Р
Е Ш Е
Н И Е №
……
Гр.
София, 13.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на тридесети
май през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия :
Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 13230 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение 391761/23.04.2018 г., СРС, 162 с - в по
гр. д. № 57901/2017 г. е признато за
установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявени от „С.в.“
АД, ЕИК *********, че Р.Д.Д. дължи сумата от 1 047, 95 лв., представляваща
стойността на доставени В и К услуги през периода м. 04.2014 г. - м. 02.2017
г., фактурирани в периода 01.05.2014 г. - 24.03.2017 г., в имот, находящ се в
гр. София, ж. к. „*********ет. ******, с клиентски номер **********, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 01.06.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 305, 63 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
30.06.2014 г. - 25.03.2017 г. за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.06.2017 г. по гр.д. № 36025/2017 г. по
описа на СРС, 162 състав, като искът по главницата е отхвърлен над уважения
размер от 1 047, 95 лв. до пълния предявен размер от 1 794, 73 лв.,
представляваща стойността на доставени В и К услуги през периода м. 07.2011 г.
- м. 03.2014 г., фактурирани през периода 22.08.2011 г. - 30.04.2014 г., а иска
за лихви за забава е отхвърлен за разликата над уважения размер от 305, 63 лв.
до пълния предявен размер от 578, 12 лв., обезщетение за забава върху
главницата за периода 22.09.2011 г. - 29.06.2014 г. Страните са осъдени
съразмерно за разноски, като ответницата е осъдена за разноски в исковото и
заповедното производства.
Недоволна от
решението в уважителната част е останала ответницата Р.Д.Д., която
го обжалва в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. В жалбата се твърди, че в оспорените части
решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон. Поддържа се, че са неправилни изводите на съда
за спазване на процедурата по разпределение на количествата доставени В и К в
процесния имот в периода от страна на дружеството доставчик на база живущи,
доколкото монтираните в имота водомери са били неизправни. Твърди се още, че
решението е постановено на база писмените
доказателства, представени от ищеца, които са били изрично оспорени,
освен това са представени извън определения от съда срок. Приетата пред СРС
комплексна експертиза е изготвена само въз основа на доказателствата,
представени от ищеца, като ищецът не е представил в оригинал писмените
доказателства, в нарушение на чл. 183 ГПК. Други конкретни пороци на решението и
съображения не са изложени във въззивната жалба. Моли да се отмени решението в
оспорената част. Претендира разноски в производството, съгласно списък.
Въззиваемата
страна - ищецът „С.в.“ АД, редовно призован, не взема становище по жалбата.
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно
и за спазване на императивните материално правни норми.
Обжалваното
решение е валидно и процесуално допустимо в оспорената част.
Исковата молба
е подадена от „С.в.“ АД след издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 36025/2017 г. на СРС, 162 с - в
и подадено, в срока на чл. 414 ГПК, възражение от Р.Д.Д..
Като прецени събраните по делото
доказателства, както и доводите във въззивната жалба, настоящият състав приема
следното :
В съответствие с общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже,
при условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по доставка на вода и отвеждане на
отпадъчни води, както и че ищецът реално е доставил В и К услуги
на ответника в твърдяното количество, равняващо се на претендираната сума. За
уважаване на акцесорния иск е необходимо да се установи възникването на парично
задължение и неговата изискуемост, както и изпадане на длъжника в забава. В тежест на ответника е
било да установи, че е платил и не дължи суми по облигационното правоотношение,
респективно - правопогасяващите и правоизключващите си възражения по спора.
След преценка на доказателствата по
делото, въззивният съд споделя
изводът на СРС, че е доказано наличието на облигационно договорно правоотношение между
страните за доставка на В и К услуги, респ. качеството „потребител“ на В и К
услуги на ответника.
Съгласно § 1,
т. 2, б. "а" и б. "б. " от Допълнителната разпоредба на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на
закона са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В
този смисъл е уредено
качеството на потребителите и от Общите условия на ответното
дружество, като в тях е
предвидено, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и
К услуги.
Същата дефиниция е дадена и в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(наричана за краткост Наредбата), според който абонати, съответни потребители на
услуги В и К, са отделните собственици на имоти и лица, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилищни имоти.
Основателно и
съобразно материалния закон СРС е приел, че предоставянето на В и К услуги на
потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в
границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази
дейност - арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Според чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи или от съответния регулаторен орган, създаден
със закон или в изпълнение на концесионен договор.
В Наредбата е предвидено
още, в случай, че абонатите не са възразили срещу публично известните ОУ в 30
дневен срок от влизането им ви сила (т. е. в едномесечен срок от публикуването
им в централен ежедневник), остават сила ОУ. В случая няма твърдения
потребителя да е възразил срещу ОУ на доставчика.
Ответницата не е оспорвала в хода на процеса качеството си на собственик на
процесния имот, а от там и на потребител на вода и В и К услуги в смисъла вложен
в нормативната уредба. Фактът, че е собственик на имота се установява от представената пред СРС справка от
Агенцията по вписванията, като ответната страна не е спорила верността на
вписаните в същата обстоятелства.
Следователно, в съответствие с действащата
уредба, в оспореното решение СРС е приел, че по договора за доставка на вода и
В и К услуги за ответника е възникнало задължение за заплащане на вода за питейно - битови нужди за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*********ет. ******, с клиентски номер
**********.
Спорен по делото е обемът на
доставените реално услуги, тяхната стойност и за процесния период 22.08.2011 г.
- 25.03.2017 г.
Количеството
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез
монтираните на всяка водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., а за сгради - етажна собственост - въз основа на измереното количество,
отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от
време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите
за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер,
като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на
потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и
3 от Наредбата. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата, отчетените данни се
установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен случаите на отчитане по електронен път.
Съгласно чл. 39, ал. 3 от същата Наредба,
по изключение, разпределението на изразходваното количество вода и отчитането
на отведената и пречистената вода се извършват съобразно броя на обитателите на
жилищата. При липса на индивидуални водомери или неизправни
такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както
следва - по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател (чл. 23, ал. 4 и ал. 5, т. 1 от ОУ от 2006 г., респ. чл. 25, ал.
4 и чл. 8, т. 1 от ОУ от 2016 г.).
Пред СРС се представени карнетни листове, от които се
установява, че през процесния период в жилището е имало два водомера (за
студена и топла вода), но те не са били пломбирани. От приетата по делото комплексна съдебно - техническа
и счетоводна експертиза, която е оспорена общо от ответницата, без да се
ангажират конкретни доказателства във връзка с оспорването се установява, че в
настоящият момент в имота има два водомера с нови пломби, заведени в информационния масив на ищцовото дружество едва през
м. ноември 2017 г. - след исковия период. За исковият период потреблението е начислявано
на база двама потребители, като е направена корекция съобразно показанията на
общия водомер в сградата. Експертът по техническата част на експертизата уточнява,
че в карнетите е отразена липса на пломба на водомерите в исковия период, което
означава, че пломбата или е била повредена, или е имало теч някъде по трасето
преди водомера и водомерът не е отчитал реално изразходваното количество вода.
Според експертизата, ищецът е изчислявал доставката на
В и К услуги през процесния период на база живущите в имота лица, като
периодично е извършвал корекции, водещи до намаление на задълженията на
ответницата, съобразявайки разликата между начислените на база количества и
реално отчетените от общия водомер и индивидуалните водомери в останалите имоти
в сградата - етажна собственост.
Настоящият състав споделя становището на СРС, че заключението
на комплексната съдебно - техническа и счетоводна експертиза следва да се
кредитира, като компетентно изготвено.
Във връзка с основното възражение на процесуалния
представител на ответницата, което се поддържа и в настоящото производство
относно недоказаност на претенцията с доказателства, изходящи от ищцовото
дружество, следва да се посочи, че вземанията подлежат на доказване
преимуществено въз основа на съставени от ищеца документи, още повече, че в
случая става въпрос за потребление, което е отчитано на база живущи в имота, а
не въз основа конкретни показания на уреди за търговско измерване - водомери.
Основателно СРС е приел, че Р.Д. не е провела насрещно
доказване на твърденията си за различно количество доставка на В и К услуги.
Предвид изложеното, настоящият състав споделя изводите
на СРС, че е установена реалната
доставка на В и К услуги от ищеца в имота на ответницата през посочения период,
съгласно заключението на експертизата, като операторът на В и К услуги се е
съобразил с максималния праг на цените, определени с решения на КЕВР за
отчетните периоди.
Вещите лица са изчислили, че за периода 22.08.2011 г. -
25.03.2017 г. (отразяващ фактурираните В и К услуги, доставени за периода от м.
07.2011 г. до м. 02.2017 г.) е дължима стойност на доставени В и К услуги в
размер на 1 836, 47 лв., и искът е
доказан по основание за целия заявен размер от 1 794, 74 лв.
При това в съответствие с материалния закон, СРС е
разгледал възражението на ответницата за погасяване по давност на вземанията на
ищеца, като е съобразил задължителното тълкуване, дадено в ТР № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК и в съответствие с трайно установената практика е приел, че вземанията на доставка на В и К услуги се
приемат за периодични и се погасяват с изтичането на кратката три годишна
давност по чл. 111, б. „В“ ЗЗД.
Тъй като според чл. 31, ал. 2 от ОУ на
водоснабдителното дружество от 2006 г., респ. чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г.,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 01.06.2017 г., от когато се
счита предявен и установителния иск за вземанията и респективно се прекъсва погасителната
давност за тях по аргумент от чл. 116,
б. „б“ ЗЗД. Вземанията, станали изискуеми в 3 годишен срок преди 01.06.2014 г.
са погасени, т. е. тези, за които е издадена фактура 30 дни преди тази дата.
При това основателно СРС е уважил иска само за периода
01.05.2014 г. - 24.03.2017 г., (отразяващ фактурираните задължения за м.
04.2014 г. - м. 02.2017 г.) в размер на общо 1 047, 95 лв., а за разликата до
пълния предявен размер от 1 794, 73 лв. и за периода 22.08.2011 г. - 30.04.2014
г. - го е отхвърлил.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Съгласно клаузата на чл. 42 от ОУ от 2006 г., респ.
чл. 44 от ОУ от 2016 г., при неизпълнение в срок на задължението за плащане на
ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер
на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа. Настоящият
състав споделя изводите на СРС относно периода е размера на дължимите лихви,
като не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях, на основание
чл. 272 ГПК.
Доколкото
изводите на въззивният съд съвпадат с тези на СРС, решението в оспорената уважителна
част е постановено при правилно прилагане на материалния и процесуален закон и
следва да се потвърди, включително в частта по присъдените в тежест на
ответницата разноски, които са съобразени с крайният изход от спора. Решението
е влязло в сила в останалата неоспорена от ищеца част.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора -
жалбата няма да бъде уважена, право на разноски в производството има ищецът.
Доколкото той не претендира разноски за това производство, такива не се
присъждат в негова полза.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
391761/23.04.2018 г., СРС, 162 с - в по гр. д. № 57901/2017 г., в частта, в
която е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с
чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р.Д.Д., ЕГН ********** дължи на „С.в.“
АД, ЕИК ********* сумата от 1 047, 95 лв., представляваща стойността на
доставени В и К услуги през периода м. 04.2014 г. - м. 02.2017 г., фактурирани
в периода 01.05.2014 г. - 24.03.2017 г. в имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*********ет.
******, с клиентски номер **********, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението - 01.06.2017 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 305, 63 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 30.06.2014 г. -
25.03.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 12.06.2017 г. по гр.д. № 36025/2017 г. по описа на СРС, 162
с-в, включително в частта по присъдените в тежест на Р.Д.Д. разноски пред СРС.
РЕШЕТНИЕТО е влязло в сила в
неоспорената от ищеца отхвърлителна част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.