Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260001

 

гр. Сливен, 13.08.2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ районен съд, наказателно отделение – ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при съдебен секретар ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 65 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод жалба от „М. 09“ ООД – гр. Я., представлявано от Д.Н.Д., чрез пълномощник, против НП № 470687-F486780/16.10.2019 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява в с.з. от управителя и от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да се потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно, както й да им бъдат присъдени разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 22.04.2019 год. в 15,30 часа служители на ЦУ на НАП, ГДФК извършили проверка на търговски обект – аптека „М.”, находяща се в гр. Сливен, стопанисван от „М. 09” ООД, в присъствието на Ж.И.- помощник фармацевт. За констатациите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0348370 от дата 22.04.2019 год. Проверката завършила в 16,15 часа на 22.04.2019 год. (л. 16 – 24 от делото).

На 15.05.2019 год. бил съставен АУАН № F486780 от същата дата на жалбоподателя за това, че при извършена проверка на 22.04.2019 год. в 15,30 часа и съставен протокол сер. АА № 0348370/22.04.2019 год. в търговски обект – аптека „М.”, находящ се в гр. Сливен, стопанисван от дружество, било установено, че при сравнение на данните от касовия апарат със записите „служебно въведени”, „служебно изведени” суми и наличните суми в касата на обекта не била отбелязана всяка промяна в касовата наличност със съответното записване в момента на извършването й. В акта било отразено, че било установено необосновано различие в касовата наличност, както следва: разчетена касова наличност от монтираното в обекта ФУ модел „EPSON TM - T810F 01-KL” с № на ФП - 44329067 и индивидуален № ED329067 с разчетен оборот в размер на 2219,86 лева; служебно въведени пари - 2,33 лева; фактическа наличност в касата на обекта в размер на 1940,00 лева, съгласно изготвени описи. В акта било посочено, че е установена разлика в размер на 282,19 лева, която не била отразена във ФУ към момента на извършването й с точност до минута; както и че ФУ притежава функциите „служебно въведени”, „служебно изведени” суми. В акта било отразено, че парите в касата били изброени от Ж.И.в качеството му на служител, както и че изготвените описи на паричните средства в касата били приложени към ПИП сер. АА № 0348370/22.04.2019 год., а наличността от касовия апарат била установена с отпечатване на дневен финансов „Х” отчет с № 0004323/22.04.2019 год. В акта било отразено, че проверяваното лице не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна в касовата наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени”, „служебно изведени” суми, с което е нарушило разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Актът бил връчен на упълномощено лице на 15.05.2019 год. (л. 11 - 12 от делото).

Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП № 470687-F486780/16.10.2019 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. ал. 1 от ЗДДС за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. НП било връчено на управителя на 26.11.2019 год. (л. 9 – 10 от делото).

От показанията на разпитания по делото свид. Ж.И.– помощник-фармацевт се установява, че констатираната разлика – по – малко пари в касата, се дължала на обстоятелството, че имало оставени 10 рецептурни книжки и когато изпълнил рецептата, пускал фискален бон, слагал го в книжката и чакал да дойдат да го доплатят.

От приложените по делото заверени копия от десет броя касови бележки, издадени на 22.04.2019 год. на обща стойност 282,19 лева (л. 66 – 74 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че при извършване на проверката на 22.04.2019 год. в обекта, стопанисван от жалбоподателя, е констатирана разлика в размер на 282,19 лева в по – малко в касата, която не била отразена във ФУ към момента на извършването й с точност до минута, както и че ФУ притежава функциите „служебно въведени”, „служебно изведени” суми. Така описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, законодателят е предвидил, че извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. В настоящия случай обаче, не се касае за „служебно въведени” или „служебно изведени” суми, а за регистрирани продажби на лекарства, отпускани с рецептурни книжки, издадени са фискални бонове, по които има доплащания от пациента при получаване на лекарствата. В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на наказателното постановление.

Ето защо, доколкото извършеното нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ не е доказано по безспорен и категоричен начин, т.е. че констатираната отрицателна разлика се дължи на обстоятелството, че не е отразено във ФУ промяната на касовата наличност със записите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, съдът намира, че следва да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно и необосновано.

Освен това за пълнота следва да се отбележи, че безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С извършеното нарушение липсва реално нанесена щета за фискалната система, касае се за отрицателна разлика, по – малка сума пари в касата, от тази по ФУ, дължаща се на процедурата по изпълнение на рецептурни книжки за лекарства, по които има плащане както от НЗОК така и доплащане от пациентите, т.е. не е налице неотразяване на приходи. В подкрепа на това е и обстоятелството, че административнонаказващият орган е наложил санкция по чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, която се налага когато нарушението не води до неотразяване на приходи. По делото липсват доказателства, жалбоподателят да е наказван преди този случай за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ. С разпоредбата на ЗАНН е предоставена възможност на административнонаказващия орган да освободи от административна отговорност извършителя в случаите на „маловажност” на нарушението. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения, административнонаказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение.

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на по – нисък размер на разноските в тази им част, поради което съдът намира, че следва да ги присъди в пълен размер от 350,00 лева, съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 02.19.2019 год. (л. 7 от делото).

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 470687-F486780/16.10.2019 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на „М. 09“ ООД – гр. Я., представлявано от Д.Н.Д., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „М. 09” ООД с ЕИК *****, представлявано от Д.Н.Д. разноски в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: