Решение по дело №395/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на И. Д. О. от ***, чрез адв. П. О., срещу Решение № 62/08.04.2024 г. по НАХД № 617/2023 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 5002613 издаден от ОДМВР Велико Търново. Според касатора решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора електронният фиш е изтекла погасителната давност на наказанието според чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. Твърди, че не били обсъдени всичките му възражения, а в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Излага доводи, че към настоящия момент е изтекла абсолютната погасителна давност по отношение на наказателното преследване и налагането на санкция за извършеното нарушение. По тези изложени в жалбата възражения се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменен електронният фиш.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Велико Търново не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 62/08.04.2024 г. по НАХД № 617/2023 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица е потвърден Електронен фиш серия К, № 5002613 на ОДМВР Велико Търново, с който на И. Д. О. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

За да постанови съдебния си акт, от фактическа страна Горнооряховският районен съд е приел за установено от съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства /разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, изготвени на основание чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП и представляващи веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 189, ал. 15 от същия закон/, че на 25.04.2021 г. в 13:40 часа, на ПП І-4, км. 161+900, в района на кръстовището с пътя с. Балканци – с. Кесарево в посока към гр. София, с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1М с рег. № 604, е била засечена скорост на движение на МПС – „БМВ 435И Х Драйв“, с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателката, от 84 км/ч, в нарушение на ограничение на скоростта извън населено място от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26. Въз основа на така заснетото, след установяване на собствеността на автомобила чрез съответна справка в системата на КАТ, на 09.07.2021 г. е издаден Електронен фиш серия К № 5002613, в който е прието, че установената скорост на движение е 81 км/ч след отчетен толеранс от -3 км/ч. Въззивният съд е намерил, че при издаване на ЕФ не са допуснати процесуални нарушения и същият е законосъобразен и по същество. От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.02.4835, издадено от Българския институт по метрология се установява, че е одобрен типът на мобилната система за видеоконтрол TFR1-М с № 604, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Съгласно протокол за проверка № 5-6-21/04.03.2021 г., използваната в конкретния случай мобилна система е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване. От приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 161+000 до км 163+000, в сила към 25.04.2021 г., се установява, че посоченото във фиша място на нарушението при км 161+900 за движещите се превозни средства в посока към гр. София попада в зоната на действие на пътен знак В26, поставен при км 162+160, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са и подробни мотиви, че в случая не са изтекли давностните срокове по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и чл. 80 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Горнооряховският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Всички възражения на жалбоподателя са обсъдени подробно, като на същите е даден законосъобразен отговор. Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения от съда са неконкретизирани и не се подкрепят от данните по делото.

Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност. Сочената от касатора разпоредба на чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН е неотносима, тъй като урежда т.нар. изпълнителска давност, която започва да тече от влизане в сила на наказателното постановление/електронния фиш, а към настоящия момент ЕФ безспорно не е влязъл в сила поради обжалването му. Неоснователно се поддържа също така, че е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК. От доказателствата по делото се установява, че нарушението е извършено на 25.04.2021 г., а в случая тригодишният давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е спрял поради оспорването на ЕФ пред съда на основание чл. 81, ал. 1 от НК, приложим съгласно препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН. Не е изтекла и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК, която в случая изтича на 25.10.2025 г.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 62/08.04.2024 г. по НАХД № 617/2023 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.