Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТК, VІ-13 състав в закрито заседание на 18.10.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2490/17 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът констатира, че предмет на разглеждане са предявени претенции при условията на чл. 649 ал. 1 ТЗ – да бъде обявена за относително недействителна сключена сделка между „И.С.“ ЕООД и С.Г.Г., инкорпорирана в договор за покупко-продажба на недвижими имоти във форма на нотариален акт № 48 том 2 рег. № 1326 дело № 235 от 01.06.2010 г. по описа на нотариус К.Т.М.. Твърди се, че даденото от несъстоятелното дружество по договора значително надхвърля по стойност полученото, а при условията на евентуалност – че договорът е сключен с цел да бъдат увредени интересите на кредиторите.
Процесуалният представител на ответника – адв. М. от САК е направил възражение за недопустимост на предявените искове с довод, че не е спазен срокът по чл. 649 ал. 1 ТЗ. Застъпва теза за меродавност на датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Процесуалният представител на ищеца – адв. Д.от БАК, застъпва теза, че предявената на 04.02.2016 г. искова молба е в рамките на едногодишния срок, началото на който свързва с датата на обявяване на решението в търговския регистър. Допълнително навежда довод, че постановеното решение по чл. 632 ал. 1 ТЗ включително при условията на чл. 632 ал. 5 ТЗ обуславя като начало на срока обявяване на решението за възобновяване в търговския регистър, което твърди да е станало на 09.03.2016 г.
Синдик В. не изразява становище по повдигнатия спор.
Съдът като обсъди доводите на страните намира за основателно възражението за изтекъл преклузивен срок
Правната сигурност предполага яснота досежно срока за упражняване на субективни права. Предявените искове засягат правната сфера и на трети в правоотношението лица. Това налага еднозначно определяне на периода на възможно въздействие върху техните права, поради което правилата, регламентиращи този въпрос подлежат на стриктно тълкуване.
Съгласно чл. 649 ал. 1 ТЗ както искът по чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ, така и искът по чл. 135 ЗЗД, предявен за попълване масата на несъстоятелността, следва да бъдат предявени в срок от една година. Нормата свързва началото на този срок с два различни момента в зависимост от условията, при които е открито производството по несъстоятелност. Меродавен е моментът на откриване на производството, когато това е станало с постановено решение при условията на чл. 630 ТЗ. На датата на обявяване в търговския регистър е придадено значение при постановено решение по чл. 632 ал. 2 ТЗ. Както систематично място на чл. 632 ал. 2, така и самият текст я свързват с предходната алинея, регламентираща открито производство при невъзможност за посрещане началните разноски с имуществото на несъстоятелния търговец. В хипотезата на чл. 632 ал. 1 ТЗ макар и да е открито производство обективно не са възможни действия, насочени към конституиране на синдика като орган на масата на несъстоятелността, пряко овластен да се намеси в чуждо правоотношение. Огласеното възобновяване на производството определя по ясен за всички начин началото на установения преклузивен срок.
При все, че в търговския регистър е оповестено спиране на производството по несъстоятелност с решение от 04.05.2015 г. на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ, видно както от самия съдебен акт, така и от вписаното основание за откриване на производството по несъстоятелност – 630 ал. 1 ТЗ, далото основание за спиране решение е постановено при условията на чл. 632 ал. 5 ТЗ. Придаденият смисъл на правилото, че възобновяването на спряно производство и при условията на чл. 632 ал. 5 ТЗ поставя начало на преклузивния срок предполага прекъсване на вече започналия да тече срок. Законът обаче не третира констатирана при тези условия пречка за развитие на производството по несъстоятелност като основание за прекъсване или спиране. Няма основание подобен ефект да бъде извлечен и по пътя на тълкуването. Основание за спиране на производството се явява освен липсващо имущество у длъжника, достатъчно да покрие началните разноски, и бездействието на кредиторите да осигурят необходимите за целта средства. Спряното производство не лишава конституирания орган синдик от признатите му от закона правомощия, но и той не дължи да ги упражнява, ако възнаграждението му не е осигурено. Не лишава и кредиторите от възможността да сторят това – при тези обстоятелства са предявени и процесните искове. Следователно за разлика от обективната невъзможност за упражняване на потестативното право в хипотезата на чл. 632 ал. 1 ТЗ, такава не съществува при чл. 632 ал. 5 ТЗ, поради което не разкрива зачетен от правния ред интерес, налагащ корективно тълкуване в смисъла, предложен от процесуалния представител на ищеца. Законът изрично дефинира момента на откриване на производството като го свързва с датата на постановеното решение по чл. 630 ал. 1 ТЗ – така изрично чл. 634а ТЗ. Очертаните две алтернативни хипотези позволяват еднозначен извод, че срокът започва да тече при потенциал за развитие на производството по несъстоятелност.
По делото не се спори, а и от вписаните обстоятелства по партидата на „И.С.“ ЕООД – в несъстоятелност се установява, че решение № 201 от 30.01.2015 г. е постановено при условията на чл. 630 ал. 1 ТЗ. Следователно началото на срока се определя от датата на решението – 30.01.2015 г. По силата на чл. 60 ал. 2 ГПК законоустановеният едногодишен срок изтича на 30.01.2016 г. – събота, като с оглед фикцията на чл. 60 ал. 6 ГПК се явява продължен до 01.02.2016 г. (понеделник). Съгласно чл. 62 ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, ако исковата молба е изпратена по пощата, но предпоставка за зачитане на процесуалното действие подаване на искова молба, предполага депозирането й в рамките на процесуалния срок – арг. от чл. 64 ал. 1 ГПК.
Законът признава незабавно действие на постановеното решение за откриване производство по несъстоятелност в хипотезата на чл. 630 ТЗ като предписва и ред, по който да се развие. Признатото незабавно действие придава меродавност на всички последващи го факти с придадено им правно значение. Поради тази причина последващата отмяна на решението, което се установява да е станало на 19.04.2017 г., не е в състояние да заличи правното значение на междувременно възникналите обстоятелства включително и досежно възможността да бъдат предявени специалните искове по смисъла на чл. 649 ТЗ. На тази основа ищецът се легитимира като кредитор, с произтичащата от това му качество възможност да повдигне спор за действителността на сделка, сключена във възприетия от закона подозрителен период. В случая не се установява обаче тази възможност да е реализирана в установения от закона срок – до 01.02.2016 г., включително. Пропускането на този преклузивен срок определя предявените искове като недопустими.
Мотивиран от изложеното съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на „П.Е.Е.Ф.А.Ф.Х.ЛТД да бъде обявена за недействителна сделка, сключена между „И.С.“ ЕООД и С.Г.Г., инкорпорирана в договор за покупко-продажба на недвижими имоти във форма на нотариален акт № 48 том 2 рег. № 1326 дело № 235 от 01.06.2010 г. по описа на нотариус К.Т.М...
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК на страните да бъде връчен препис от настоящото.
Съдия: