Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1020
гр. Перник, 22.10.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Антоанета Василева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1203
по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от В.В.Т.
против „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД с искане да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в
размер на 989 лева, представляваща незаплатен остатък от задължение по Договор
за кредит ЕСПРЕСО № 4216/15.06.2006г.
в
размер общо на 3956 лева, сумата в размер на 201.32 лева, представляваща
възнаградителна лихва върху процесната главница за периода от 01.07.2007г. до
31.03.2009г. и сумата в размер на 14.32 лева, представляваща такси и комисионни
по разплащателна сметка върху процесната главница, за които вземания срещу
ищеца е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1166/2009г. по описа на Районен
съд – гр. Перник, въз основа на който срещу В.В.Т. е образувано изп. д. №
373/2009г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, с район на действие Окръжен съд – гр.
Перник, от ответника. В исковата молба се излагат твърдения, че са налице
новонастъпили след издаване на изпълнителния титул обстоятелства, а именно
вземанията са погасени по давност.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК
оспорва предявените искове, тъй като намира, че не са налице предпоставките на
чл. 111, б.“ В“ ЗЗД за погасяване на процесните вземания по давност. В
подадения отговор се излагат твърдения, че в хода на образуваното изпълнително
дело са предприети множество действия, водещи до прекъсване на давността на
процесните вземания.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна по спора следното:
С Решение №
6/21.01.2016г. по т.д. № 1562/2015г. по описа на ВКС, I ТО е прието, че с изтичане на срока
по чл. 414 ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение всяко възражение на
длъжника, че вземането не съществува е преклудирано и не може да бъде заявено с
нов иск извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК. Отрицателният
установителен иск по чл. 439, ал.1 ГПК е предвиден
като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез оспорване на вземането, основанието на който
иск са новонастъпили факти /настъпили след влизане в сила на заповедта
за изпълнение или съдебното решение, включително и по реда на чл. 415 ГПК/, водещи до унищожаване или
погасяване възникналото право или отговорността на длъжника за претендираното
от кредитора-взискател право, а искането е да се установи, че вземането на
кредитора-взискател не съществува.
Следва да се посочи, че отричаните от
ищеца разноски по издадения изпълнителен лист нямат характер на самостоятелен
иск, тъй като не представляват самостоятелно
съдебно предявено притезание съгласно указанията дадени с т. 10в
на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК, постановено по някои
спорни въпроси на изпълнителното производство. Отричането
(изцяло или частично) с влязло в сила решение на дължимостта на главните
вземания по изпълнителния титул би имало за последица прекратяване на
изпълнителното производство, а съгласно чл. 79 ГПК в хипотезата на чл. 433 ГПК разноските по изпълнението,
включително и тези по изпълнителния лист не са за сметка на длъжника.
В
доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск
е че взискателят е предприел действия, водещи до прекъсване на погасителната
давност на процесните вземания.
Предмет на доказване от ищеца по
исковата претенция по чл. 439 ГПК е, че изпълняемото право, в случая вземането
по изпълнителния лист, е погасено с оглед доказване на положителния факт за
погасяването му с предвидената в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД 3 – годишна давност,
поради факти и обстоятелства, настъпили след издаване на изпълнителния лист.
Страните не спорят, а и от изисканото в
цялост производство по ч.гр.д. № 1166/2009г.
по описа на Районен съд – гр. Перник се установява, че ответното дружество се е
снабдило с изпълнителен лист срещу ищеца по реда на чл. 418, ал. 1 ГПК за
сумата в размер на 3956 лева, представляваща незаплатен остатък от задължение
по Договор за кредит ЕСПРЕСО № 4216/15.06.2006г., сумата в размер на 805.26
лева, представляваща възнаградителна лихва върху процесната главница за периода
от 01.07.2007г. до 31.03.2009г., сумата в размер на 96.33 лева, представляваща
такси и комисионни по разплащателна сметка върху процесната главница и сумата в
размер на 33 лева, представляваща сторени съдебни разноски в производството. Съгласно
разясненията дадени с мотивите на т. 14 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК, постановено по някои спорни
въпроси на изпълнителното производство, Гражданския процесуален кодекс от
2008г. урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес,
поради което подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяване на иск за установяване на
съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този
иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен, както е в разглеждания
случай, давността не се счита прекъсната с подаване на заявлението. Също така
заповедта за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 ГПК и издаденият въз основа
на заповедта изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за
установяване съществуване на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така
че във всички случаи срокът на новата
давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на
вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.
Въз основа на процесния изпълнителен
титул е образувано изп. д. № 373/2009г. по описа на ЧСИ Стилян Бадев, с район
на действие Окръжен съд – гр. Перник с взискател ответното дружество (приложено
по настоящото дело).
Съгласно разясненията дадени с т.10 и
т.14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК, давността се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното
тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване
на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н.,
както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на
изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ,
изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки,
изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото
състояние на длъжника и др. От изложеното следва, че когато в молбата за
образуване на изпълнително дело е посочен изпълнителен способ същата прекъсва
давността. В разглеждания случай в подадената от ответника молба за образуване
на изпълнително дело за събиране на процесните суми с вх. № 03467/29.05.2009г. е посочен изпълнителен способ, а именно налагане на запор,
като ведно с искането е представен и изпълнителния титул, поради което същата
отговаря на изискванията за редовност.
От приетия по
делото заверен препис от образуваното против ищеца изпълнително производство за
принудително удовлетворяване на вземанията по изпълнителния титул се
установява, че последното валидно изпълнително действие е извършено на
02.12.2010г. с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Съгласно
указанията дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прекратяването
настъпва по силата на закона, поради което постановлението за прекратяване на
изпълнително производство има единствено декларативно значение, но не и
конститутивно такова. Съгласно задължителните указания дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК във всички случаи на прекратяване
на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените
запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (
напр. купувачите по публична продан), както и редовността на извършените от
трети задължени лица плащания. Следва
да се посочи, че в период от две години след образуване на изпълнителното
производство за събиране на процесните вземания не са били предприети същински
изпълнителни действия, поради което предприемането на последващи изпълнителни
действия в хода на изп. д. № 373/2009г. по описа на ЧСИ Стилян Бадев са без правно значение за изхода на
настоящия спор.
Исковата молба е подадена на 20.02.2018г.
(имаща значение на изявление по чл. 120 ЗЗД), т.е. след изтичане на падежа на
всяко едно от вземанията по изпълнителния титул. Същевременно изискуемото от чл. 120 ЗЗД волеизявление /позоваване/ не е
елемент от фактическия състав на погасителната давност по чл. 111 ЗЗД. При
наличие на позоваване, правните последици – погасяване на вземането – се
зачитат от момента на изтичане на законно определения давностен срок съобразно
вида на вземането. Като последица от изтеклия давностен срок вземането
за заплащане на цената за топлинна енергия за процесния период следва да се
счита за погасено, а оттам и за недължимо. На основание чл. 119 ЗЗД поради
погасяване на главното вземане следва да се считат погасени поради изтекла
давност и произтичащите от главното вземане допълнителни вземания (лихви,
разноски и пр.). Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове са
изцяло основателни.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от
ищеца съдебни разноски в размер общо на 1055
лева, от които 150 лева, представляваща заплатена държавна такса за разглеждане
на спора, 5 лева, представляваща заплатена такса за издаване на съдебно
удостоверение и сумата в размер на 900 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от В.В.Т., ЕГН **********,***
против „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в ******* обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата в размер на 989 лева, представляваща незаплатен остатък от
задължение по Договор за кредит ЕСПРЕСО № 4216/15.06.2006г. в размер общо на 3956 лева, сумата
в размер на 201.32 лева, представляваща възнаградителна лихва върху процесната
главница за периода от 01.07.2007г. до 31.03.2009г. и сумата в размер на 14.32
лева, представляваща такси и комисионни по разплащателна сметка върху
процесната главница, за които вземания срещу ищеца е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 1166/2009г. по описа на Районен съд – гр. Перник, въз основа на
който срещу В.В.Т. е образувано изп. д. № 373/2009г. по описа на ЧСИ Стилиян
Бадев, с район на действие Окръжен съд – гр. Перник, от ответника.
ОСЪЖДА
„СОСИЕТЕ
ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ******да
заплати на В.В.Т., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 1055 лева, представляваща
сторени в настоящото производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата
на обявяване на Решението 22.10.2018г.
Съдебен
деловодител: