Р Е Ш Е Н И Е
№ 414/17.10.2022 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационно-административен
състав,в открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова и с участие на
прокурора Галя Александрова, като разгледа докладвано от съдията БОЙЧЕВА КАНД №
372/2022 г. по описа на Административен съд – Монтана, за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Делото е образувано след отмяна от АС-Враца с
Решение №206/ 18.06.2021г., постановено по КАНД№83/2021г. по описа на АС-Враца ,на Решение №260118/ 30.12.2020г.,
постановено по АНД№949/2020г. по описа на РС-Враца ,с което е отменено
НП№06-001241/11.09.2021г. на директора на Д „ИТ“-Враца , и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на РС-Враца ,при съобразяване указанията на горната инстанция.С решение
№189/26.05.2022г. по АНД№663/2021г. на РС-Враца ,е потвърдено НП№06-001241/11.09.2021г.
на директора на Д „ИТ“-Враца.С определение №419 от 08.08.2022г. по
КАНД№510/2022г. на троен състав на АС-Враца делото е изпратено на ВАС за определяне
на друг равен по степен съд ,който да го
разгледа и реши,поради невъзможност за сформиране на друг троен състав.С определение №8119/27.09.2022г. по
адм.д.№8193/2022г. на ВАС ,делото е изпратено за разглеждане на АС-Монтана
,като е образувано настоящето КАНД№372/ 2022г.по описа на АС-Монтана.
С Решение № 189/26.05.2022г. ,постановено по АНД № 663/2021 г. по описа на
PC – Враца е потвърдено наказателно постановление № 06-001241/11.09.2020г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда" – Враца, с което на ЧСИ М.П.Н. ***
,със седалище и адрес на управление:гр.Враца ,ул.“В*** “№* ,в качеството му на
частен съдебен изпълнител –работодател по см. на §1,т.1 от ДР на КТ, е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ,във вр. с чл.415,ал.1 КТ, за нарушение на чл. 415,ал.1 от КТ.
Горното решение е обжалвано с
касационна жалба от касатора ЧСИ
М.П.Н.,чрез адв.И.И.-***,
с искане да бъде отменено обжалваното решение , потвърждаващо наказателното постановление на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Враца , като неправилно постановено ,при нарушение на материалния и
процесуалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че въззивният съд при
постановяване на решението си не е изпълнил задължителните указания дадени в
мотивната част на Решение№260118/30.12.2020г.по АНД№949/2020 на РС-Враца,с което
е отменено същото НП . В съдебно заседание, чрез адв. И.И. *** поддържа жалбата
и иска отмяна на решението ,по изложени в нея доводи.Претендира направените в
производството разноски.
Ответникът -Директора на Д „ИТ“ –
Враца , чрез ст. юрк. М*** К*** ,в писмена защита,вх.№2145/11.10.2022г. изразява становище, че
процесното решение на първоинстанционния съд е постановено при съобразяване със
събраните доказателства, при правилно прилагане на материалния и процесуалния
закон. Моли касационната инстанция да постави решение, с което остави в сила
оспореното решение на РС – Враца , ведно с потвърденото с него наказателно
постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Монтана счита жалбата за неоснователна, а решението на съда за правилно и
законосъобразно, като предлага същото да бъде потвърдено от касационната
инстанция.
Административен съд – Монтана, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в
установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна, имаща
правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и
допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима, а разгледана по
същество същата се явява неоснователна по посочените по-долу съображения.
От
фактическа страна по делото е установено, че на касатора ЧСИ М.П.Н. ,в
качеството му на работодател по §1,т.1 от ДР на КТ е съставен акт за установяване на административно нарушение № 06-001241/31.08.2020г.
и НП№06-001241/11.09.2020г. за това ,че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от
Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца по документи в сградата на дирекцията е установено ,че касатора,
като работодател по §1,т.1 от ДР на КТ не е изпълнил задължително предписание по
т.1,т.2,т.3 ,т.4 и т.5 от Протокол за извършена проверка№2018862/ от 02.07. и
09.07.2020г.да изплати уговорено месечно трудово възнаграждение на служителя си
К*** Н*** Т*** за м.октомври 2018,ноември 2018 ,декември2018 и март 2020 и
април 2020г.,съгласно чл.128,т.2 КТ ,с краен срок на изпълнение:07.08.2020г. Нарушението
е извършено на 10.08.2020г.и констатирано с Протокол №2023772/ 31.08.2020г.,като
на виновното лице е наложена „глоба“ в размер на 1500лв., на основание
чл.415,ал.1 КТ за неизпълнение на предписание на органите на Д“ИТ“-Враца.
Решението на РС-Враца е правилно и обосновано.За
да потвърди наказателното постановление,
районният съд ,въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, е приел, че предписанието не е изпълнено в срок-до 07.08.2020г.
,като с АУАН и НП е наложена „глоба“ в минимален размер -1500лв. по чл.415,ал.1 КТ.Тези негови изводи се споделя от настоящата касационна инстанция.Видно от
ведомостите за заплати , не са изплатени уговорените трудови възнаграждения за
месеците: октомври, ноември и декември 2018г и месеците: март и април
2020г.,при което правилно е санкциониран касатора. При определяне размера на
наказанието са съобразени от органа тежестта на нарушението ,подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя,съгласно чл.27,ал.2 ЗАНН ,както и целите ,визирани в чл. 12 от ЗАНН. Настоящата касационна
инстанция намира, че решението е правилно и законосъобразно, постановено при
правилно прилагане на закона. Правилно районният съд е възприел, че нарушението
е доказано с всички допустими по закон писмени доказателства, като е направил
обоснования извод за съставомерност на деянието. Обсъдени са всички наведени в
жалбата доводи на административнонаказаното лице по отношение на съставеното му
наказателно постановление. Тези съображения на въззивната инстанция се споделят
изцяло от съда, като настоящия състав не намира за необходимо да преповтаря
мотивите на първоинстанционния съд, а препраща към тях на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК.Видно от делото се касае за неизпълнение на разпоредбата на чл.415,ал.1 КТ, която е императивна и разпорежда, че „Който не
изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
10 000 лв.“ Безспорно е установено при проверката, извършена по
документи, констатирано с протокол от 31.08.2020г.,че не е изпълнено
предписанието по т.1-5 ,дадено с протокол от проверка от 02.07 и 09.07.2020г,като
с оглед събраните писмени доказателства настоящата касационна инстанция намира
нарушението за доказано. Правилно и законосъобразно са съставени актът и
наказателното постановление, и като го е потвърдил въззивният съд е постановил
правилно решение, в унисон с приложимия материален и процесуален закон.
Неговото решение, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
Възраженията на касатора, че въззивният съд не е взел предвид всички изтъкнати
в жалбата пред него доводи, както и, че не е обсъдил събраните по делото доказателства
не се споделят от касационната инстанция. Неоснователни са и другите възражения
в касационната жалба за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон
и необоснованост на въззивното решение. Не са налице касационни основания за
отмяна на решението по чл. 209, т.1-3 от АПК.
При
направеното надлежно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от
ответника, чрез неговия процесуален представител юрк. Кирилова, същото му се
следва в минимален размер от 80 лв. ,на основание чл. 63д,ал.4във вр. с ал.5 от ЗАНН ,във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от НЗПП.Постановени са
разноски във въззивното производство ,поради което в настоящето производство не
следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното, на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, административният
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 189/26.05.2022г. ,постановено по
АНД № 663/2021 г. по описа на PC – Враца.
ОСЪЖДА ЧСИ М.П.Н. *** ,със седалище и адрес на
управление:гр.Враца ,ул.“В*** “№* ,в качеството му на частен съдебен изпълнител
–работодател по §1,т.1 от ДР на КТ да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Враца разноски в касационното производство за юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер от 80/осемдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.