, ал. 1), както и да му предостави
безвъзмездно за косене и пашуване описаните имоти, и в случай на
необходимост да оказва пълно съдействие на ищеца за опазване на
имотите от неправомерно пускане на животни от трети лица,
предотвратява кражби на сено и бали, официални предупреждения по
установения законов ред на лица, възнамеряващи да косят описаните по
11
– горе площи без правно основание (чл. 4, ал. 2 от Договор за съвместна
дейност от 07.01.2020 г.) – на осн чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. М. М. от с. В., общ. Ч., обл. В., ул. „.................“ № ..., с
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „БИО АНГУС ГРУП“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – с. Б., общ. Б., обл. В.,
Стопански двор, представлявано от Т. С. – Управител, направените по делото
разноски : 80.00 лв. – за държавна такса и 500.00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
12