№ 52
гр. Пазарджик, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на трети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Търговско дело
№ 20215200900065 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на "Първа инвестиционна банка"
АД против ответниците: Г. П. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***; М. Г. СТ. с ЕГН
********** с адрес: село Щ., общ. Л., обл. П., ул.***, Л. Г. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.
П., ул. *** и „Елит 2 БГ" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. „Клокотница" №27, представлявано от Л. Г. Б. с ЕГН **********.
Ищецът иска да бъде установено съществуването по на негови вземания срещу
ответниците, за които се е снабдил със заповед за изпълнение, но са подадени възражения от
тяхна страна в законния срок. Исковете му да допустими, като е спазен срок за
предявяването им реда на чл. 422 от ГПК.
Обстоятелствата, на които се основават са следните:
На 21.12.2011г. между Г. П. Б. с ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател,
М. Г. СТ. с ЕГН **********, Л. Г. Б. с ЕГН **********, „Елит 2 БГ ЕООД с ЕИК *********
и „Елит-2" ЕООД с ЕИК *********, последните четирима в качеството им на солидарни
длъжници, от една страна, и „МКБ Юнионбанк" АД (последващо ЕАД) с ЕИК *********
/универсален праводател на универсалния правоприемник „Първа инвестиционна банка" АД
с ЕИК *********/, от друга страна, бил сключен Договор за ипотечен кредит „Улеснение"
№325-301/21.12.2011г., с който договор Банката предостави на Кредитополучателя сумата
от 189 448 лева. Кредитополучателят използвал предоставения му кредит и го усвоил изцяло
на 30.12.2011г..
На 20.12.2012г., между същите страни бил сключен Анекс №1 към Договора за
банков кредит „Улеснение" №325-301/21.12.2011 г..
На основание т. 7.1. и т. 7.1.2 от Анекс 1 един от случаите на неизпълнение на
договора за кредит бил когато кредитополучателят или солидарните длъжници не са
погасили изцяло в срок дадена погасителна вноска. На основание т 7.2, и т.7.2.3 от Анекс
1
№1 към договора за кредит, банката има право, при настъпване на който и да е случай на
неизпълнение по договора за кредит, да обяви всички суми по договора за кредит за
изискуеми и незабавно платими с писмено уведомление до кредитополучателя и
солидарните длъжници.
Кредитът бил в просрочие считано от 27.12.2013 г..
Подробно описание за това кога е усвоен кредита, какво е погасявано по главница и
лихва (договорна и наказателна) и какъв е размерът на непогасеното задължение по
главница и лихва (договорна и наказателна) по договора за кредит било направено в
извлечението от счетоводните книги на банката, приложено като доказателство към
исковата молба.
Съобразно изискванията на т.7.2.3 от Анекс №1 към договора за кредит, банката
изпратила писмени уведомления до кредитополучателя Г. П. Б. с ЕГН ********** и до
солидарните длъжници М. Г. СТ. с ЕГН **********, Л. Г. Б. с ЕГН ********** и „Елит 2 БР
ЕООД с ЕИК *********, съобщавайки ги им за просрочията им по договора за кредит и ги
поканила в седемдневен срок от получаването на уведомленията да погасят изискуемите и
просрочените си задълженията, като в противен случай ще счита кредита за изцяло и
предсрочно изискуем.
Кредитополучателят Г. П. Б. с ЕГН ********** и солидарните длъжници М. Г. СТ. с
ЕГН **********, Л. Г. Б. с ЕГН **********, „Елит 2 БР' ЕООД с ЕИК ********* получили
писмените уведомления на 10.03.2020 г.. Предоставеният седемдневен срок за погасяване на
задълженията им по кредита изтекъл, но изискуемите и просрочени задължения по договора
за кредит не били погасени.
Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 19.08.2020 г.
След обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем, на 31.08.2020г.,
банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист на основание чл.417, т.2 от ГПК. Районен съд град Пазарджик по ч.г.д
№20205220102306/2020г., уважил изцяло искането на банката и издал заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците.
На основание издадения изпълнителен лист, банката образувала изпълнително дело
срещу ответниците №45/2021г. по описа на частен съдебен изпълнител Добромир Даскалов
с per. № 887 с район на действие Окръжен съд гр. Пазарджик.
На 20.04.2021г. в банката се получило съобщение по ч.г.д 20205220102306/2020г. по
описа на Районен съд Пазарджик, с което беше указано, че срещу издадената заповед за
изпълнение са подадени в срок възражения от ответниците и че взискателят може да
предяви иск относно вземането си предмет на заявлението.
Петитумът е следния: съдът да признае за установено, че Г. П. Б. с ЕГН **********,
М. Г. СТ. с ЕГН **********, Л. Г. Б. с ЕГН ********** и „Елит 2 БГ' ЕООД с ЕИК
********* ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „Първа инвестиционна банка" АД с ЕИК
********* на основание Договор за ипотечен кредит „Улеснение" №325-301/21.12.2011г.,
ведно с погасителен план към него и Анекс №1 от 20.12.2012г., ведно с погасителен план
към Анекса, към Договор за ипотечен кредит „Улеснение" №325- 301/21.12.2011г., на
основание поканите за предсрочна изискуемост на кредита, както и на основание описаната
фактическа обстановка, следните суми: 187 996,97 лева - просрочена и непогасена главница;
66 324,27 лева- просрочена договорна лихва, начислена за периода
31.08.2017г. до 18.08.2020г.. вкл., дължима на основание т.3.2 от Анекс №1
от 20.12.2012г. към Договора за кредит; 2 060.04 лева- просрочена наказателна
лихва, начислена за периода 31.08.2017г. до 12.03.2020г.. вкл.,
дължима на основание т.1.2 от Анекс №1 от 20.12.2012г. към Договора за кредит, при
приложен годишен лихвен пооиент в размер на законната лихва: 900,07 лева- просрочена
наказателна лихва, начислена за периода 14,05.2020г. до 18.08.2020г..
вкл,, дължима на основание т.1.2 от Анекс №1 от 20.12.2012г. към Договора
2
за кредит, при приложен годишен лихвен пооиент в размер на законната лихва:626,66 лева,
законна лихва, дължима на основание Тълкувателно решение на ВКС от 27.03.2019г.,
начислена за периода от 19.08.2020г. до 30.08.2020г., вкл.; 2 802,51 лева, непогасени
годишни комисионни за управление за 2017г., 2018г. и 2019г.; 96 лева, разноски за връчване
на покани за предсрочна изискуемост;18,98 лева, разноски, дължими на основание т.9.2.4 и
т.9.2.4,1от Договора за кредит;ведно със законната лихва върху главницата, от 31.08.2020г.
(датата на подаване на заявлението в съда) до пълното погасяване на задължението.
Препис от исковата молба е връчен на ответниците, които са подали общ писмен отговор
в законния срок.
Правят следните възражения:
1. Че кредитът реално не е усвоен, тъй като се твърди, че Кредитополучателя Г. П. Б. няма
открита, съгласно т. 1.5 от Договор за ипотечен кредит „Улеснение“ разплащателна сметка
IBAN ***, по нея или друга негова сметка не е постъпвала сума в размер на 189448 лева и
посочената сума не е рефинансирана по договори за банкови кредити, сключени с „Елит
2“ООД, съгласно т.1.3 от Договор за ипотечен кредит „Улеснение“.
2.Вземането на ищеца за вноски за главница с падеж до 31.08.1915 г. са погасени по
давност, тъй като ищецът е обявявил предсрочната изискуемост на 19.08.2020г., като на
31.08.2020г. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист на основание чл.417, т.2 от ГПК. О към датата на подаване на
заявлението вече всяка от вноските с падеж до 31.08.1915г. за главница, включени в
анюитетните вноски, е била погасена с петгодишна давност.
3. Не се дължат лихви и неустойки за забава за периода от 12.03.2020г. до 15.07.2020г.,
тъй като с разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. е въведена забрана до отмяната на извънредното положение да се прилагат
последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
включително лихви и неустойки за забава.
4. Предсрочната изискуемост не била обявена на ответниците, преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК. В тази връзка исковете следвало да бъдат уважени евентуално само за вноските с
настъпил падеж. Поканите за доброволно плащане били получен от ответниците на
10.03.2020 г.. В тях ответниците били поканени в 7-дневен срок от връчване да
погасят задълженията си, както и „В противен случай, след изтичане на срока и без да
Ви бъде пращано повторно уведомление, Банката ще счита кредита за изцяло и
предсрочно изискуем ..." т.е. на 18.03.2020 г. кредита е станал предсрочно изискуем.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. е въведена забрана до отмяната на извънредното положение задължението на
длъжник по договор за кредит, предоставен от финансови институции да бъде обявено
за предсрочно изискуемо и договора да бъде развален поради неизпълнение.
Предсрочната изискуемост на договора за кредит е обявена в периода на забрана,
съгласно посочената разпоредба.
2. Датата, на която банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем -
19.08.2020 г. не била обявявана на ответниците.
3. Анекс №1 към договора не е подписан от управителя на „ЕЛИТ 2БГ“ООД, поради
което фирмата не е обвързана с измененията в условията на договора за кредит.
5. Договор за ипотечен кредит „Улеснение“ е нищожен на основание общите разпоредби
на ЗЗД- чл. 26, ал.1, преда. 1, поради противоречие на клаузите му с императивни
правни норми - чл.58, ап.1, т.1, т.2 и т.З, ал.2 и чл.59, ал.2 ЗКИ (Изм. и доп., ДВ, бр. 95
от 01.12.2009 г., в сила от 01.12.2009 г.), а именно: неяснота на размерите на
плащанията, на договорения лихвения процент, на метода за изчисляване на лихвата,
както и на условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
3
кредита. Договорът не съдържа цялата необходима информация и данни, въз основа на
които кредитополучателя да се ориентира и да направи разумна преценка за това дали
в достатъчна степен сключването му е в негов интерес, тъй като не му е предоставена
ясна методиката/метод/ за изчисляване на съответната лихва и предпоставките за
нейната промяна през времетраене на договора.
Ищецът се е възползвал от правото си на допълнителна искова молба, в която допълва
и пояснява твърденията си по следния начин:
Г.Б. бил титуляр по открита банкова сметка с IBAN *** и било дадено съгласие за
директен дебит по нея, което кредитополучателя подписал на 21.12.2011г. Съгласието било
да се извършва директен дебит за- главница, лихви и такси от неговата сметка IBAN *** за
погасяване на задължения по процесния договор за кредит №325-301/21.12.2011г..
На следващо място, като от доказателството за движението по банкова сметка IBAN
*** с титуляр Г. П. Б., било видно получаването от кредитополучателя на сумата от 189 448
лева на 30.12.2011г., както и извършените от него плащания от тази сметка и погасявания по
процесния кредит. От движението по сметката сметка се виждало още, че Г.Б. е направил на
30.12.2011г. плащане от тази сметка на сумата от 189 447 лева за погасяване на задължения
на Елит 2.
Банкова сметка с IBAN *** с титуляр по сметката ответника Г.Б., посочена в т.1.5 от
процесния договор за кредит, е била открита в „МКБ Юнионбанк" АД по която сметка е
усвоена сумата от 189 448 лева. Това щяло да бъде доказано също и от съдебно-
счетоводната експертиза.
На следващо място, ищецът твърди, че ако кредитополучателят не бил усвоил
процесния кредит, нямало защо той и другите ответници да подписват Анекс
№1/20.12.2012г. една година след подписването на договора за кредит. А в анекса те
изрично се съгласявали в т.1.5 от анекса, че към датата на подписването му просрочените им
задължения по процесния договор за кредит са 198 492,89 лева, след което тази сума е
разбита на просрочена главница и просрочени лихви.
Относно възражението на ответниците, че вземанията на ищеца по главница, начислени
до 31.08.2015г. са погасени по давност ищецът уточнява, позовавайки се и на практиката на
ВКС, че предоставения кредит е неделимо задължение за заемополучателя да върне кредита
и фактът, че банката се е съгласила той да бъде връщан на части не го прави периодично.
Ето защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110
ЗЗД. изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-
годишна давност по чл. 111. б. „в" ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни
вноски.
В настоящия случай, срокът от който почва да тече погасителната давност на главницата бил
датата на предсрочната изискуемост на договора за кредит, а именно 19.08.2020г. и
съответно тя не е изтекла.
Относно твърдението на ответниците, че не се дължат неустойки за забава за периода от
12.03.2020г. до 15.07.2020г., съгласно Законът за мерките и действията по време на
извънредното положение, ищецът уточнява, че не е претендирала неустойки за забава в този
срок, нито в исковата молба, нито в заявлението по чл.417 от ГПК.
Безпочвени били и твърденията на ответниците, че предсрочната изискуемост не им била
обявена. Те самите признавали, че са получили покани за доброволно плащане на
4
просрочените им задължения на 10.03.2020г.. На ответниците им е бил предоставен
седемдневен срок за доброволно изпълнение. Този седемдневен срок е изтекъл в срока на
извънредното положение и точно затова банката е изчакала да изтече срокът по чл. 6 от
Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, тоест до
13.07.2020г., след което е изчакала отново седем дена, за да получи доброволно плащане и
след като не е получила плащане от никой от ответниците е обявила кредитът за предсрочно
изискуем. В самите покани, които са получени от ответниците е написано, че при
непогасяване от тяхна страна на просрочените задължения, банката ще обяви кредита за
предсрочно изискуем и то без да изпраща повторно уведомление до тях. Банката е поканила
ответниците да платят доброволно просрочените им задължения, дала им срок и им е
указала последиците при условия, че не платят просрочията си.
Анекс №1 бил подписан от управителя на дружеството „Елит 2БГ' ЕООД, което се
виждало от последната страница на самия анекс.
Последните твърдения на ответниците за нищожност на процесния договор за кредит
били направени „напосоки" и били безпочвени. Нямало неяснота на размера на плащанията,
след като към договора за кредит и към анекс №1 има погасителни планове, подписани от
ответниците, с посочени по дати вноски, с посочен размер на всяка вноска (по главница и по
лихва) и с посочен оставащия размер на кредита. Нямало как по- ясно да се представи
начина на плащане за погасяване на един кредит. В точка 1.6 и следващите от процесния
договор за кредит детайлно било описано каква лихва следва да се плаща от ответниците по
договора за кредит. Описано било каква лихва се плаща за първата година- 11.55%,
фиксиран лихвен процент. След първата година, дългът се олихвявал с тримесечния
SOFIBOR плюс надбавка в размер на 6.95%. След това се описвало колко е SOFIBOR към
дата на сключване на договора за кредит- 3.76%. След това се описвало как се актуализира
SOFIBOR и т.н..
Ответниците са подали отговор на допълнителната искова молба, в който поддържат
възраженията си и ги доразвиват по следния начин:
1. Ищецът не е представил доказателства, че по банковата сметка посочена в договора за
ипотечен кредит „Улеснение“ е постъпила сумата от 189448лв. и с тази сума са
погасени задължения на „Елит 2“ООД.
Представеният документ „отчет по сметка“ представлява частен свидетелстващ документ
имащ формална доказателствена сила относно факта на писменото изявление.
Съдържанието на посочения частен свидетелстващ документ е от категорията на вторичните
счетоводни документи, като от значение за достоверното отразяване са първичните
счетоводни документи - преводно нареждане за кредитен превод, мемориален
ордер/приложим от банката към процесната дата/ И T.H..
В тази връзка на основание чл.193 от ГПК оспорват истинността на представеното писмено
доказателство отчет по сметка на Юнион банк ЕАД.
Според общото правило на чл.154 ал.1 ГПК, при оспорване вписванията в
счетоводните/търговските/ книги, тежестта за доказване редовността им, съгласно
изискванията на Закона за счетоводството и/или Търговския закон, носи ползващата се ОТ
оспорените вписвания Страна/Решение № 187/24.01.2013г., по т.д.№436/2012г., ВКС, ТК, 2-ро отд./.
5
Алтернативно: Ако ищецът представи доказателства, че по банковата сметка посочена в
договора за ипотечен кредит „Улеснение“ е постъпила сумата от 189448лв. и с тази сума са
погасени задължения на „Елит 2“ООД, то на основание чл.289 от ТЗ посочения договор е
нищожен, тъй като ищеца по недопустим начин е упражнил право си въз основа на
търговска сделка с намерението да се увреди другата страна.
С искова молба от 12.05.2015г. „Елит 2“ЕООД, представлявано А. Д., в качеството й на
управител е поискала от Окръжен съд - Пазарджик да постанови решение, с което да обяви
неплатежоспособността, съответно свръхзадьлжеността на „Елит 2“ЕООД, да определи
начална дата и постанови заличаване на дружеството от търговския регистър. С решение
№32/19.02.2016г., по т.д.№91/2015г. по описа на ОС- Пазарджик е обявена
неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Елит 2“ЕООД, определена е начална дата
на неплатежоспособност и свръхзадълженост 01.01.2012г., открито е производство по
несъстоятелност по отношение „Елит 2“ЕООД, същото е обявено в несъстоятелност и е
прекратена дейността му. С решение №32/07.03.2017г., по т.д.№91/2015г. по описа на ОС-
Пазарджик е прекратено производството по несъстоятелност по т.д.№91/2015г. по описа на
ОС-Пазарджик и е заличен обявения в несъстоятелност длъжник - „Елит 2“ЕООД, като
решението е влязло в законна сила на 15.03.2017г..
В ГФО към 31.12.2011 г. на „Елит 2“ЕООД не е посочено, че е постъпила сумата от
189448лв. за погасяване на задълженията на дружеството. С декларации до ТСБ Юг, ОСИ
Пазарджик „Елит 2“ЕООД, ЕИК ********* е декларирало, че от отчетната 2012г. до
заличаването си, дружеството не е било активно, не е извършвало дейност и не е отчело
приходи и разходи.
Според представения от ищеца „отчет по сметка“ на 30.12.2011 г. процесната сума е
наредена на кредитополучателя, след което същия ден е наредена по сметка на „Елит
2“ООД на основание чл.1.3 от договора - „рефинансиране на влошени кредитни
експозиции“. За начална дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Елит
2“ЕООД ОС-Пазарджик е определил 01.01.2012г., като 31.12.2011г. и 01.01.2012г. са
неработни дни т.е. и с отпуснатия кредит на 30.12.2011г. „Елит 2“ООД е останало
неплатежоспособно и свръхзадължено. Намерението на ищеца не е била да рефинансира
договорите за банкови кредити на „Елит 2“ЕООД, тъй като дори и с отпуснатия кредит
същото не е можело да продължи дейността си. Намерението на ищеца е била да се обогати
за сметка на ответниците от заплащане на месечните вноски по договора, а при тяхното
неплащане от ипотекираното имущество.
2. Становището на ищеца, относно възражението за погасяване по давност на вземанията
по главница начислени до 31.08.2015г. е неоснователно.
В отговора на ИМ не съм твърдял, че погасителните вноски са периодични плащания с 3-
годишна погасителна давност. Твърдял съм, че по отношение на тези задължения е
приложима общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.
Неоснователно е становището на ищеца, че общата 5-годишна погасителна давност не тече
по отношение на частта по кредита с настъпил падеж. Когато вземането на банката по
кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от
главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие,
което има силата на закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта
настъпва с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът
може да търси изпълнение, поради което бездействието му се санкционира с течение на
давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. Ето защо, не може да
се приеме, че от една страна, кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта за
съответната част от вземането, но от друга страна, бездействието му да го направи, да не
води до течение на давностния срок за тази част от вземането. В този смисъл началният
момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни
вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната
вноска/Решение от 19.06.2020 по т. д. № 237/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о. и Решение № 147 от 10.02.2021
6
г. на ВКС по т. д. № 2356/2019 г., ТК, II т. о./.
3. Становището на ищеца, че не се дължат лихви и неустойки за забава за периода от
14.05.2020г. до 14.07.2020г. е неоснователно.
На основание разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение в сила от 14.03.2020г. не се начисляват лихви за забава и
неустойки по договори за кредит. Срокът на извънредното положение изтича на
13.05.2020г., като с изм., бр. 44 на ДВ от 2020 г., в сила от 14.05.2020г. на чл.6 от закона
дава възможност на длъжниците до два месеца след отмяната на извънредното положение да
не им се начисляват лихви за забава и неустойки. Разпоредбата на закона влиза в сила от
14.03.2020г. и съгласно изменението й е действала до 14.07.2020г. включително.
4. Датата, на която банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем -
19.08.2020г. не е обявявана на ответниците. В тази връзка искът следва да бъде уважен
само за вноските с настъпил падеж.
Поканите за доброволно плащане са получен от ответниците на 10.03.2020г.. В същата
ответниците за поканени в 7-дневен срок от връчване й да погасят задълженията си, както и
„В противен случай, след изтичане на срока и без да Ви бъде пращано повторно
уведомление, Банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем ...“ т.е. на
18.03.2020г. кредита е станал предсрочно изискуем. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. е въведена забрана до отмяната на извънредното
положение задължението на длъжник по договор за кредит, предоставен от финансови
институции да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договора да бъде развален поради
неизпълнение. Предсрочната изискуемост на договора за кредит е обявена в периода на
забрана, съгласно посочената разпоредба. Ако се приеме, че предсрочната изискуемост не е
обявена на 18.03.2020г., то не са представени доказателства на коя дата същата е обявена на
ответниците
5. Не всички страници от анекс №1 към договора за кредит са подписани от ответниците,
а тези които са подписани не е ясно от кого са подписани, поради което длъжниците не
са обвързани с измененията в условията на договора за кредит.
Стр. 2, 4 и 6 от анекс №1 към договора за кредит не са подписани от ответниците. В
останалите страници 1, 3 , 5 и 7 са положени три подписа, като не е ясно кой от тях на кого
от ответниците е, както и ако се прие, че два от подписите са на ответниците М.С. и Л.Б. не
е ясно в какво качество са ги подписали - лично или в качеството им на управители.
Последната 8-ма страница на анекса е подписана от кредитополучателя Г.Б. и Л.Б. в лично
качество и като управител на „Елит 2БГ“ЕООД, но не и от М.С..
Съдът е допуснал и събрал относимите към спора доказателства по искане на двете страни
и след тяхната преценка поотделно и в съвкупност, достигна до следните фактически и
правни изводи:
На 21.12.20Hr. между Г. П. Б. с ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател,
М. Г. СТ. с ЕГН **********, Л. Г. Б. с ЕГН **********, „Елит 2 БГ' ЕООД с ЕИК *********
и „Елит-2" ЕООД с ЕИК *********, последните четирима в качеството им на солидарни
длъжници, от една страна, и „МКБ Юнионбанк" АД (последващо ЕАД) с ЕИК *********
/универсален праводател на универсалния правоприемник „Първа инвестиционна банка" АД
с ЕИК *********/, от друга страна, е сключен Договор за ипотечен кредит „Улеснение"
№325-301/21.12.2011г., с който договор Банката предостави на Кредитополучателя сумата
от 189 448 лева. Представен е договорът,одобреният от двете страни погасителен план и
сключеният на На 20.12.2012 г. , между същите страни Анекс №1. Възражението
на ответниците, че Анекс №1 не е подписан от представител на „Елит 2 БГ"
ЕООД е неоснователно, тъй като се установи, че на последната страница на
това допълнително споразумение има положен подпис от управителя на
дружеството, като съдът счита, че липсата на такъв на всяка една от
останалите страници не води до извод за липса на съгласие относно внесените
7
изменения в клаузите на договора.
Ищецът успя да докаже получаване на заемната сума или т. нар. според
банковата практика и терминология "усвояване на кредита", като
възражението за неосъществяване на този факт се явява неоснователно.
Цялата сума от 189 448 лева, е следвало да послужи за рефинансиране на три
кредита на дружеството „Елит 2" ООД, съгласно т. 1.3 от договора за кредит,
в която подробно са описани договорите и начина, по който е следвало да
бъде усвоена сумата. Ищецът представи достатъчно убедителни
доказателства за откриване на името на Г.Б. на банкова сметка с IBAN ***,
както и нотариално заверен препис на документ, наречен "съгласи за
директен дебит", подписан от него на 21.12.2011г. , което съгласие е
приложено в оригинал по делото като доказателство. С това съгласие Г.Б. е
дал съгласие да се извършва директен дебит за- главница, лихви и такси от
неговата сметка IBAN *** за погасяване на задължения по №325-
301/21.12.2011 г. Но и без това съгласие, изразената воля в т.1.3 от договора
за кредит и достатъчно ясна и от приетата заключение на съдебно-
счетоводната експертиза стана ясно, че са осъществени вътрешно банкови
операции в съответствие с тази воля, в резултат от което преведената вече по
сметка на кредитополучателя сума е прехвърлена за погасяване на
задължения на дружеството до други три по-стари договора за кредит със
същата банка. Освен данните в счетоводните регистри на банката,
анализирани от вещото лице, по делото да представени като доказателства и
първични счетоводни документи в тази връзка - мемориални ордери, от които
е видно какви суми са отишли за погасяване на "редовен дълг", "просрочена
главница", "комисионни" и пр.
Отделно от това в изпълнение на т.1.5 от договора и в съответствие с
уговореното в нея, видно от представеното платежно нареждане от дата
13.01.2012 г. е извършено и погасяване на задълженията на същото дружество
„Елит 2" ООД с ЕИК ********* по изпълнително дело №17/2011 г. Това
плащане също е в съответствие с изрично уговорения от страните начин за
"усвояване на кредита".
В заключение следва да се отбележи, че възражението за неоткриване на
сметка и неусвояване на кредита се опровергава от посочените доказателства,
както и от представения Анекс, в който се съдържа признание да размера на
дълга към момента на подписването му, като този размер съответства на
реално усвоената сума според твърденията на ищеца и ангажираните от него
доказателства.
Отделно от това, длъжниците са започнали погасяването на вземанията към
банката, като според установеното от вещото лице има данни за платени
погасителни вноски, вкл. главница, лихви и комисионни /т.2 от заключението
на вещото лице Л. Я. - Т. /на л. 217 от делото/.
Ответниците не оспорват и не представят доказателства, опровергаващи
твърдението на ищеца, че са изпаднали в забава по отношение на своите
задължения за погасяване на кредита на месечни погасителни вноски,
съгласно погасителния план, като според приетото заключение първата
неплатена просрочена вноска е с падеж е 23.12.2013 г. Налице е един от
предвидените в чл.7.1.2 от подписания анекс "случаи на неизпълнение", при
които за банката е възникнало право да обяви задълженията по договора с
ненастъпил падеж за предсрочно изискуеми с писмено уведомление до
кредитополучателя и солидарните длъжници /чл. 7.2.3 от анекса/.
Банката е упражнила своето право да обяви задълженията за предсрочно изискуеми,
като е изпратила писмени уведомления до кредитополучателя Г. П. Б. с ЕГН ********** и
8
до солидарните длъжници М. Г. СТ. с ЕГН **********, Л. Г. Б. с ЕГН ********** и „Елит 2
БГ ЕООД с ЕИК *********, видно от представените 4 бр. уведомления и обратни разписки,
установяващи връчването на всяко едно от задължението лица. Уведомленията съдържат и
покана за доброволно изпълнение в 7-дневен срок, като връчването е станало на 10.03.2020
г. /преди датата, от която е обявено извънредно положение в Република България с решение
на Народното събрание/. Това следва да бъде взето предвид, когато се обсъжда
възражението на ответниците, че ищецът бил обявил предсрочната изискуемост в период на
забрана за извършване на такова правно действие. Ответниците се позовават на чл.6 Закона
за мерките и действията по време на изънредното положение , обявено с решение на НС от
13.03.20 г., който гласи: " До два месеца след отмяната на извънредното положение при
забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит
и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона
за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките, включително
когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се
начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за
предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение".
При връчени уведомления за настъпване на основанията за обявяване на предсрочна
изискуемост и покана за доброволно изпълнение преди обявяване на извънредно положение,
срокът за доброволно изпълнение, с изтичане на който настъпва предсрочната изискуемост е
започнал фактически да тече на 10.03.20 г. и макар формално да е изтекъл на 17.03.2020 г.,
последиците на предсрочната изискуемост не следва да се приемат за настъпили в периода
на извънредното положение, предвид забраната на цитираната разпоребда на приетия от НС
извънреден закон. Едва два месеца след отмяната на извънредното положение, продължило
до 13.07.20 г., задълженията биха могли да се приемат за предсрочно изискуеми и то - след
изтичане на оставащите дни от дадения 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Т. е.
предсрочната изискуемост е настъпила 17.07.20 г.,без да е било необходимо банката да
връчва нови уведомления и дава нов срок да доброволно изпълнение. Обстоятелството, че в
своите счетоводни разчети кредиторът е 19.08.20 г. като дата на настъпване на предсрочната
изискуемост не променят извода на съда, че това е станало по-рано - след връчване на
уведомление, изтичане на срока за доброволно изпълнение и при съобразяване със забраната
на чл. 6 от извънредния закон, която е действала за определен срок.
Началният момент на предсрочната изискуемост е от значение за разграничението на
вноските, които са станали дължими преди това, поради настъпване на падежа им и остатъка
от предсрочно изискуемата главница и договорна /възнаградителна лихва/ ,предвид
различния начален момент, от който е започнала да тече погасителната давност за
падежиралите и за предсрочно изискуемите задължения. За вноските с падеж до 25.06.20 г.
давностния срок е започнал да тече на съответната дата на падежа им, а за предсрочно
изискуемите - от 17.07.20 /датата на предсрочната изискуемост/.
Обсъждайки възражението на ответниците за изтекла посасителна давност, съдът взе
предвид, че тя сроковете, с които се погасяват вноските за главница и тези за договорно
лихва са различни. По отношение на задълженията за лихва е приложима разпоредбата на
чл. 111, ал., б. в ЗЗД, предвиждаща по-кратка - 3-годишна давност, а на тези за главница -
общата 5 -годишна давност, доколкото не са касае за периодични плащания, а до изпълнение
на главното задължение на части, с предварителното съгласие на кредитора, по смисъла на
чл.66 ЗЗД. Следователно възражението за давност е основателно за падежиралите вноски за
главница с настъпил падеж преди 31.08.2015 г. и за тези за договорна лихва - преди
31.08.2017 г., тъй като заявлението пред заповедния съд е подадено на 01.09.2020 г.
Началните дати на погасителната давност за взети предвид, при изготвяне на
допълнителното заключение на вещото лице, което може да бъде използвано в тази част при
определяне размера на дължимите, като непогасени по давност падежирали вноски и
9
предсрочно изискуемата главница. Приетата от съда по-ранна дата на предсрочна
изискуемост не влия на извода за общия размер на непогасеното задължение за главница /
184 371,76 лв./, който е сбор от просрочените падежирали вноски и предсрочно изискуемата
главница.
Искът по отношение на главницата е основател до размера от 184 371,76 лв., като да
разликата до 187 966, 97 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът по отношение на дължимата договорно лихва е доказан по размер, така както е
предявен - 66 324,27 лв. за периода от 31.08.2017 г. /съобразно погасените по давност
падежирали вноски/ до 18.08.20 г. Следва да се има предвид, че вноската с падеж 25.07.20 г.
също дължи, макар този падеж да е настъпил след началния момент на предсрочната
изискуемост.
Установителните си искове за съществуване на вземания за просрочена наказателна
лихва ищецът е разделил на два периода /така както е било подадено и заявлението му и
издадена заповедта на изпълнение/. Единият период е от 31.08.2017 г. до 12.03.2020 г. и този
иск е изцяло доказан по основание и размер.
Другият иск за просрочена наказателна лихва е за периода след края на извънредното
положение - от 14.05.2020 г. до 18.08.2020 г. /вкл./, като тази дата е свързано с твърдението
за настъпилата тогава предсрочна изискуемост. Както стана ясно, обаче тя е настъпила в по-
ранен момент, а именно - на 17.07.2020 г. Следователно, банката има право да претендира
наказателна лихва, уговорена в договора върху просрочените падежирали вноски до датата
на предсрочната изискуемост, а от тази дата до подаване на заявлението пред заповедния
съд - законната лихва като обезщетение за забава.
Това ще рече, че в настоящия исков процес не може да се приеман за установени
вземанията, съответно в размер на 900,07 лв. - наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г.
до 18.08.2020 г., както и това за законна лихва в размер на 626,66 лв. за периода от
19.08.2020 г. до 30.08.2020 г., така както е издадена заповедта за изпълнение за същите,
защото като периоди и размери тези вземания не съответстват на действително установения
начален момент на предсрочната изискуемост. Ето защо тези два иска следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Искът за установяване съществуването на вземане за неплатени комисионни е
доказан по основание, но размерът на тези акцесорни вземания за трите посочени години
/2017,2018 и 2019 г./ е 1 329,83 лв., видно от приетото допълнително заключение на
съдебно-икономическата експертиза, в което са извършени коректни изчисления на
комисионната на всяка година на база на остатъка от размера на редовния дълг, така както е
уговорено между страните в договора. Ето защо искът е частично основателен до размера от
1329,83 и следва да се отхвърли за разликата до 2 802,51 лв.
С помощта на експертизата е установена основателността на исковете за останалите
акцесорни вземания - 96 лв. /разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост/ и
18,98 лв. /разноски дължими на осн. т.9.2.4. и т.9.2.4.1. за застраховка на ипотекирания
имот/.
Разноските за заповедното и за настоящото исково производство следва да бъдат
присъдени на ищеца съразмерно на уважението искове, а на ответниците следва да бъдат
заплатени от него част от разноските им, съразмерно на отхвърлената част от претенциите.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
По предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК от "Първа инвестиционна
10
банка" АД против Г. П. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***; М. Г. СТ. с ЕГН
********** с адрес: село Щ., общ. Л., обл. П., ул.***, Л. Г. Б. с ЕГН ********** с адрес
гр. П., ул. *** и „Елит 2 БГ" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „Клокотница" №27, представлявано от Л. Г. Б. с ЕГН
********** ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО , ЧЕ СЪЩЕСТВУВАТ ВЗЕМАНИЯ НА ИЩЕЦА
ПРОТИВ ОТВЕТНИЦИТЕ, КАТО СОЛИДАРНИ ДЛЪЖНИЦИ, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК № 1043/03.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2306/2020 г. на Районен съд
- Пазарджик, както следва: 187 996,97 лева - просрочена и непогасена главница /в това
число с настъпил падеж и обявени за предсрочно изискуеми вноски/, 66 324,27 лева -
просрочена договорна лихва, 2 060.04 лева- просрочена наказателна лихва,начислена
за периода 31.08.2017г. до 12.03.2020г.. вкл., 1329,83 лева- непогасени годишни комисионни
за управление за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.; 96 лева - разноски за връчване на покани за
предсрочна изискуемост; 18,98 лева - разноски, дължими на основание т.9.2.4 и т.9.2.4,1от
Договора за кредит за застраховане на ипотекирания имот, както и законната лихва върху
главницата,от 31.08.2020г . (датата на подаване на заявлението пред заповедния съд) до
пълното погасяване на задължението.
Отхвърля иска по чл.422 за установяване съществуване на вземанията в размер на
900,07 лева- просрочена наказателна лихва, начислена за периода 14.05.2020г. до 18.08.2020
г.. вкл, 626,66 лева - законна лихва, дължима на начислена за периода от 19.08.2020г. до
30.08.2020г., вкл., както и частично за разликата от 1329,83 лева до 2 802,51 лв. - за
вземането за годишни комисионни за управление за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
ОСЪЖДА Г. П. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***; М. Г. СТ. с ЕГН
********** с адрес: село Щ., общ. Л., обл. П., ул.***, Л. Г. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.
П., ул. *** и „Елит 2 БГ" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. „Клокотница" №27, представлявано от Л. Г. Б. с ЕГН ********** да
заплатят на "Първа инвестиционна банка" АД разноски за заповедното производство
в размер на 5 228,42 лв. и за исковото производството пред първата инстанция в
размер на 4 134,47 лв.
Осъжда "Първа инвестиционна банка" АД да заплати на ответниците разноски за
исковото производство в размер на 56,45 лв. - съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-
седмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
11