Р Е Ш Е Н И Е № 243
гр. Сливен, 23.11.2022
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на тридесет и първи октомври
през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 259 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Т.И.Д. *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0306-000244 от 16.06.2022
г., издадена от Д.К.Д., на длъжност ВПД Н. на сектор към ОД на МВР – Сливен, РУ
Нова Загора, с която по отношение на Т.И.Д. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т.1, б.“в“ от ЗДвП - Временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до успешно полагане на проверовъчен изпит.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна от материална и от
процесуална страна. Заявява, че на посочената дата управлявал лекия автомобил
„Мерцедес Спринтер”, но не отговаряло на истината
вписаното в акта, че не познава знака „Стоп” и не знае какво е значението му; че
се спира след знака „Стоп”, а не преди него. Моли съда да постанови решение, с
което отмени обжалваната заповед.
В с.з. оспорващият
- Т.И.Д., редовно призован, не се явява. Представлява
се от адв. Н.С.
от АК – Стара Загора, която поддържа жалбата.
Ответникът по
жалбата – Д.К.Д., на длъжност ВПД Н. на сектор към ОД на МВР – Сливен, РУ Нова
Загора, редовно призован, не се явява. С постъпило по
делото писмено становище заявява, че оспорва жалбата като
неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната ЗППАМ. Прави възражение за прекомерност, в случай на
претендирано адвокатско възнаграждение.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 16.06.2022 г. в 16.50 часа, в гр.Нова Загора на
кръстовището на ул. „Васил Левски“ и ул. „Градинска“, в посока изток-запад, оспорващият
управлява лек автомобил „Мерцедес Спринтер 213 ЦДИ“ с
рег.№ ***, собственост на Б. М. Ю. с ЕГН **********, като не съобразява поведението
си с поставения на видно място - вдясно по посоката си на движение пътен знак
Б2 (Спри! Пропусни движещият се по пътя с предимство!), преминавайки през
кръстовището, като отнема предимството на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, движещ се по ул. „Васил Левски“ в
посока юг-север. За констатираното срещу Д. е съставен АУАН серия АД
№185208/16.06.2022 г., в който е посочено, че водачът е извършил немаловажно
нарушение и видимо не познавал ЗДвП, тъй като на водача бил показан знак В2
(Забранено е влизането на ППС в двете посоки), знак Б1 (Пропусни движещия се по
път с предимство) и знак Б3 (Път с предимство), за които отговорил, че не знае
какво означават знаците. На въпроса защо не е спрял на знак „Стоп!“, водачът
отговорил, че се спира след знака. Предвид установеното,
служител при ОД на МВР – Сливен, РУ Нова Загора, квалифицирал в акта
извършеното като административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът е
връчен на оспорващия на 16.06.2022 г., като не са вписани възражения или
обяснения.
Въз основа на
съставения АУАН, със Заповед № 22-0306-000244 от 16.06.2022 г., издадена от Д.К.Д. - на длъжност ВПД Н.на сектор към
ОД на МВР – Сливен, РУ Нова Загора, на основание чл. 171, т. 1, б.
"в" от ЗДвП, на жалбоподателя Т.И.Д. е приложена ПАМ – изземване на
свидетелството за управление на моторно превозно средство № *********, издадено
от Р. Г., до успешно полагане на проверовъчен изпит. Заповедта
е връчена на оспорващия срещу подпис на 17.06.2022 г., видно от
отбелязването на гърба на същата (л.7). Жалбата срещу тази заповед е подадена
до настоящия съд, чрез административния орган, на 20.06.2022 г.
Към
доказателствата по делото са приобщени: АУАН серия АД №185208/16.06.2022 г.; справка
за нарушения на ЗДвП на водача Т.И.Д. (л.9); докладна
записка УРИ 306р-10427/ 21.06.2022 г. (л.10);
Заповед № 343з-3031/ 31.12.2021 г. на директора на ОД МВР – Сливен; акт за
встъпване в длъжност вх. №343р-6038/ 03.05.2022 г. (л.17).
С представената от
ответника по жалбата Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на директора на ОДМВР –
Сливен, в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, са оправомощени началниците на
сектор „Охранителна полиция“ в РУ Сливен и Нова Загора, в качеството им на
длъжностни лица от ОДМВР – Сливен, да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
По делото е
разпитан като свидетел Б.Й.Б., който заявява, че на посочената в акта дата и
час, п. се със служебен автомобил „Опел Астра”, оборудван
с опознавателни знаци, светлинна и звукова
сигнализация, по ул. „Васил Левски” в гр. Нова Загора, в посока от юг на север,
на кръстовището с ул. „Градинска”, управляваното от жалбоподателя МПС излязло
от улицата без да спре, въпреки наличието на знак „Стоп”. П. с. спрял автомобила
за проверка, при която установил самоличността на водача Д.; попитал го защо не
е спрял на знак „Стоп”. Д. отговорил, че трябва да спре след знака, защото така
пишело в закона, но не можал да каже в кой закон. Б. п. водача в служебното
помещение, където с друг п. с. му посочили няколко знака от ЗДвП, сред които: В2-
„Забранено влизането от двете посоки”, Б1 - „Пропусни движещия се по път с
предимство”, Б3 - „Път с предимство”. Попитали го какво е значението на посочените
знаци, а Д. отговорил, че не знае. Свидетелят му предоставил текста на ЗДвП,
показал му знак „Стоп”, но Д. не можал да прочете какво означава.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. директорът на
ОДМВР – Сливен, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен в
качеството им на длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП. Сред
посочените длъжностни лица са и началниците на сектор „Охранителна полиция“ в
РУ Сливен и Нова Загора. Видно от акт за встъпване в длъжност вх. № 343р-6038/
03.05.2022 г. (л.17), г.и. Д.К.Д., временно преназначен на длъжност н. на
сектор „Охранителна полиция“ към РУ Нова Загора при ОД на МВР – Сливен, е
встъпил в длъжност на 03.05.2022 г. Следователно оспорената заповед е издадена
от компетентен орган. Същата е в изискуемата писмена форма, като съдържа
фактическите и правни основания за нейното издаване. Не се установява да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на оспорения акт.
Съгласно чл.171,
т.1, б. "в" от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство“ на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на
правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит.
Принудителната
административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на
Глава пета от АПК. Принудителните
административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с
обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП), представляват
репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения,
като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен
правен резултат. Законово регламентираното основание за прилагане на ПАМ по чл.
171, т. 1, б. "в" от ЗДвП се свързва с неправомерно поведение на
водача на МПС - извършване на немаловажно нарушение на правилата за движение,
поради тяхното незнание. Следователно правопораждащият
фактически състав за налагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б.
"в" от ЗДвП, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а
именно: 1. Извършено немаловажно нарушение на правилата за движение от водач на
МПС и 2. Извършването на нарушението да е поради/ вследствие/ в резултат на
незнание на нормативно регламентирани правила за движение.
В хода на
съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по
административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК от страна на жалбоподателя. Събраните
доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр.
първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Съдът кредитира
като достоверни доказателствата по административната преписка, защото са
безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични,
съответстват си и не са опровергани. При преценката на валидността на АУАН,
съдът намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство,
обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на фактическите констатации, описани в
мотивите му. Последните са безпротиворечиво
възпроизведени както в приложената по преписката докладна записка, съставена от
длъжностното лице – актосъставител, така и в гласните
доказателства по делото – свидетелски показания на п. с., присъствал при установяване
на административното нарушение. Така установената еднозначност води убедително
до извода за доказаност на нарушението, като годни
доказателства в обратната насока не са ангажирани.
От събраните по
делото доказателства, включително и от свидетелските показания, безспорно се
установява, че жалбоподателят, при управление на МПС не е съобразил поведението
си с поставения на видно място - вдясно по посоката му на движение, пътен знак
Б2 – „Спри! Пропусни движещият се по пътя с предимство!“, като е преминал през
кръстовището, отнемайки предимството на лек автомобил, управляван от свидетеля Б..
Налице е административно противоправно деяние, което
е извършено от водача – обстоятелство, което се установява от приобщените по
делото писмени и гласни доказателства. Установено е, както се отбеляза по –
горе и обстоятелството, че нарушението е извършено поради незнание, в която
насока са констатациите в АУАН серия АД №185208 от 16.06.2022 г., съгласно
които жалбоподателят е заявил, че се спира след знак „Стоп!“, както и че не
знае значението на три, посочени му от служителите на реда, пътни знаци - В2,
Б1 и Б3. Незнанието на закона не е основание за освобождаване от отговорност, а
когато бъде надлежно установено, е основание на лицето да бъде наложена ПАМ,
която ще предотврати възможността поради незнание водачът да извърши и други
нарушения на правилата за движение, което е необходимо с оглед изпълнение целта
на закона – опазване на живота и здравето на участниците в движението. Когато
констатират извършване на нарушение, контролните органи имат право да
предприемат подходящи превантивни мерки за предотвратяване на бъдещи нарушения,
което е в съответствие със задължението им по чл. 165, ал. 1, т. 7 ЗДвП и целта
на закона. Както се отбеляза по - горе чл. 189, ал. 2 от ЗДвП придава
доказателствена сила на установеното в актовете за установяване на административни
нарушения по този закон, до доказване на противното. Както в хода на
административното производство, така и в настоящото съдебно такова, оспорващият
не ангажира годни доказателства, оборващи констатациите в акта. Изложените в
жалбата доводи касаят законосъобразността на АУАН по същество, която може да
бъде предмет на разглеждане в друго по характер контролно – отменително
съдебно производство – по реда на ЗАНН. Предмет на преценка в настоящото
съдебно производство е законосъобразността на ПАМ, респ. наличието на
законовите предпоставки за нейното прилагане – установено по надлежния ред с
акт и доказано от фактическа страна административно нарушение, извършено поради
незнание и немаловажност на същото.
По отношение на
немаловажността е налице законов критерий, чрез който съдът може да извърши
преценка за законосъобразността на извода на административния орган.
Законодателят е дал легално определение на понятието „маловажно“ нарушение в §
6, т. 32 ЗДвП и това е нарушение, което, макар и с незначителни отклонения от
нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна
обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. Per argumentum a contrario нарушение, което не отговаря на изискванията за
маловажност е немаловажно. (Решение № 13505 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д.
№ 5928/2012 г., VII о.,). Участниците в движението са длъжни да съобразяват
своето поведение с пътните знаци, като нарушението на това правило, въведено с
нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, би могло да доведе до настъпване на
пътнотранспортно произшествие, по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.
Изложеното мотивира извода, че извършеното от оспорващия несъмнено представлява
немаловажно нарушение на правилата за движение.
Целта на
предвидените като задължителни от законодателя правила за поведение на водачите
на пътни превозни средства е именно превенция по охраняване и осигуряване на
безопасност при движението по пътищата, регламентирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП.
Съгласно посочената норма, целта на този закон е да се опазват животът и
здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното
придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица,
както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.
Следователно, така постановената принудителна административна мярка е наложена
и в съответствие с целта на закона. Оспорената заповед е издадена и в
съответствие с целта на чл. 171, т. 1,
б. "в" от ЗДвП – за предотвратяване на възможността поради незнание
водачът да извърши други нарушения на правилата за движение до доказване по
надлежния ред - чрез полагане на проверочен изпит, на компетентността да
управлява МПС като правно-регламентирана дейност.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваната
заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма,
постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при
спазване на административно производствените правила и съобразяване с целта на
закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Въпреки изхода на делото, в полза на ответника
разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са поискани.
Във
връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл.
посл. от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0306-000244 издадена на 16.06.2022 г. от Д.К.Д., на длъжност ВПД Началник на сектор към ОД на МВР – Сливен, РУ Нова Загора, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: