Р Е Ш Е Н И Е №329
гр.
Кюстендил,
В ИМЕО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на седемнадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
при секретаря Вергиния Бараклийска
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 361
по описа за 2019 г.на КнОС, за да се произнесе взе предвид:
Ц.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез процесуалния си
представител по пълномощие адв. Ю.С. е обжалвала с въззивна жалба решение № 361
от
С оспорвания първоинстанционен
съдебен акт ДнРС е признал за установено по предявения от „******“ ЕООД, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, район „****“,
бул. „****“ № **, иск с правно основание
чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, че Ц.С.Х.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес:***,
дължи на дружеството-ищец сума в общ размер на ****** лева /******/,
представляваща сбор от имуществени вреди - липси от отчетническа дейност, от
които: липса на стоки в размер на ***** лева и липса на движими вещи /кафе-машини/,
в размер **** лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 1061/
Отхвърлил е като неоснователен предявения от Ц.С.Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** срещу „******“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, район „****“, бул. „****“ № **, представлявано от управителя Я.С.М., насрещен иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата по насрещния иск трудовото й възнаграждение за месец август 2017 г., в размер на **** лева, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на „******“ ЕООД, ЕИК: ******** срещу Ц.С.Х., ЕГН: ********** за дължимото от нея обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение-**** лева.
Осъдил е, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ц.С.Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, да заплати на „******“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, район „****“, бул. „****“ № **, сторените разноски по настоящото производство в размер на 352 лева, както и разноските по ч.гр.д. № 1805/2018г. по описа на ДРС в размер на 352 лева.
Решението на районния съд се обжалва изцяло с доводи за неговата неправилност, като незаконосъобразно. Иска се да бъде отменено и предявения срещу нея иск да бъде отхвърлен, както и искането за разноски. Иска се да бъде постановено решение, с което да се уважи предявения от Ц.С.Х. насрещен иск с правно основание чл.128, т.2 КТ. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Излагат се доводи, че констатацията на съда за установена липса на стоково – материални ценности не отговаря на действителното фактическо и правно положение. Оспорва се извода на районния съд, че приложения към исковата молба инвентаризационен опис от 29.08.2017 г. установил липса на стоково – материални ценности. Сочи се, че от същия се установявала пълна идентичност между счетоводна и фактическа наличност на артикулите. Сочи се, че е налице константна съдебна практика според която при търсене на отчетническа отговорност работодателят е този, който следва да установи, че стоково – материалните ценности са заприходени от материално отговорното лице. Твърди се, че такива доказателства по делото не са представени. В тази връзка се цитира съдебна практика. Обобщава се, че при тази констатация на съда и при липса на доказателства за предаване и заприходяване на ответницата на описаните в инвентаризационния опис и протоколите вещи остава необоснован извода на съда, че е налице липса на материални ценности, поверени на ответницата под отчет. Изтъква се също така, че никъде в мотивите си районният съд не е обсъдил възражението на ответницата, че същата не е присъствала по време на извършване на инвентаризацията, не е подписвала инвентаризационните описи и протоколите, че същата е била в болнични за периода от 29.08.2017 г. до 11.09.2017 г. Сочи се, че е нарушено правото й да присъства по време на инвентаризация, касаеща нейната имуществена отговорност. За неправилно се приема и отхвърлянето на насрещния иск за прихващане, като се твърди, че съгласно разпоредбата на чл.272 КТ е недопустимо прихващане на каквито и да е задължения на работника към работодателя с неговото трудово възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „*****“ ООД, чрез процесуалния представител по пълномощие адв. А.О.С., чрез който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски. Оспорва се довода на въззивницата, че по делото не била установена липса на стоково –
- 2 -
материални ценности. Твърди се, че в приложения инвентаризационен опис била допусната техническа грешка, като липсващите стоково – материални ценности са посочени освен в колона „разлика“, където им е мястото и в колона „фактическа наличност“. Излага се, че тази фактическа грешка е лесно установима, с оглед на съдържанието на всички останали графи и колони в описа, както и с оглед съдържанието на двата протокола за липси от същата дата. За преклудирано се приема възражението на въззивницата, което е направено едва с въззивната жалба, че ищецът не бил доказал по делото, че липсващите стоково – материални ценности са заприходени от ответницата като материално отговорно лице. За неоснователно и неотносимо към спора се приема и възражението на въззивницата, че е било нарушено правото й да присъства по време на инвентаризацията и поради това не можело да й се търси имуществена отговорност. Възражението на въззивницата по чл.272 КТ също се приема за неоснователно, доколкото в случая става въпрос за процесуално предявено, материално – правно прихващане на ликвидни и изискуеми насрещни вземания на страните, а не за удръжки от трудовото й възнаграждение.
КнОС след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства/нови доказателства във въззивното производство не са събирани/ и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на ДнРС за правилно и го потвърждава. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е установена правилна фактическа обстановка въз основа на надлежно събрани в първоинсанционното производство доказателства, по която страните не спорят и доколкото във въззивното производство не са установени факти и обстоятелства различни от изложените, настоящата инстанция я възприема изцяло и не я преповтаря.
Предмет на
разглеждане е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 207, ал. 1,
т. 2 от КТ, като се претендира по отношение на ответницата да се признае
за установено съществуващо в полза на ищцовото ТД вземане в общ размер на ******
лева, представляваща обезщетение за
причинени от ответницата имуществени вреди - липси от отчетническа дейност, от
които: липса на стоки в общ размер на ***** лева и липса на движими вещи
/кафе-машини/, в размер на **** лева, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1061/
От събраните по делото писмени
доказателства - трудов договор № 1074/
По разпореждане на работодателя е извършена инвентаризация на стоково-материалните ценности и касовата наличност, съхранявани от Ц.Х., в качеството й на продавач- консултант от комисия назначена с издадени две заповеди. .
За
констатациите от инвентаризацията са съставени инвентаризационен опис и два
протокола за излишъци и липси от
Не се спори, че работодателят не е заплатил дължимо на ответницата трудово възнаграждение в размер на **** лева. Не е спорно и, че дължимото от ответницата обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в същия размер не е заплатено от нея.
С обжалваното решение е уважен предявения по реда на чл. 422 т ГПК иск, а насрещният иск е отхвърлен. Решението е обжалвано от ответницата.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.Разгледана по същество се явява неоснователна.
Спорните по делото въпроси касаят наличието на надлежно установени липси, респективно дължимостта на обезщетение от ответницата за причинени имуществени вреди като липси, надлежното получаване и заприходяване на СМЦ от ответницата и възражението й, че е нарушено правото и на защита при извършване на дейността по инвентаризация, поради неосигуряване възможност същата да присъства, поради съвпадане на времето на извършване на същата с ползван от ответницата отпуск по болест.
Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението и изложени твърдения за липсата на доказателства установяващи от една страна получаване и заприходяване на СМЦ и от друга недоказване на липси, поради пълна идентичност на счетоводна и фактическа наличност, както и твърдения за нарушения при извършване на инвентаризацията.
Предвид установените по делото релевантни факти и обстоятелства, настоящата инстанция приема така изложените доводи за неоснователни. Изрично следва да се посочи, че както в първоинстанционното производство, така и във въззивното страната поддържа вътрешно противоречиви твърдения, тъй като от една страна твърди, че не са налице установени липси, позовавайки се на инвентаризационния опис поради съвпадане на горепосочените данни за наличност, а от друга твърди, че не може да се поставя въпрос за липси при недоказаност на това сочените като липси СМЦ да са били получени и заприходени от отчетника. За яснота следва да се посочи, че в преклузивния срок по чл. 131 ответницата е оспорила единствено получаването на движимите вещи – кафе-машини, но не и останалите СМЦ. Възражения за липса на доказателства в тази насока са правени едва в хода на устните състезания и във въззивната жалба. Независимо от това за пълнота доводите ще бъдат обсъдени от настоящата инстанция.
- 3 -
В приетия като доказателство инвентаризационен опис се съдържат данни за счетоводна наличност, като несъмнено данни за това се вземат от съществуващи счетоводни документи. Въз основа на тях е прието и, че това са СМЦ, които са надлежно заприходени. Твърдения за липсата на такива документи възражения по данните за счетоводна наличност не са правени от ответницата, а и не е сочила доказателства за опровергаването им. ОТ приемателно-предавателните протоколи е установено, че кафе-машините са получени от Х. и автентичността им като документи не е оборена.
Наличието на липсващи СМЦ и движими вещи – кафе машините се установява както о посочения опис, така и о протоколите за липси и излишъци.Тези доказателства следва да се обсъждат в съвкупност. Не може да бъде възприет начина на прочит на инвентаризационния опис като документ от страна на въззивницата – само част от съдържанието му / графа счетоводна и фактическа наличност/ Видно от цялостното му съдържание е наличието на разлики при фактическата наличност, което е възпроизведено и в протоколите. Именно за тези липси следва да бъде ангажирана отговорността на ответницата съобразно заеманата от нея длъжност с горепосочените трудови функции.
Инвентаризацията е извършена надлежно о назначената комисия, по разпореждане на работодателя съобразно неговите правомощия за това. Неоснователни са твърденията за неяснота какво се е случило с наличните в автомобила СМЦ след предаването му на св. М.. От показанията му е установено, че служебният автомобил ползван от Х. му е бил предаден в присъствието на друг служител – член на инвентаризационната комисия, който го е докарал. Вярно е , че след предаване на автомобила не е проверявано количеството на СМЦ в него, но е установено и обстоятелството, че същият е закаран до офиса в гр. Благоевград и веднага е започнало преброяване на наличността от членовете на комисията.
Неоснователно е твърдението на въззивницата, че е нарушено правото и да участва при извършване на инвентаризацията. Самата дейност по извършване на инвентаризацията е от компетентност на назначената комисия. Право на проверявания е да присъства, но най-вече следва се осигури правото му а запознаване с резултатите и да направи възражения. Това, че Х. не е присъствала не означава, че не следва да се зачете факта на извършена инвентаризация. На същата е осигурено правото й да даде обяснения, когато е можела да направи и всички горепосочени възражения, но липсват доказателства това да е сторено.
Правилно искът по чл. 422 о ГПК е уважен.
Насрещният иска правилно е отхвърлен като неоснователен. По делото е установено неизпълнено задължение на работодателя за заплащане на трудово възнаграждение. Налице е вземане в горепосочения размер за ищцата по насрещния иск. Същата обаче има неизпълнено задължение за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в същия размер. Предвид това и при надлежно направено от ответника по този иск правопогасяващо възражение за прихващане, съдът е уважил същото и е отхвърлил иска.
Доводите за нарушение на чл. 272 от КТ са неоснователни. Забраната визирана в тази разпоредба е приложима само когато се извършва извънсъдебно служебно прихващане от работодателя. В случая такова не е налице.
Решението на ДнРС, с което е уважен иска по чл. 422 и е отхвърлен насрещния иск е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивницата не се дължат разноски за настоящото производство. На въззиваемото ТД се дължа разноски в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, КнОС
Р Е Щ И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 361 от
ОСЪЖДА Ц.С.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „******“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, район „****“, бул. „****“ № ** сумата от 300 лева, представляваща разноски по водене на делото във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
