МОТИВИ към присъда по
НОХД N: 1606/2013 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Окръжна
прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Н.А.Б. за това, че на 11.05.2013 г. в с. Костиево, обл. Пловдивска, при управление на МПС – лек
автомобил „Рено Меган Сценик”,
без регистрационни табели, с номер на рама VF1JA0F0517529888, е нарушил
правилата за движение по пътищата:
чл.5, ал.3 от
„На водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява ППС под въздействие на алкохол”;
чл.21, ал.1 от
„При избиране скоростта на движение, на
водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта км/час:
ППС от категория „В” в населено място 50 км/час”,
движил се е скорост от 100 км/час, при разрешена скорост от
50 км/час, деянието е извършено в пияно състояние /със съдържание на алкохол в
кръвта му над 0,5 промила – 2,298 промила/, избягал е от местопроизшествието и
по непредпазливост на посочената дата е причинил смъртта на Д. Н. Г. /р. 1989 г./,
престъпление по чл. 343, ал.3, пр.1 и пр.6, б.„Б”, пр.1 във вр.с
ал.1, б.„В” вр. с чл.342, ал. 1 от НК
Производството по делото бе проведено по реда
на глава XXVII от НПК – съкратено
съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК – направено от подсъдимия Б.
признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изрично изразено съгласие да не се събират доказателства за
същите.
Представителят
на Окръжна Прокуратура – гр. Пловдив в пледоарията си в хода на съдебните
прения поддържа изцяло повдигнатото обвинение от фактическа и правна страна,
така както е по обвинителния акт. Изразява
становище, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя
напълно от събраните по делото доказателства, които дават възможност да се
направи категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият е извършил вмененото му във
вина престъпление. Поради това моли съда да признае подсъдимия Н.Б. за ВИНОВЕН
в извършване на престъплението по 343, ал.3, пр.1 и пр.6, б.„Б”, пр.1 във вр.с
ал.1, б.„В” вр. с чл.342, ал.1 от НК, за
което е предаден на съд. По отношение на наказанието, което следва да се наложи
за извършеното престъпление, прокурорът изразява становището, че предвид
проведеното съкратено съдебно следствие и императивната разпоредба на чл.373,
ал.2 от НК, при определяне на наказанието следва да се приложи разпоредбата на
чл.58а вр. с чл.54 от НК, като наказанието се
определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – ТРИ ГОДИНИ
лишаване от свобода, след това да се редуцира по смисъла на чл.58а, ал.1 от НК
до размер от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да се изтърпи при
първоначален „Общ” режим, в затворническо общежитие от „открит” тип. По
отношение на кумулативно предвиденото в закона наказание – лишаване от
правоуправление, се изразява становището, че същото следва да се наложи за
срок, еднакъв с определения период за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода /за срок от ТРИ години/, без приложение на редукцията.
Частният
обвинител Н.Г., лично и
чрез повереника си адв.П., счита, че приетата от обвинението фактическа
обстановка е изяснена безспорно от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Разграничава се от становището на представителя на обвинението
за налагане на наказание при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Счита, че определянето размера на наказанието лишаване от
свобода следва да е при условията на чл. 54 НК, но при изключителен превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства. Предлага да се наложи наказание
лишаване от свобода в размер на ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, като
подсъдимият се ползва от привилегията за приложение на чл.58а от НК, а именно:
намаляване на така определеното наказание с 1/3 и при редуцирането му, да бъде
определено наказание 7 години лишаване от свобода, което да се изтърпи реално.
По отношение на кумулативно наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС счита, че същото следва да се наложите за максимално предвидения в закона размер.
Претендират се направените по делото разноски.
Защитата на
подсъдимия, в лицето на адв.А., предвид направеното от доверителя му признание
по реда на чл.371, т.2 от НПК счита, че са налице доказателства за виновността
на подсъдимия, но изразява становище, че при постановяване на съдебния акт, следва да се имат
предвид и смекчаващите вината обстоятелства, като възрастта на подс.Б. и възрастта на неговото малолетно дете. Моли съда, при
постановяване на съдебния си акт да се съобрази с правилата на индивидуалната и
на генералната превенция, а определеното наказание лишаване от свобода да се редуцира
по реда на чл.58а, ал.1 от НК. Пледира за справедлив съдебен акт, като заявява, че подзащитният му е готов да понесе изцяло последствията на
това, което е извършил.
Подс.Н.А.Б. се признава за виновен и изразява съжаление
за случилото. Заявява,
че ще приеме това което съдът постанови, като за него моралното наказание ще е
по-голямо от присъдата на съда и цял живот ще живее с това което е направил.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след
като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Н.А.Б. е роден на *** ***, обл. Пловдивска, българин, български
гражданин, женен, с едно дете, неосъждан. Завършил е
средно образование. Работи като строител, ЕГН **********.
Н.А.Б. е
правоспособен водач на моторно превозно средство с категории „В" и
„М" от 05.02.2007 г. Притежава 39 /тридесет и девет/ контролни точки. За
допуснато нарушение като водач на моторно превозно средство през месец март
2008 г. е бил наказан с глоба от 30 лв.
Подс. Б. притежава лек автомобил „Рено Меган Сценик", с номер на
рама VF1JA0F0517529888, закупен във Франция на
негово име.
Вечерта на
10.05.2013 г., подс.Б., с управлявания от него
автомобил „Рено Меган Сценик",
посетил питейно заведение в с.Ц., обл. Пловдивска, където употребил алкохол. Към
23 ч. и 30 мин. на посочената дата подс.Б. с управлявания
от него лек автомобил се отправил към дискотеката в с.., обл.Пловдивска. В този
обект, като помощник на дисководещия работил пострадалият Д. Н. Г., познат отпреди
това на подсъдимия. В заведението Н.Б. продължил с употребата на алкохол. В
същото заведение, като посетители били и свидетелите А.Р.Б. и Ж.В.Т.. Към 2 ч. и
30 мин. на 11.05.2013 г. питейното заведение приключило работата си. Подс.Б., посочените свидетели и постр.Г.
излезли навън с намерение да се прибират. Пострадалият Г. предложил да
управлява лекият автомобил на подс.Б. марка „Рено Меган Сценик", тъй като последния
бил видимо пиян и така двамата да се приберат в с.Ц., обл.Пловдивска. Подсъдимият
отказал да даде ключовете и заявил, че той ще управлява превозното средство.
Тогава пострадалият Г. казал, че не иска да се вози в автомобил - управляван от
пиян шофьор и пеша се отправил в посока към с.Ц., обл.Пловдивска. На предна
дясна седалка в автомобила на подс.Б. седнал св. К.. По
това време с мотопед -скутер, управляван от св.Б. и пътник на задната седалка
св.Т., се отправили в посока с.Р., обл.Пловдивска. След тях тръгнал лекият
автомобил „Рено Меган Сценик"
- управляван от подс.Б..***, по която в посока от юг
на север, в източната лента, се движели пътните превозни средства на св. Б. и
на подс.Б., не била осветена. Пътната настилка била
асфалтова и суха, без наличие на неравности. Пострадалият Г. вървял пеша по
посочената улица от юг на север в лентата за движение на превозните средства.
Тротоарът бил обрасъл с високи треви и не било възможно пешеходци да се движат
по него. Когато автомобилът на подс.Б. се е намирал
на около 70 м - 80 м от пострадалия, имал възможност да го забележи т.к Г. бил
осветен от фаровете на автомобила. Подс.Б. движейки
се с автомобила с около 100 км. ч. не реагирал на опасността на пътя и
последвал удар в предната дясна част на лекия автомобил в тялото на
пострадалия. При удара тялото на пострадалия Г. било прехвърлено върху предното
стъкло на автомобила и върху тавана, а след това паднало от дясната страна в
зоната между двете десни врати на пътното платно. При удара се счупило предното
обзорно стъкло на лекия автомобил пред св.К. и той бил посипан с парчета
стъкло. Подс.Б. спрял лекия автомобил. По това време
покрай автомобила на подсъдимия и лежащия на пътното платно пострадал Г.
преминал мотопедът - скутер със свидетелите Б. и Т., които не спрели, но
забелязали, че на мястото на водача в лекия автомобил е бил подс.Б.,
а на предна дясна седалка св. К.. Св.К. заявил на подсъдимия, че са ударили
пострадалия Д. Г.. Н.Б. се развикал и изгонил от автомобила К.. След това подсъдимият
бързо напуснал местопроизшествието с управлявания от него автомобил.
В това време
св.С.Л.М. с управляван от него лек автомобил влезнал в с.К., обл.Пловдивска и
видял в лявата половина на пътното платно лежащото тяло на непознатия му
пострадал Г.. М. позвънил в полицията и съобщил за това, което е видял и
останал да изчака полицейския автомобил и линейка на „Бърза помощ". Докато
чакал, към него, се приближил, с включен само ляв фар, лекият автомобил на подс.Б., когото познавал по лице от преди. Подсъдимият
спрял автомобила до трупа на пострадалия Г.. Св.М. видял, че Б. е облечен с
тъмни дрехи, със светло зелено оцветяване по тях, след което го запитал какво
става и защо е ударен автомобила му. На този въпрос подс.Б.
отговорил, че се ударил в дърво. След това св.М. го запитал той ли е убил лежащия
на пътното платно човек. Подс.Б. не отговорил, а
потеглил на заден ход с висока скорост, обърнал в посока с.Р., обл.Пловдивска и
бързо се отдалечил, след което се е прибрал в с.Ц., обл.Пловдивска, ул.„Р. К."
№ ***. Паркирал управлявания от него автомобил в двора на къщата и заспал в
купето.
На същата
дата св.Х.О., полицейски служител в РУ „Полиция", с. Труд работел като
патрулен полицай. След като бил уведомен за пътнотранспортното произшествие
пристигнал със служебния автомобил на местопроизшествието и разговарял със св.С.М.,
а малко по-късно и със свидетелите Б. и Т.. След като свидетелите му разказали
какво се е случило св.О. се насочил към адреса на подс.Б.
***, където видял автомобила му паркиран в двора, а в купето и спящият подсъдим
Н.Б.. Същият веднага бил изпробван с техническо средство за алкохол, след което
бил отведен в здравно заведение в гр.Пловдив за кръвна проба и за изследване
наличие на алкохол в кръвта му. По пътя към болницата подсъдимият заявил, че
бил направил „голяма беля", но не уточнил какво е имал предвид. След като
била взета кръвна проба, подс,Б. бил отведен в РУ
„Полиция", с.Труд и бил задържан за 24 часа.
От
заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза се
установява, че настъпилата смърт на пострадалия Д. Г., според вещото лице
съдебен лекар, се дължи на тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна
травма, довело до увреждане на множество вътрешни органи несъвместими с живота.
Установените травматични увреждания са причинени от ударите от лек автомобил,
като пешеходец, блъснат отзад с последващо възкачване на предния капак, удари
на главата в предно обзорно стъкло, дясната колонка и горната рамка на стъклото,
падане на пътната настилка и приплъзване по нея. Според заключението на
експертизата смъртта на пострадалия Г. е в пряка причинна връзка с претърпяното
пътнотранспортно произшествие.
За
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Б.
е взетата кръвна проба от която е установено, че наличието на алкохол към
момента на изследването възлиза на 1,71 промила, а по втората назначена
съдебно-химическа експертиза, при научно обоснована методика, се е стигнало до
извода за концентрация на алкохол от порядъка на 2,298 промила към момента на
пътнотранспортното произшествие.
Независимо
от концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Б., при
изследването и заключението си по назначената съдебно-псдихиатрична
експертиза, вещото лице дава заключение, че е могъл да ръководи постъпките си и
да разбира свойството и значението на извършеното. Той е могъл да възприема и
възпроизвежда фактите и да дава достоверни обяснения.
От
назначената съдебномедицинска експертиза на самия подсъдим е установено, че при
пътнотранспортното произшествие е получил разкъсно-контузна рана по лявата глезенна
става, множество драскотини по гърба в поясната
област, първи и втори пръсти на дясната ръка, лявата колянна
става и дясната глезенна става.
В
заключението на назначената и изготвена по досъдебното производство автотехническа експретиза е посочено, че скоростта на управлявания от подс.Б. лек автомобил „Рено Меган
Сценик" в момента на удара в тялото на
пострадалия Г. е била 100 км/ч. при позволена такава в населено място 50 км. ч.
Ударът е настъпил върху платното за движение. Максималната скорост, при която подс.Б. би имал възможност да избегне удара в пешеходеца
възлиза на 81,5 км/ч., от което се прави извод, че Б. не е имал техническа
възможност да избегне удара и да предотврати произшествието чрез безопасно
екстрено спиране или чрез спасителна маневра, тъй като в момента, в който би
могъл да забележи пешеходеца последният се е намирал в опасната зона на лекия
автомобил.
От
изготвената на досъдебното производство химическа експертиза от вещо лице при
БНТЛ при ОД на МВР, гр.Пловдив е установен номерът на рамата на лекия автомобил
управляван от подс.Б., но номер на двигателя не е бил
установен поради корозия на металната повърхнина.
Съдът
възприема и кредитира при постановяване на присъдата си депозираните заключения
на назначените в хода на досъдебното производство експертизи, като изготвени
обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област,
съответстващи на приложените по делото писмени и събрани гласни доказателства.
Описаната
фактическа обстановка, изложена й в обстоятелствената част на обвинителния акт,
се установява по несъмнен и категоричен начин от направеното от подсъдимия Б.
признание по реда на чл.371, т.2 от НПК на изложените
в обвинителния акт факти, което самопризнание, според съда, се подкрепя от
всички събрани в досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства, събрани по реда и начина, предвиден в НПК, а
именно - от приложените в досъдебното производство писмени доказателства и
доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК – протокол за
оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства / л.2
- л.13 и л.87 – 88, л.94/, документи на лек автомобил /л.22 - л.34/, фотоалбуми
/л.51 – 61, 63 – 76 и 89 - 93/, справка
от Сектор „ ПП” при ОД на МВР – Пловдив, справка съдимост /л.152/, констативен
протокол /л.162/, протокол за доброволно предаване /л.167, 168 е 169/, приемо предавателен протокол и контролен талон за МПС
/л.170 и л.171/, удостоверение за наследници /л.183/, характеристична справка
/л.189/, от приложените
по делото граждански договор № 5/28.11.2013 г. и удостоверение за раждане от ***
г., както и от събраните гласни
доказателства - показанията на свидетелите А.Р. Б., В.К.К., С.Т. Д., Х.Г.О., Й.К.Г.
и Н.Д.Г..
В
показанията на разпитаните по делото свидетели не се констатират съществени
противоречия по отношение на включените в предмета на доказване факти и
обстоятелства, които да налагат задълбоченото и подробното им обсъждане и
анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК. Поради това съдът възприема и
кредитира при постановяване на присъдата си показанията на свидетелите относно
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати по реда
на чл.371, т.2 от НПК като обективно, логично и последователно пресъздаващи
обстоятелства от значение за предмета на доказване, кореспондиращи както
помежду си, така и с останалите събрани и приложени по делото писмени
доказателства и заключения на изготвените експертизи.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия Н.А.Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по престъпление по чл.343, ал.3, пр.1 и пр.6, б.„Б”,
пр.1 във вр.с ал.1, б.„В” вр.
с чл.342, ал.1 от НК – за това, че на 11.05.2013 г. в с. Костиево,
обл. Пловдивска, при управление на МПС – лек автомобил „Рено Меган Сценик”, без регистрационни
табели, с номер на рама VF1JA0F0517529888, е нарушил правилата за движение по
пътищата:
чл.5, ал.3 от
„На водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява ППС под въздействие на алкохол”;
чл.21, ал.1 от
„При избиране скоростта на движение, на
водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта км/час:
ППС от категория „В” в населено място 50 км/час”,
движил се е скорост от 100 км/час, при разрешена скорост от
50 км/час, деянието е извършено в пияно състояние /със съдържание на алкохол в
кръвта му над 05 промила – 2,298 промила/, избягал е от местопроизшествието и
по непредпазливост на посочената дата е причинил смъртта на Д. Н. Г. /р. 1989
г./, поради което бе признат за ВИНОВЕН в извършването му с постановената
присъда.
От
обективна страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи безопасността
на движението по пътищата.
За да се
ангажира наказателната отговорност на подс.Н.Б. по
повдигнатото му с внесения обвинителен акт обвинение следва да е установено по
безспорен и категоричен начин, че същият е нарушил виновно правилата за движение по
пътищата, че е настъпил съставомерния резултат –
смърт, че между поведението му и резултата е налице причинно - следствена
връзка, че деянието е извършено в „пияно състояние”, а след това е избягал е от местопроизшествието .
Между
страните по делото не се спори, че е налице вредоносен резултат – настъпила е
смъртта на пострадалия
Д. Н. Г., факт, който се установява от приложените по делото удостоверение за наследници и препис –
извлечение от акт за смърт, както и от изготвената съдебно медицинска
експертиза. Няма спор и по отношение на основната причина за настъпилата смърт,
която се установява по несъмнен начин от изготвената в хода на разследването
съдебно – медицинска експертиза на трупа на пострадалия – тежка
съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, довело до увреждане на
множество вътрешни органи несъвместими с живота в следствие на настъпилото ПТП.
Въз основа на
направеното от подсъдимия Б. признание по реда на чл.371, т.2 от НПК и събрания
в хода на разследването безспорен доказателствен
материал по категоричен и несъмнен начин е доказано и, че е налице виновно, противоправно поведение на подсъдимия, който извод не се
оспорва от него и от защитника му.
Съдът
приема, че от събраните по делото доказателства се установяване, че подс.Б. е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от , като е управлявал автомобила след употребата на алкохол при
извършване на ПТП и че същото е в пряка причинно – следствена връзка
с настъпилия противоправен резултат. Това се установя
от взетата кръвна проба на подс.Б. от която е
установено, че наличието на алкохол към момента на изследването възлиза на 1,71
промила, а по втората назначена съдебно-химическа експертиза, при научно
обоснована методика, се е стигнало до извода за концентрация на алкохол от порядъка
на 2,298 промила към момента на пътнотранспортното произшествие.
Така въз
основа на доказателствата по делото безспорно е установено, че подс.Б. е нарушил разпоредбата на чл.21 ал.1 от , което нарушение е в пряка причинно – следствена
връзка с настъпилия съставомерен резултат. В тази
норма се вменява задължение на водача на МПС в населено място да поддържа
скорост на движение на автомобила до 50 км./ч. Налице е признание от страна на
подсъдимия на изложения в обстоятелствената част на обвинителния акт факт, че скоростта
на движение на л.а.”Рено Меган Сциник”
управляван от подс.Б. в момента на удара с пешеходеца
– постр.Д. Г. е била 100 км./ч., което се установява
и от заключението на изготвената в хода на разследването авто-техническа
експертиза, с което, предвид проведената процедура по съкратено съдебно
следствие подсъдимият се е съгласил и не го оспорва.
Съдът
намери и че е налице причинно – следствена връзка между визираното нарушение на
правилата за движение, допуснато от подсъдимия и настъпилия противоправен
резултат. Тази връзка безспорно се доказва от всички събрани в хода на
съдебното и досъдебното производство доказателства. В резултат на движенето със
забранена скорост, подсъдимият не е могъл да избегне удара с пострадалия. Според АТЕ именно извършването на това
нарушение е основната причина за настъпване на произшествието, тъй като
посочената превишена скорост е препятствала възможността на подс.Б.
да реагира на появилата се опасност – пешеходец на платното за движение и да
избегне удара с пешеходеца Д. Г., като, ако се бе движил със скорост,
съобразена с визираната в закона, дори и с по – висока – до 81,5 км./ч., би
имал техническата възможност да избегне произшествието. Управлявайки автомобила
със скорост, надвишаваща разрешената от закона, Б. сам се е поставил в
невъзможност да овладее превозното средство и по този начин е причинил ПТП с
тежки последици. От изготвената СМЕ е безспорно
установено, че смъртта на пострадалия Г. е в пряка причинна връзка с
претърпяното пътнотранспортно произшествие - установените травматични
увреждания на постр.Г. отговарят да са получени при
пътно транспортно произшествие, причинени от ударите от лекия автомобил,
управляван от подс.Б., който блъска отзад
пострадалия, като пешеходец с последващо възкачване на предния капак и удари на
главата в предно обзорно стъкло, дясната колонка и горната рамка на стъклото,
падане на пътната настилка и хлъзгане по нея. В резултат
на удара са настъпили констатираните по трупа на пострадалия, несъвместими с
живота травматични увреждания, в следствие на които същият е починал.
От
субективна страна деянието е извършено
виновно при форма на вината несъзнавана
непредпазливост /небрежност / по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК.
Подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено - опасните последици и
не е искал тяхното настъпване, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът
намери за доказано по безспорен и несъмнен начин, че деянието е извършено от подс.Б. в пияно
състояние, поради което с постановената присъда същият бе признат за
ВИНОВЕН по така повдигнатото му обвинение. В обстоятелствената част на
обвинителния акт е отразено изрично, че вечерта на 10.05.2013 г., подс.Б., с управлявания от него автомобил „Рено Меган Сценик", посетил
питейно заведение в с.Ц., обл. Пловдивска, където употребил алкохол, а по-късно
същата вечер продължил с употребата на алкохол в дискотеката на с.К.. Квалифициращият
признак „пияното състояние” на водач на пътно превозно средство, причинил съставомерен резултат, може да се установява с всички
доказателствени средства, включително и само със свидетелски показания. В
случая горното обстоятелство се установява безспорно от показанията на
разпитаните в на досъдебното производство свидетели А.Р. Б., В.К., Ж.В.Т.К. и Х.Г.О.,
като съдът ги възприема и кредитира изцяло. Първите трима заявяват че са видели
Б. в заведението да употребява алкохол. Х.О. заявява, че когато намерили след
ПТП, Б. да спи в паркирания на двора на къщата му л.а., последният лъхал на
алкохол. В подкрепа на горното е и заключението на химическата експертиза. От
протокола за извършена химическа експертиза за определяне концентрация на
алкохол в кръвта, приложена по досъдебното производство се
установява, че наличието на етилов алкохол в кръвта на подс.Б.
към момента на изследването е 1,71 промила, а по втората назначена
съдебно-химическа експертиза, при научно обоснована методика, се установява, че
концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подс.Б.
към момента на пътнотранспортното произшествие. е от порядъка на 2,298 промила.
От заключението на съдебно - психиатрична експертиза се установява, че независимо
от наличието на горната концентрация на алкохол в кръвта на подс.Б.
е могъл да ръководи постъпките си и да разбира свойството и значението на
извършеното. Той е могъл да възприема и възпроизвежда фактите и да дава
достоверни обяснения.
При
анализа на събраните по делото доказателства съдът намери за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че непосредствено след извършване на деянието /ПТП/
е избягал от местопроизшествието, поради което с постановената присъда същият
бе признат за ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение и по този квалифициращ
признак
предвидено като квалифициращ признак на престъплението в ал.3, пр.6 на чл.343
от НК. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен
начин, че подс.Б. с управлявания от него автомобил на
посочената дата блъснал постр.Г. след което напуснал
бързо местопроизшествието. Следва да се отбележи, че след като е напуснал
местопроизшествието се е върнал, като на мястото на ПТП е заварил свид.С.М., който междувременно минавайки оттам, видял пострадалия
да лежи на пътното платно, обадил се на в полицията, като съобщил за видяното и
останал до пристигането на полицейските служители и „Бърза помощ”. Подсъдимият
отново бързо напуснал местопроизшествието. Това се потвърждава и от показанията
на преките очевидци на ПТП, свид.А. Б.и Ж.Т., които
тръгват от дискотеката с мотопед, малко преди подс.Б.
да потегли с автомобила си, да ги застигне, подмине и непосредствено след това
на пътното платно да блъсне с предна дясна част на автомобила пострадалия. След
удара подсъдимия потегля назад и напуска местопроизшествието. В показанията си,
св.В.К., който се вози в автомобила управляван от Б. по време на ПТП, също потвърждава горните обстоятелства.
Второто напускане на местопроизшествието се потвърждава безспорно от
показанията на св.С. М.. Последният заявява, че докато чакал да пристигнат
полицейски служители и „Бърза помощ” към него се приближил, с включен само ляв
фар, лекият автомобил на подс.Б., когото свидетеля познавал
по лице. Подсъдимият спрял автомобила до трупа на пострадалия Г.. Св.М. попитал
какво става и защо е била ударена колата на подсъдимия. На въпроса подс.Б. отговорил, че се бил ударил в едно дърво. След като
св.М. попитал дали подс.Б. е убил лежащия на пътното
платно човек, отговор не последвал, а подсъдимия потеглил на заден ход с висока
скорост, обърнал в посока с.Р., обл.Пловдивска и бързо се отдалечил. След като
напуснал окончателно местопроизшествието се прибрал в с.Ц., обл.Пловдивска, ул.
„Р. К." № ***. В двора на къщата паркирал лекият автомобил и заспал в
купето, където бил открит от полицейските служители.
За
престъплението по чл.343,
ал.3, пр.1 и пр.6, б.„Б”, пр.1 във вр.с ал.1, б.„В” вр. с чл.342, ал.1 от НК, се предвижда наказание –
от 3 до 10 години лишаване от свобода. Съобразявайки степента на обществена
опасност на конкретното деяние, личността на подс.Б.
и най-вече за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК, съдът е на
становище, че на същия следва да бъде определено наказание при условията на чл.
54 от НК, при лек превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства. Като
такива се отчетоха грубото нарушение на правилата за движение /към момента на
ПТП скоростта на автомобила управляван от Б. е била двукратно по-висока от
позволената/, което е довело до настъпване на съставомерния
противоправен резултат. От приложената по делото
справка се установява, че подс.Б. е бил наказван и
преди деянието по административен ред за нарушения на ЗДвП.
Въпреки, че „пияното състояние” е елемент от обективния състав на
престъплението и не следва да се отчита като допълнително отегчаващо
отговорността обстоятелство, според съда конкретно установената концентрация на
алкохол в кръвта – 2.298 промила, надвишаваща многократно, над четири пъти
пределно допустимата норма от 0.5 промила за съставомерност
по чл.343, ал.3 от НК и следва също да се отчете в тежест на подсъдимия при
индивидуализация на наказанието. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
следва да се отчетат действията и поведението на подс.Б.
след бягството от местопроизшествието. При последващото му връщане на
местопрестъплението лъже св.М. за пораженията по автомобила му и заявява, че е
ударил дърво, а след като свидетеля го пита дали той е извършил ПТП напуска
окончателно местопроизшествието, прибра се в с.Ц., обл.Пловдивска,
ул.„Р. К." № ***, паркира лекият автомобил в двора на къщата, заспива в
купето. С това поведение подсъдимият на
два пъти демонстрира липса на желание да помогне на пострадалия,
незаинтересованост от престъпния резултат, като дори не е проверил състоянието
на пострадалия след ПТП – има ли нужда от помощ. В действията му съдът открива
намерение да избегне отговорността от стореното. В тежест на подс.Б. следва да се отчетат и лошите му характеристични
данни. Видно от приложената по досъдебното производство характеристична справка
той е конфликтна личност, не се ползва с добро име, а прякора му е „К.”.
Следва, като отегчаващо отговорността обстоятелство да се отчете и младата
възраст на пострадалия – непосредствено след навършване на пълнолетие. В тази
връзка съдът отчита и обстоятелството, че след като пострадалият Г. предложил
да управлява лекият автомобил на подс.Б., който бил
видимо пиян и така двамата да се приберат в с.Ц., подсъдимият категорично отказал
да даде ключовете и заявил, че той ще управлява превозното средство. Тогава Г.
казал, че не иска да се вози в автомобил управляван от пиян шофьор и пеша се
отправил в посока към с. Ц. и малко по-късно бил застигнат и ударен от
автомобила управляван от подсъдимия. Това, че пострадалият е обърнал внимание
на подс.Б., че е видимо пиян и не се качил в лекия
автомобил въобще не променило намерението му да управлява колата. Това
поведение от своя страна показва пълното незачитане от подсъдимия на
установените правила в държавата.
В
противовес на посочените отегчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съдът отчете като смекчаващи такива чистото съдебно минало, проявеното
разкаяние и изразеното съжаление за случилото се, което съдът приема, че е
искрено, предвид факта, че резултата от престъплението е засегнало личната му
сфера – настъпило е
влошаване в отношенията с неговата съпруга и понастоящем е в процес на развод,
трудово ангажиран – видно от приложения по делото граждански договор №
5/28.11.2013 г. Полага грижи за детето си П. Н. Б. - удостоверение за раждане
от *** г., също приложено по делото. Във връзка с направеното
признание от подсъдимия, следва да се посочи, че то е задължителна
предпоставка за приложение на
съкратеното съдебно следствие и води до
смекчаване на отговорността му, но не може да се ползва повторно като
смекчаващо отговорността му обстоятелство (ТР № 1/2009 г.-ОСНК-ВКС, т.7).
Предвид
на изложеното съдът намери, че наказание в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от
свобода съответства напълно на обществената опасност на деянието, опасността на
личността на дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му
обстоятелства и в достатъчна степен ще допринесе за реализиране целите на
наказанието по чл.36 от НК.
В
съответствие с императивната разпоредба на чл.371 т.2 от НПК и проведеното
съкратеното съдебно следствие, така определеното наказание бе редуцирано по
реда на чл.58а, ал.1 от НК, с една трета
до размер от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода. В тази връзка
искането на защитата за определяне на максимално предвиденото в закона
наказание, а на прокурора за определяне на такова при изключителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства следва да се остави без уважение по
изложените мотиви.
Така
определеният размер наказание, предвид изискването на разпоредбата на чл.66
ал.1 от НК прави безпредметно обсъждането и преценката за отлагане на негово изтърпяване.
Тъй като
деянието е извършено при форма на вината – непредпазливост, съобразно
разпоредбите на чл.59 ал.1 и чл.61 т.3 от ЗИНЗС определеното наказание следва
да се изтърпи при първоначален „ОБЩ” режим, в затворническо общежитие от открит
тип.
Предвид
постановеното наказание лишаване от свобода следва на основание чл. 59, ал.1, т. 1 НК да
се приспадне времето, през което подсъдимият Н.А.Б. е бил задържан под стража,
считано от 11.05.2013 г. до 14.08.2013 г., включително, от така наложеното му
наказание лишаване от свобода, като един ден задържане под стража да се зачита
за един ден лишаване от свобода.
При определяне размера на
кумулативно предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление –
лишаване от правоуправление на основание чл.343г вр.
с чл.37, ал.1, т.7 от НК, чиито срок съобразно разпоредбата на чл. 49,
ал.2 от НК може да надминава срока на лишаване от свобода, заедно с което се
налага най-много с три години, съдът отчете обсъдените по-горе обстоятелства,
предишно нарушение на правилата за движение по пътищата, фактът на осъществено
грубо нарушение на правилата за движение по пътищата. При тези доказателства
съдът намери, че справедливо и съответно
на тежестта на извършеното деяние и на данните за личността на подсъдимия като
водач на МПС е наказание лишаване от правоуправление за срок от ШЕСТ ГОДИНИ.
Този срок ще даде възможност на подсъдимия да осъзнае последиците от неглижиране на установените правила за движение по пътищата
и ще го лиши от възможността да упражнява тази дейност за дълго време, което
пък ще му въздейства предупредително и възпиращо.
С оглед
така постановеното наказание лишаване от права следва на основание чл.59, ал.4 НК да се
приспадне времето, през което за същото деяние подсъдимият Н.А.Б. е бил лишен
по административен ред от право да управлява МПС, считано от 11.05.2013 г. до
03.10.2013 г., от така наложеното му наказание лишаване от права.
Вещественото доказателство по делото
– лек автомобил „Рено Меган Сценик”
без рег. табели, с № на рамата VF1JA0F0517529888, на съхранение в сектор „Пътна
полиция и КАТ” гр. Пловдив, след влизане в сила на присъдата, да се върне на
собственика – подсъдимия Н.А.Б., или упълномощено от него лице.
Веществените доказателства по делото
– светлосин панталон марка „Бриджит”, черна тениска с
къс ръкав – марка „Кенвел”, чифт бели маратонки № 45,
марка „Пума”, приети от св. К. с протокол за доброволно предаване, на
съхранение при домакина на РУП с. Труд, след влизане на присъдата в сила, да се
върнат на св. В.К.К..
Веществените доказателства по делото
– светлозелен къс мъжки панталон, блуза с черна и зелена подплата, чифт черни
кожени чехли, предадени с протокол за доброволно предаване от подс. Б., на съхранение при домакина на РУП с. Труд, след
влизане на присъдата в сила да се върнат на подсъдимия Н.А.Б..
Веществените доказателства по делото
– гумена гарнитура с форма на кръг, лампа от фар, решетка от лек автомобил,
парчета стъкло от фар, иззети с протокол за оглед на местопроизшествието, на
съхранение при домакина на РУП с.Труд, като вещи без стойност, след влизане в
сила на присъдата, да се унищожат.
Веществените доказателства – бях
хартиен плик с надпис „обект № 1 „шапка”, съдържащ черна бейзболна
шапка, бял хартиен плик с надпис „обект №№ 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, проби от
червено-кафяви петна от лекия автомобил на обв. Б.” –
обект на оглед, на съхранение при домакина на РУП с. Труд, като вещи без
стойност, след влизане в сила на присъдата, да се унищожат.
Причината
за извършване на престъплението е в неспазването от подсъдимия Н.Б. като водач
на МПС на установените правила за движение от ЗДвП.
На
последно място, предвид постановената осъдителна присъда, съдът осъди подсъдимия
Н.Б. да заплати на
частния обвинител Н.Д.Г. сумата от 1000 лв., направени по делото разноски, за
адвокатско възнаграждение за повереник – 500 лв. на досъдебно производство и
500 лв. на съдебно производство, както и на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати по сметка на ВСС,
направените по воденото на делото разноски в размер на 568 лв.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :