РЕШЕНИЕ
Номер 11 09.01.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II СЪСТАВ
На
девети януари и две хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар
…………………………
като разгледа
докладваното от мл. съдия Христова в.гр.д. №1665 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Д.М.Д. чрез процесуалния ѝ представител адв. В.М.
срещу отказ на съдебния изпълнител по изп. дело №20197820400326 по описа на ЧСИ
Д.Ц., рег. №872, с район на действие ОС Стара Загора, да прекрати
изпълнителното производство. Сочи, че първоначалното изпълнително дело е
перимирано по силата на закона на 29.07.2010 г., като без правно значение е, че
ЧСИ го е прекратил на това основание едва на 13.08.2014 г. На следващо място, излага
съображения, че настоящото изпълнително дело е образувано, след като вземането
е било прехвърлено на трето лице, но цесията не ѝ е била съобщена и не е
породила действие за него. Смята, че новото изпълнително дело е било
незаконосъобразно и неправилно образувано с взискател – цесионера по договора
за цесия, без да има доказателства за връчване на уведомление за прехвърляне на
вземането, нито молба или искане до ЧСИ да връчи на длъжника уведомление по чл.
99 от ЗЗД. Излага още, че ЧСИ неправилно не зачита направеното възражение за
настъпила погасителна давност за периода от перимириране на старото
изпълнително дело – 29.07.2010 г. до образуване на настоящото. Моли съда да
отмени отказа на ЧСИ и да прекрати производството по изпълнителното,
респективно да даде задължителни указания на съдебния изпълнител за прекратяването
му. Претендира направените разноски по делото.
Взискателят
по делото, „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, не взема становище по жалбата.
Съгласно
чл. 436, ал. 3 от ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ Д.Ц.. В тях се излага
съображение, че узнаването на състоялото се прехвърляне на вземането на „ТИ БИ
АЙ КРЕДИТ“ ЕАД от длъжника би било от значение единствено по отношение на
евентуално плащане към стария кредитор, което не се твърди. На следващо място се сочи, че установяване на
изтекла погасителна давност не е от компетентността на съдебния изпълнител,
както и че след прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на
предходно изпълнително производство по същия изпълнителен титул на 13.08.2014
г. новата изпълнителна давност започва да тече от момента на прекратяването,
т.е. от същата дата, поради което и към датата на образуване на настоящото
изпълнително производство – 18.07.2019 г., давността не е изтекла. В обобщение
счита, че не са налице процесуалните предпоставки за прекратяване или приключване
на изпълнителното дело, визирани в чл. 433 от ГПК.
Съдът,
като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени приложените по
изпълнително дело №20197820400326 по описа на ЧСИ Д.Ц., писмени доказателства,
намира за установено следното:
Изпълнителното
производство по изп. дело №20197820400326 по описа на ЧСИ Д.Ц., е образувано на
18.07.2019 г. по молба на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД по изпълнителен лист, издаден
по гр.д. №2294/2007 г. по описа на РС Стара Загора, с който Д.М.Д. е осъдена да
заплати на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД сумата 2380 лева, представляваща неизпълнено
задължение по запис на заповед от 06.04.2007 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 03.10.2007 г. до окончателното ѝ изплащане, както и
сумата 159 лева, разноски по делото.
Към
молбата на взискателя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД е приложено извлечение от
споразумение за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от 23.02.2015 г.,
извлечение от списъка на прехвърлените вземания, потвърждение на прехвърляне на
вземанията и пълномощно за уведомяване на длъжниците за прехвърляне на
вземанията. От посочените приложения е видно, че „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД, с ЕИК *********
и предишно наименование „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД, прехвърля на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ООД всички вземания в цитирано в споразумението приложение.
С
молба от 02.12.2019 г. длъжникът Д.Д. е поискал прекратяване на изпълнителното
дело поради погасяване на вземането по давност, настъпила перемпция по
предходно изпълнително дело за същото вземане и липса на съобщаване на цесията
в качеството ѝ на длъжник.
На
същата дата е постановен атакуваният отказ за прекратяване на изпълнителното
дело, като в съобщението до длъжника ЧСИ е изложил съображения, които по
същество припокриват изложеното в мотивите му до съда.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Настоящата
жалба е подадена в законния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК от надлежна страна по
изпълнителното дело. С нея се атакува действие на съдебен изпълнител, подлежащо
на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Поради това
жалбата е допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Две
от оплакванията на жалбоподателя касаят материалноправните предпоставки за
наличие на изпълняемото
правото – изтеклата погасителна давност и надлежното съобщаване на цесията.
Изпълнителното производство е насочено към удовлетворяване на изпълняемото
право чрез предприемане на конкретни изпълнителни действия. Тези действия не
рефлектират върху материалноправните предпоставки за наличие на правото,
предмет на изпълнение. Следва да се подчертае, че те насочени не към
установяване на неговото съществуване, а към неговото удовлетворяване. Те са
неотносими към материалните предпоставки за наличие на правото, както и за
дължимостта на вземането, което длъжникът следва да погаси принудително.
Наличието на правото и дължимостта на вземането вече са установени в
приключилия съдебен процес, като тези въпроси не могат да се изследват от
съдебния изпълнител. Поради това и правилно съдебният изпълнител е посочил, че
не е от неговата компетентност да прави преценка за изтекла погасителна
давност.
По
същия начин и въпросът дали длъжникът е бил надлежно уведомен за цесията има
отношение към материалното право, а не към възможността за принудителното му
изпълнение, и то само ако длъжникът твърди плащане на предишия кредитор и цели
да се предпази от повторно изпълнение. Освен това надлежното уведомяване на
длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за извършена цесия не рефлектира
върху дължимостта на самото вземане. То съществува и следва да бъде
удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника
от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда
изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това
подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното
производство, длъжникът се освобождава от дълга (Решение №209 от 28.11.2018 г. по
т. д. № 2530/2017 г., I
ТО на ВКС).
Що
се отнася до третото оплакване – за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК на предходно изпълнително производство по същия изпълнителен титул
– то следва да се отговори, че след прекратяване на изпълнителното
производство, докато давността за вземането не е изтекла, взискателят може да
инициира нов изпълнителен процес за същото вземането, тъй като прекратяването
на изпълнителното производство не погасява вземането, нито обезсилва
изпълнителното основание или изпълнителния лист, ако същите не са обезсилени на
друго основание.
Конкретно
по обжалване на отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство следва да се отбележи, че, за да възникне задължение за съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното производство, е необходимо да е настъпило
някое от основанията, предвидени в чл. 433, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е
императивна и в нея изчерпателно са посочени всички възможни хипотези, в които
може да бъде прекратено изпълнителното производство. В случая не е налице нито
една от тях. В случай, че между страните е налице спор за материално право
относно съществуване или дължимост на вземането, то той следва да бъде разрешен
по исков ред. Единствено влязлото в сила съдебно решение, ако е в полза на
длъжника в изпълнителното производство, би било основание за прекратяване на
изпълнението на основание чл. 433, т. 7
от ГПК. Съгласно чл. 439 от ГПК
длъжникът разполага с възможността да предяви иск, чрез който може да
установява фактите, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти
длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради плащане, прихващане, изтекла погасителна
давност и др. Както бе посочено по-горе, законът не е предоставил компетентност
съдебният изпълнител да констатира изтекла погасителна давност. Своята дейност
по принудително събиране съдебният изпълнител може да осъществява само със
способите, предвидени в ГПК. Това се отнася в пълна степен и за действията му
по започване, спиране и прекратяване на изпълнението, които той може да
извършва само при предвидените в закона основания.
Предвид
гореизложеното обжалваният отказ на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство по изп. дело №20197820400326 по описа на ЧСИ Д.Ц.,
е законосъобразен, а подадената против него жалба се явява неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Мотивиран
от изложеното, Окръжен съд Стара Загора
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба, подадена от Д.М.Д., длъжник по изп. дело №20197820400326 по описа на ЧСИ
Д.Ц., срещу отказ от 02.12.2019 г. за прекратяване на изпълнителното
производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: