Р Е Ш Е Н И Е № 133
гр.
Габрово, 01.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в
открито заседание на осемнадесети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселина Топалова
ЧЛЕНОВЕ: Валентина Генжова
Галина Косева
при секретаря В. Килифарева, като разгледа докладваното от съдията
Косева в.гр.д.№52 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
С решение №297 от 18.11.2019г. по гр.д. №650/2019г. Севлиевският районен съд
е отхвърлил, като неоснователни, предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258,
Варна Тауърс – Г, за осъждане на И.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на ищеца паричната сума, за която е издадена следната фактура: **********/16.04.2018г., а именно сумата
7488,55 лева, представляваща главница, стойност на потребено, но неотчетено
количество ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Севлиево, ул.
„М.П." № **, вх. **, ап. **, с абонатен № ** и клиентски № **, за периода от 29.03.2017г. до 28.03.2018г., както
и сумата 694,77 лева, представляваща мораторната лихва, за забава върху главницата за периода от
09.05.2018г. до 07.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.04.2019г. до окончателното погасяване на вземането.
В законният
срок решението е обжалвано от "Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК103533691, чрез адв. И.А. ***, като неправилно и незаконосъобразно
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат
следните основни възражения: законосъобразността на корекционната процедура
кореспондирала със съдебната практика на ВКС, която, въпреки, че е постановена
по предходните действали ПИКЕЕ, допускала корекция на сметка за минал период,
когато е налице безспорно доказан нерегламентиран достъп- намеса в тарифните
схеми, в следствие на което СТИ е манипулирано, а от констативният протокол и
заключението на вещото лице се
установявало, че е налице неотчетена
енергия натрупана в тарифа 1.8.4; съдът не съобразил и обсъдил
задължението на клиента, съгласно чл. 17
т.6 от ОУ да не променя схемата на свързване на ел. съоръжения, да не
преустройва, ремонтира или заменя елементите на СТИ, да не сменя и поврежда
знаците пломбите на СТИ, да не използва енергия без да се отчита; корекцията не
била мярка със санкционен характер, а начин за компенсиране на разликата между заплатените суми и сумата
по действително консумираната
електрическа енергия; доказателство, че енергията не е отчитана изцяло, била
справката за потребление през последните 12/24/36 месеца; незаплащането на
реално пренесената и потребена енергия водело до неравноправие в правата и
задълженията на страните; следвало да се
приложат разпоредбите на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване.
Претендирано
е решението на районният съд да се отмени и да се уважи исковата молба. Претендират се и разноски.
Окръжният
съд, като взе предвид възраженията във въззивната жалба и доказателствата по
делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Пред
районният съд е бил предявен осъдителен иск с правно осн. чл. 79 ЗЗД с цена 7 488,55 лева и с правно осн. чл. 86 ЗЗД за сумата 694,77
лева от “Енерго-Про
Продажби” АД- Варна, ЕИК103533691 против И.Д.Д..
Първата инстанция е отхвърлила
претенциите със следните съображения:
Ищецът не установил по делото, че
ответника е наследник, приел наследството на починалия абонат на дружеството,
включително и придобиване по наследство на процесния имот. Дори в процесния
период ищцовото дружество и ответника да са били обвързани от действието на
договор за доставка на електрическа енергия, по делото не били представени
доказателства, които да обосновават извод процесната сума да е стойност на
реално доставена на ответника от ищеца електроенергия за исковия времеви период
или същата да е дължима сума по корекция на сметката на ищеца, извършена при
спазване разпоредбите на ПИКЕЕ и останалите нормативни актове. Процесният електромер нямал
дистанционен отчет и информация от него не постъпвала направо в отчетните
регистри на доставчика, поради което разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ била
неприложима, доколкото предвиждала възможност за корекция при разлика в данните
от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто
не е случаят по делото. Коригирането на сметките само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна
на потребителя, било недопустимо, нарушаващо принципа за равнопоставеност на
страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната
отговорност.
Въззивната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Правилно първата инстанция е приела, че по делото не е установено ответника да е
собственик на електроснабдения имот, посочен в исковата молба, за който е
направена корекция в сметката за потребление, за да дължи заплащането й.
Ищецът е твърдял, че сумата е
начислена на основание извършен реален отчет- отчетена по регистър /тарифа/ 4, скрит – невидим, както
за потребителя, така и за длъжностните лица, на които е възложено отчитане на
показанията на СТИ, установена в последствие чрез софтуерен прочит на
информация от паметта на изправното СТИ. Поради това в неговата тежест е да установи твърденията си,
че именно ответника
е собственик на електроснабдения имот, в който е доставено и потребено твърдяното количество енергия, но това не е направено.
Процесният период, за който се претендира заплащане на
потребена ел. енергия, е
29.03.2017г.- 28.03.2018г., а посоченият абонат- Д.И. Д.- баща на конституирания ответник И.Д.Д., е починал на 30.12.2013г. в с. М.- т.е. повече от три години години преди процесния период. Само факта, че И.Д. е законен
наследник на починалия през 2013г. абонат, не доказва пасивната му легитимация
по настоящото дело, предвид и периода, за който е претендирано заплащането на
потребена ел. енергия: 2017-2018г. Защото, както е посочила и първата
инстанция, законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на
собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху
електроснабдения имот- Р. 205/28.02.2019г. по дело №439/2018г. ІІІ ГО, ВКС. А в
случая само факта, че законен наследник на
починалия през 2013г. абонат е
посочения ответник по делото, не означава, че същият е собственик на имота, че
е бил негов собственик и през 2017г.-2018г., за който период се претендира
заплащане на ползвана ел. енергия, нито,
че е ползвал електроснабдения имот през
този период.
Ответника И.Д.
е
представляван по делото от особен представител, който не се е явил пред първата инстанция и не е
представил писмено становище. Няма данни дали законният наследник е приел наследството на починалия пред
2013г. абонат, дали последният към момента на смъртта си е бил собственик на
електроснабдения имот, дали към процесният
период законният наследник е бил собственик на имота. В тежест на ищеца е било
да докаже по делото пасивната легитимация на сочения от него ответник- доклада
на съда на л.24 от делото на РС, но това не е направено, поради което
предявената претенция само на това основание следва да бъде отхвърлена, без да се
обсъжда приложението на чл. 50 ПИКЕЕ и чл. 183 ЗЗД /видно от делото независимо,
че основава вземането си на реална
консумация ищеца се е позовал на чл. 50 ПИКЕЕ, която разпоредба е свързана с
корекционна процедура/.
На основание гореизложеното въззивният
съд счита, че решението на първата инстанция, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Разноски: С оглед изхода на делото на
жалбоподателя не се дължат разноски.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №297 от
18.11.2019г. по гр.д. №650/2019г. Севлиевски
районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му
на страните, при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: