№ 306
гр. Стара Загора, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Д. А.
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
в присъствието на прокурора А. С.
като разгледа докладваното от Атанас Д. А. Гражданско дело №
20235500100333 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 336 и сл. от Граждански процесуален
кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по искова молба на Я. О. Х. и В. Р. Х. срещу О. Я. Х., с
която е предявен иск за поставяне на ответника под пълно запрещение.
Ищците твърдят, че са родители на ответника, който от ранна детска
възраст страда от Синдром на Даун и тежка умствена недостатъчност.
Поради това си здравословно състояние ответникът не можел да се
самообслужва и да извършва елементарни ежедневни дейности, поради което
за периода между 10-та и 16-та си година бил настанен за отглеждане в
специализирано заведение за деца с умствени увреждания.
При последващо продължителното пребиваване на ответника и
семейството му в Р.Т. във връзка със здравословното му състояние, О. Я. Х.
бил поставен под ограничено запрещение с решение на турски съд. След
прибирането на семейството в Република България, поради липсата на
подобрение в състоянието на ответника, през 2015 г. той е бил освидетелстван
от специалист-психиатър, с установено заболяване: Синдром на Даун, тежка
умствена изостаналост.
1
Същата диагноза е била потвърдена и при последващо освидетелстване
на ответника през 2018 г., при което е констатирано влошаване на общото му
здравословно състояние, а с ЕР № 0548 от 26 зас./27.02.2018 г. на ТЕЛК при
УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД гр. Стара Загора на О. Я. Х. е била
призната 100 % инвалидност, с чужда помощ, пожизнено.
Твърди се, че заболяването на ответника не му позволява сам да се грижи
за себе си, в т.ч. да се самообслужва и да задоволява елементарни свои
потребности; да взема каквито и да е решения като резултат от осмисляне,
планиране и прогнозиране на последиците от действията си, а самото му
състояние е необратимо.
Поради това се претендира ответникът да бъде поставен под пълно
запрещение.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от особения
представител на ответника, с който иска не се оспорва по допустимост.
Окръжна прокуратура - Стара Загора изразява становище, с което иска не
се оспорва по допустимос.
В проведеното открито съдебно заседание ищците, действащи чрез
пълномощник-адвокат, поддържат исковата си молба и пледират за уважаване
на иска.
Ответникът, чрез процесуалния представител не оспорва иска и пледира
за уважаването му.
Прокурорът не оспорва иска и пледира за поставяне на ответника под
пълно запрещение.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното от ищеца в заверен препис удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 371/22.08.1974 г. на Община К., се
установява, че Я. О. Х. и В. Р. Х. са родители на ответника О. Я. Х..
От представените с исковата молба медицински документи – етапни
епикризи от 26.01.2015 г. и от 19.02.2018 г., и двете на „Център за психично
здраве“ ЕООД – гр. Стара Загора, се установява, че О. Я. Х. страда от тежка
умствена изостаналост, синдром на Даун.
С ЕР № 548 от 26 зас./27.02.2018 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р
2
Иван Киркович“ АД – гр. Стара Загора, на О. Я. Х. е призната 100 % трайно
намалена работоспособност пожизнено, с чужда помощ, поради заболяването
му от тежка умствена изостаналост, синдром на Даун.
От удостоверение № ХХ/2022 от 22.11.2022 г. на Органа по
настойничество и попечителство при Община Стара Загора е видно, че по
силата на съдебно решение на съд, постановено от съда в ***, Р.Т., признато в
Република България с административно решение на Кмета на Община Стара
Загора, О. Я. Х. е поставен под ограничено запрещение.
Видно от приетото заключение на съдебната експертиза на психичното
здраве заболяването, от което страда О. Я. Х. – синдром на Даун, тежка
умствена изостаналост, представлява форма на слабоумие. Той не разбира
свойството и значението на постъпките си и не е в състояние да ги ръководи и
да преценява последиците им. Не е в състояние да взема самостоятелни
решения и да се грижи сам за своите интереси и имущество; нуждае се от
непрекъснати грижи и контрол.
При разпита на ответника по реда на чл.337, ал.1 от ГПК съдът
констатира, че О. Я. Х. не е ориентиран за време, място и обстановка/ бива
въведен в съдебната зала от своите родители и поведението му през цялото
време бива насочвано от тях/; не отговаря на поставените му въпроси, вяло и
за кратко реагира на поименното му повикване.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.5, ал.1 от Закона за
лицата и семейството /ЗЛС/, който намира за допустим, т.к. е предявен от
лица, на които процесуалният закон в разпоредбата на чл.336, ал.1 от ГПК е
признал правото на иск, предявен е срещу надлежен ответник, и при
наличието на правен интерес за ищците.
Разгледан по същество съдът приема иска за основателен, т.к. намира, че
са налице предпоставките на материалния закон, обуславящи поставянето на
О. Я. Х. под пълно запрещение.
Налице са доказателства за обстоятелствата, че лицето страда от форма
на слабоумие, а именно Синдром на Даун, тежка умствена изостаналост,
довела до когнитивни, личностни и социални дефицити, възпрепятстващи в
пълна степен възможността му да участва самостоятелно в социалния живот,
3
поради което се нуждае изцяло от чужди грижи и контрол.
Съдът счита, че ответникът следва да бъде поставен под пълно
запрещение, т.к. към настоящият момент той е ограничено запретен, а
съобразно приетото заключение на съдебната експертиза на психичното
здраве състоянието му през годините след поставянето му под ограничено
запрещение се е влошило до степен, обуславяща пълната му зависимост от
грижите на родителите му.
По изложените съображения съдът приема, че О. Я. Х. е в обективна
невъзможност сам да се грижи за своите работи и да извършва валидни
правни действия, т.к. за осигуряване на ежедневното си съществуване изцяло
се нуждае от чужда помощ и не е в състояние да изразява самостоятелно
воля, която да е резултат от нормално протичащ интелектуално-волеви
мисловен процес.
Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен като О. Я. Х. бъде
поставен под пълно запрещение.
По изложените мотиви и на основание чл.339 от ГПК, Окръжен съд –
Стара Загора
РЕШИ:
ПОСТАВЯ на основание чл.5, ал.1 от Закон за лицата и семейството О.
Я. Х., ЕГН – **********, роден на *** под пълно запрещение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните и на Окръжна прокуратура - Стара Загора пред
Апелативен съд - Пловдив.
След влизане в сила на решението заверен препис от него да се изпрати
на органа по настойничество и попечителство при Община Стара Загора за
учредяване на настойничество над поставеното под запрещение лице.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
4