№ 10264
гр. София, 17.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20231110101477 по описа за 2023 година
Предявени са искове от Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, бул.“СС“ № 40,
ет.4, чрез адв.З. със съдебен адрес гр.София, ж.к.ЛЛЛ, ул.“ГД“ № 6, ТК „СМ“, офис 14,
против „СК ООД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление гр.София, уб.“СЛ“ № 29,
ет.7, представлявано от НПП, с която са предявени два обективно кумулативно съединени
иска, както следва: 1/ за прогласяване на нищожност неустойка, уговорена в чл.11, ал.1 от
сключения между страните договор за потребителски кредит № 789148/29.12.2022 г. и 2/ за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 145.41 лева, представляваща
недължимо платена сума по недействителна клауза за неустойка по чл.11, ал.1 от договора,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 10.01.2023 г. до окончателното изплащане.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба е представен договор за потребителски кредит № 789148/29.12.2022
г., ведно с погасителен план към него.
Направено е искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: Следва
да бъдат приети като доказателства, документите, представени от ищеца като относими към
предмета на спора. За изясняване на делото от фактическа страна следва да се допусне и
поисканата съдебно-счетоводна експертиза.
1
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявени са искове от Г.
А. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, бул.“СС“ № 40, ет.4, чрез адв.З. със съдебен адрес
гр.София, ж.к.ЛЛЛ, ул.“ГД“ № 6, ТК „СМ“, офис 14, против „СК ООД, ЕИК 22, със
седалище и адрес на управление гр.София, уб.“СЛ“ № 29, ет.7, представлявано от НПП, с
която са предявени два обективно кумулативно съединени иска, както следва: 1/ за
прогласяване на нищожност неустойка, уговорена в чл.11, ал.1 от сключения между
страните договор за потребителски кредит № 789148/29.12.2022 г. и 2/ за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 145.41 лева, представляваща недължимо платена
сума по недействителна клауза за неустойка по чл.11, ал.1 от договора, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.01.2023 г.
до окончателното изплащане.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 29.12.2022 г. сключил с ответното дружество
договор за паричен заем № 789148, по силата на който му била предоставена в заем парична
сума в размер на 500 лв., платима на 11 седмични вноски, без посочен месечен лихвен
процент. Сочи, че в чл.5, ал.1 от процесния договор било уговорено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – физическо лице, поръчител или
банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поради не представяне на
обезпечението, още със сключване на договора, на основание чл.11, ал.1 на ищеца била
начислена неустойка в размер на 145.41 лева, чието връщане претендира в настоящото
производство, поради нищожността на тази клауза. Ищецът твърди, че на 29.12.2022 г.
погасил сумата от 61.00 лева, а на 05.01.2023 г. сумата от 610.00 лева, или общо 671,00 лева,
с която кредита бил изплатен изцяло. Смята обаче, че процесния договор е нищожен на
основание чл.10, ал.1, вр.чл.22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона
форма. Отделно от това навежда доводи, че не е написан по ясен и разбираем начин, както
и че с шрифт не по-малък от 12. Позовава се и на чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
съгласно който договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Излага
още, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, кои точно
компоненти са включени в него и как се формира, което е в противоречие с разпоредбите на
ЗПК. Според ищеца, процесният договор противоречи на чл.19, ал.4 от ЗПК, Поддържа се,
че в договора не е посочена каква е договорна лихва, а изискването за представяне на
обезпечение представлява заобикаляне на закона, противоречи на добрите нрави и
представлява неравноправна клауза. В частност се твърди, че неустоечната клауза като
неравноправна е нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на
2
потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Навежда доводи и че тя не е
индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.
Отделно от това се сочи, че кредиторът не е включил сумата на неустойка в ГПР,
като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. С оглед на
това се поддържа становище, че ответникът е заобиколил и изискванията на ЗПК за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния
интерес от предявените искове. Претендира и направените в хода на производството
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът признава, че между страните на 29.12.2022 г. е сключен договор за
предоставяне на паричен заем, по силата на който е предоставил на ищеца в заем сума в
размер на 500 лв. Ответникът обаче оспорва изложените в исковата молба доводи за
недействителност на договора.
В отговора на исковата молба се твърди, че процесният договор е сключен в
съответствие с императивната норма на чл.11 от ЗПК и в частност на т.10 от посочената
разпоредба.
Ответникът оспорва процесната неустойка да се включва в ГПР, като в тази насока се
позовава на чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК, в които са уредени компонентите на ГПР. Според
ответника, неустойката представлява обезщетение за неизпълнение на задължение на
кредитополучателя, който разход е изключен изрично от ГПР с чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК.
Отбелязва, че начислената по договора неустойка от 49.93 % е в рамките на ограничението
по чл.19, ал.4 от ЗПК, като ищеца се е запознал преди сключване на договора с този размер,
както и с изискването за осигуряване на поръчители или банкова гаранция. В тази насока се
позовава и на практика на Съда на Европейския съюз – Определение от 16 ноември 2010 г.
Pohotovost C-76/10 EU: C:2010:685, m.69 и 70.
Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че процесния договор за кредит
противоречи на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в него е посочен както размера на
годишния лихвен процент, така и размера на ГПР, без да е налице скрито оскъпяване.
Ответникът твърди, че размерите на тези разходи по кредита са в рамките на въведените в
закона ограничения, като ГПР е изчислен по формулата, посочена в Приложение № 1 от ПЗР
на ЗПК. Обръща се внимание, че не е необходимо изрично и изчерпателно да се изброяват
всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при
изчисляването му, което осигурява възможност на потребителя да се запознае с размера на
сумата, която ще върне по процесния договор.
Отделно ответникът поддържа становище, че процесната неустойка отговаря на
3
нейните обезпечителна и обезщетителна функции, като размерът й е съответен на тях.
Отбелязва, че в случая той предоставя високо рисков заем на потребител с бързо одобрение,
за който трябва да бъде предоставена гаранция. Нещо повече, според ответника, доколкото
ищецът е бил наясно от самото начало за изискването за предоставяне на обезпечение, той е
договарял недобросъвестно в нарушение на чл.12 от ЗЗД с намерение да не предостави
такова.
По отношение наведените доводи за нищожност на клаузата за договорна лихва се
отбелязва, че същата е включена в ГПР, който пък е в рамките на предвидените пределни
размери по чл.19, ал.4 от ЗПК. Изразява се становище, че клаузата, касаеща договорната
лихва е написана по ясен и разбираем начин, което съобразно цитирана от ответника
практика на ВКС, не дава възможност се квалифицира като неравноправна, макар и да не е
индивидуално договорена.
По сходни съображения се обосновава и довод, че в случая не е налице
заблуждаваща търговска практика. В тази насока се твърди, че е в процесния договор за
кредит ясно са посочени параметрите на главницата, възнаградителната лихва, както и
размерът на неустойката в случай, че потребителят не предостави исканото обезпечение.
Ответникът се позовава на т.18 от преамбюла на Директива 2005/29/ЕО, в която се посочва
като база за сравнение на средния потребител такъв, който е сравнително добре информиран
и сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културните и
лингвистични фактори, които се тълкуват от Съда на Европейския съюз. Твърди, че той е
насочил своите усилия именно към средния потребител като предоставя изчерпателна
информация за своите продукти и за начина на кандидатстване по общодостъпните канали,
при което предпазливият среден потребител не може да изпадне в заблуждение.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски, вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение з апрекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от облигационно правоотношение с ответника по договор за
кредит;
- правна квалификация – предявените главни искове са с правно основание чл.26
ЗЗД, чл.146 от ЗЗП и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен между страните договор за
паричен заем № 789148/29.12.2022 г.;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – сключен между страните
договор за паричен заем № 789148/29.12.2022 г.;
- разпределение на доказателствената тежест – ищецът следва да установи, че е
сключил с ответника процесния договор за кредит, размера на заплатените по него суми в
частност тези по процесната клауза за неустойка, ответникът следва да установи, че
4
клаузите по процесния договор са индивидуално уговорени, че е изпълнил задължението си
да представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, че клаузите на договора
осигуряват равнопоставеност на страните по него;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
ПРИЕМА следните писмени доказателства: договор за потребителски кредит №
789148/29.12.2022 г., ведно с погасителен план към него.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице СС тел.88,
която като се запознае с данните по делото и извърши необходимите справки, да отговори
на поставените в исковата молба въпроси.
Определя депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400.00 лв., вносими от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
УКАЗВА на ищецата, че в случай, че не внесе посочения депозит, съдът ще отмени
определението си за допуснате на експертизата и ще приключи производството без
събиране на това доказателствено средство.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.05.2023 г. от
9.45 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след представяне на
доказателства за внесения депозит.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5