Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 18.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав,
в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........ПЕТЯ МАРИНОВА.............................и
в присъствието на прокурора.............…………………................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2408 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ във вр. с чл. 441 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ и
чл. 74 ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/.
Постъпила
е искова молба /уточнена с молба – „отговор“ вх.№ 6885/08.10.2018 г./ от ЕТ
„ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО – Р.Н.“ – гр. София, срещу ЧСИ В. П., рег.№ 879, с район на
действие Окръжен съд-Ловеч, за заплащане на обезщетение за причинени вреди от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.
Посочва се, че настоящият иск няма за
предмет обжалване действията на ЧСИ, а репариране на действителните вреди,
настъпили вследствие на негови неправомерни действия. Позовава се на
разпоредбите на чл. 441 от ГПК, чл. 45 от ЗЗД и чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ относно
пасивната легитимация на ответника да носи отговорност за вредите, които неправомерно
е причинил при изпълнение на своята дейност.
Изтъква се, че на 19.11.2015 г. ЧСИ В.
П. изготвил при условията на нередовно уведомление /установено с решение №
134/25.06.2018 г. на ЛОС/ опис на сграда с идентификатор: № 44327.502.9803.3 и
сграда с идентификатор № 44327.502.9803.4, обективирано с протокол от същата
дата, в който описал извършените от него действия по време на описа: „…поради
неосигурен достъп смених ключалките с ключар“. „Описания имот се остави за
управление на „Банка Пиреос България“ АД“. Пазач: „Банка Пиреос България“ АД“.
Ищецът счита, че този протокол за опис
е съставен при условията на процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение по изп.дело № 388/2013 г. в нарушение на чл. 486 ал. 1 от ГПК и на
нередовно уведомление, което се извеждало от мотивите и диспозитива на Решение
№ 134/25.06.2018 г. по гр.д.№ 565/2017 г. на ЛОС, с което е отменено
постановлението за възлагане на гореспоменатите сгради, собственост на ищеца.
Тези сгради били ипотекирани като обезпечение по кредит на „Агромаш-Ко-Славков“
ЕООД, като ищецът счита, че ЧСИ В. П. в нарушение на чл. 486 ал. 1 от ГПК,
вписал в протокола като пазач лице, което не е собственик на имота. В протокола
за опис вписал за пазач „Банка Пиреос България“ АД, разбил входната врата на
сградата, поставил нова брава и предал ключовете от нея на представителя на
банката, като по този начин ответникът отнел владението на имота от собственика
– ищец ЕТ „Търговия на едро-Р.Н.“, която го владее на правно основание. С оглед
на това ищецът счита, че ответникът е извършил противозаконен въвод във
владение на банката-взискател без да има влязло в сила постановление за
възлагане, което действие според ищеца е грубо нарушение на чл. 486 ал. 1 от ГПК. В тази връзка се позовава на съдебна практика на ВКС.
По-нататък ищецът навежда доводи, че
поради това незаконно отнемане на двете сгради, е претърпял вреда в размер на
наема на имота за периода, през който е бил лишен от правото да владее
собствените си имоти и от настъпилите нарушения на тяхната цялост, тъй като
владелецът не се е грижил за тях като добър стопанин.
В уточняващата молба – отговор на
ищеца са направени уточнения, че с процесуално незаконосъобразните си действия,
обективирани в Протокола за опис от 19.11.2015 г., констатирани и отменени с
посоченото по-горе решение на ЛОС, който е отменил постановлението за възлагане
на имотите, ответникът противозаконно е отнел правото на ползване на ищеца
върху имотите, като техен собственик, като по този начин отнел владението на
имотите от собственика - ищец и така го е лишил от възможността да реализира
доходи от тях в периода от 19.11.2015 г. до 19.06.2016 г. в размер на 10600.00
лева, представляващи размера на наема на тези сгради за посочения период.
С тези действия, ищецът счита, че
ответникът му е причинил пряка и непосредствена имуществена вреда, изразяваща
се в пропуснати ползи от владението на имотите.
Въз основа на изложеното, се отправя
искане за постановяване на решение, по силата на което да бъде осъден ответника
ЧСИ В. П., рег.№879 и район на действие ЛОС, на основание чл. 441 от ГПК, чл.
45 от ЗЗД и чл. 74 от ЗЧСИ, да заплати обезщетение на ищеца ЕТ „Търговия на
едро-Р.Н." в размер на 10600.00 лева за нанесени вреди, причинени от
процесуалното незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.д. №
20138790400388, при условията на ненадлежно уведомление по чл. 449 ал. 1 от ГПК, в нарушение на чл. 486, ал. 1, чл. 498, във връзка с чл. 496 от ГПК, за
периода от 19.11.2015 г. до 19.06.2016 г., изразяващи се в противозаконно
отстраняване на ищеца от владение на собственото му недвижимо имущество: сграда
с идентификатор: № 44327.502.9803.3 и сграда с идентификатор №
44327.502.9803.4, които същият владее на законно основание /съгласно нотариален
акт №50, том I, дело №95/1996 г./, вследствие на което за ищеца са настъпили
вреди, изразяващи се в невъзможността да реализира доходи от тях за посочения
период, които щети са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ал. 1
от ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по
основание и размер. Изложил е хронологично предприетите от него действия по
изп.дело № 388/2013 г. по описа му, по отношение на процесния имот, предмет на
принудителното изпълнение. Аргументирал е причините, поради които при
провеждане на опис на процесния имот не е оставил същия във владение на ищеца,
а е назначил за пазач взискателя. Ответникът счита, че не е налице
противоправно поведение от негова страна в хода на изпълнителното производство,
а оттам, че не са налице всички елементи от фактическия състав на твърдяното
непозволено увреждане.
В съдебно заседание ищцата не се явява, а се представлява
от пълномощника си адв. П., която, на
основание чл. 143 ал. 2 от ГПК, направи допълване на исковата молба, като се
счита, че заявеният иск е предявен частично за сумата от 10 600.00 лева,
представляваща част от сума в размер на 15000.00 лева, за период от 19.11.2015
г. до 19.06.2016 г. В пледоария по същество и
представени писмени бележки, процесуалният представител развива съображения за
основателност на претенцията и моли да бъде уважена. Моли, за присъждане на
направените разноски по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Представени са писмени бележки и от ищцата, но същите не са подписани от
подателя им.
Ответникът ЧСИ В.П.не се явява, а се представлява
от пълномощника си адв. А.Ч., който поддържа становището по отговора на
исковата молба и моли за отхвърляне изцяло на предявения иск, като
неоснователен и недоказан, като в полза на доверителя му се присъдят
направените разноски по делото за съдебна експертиза в размер на 300.00 лева. В
пледоария по същество развива съображения, че не е осъществен фактическия
състав на твърдяното непозволено увреждане, като не са налице незаконосъобразни
действия по принудителното изпълнение, предприети от доверителя му. В
представена писмена защита от ответника са доразвити съображения в тази насока.
От събраните по
делото доказателства, включително данните по приложеното заверено копие от изп.дело № 388/2013 г. по
описа на ЧСИ В.П./в четири тома/, както и от доводите
на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
На 14.09.2012 г., по молба на „Банка Пиреос България“ АД – гр. София с
представен изпълнителен лист от 01.07.2010 г., издаден по ч.гр.д.№ 22394/2010
г. на Софийски районен съд, е било образувано изп.дело № 102/2012 г. по описа
на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд-Луковит срещу длъжниците
„Агромаш-Ко-Славков“ ЕООД и Л.Г.С..
Вземанията на взискателя по изпълнителното
дело са обезпечени с договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № 144, том III, рег.№ 2348, дело № 276/2008 г. на Нотариус П.Т., вписан като Акт № 22,
том I, вх.рег.№ 669/22.04.2008 г., дело № 354/2008 г. на Служба по вписванията
– гр. Луковит, върху следния недвижим имот: Кооперативно консервно предприятие
/бивше/ - СГРАДА ЗА БРИГАДИРИ със застроена разгърната площ 1500 /хиляда и
петстотин/ кв. метра, която сграда е построена в дворно място, съставляващо
парцел III в кв. 233 по регулационния план на гр. Луковит, който недвижим имот
представлява по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ на
гр. Луковит Едноетажна сграда с идентификатор 44327.502.9832.3 /стар
идентификатор 44327.502.9803.3/, със застроена площ от 87 кв.м. и Триетажна
сграда с идентификатор
44327.502.9832.4 /стар идентификатор 44327.502.9803.4/, със застроена площ от
367 кв.м.
Гореописаният недвижим имот е собственост на
трето лице – ищецът по настоящото дело – Р.Т.Н., в качеството й на ЕТ „Търговия
на едро-Р.Н.“, като ипотеката е учредена от нея и съпруга й С.Й.Н., при което
двамата имат качеството на ипотекарни длъжници.
Не се спори, че ипотекарните длъжници са били
уведомени от страна на Държавния съдебен изпълнител при РС-Луковит за образуване
на изпълнителното дело, както и за това, че на 14.06.2013 г. върху процесния
имот е била наложена възбрана от страна на ДСИ, вписана в Службата по
вписванията – гр. Луковит.
Впоследствие, по молба на взискателя „Банка
Пиреос България“ АД, изп.дело № 102/2012 г. по описа на ДСИ при РС-Луковит е
прехвърлено при ответника по настоящия спор - Частен съдебен изпълнител В.Л.П.,
като е преобразувано под № 388/2013 г. по неговия опис и по искане на
взискателя принудителното изпълнение е насочено към процесния имот, ипотекиран
в негова полза.
От данните по изп. дело № 388/2013 г. се
установява, че ЧСИ В.П.по молба на взискателя от 10.08.2015 г., е насрочил опис
на ипотекирания имот на 27.08.2015 г. от 16.00 часа, а впоследствие опис е
насрочен на 19.11.2015 г. от 15.00 часа.
С писмо изх.№ 12331/25.09.2015 г., на
основание чл. 18 ал. 6 от ЗЧСИ, ЧСИ В.П.е възложил на ЧСИ М.Б.с район на
действие Софийски градски съд, връчване на уведомленията за насрочения опис,
адресирани до ипотекарните длъжници - ЕТ „Търговия на едро – Р.Н.“, с адрес: ************,
и С.Й.Н. със същия адрес. Посоченото писмо с книжата е получено в кантората на
ЧСИ Б. на 05.10.2015 г. /видно от обратна разписка на л. 727 от изп.дело/.
Установява се, че Уведомление с изх.№
12328/25.09.2015 г. за насрочения на 19.11.2015 г. от 15.00 часа опис на имота,
е връчено на С.Й.Н. на 21.10.2015 г. /л. 735 от изп.дело/.
По отношение на ЕТ „Търговия на едро – Р.Н.“,
е било предприето връчване по реда на чл. 47 ал. 1 от ГПК, като на 31.10.2015
г. е залепено уведомление на адреса й на управление от връчител М.П.– служител
при ЧСИ М. Б..
Видно от Протокол за опис на недвижими
имущества /л. 756-757 от изп.дело/, на 19.11.2015 г. в 15.00 часа в гр.
Луковит, помощник-частен съдебен изпълнител Х.Х.при ЧСИ В. П., е извършил опис
на недвижимия имот, собственост на ипотекарните длъжници ЕТ „Търговия на едро – Р.Н.“ и С.Й.Н., а именно: Кооперативно консервно
предприятие /бивше/ - сграда за бригадири със застроена разгърната площ 1500
кв.метра, която сграда е построена в дворно място, съставляващо парцел III в квартал 233 по регулационния план на гр. Луковит, а съгласно скица -
СГРАДА с идентификатор № 44327.502.9803.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, с адрес на сградата: *********, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор № 44327.502.9803, със застроена
площ: 87 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: общежитие, и СГРАДА с
идентификатор № 44327.502.9803.4 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, с адрес на сградата: *********, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор № 44327.502.9803, със застроена площ: 367 кв.м., брой
етажи: 3, предназначение: общежитие.
От съдържанието на Протокола за опис се
установява, че същият е бил проведен в присъствието представител на взискателя
– Д.П. и на назначено вещо лице за изготвяне на оценка на имота. Длъжниците не
са присъствали. В Протокола е вписано, че поради неосигуряване на достъп,
помощник-частният съдебен изпълнител е сменил ключалката с помощта на ключар.
Описаният имот бил оставен за управление на взискателя „Банка Пиреос България“
АД и тя е определена за пазач.
Последвало е изготвяне на обявление по реда
на чл. 487 от ГПК за публична продан на имота, в което е посочено, че
продажбата ще продължи един месец, като започне от 25.04.2016 г. и приключи на
25.05.2016 г. до 17.00 часа.
Уведомление за обявената публична продан с
изх.№ 04189/12.03.2016 г. е връчено на 06.04.2016 г. лично на Р.Н., действаща
като ЕТ „Търговия на едро – Р.Н.“ /л. 890 от изп.дело/.
С Протокол от 26.05.2016 г., на основание чл.
492 ал. 1 от ГПК, помощник-частен съдебен изпълнител Ц.М.при ЧСИ В. П., като е
взел предвид единственото наддавателно предложение е обявил за купувач взискателя
„Банка Пиреос България“ АД /л. 910-913/.
По изпълнителното дело са изискани и
приложени актуални скици на двете сгради, издадени от СГКК – гр. Ловеч на
07.06.2016 г., от които е видно, че едноетажната сграда с идентификатор №
44327.502.9803.3 е с нов идентификатор № 44327.502.9832.3 по КККР на гр.
Луковит, а триетажната сграда с идентификатор № 44327.502.9803.4 е с нов
идентификатор № 44327.502.9832.4 по КККР на гр. Луковит /л. 991 и 992/.
С Постановление за възлагане на недвижим имот
от 01.09.2016 г., ЧСИ В.П.е възложил процесните сгради на обявения за купувач -
взискателят „Банка Пиреос България“ АД /л. 995/.
По повод жалба на ЕТ „Търговия на едро – Р.Н.“
от 01.08.2017 г. пред Окръжен съд – Ловеч срещу действията на ЧСИ В.П.по
изп.дело № 388/2013 г., е постановено Решение № 134/25.06.2018 г. по гр.дело №
565/2017 г. на Окръжен съд-Ловеч, влязло в сила на 25.06.2018 г., с което са
отменени действията на ЧСИ В.П.по посоченото изпълнително дело, обективирани в
Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.09.2016 година.
За да постанови този резултат, Окръжният съд
е приел в мотивите на решението си, че при проведената публична продан на
процесния недвижим имот са допуснати съществени процесуални нарушения, като
едно от тях е по чл. 449 ал. 1 от ГПК, тъй като преди извършване на
изпълнителното действие „опис“ не е уведомен надлежно собственика на имота – ЕТ
„Търговия на едро – Р.Н.“. По-конкретно е посочено, че в нарушение на
процесуалния закон и задължителната съдебна практика на ВКС, ЕТ „Търговия на
едро – Р.Н.“ не е търсена в рамките на един месец, а е била търсена в рамките
само на 17 дни от 14.10.2015 г. до 31.10.2015 г., като съдебният състав не е
възприел за истина, че фирмата е търсена на първата посочена в разписката дата
– 30.09.2015 г., тъй като на тази дата искането на ЧСИ В. П. до ЧСИ Б. все още
не е било получено в неговия офис. При тези данни Окръжният съд е направил
извод, че е налице ненадлежно уведомление на ЕТ „Търговия на едро – Р.Н.“ за
извършване на описа на двете сгради и отменил действията на ЧСИ В. П.,
обективирани в посоченото по-горе Постановление за възлагане.
Въз основа на така постановеното решение на
Окръжен съд-Ловеч и по молба на вх.№ 21997/12.07.2018 г. на ипотекарния длъжник
ЕТ „Търговия на едро – Р.Н.“, е съставен Протокол от 26.07.2018 г. по изп.дело
№ 388/2013 г., с който ПЧСИ Глория Данчева при ЧСИ В.П.е предала ключове – 3
бр. на ЕТ „Търговия на едро – Р.Н.“, чрез пълномощник адв. П.П., на процесните
две сгради, находящи се в гр. Луковит /л. 1227/.
По настоящото дело е приложено писмо изх.№
94-00-3/25.10.2018 г., с което Министърът на правосъдието е уведомил ЧСИ В. П.,
че е поискал от Председателя на Дисциплинарната комисия към Камарата на
частните съдебни изпълнители образуване на дисциплинарно производство срещу
него, с оглед констатирани недостатъци по движението на изп.дело № 388/2013 г.
по повод жалба на ЕТ „Търговия на едро – Р.Н.“.
От показанията на разпитания свидетел Д.П.,
включително при повторния му разпит, се установи, че той, като пълномощник на
взискателя по изп.дело № 388/2013 г. на ЧСИ В. П., е участвал по време на описа
на процесния имот, за който знае, че е ипотекиран от трето лице като
обезпечение на предоставен кредит. Свидетелят си спомня, че изпълнението било
насочено към сграда в една фабрика, сградата била празна, „бригадирски стан се
водеше“. Уточни, че са две сгради
по кадастралната карта с един вход. Тъй като
нямало представител на длъжника и на собственика, се пристъпило към
принудително отваряне на имота чрез ключар. Присъствало и вещо лице. В деня на
описа най-малко два пъти идвали и полицаи по сигнал на собственика, че в имота
му се влиза неправомерно, но те си тръгвали след като се легитимирал
помощник-частният съдебен изпълнител Х.Х.. Свидетелят подчерта, че имотът бил
напълно празен и уточни, че „…действително беше единствено ремонтираната сграда
от целия комплекс от сгради, които бяха много. Влизах с вещото лице и видях, че
беше боядисана, сменена дограма, и беше заключена и затворена, нямаше
съдържание вътре, нищо нямаше…“. Свидетелят не си спомня дали той
е взел ключа и потвърждава това, което е написано в протокола за опис, като в тази
връзка заяви: „... Не помня за ключа, това, което е описано в протокола сме го
извършили... Ако пише банката, значи съм го взел аз и съм го предал на
банката...“.
От изисканата и приложена
по делото Справка от РУ на МВР – гр. Луковит рег.№ 297000-2874/10.05.2019 г.,
се установява че в деня на описа – 19.11.2015 г., около 15.40 часа, в ОДЧ при
РУ-Луковит е постъпило обаждане през ЕЕН 112 от Стефан Йорданов, представил се
като собственик на „Консервна фабрика“ в гр. Луковит, за „7 /седем/ човека
прескочили в двор“. При проверка на сигнала от дежурния автопатрул на място
били установени Х.С.Х., представил се като частен съдебен изпълнител, три лица,
представили се като кредитори, едно лице – като шофьор и Е.Г.М., представила се
като вещо лице, като лицата заявили, че са в имота за изпълнение на съдебно
решение. В справката е посочено също, че няма данни за извършено нарушение или
престъпление.
По делото са допуснати и
изслушани първоначална и повторна съдебно-технически експертизи с различни вещи
лица със задача да изготвят заключение относно размера на средномесечния наем
за двете процесни сгради за период от 19.11.2015 г. до 19.06.2016 г.
От заключението на вещото
лице по първоначалната експертиза – инж. Ж.Й. се установява, че наемът за имоти
за нежилищни нужди, определен на база Решение № 16 от Протокол № 3/29.12.2011
г. на Общински съвет – Луковит относно актуализация на базисните наемни цени за
отдаване под наем на общински недвижими имоти, актуално към датата на изготвяне
на заключението, е 2.66 лв./кв.м., която цена е възприета от експерта за офис
помещенията, а за обслужващите помещения на етажите и за общите части на
сградата експертът приема цена – 0.80 лв./кв.м. наем, или общо 2413.00 лева –
стойност на месечния наем за двете сгради, а за процесния период от 19.11.2015
г. до 19.06.2016 г. – общо 16 891.00 лева наем.
Вещото лице Й. е определила
имота като нежилищен, като се е позовала на чл. 131 от Наредба № 5 за правила и
нормативи за устройство на територията – „всяко жилище трябва да има най-малко
едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко
едно складово помещение“. В случая сградата е с отделни стаи и обща баня и
тоалетна с умивалня, в стаите липсват обособени помещения за кухненски бокс,
поради което вещото лице е приела, че сградите са от типа сгради с обществено
предназначение – за офиси.
При изслушването на вещото
лице Й., тя уточни, че сградите нямат необходимите инсталации, за да се приемат
за промишлени помещения, но дори и да се приеме това, размерът на наема ще е
същият.
Според вещото лице по
повторната експертиза – инж. Р.М. общият размер на наема за двете сгради за
периода от 19.11.2015 г. до 19.06.2016 г. е 9821.28 лева, определен по метода
на приходната стойност. При изслушването му в съдебно заседание експертът
обясни, че тази разлика в наемната цена в сравнение с дадената от колегата му Й.,
се дължи на реалната разгъната застроена площ на двете сгради. Инж. М. също е
на мнение, че предназначението на двете сгради е нежилищно и всички изчисления
и констатации от негова страна са за такъв вид предназначение, поради което е
използвал същите базисни цени като колегата си Й..
При така установената фактическа обстановка съдът е
сезиран с иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 441 от ГПК и чл.
74 ал. 1 от ЗЧСИ, за заплащане на обезщетение, претендирано частично в размер
на сумата 10 600.00 лева за нанесени имуществени вреди за периода от
19.11.2015 г. до 19.06.2016 г., причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение по изп.дело № 388/2013 г. по описа на ответника ЧСИ В. П..
Съгласно чл. 441 ал. 1 от ГПК, частният съдебен
изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. В същия смисъл е и
нормата на чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ, според която частният съдебен изпълнител
отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята
дейност.
От тези
разпоредби следва, че за ангажиране на специалната деликтна отговорност на
ответника, който безспорно има посоченото длъжностно качество е необходимо да
се установи от ищеца наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки:
неправомерни действия на ответника в качеството му на частен съдебен
изпълнител, настъпила вреда, причиняването й при изпълнение на действията му и
наличието на причинна връзка между тези действия и вредите. При осъществяване
на всички гореизброени елементи от фактическия състав на чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ
на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като в тежест на ищеца е да установи както реалното
им настъпване, така и претендирания от него размер. В този смисъл е указана
доказателствената тежест на ищеца с доклада по делото.
Безпротиворечива
е съдебната практика, обективирана в Решение № 139 от 31.05.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о., Решение № 120 от 8.07.2011 г. на ВКС по т. д.
№ 1123/2010 г., II т. о. Решение № 184 от 21.09.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1124/2010 г., III г. о. и др., че съдът по деликтния иск по чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ, преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията
на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това дали същите са обжалвани и
какво е решението на съда по жалбата. В случая твърдените от ищеца за
незаконосъобразни изпълнителни действия на ответника по изп.дело № 388/2013 г.,
обективирани в Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.09.2016 г., са
отменени с влязло в сила Решение № 134/25.06.2018 г. по гр.д.№ 565/2017 г. на
Ловешкия окръжен съд. Настоящата инстанция, от своя страна, преценявайки
процесуалната законосъобразност на тези изпълнителни действия, също приема, че
са незаконосъобразни, поради нередовно уведомяване на ипотекарния длъжник ЕТ „Търговия на едро – Р.Н.“ за насрочения на 19.11.2015 г. опис на
ипотекирания имот, тъй като от данните по изпълнителното дело се установи, че
действително ЕТ „Търговия на едро – Р.Н.“ е бил търсен на адреса му на
управление в рамките само на 17 дни от 14.10.2015 г. до 31.10.2015 г. Първата
посочена дата в разписката за извършено посещение на адреса – 30.09.2015 г.
също не се съобразява от настоящата инстанция като дата на реално осъществено
посещение, тъй като на тази дата действително искането на ЧСИ В. П. до колегата
му ЧСИ Б. с молба за връчване на уведомлението за опис все още не е било
получено в неговия офис. При това положение не са били налице условия да се
пристъпи към връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ал. 1 във
вр. с чл. 50 ал. 4 от ГПК и то без изрично разпореждане на ЧСИ. Извършването на
изпълнителни действия по опис на ипотекирания имот при нередовно уведомяване на
ипотекарния длъжник са процесуално незаконосъобразни и са рефлектирали и върху
последващите изпълнителни действия, обективирани в Постановление
за възлагане на недвижимия имот от 01.09.2016 г. Следователно, налице е първата
кумулативно предвидена предпоставка, необходима за ангажиране на специалната деликтна
отговорност на ответника – неправомерност на действията му по изпълнение.
Втората
кумулативно предвидена предпоставка е наличието на вреда, настъпила за ищеца
при изпълнение на неправомерните изпълнителни действия от ответника. Съдът
счита, че ищецът не е ангажирал доказателства да е претърпял реални вреди от приетите
за неправомерни изпълнителни действия на ответника по извършения на 19.11.2015
г. опис на двете ипотекирани сгради. Същият претендира обезщетение в размер на 10 600.00
лева, изчислено на база средномесечния пазарен наем за сградите, който би
получил за периода 19.11.2015 г. - 19.06.2016 г., но не ангажира доказателства,
че е отдавал сградите под наем, нито че това е обичайното им предназначение.
Съгласно константната практика на ВКС, пасивно легитимирани да отговарят по
реда на ЗЧСИ са длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително
изпълнение, за техните действия при и по повод тази дейност /в т.см. Решение №
184/21.09.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1124/2010 г. ІІІ - то г.о., ГК, Решение №
281 от 11.12.2014 г. на ВКС по гр.д. № 3219/2014 г., ІІІ - то г.о., ГК, Решение
№ 264/08.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 474/2009 г., ІV - то г.о., ГК и други/. Частните
съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда според съдебната практика
ще е налице при директно въздействие върху правната сфера на увредения и
означава, че ищецът не би претърпял вредите, ако не е извършено
незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй
като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и
необходима последица от вредоносния резултат, т.е. ако са адекватно следствие
от увреждането. В процесния казус, макар и проведените от ответника обсъдени
по-горе действия по принудително изпълнение да са отменени при тяхното обжалване
и да се възприемат и от настоящата инстанция като неправомерни, то от това не
следва извод за основателност на предявения иск след като липсват
доказателства, че за ищеца са настъпили претендираните вреди и то като пряка
последица от извършения опис и отстраняването на ищеца от владението на
собствения му имот.
Следва да се
отбележи още, че за да подлежи на възстановяване твърдяната в случая вреда под
формата на пропусната полза, то следва в резултат на поведението на делинквента
ищецът да е пропуснал увеличение на имуществото си с претендираната сума. Както
се прие с Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012
г., ОСГТК, доколкото в закона не е установена презумпция за настъпването на
вредата, а пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това
предположение за състоянието на имуществото на кредитора преди деликта и след
него, винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването. Следователно, ищецът, който претендира
пропусната полза, следва да докаже, че имуществото му се е обеднило с
претендираната сума. Същият обаче не ангажира такива доказателства. Напротив от
събраните доказателства може да се направи извод, че двете сгради не са
ползвани, тъй като са били празни, не е имало никакво съдържание в тях по
думите на свидетеля Д.П., който е имал непосредствени впечатления, тъй като е
присъствал на описа. Мнението на вещото лице Й., че сградите биха могли да се
ползват за офиси, е хипотетично и без значение за изхода на спора след като по
делото няма данни да са били ползвани по някакъв начин, така, че лишаването на
ищеца от тях в процесния период да е довело до реално намаляване на имуществото
му.
По всички изложени до тук съображения, съдът намира, че предявения иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 441 от ГПК и чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ,
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан, тъй като не се доказа
една от необходимите му предпоставки, които трябва кумулативно, едновременно да
са налице, за да се уважи иска, а именно предпоставката, която в случая не се
доказа е наличието на вреда под формата на пропусната полза в имуществената
сфера на ищеца.
При
този изход на процеса, следва да се отхвърли и искането на ищеца за присъждане
на направените от него разноски по делото в общ размер на 1514.46 лева съгласно
представения списък.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото в
размер на 300.00 лева – депозит за повторната експертиза.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен и недоказан, предявеният от ЕТ „ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО – Р.Н.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Васил Друмев“ № 26, представляван от Р.Т.Н., срещу
ЧСИ В.Л.П., рег.№ 879 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Ловеч, с адрес
на кантората: гр. Ловеч, бул. „България“ № 5, ет. 2, осъдителен иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл.
441 от ГПК и чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ, за заплащане на сумата 10600.00 лв. /десет хиляди
и шестстотин лева/ - частичен иск от сума в размер на 15000.00 лв. /петнадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи за периода от 19.11.2015 г. до 19.06.2016 г.,
причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело
№ 20138790400388 по описа на ЧСИ В. П., изразяващи се в противозаконно
отстраняване на ищеца от владение на собственото му недвижимо имущество: сграда с идентификатор 44327.502.9832.3 /стар идентификатор
44327.502.9803.3/ и сграда с
идентификатор 44327.502.9832.4 /стар идентификатор
44327.502.9803.4/, находящи се в *********.
ОТХВЪРЛЯ искането на ЕТ „ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО – Р.Н.“, с горните данни, да й бъдат присъдени
направените разноски по делото в общ
размер на 1514.46 лева съгласно представения списък.
ОСЪЖДА
ЕТ „ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО – Р.Н.“, с горните данни, да заплати на ЧСИ В.Л.П.,
с горните данни, сумата 300.00 лв. /триста лева/, представляваща разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: