РЕШЕНИЕ
№ 21791
гр. София, 01.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110148482 по описа за 2022 година
Ищецът Й. С. А. твърди, че на 17.06.2021 г. е сключил договор за
паричен заем № ...с „И. А. М." АД. Страните са се договорили за отпуснатия
заем да бъде в размер на 600.00 лева, видът на вноската е седмичен, броят на
погасителните вноски е 12, посочено е ГПР в размер на 41,71%, ГЛП в размер
на 35 %, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от
процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем
да бъде обезпечен с поръчител, който отговаря на описаните в текста му
условия.
На датата на сключване на договора, между „И. А. М." АД, ищецът и
ответното дружество сключили договор за предоставяне на поръчителство №
..., по силата на който „Ф. Б." ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред
„И. А. М." АД задълженията на заемателя. Въз основа на сключения договор
за поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото
дружество сума в размер на 200 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно
с месечната вноска по договора за кредит и се събира от кредитора.
Й. А. погасил изцяло сумата по сключения договор.
Ищецът посочва, че договорът за поръчителство е акцесорен на този за
предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е
предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение.
Недействителността на целия или части от главния договор се отразяват на
валидността на акцесорния.
Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлагала в тежест за
1
заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители
(които следва да отговарят на кумулативно поставени изисквания) или
банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор, или одобрено от
заемодателя дружество – поръчител.
Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за
потребителя били на практика неосъществими за него, особено предвид
обстоятелството, че той търсел паричен кредит в сравнително нисък размер .
Поради това, не само правно, но и житейски необосновано било да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция в размер от сумата по договора или две лица- поръчители, които да
отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания.
Прави се извод, че поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че
са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи" към
единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да
си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „И. А. М."
АД дружество. Това дружество е именно ответникът в настоящия процес - „Ф.
Б." ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем, тъй като
заемодателя е собственик на капитала на дружеството-гарант.
Кредиторът не включил възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР, като по този начин заобиколил нормата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Ищецът също счита, че самият договор за предоставяне на
поръчителство № ...бил изначално лишен от основание, тъй като по силата на
посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставяла
услуга.
Повдига и възражение за нищожност на договора за поръчителство,
поради противоречие с чл. 138 -148 ЗЗД.
На практика със сключване на договора за поръчителство се целяло да се
заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за
поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде
разпределено като печалба на „И. А. М.“ АД. С договора за поръчителство не
се търсело реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „И. А. М.“ АД,
доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „И. А. М.“ АД,
кредиторът плаща вземането си сам на себе си.
Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради
накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като
възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия
заем.
Ищецът предявява кумулативно обективно съединени искове срещу
ответното дружество на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55,
ал. 1, предл. от ЗЗД за претърпените имуществени вреди в размер на сумата
200 лева, платено по договор за поръчителство. Моли съда да осъди на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата в размер на 50 лева частичен
иск от общо 200 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен
договор за поръчителство № 4175989, сключен между страните, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
2
окончателното изплащане на вземането , направените по делото съдебни и
деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение. В хода на
производството съдът е допуснал увеличение размера на иска.
Ответникът оспорва допустимостта и основателността на иска. Прави
искане за присъединяване на настоящото производство към по-рано заведено
производство.
Предлага тълкуване на понятието „добри нрави“. Посочва, че
гаранционната сделка има основание – услуга предоставена на кредитора за
сметка на заемателя, като предоставянето на такива услуги е предмет на
дейността на „Ф. Б." ЕООД. Възразява, че действителността на договора за
заем не касае гаранционната сделка, която имала самостоятелно битие. Моли
съда да отхвърли иска и да му присъди сторените разноски.
Съдът намира иска за допустим, но неоснователен. Както сам ищецът
правилно посочва, договорът за поръчителство е акцесорен на договора за
потребителски кредит. Аргументи, че този договор е сключен като резултат от
прилагане на неравноправна клауза в договора за кредит могат да се слушат
само при условие, че тази клауза е предмет на същото съдебно производство,
или че клаузата вече е била обявена за неравноправна в приключило съдебно
производство. Поради това неоснователно е позоваването на чл. 22 ЗПК,
доколкото валидността на акцесорният договор може да се преценява по реда
на ЗПК само с оглед действителността на основния договор.
Същото се отнася и до приложението на чл. 26 ЗЗД. Когато основанията
за нищожност на един договор се намират в друг договор, то договорите
следва да се разглеждат съвместно, или в последователност от обуславящия
към обусловения.
В случая договора за потребителски кредит не е въведен от ищеца като
предмет на делото и няма данни този договор да е бил предмет на приключило
производство. Независимо от неоспореното обстоятелство, че кредиторът по
договора за потребителски кредит и настоящият ответник са капиталово
свързани лица, те са самостоятелни субекти. Недопустимо е съдът да се
произнася по валидността на правоотношения между ищеца и неучастващо в
производството лице.
Поради техническа грешка в протоколите и книжата по делото
дружество „И. А.М.“ АД неправилно е посочено като трето лице-помагач.
Това качество дружеството не е придобивало. Действителното му
процесуално положение е на трето неучастващо лице, от което е изискана и
предоставена информация. Съдът не може да съобразява отношенията на
това дружество с ищеца нито в диспозитива, нито в мотивите на това
решение.
Иска следва да бъде отхвърлен, а ищецът да заплати на ответника
разноски в размер на 360 лева юристконсултско възнаграждение.
Съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО кумулативно обективно съединените искове на
Й. С. А. ЕГН-********** срещу „Ф. Б." ЕООД ЕИК ..., предявени на
основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. от ЗЗД за
претърпените имуществени вреди в размер на сумата 241,45 лева, платени по
договор за поръчителство № ..., сключен между страните, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 360 лева
юристконсултско възнаграждение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4