Р Е
Ш Е Н
И Е №260115
15.07.2021г. град
Пазарджик
В И
М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение
на двадесет и първи юни през две хиляди
двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:Борислав Илиев
секретар:Петя Б.
като разгледа докладваното от
съдия Б.Илиев
търговско дело №56 по описа
за 2020
година Производството е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с
чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по подадена искова молба вх. .№3018/02.04.2020 г.
от Р. Б.Л. ,чрез адв.С.Ч. против ДЗИ“Общо застраховане“ЕАД гр.София и И. *** по предявени
искове с правно основание
чл.432,ал.1 от КЗ във вр. с чл.
86 от ЗЗД,с цена на иска против първия ответник в р-р на 90
000лв.-обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва считано от
изтичане на тримесечния срок за доброволно уреждане на претенцията-21.02.2020г.
до окончателното изплащане и против втория ответник в р-р на 500лв. част от
дължимите общо 5200лв.-законна лихва върху главницата от 90 000лв. за периода от датат на ПТП 28.07.20190г. до
изпадане в 260115забава на застрахователя 21.02.2020г. и направените разноски по делото.Ищецът е направил
доказателствени искания: за приемане на представени писмени доказателства; за
допускане на съдебно-медицинска експертиза и съдебно-автотехническа експертиза
за изясняване на обстоятелствата по делото ,за събиране на гласни доказателства
– един свидетел при режим на
довеждане за установяване изложените обстоятелства в исковата молба.Моли да му
се издаде съдебно удостоверение
което да му послуже пред ОП –Пазарджик за снабдяване с писмени документи
посочени в исковата молба възможност да ангажира нови доказателства след
отговора на ответника и представените от него доказателства. В
срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД
гр.София,чрез адв.М.М. е подал отговор на исковата молба. Оспорва исковите претенции
по основание и размер по съображения изложени в отговора .Формулира искане по
чл.176 от ГПК към ищцата която да отговори на посочени в отговора въпроси
.Изразява становище по приемане на представените с исковата молба писмени
доказателства.Прави искания по чл.192 от ГПК да се изискат от „МБАЛ-Пазарджик „АД
и личния лекар д-р.Я.К.Я.–медицинската документция и изследвания на лицета Р.
Б.Л. във вр. с настъпило ПТП на 28.07.2019г. и
личното и медицинско досие ,за
което да и се даде възможност да представи молби за изпращане до третите неочастващи по делото
лица.Прави искане по чл.186 от ГПК за
изискване за прилагане на материалите по образуваното досъдебно производство с
№915/19г. на РУ Пазарджик по преписка
№2309/19г. и информация за развитието на образуваното досъдебно
производство,респ. дали е внесено за разглеждане в съдебно фаза с оглед
исканепо чл.229,ал.1т.4от ГПК.Нео оспорва исането за допускане на СМЕ и САвТЕ
,като поставя допълнителни въпроси описани в отговора и прави искане за допускането
им като комплексна такава след представяне на доказателствата по делото и
изслушване на свидетелите..Прави искане за събиране на гласни доказателства
,чрез разпит на двама свидетели посочени в отговора които а отговорят на
формулирани в същия въпроси при режим на призоваване.Моли за даване на
възможност да ангажира допълнителни доказателства. В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът И.Н.Ч. е
подал отговор на исковата молба. Не оспорва предявения иск .Не сочи
доказателства и не прави доказателствени искания. В срок е
постъпила и допълнителна искова молба от „ДЗИ ОБщо засптраховане“ЕАД гр.София
.В същото е изразено становище по представения отговор от двамата ответници
.Изразява становище по направените доказателствени искания като сочи
доказателства. По делото не са постъпили отговори от ответниците по
допълнителната искова молба от ищцата. По допустимостта на претенциите: Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищцата за претърпени вреди от деликт
и застрахована гражданска отговорност на делинквента при
ответника-застрахователно дружество при ПТП настъпило на 28.07.2019г. реализирано от застрахован при ответника-застраховател по полица „ГО“ и
причинена телесна повреда . Сезиран е родовокомпетентният съд –
чл. 104, т. 4 от ГПК. Съдът е прие за надлежно упражнено правото на иск, доколкото ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, като го е сезирал с искане за
заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент на 28.07.2019 г., респ. безрезултатно е изтекъл тримесечният срок за плащане от негова страна. Искът е предявен на 31.03.2020 г. Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за
забава представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск – за
обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова
ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва,за разлика от предявения срещу втория ответник иск за
присъждане на законна лихва с
посочен р-р на 500лв.-част от дължимите
общо 5200лв.- закона лихва върху главницата от 90 000лв. за периода от
датата на ПТП -28.07.2019г. до датата на изпадане в забава на
застрахователя-21.02.2020г. при ПТП
настъпило на 28.07.2019г. реализирано от
застрахован при ответника-застраховател
по полица „ГО“ и причинена телесна повреда . По доказателствата: Съдът е намирил, че доказателственото искане за приемане на представени
от ищеца с исковата молба и
доплънтителна искова молба писмени доказателства е основателно, поради което същите са приобщени към доказателствения
материал по делото.Искането на ищцата за събиране на
гласни доказателства е основателно
след посочване имената на свидетеля,
както е основателно и искането на ответника за събиране на такива ,чрез разпит
на посочените свидетели при режим на призоваване.На осн.чл.192 от ГПК е указано на ответника да представи
допълнителни молби до 3-то неучастващо по делото лице –„МБАЛ –Пазарджик „ и
личен лекар д-р.Я. Я. за представяне на медициска документация посочена в
исковата молба. На
осн.чл.186 от ГПК са изискани от
ОП-Пазарджик следните документи по пр.пр.вх.№2309/2019г. –протоколи за оглед на
местопроизшествие и на МПС ,протоколи за разпит на свидетели,скица на
местопроизшествието ,,автотехнически експертиза и съдебно-медицинскси
експертизи,фотоалбум на местопроизшествието и постановление за привличане на
обвиняем или за прекратяване на наказателното производство. На осн.чл.176 от ГПК ишцата е отговорила на поставени в
отговора на исковата молба въпроси. Съдът
е отложил произнасянето по назначаване на Комплексна САвТЕ и СМЕ за след разпита
на свидетели и събиране на описаните
доказателства. Предявените искове се
основават на
следните фактически твърдения: При пътнотранспортно произшествие, настъпило на
28.07.2019 г. на територията на област Пазарджик, реализирано от застрахован
при ответника-застраховател водач по полица „ГО", е причинена телесна
повреда на ищцата Р.Б.Л., вследствие на което последната търпи неимуществени
вреди. 1.
Наличие на елемнтите от фактическия състав на чл. 45 : 1.1
Деянието като елемент на фактическия състав:Обстоятелствата, при които
е настъпило събитието, са следните: На 28.07.2019 година, около 05:40 ч.,
водачът на лек автомобил марка "Опел", модел „Астра" с ДК № - И.Н.Ч. -управлявал превозното средство по
главен път I-8 (посока от гр. П. към гр.
П.), км 195+250 м - област П. Водачът нарушил правилата за движение по пътищата
като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, отклонил се вляво,
навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал удар с движещото се по нея
МПС с д.к.№ РА 4916 ВТ. При настъпилото ПТП била причинена телесна повреда на
пътничката в МПС с д.к.№ - Р. Б.Л. .1.2 Противоправност на
деянието: Във връзка с ПТП е образувано досъдебно производство № 915/
2019 г. по описа на РУ на МВР - Пазарджик и прокурорска преписка вх. №
2309/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура - Пазарджик. Към настоящия момент
наказателното производство се намира на етап „извършване на действия по
разследването" в досъдебна фаза. 1.3Причинно-следствена
връзка между деянието и вредоносния резултат: Вследствие настъпилото
ПТП и в непосредствена причинна връзка с последното на ищцата са причинени
тежки телесни увреждания. 1.4.Вина:Прекият делинквент е извършил
деянието виновно при форма на вината непредпазливост. Водачът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в
резултат на което ще пострада ищцата, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди
и предотврати, ако не е бил допуснал посочените по-горе нарушения на правилата
за движение по пътищата. 1.5Неимуществени вреди: В резултат на
произшествието на ищцата били причинени следните телесни увреждания:
хемиперитонеум, хематом и кистозно образувание, травма на далака, множество
счупвания на ребра, открита рана на главата, мозъчно сътресение, открита рана
на носа, счупване на костите на носа, травма на лицевия нерв, счупване на
лопатката, множество охлузвания и психологически шок.Проведени били оперативни
интервенции - реплантация на скалп, лапаротомия, резекция, спленектомия, сутура
колон трансверзи, хемо-стаза, лаваж и дренаж.Ищцата станала напълно
неработоспособна и зависима от близките си. Изпитвала силни болки. Наложило се
да приема медикаменти. Ограничили се социалните й контакти. Всичко това причинило
на ищцата болки и страдания, които подлежат на обезщетяване. 2 Основания за пряк иск срещу
застрахователя: 2.1 Наличие на
валидна застраховка „ГО".Лек автомобил марка "Опел",
модел „Астра" с ДК № , при управлението на който виновно е причинено
ПТП-то, има сключена застраховка „ГО" в „ДЗИ - Общо застраховане"
ЕАД, полица № BG/06/119001311775, валидна от
11.05.2019 г. до 28.08.2019 г., което ангажира отговорността на „ДЗИ - Общо застраховане"
ЕАД за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то имуществени и неимуществени
вреди. 2.2Отказ
на застрахователя да иаппати доброволно обезщетение. Във връзка с
процесното ПТП пред застрахователя е образувана щета по молба-претенция с вх. №
94-4-249/21.11.2019 г. Към настоящия момент застрахователят все още не е
определил и изплатил обезщетение на пострадалото лице, което поражда за ищцата
правен интерес от предявяването на настоящите искове. От датата на предявяване
на застрахователната претенция са изминали три месеца, поради което за ищцата
възниква правен интерес от предявяване на правата си по съдебен ред.
2.3Претенция
за законна лихва. След изтичане на тримесечния срок за доброволно
плащане на обезщетението, застрахователят „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД
изпада в забава и дължи заплащане на законната лихва върху дължимото
обезщетение.За периода от датата на ПТП до изтичане на тримесечния срок липсва
застрахователно покритие по отношение задължението за заплащане на лихва,
поради което лихвата за този период от време следва да бъде заплатена от
прекият делинквент, който изпада в забава и без покана. Формулирано е искане да
се осъди ответника „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 90 000 (деветдесет хиляди) лева - на ищецата Р.Б.Л.,
настъпили вследствие виновно причиняване на телесни увреждания, подробно
описани в обстоятелствената част на исковата молба, при ПТП на 28.07.2019 г. от
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите водач при управление на лек автомобил марка "Опел",
модел „Астра" с ДК № .Моли върху така определената като обезщетение сума
да присъдите и компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД от датата на изтичане на тримесечния срок за доброволно уреждане на
претенцията - 21.02.2020 г., до окончателното изплащане на обезщетението. Моли
да се осъди ответника И.Н.Ч. да заплати на ищцата Р.Б.Л. сумата от 500
(петстотин) лева - част от дължимите общо 5200 лв. - представляващи законна
лихва върху главницата от 90 000 лв. за периода от датата на ПТП - 28.07.2019
г., до датата на изпадане в забава на застрахователя - 21.02.2020 г.
Претендират присъждане и направени
разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ДЗИ Общо
Застраховане“ЕАД гр.София,чрез адв.М.М.
е подал отговор на исковата молба. В отговора оспорва исковите претенции
по основание и размер,както и заявените от ищцата фактически твърдения, касателно
настъпилите физически увреждания, болки и страдания вследствие на настъпилото
ПТП по съображения
изложени в същия.Оспорва като съдържание констативния протокол за ПТП, в
частта относно обстоятелствата, механизма и причините за ПТП-то, като твърдя ,
че в тази част документът не отразява действително осъществилите се факти.Формулира искане по чл.176 от ГПК към ищцата която да
отговори на посочени в отговора въпроси .Изразява становище по приемане на
представените с исковата молба писмени доказателства.Прави искания по чл.192 от ГПК да де изискат от „МБАЛ-Пазарджик „АД и личния лекар д-р.Я.К.Я.–медицинската
документция и изследвания на лицета Р. Б.Л. във вр. с настъпило ПТП на
28.07.2019г. и личното и медицинско досие ,за което да и се даде
възможност да представи молби за
изпращане до третите неочастващи по делото лица.Прави искане по чл.186 от ГПК за изискване за прилагане на
материалите по образуваното досъдебно производство с №915/19г. на РУ Пазарджик по преписка №2309/19г. и
информация за развитието на образуваното досъдебно производство,респ. дали е
внесено за разглеждане в съдебно фаза с оглед исканепо чл.229,ал.1т.4от ГПК.Нео
оспорва исането за допускане на СМЕ и САвТЕ ,като поставя допълнителни въпроси
описани в отговора и прави искане за допускането им като комплексна такава след
представяне на доказателствата по делото и изслушване на свидетелите..Прави
искане за събиране на гласни доказателства ,чрез разпит на двама свидетели
посочени в отговора които а отговорят на формулирани в същия въпроси при режим
на призоваване.Моли за даване на възможност да ангажира допълнителни
доказателства. В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът И.Н.Ч. е подал отговор на исковата молба. Не оспорва предявения иск
.Не сочи доказателства и не прави доказателствени искания. В
срок е постъпила и допълнителна искова молба от Р. Б.Л. *** .В същата се поддържа изложеното в исковата молба,
както и се оспорват част от възраженията на ответника „ДЗИ-ОЗ“ЕАД и е изразено
становище по представения отговор от двамата ответници .Изразява становище по
направените доказателствени искания като сочи доказателства. Постъпил
е в срок и допълнителен отговор на
допълнителната искова молба от „ДЗИ“-ОЗ“ЕАД гр.София с която изразява становище
по наведените от ищцата доводи и съображения в допълнителната искова молба и
такова по постановине въпроси към АТЕ и СМЕ.При усдловията на чл.186 от ГПК
моли да се изискат от РУ-Пазарджик документи по преписка ДП915/19г. намиращи се в пр.преписка №2309/19г. Доказателствената
тежест в процеса е разпределена съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на
които основава исканията и възраженията си. Ответникът установява възраженията
си, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава
исканията и възраженията си и др.
По делото са представени документи
по прокур..преписка №№2309/2019г. по
описа на ОК Пазарджик.–копие от протокол за оглед на местопроизшествие
,фотоалбум ,заключение на КСМЕ ,мащабна скица на ПТП и СМЕ на Р. Б.Л.. Приложени са медиц.документация към
История на заболяването №12183/2019г.на Р. Б.Л. с преиод на хоспитализацията
28.07.2019г.-07.08.2019г.
В
проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и възраженията си. За
изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати п изслушани съдебно-медицинска и евтотехническа
експертизи,които да отговори на поставените въпроси от пълнтомощниците на страните.
По
делото е допусната и разпитана св..Цимпарева която установява,че е съседка на ищцата
по делото Р.Л.,като от 33 години живеят с нея в една махала. Била в буса, който
катастрофирал. Това било юни – юли месец, преди две години. Нищо не била разбрала
какво се случи. Разбрала, след като буса се преобърнал. Излязла отвън и видяла
синът си. Синът и починал на място от удара. Тя не видяла Р., тъй като си
видяла сина и в какво състояние е.
Р. като била в болница, тя готвила за децата и, за нея, защото тя не можела
да стане.Р. живела със семейството си. Тя имала 6 деца и живеела със семейството
си. Тя не можела да стане, не можела да отиде по тоалетната. Шест месеца
тя помагала на Р. . Тя и едната й дъщеря също. Р. не можела да се
къпе сама.Тя помагала за всичко.Ако отиде някъде, по телефона тя я викала да я
заведе до тоалетната. Мъжа и работил частно по полето. Шест месеца Р. била на
легло. Това било юни месец. От катастрофата тя била пострадала в корема, не
можела да гледа с окото, кръста й бил ударен. Вчера отишла у дома на гости и
казала, че има болки в кръста постоянно.Не знаела какви лекарства пие. Каквото и
купил мъжа и ,тя и ги давала на пие. Мисли, че Р. била 8 дена в държавната
болница. Като я изписали от болницата, два пъти я докарвали в болницата в П. и
казали, че постоянно трябва да си пие лекарствата. Ищцата Р.Л. по реда на чл.176 от ГПК е отговорила,че е била
на последната седалка в буса, по средата. Буса бил на 3 реда и тя била на
третия ред по средата седнала. От лявата и страна седяла една жена, а от
дясната и страна детето, което починало.
Самата последна седалка е с три места, тя била в средата. В буса пътували
9 лица с шофьора.Шест месеца бил възстановителния и период. Не е напълно
възстановено здравето и. Понякога имала главоболие, имала световъртеж ,
понякога забравя, ребрата и са счупени и от студа много ме болят. От слънцето
още повече главата я боли. Неспособна е да си върши работата. Понякога ръцете и
краката я болят, но тя предимно лежи. Тя постоянно била с лекарства, които са и
преписани. Не знае как се казват лекарствата за главата и за ребрата.Тя пиела
много лекарства по рецепта. Не е ходила на рехабилитация. На
осн.чл.214 ,ал.1 от ГПК е допуснато увеличение на предявените искове от ищцата
срещу „ДЗИ-ОБщо застраховане“ЕАД от 90 000лв. на 160 000лв.
–обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва върху сумата
считано от 21.02.2020г. до окончаттелното им изплащане ,както и увеличение на предявения иск от
ищцата срещу И.Н.Ч. от 500лв. на 1000лв.-законна лихва върху дължимото
обезщетение за неимуществени вреди за периода 28.07.2019г. до 21.02.2020г. На
осн.чл.300 от ГПК са представени заверени преписи от влязлата в сила присъда на
ОС Пазарджик и решението на въззивната инстанция с която отв.И.Ч. е признат за
виновен за причиняване на тежка телесна повреда на ищ.Р. Б.Л. при процесното
ПТП. Окръжният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от
фактическа и правна страна следното: Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
във вр. с чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. В производството по така предявения иск в тежест на
ищеца е да установи: 1/ противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна
връзка между деяния и вреда; 4/ вина (същата се презумира); 5/ наличие на
валидно застрахователно правоотношение между посочения делинквент и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие
като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Съгласно
разпоредбата на чл.429
ал.1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477,
ал. 1 и 2
от КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.В тази връзка за
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в
цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които
отговаря застрахованото лице на основание чл.
45 ЗЗД. Спорни по делото са въпросите дължи ли застрахователят
обезщетение на ищецата и налице ли е виновно противоправно деяние, налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и в какъв размер да е
обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, съответно дължи ли се
законна лихва върху обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Установеното в наказателното производство обвързва и гражданския съд със
задължителна сила само ако е елемент от фактическия състав на престъплението. Констатациите за други факти, които не са елемент от
престъпния състав, не се ползват със сила на пресъдено нещо и нямат обвързваща
сила – така Решение № 178 от 22.06.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 3690/2016 г., IV г. о. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че
обвързващото действие на влязлото в сила Решение № 119 от 03.06.2021г. пж
н.д№391/2021г. на ВКС с което е оставено в сила въззивно решение
№260010/09.02.2021г. по НОХД№№554/2020г. по описа на АС ПЛовдив се проявява по отношение на извършеното от страна на делинквента И. Н.Ч. виновно
противоправно деяние (представляващо в случая и престъпление), довело до
нараняванията на Р. Б.Л.. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските
последици от деянието, включително съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, подлежат на доказване от страната, която ги твърди (така и Решение № 163 от 26.10.2011 г. на
ВКС по т. д. № 1025/2010 г., II т. о.).Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение
за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство
което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди
и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. По делото безспорно се установи, че между ответното застрахователно дружество и делинквента В.В. е сключена застрахователна
полица № BG/02/117002549928 за застраховка „ГО на
автомобилистите“, валидна към момента на процесното
ПТП от 28.07.2019 г. Съобразявайки
гореизложеното, съдът приема, че по
делото безспорно са установени противоправното поведения от страна на делинквента (И. Н.Ч.), неговата вина, наличието на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователя по застраховка „ГО
на автомобилистите”, респ. настъпването на застрахователното събитие като
юридически факт, пораждащ неговата отговорност. Вредата (имуществена или неимуществена) е елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Вредите са не само основание за отговорността при
непозволено увреждане, но и определят размера на обезщетението. Предвид на това, следва да се приеме, че ищцата по делото е активно
легитимирана да предяви иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от настъпилото
увреждане. Основателността на
претенцията с оглед другите релевантни обстоятелства – , естеството и
продължителността на търпените болки и страдания, и справедливият размер на
обезщетяването им е въпрос по същество. В
задължителната съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968
г.) са определени критериите за "справедливост", като е прието, че
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Доколкото неимуществените вреди се
отнасят до емоционалния живот на ищеца, причиняват физически и морални
страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие, преживяването им за
всеки индивид е индивидуално. Предвид спецификата на съдържанието на неимуществените вреди, при едно и също или
приблизително по характер увреждане, може да има разлика в размера на обезщетението, която ще се дължи на разликата в обстоятелствата, които
са от значение за определяне на справедливо обезщетение. В
разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е предвидена и възможност за намаляване
на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС
№ 17/63 г. Неспазването на установени в нормативен акт правила
за извършването на определено действие, респ. за въздържане от действие, не
следва изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване
на определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване,
освен в случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
причинило увреждането. При спазването на тези критерии следва да бъде извършена преценката за
процента на съпричиняване в настоящия
случай поради обстоятелството,че с определението си по чл.140 от ГПК е приел,че
ще разглежда възражението за съпричиняване по твърдения за
непоставен от ищеца предпазен обезопасителен колан поради настъпила преклузия
по чл.370 от ГПК. Претърпените
от ищцата вреди се изразяват в разкъсно- контузни рани на главата в областта
на челото, на носа и устата; Голям хематом в меките тъкани на главата
париетално; Мозъчно сътресение; Черепно-мозъчна травма (малък субдурален
хематом вляво темпорално в средна черепно-мозъчна ямка, малка субарахноидна
хеморагия от същата страна); Счупване на носните кости; Двустранен максиларен хемосинус
(кръвоизлив); Травма на лицевия нерв, Контузия на гръдния кош; Счупване на
левите 6, 7 и 8 ребра; Счупване лявата лопатка; Частичен пневмоторакс вляво;
Контузия на корема; Травма (разкъсване) на далака (слезка); Частично нарушава-
нена целостта на трансверзалното дебело черво; Хемоперитонеум (кръв в коремната
кухина - 400-500 мл); Охлузвания по лявата ръка. Тези гореописани травматични
увреждания се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
настъпването на ПТП От заключението на в.л. се установява,че непосредствено
след постъпването в МБАЛ «Пазарджик» АД е била зашита раната на главата, а
по-късно е предприета спешна оперативна интервенция - лапаротомия за
отстраняването на далака (слезката), поради кървенето от него в коремната кухина
(животоспасяваща интервенция) и зашиване на лезията на дебелото
черво.Извършвани са вливания на водно-солеви разтвори, витамини,
противосъсирващи, аналгетици, антибиотици и други. Възстановителният период при
пострадалата е бил около 2,5 - 3 месеца от датата на травмата, съобразено с
всички понесени травми.В.л. установява ,че
е провеждано оперативно лечение,като при пострадалата Р.Л. е извършена
оперативна интервенция за зашиване на раната на главата и лапаротомия (отваряне
на коремната кухина за извършване на премахване на слезката и възстановяването
на лезия на дебелото черво. Прогнозите за възстановяване на пострадалата ищца
са частични, непълни, поради факта, че след отстраняването на далака се
нарушава хемопоезата и имунитета на организма.Относно счупванията по тялото на
пострадалата ищца, те са се възстановили напълно. Към настоящия момент
здравословното състояние на пострадалата ищца е компенсирано.Към момента тя има
оплаквания, както като последиците от черепно-мозъчната травма, така и от травмите
по тялото.Също така в заключението си в.л.установява,че острадалата ищца Р.Л. е
пътувала без поставен предпазен колан, видно от получените травматични
увреждани.При това ПТП, възникнало на 28.07.2019 година към 05,30 часа на
главен път 1-8, км. 195 + 230 м., на моста над река Л. Я., при преобръщането на
дясната си страна страничната врата на автомобила се е отворила.Пострадалата
ищца Р.Л. е била на средната седалка на трети ред седалки в автомобила и макар
без поставен предпазен колан, тя не е могла да изпадне от автомобила, защото
стоящия до нея отдясно младеж е бил буфер и той е изпаднал от отворената
вратата на автомобила. В.л. установява,че преди настъпването на ПТП-то и
извършената оператвна интервенция, е нямало обективни данни за съществуването
на кистозното образувание на яйчника. То не е предизвикало оплаквания от страна
на пострадалата, за да бъде посетен лекар-гинеколог, който да установи
съществуването на това туморно образувание.Кистозното образувания не е давало
оплаквания на пострадалата, за да бъде диагностицирано и евентуално оперативно
отстранено Съдът
приема от съвкупния анализ на събрания
по делото доказателствен материал по безспорен начин се установява механизма на процесното
произшествие и причинната връзка между деликта и уврежданията получени от ищцата.
В настоящия случай вината на водача Ч. се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства от който е видно,че поведението му е противоправно, несъобразено с пътната
обстановка поведение като водач на л.а „ОпелАстра“ е допуснал автомобила му да
навлезе в лявата лента/южна/ лента на платното за движение на място ,по начин и
в момент,когато това не е било безопасно,когато там насрещно се е движел
л.а.“Ситроен Джемпър“ .Безспорно се установява, при така
описания механизъм, че единствената причина за настъпване на произшествието са
субективните действия на водача на автомобила. Водъчът на л.а „Опел Астра“ при
движение със скорост 99км.ч. е имал
техническата възможност да контролира непрекъснато автомобила и да се движи по
дясната лента,като така би и бегнал произшествието.Той е бил длъжен и е могъл
да съобрази поведението си на пътя с конкретните пътни условия, за да избегне
опасността от настъпване на ПТП. Размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост
съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства като характер на увреждането, начинът на извършването му, степента
на влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания и др.
съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва да
удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи
по аналогични казуси. От
събраните по делото писмени доказателства чрез представената медицинска
документация, а също така и от неоспореното и изцяло кредитирано от съда като
обективно и компетентно изготвено заключение на СМЕ и САТЕ отчитайки обстоятелсвата,че
ищцата Р.Л. е получила описаните по-горе наранявания по отношение на които
възстановителния период е бил около 2,5-3месеца от датата на травмата
,съобразено с всички понесени травми.Съдът отчита и извършената оперативна
интервенция за зашиване на раната на главата и лапаротомия/отваряне на
коремната кухина за извършване на премахване на слезката и възсановяване на
лезия на дебелото черво,както и прогнозите за възстановяване на пострадалата
които са частични,непълни,поради факта,че след отстраняването на далака се
нарушава хемопоезата и имунитета та организма , а относно счупванията по тялото
на пострадалата ,те са се възстановили напълно.Освен това съдът взе
предвид установените по делото болки и
страдания, преживени от ищцата в резултат на нанесената му травма при ПТП, отчитайки като ориентир за определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди конкретните икономически условия в
страната,съдебната практика при сходни увреждания, както и установения в чл.52
от ЗЗД принцип на справедливост, настоящият съдебен състав намира, че размера на обезщетението следва да е
съобразен от една страна с вида на
нанесената телесна повреда, с интензитета и продължителността на физическите
болките и страдания, с невъзможността пострадалата да се обслужва сама за не много дълъг период от време, с наложилата се промяна в
начина и на живот и социални контакти, с продължителността на търпяните болки и
страдания, начина по който ги е понесла ищеца, как са повлияли те на начина му
на живот и какви са изгледите за
подобряване на състоянието и. Тъй като се
касае за причинена разкъсно-контузни рани на главата в областта на челото
,носа,устата,голям хематом , мозъчно сътресение, черепно-мозъчна
травма,,счупване на носните кости,двустранен кръвоизлив ,травма на лицев
нерв ,контузия на груден кош,счупване на ребра ,счупване на лява лопатка
,контузия на корема ,разкъсване на далака ,частично нарушаване целоста дебело
черво и кръв в коремната кухина,съобразявайки прогнозите за възстановяване на
ищцата които са частични,непълни ,поради факта,че след отстраняването на далака
се нарушава хемопоезата и имунитета на организма и обстоятелството,че към
момента здравословното състояние на пострадалата е компенсирано но има
оплаквания които като последица от черепно-мозъчната травма ,така и от травмите
по тялото ,съдът отчита също така освен физическите болки и неудобства които
продължават и и претърпените психически
страдания. От
така определената сума, съдът счита,че обезщетението не следва да бъде намалено
с определен % поради това,че не се установиха и доказаха обстоятелства за наличие на съпричиняване /непоставяне респ. неправилно поставяне на
обезопасителен колан/, поради което
искът за имуществени вреди е частично основателен по размер. В предвид на
това справедливото обезщетение за
неимуществени вреди от посочените травматични
увреждания, които ищцата е търпяла при неприето възражение за съпричиняване,
следва да бъде в размер на 70 000 лева, а в останалата част претенцията до
пълния претендиран размер на сумата от 160 000 лева, като неоснователна и
недоказана следва да бъде отхвърлена,ведно с дължимите законни лихви върху
същата до окончателното и изплащане. Предвид
акцесорния си характер частично основателен и доказан е и искът за присъждане
на законна лихва по чл.86 от ЗЗД.Принципно лихва може да се търси от датата на
изтичане на тримесечния срок от отправяне на претенцията до ответното
дружество, която лихва се дължи от застрахователя при действието на чл. 497,
ал.1, т.2 от КЗ.В случая ищцата е оформил претенция за законна лихва , считано от 21.02.2020г.,
По делото безспорно се прие, че ищцата е отправила претенция пред застрахователя на
21.11.2019 г. за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП от 28.07.2019
г.,. Ето защо, единственият установен момент, в който на застрахователя му е станало известно настъпването на застрахователното
събитие е 21.02.2020 г., която дата следва да
се приеме и за датата, от която тече и законната лихва за забава върху
присъдените обезщетения и по отношение
на която с оглед изтичане на 3месечния срок следва да се уважи
претенцията. По отношение на предявения
иск за осъждане на ответника И.Н.Ч. да заплати на ищцата сумата в р-р на 1000лв.-част от дължимите
общо 5200лв.,представляващи законна лихва върху главницата от 160 000лв./след
изменението на иска по чл.214 ГПК/ за периода от датата на ПТП-28.07.2019г. до
дата на изпадане във забава на застрахователя.Съдът намира ,че така предявения
иск е неоснователен по следните съображения.В действащия Кодекс за застраховането изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят
отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред
увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че
лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата
на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се
поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в
тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това.Ето защо така предявения иск като неоснователен следва
да се отхвърли по изложените съображения. При
този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски. Претендират се от ищецът разноски съобразно представен списък по чл.80
от ГПК ,ведно с доказателства за уговорен,но незаплатен от ищеца хонорар в р-р не по нисък от предвидения в чл.36
,ал.2 от Наредба№1/2004г. за мин.размери
на адвокатските възнаграждения. Съобразно уважената част от исковете на ищцата
следва да бъдат присъдени разноски в размер на
1 040 лева. Ответника
„ДЗИ-ОЗ“ЕАД гр.София претендира направени съдебно-разноски,поради
което с оглед отгхвърлената част от исковете такива се дължат в р-р на 1100лв. Според
нормата на чл.
78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Окръжен съд - Плазарджик сумата 2 800 лв. държавна такса, дължима върху
уважената част от исковете.
Воден от горното и на основание чл.235 и
чл.236 от ГПК ,Пазарджишкият Окръжен
съд ,
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с ЕИК121718407 с адрес гр.София, бул. "Витоша"
89Б, представлявано от К. Ч. - главен изп. директор и Б. В. - изп. директор,
чрез адв.М.М., да заплати
на Р.Б.Л., ЕГН********** ***.чрез адв.Ст.Ч. от САК, сумата от 70 000
лева - обезщетение за причинените и
неимуществени вреди - болки и страдания ведно със законната лихва,считано от
21.02.2020 година до окончателното изплащане,причинени в резултат на ПТП
от 28.07.2019 година, като за разликата над уважения размер от 70 000 лв. до
пълния предявен размер от 160 000 лева ,ведно със законната лихва върху сумата
считано от 17.01.2020г. до окончателното
изплащане ,ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с ЕИК121718407 с адрес гр.София, бул. "Витоша"
89Б, представлявано от К. Ч. - главен изп. директор и Б. В. - изп. директор,
чрез адв.М.М., да заплати
на Р.Б.Л., ЕГН********** ***.чрез адв.Ст.Ч. от САК от
САК, разноски съобразно
уважената част от исковете в размер на
1040 лева. , в полза на ОС Пазарджик Д.Т в р-р на
2 800лв.
ОСЪЖДА Р.Б.Л.,ЕГН********** ***. чрез адв.Ст.Ч. от САК от
САК да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с ЕИК121718407
с адрес гр.София, бул. "Витоша" 89Б, представлявано от К.Ч. - главен
изп. директор и Б.В. - изп. директор, чрез адв.М.М. съобразно отхвърлената част
от исковете разноски в размер на 1100
лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р.Б. Л., ЕГН********** ***.чрез адв.Ст.Ч. от САК против И.Н.Ч. ,ЕГН:********** ***
за сумата в р-р на
1000 лева – част от
дължимите общо 5200лв.,представляващи законна лихва върху главницата от
160 000лв. за периода от датата на ПТП-28.07.2019г. до дата на изпадане в забава на
застрахователя -21.02.2020г. ,като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен
съд гр.Пловдив.
Окръжен съдия: