Мотиви към присъда
№ 5/ 03.02.2020 г., постановена по НЧХД№ 409/ 2019 г. по описа на РС-
Димитровград.
1. Против П. Д.Г., род. на *** ***, б.гр., средно
образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан, е депозирана тъжба, с която е обвинен в това, че на 28.07.2019
г., в района на гр. Димитровград е
причинил на А.И. *** лека телесна повреда, представляваща разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, изразяваща се в хематом на
клепачите на лявата вежда, хематом на клепачите на лявото око, кръвонасядане и
разкъсно – контузни рани по лигавицата на долна и горна устна, кръвонасядане на
лявата ушна мида, леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието,
без да е изпаднал в кома, охлузвания по двете ръце и лявата поясна област,
счупване на носа - престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
2. Съдът е приел предявен в това производство за
съвместно разглеждане и гражданки иск от А.И. И., ЕГН **********,***, съдебен
адрес- адв. Н. К. ***, да бъде осъден П.
Д.Г. да му заплати на сумата в размер на 5,000.00(пет хиляди лева) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на
описаното в тъжбата деяние, ведно със закона лихва върху тях, считано от дата
28.07.2019 г.
3. ПОВЕРЕНИКЪТ – адв. Н. К. при ХАК поддържа тъжбата, моли за признаване
на подсъдимият за виновен и освобождаване от наказателна отговорност по реда на
чл. 78а от НК, уважаване на гражданският иск.
4. ЗАЩИТНИКЪТ- адв. А. *** пледира за недоказаност на
обвинението и отхвърляне на гражданският иск. Алтернативно моли за приложение
на чл.78а от НК.
5. ПОДСЪДИМИЯТ - П. Д.Г. не се признава за виновен.
Съдът намира:
Приложим
закон:
6. НАКАЗАТЕЛЕН
КОДЕКС(НК).
Чл. 130. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който
причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129,
се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с
пробация.
Факти по
делото.
7. Подсъдимият и тъжителят се познавали. Първият
живеел в гр. Чирпан, вторият – в гр. Димитровград. Имали общи интереси-
занимавали се с бойни спортове, подсъдимият тренирал бокс, а тъжителят- смесени
бойни спортове. Имали и обща позната- М., с която подсъдимият имал и интимна
връзка в началото и средата на 2019 г. По този повод , отношенията между
страните по делото не били добри, имали пререкания. Към 27.07.2019 г. подсъдимият бил прекратил
връзката си с това момиче, но желаел да подновят отношенията си. Тъжителят се
обадил на подсъдимият по телефона и поискал да се срещнат на същата дата. Постигнали уговорка и двамата се срещнали на
автобусна спирка, находяща се между кв. Вулкан и кв. Черноконево на гр.
Димитровград, като подсъдимият отишъл на мястото със собствен автомобил „***,
заедно със св. **и друг свой познат. В течение на срещата, тъжителят
предупредил подсъдимият да не се занимава с посоченото момиче, двамата си
разменили удари, а присъствалите на срещата лица успели да ги разделят, като
всеки от участниците се качил в автомобила си и се отделили. На следващият ден-
28.07.2019 г., тъжителят отново се обадил на подсъдимият по телефона и поискал
да се видят, да се разберат , с уговорката, че до физически сблъсък нямало да
се стигне. Подсъдимият в това време се намирал в гр. **на заведение, заедно със
св. **. Съгласил се да се видят и поискал **да управлява посоченият по- горе
автомобил **, отправили се на уговореното място- съвпадащо с това, където в
предходния ден се срещнали. Към 21:00
часа , тъжителят говорил по телефона със св. **и му съобщил за срещата си с
подсъдимият. Самият **бил заедно със св.**в кв. Черноконево, потеглили към
централната част на гр. Димитровград с
автомобил, управляван от св. **. Преминавайки по пътя, възприели тъжителят,
който се движел с мотор в обратна посока към спирката, описана по- горе. **попитал **накъде отива тъжителя и
последният му отговорил, че се е
отправил към уговорената среща. **преценил, че тъй като било замесено
момиче, това можело да свърши зле за приятеля му- тъжителя, затова обърнал
колата и се отправили след последния.
През това време тъжителят вече стигнал на уговореното място. Там бил и
подсъдимият , заедно със св. **и трето лице „**“. Непосредствено след това,
автомобилът , управляван от св. **се приближил, водачът възприел спрялата кола
и група хора, превключил на дълги светлини. Това позволило на **и **да видят,
как тъжителят лежал на земята, а подсъдимият му нанасял удари с ръка и крак ,
включително в главата. Подсъдимият и неговата компания след като възприели
приближаващият се автомобил се качили на своята кола и избягали. **и **спрели
до падналият тъжител, започнали да му оказват помощ. Тъжителят изглеждал
зле, лежал безпомощно на земята, от
едната страна главата му била подута, с дупка в нея според св. **ов, който
бършел кръвта му. Питали го какво е станало, а тъжителят отвърнал, че не помнел
всичко, само знаел, че го нападнали с бухалки, ударили го и той вече не помнел
нищо. След това отказал помощта на приятелите си, казал, че нищо му няма,
почнал да пита за мотора си, за каската си, слезнал от колата на **, качил се
на мотора си и се отправил към РУ- МВР- Димитровград. **и **потеглили след
него, но св. **спрял автомобила на бензиностанция „**“ за да зареди с гориво,
провел телефонен разговор със сестра си, а в последствие преминали покрай
полицейското управление, където видели мотора на тъжителя. Спрели там и разбрали, че тъжителя е при полицаите. **прибрал
**у дома му, заедно с трето неустановено лице отишли до болницата, тъй като
разбрали, че тъжителя е отведен там за преглед. Излизайки от болничното заведение
бил придружен от полицаи, които поискали от **да прибере тъжителя в дома му.
Качвайки го на автомобила обаче на тъжителят му станало лошо и започнал да
повръща. **и другото момче решили, че трябва да откарат незабавно пострадалият
в болницата в гр. Хасково, тъй като според тях не му обърнали много внимание в
гр. Димитровград, където само му зашили раните. В гр. Хасково, МБАЛ поставили
тъжителя на системи, започнали обгрижването му. В същото време св. И.а / майка
на тъжителя/била у дома си, опитвала да се свържи със сина си по телефона,
който бил обаче изключен дълго време. Към 02:00 часа обаче **успял да се свърже
с И.а, казал `и, че се намират в болницата в Хасково, пресъздал ситуацията. И.а
незабавно потеглила със съпруга си , на място се видяла със сина си. Той
говорил несвързано, искал да се върне у дома си при баба си, но последната била
починала отдавна.. Прибрали го у дома, но състоянието му било силно влошено.
Повръщал кръв, кървял, носът му бил изкривен, висял. На следващият ден отишли и
потърсили специализирана помощ в МБАЛ- Хасково, където тъжителят постъпил в
неврохирургия на 01.08.19 г. и пролежал там до 04.08.19 г. На 05.08.129 г. бил
прегледан от съдебен лекар- д- р Е., който установил, че тъжителят имал контузия
на главата- разкъсно контузна рана на лявата вежда, хематом на клепачите на
лявото око, кръвонасядане и разкъсно контузни рани по лигавицата на долна и
горна устна, кръвонасядане на лява ушна мида, леко мозъчно сътресение със
степенно помрачаване на съзнанието , без да е изпаднал в кома. Охлузвания по
двете ръце в лявата поясна област.
Нараняванията в областта на главата били причинени най- вероятно от
удари с юмрук, а охлузванията били получени при падане на терен. Не е била
правена операция на носа, въпреки счупването , което е зараснало спонтанно.
Кървенето при кашляне и носа било с неустановена причина и изисквало специално
медицинско заключение/ преглед/ , който не бил направен. По отношение на
сътресението на мозъка , то е било възможно да се определи с по- висока точност
към момента на травмата , а последващите данни не могат да се използват
коректно. Престоят в неврохирургия обаче доказвал степенното помрачаване на
съзнанието. Срокът за възстановяване на счупването на носа бил до 20 дни, за разкъсно – контузните рани- 20
дни, за охлузванията и кръвонасядането- до 15 дни. След инцидента тъжителят
излезнал в отпуск по болест, но в последствие бил освободен от работа, тъй като
използвал много болнични. Към момента видимо бил отслабнал, кървенето от носа
продължавало, по съвет на личен лекар, ако това продължавало, щели да го
изпратят на специализирани прегледи.
8. Към моментна на постановяване на присъдата
подсъдимият не е бил осъждан или освобождаван от наказателна отговорност по
смисъла на НК.
9. Горните факти се установиха от показанията на
свидетелите, заключение на съдебен лекар и устен доклад, както и справка за
съдимост.
Правни
изводи за съставомерност.
10. По това дело безспорно се установи, че на
28.07.2019 г., в района на гр. Димитровград
подсъдимият е причинил на А.И. *** лека телесна повреда, представляваща
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, изразяваща се в
хематом на клепачите на лявата вежда, хематом на клепачите на лявото око,
кръвонасядане и разкъсно – контузни рани по лигавицата на долна и горна устна,
кръвонасядане на лявата ушна мида, леко мозъчно сътресение със степенно
помрачение на съзнанието, без да е изпаднал в кома, охлузвания по двете ръце и
лявата поясна област, счупване на носа - престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
11. Всъщност основната защитна теза е, че макар и
подсъдимият да е бил на посоченото място и време, то той не е причинител на
телесната повреда,тъй като когато се е явил там, тъжителят е вече наранен. В
тази връзка са неговите обяснения, подкрепени от показанията на св. **.
12. От друга страна са показанията на св. **и **, които
като очевидци твърдят, че възприемат как подсъдимият удря падналият вече
тъжител на земята.
13. Съдът дава вяра на втората група доказателства,
които са логични и житейски оправдани.
14. Несъмнено се установи, че страните по делото са
млади мъже, в добра физическа кондиция, с познания по бойни спортове, познавали
са се и не са имали причини , да бъдат в добри отношения преди случаят.
15. Безспорно пресечна точка в техните отношения, тя и
причина за да бъдат недобри е момиче на има М., с което подсъдимият е бил в
интимни отношения преди случая, а към 28.07.19 г. е правил постъпки да бъде с
нея.
16. От друга страна по една или друга причина, тъжителят
сее противопоставял на възстановяване на тази връзка.
17. В резултат на това, ден преди процесният случай,
подсъдимият и тъжителят са имали физически сблъсък, който е прекратен от
присъствалите други лица. Причина за това е била М.. Поводът не е от съществено
значение- кой на кого се е обадил. Важното е, че инцидент се е състоял, за него
знаят най- малко св.**, както и св. **и **.
18. Инцидента се е случил на неоживено място, което
лесно може да се идентифицира- спирка между кв. Вулкан и кв.Черноконево в гр.
Димитровград , намираща се на практика извън населени райони.
19. Несъмнено пак така се установи, че е имало уговорка
на следващият ден двамата отново да се срещнат на същото място. Тук спор няма ,
а и подсъдимият и св.**не отричат.
20. Ясно е , че тази среща се е осъществила, спор тук
също няма. За станалото е без съществено значение кой е нейният инициатор,
важното е , че находящият се в отдалечено населено място- гр. Чирпан, подсъдим,
заедно със свои приятели, между които и св. **се е отправил към известното му
от предходният ден место. По това обстоятелство също не се спори.
21. Твърдението на подсъдимият е, че идвайки на място ,
тъжителят е бил паднал и окървавен, а след като вижда фарове на приближаваща се
кола(в която както се оказва са приятели на тъжителя- **и **), подсъдимият и
групата лица около него , с цел да не бъдат наранени се е отдалечила от
инцидента.
22. Твърдението е очевидно нелогично и оборено от
показанията на **и **.
23. Те знаят за срещата, разминават се в противоположни
посоки с тъжителя, докато той управлява мотоциклет,за да отиде на място.
Знаейки за причината на тази среща и за способностите на двамата, предвид и
факта, че са наясно за обострените отношения между тях, логично и житейски
оправдано е казаното от тези свидетели- че обръщат колата с идеята да предпазят
тъжителя от физически сблъсък.
24. В един кратък период от време, през което изминават
между два- три километра с автомобила(а и разстоянието е ноторно на съда), те
възприемат на фарове лек автомобил, тъмен на цвят, три прави лица, едното от
които нанася удари по паднало лице, в близост до автомобила – мотоциклет.
25. Логично е, да приемат, че падналият е тъжителя,
предвид и мотоциклета, мястото на срещата и всички описани ясни за тях
обстоятелства, касаещи срещата.
26. Не е трудно да идентифицират и лицето, което нанася
удари. Те познават подсъдимият, той има ясна отлика с едно от лицата, което е
присъствало- **- най- малко е по- нисък на
ръст.
27. Двамата свидетели са категорични, че не **, а подсъдимият
нанася удари по падналият тъжител.
28. Всъщност освен тяхната категоричност, логиката е
именно такава- двамата имат конфликт, двамата са „бойци“, двамата са имали
предходен физически сблъсък, двамата имат отношение с едно и също момиче. Става въпрос заличен конфликт,
за отношения,предполагащи лично да бъдат уредени. Така и показанията на **и **са
житейски и логично оправдани.
29. Обясненията на подсъдимия и показанията на **от
своя страна пък не могат да бъдат приети за достоверни. Трудно може да се
приеме на база така установеното, че подсъдимият е на мястото , след като се е
придвижил от гр. **до там, след предходен физически сблъсък, след като в
числено превъзходство възприемат тъжителя,който
е „пречка“ пред поставената от подсъдимият цел- да бъде с момичето, като
всичко това е само да си „говорят“. По- скоро става въпрос за вендета,
представляваща масиран побой над тъжителя.
30. Косвено , но важно за случая е, че времето на
предвижване на **и **към спирката след тъжителя е твърде кратко, за да може
някой друг , извън кръга на посочените тук лица да причини на тъжителя побой.
Така заявеното от подсъдимият и св.**, че възприемат тъжителя вече бит не
кореспондира с житейската логика.
31. За съда е ясно, защото е установено по изискуемият
начин, че именно подсъдимият нанася на посоченото време и място побой над
тъжителя.
32. А този побой води и до причинени телесни повреди на
тъжителя, а именно: хематом на клепачите на лявата вежда, хематом на клепачите
на лявото око, кръвонасядане и разкъсно – контузни рани по лигавицата на долна
и горна устна, кръвонасядане на лявата ушна мида, леко мозъчно сътресение със
степенно помрачение на съзнанието, без да е изпаднал в кома, охлузвания по
двете ръце и лявата поясна област, счупване на носа. Тези наранявания
кореспондират с изискванията за лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.
33. Съдът кредитира устният доклад и заключение на
вещото лице, относно механизмът за причиняване на уврежданията. В частност,
нараняванията по главата е възможно да са причинени от удари с ръка. В комплекс
с показанията на **и **е несъмнено, че удари е имало, те са нанесени от
подсъдимият , те увреждат здравето на тъжителя по посоченият начин.
34. Престъплението е извършено умишлено при условията
на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК- подсъдимият е съзнавала
общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала настъпването на тези последици.
За
наказанието
35. За
извършеното престъпление са налице предпоставките на чл. 78а от НК, тъй като за
умишленото престъпление по чл. 130, ал.1
от НК се предвижда наказание по- леко от наказанието лишаване от свобода
до три години; състава на специалната норма не включва причинени от
престъплението имуществени вреди, такива липсват.
36. Подсъдимият е неосъждан по смисъла на НК.
37. При
определяне размера на дължимото наказание глоба, съдът взе предвид смекчаващите-
степента на обществена опасност в наказателен аспект от конкретното деяние,
липса на данни, че проявява стремеж за извършване на престъпления извън
концентрацията `и към семейството Гочеви, и отегчаващите отговорността
обстоятелства-възрастта на жертвата,
като отмери наказанието при превес на смекчаващи- в минимален размер на
1.000,00 лева.
За
гражданки иск и разноски.
38. С оглед признаването на подсъдимият за виновен в
извършен деликт, искът, който е допустим и с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, е основателен също. Налице е деяние, извършено виновно от делинквента, в
пряка и причинна връзка на което са претърпени неимуществени вреди на
пострадалото лице. Тези вреди са изразени в болки и страдания.
39. Отчитайки степента на нараняванията, с оглед
интензитета им, тежсото състояние на подсъдимият, което има отзвук в социалния
и личен живот и до момента, болките страданията , които е търпял, предвид и поискания размер, който ще
удовлетвори пострадалото лице, при условията на чл. 52 от ЗЗД и по
справедливост, съдът счете, че искът е доказан в пълен размер и осъди
подсъдимата да заплати сумата от 5,000.00 лева, така както ищеца смята, че е
достатъчна да компенсира вредите. Следва да се присъди и лихва върху нея,
считано от датата на деликта до окончателното `и изплащане.
40. С оглед признаването му за виновен, подсъдимият следва да репарира направените по делото
разноски от страна на обвинението в размер на 662.00(шестстотин шестдесет и два
лева) лв.
Мотивиран така , съдът постанови своята присъда.
Съдия:
