Р Е Ш Е Н И Е
Номер 927 19.04.2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На
двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина
Петкова
Секретар Милена Манолова
като
разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско
дело номер 1344 по описа за 2018 година
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод исковата молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ №
4, Бизнес Парк София, сграда 6, действащ чрез упълномощения си процесуален
представител адв.З.Ц., с която е предявил
срещу ответника З.И.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1 вр. с чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на
ответника, че същия дължи на ищеца сумата от общо 915.67лв., от която сумата от
20.51 лв., представляваща
главница, съответстваща на общата стойност на телекомуникационните услуги за
периода от 05.12.2015 г. до 04.02.2016 г. по договор за мобилни услуги от
26.06.2015г. и Приложение към договор за мобилни услуги от 26.06.2015г., сумата
от 492.60 лв.-- главница, представляваща сбор от общата стойност на незаплатените
лизинговите вноски, от които за мобилно устройство Samsung Galaxy Core Dual White в размер на 53,70 лв. за периода от
05.12.2015 до 04.03.2016 г., а за мобилен апарат Samsung Galaxy S4 Black Edition в размер на 438,90 лв. за периода от
05.12.2015 г. до 05.11.2016 г., дължими по договор за лизинг от 20.12.2013г. и
договор за лизинг от 28.07.2014г., и сумата от 402.56 лв. - главница, представляваща общата стойност на дължимите
неустойки, от които 201,28 лв., дължими в резултат на предсрочното прекратяване
по вина на ответницата на договор за мобилни услуги от 26.06.2015г. за периода
от 25.01.2016г. до 26.06.2016г., и сумата от 201.28 лв., дължими за предсрочно прекратяване по вина на
ответницата на Приложение към договор за мобилни услуги от 26.06.2015г.,
начислени за периода от 25.01.2016г. до 26.06.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК– 25.10.2017 г. до изплащането й, за които вземания ищецът се е снабдил
със заповед № *** от 26.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № ***/2017г. по описа на БРС. Представени са писмени
доказателства. Претендира присъждане на направените в настоящото исково и в
заповедното производство разноски. В съдебно заседание ищецът, редовно уведомен
не изпраща представител. Депозира писмени становище, в което претендира
уважаване на исковете и присъждане на разноските по делото.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответницата З.И.Б., чрез упълномощения си процесуален представител –
адв. Г.Н. е депозирала писмен отговор, в който е заявила, че не оспорва, че
между страните са възникнали твърдените от ищеца договорни отношения по
доставяне на мобилни услуги и мобилен апарат, но е оспорила твърденията на
ищеца за неплатени парични задължения на сочените в исковата молба основания и
размери, за което е изложила подробни съображения. Не ангажира доказателства. В съдебно заседание, чрез упълномощения си процесуален
представител ответницата поддържа писмения си отговор и моли за отхвърляне на
исковете. Представя писмени бележки.
Бургаският районен съд, след като
взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона,
намира за установено следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл.
92 и чл. 86 от ЗЗД.
Със
заповед № *** от 26.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и допълнителна заповед № *** от 15.11.2017г., двете издадени по гр.д.
№ ***/2017г. по описа на БРС е
разпоредено ответницата З.И.Б. да заплати
на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД
сумата от 915.67 лева – сборно вземане от неплатени такси по сертификат за пакетни услуги Globul
Combo от 13.12.2012г.; договор за лизинг от 20.12.2013г., договор за мобилни
услуги № *** и договор за лизинг от 20.12.2013г., допълнително споразумение по
програма „Заедно” към договор № ***и договор за лизинг от 28.07.2014г., договор
за мобилни услуги от 26.06.2015г. и приложение към договор за мобилни услуги от
26.06.2015г. ,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
– 25.10.2017 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 385 лева - разноски по делото, включващи
сумите 25 лева за държавна такса и 360 лева за адвокатско възнаграждение.
Видно от данните по изисканото и приложено ч.гр.д. № ***/2017г.
по описа на БРС, длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес,
както и няма данни за трудовата му заетост. Предвид това с оглед дадените
указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422
от ГПК настоящите установителни искове за дължимост на сумите по горепосочените
фактури, които вземания допълнително е
уточнил в настоящото производство.
По делото
са представени сключени между страните договори за мобилни услуги от 2012г. и
2013г. Представено е и изпратено от
ищеца до ответницата писмо в отговор на нейно запитване до ищеца от
15.04.2015г., в което последният я е уведомил, че има възможността да сключи с него нов договор
за мобилни услуги без заплащане на начислените й по предходните договори
неустойки от 340.78 лв.
По делото страните, че спорят, че въз
основа на сключен помежду им договор за
мобилни услуги от 26.06.2015г. и приложение към него от същата дата помежду
им е възникнало твърдяното от ищеца облигационно правоотношение, по силата на които ищецът се е задължил да
предоставя на ответницата мобилна услуга по програма „Резерв“ на месечна
стойност от 13.99 лв. за срок от 24 месеца.
Ищецът
претендира установяване на дължимостта на сумата
от 20.51 лв. - представляваща главница,
съответстваща на общата стойност на телекомуникационните услуги за периода от
05.12.2015 г. до 04.02.2016 г. по договор за мобилни услуги от 26.06.2015г. и
Приложение към договор за мобилни услуги от 26.06.2015г.
По
делото са представени издадени от ищеца фактури от 05.01.2016г. и от 05.02.2016г.,
в които не е ясно какви точно са ползваните от нея мобилни услуги и съответно начислените
за заплащане от ответницата суми за мобилен номер *** съгласно сключения между страните
договор от 26.06.2015г. и приложение към него. Фактурите представляват
едностранни, изходящи от ищеца изгодни за
него изявления, които при липса на други доказателства в подкрепа на
дължимостта на начислените в тях вземания, сами по себе си нямат
доказателствена стойност за посочените в тях суми. Ето защо съдът намира, че
тъй като ищецът не проведе успешно пълно и главно доказване за установяване на
твърденията си за наличието на соченото вземане към ответницата на стойност 20.51 лв. за дължимо
възнаграждение за предоставени телекомуникационни услуги за периода от
05.12.2015 г. до 04.02.2016г. по договор за мобилни услуги от 26.06.2015г. и приложението му него,
този иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По
отношение на иска за дължимост на сумата от 492.60 лв. – главница по договор за лизинг от 20.12.2013г. и договор
за лизинг от 28.07.2014г., представляващи общата стойност на незаплатените
лизинговите вноски, от които за мобилно устройство Samsung Galaxy Core Dual White в размер на 53,70 лв. за периода от 05.12.2015 до 04.03.2016 г., а за мобилен
апарат Samsung Galaxy S4 Black Edition в размер на 438,90 лв. за периода от 05.12.2015 г.
до 05.11.2016г.:
Въпреки
изричните указания на съда, ищецът е представил напълно нечетливи копия от
горепосочените два договора за лизинг, поради което съдът не може да провери
твърденията му за наличието на валидно възникнали между страните облигационни
правоотношения по посочените два договора за лизинг и клаузите по тях. Отделно
от това, съдът констатира, че начислените като дължими лизингови вноски в
представените по делото фактури не кореспондират на твърденията в исковата
молба, като наред с това начисленията за лизингови вноски във фактурите са
крайно неясни /без посочен период, лизингова вещ, за която се отнася вноската и
др./. Освен това както бе отбелязано по-горе издадените от ищеца фактури
представляват едностранни негови изявления, удостоверяващи изгодни за него обстоятелства,
поради което с оглед липса на други годни доказателства в подкрепа на
твърденията му за дължими от ответницата лизингови вноски на твърдяната
стойност и за посочените лизингови вещи, искът за дължимостта им се явява
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, тъй като ищецът не доказа
наличието на такива валидно възникнали изискуеми вземания към ответницата.
По
отношение на иска по чл. 92 от ЗЗД за дължимост на
неустойка в размер на 402.56 лв.,
представляващи общата стойност на дължимите неустойки, от които 201.28 лв.,
дължими в резултат на предсрочното прекратяване по вина на ответницата на договор
за мобилни услуги от 26.06.2015г. за
периода от 25.01.2016г. до 26.06.2016г., и сумата от 201.28 лв., дължими за предсрочно прекратяване по вина на ответницата
на Приложение към договор за мобилни услуги от 26.06.2015г., начислени за
периода от 25.01.2016г. до 26.06.2017г., съдът намира следното:
Съгласно
чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза договор за мобилни
услуги от 26.06.2015г. и в Приложение към договор за мобилни услуги от
26.06.2015г. Следва да се отбележи, че
неустоечна клауза е уговорена само в договора за мобилни услуги от 26.06.2015г. и тя предвижда която в случай на прекратяване на
договора през първоначалния уговорен
срок от 24 месеца, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни
абонаменти за всеки номер. Поради липса на уговорена неусточена клауза в Приложение към договор
за мобилни услуги от 26.06.2015г., съдът намира, че само на това основание
поради липса на такова договорено вземане искът за дължимостта на сумата от
201.28 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване по вина на ответницата на
Приложение към договор за мобилни услуги от 26.06.2015г., начислени за периода
от 25.01.2016г. до 26.06.2017г., се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
По отношение на претенцията за
неустойката, уговорена в договора за мобилни услуги от 26.06.2015г. ищецът
твърди, че поради договорно неизпълнение на задълженията на ответника за
заплащане на ползвани далекосъобщителни услуги и лизингови вноски по за
горепосочения период, е прекратил едностранно предсрочно договора с ответницата
и е ангажирал отговорността му да заплати уговорената в договора неустойка в
размер на 201.28 лв.
Следва
да се отбележи, че съдът следи за валидността на неусточената клауза,
независимо дали са налице възражения на ответната страна в тази насока.
Съгласно чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
В случая съдът констатира, че процесната неустойка е уговорена за период
от датата на прекратяване на договора до
оставащия края на договора, който е със срок 24 месеца. Предвид това с оглед
срокът на процесния договор от 24 месеца, едностранно уговорената в полза на
ищеца неустойка в размер на месечна абонамента такса за услуга, която не е
предоставена и не е ползвана от потребителя, е необосновано висока и създава
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя
на услугата. Тази клауза е едностранно уговорена по предварително изготвени
условия само в полза на ищеца, като за потребителят, каквото качество има
ответницата, не е предвидена реципрочна възможност също да прекрати договора
предсрочно при каквито и да е обстоятелства. Ето защо по гореизложените
съображения съдът намира, че процесната неустоечна клауза, на която ищецът
основава вземането си срещу ответника за претендирана искова сума, е нищожна на
основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, тъй като противоречи на закона
съобразно нормата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
Предвид нищожността на посочената клауза,
то в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, вр. ал. 5 ЗЗП. в тази си част договорът изобщо
не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. Отделно от
горното следва да се отбележи, че ищецът не доказа твърденията си кога е било
прекратено договорното правоотношение с ответницата и по какъв начин той,
упражнявайки правото си да прекрати договора, е уведомил другата страна
–ответника, а надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е
един елемент от кумулативните изисквания на правопораждащия фактически състав
на вземането за неустойка. В случая по делото представената по делото покана за
доброволно плащане няма данни нито за кой договор се отнася, нито съдържа яснота за просрочените
вземания по вид и период и няма данни изобщо да е достигнала до ответницата, а
дори и да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на
договора, то това разваляне е станало едва с получаване на препис от същата от
ответницата и далеч след съставянето на процесната фактура, с която е начислена
неустойката, което означава, че към момента на съставяне на фактура за
начисляване на претендираната неустойка не са били налице предпоставките за
дължимост на това вземане. По изложените съображения съдът намира, че тъй като
ищецът не е доказал, че е уведомил ответницата за прекратяването на договорните
правоотношения преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, извън
мотивите, изложени по-горе, липсва изискуемост на неустоечното вземане, и същия
следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното искът за дължимост на претендираната от ищеца
неустойка от 201.28.лв. по договора
за мобилни услуги от 26.06.2015г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли като
такъв.
Поради неоснователността на главните искове,
следва да се отхвърли и акцесорната претенция за дължимост на претендираната законна лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК– 25.10.2017 г. до изплащането им.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК поради
изцяло отхвърляне на исковете, в полза на ответницата следва да се присъдят
направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, действащ чрез упълномощения си процесуален представител адв.З.Ц.,
ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата З.И.Б., ЕГН: **********,
с адрес: ***, че на основание чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр.
с чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД същата дължи на
ищеца сумата от общо 915.67 лв. /деветстотин и петнадесет лева и шестдесет и седем
стотинки/, от
която сумата от 20.51
лв.
/двадесет лева и петдесет и една
стотинки/, представляващи главница, съответстваща на общата стойност на
телекомуникационните услуги за периода от 05.12.2015 г. до 04.02.2016 г. по договор
за мобилни услуги от 26.06.2015г. и Приложение към договор за мобилни услуги от
26.06.2015г., сумата от 492.60 лв. /четиристотин деветдесет и два лева и
шестдесет стотинки/ - главница, представляваща сбор от общата стойност на
незаплатените лизинговите вноски, от които за мобилно устройство Samsung Galaxy Core Dual White в размер на 53,70 лв.
за периода от 05.12.2015 до 04.03.2016 г., а за мобилен апарат Samsung Galaxy S4 Black Edition в размер на 438,90
лв. за периода от 05.12.2015 г. до 05.11.2016 г., дължими по договор за лизинг
от 20.12.2013г. и договор за лизинг от 28.07.2014г., и сумата от 402.56 лв. /четиристотин и два лева и
петдесет и шест стотинки/ - главница, представляваща общата стойност на
дължимите неустойки, от които 201,28 лв., дължими в резултат на предсрочното
прекратяване по вина на ответницата на договор за мобилни услуги от
26.06.2015г. за периода от 25.01.2016г. до 26.06.2016г., и сумата от 201.28 лв., дължими за предсрочно прекратяване
по вина на ответницата на Приложение към договор за мобилни услуги от
26.06.2015г., начислени за периода от 25.01.2016г. до 26.06.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК– 25.10.2017 г. до изплащането й, за които вземания ищецът се е снабдил
със заповед № *** от 26.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № ***/2017г. по описа на БРС.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6 за осъждане на З.И.Б.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
направените в настоящото производство и в производството по.гр.д. № ***/2017г.
по описа на БРС разноски.
ОСЪЖДА на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк
София, сграда 6 ДА ЗАПЛАТИ на З.И.Б.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК направените по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. /четиристотин лева /.
Решението може да се обжалва пред
Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала! ММ