Решение по дело №149/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 48
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Васил Анастасов Анастасов
Дело: 20204300500149
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, ………..2020 година

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в закрито съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав :   

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПОЛЯ ДАНКОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ :  1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ

 

                                                                            2. ПЛАМЕН ПЕНОВ                                                          

 

като разгледа докладваното от съдия  Анастасов В.гр. дело № 149 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид :

 

     Производството  по реда на чл.437, ал.1 от ГПК.

Подадена е жалба от И.Й.И., ЕГН **********, с адрес *** А срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.11.2019 г. по изпълнително дело № 20134310400550 по описа на ДСИ при Районен съд – Ловеч.

Сочи, че в законоустановения срок обжалва горецитираното постановление и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Счита, че проведената публична продан е незаконосъобразна, както и изготвеното впоследствие постановление за възлагане по причина, че имотът не е възложен по най-високата предложена цена.

Твърди, че оценката на вещото лице е силно занижена, като първата приета от ДСИ оценка е била в размер на 70 150 лева /през 2014 г./, а при последната продажба вещото лице е дало стойност на имота, като началната цена от която започва наддаването е 27 117 лева. С оглед функциите, предназначението и местонахождението на имота счита, че е крайно неприемливо и не представлява действителната пазарна стойност на имота, която следва да бъде изчислена и определена. По изложените съображения, намира, че така изготвената и приета оценка е довела до невъзможност да се определи реалната стойност на имота, поради което същият при публичната продан не е възложен по най-високата цена.

На следващо място счита, че разгласяването на публичната продан, е опорочено. Твърди, че видно от обявлението и изпълнителното дело, притежава ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 43952.513.1745 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007г. на Изп. директор на АГКК, целият с площ 324 кв.м. Излага, че до момента нито един от съсобствениците не е уведомяван за наличието на изпълнително дело, както и за предприети от страна на ДСИ действия по него. Сочи, че съгласно чл.500 от ГПК, когато изпълнението е насочено върху съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника, като имота може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено. Счита, че подобно съгласие би вдигнало цената на имота и съответно продажната цена, но то следва да се изрази писмено, като в случая това не се е осъществило, тъй като процедурата е изначално опорочена с неуведомяването на съсобствениците, което автоматично води до неправилно определяне на пазарната стойност и съответно цената, по която имота се излага на публична продан, което от своя страна води и до порок в наддаването.

Твърди, че всички книжа по изпълнителното дело са връчвани на лице, което няма пълномощно за приемането им, с което от друга страна е нарушено правото му на защита в изпълнителното производство.

В заключение моли съда да отмени обжалваното постановление за възлагане като незаконосъобразно.

Взискателят „Общинска Банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище”, ул. „Врабча” № 6, представлявано от изпълнителните директори - А.К.Г.и Б.Я.Ч., чрез пълномощника си - юрисконсулт В.В.С., излага доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата в писмени възражения. Моли, да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по делото, в размер на 120 лева, определено на основание чл.23, т.4 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Постъпила е „жалба – опровержение” от Е.И.А., купувач на процесния имот, в която се дава становище жалбата на длъжника да се остави без уважение, като неоснователна.

Писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК е изложил ДСИ при РС - Ловеч, която счита, че действията й са правилни и законосъобразни и предлага на съда да остави жалбата без уважение.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Изпълнително дело № 20134310400550 по описа на ДСИ при РС - Ловеч е образувано на 18.09.2013 г. по молба от „Общинска Банка” АД - гр.София на основание изпълнителен лист, издаден на 09.08.2013 г. и Заповед за изпълнение въз основа на документ № 805/09.08.2013 г., двата акта по ч.гр.д.№ 1464/2013 г.по описа на РС - Ловеч за задължение в размер на: 11 482.93 евра главница, ведно със законната лихва върху нея, начиная от 08.08.2013 г. до окончателното й изплащане, 3 961.53 евра лихва за забава за периода 20.09.2011г. до 07.08.2013 г.; 93.36 евра лихва за забава върху просрочена главница за периода 22.07.2011 г. до 07.08.2013 г.; 1 308.43 евра за периода 03.01.2012 г. до 07.08.2013 г. и платени такси и разноски в размер на 1 429.00 лв., дължими от И.Й.И., действащ като ЕТ „И.Й. 03” с ЕИК ********* и адрес: ***.

За обезпечаване вземането на взискателя е била вписана договорна ипотека Акт № 71, том 2, № от дв. вх. рег. 4515/ 30.06.2008 г., подновена с вписване Акт № 273, т.2 № от дв. вх. рег. 6270/ 14.11.2017 г., двата акта по описа на СВ - Ловеч върху следния недвижим имот, съсобствен между длъжника И.Й. Георгиев ЕГН ********** и С.Д.И., ЕГН **********, а именно :

1/2 ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в гр.Ловеч, ул. „Димитър Пъшков” № 10, целият с площ 324 /триста двадесет и четири/ кв.м., с идентификатор 43952.513.1745 /четиридесет и три хиляди деветстотин петдесет и две точка петстотин и тринадесет точка хиляда седемстотин четиридесет и пет/ по кадастралната карта на гр.Ловеч, одобрена със Заповед № РД-18-10/20.04.2007 г. на Изп. директор на АГКК, с начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10м./ ,както и реално целият втори етаж, представляващ СОС с идентификатор 43952.513. 1745.1.2 /четиридесет и три хиляди деветстотин петдесет и две точка петстотин и тринадесет точка хиляда седемстотин четиридесет и пет точка едно точка две/, находящ се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор 43952.513.1745.1 /четиридесет и три хиляди деветстотин петдесет и две точка петстотин и тринадесет точка хиляда седемстотин четиридесет и пет точка едно/, целият с площ 92 кв.м., състоящ се от : две стаи, кухня, вестибюл, тоалетна, антре и тераса, при граници и съседи на обекта : на същия етаж - самостоятелно обособен обект с идентификатор 43952. 513.2908.1.2 /четиридесет и три хиляди деветстотин петдесет и две точка петстотин и тринадесет точка две хиляди деветстотин и осем точка едно точка две/, средно застрояване, /от 10 до 15м/, под обекта - СОС с идентификатор 43952.513.1745.1.1 /четиридесет и три хиляди деветстотин петдесет и две точка петстотин и тринадесет точка хиляда седемстотин четиридесет и пет точка едно точка едно/, както и целия таван с таванска стая, простиращи се над тоя етаж и югозападната маза в приземния етаж под стълбището и верандата, който етаж има самостоятелен вход откъм югозапад с каменни стъпала, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и 1/4 ид. част от подобренията и насажденията в имота, при граници на поземления имот имоти с идентификатори : 43952.513.1746 /четиридесет и три хиляди деветстотин петдесет и две точка петстотин и тринадесет точка хиляда седемстотин четиридесет и шест/; 43952.513.2908 /четиридесет и три хиляди деветстотин петдесет и две точка петстотин и тринадесет точка две хиляди деветстотин и осем/ и 43952.513.9506 / четиридесет и три хиляди деветстотин петдесет и две точка петстотин и тринадесет точка девет хиляди петстотин и шест/- за второстепенна улица.

От образуване на изп. дело до настоящия момент взискателят е ползвал като способ за принудително изпълнение и реализиране на вземането си единствено проданта на ипотекирания имот.

Имотът е бил описан на 26.02.2014 г. /л.84/, със съдействието на вещо лице инж. И. Цанков, който е представил доклад на 27.02.2014 г. /л.85/, в който е определена пазарна стойност в размер на 60 810 лева.

По делото са проведени общо дванадесет публични продани, като са изготвени шест експертни заключения за пазарната оценка на процесния недвижим имот /л.84, л.180, л.252, л.340, л.461 и л.507/. С вх. № 912/10.04. 2018 г. /л.461/ е бил представен петият доклад от в.л. И. Цанков с определена пазарна стойност 34 430 лева, с който взискателят не е бил съгласен, като е посочил занижена стойност на имота и със своя молба вх. № 1095/03.05.2018 г. /л.478/ е поискал назначаване на друго вещо лице. Молбата е била уважена и ДСИ е назначил за вещо лице инж. Жени Йочкова, с която са посетили имота на 14.06.2018 г. - протокол за оглед /л.496/. Изготвен е доклад вх. № 1874/16.07.2018 г. /л.507/, в който е определена пазарна стойност - 40 900 лева. Докладът е бил изпратен на страните, като жалбоподателят го е получил на 01.08.2018 г. /л.516/ и на 07.08.2018 г. с вх.№ 2250 /л.518/, е депозирал жалба с оплакване за занижена стойност на имота. Във връзка с тази жалба, ДСИ е разпоредил да се уведоми длъжника, че има и друг доклад, с още по-ниска цена, който той не е получил, както и, че следващата публична продан ще бъде с начална цена на имота, определена по реда на чл.485 ал.3 от ГПК - от средната стойност между двата доклада, което е обективирано в протокол за съставяне на обявление /л.536/, с който е насрочена продан от 06.11. до 06.12.2018 г. при начална цена 30 130 лева.

Със следващия протокол за съставяне на обявление за поредна първа продан от 27.05.2019 г. /л.583/, поради краткия времеви период между проданите, ДСИ е приел, че следва да се запази цената от последната първа продан или 30 130 лева, за което взискателят е дал съгласие /л.582/. Била е насрочена първа публична продан от 25.06. до 25.07.2019 година. Съсобственикът Стефка Данаилова е получила обявлението на 31.05.2019 г. /л.590/, а обявлението до длъжника е връчено, чрез залепване на входната врата по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, на 12.06.2019 г. /л.594/, като ДСИ е счел, че на основание чл.41, ал.2 от ГПК, длъжникът се счита за редовно уведомен.

Началната цена при втората продан, проведена от 18.10. до 18.11.2019 г. е 27 117 лева и е определена на основание чл.494, ал.1 ГПК /в сила от 27.10.2017 г./. За насрочената продан страните са били надлежно уведомени, както следва : взискателят на 24.09.2019г. /л.606/, длъжникът И.Й. *** - посочен и в жалбата, като обявлението му е връчено по реда на чл.41 ал.2 ГПК /л.607/, съсобственикът на имота Стефка Иванова - лично на 20.09.2019 г. /л.605/.

Видно от изготвения Протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения от 19.11.2019 г. /л.619-620/ във връзка с проведената публична продан за периода 18.10. до 18.11.2019 г. е констатирано постъпило едно наддавателно предложение от Е.И.А. в размер на 27 333 лева, като е внесен и дължимия задатък в размер на 2 711,70 лева /л.617/. Така на 19.11.2019 г. за купувач е обявена Асенова, като й е бил предоставен двуседмичен срок за изплащане на остатъка от дължимата сума. На 25.11.2019 г. Асенова е заплатила по сметка на съдебния изпълнител сума в размер на 24 621,30 лева, /л.624/, представляваща остатъка от дължимата сума.

         На 28.11.2019 г. ДСИ с постановление за възлагане е определил за купувач на процесния имот при цена 27 333 лева, Е.И.А., като й е възложил имота.

         Жалбата е подадена от длъжника в законоустановения срок, предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява  неоснователна.

Разпоредбата на  чл.435, ал.3 от ГПК предоставя възможност за защита чрез обжалване от длъжника на процесуално незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител при провеждане на публичната продан, като целената защита би могла да се постигне ако се установи, че наддаването не е било извършено надлежно или, че имуществото не е възложено на най-високата предложена цена. Тези две основания очертават рамките на проверката, която съдът, с оглед релевираните в жалбата възражения, следва да извърши по отношение на атакуваното действие. Доколкото първото основание е широко формулирано, ВКС е дал разяснения в т.8 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че част от наддаването са единствено „действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка”. Що се касае до поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта, последните са действия, които подготвят проданта, но не са част от наддаването, поради което излизат извън обхвата на проверката по настоящото производство.

В конкретния случай по безспорен начин се установява, че приетата от ДСИ начална цена за публичната продан е определена по реда на чл.485, ал.3 от ГПК като средна стойност между двата доклада, изготвени от вещите лица – инж. И. Цанков и инж. Жени Йочкова. Първото е определило стойност в размер на 34 430 лева, а второто в размер на 40 900 лева, като средно аритметичната стойност от двете оценки е 37 665 лева. Съобразявайки разпоредбата на чл.485, ал.4 от ГПК, ДСИ  е определил началната цена на имота от която да започне наддаването в размер на 80 % от стойността на имота, а именно в размер на 30 130 лева /л.583/.  

Проведената публична продан за времето от 18.10. до 18.11.2019 г. се явява втора, доколкото на първата, проведена в периода 25.06. - 25.07.2019 г., не се е явил купувач, поради което на осн. чл.494, ал.2 от ГПК началната цена следва да се определи в размер на 90 % от определената начална цена по първата публична продан - 30 130 лева. Видно от изготвеното обявление процесният имот е бил обявен за публична продан при начална цена съобразена с горепосоченото, а именно 27 117 лева. В срока на продажбата е постъпило само едно наддавателно предложение от Е.И.А. за сумата от 27 333 лева, като в срок е внесен дължимият задатък, представляващ 10 % от началната цена, а именно 2711,70 лева. В законоустановения двуседмичен срок Асенова е заплатила остатъка от дължимата сума в размер на 24 621,30 лева и ДСИ е изготвил постановление, с което й е възложил имота. Така видно от изложеното и съобразявайки разясненията дадени в тълкувателното решение, съдът счита, че извършената публична продан е законосъобразна, тъй като са спазени разпоредбите на чл.489, 490 и 492 от ГПК, а именно предложената цена не е под начално определената, не я надвишава с повече от 30 %, участвалият наддавач е лице, което има право да участва в проданта, тоест не е от кръга на лицата по чл.490, ал.1 от ГПК, нямащи право да участват в проданта, внесъл е дължимият задатък в срок и е заплатил дължимият остатък в срок. Доколкото в публичната продан е участвало само едно лице – Еми Асенова, на което е и възложен имотът, наведените твърдения, че имуществото не е било възложено на най-високата предложена цена, се явяват неоснователни.

Що се касае до останалите наведени в жалбата оплаквания, съдът счита, че същите са извън предмета на настоящото производство, но за прецизност ще ги обсъди. В тази връзка неоснователно се явява възражението на длъжника, че разгласяването на публичната продан е опорочено. Редът за разгласяването на проданта е посочен в чл.487, ал.2 от ГПК. Видно от приложения по делото протокол за разгласяване на обявлението от 17.10.2019 г. /л.612/, регистриран във вх. регистър на PC - Ловеч с № 11322/17.10.2019 г. /л.611 - един екземпляр от обявлението е бил поставен в сградата на PC - Ловеч на 17.09.2019 г. /л.602/; един в сградата на Община Ловеч на 20.09.2019 г. /л.603/; един е бил поставен върху самия имот на 03.10.2019 г. /л.604/ и един е бил предоставен на системния администратор при PC - Ловеч за публикуване в сайта на ОС - Ловеч  на 17.09.2019 г. /л.602/. На страните също е връчено по едно обявление - на взискателя на 24.09.2019 г. /л.606/, на длъжника И.Й. *** - посочен и в жалбата, е връчен по реда на чл.41, ал.2 ГПК и приет за редовно уведомен /л.607/, на съсобственика на имота С.Д.И. е връчено лично на 20.09.2019 г. /л.605/.

На следващо място, неоснователно е твърдението в жалбата, че нито един от съсобствениците не е уведомяван за проданта. Съсобственик на процесния имот е само С.Д.И., която си е получавала във всички години назад съобщенията за насрочените публични продани и е подавала жалби срещу действията на ДСИ. Следва да се има предвид, че тя е ипотекарен длъжник по делото, а не само съсобственик в СИО, за да се прилага разпоредбата на чл.500 ГПК, в каквато връзка са оплакванията на длъжника.

Настоящият състав не приема възраженията досежно връчването на книжата на неупълномощено лице, с което е било нарушено правото на защита на жалбоподателя в изпълнителното производство. Видно от доказателствата по делото е, че въпреки връчването да е било на лицето Илиян Петров Илиев на адрес в гр.Ловеч, ул. „Димитър Пъшков” № 20 А, то длъжникът редовно си е упражнявал правото на защита чрез подаване на жалби : вх. № 1526/22.04.2014 г. /л.107/. Самият Илиян Илиев е вписал в разписката за връчване на обявлението за продан, че е живущ *** /л.152/. В едно от съобщенията за поредната публична продан от 08.05 до 08.06.2015 г. /л.193/, Илиев е вписал, че е „зет” на длъжника И.И.. Според разпоредбата на чл.46 ал.1 ГПК : „Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.”, а ал.2 определя кое може да е това друго лице, вкл. „всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса”. В тази връзка призовката за доброволно изпълнение /л.76/, е била връчена на 26.02.2014 г. на същото лице Илиян Петров Илиев.

Съдът намира, че при този изход на спора пред настоящата инстанция, в полза на взискателя „Общинска Банка” АД, ЕИК ********* следва да бъдат присъдени претендираните от него разноски, в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.23, т.4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, които следва да се възложат в тежест на длъжника И.Й.И., ЕГН ********** .

Водим от гореизложеното и на основание чл.437, ал.1 от ГПК, съдът

 

 

                                     Р   Е   Ш   И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.Й.И., ЕГН **********, с адрес *** А срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.11.2019 г. по изпълнително дело № 20134310400550 по описа на ДСИ при Районен съд – Ловеч, като неоснователна.

ОСЪЖДА И.Й.И., с горната самоличност да заплати на „Общинска Банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Оборище”, ул. „Врабча” № 6, представлявано от изпълнителните директори - А.К.Г.и Б.Я.Ч., чрез пълномощника си - юрисконсулт В.В.С., сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляващи разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                    

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                   

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :      1.            

 

         2.