№ 112
гр. ХАСКОВО , 30.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА
Въззивно частно наказателно дело № 20215600600445 по описа за 2021
година
Производство по реда на чл. 249, ал. 3, вр. Глава 22 от НПК.
Делото е образувано по подаден протест на РП – Хасково против Протоколно
определение № 260226 от 17.06.2021 г. по НОХД № 21/2021 г. на РС- Хасково, с което в
проведеното разпоредително съдебно заседание е прекратено съдебното производство и
делото върнато на прокурора за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с
изготвянето на внесения в съда обвинителен акт.
В протеста на РП- Хасково са изложени доводи за неправилност на атакуваното
определение на районния съд, като се набляга на това, че внесеният в съда обвинителен акт
отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и не се налага връщането на делото за
изготвянето на нов такъв. Прокурорът намира, че визираните непълноти, обуславящи
извършеното от В.В. престъпление, извършено в условията на опасен рецидив, в
обстоятелствената част на обвинението не водели до ограничаване правото на защита на В.,
тъй като в обвинителния акт била описана фактическата обстановка и съставомерните
елементи на повдигнатото обвинение за престъплението по чл. 196, ал.1, т. 2, вр.чл.195,
ал.3,т.4 и т.5, вр.чл. 194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29, ал.1 б. „а„ и б. „б“ от НК. В същия
детайлно били описани фактическите действия на подсъдимите и били изложени подробни
аргументи относно всеки един от съставомерните признаци на съответното престъпление,
като липсвали неясноти или противоречия, които да затруднят реализирането на правото на
защита. В тази връзка се заключава, че не са били ограничени правата на подсъдимите по
смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, които заедно със своите защитници в
разпоредителното съдебно заседание не са се позовали на подобно процесуално нарушение,
както и се посочва, че подсъдимият се е защитавал срещу престъпление, извършено в
1
условията на опасен рецидив, като в приложеното по делото свидетелство за съдимост, с
което той се е запознал, били отразени всички присъди. Затова предлага да се отмени
атакуваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване
на процесуалните действия.
Останалите страни са уведомени за постъпилия протест, но не са взели отношение.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с постъпилия протест и
материалите по делото, намира за установено следното:
Протестът е допустим, защото е подаден в законоустановения 7- дневен срок и от
лице с нужната процесуална легитимация, но разгледан по съществото си е неоснователен.
Производството по настоящото дело е образувано по внесен обвинителен акт от РП-
Хасково срещу В. К. В. за престъпление по чл. 196,, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.3, т.4 и т.5, вр.чл.
194, ал.1 вр.чл. 26, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „а„ и б. „б“ от НК, срещу Б. И.. А.. за престъпление
по чл. 196, ал.1, т. 2вр. чл.195, ал.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл. 29, ал.1 б.
„б“ от НК, А.. И.. М. за престъпление по чл. 195, ал.3, т.4 и т.5 вр.чл. 194, ал.1, вр. чл. 26,
ал.1 от НК и К. Е.. Д. за престъпление по чл. 195, ал.3, т.4 и т.5 вр. чл. 194, ал.1 вр.чл. 26,
ал.1 от НК.
За да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора,
първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство при изготвяне на
обвинителния акт е било допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, накърняващо правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност
лице В. К. В..
Съдът е направил констатация, че е нарушена разпоредбата на чл. 246 от НПК,
регламентираща изготвянето на обвинителния акт. Отбелязал е, че в обвинителния акт не са
били посочени фактическите обстоятелства, обуславящи квалифициращия признак опасен
рецидив и то при двете законови хипотези. Първоинстанционният съд е приел, че
непосочването на съответните осъждания, въз основа на които се твърди, че престъплението
е било извършено при хипотезата на чл. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „б“ НК нарушава правото на
защита на подсъдимия В. и защитника да разберат какъв е обемът и в какво се изразява
обвинението, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до
ограничаване правото им на защита.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд, че е налице
нарушаване на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, свързани с изготвянето на внесения в
съда обвинителен акт, който трябва да е съобразен с трайната съдебна практика и
задължителните указания на ВКС, като описаната в него фактическа обстановка следва да
даде основните рамки по процеса на доказване за ефективно осъществяване правото на
защита на страните в предстоящата съдебната фаза.
Действително, след като прокурорът е изложил фактите и обстоятелствата, касаещи
съставомерните признаци на извършеното от подс. В. престъпление, се е задоволил да
посочи, че от приложената справка за съдимост /т.2-ри, л.39-60ДП/, било видно, че същият
2
бил многократно осъждан, като от изброените присъди в справката се установявало, че В. е
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от 1 година,
изпълнението на което не било отложено по чл.66, ал.1 НК, което обуславяло
квалификацията на извършеното от него престъпление като „опасен рецидив“ по чл. 29,ал.1
б. „ а“ НК, както и че бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като изпълнението на поне едно от тях не било отложено по
чл.66,ал.1 НК, което пък обуславяло квалификацията „опасен рецидив“ по смисъла на чл.
29, ал.1 б. „б“ НК.
Видно от справката за съдимост, подсъдимият В. действително е осъждан
многократно, но прокурорът е следвало да посочи конкретните му осъждания, които попадат
в петгодишния срок преди извършване на процесното деяние и са от значение за това дали е
налице опасен рецидив по чл. 29, ал.1, б. "а" или по б. "б" от НК или е налице опасен
рецидив и по двете предвидени в закона хипотези, както е посочено, че е в настоящия
случай. Изискванията за съдържанието на обвинителния акт са ясно изброени в чл. 246, ал.
2 от НПК. В този смисъл и ТР № 2/07.10.2002 г. на ВКС - т. 4. 2. "В обстоятелствената част
на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, към тях се
отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението…". С оглед гарантиране
правото на защита на подсъдимия, в обвинителния акт следва да са посочени релевантните
факти относно време, място и обстоятелства, при които е извършено деянието, както и тези,
които в достатъчна степен да обуславят квалифициращите признаци на престъплението.
Това се налага, за да може подсъдимият да знае в какво точно е обвинен и евентуално да
даде обяснения и/или да посочи доказателства в своя защита. Действително главното
предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване
и осъществяване на правото на защита, но в обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът задължително трябва да посочи и фактите, които обуславят, освен
съставомерността на деянието и участието в осъществяването му, така и квалифициращите
признаци, които следва да бъдат обосновани и подкрепени с конкретните осъждания,
водещи до квалифициращия признак „опасен рецидив“ в която и да е от хипотезите.
Липсата на посочване на квалифициращите обстоятелства на престъплението в
обвинителния акт съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при
всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното
производство.
Не трябва да се допуска и смесване на понятията „ осъждания“ и „присъди“, като от
гледна точка на разпоредбата на чл. 29, ал.1 б. „ б“ от НК е важно да се подчертае, че
законът има предвид именно осъждания, а не присъди. И тъй като съдът е длъжен да
съобрази дали предходните присъди не са в условия на реална съвкупност и така да се
обоснове за едно осъждане, а не повече осъждания за реализиране хипотезата на чл. 29, ал.1
б. „ б“ НК, това пряко рефлектира върху правата на подсъдимия за осъществяване на
адекватна и навременна защита. Следователно прокурорът следва да внесе обвинителния акт
за престъпление – опасен рецидив по б. „б“ като съобрази изискването за съответните
осъждания, които бъдат конкретизирани, обуславящи опасния рецидив по б. „б“ на чл. 29,
ал.1 НК за подс. В., а не за присъди и в най- общ смисъл.
На следващо място липсата на конкретизация на осъжданията и изтърпяването на
наказанието по предходното осъждане, което следва да бъде посочено лишава подсъдимия, а
и съдът от възможността да прецени дали са изтекли петте години, т. е, необходимо е да се
съдържа информация за момента на изтърпяване на предходното наказание „лишаване от
3
свобода„ с оглед преценката на изключенията на чл. 30 НК.
Затова и съвсем резонно е прието, че необосноваването на квалифициращ признак на
престъплението с конкретни факти - в случая конкретните осъждания на подс. В. в
обстоятелствената част на обвинителния акт, води до невъзможност обвиняемото лице да
научи в какво се изразява престъплението, за което е бил привлечен в това качество и
предаден на съд, за да може да реализира успешно правото си на защита. Обвинението
следва да е ясно, конкретно и точно, без да дава възможност или да налага тълкуване,
съмнение или да съдържа в себе си неяснота.
В заключение, напълно обосновано и законосъобразно, районният съд е преценил, че
изготвеният от РП-Хасково обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2
от НПК, с което са ограничени процесуалните права на подсъдимия В., респ. и на другите
страни, като е постановил прекратяването на съдебното производство и връщането делото
на прокурора.
Предвид на гореизложеното, Хасковският окръжен съд, намира, че не следва да се
уважава подадения протест на РП-Хасково, като се потвърди обжалваното определение на
РС- Хасково и се върне делото на прокурора за изпълнение на дадените му указания при
изготвянето на обвинителния акт, поради което и на основание чл. 249, ал. 3 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТЪРЖДАВА Протоколно определение № 260226 от проведеното
разпоредително съдебно заседание на 17.06.2021 г. по НОХД №21/2021 г. на Хасковския
районен съд, с което е прекратено съдебното производство и делото върнато на прокурора за
допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с изготвянето на внесения в съда
обвинителен акт.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4