№ 66
гр. Шумен, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500454 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №233 от 04.08.2022г. постановено по гр.д.№302/2022г. по описа на
Районен съд - гр.Нови пазар, съдът е отхвърлил предявените с правно основание чл.26 ал.1
предл. трето от ЗЗД от Н. П. Й. с ЕГН ********** срещу Д. В. Й. с ЕГН ********** и А. Л.
Ц. с ЕГН **********, за прогласяване нищожността на сключения на 11.07.2018 г. договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №......2018 г. по описа на нотариус Т.С. с рег. №690 на НК, с който Н.Д.Й. с
ЕГН:**********, действаща чрез пълномощника си Д. В. Й. е продала на Д. В. Й.
собствените си недвижими имоти, находящи се в землището на с. ...., общ. Каолиново, обл.
Шумен, сега представляващи 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 06094.22.12, местност
„Шарва авлу“, площ 4986 кв.м., трайно предназначение на територията[1]земеделска, начин
на трайно ползване овощна градина, съседи: 06094.22.174, 06094.22.11, 06094.22.22 и
06094.22.13; 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 06094.37.29, местност „Армутлук“,
площ 9583 кв.м., трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно
ползване-нива, при съседи: 06094.37.220, 06094.37.4, 06094.37.30, 06094.37.31 и 06094.37.12;
3/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 06094.1.24 местност „Параджък“, площ 3894 кв.м.,
трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване[1]нива, при
съседи: 06094.1.17, 06094.1.23, 06094.1.160 и 06094.1.1; 4/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 06094.37.12, местност „Армутлук“, площ 10214 кв.м., трайно
предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-нива, при съседи:
1
06094.37.220, 06094.37.29, 06094.37.31, 06094.37.13 и 06094.37.2, за сумата от 5300 лв., за
размера от 1/2 /една втора/ идеална част от недвижимите имоти, поради противоречие с
добрите нрави, както и иска на ищцата срещу ответниците по чл.108 ЗС, по отношение на
1/2 ид.ч. от горните имоти, като неоснователни. На ответната страна са присъдени
деловодни разноски.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
на районния съд, като сочи доводи за неправилност на решението.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищцата е изложила, че е
внучка на Н.Д.Й., починала преди завеждане на делото, по право на наследяване на своя
баща П.Й., починал преди наследодателката си. Приживе Н.Й.. овластила другия си син –
ответника Д. В. Й. да продаде собствените й земеделски земи, което той сторил, като ги
продал сам на себе си. Договорът за продажба бил обективиран в нотариален акт №..../2018
г. на Нотариус Т.С., с който Д. Й., като пълномощник на Н.Й.., продал на себе си следните
недвижими имоти, намиращи се в землището на с. ...., общ. Каолиново, обл. Шумен:
1/Овощна градина в местността „Шарва Алву“, цялата с площ от 4.986 дка, съставляваща
имот №022012, парцел 12, масив 22, категория трета; 2/НИВА в местността „Армутлук“,
цялата с площ от 9.581 дка, съставляваща имот №037029, парцел 29, масив 37, трета
категория; 3/НИВА в местността „Параджък“, цялата с площ от 3.983 дка, съставляваща
имот №001024, парцел 24, в масив 1, трета категория и 4/ НИВА в местността „Армутлук“,
цялата с площ от 10.212 дка, съставляваща имот №037012, парцел 12, масив 37, трета
категория. По този начин ответникът Д. Й. умишлено лишил ищцата - негова племенница от
наследство от баба й по бащина линия. Твърди се, че предвид това сделката е сключена при
накърняване на добрите нрави. Сочи увреждане на имуществените интереси на
наследодателката си поради нееквивалентност на насрещните престации. Продажбата била
извършена броени дни преди да почине Н.Й.., като се имало предвид, че кончината на
упълномощителката била очаквана от нейните близки. Предвид това ищцата моли съдът да
прогласи нищожността на договора за покупко[1]продажба, обективиран в горепосочения
нотариален акт за ½ идеална част от имотите, описани в акта, поради противоречие на
договора с добрите нрави, както и да осъди ответниците да и предадат владението на горния
имот.
Ответниците оспорват предявените искове. Заявяват, че чрез сключената сделка,
предмет на делото, ответникът не е целял лишаването на Н. Й. от полагаемото й се
2
наследство. Твърдят, че както бащата на ищцата приживе, така и неговите родители,
включително майка му, са подпомагали финансово както ищцата, така и нейната майка.
Оспорват твърденията в исковата молба относно здравословното състояние на Н.Д.Й., както
и, че тя е била в „психически срив“ и „емоционално нестабилна“ 2 седмици след смъртта на
сина си П.Й. и в това състояние му дала пълномощно за процесната сделка. Продажбата на
недвижимите имоти не била продиктувана от здравословното състояние, а от отношенията
майка-син, от нейното желание той, като единствен неин пряк наследник да придобие тези
имоти. Тя разчитала на него и семейството му за всичко. Още повече, че той я подпомогнал
финансово за придобиването на част от тези земи. След изповядване на сделката ответникът
представил на Н.Д.Й. препис от нотариалния акт и тя била удовлетворена. Предвид това
ответниците молят исковете да бъдат отхвърлени, като при евентуално уважаване на иска по
чл.26 ал.1 от ЗЗД предявяват възражение за задържане на имота до връщане от ищцата на
продажната цена. Предявен е и насрещен иск с правно основание по чл.34 от ЗЗД и чл.90 от
ЗЗД, като в случай, че бъде прието за установено, че сключеният договор за покупко-
продажба е нищожен и ответниците бъдат осъдени да предадат владението на имотите на
ищцата, то те молят съдът да постанови това връщане да стане едновременно с
изпълнението на насрещното задължение за връщане на платената продажна цена, общо от
5300 лв., като за всеки от ответниците по 2650 лв.
От представените по делото удостоверения за наследници, за раждане, за сключен
граждански брак, и решение за прекратяване на граждански брак по гр.д. 1755/1994 г. на
ШРС, се установява, че ищцата е племенница на ответника Д. В. Й. - дъщеря на неговия
покоен брат П.В.Й.. – починал на 27.06.2018 г. Гражданският брак между родителите на
ищцата е бил прекратен през 1994 г.. Н.Д.Й. е баба по бащина линия на ищцата, като Н.Й.. е
починала на 10.11.2018 г. Наследници на Н.Д.Й. са ответникът Д. В. Й. и ищцата Н. П. Й. -
по заместване на баща си П.В.Й... Приживе, на 11.07.2018 г., Н.Д.Й. продала на сина си Д.
Й. собствените си недвижими имоти, намиращи се в землището на с. ...., общ. Каолиново,
обл. Шумен, а именно: 1/ОВОЩНА ГРАДИНА в местността „Шарва Алву“, цялата с площ
от 4.986 дка, съставляваща имот №022012, парцел 12, масив 22, категория трета; 2/НИВА в
местността „Армутлук“, цялата с площ от 9.581 дка, съставляваща имот №037029, парцел
29, масив 37, трета категория; 3/НИВА в местността „Параджък“, цялата с площ от 3.983
дка, съставляваща имот №001024, парцел 24, в масив 1, трета категория и 4/ НИВА в
местността „Армутлук“, цялата с площ от 10.212 дка, съставляваща имот №037012, парцел
12, масив 37, трета категория. Видно от приложените по делото скици на поземлените имоти
имоти, издадени от СГКК – Шумен, имотите към моента представляват: 1/ ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 06094.22.12, местност „Шарва авлу“, площ 4986 кв.м., трайно
предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване овощна градина,
съседи: 06094.22.174, 06094.22.11, 06094.22.22 и 06094.22.13; 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 06094.37.29, местност „Армутлук“, площ 9583 кв.м., трайно предназначение
на територията - земеделска, начин на трайно ползване-нива, съседи: 06094.37.220,
06094.37.4, 06094.37.30, 06094.37.31 и 06094.37.12; 3/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
06094.1.24 местност „Параджък“, площ 3894 кв.м., трайно предназначение на територията-
3
земеделска, начин на трайно ползване-нива, при съседи: 06094.1.17, 06094.1.23, 06094.1.160
и 06094.1.1; 4/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 06094.37.12, местност „Армутлук“,
площ 10214 кв.м., трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно
ползване-нива, при съседи: 06094.37.220, 06094.37.29, 06094.37.31, 06094.37.13 и 06094.37.2.
За горепосочената сделка е бил съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №......2018г. по описа на нотариус Т.С., с рег. №690 на НК. По договора за продажба
Н.Й.. е била представлявана от сина си ответника Д. В. Й., съгласно пълномощно с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя Н.Д.Й. и заверка на съдържанието,
съответна рег. №6056 и рег. 6057 от 09.07.2018 г. от А.А. - нотариус с рег. №316 на НК и
район на действие РС – Варна. В пълномощното Д. Й. е бил упълномощен да продава на
когото намери за добре, включително и сам на себе си, и на цена, каквато прецени,
включително да дарява, заменя или извършва други разпоредителни сделки, включително и
да договоря сам със себе си…, да получава цялата продажна цена или части от нея…, като
освобождава пълномощника от отчетна сделка…, да подпише нотариален акт, като заяви от
нейно име следните обстоятелства, за които декларира: - че е получила напълно и в брой от
пълномощниците договорената продажна цена на имотите към момента на подписване на
пълномощното, финансово е удовлетворена от цената , и в тази връзка няма никакви
претенции към пълномощника…. По силата на договора за продажба Н.Д.Й., чрез
пълномощника си – ответника, е продала на същия гореописаните имоти за сумата от 5300
лева, като данъчната оценка на имотите посочена в нотариалния акт е 5280,30 лева.
Анализът на горната фактическа обстановка, налага следните правни изводи. На
първо место е необходимо да се отбележи, че съдът дава правна квалификация на иска, въз
основа на заявените от ищеца обстоятелства, на които основава иска си и петитума на
молбата, като не е обвързан от сочена от ищеца квалификация. В процесния случай, ищеца
претендира нищожност на атакуваната от него сделки поради накърняване на добрите
нрави. В трайната съдебна практика на ВКС безпротиворечиво се приема, че основанието по
чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД – нищожност, поради противоречие с добрите нрави е налице,
когато сделката противоречи на общо установените нравствено - етични правила на
поведение. Съобразно чл.26, ал.1 от ЗЗД на добрите нрави като морални норми се придава
правно значение, като нарушението им се приравнява по последици с нарушението на
закона. Особеност на добрите нрави е, че са критерии и норми за поведение, които се
установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си
убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Само при констатирано противоречие на
договора и правната норма, която изразява и с това защитава добрите нрави, може да се
стигне до нищожност. В настоящия случай не се установява такава хипотеза, и не е налице
противоречие на правна норма, с която се защитават добрите нрави. По принцип липсата на
еквивалентност, сама по себе си, може да обуслови основанието на чл.33 от ЗЗД за
унищожаване на договора, поради крайна нужда и явно неизгодни условия, или чл.40 ЗЗД -
действие във вреда на представлявания при последващи сделки. Извън тази хипотеза,
липсата на еквивалентност на насрещните престации би могла да накърни добрите нрави
4
само ако е в такава степен значителна, че практически е сведена до липса на престация при
дължима такава съобразно основанието на договора (в този см. Решение № 24/ 09.02.2016
год. по гр.д. № 2419/2015 год. на ВКС; Решение № 1444/04.11.1999 г. на ВКС по гр.д. №
753/99 г., ГК, V г.о., Решение № 834/26.10.2009 г. на ВКС по гр.д. № 136/2009 г., решение №
615/15.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1208/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС; решение № 288/29.12.2015
г. на ВКС по гр.д. № 2293/2015 г. ІІІ г.о. на ВКС; решение № 153/24.07.2015 г. на ВКС по
гр.д.№ 3014/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС; и др.). Във всички случаи при преценката дали са
накърнени моралните норми, съдът следва да съобрази волята на страните, защото нормата
на чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуването на договорите да установява действителната
им обща воля, формирана от всичките им уговорки, да се отчита тяхната взаимна връзка и
целта на договора - удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните (решение №
452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г., I г. о., решение № 615/15.10. 2010 г. по гр. д. №
1208/2009 г., III г. о., решение № 119/22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2010 г., I г. о. на ВКС и
др.). С ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, се прие че за
упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество
на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена
неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име.
Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид
сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена
(стойност) и пр. , нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и
ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане
изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Видно
от текста на пълномощното, упълномощителя ясно, подробно и последователно е изложил
волята си във връзка с предоставената на пълномощника представителна власт по
отношение на соченото имущество, и по-конкретно с недвижимите имоти, предмет на
атакуваните сделки. На следващо място, ясно е посочено, че пълномощникът има право да
се разпорежда с имотите при начин и условия каквито намери за добре, да ги дарява, не
дължи отчетна сделка, поради което и продажбата на цена малко над данъчната оценка на
имотите, не би могла да обоснове накърнение на добрите нрави. Съгласно установената
съдебна практика, при преценката дали една сделка противоречи на добрите нрави, се
съобразява дали крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски
норми за справедливост и добросъвестност. За нищожни като противни на морала се
приемат тези сделки, в които нееквивалентността на престациите е "съществена" (в т. см. -
решение № 128/17.01.2019 г. по гр. д. № 3170/2017 г., І г. о., и част от горепосочените
решение № 615/15.10.2010 по гр. д. № 1208/2009 г., ІІІ г. о., решение № 24/09.02.2016 г. по
гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., решение № 834/26.10.2009 г. по гр. д. № 136/2009 г., I г. о. и
др.). Нарушаване на добрите нрави има само при прекрачване на разумната граница на
свободата на договаряне, при такава съществена нееквивалентност, при която не може да се
предположи, че договор би бил сключен – при пренебрежимо малка, почти нулева насрещна
престация. Така, при договори за продажба на имоти практиката се е ориентирала към
разлика над десет, двадесет и повече пъти между договорената цена и действителната
5
пазарна или данъчна оценка на имота, за да се приеме нарушаване на добрите нрави, докато
в настоящия случай е установено, че тази разлика е под осем пъти. Същевременно,
наличието на установения от практика критерий за нееквивалентност, обосноваваща
нищожност, поради нарушение на установените норми, а именно - наличието на прекомерна
разлика в престациите - се преценя от съда съобразно конкретните установени по делото
обстоятелства. Когато продажбата е сключена между близки роднини, еквивалентността се
преценява наред с други морално етични съображения и имуществени отношения. Не е без
значение и обстоятелството, че ответника е полагал грижи за майка си, и продажба на тази
цена най -малко може да е израз на благодарност за положените грижи. Безспорно е, че в
пазарното общество свободата на договаряне е от основно значение и че страните,
изхождайки от своите интереси, могат да се договарят, определяйки цени под пазарната и
данъчната оценка. Само по себе си наличието на нееквивалентност на насрещните
престации не е основание за нищожност. То става такова само когато от всички установени
по делото обстоятелства, следва извод, че нееквивалетността е явна и значителна. Освен
това е необходимо да се посочи и, че собственикът разполага с признато му от закона право
да се разпорежда с имота си, и не е длъжен да го пази за наследниците, поради което един
договор за покупко-продажба по правило не може да е нищожен като противоречащ на
морала само по причина, че поставя всички или част от наследниците на отчуждителя в
невъзможност в един бъдещ момент да придобият права на собственост върху вещта,
предмет на договора.
Дори и да се допусне, че главната ищцова претенция намира правното си основание в
чл.40 ЗЗД, фактическия състав на недействителността по смисъла на горната норма, отново
не е установен. С разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на
ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК бе прието, че в хипотезите на чл.40 и чл.42, ал.2 ЗЗД, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът
или неговите универсални правоприемници, във втория случай при липса на потвърждаване,
поради което и в този случай би бил налице правен интерес от защита. Фактическият състав
на недействителността по чл. 40 от ЗЗД включва преценка дали действително, обективно са
увредени интересите на представляваната страна по договора, както и дали действалият от
нейно име представител и насрещната страна по договора са добросъвестни или не, т.е. дали
са осъзнавали, че увреждат представлявания или не са. Преценката както за наличие на
увреждане интересите на представлявания, така и за недобросъвестност едновременно на
представителя и на насрещната страна по договора, се извършва предвид конкретните
обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го
сключи, във всеки отделен случай, но във всички случаи към момента на сключването на
договора, като тежестта за доказване е за представлявания. Увреждането на интереса на
представлявания може да има различни проявни форми, в т.ч. договор, сключен при
неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка или когато
имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено или когато предоставените на
упълномощитения права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната
му власт. Както бе посочено по - горе, упълномощителката е делегирала пълни правомощия
6
на сина си да се разпорежда както намери за добре с процесните имоти, да договоря със себе
си, да дарява, не дължи отчетна сделка. Независимо от горното, не може да се приеме, че
продажба на имоти на стойност - данъчната им оценка, по необходимост уврежда
интересите на упълномощителя. Установената разлика между данъчната оценка на имотите
и пазарната им цена към датата на разпореждането сама по себе си не би могла да обоснове
недействителността, предвид установените близки взаимоотношения между
упълномощителката и сина и.
Предвид изложеното, така заявената претенция за недействителност следва да се
отхвърли.
Отхвърлянето на заявената претенция за недействителност на сделката, води до
отхвърляне и на обусловения иск за връщане на даденото по нищожен договор /чл.34 ЗЗД/.
Въпреки приетата правна квалификация от първоинстанционния съд по чл.108 ЗС , тя не
влияе на крайния изход на спора и допустимостта на решението, съдът се е произнесъл по
всички спорни правнорелевантни факти, поради което и не е налице процесуално
нарушение, обуславящо отмяната на акта в тази му част, предвид разглеждането на
действително предявената претенция и постановения резултат по този иск.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е
законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.
На въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 600
лева за въззивното производство.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №233 от 04.08.2022г. постановено по гр.д.№302/2022г.
по описа на Районен съд - гр.Нови пазар.
ОСЪЖДА Н. П. Й. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Й. с ЕГН **********
и А. Л. Ц. с ЕГН **********, сумата от 600 лева, представляваща деловодни разноски за
настоящото въззивно производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7