РЕШЕНИЕ
№ 778
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20251000500935 по описа за 2025 година
Производството по гр. дело 935/2025 г. по описа на Апелативен съд - София,
Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивнa жалбa на ЗК „Лев инс“ АД и А.
С. Н. чрез адв. Й. Д. срещу решение № 146 от 31.10.2023 г. по гр.д. 143/2023 г. на ОС
Видин, с което ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да заплати по 200 000 лева на М. Ц. П., М.
Ц. М. и М. В. М. обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта
на Ц. М., техен съпруг, баща и син, настъпила при ПТП от 07.06.2022 г. между
локомотив „Шкода", с рег. № ****, с прикачени пътнически вагони, изпълняващ
редовен ЖП маршрут по линията Видин-София и т.а. „Ивеко АД 410Т45", с рег. №
********, управляван от Г. П. Г., ведно със законната лихва, считано от датата на
изтичане на тримесечния срок - 23.11.2022 г. до окончателното изплащане на
обезщетението. С решението е отхвърлен искът на А. С. Н., сестра на загиналия, за
обезщетение за неимуществени вреди във връзка със същото събитие в размер на
60 000 лева.
Ищцата А. Н. обжалва решението с отхвърлителната част. Въззивната жалба е
подадена от всички ищци чрез адв. Д., но тъй като доводите в нея са единствено за
отхвърления иск, съдът намира, че тъй като грешката, допусната от адвоката, се е
отразила на деловодното отразяване на страните в процеса, тя следва да бъде
коригирана. Ищците М. Ц. П., М. Ц. М. и М. В. М. следва да се отбележат в списъка за
призоваване като ответници по въззивната жалба, а не като жалбоподатели-ищци.
Въззивната жалба на ответника е в частта над 75 000 лева за М. П., над 120 000
лева за М. М. и над 150 000 лева за М. М.. Оплакванията са за неправилно приложен
принцип на справедливо обезщетение.
1
Подаден е отговор на въззивната жалба от ищците, в който се твърди нейната
неоснователност.
Във въззивната жалба на А. Н. се твърди, че решението е неправилно, тъй като и
нейните вреди следва да се обезщетят. Постъпил е отговор от ответника по иска, в
който същата се оспорва и се претендират разноски.
Няма доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала нови
доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния
съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 432 КЗ,
предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и
допустим.
Пред въззивния съд не е спорно, че са налице елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане: противоправно поведение, вина, причинени травми,
причинната връзка между деянието на делинквента и травмите на починалия, както и
между травмите и настъпилата смърт поради необжалваната част от решението за
майката, дъщерята и съпругата на починалия. Не е спорно наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
ответника и водача на МПС, предизвикал сблъсъка с локомотива.
Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за
неимуществени вреди на майката, дъщерята и съпругата на загиналия машинист, както
и дали сестра му има право на обезщетение за вреди от смъртта му и в какъв размер е
то.
По повод въззивната жалба на ищцата А. Н. съдът излага следните съображения.
Предвид разширяването на кръга от лица, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък с ТР 1/2016
на ОСГТНК на ВКС по т.д. 1/2016 г. от значение са мотивите на ВКС за разширяване
на кръга от лица. Най-близките на починалия по смисъла на Постановление на
Пленума на ВС № 4/61 г. и Постановление на Пленума на ВС № 5/69 г. се ползват с
право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка
е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.
Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
чл. 52 ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-
близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени
вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка,
заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление №
4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките
на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата
смърт). Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
2
братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е
понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание
да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и №
5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-
близките на починалия.
От посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на
лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение.
Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка
връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително
претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене
вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока
емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала
изключително силна , т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между
починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление №
5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд.
Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица,
претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете
постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и
внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете
обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените
роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено
близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него
близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства,
обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за
съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката
между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от
бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и
др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради
продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (решение № 372 от
14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 92 от 17.11.2020 г. по
т.д. 1275/2019 II т. о. ).
От свидетелските показания, изслушани пред ОС Видин, се установява, че А. Н. и
починалият й брат са били в близки отношения, често са си гостували взаимно и се
чували по телефона. А., след като се омъжила, е отишла да живее със съпруга си, има
две дъщери и две внучета. Всеки от тях е имал отделно семейство, живеели са на
3
различни места и независимо че са били близки, отношенията им не се отличават с
изключителност, каквато се изисква според разбирането на съдебната практика за
присъждане на обезщетение.
Без съмнение, видно от заключението на съдебнопсихологическа експертиза,
изготвено от в.л.В. В. Д., емоционалното и психическото състояние на ищцата А. Н. са
нестабилни след смъртта на брат й. Отчетени са силно изразени емоционални
последици от липсата на брат й. Според психолога А. се чувства безпомощна, няма
интерес от социални контакти, освен за разговори за състоялото се ПТП и липсата,
която усеща. Налице са чувство за безпомощност, безсилие, ненужност,
непълноценност, липса на желание за живот.
За да бъде присъдено обезщетение на сестрата, двата фактора следва да са налице
– както отношения приживе, които да са различни от общоприетите в българското
общество, така и свръхреакция на останалия жив близък.
Въззивният съд споделя изводите на ОС Видин, че не са налице житейски
обстоятелства, налагащи извода за наличие на особена емоционална и духовна близост
като напр.малка разлика във възрастта, продължително съвместно живеене, заедно
отглеждане на децата, фактическо изпълняване на родителски функции от по-голямото
дете по отношение на по-малкото поради ранен развод на родителите или загуба на
родител и пр.
По изложените съображения въззивната жалба на А. Н. е неоснователна и
решението следва да бъде потвърдено в тази част.
По справедливия размер на обезщетението на останалите ищци въззивният съд
излага следните мотиви. Безспорно е, че неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и
се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. С т. II от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния
съд са дадени задължителни указания по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите,
които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди от деликт. Като примерни критерии,
релевантни за размера на обезщетението в случай на причинена смърт, са посочени
възрастта на увредения, действителните отношения между него и лицето, което търси
обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. С т. III на
Постановление № 4/1961 г. Пленумът на ВС е приел, че обезщетение за
неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата
смърт, като предмет на установяване са действителните им лични отношения.
Предпоставката за присъждане на обезщетение - създадена трайна и дълбока
емоционална връзка, пораждаща морални болки и страдания и установяването й в
процеса, е закрепена и в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
За да определи адекватно обезщетение за конкретния случай, настоящият състав
взе предвид свидетелските показания, изслушани от ОС Видин.
Според показанията на св. С. Ц. П. и св. П. Р. П., разпитани в с.з. на 28.06.2023 г.,
ищците преживели много тежко смъртта на Ц. М.. Допреди няколко години всички
живеели заедно, а няколко години преди смъртта на Ц., той, съпругата му и дъщеря му
се преместили в друго жилище. Ц. се грижел за всички, подпомагал ги финансово,
имало много силна връзка между него и майка му, съпругата му и дъщеря му.
Непосредствено след катастрофата ищцата М. П. отишла на местопроизшествието и
започнала да пищи, не вярвала, че съпругът й е починал. Дъщерята М. била най-
скъпият човек на Ц., той преживявал с нея всяка една житейска стъпка. Споделяла, че
4
мечтае баща й да отгледа и възпита и нейните деца, защото е прекрасен баща.
Съществувала голяма любов между Ц. М. и съпругата му, двамата си купили къща в
с.Ясен, планирали да я ремонтират и да отглеждат зеленчуци. След смъртта на съпруга
си М. П. станала като сянка. Майка му М. преживяла много тежко загубата на сина си,
не можела да се примири с мисълта, че вече го няма. Продължавала да търси виновен
за смъртта на сина си. Загубила опората в живота си.
Свидетелските показания са житейски логични и съдът ги кредитира.
Обстоятелствата от значение за определяне на обезщетението са следните. Между
починалия и ищците е съществувала близка връзка. При определяне на обезщетението
за съпругата М. П. следва да се отчита внезапната загуба и факта, че е останала без
неговото присъствие в живота си след дълъг съвместен живот, но от друга страна
следва да се съобрази, че ищцата ползва подкрепата на близките си – на останалите
три ищци. При определяне на обезщетението на дъщерята на загиналия следва да се
съобрази, че е била на 33 години и е преминала възрастта, в която има нужда от
ежедневна грижа и подкрепа от баща си. От значение за майката на загиналия е
фактът, че има дъщеря, внуци и правнуци, в които би могла да намери смисъл да
продължи живота си.
Понесената загуба поначало е без паричен еквивалент, но претендираната
материална обезвреда подлежи на съобразяване с икономическото състояние и
финансовия и социален стандарт в страната ни и обществените критерии за
справедливост към момента на настъпването на вредите. Въззивният съд намира, че
справедливият размер за обезщетение за неимуществени вреди с оглед съдебната
практика по сходни случаи за събития от 2022 г., както и на изложените по-горе
фактори, е 130 000 (сто и тридесет хиляди) лева за съпругата и за дъщерята на
загиналия. Основателни са оплакванията във въззивната жалба за завишен размер на
обезщетенията от по 200 000 лева. Неоснователни са доводите, свързани с настоящия
адрес в Испания на съпругата на загиналия, тъй като от свидетелските показания
безпротиворечиво се установява, че двамата са живеели заедно като семейство заедно
с дъщеря си, а няколко години преди инцидента заедно и с майката на загиналия.
Съпругата е отишла на мястото на инцидента, живеела и продължава да живее и сега в
гр. Видин, а не в Испания. От несъответствието на настоящия адрес с фактическото
положение не може да се изведе липса на близост между съпрузите.
По повод обезщетението на майката на загиналия въззивната жалба на
застрахователното дружество е изцяло основателна – обезщетението не следва да
надвишава 150 000 лева.
Съдът в никакъв случай не подценява мъката на близките, за която разказват
свидетелите, но по делото не се доказват особено интензивни страдания, нехарактерни
за други случаи на такава житейска драма.
Поради частично несъвпадане на изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в осъдителната част за М. Ц.
П. и за М. Ц. М. над 130 000 лева със законната лихва от датата, определена от ОС
Видин - 23.11.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и в
осъдителната част за М. В. М. над 150 000 лева със законната лихва от датата,
определена от ОС Видин - 23.11.2022 г. до окончателното изплащане на
обезщетението. Решението следва да бъде потвърдено в останалата осъдителна и
отхвърлителна част.
При този изход на спора, разноските за първата инстанция следва да се променят,
5
като бъде съобразено и определение № 8 от 09.01.2024 г. В полза на процесуалния
представител на ищците на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата дължимият хонорар за първата инстанция за М. П. и М. М. е 8222 лева
(12650х130000/200000) и решението следва да се отмени в частта между 8222 и 12650
лева адвокатски хонорар за всяка от тях. Дължимият хонорар за представителство на
М. М. е 9487 лева (12650х150000/200000) решението следва да се отмени в частта
между 9487 и 12560 лева адвокатски хонорар. Дължимата държавна такса, която
застрахователното дружество следва да плати в полза на бюджета на ОС Видин, е
16400 лева и решението трябва бъде отменено в частта между 16 400 и 24 000 лева. На
ответника следва да бъдат присъдени още 205 лева за разноски (645х190000/600000).
За въззивната инстанция в полза на ответника-въззивен жалбоподател съобразно
уважената част от въззивната жалба следва да се присъдят разноски – 3800 лева за
държавна такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение. Съобразно с отхвърлената
част от жалбата в полза на адвокат Д. следва да се присъди възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в общ размер на 200 лева за представителство на М. Ц. П. и М. Ц.
М..
Видно от представено с въззивната жалба платежно нареждане, налично и в
електронната папка на делото на ОС Видин, депозирано с молба вх.№ 3072/01.11.2023
г., ответникът е заплатил депозит за вещо лице от 200 лева по сметка на съда. Ето
защо, решението следва да бъде отменено в частта, в която „Лев инс“ АД е осъдено да
заплати на вещото лице Р. П. И. от гр. Видин, ул.“***“ № 9 200 лв. депозит за
изготвеното експертно заключение.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 146 от 31.10.2023 г. по гр.д. 143/2023 г. на ОС Видин
в частта, в която „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на М. Ц. П., ЕГН
********** застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени
вследствие смъртта на съпруга й Ц. М., настъпила при ПТП от 07.06.2022 г.
между локомотив „Шкода", с рег. № ****, с прикачени пътнически вагони,
изпълняващ редовен ЖП маршрут по линията Видин-София и т.а. „Ивеко АД
410Т45", с рег. № ********,управляван от Г. П. Г. за разликата от дължимите
130 000 (сто и тридесет хиляди) лева до присъдените 200 000 (двеста хиляди)
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на изтичане на тримесечния
срок - 23.11.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението;
в частта, в която „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на М. Ц. М., ЕГН
********** застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени
вследствие смъртта на баща й Ц. М., настъпила при ПТП от 07.06.2022 г. между
локомотив „Шкода", с рег. № ****, с прикачени пътнически вагони, изпълняващ
редовен ЖП маршрут по линията Видин-София и т.а. „Ивеко АД 410Т45", с рег.
№ ********,управляван от Г. П. Г. за разликата от дължимите 130 000 (сто и
тридесет хиляди) лева до присъдените 200 000 (двеста хиляди) лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на изтичане на тримесечния срок - 23.11.2022
г. до окончателното изплащане на обезщетението;
в частта, в която „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на М. В. М., ЕГН
********** застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени
6
вследствие смъртта на сина й Ц. М., настъпила при ПТП от 07.06.2022 г. между
локомотив „Шкода", с рег. № ****, с прикачени пътнически вагони, изпълняващ
редовен ЖП маршрут по линията Видин-София и т.а. „Ивеко АД 410Т45", с рег.
№ ********,управляван от Г. П. Г. за разликата от дължимите 150 000 (сто и
петдесет хиляди) лева до присъдените 200 000 (двеста хиляди) лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на изтичане на тримесечния срок - 23.11.2022
г. до окончателното изплащане на обезщетението;
в частта, в която ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да плати на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв адвокатски хонорар на адв. Й. Д. за разликата от 8222 до 12650 лева за
представителство на М. Ц. П.;
в частта, в която ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да плати на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв адвокатски хонорар на адв. Й. Д. за разликата от 8222 до 12650 лева за
представителство на М. Ц. М.;
в частта, в която ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да плати на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв адвокатски хонорар на адв. Й. Д. за разликата от 9487 до 12650 лева за
представителство на М. В. М.;
в частта, в която ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да плати на основание чл. 78, ал. 6
ГПК държавна такса по сметка на СГС за разликата от 16 400 и 24 000 лева;
и в частта, в която „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на вещото лице Р. П. И. от
гр. ***, ул.“***“ №9 200 лв. депозит за изготвеното експертно заключение.
и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Ц. П., ЕГН ********** срещу „Лев инс“ АД ЕИК
********* с правно основание чл. 432 КЗ за 70 000 (седемдесет хиляди) лева,
представляващи разликата между дължимото обезщетение от 130 000 (сто и тридесет
хиляди) лева и присъденото обезщетение от 200 000 (двеста хиляди) лева за
неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Ц. М., настъпила при ПТП от 07.06.2022
г. със законната лихва от 23.11.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Ц. М., ЕГН ********** срещу „Лев инс“ АД ЕИК
********* с правно основание чл. 432 КЗ за 70 000 (седемдесет хиляди) лева,
представляващи разликата между дължимото обезщетение от 130 000 (сто и тридесет
хиляди) лева и присъденото обезщетение от 200 000 (двеста хиляди) лева за
неимуществени вреди от смъртта на баща й Ц. М., настъпила при ПТП от 07.06.2022 г.
със законната лихва от 23.11.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. В. М., ЕГН **********срещу „Лев инс“ АД ЕИК
********* с правно основание чл. 432 КЗ за 50 000 (петдесет хиляди) лева,
представляващи разликата между дължимото обезщетение от 150 000 (сто и петдесет
хиляди) лева и присъденото обезщетение от 200 000 (двеста хиляди) лева за
неимуществени вреди от смъртта на сина й Ц. М., настъпила при ПТП от 07.06.2022 г.
със законната лихва от 23.11.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. Ц. П., М. Ц. М. и М. В. М. да платят на „Лев инс“ АД ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК разноски за първата инстанция в
размер на 205 лева и в размер на 4100 лева за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Лев инс“ АД ЕИК ********* на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с
7
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата да заплати 200 (двеста) лева на адвокат Й. Д., гр.
***, бул.“***“ № *, вх.*, ап. * за представителство на М. Ц. П. и М. Ц. М. пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8