Присъда по дело №120/2021 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 1
Дата: 21 април 2021 г. (в сила от 25 юни 2021 г.)
Съдия: Галина Николова
Дело: 20213620200120
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. н. , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – н., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галина Николова
при участието на прокурора Кирил Петров Киряков (РП-Ш.)
като разгледа докладваното от Галина Николова Наказателно дело от общ
характер № 20213620200120 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Г. А. Д. с ЕГН **********, роден на 03.01.1996 г. в гр. н., ***, живущ в с. Д.
общ. К., ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 03.01.2021 г., по път SHU 2101 между селата Р. и Х.,
обл. Ш., управлявал моторно превозно средство, лек автомобил марка „БМВ” с рег. № ***,
без да притежава свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от наказването
му по административен ред за друго такова деяние с наказателно постановление № *** г. на
началник РУ на К., ВЗС на 20.08.2020 г. - престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и във и във
вр. с престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и във и във чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на
лишаване от свобода за срок от 1 (една) година.
На основание чл. 66, ал.1 от НК, отлага изтърпяването на наложеното на Г. А. Д. с ЕГН
********** по делото за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 (три) години.
Налага на основание чл.343в, ал.2 от НК на Г. А. Д. с ЕГН ********** наказание „глоба“,
в размер на 500лв. (петстотин лева).
Не налага наказанието по чл.343г вр. чл. 343в, ал.2 от НК поради неправоспособност на
дееца.
ПРИЗНАВА Г. А. Д. с ЕГН **********, роден на 03.01.1996 г. в гр. н., ***, живущ в с. Д.
общ. К., ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 03.01.2021 г., на път SHU 2101 между селата Р. и Х.,
1
обл. Ш., противозаконно пречил на орган на властта – мл.автокоонтрольор І-степен в група
„Охранителна полиция“ в РУ К. при ОД МВР Ш. П.З., на мл.автокоонтрольор ІІ-степен в
група „Охранителна полиция“ в РУ К. при ОД МВР Ш. Д.С. и ст.полицай в група
„Охранителна полиция“ в РУ К. при ОД МВР Ш. С.И., да изпълнят задълженията си да
извършат полицейска проверка по чл. 165, ал.1 т. 1 от ЗДвП на водач на МПС лек автомобил
марка „БМВ” с рег. № ***, като ускорил скоростта на движение и не спрял, управлявания от
него лек автомобил при подаден сигнал със стоп палка и светлинно – звуков сигнал, за да
избегне проверката - престъпление по чл. 270, ал.1 от НК и във чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА
на „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца.
На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наложеното на Г. А. Д. с ЕГН
********** за престъплението по чл. 270, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 (три) години.
На основание чл. 23, ал.1 от НК извършва групиране на наказанията, наложени на
осъденото лице Г. А. Д. с ЕГН ********** по настоящето дело, като му определя общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и „глоба“, в размер на 500лв.
(петстотин лева).
На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наложеното на Г. А. Д. с ЕГН
********** общо наказание „лишаване от свобода“ от 1 година, за срок от 3 (три) години.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Ш.ски окръжен съд в 15 /
петнадесет/ - дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – н.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 1/21.04.2021 г. по НОХД № 120/ 2021 г. НА
НПРС

Подсъдимият е предаден на съд по две обвинения, съответно за това, че на 03.01.2021 г., по
път SHU 2101 между селата Р. и Х., обл. Ш., управлявал моторно превозно средство, лек
автомобил марка „БМВ” с рег. № ***, без да притежава свидетелство за управление на МПС
в едногодишния срок от наказването му по административен ред за друго такова деяние с
наказателно постановление № *** г. на началник РУ на К., ВЗС на 20.08.2020 г. -
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и във и във вр. с престъпление по чл.343в, ал.2 от НК,
както и за това, че на същата дата по същия път SHU 2101 между селата Р. и Х., обл. Ш.,
противозаконно пречил на орган на властта – мл.автокоонтрольор І-степен в група „***“ в
РУ К. при ОД МВР Ш. П.З., на мл.автокоонтрольор ІІ-степен в група „***“ в РУ К. при ОД
МВР Ш. Д.С. и ст.полицай в група „***“ в РУ К. при ОД МВР Ш. С.И., да изпълнят
задълженията си да извършат полицейска проверка по чл. 165, ал.1 т. 1 от ЗДвП на водач на
МПС лек автомобил марка „БМВ” с рег. № ***, като ускорил скоростта на движение и не
спрял, управлявания от него лек автомобил при подаден сигнал със стоп палка и светлинно
– звуков сигнал, за да избегне проверката - престъпление по чл. 270, ал.1 от НК.

Подсъдимият не се признава за виновен в извършване на престъплението по чл. 270, ал.1 от
НК, а по отношение на престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК сочи, че е действал за да
опази живота на баща си, здравето на който рязко се влошило и трябвало да се приберат по
най- бързия начин в дома си за да пие лекарствата си.

Разпитан в досъдебното производство подсъдимият не се признава за виновен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, не притежава свидетелство за
правоуправление на МПС от никоя от посочените в чл.149 от ЗДвП категории. Подсъдимият
бил собственик на МПС л.а марка „БМВ“, модел ** И, с рег. № ***.
Подсъдимият живее в с. Д. обл. Ш. заедно със съжителката си Несрин Регби
Сейфула, с която имат две малки деца. Подсъдимият и съжителката му, заедно с децата им
живеят в дома на родителите му св. А. Д. и С.Е..
На 02.01.2021 г. съжителката на подсъдимия Несрин Регби Сейфула родила второто им дете
Гюлджан Несрин Регби в болницата в гр. Ш..
На 03.01.2021 г. бащата на подсъдимият, св. С. Е. предложил да отидат до с. Н. (Д.), да
купят необходимото за новороденото дете на сина му. Свидетелят Е., който не бил
правоспособен, но умеел да управлява МПС, заедно с жена си, св. А. Д., синът си –
подсъдимият Г.А. и внучката им, дъщеря на подсъдимия С.Н.Р., на 02 год.и 6 мес.
Потеглили с МПС-то на подсъдимия, л.а „БМВ“, модел ** И, с рег. № ***. От с. Д. до с. Н.,
1
автомобилът бил управляван от бащата на подсъдимия св. Е.. Когато пристигнали в с. Н.,
установили, че магазините не работят (било е неделя, след новогодишните празници) и
тогава купили само почерпка за новото дете. Всички тръгнали обратно за дома си в с. Д..
Първоначално при тръгването от с. Н., автомобилът бил управляван отново от св. Е., но
малко след тръгването, на водачът му прилошало, почувствал се зле, тъй като имал
възпалена язва на стомаха, и поради това, че не си бил взел лекарствата за преодоляване на
кризите, които получавал предложил на сина си да кара колата. Двамата мъже се разменили
и управлението на автомобила било поето от подсъдимия, а на предната дясна седалка
седнал баща му. Отзад седяла майката на подсъдимия и дъщеря му Съла. По това време
пръскало дъжд, но пътищата не били заледени, както и имало добра видимост на пътя.
Движейки се по централния път в с. Н., посока изхода за с. Ц. автомобилът на подсъдимия
бил забелязан от намиращите се на около 100м. от кръстовището полицейски служители -
мл.автоконтрольор І-степен в група „***“ в РУ К. при ОД МВР Ш. П.З., мл.автоконтрольор
ІІ-степен в група „***“ в РУ К. при ОД МВР Ш. Д.С. и ст.полицай в група „***“ в РУ К.
при ОД МВР Ш. С.И.. Последните се намирали на установен с нарочна заповед пост, за
извършване на проверки по движението по пътищата. Полицейските служители били извън
служебният автомобил „Киа“ с рег. № СВ 6312 КК, който бил оборудван с камера за
постоянно видеонаблюдение и заснемане. Когато полицейските служители видели
движещия се срещу тях зелен на цвят автомобил, св. П.З. решил да подаде сигнал със „Стоп
– палка“, но в този момент водачът на автомобила рязко променил посоката си на движение,
като внезапно, без предварително подаден светлинен сигнал, рязко завил наляво от
посоката си на движение и тръгнал по улица от с. Н., която извеждала към пътя за с. Р..
Поведението на водача усъмнило полицейските служители, които веднага се качили в
служебният автомобил и потеглили след управлявания от подсъдимия л.а. Служебният
полицейски автомобил се управлявал от св. Д.С., до него на предната дясна седалка седял
старшия на екипа, св. П.З., а зад водача на автомобила седял св. С.И.. Служебният
автомобил бил с включени светлинен и звуков сигнал, а св. С.И. през отворения прозорец на
задната лява врата държал в ръка „Стоп – палка“. Въпреки подадените сигнали – звуков,
светлинен и със „Стоп – палка“, водачът на л.а „БМВ“, подсъдимият Г.Д. не спрял
автомобила си. През цялото време на движение по пътя, водачът се движел с висока
скорост, достигайки до около 120-150км./ч, както и при предприемане на маневра от страна
на полицейските служители за неговото изпреварване, той им препречвал пътя.
Полицейските служители правели опити да го изпреварят по всякакъв начин, движели се зад
него на разстояние до около 1-2 м., но въпреки това не успели да го изпреварят. В същото
време подсъдимият не се подчинявал на техните сигнали за спиране. Малко след с. Н. в
посоката за движение на подсъдимия имало една червена кола, която той изпреварил. Други
движещи се в посоката на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, МПС-та
нямало. Така преминавайки по пътя през с. Р. подсъдимият забелязал, че зад него се движи
полицейски автомобил, но въпреки това не се подчинил на дадените команди от
полицейските служители. Малко преди с. Хърсово подсъдимият решил да се отклони от
асфалтовия път и да тръгне по пряк, черен път за дома си в с. Д.. Там, на около 20м. от
главния път, в близост до гориста местност той закъсал в разкаляната земя. При рязката
маневра, която направил за да се отклони от пътя, подсъдимият ударил, движещия се
непосредствено зад него полицейски автомобил.
Когато автомобилът на подсъдимия спрял в калта, той продължил да прави опити да
продължи неговото управление, но без успех, след което изгасил двигателя на колата.
Полицейските служители веднага слезли от служебната кола и отишли при автомобила на
подсъдимия. На предната лява седалка на преследваната от тях кола седял подсъдимият
2
Г.Д., а на дясната до него св. С.Е.. Детето на задната седалка пищяло от уплаха, както и
неговата баба, св. А. Д.. Полицейските служители извели подсъдимия и неговия баща извън
автомобила, като поставили белезници и на двамата.
Подсъдимият бил отведен в РУ К., където бил задържан за 24 часа, със Заповед № 280з-
1/03.01.2021 г.
В хода на проведеното разследването е установено, че подсъдимия е бил вече
наказван по административен ред за нарушения на правилата за движение по пътищата,
съгласно ЗДвП, като последното му наказване е с наказателно постановление (НП) № 0280-
000413/29.07.2020 г. на началник РУ на К., ВЗС на 20.08.2020 г., за нарушение на чл. 150 от
ЗДвП, л. 32 от делото. Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач. От момента на влизане в законна сила на наказателното
постановление, 20.08.2020 г. до момента на извършване на престъплението по настоящето
дело – 03.01.2021 г. не е бил изтекъл предвиденият от закона едногодишен срок.
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава по категоричен начин както от
обясненията на подсъдимия, така и от показанията на всички разпитани свидетели, в т.ч. и
на родителите на подсъдимия. Съдът приема за безспорно установено по делото, че от с. Н.
до края на пътуването след с. Р. и до принудителното спиране в черния път за с. Д. л.а марка
„БМВ“, модел ** И, с рег. № *** е бил управляван от подсъдимия, който е неправоспособен
водач на МПС. През цялото време на управление на МПС-то, подсъдимият не се подчинил
на подадените по ясен и недвусмислен начин сигнали на полицейските служители за
спиране – чрез звуков и светлинен сигнал и чрез вдигната през прозореца на служебният им
автомобил „Стоп – палка“, както и че през цялото време на движение по асфалтовите
пътища, подсъдимият е препречвал маневрите на контролните органи за неговото
изпреварване. Съдът не приема за обективно дадени обясненията на подсъдимия, че не бил
разбрал, че полицейските служители го следват, че са му подали сигнали за спиране и пр.,
доколкото самият той казва в съдебно заседание, че „усетили, че има полиция“ зад тях в
началото на с. Р.. Всъщност той е имал възможност да възприеме движещия се
непосредствено зад него, на моменти дори на разстояние до 1-2м. зад него полицейски
автомобил, който през цялото време е бил с включени светлинни и звукови сигнали, а един
от полицейските служители, св. С.И. и с протегната през прозореца на задната лява врата
ръка със „Стоп – палка“. Съдът не кредитира с доверие, казаното от подсъдимия относно
момента, в който бил разбрал, че го следва полицейски автомобил едва към с. Р., т.к тримата
полицейски служители еднозначно сочат, че при всеки опит от тяхна страна за заобикаляне,
изпреварване на подсъдимия, той предприемал маневра, пречеща им да го изпреварят и да
му бъде извършена проверка. Движел се е с изключително висока за пътния участък скорост
на движение, на моменти достигайки до 120-150км/ч. Преследването на подсъдимия,
продължило около 7 км., с включените светлини и звук е било възможно да бъде възприето,
както от него като водач, така и от останалите възрастни пътници в автомобила, майка му и
баща му. Самият той казва, че видял „бяла полицейска кола в началото на с. Р.“, но въпреки
това не е спрял. Самият той твърди, че не бил пуснат „буркан“, но това се опровергава от
показанията и на тримата полицейски служители, които са в обратния смисъл.
Полицейският автомобил е бил видян и от бащата на подсъдимия, св. С. Е., който на л. 67
сочи, че видял полицейски автомобил към с. Р.. Движещия се зад подсъдимия полицейски
автомобил е бил видян и от седящата на задната седалка негова майка, която го потвърждава
в показанията си по делото, л. 70. Всичко това показва, че подсъдимият въпреки личните си
възприятия, както и тези на своите родители, за движещия се зад него полицейски
автомобил не е изпълнил дадените му с конклудентни действия разпореждания за спиране.
3
Цялостното му поведение като водач на МПС е било с висока степен на опасност, както за
него и спътниците му, така и за останалите участници в движението по пътищата, в частност
и за следващите го с полицейския автомобил полицейски служители. Доказателство за това
е и причиняването на ПТП с полицейският автомобил, в резултат на което са причинени
материални щети на МПС-то.

Всичко гореизложено напълно потвърждава фактите относно поведението на подсъдимия,
че е управлявал лек автомобил марка „БМВ” с рег. № *** от с. Н., движейки се по път SHU
2101 между селата Р. и Х., обл. Ш., без да притежава свидетелство за управление на МПС в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за друго такова деяние с
наказателно постановление № *** г. на началник РУ на К., ВЗС на 20.08.2020 г., с което е
извършил престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. Наказанието, наложено по НП № *** г. е за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП, поради това, че подсъдимият, тогава нарушител е управлявал
МПС без да притежава правоспособност за това. Липсата на правоспобност на подсъдимия е
безспорно установена от приложената по делото справка за нарушител от региона, от която
се установява, че на лице с това име не е издавано свидетелство за правоуправление.
От гореизложеното се установява, че обвиняемият е осъществил обективните признаци на
състава на престъплението на чл.343в, ал.2 от НК, като е управлявал лек автомобил марка
„БМВ” с рег. № *** от с. Н., движейки се по път SHU 2101 между селата Р. и Х., обл. Ш.,
без да притежава свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от наказването
му по административен ред за друго такова деяние с наказателно постановление № *** г. на
началник РУ на К., ВЗС на 20.08.2020 г.

По делото се установи и доказа по несъмнен начин и извършването от подсъдимия и на
второто престъпление, в което е обвинен, това по чл. 270, ал.1 от НК. За квалификацията по
чл. 270, ал.1 от НК, от обективна страна е налице съставомерно поведение, само когато то е
насочено срещу орган на властта, и когато му се пречи да изпълни задълженията си, се
наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева.
Само наличието на двете кумулативни предпоставки: 1/да е насочено срещу орган на власт
и 2/ пречене от страна на извършителя на органа на властта да изпълни задълженията си,
само тогава деянието е съставомерно осъществено.
По делото са приложени длъжностни характеристики и копие от ежедневната ведомост за
постовете за проверки на полицейските екипи при РУ К., от които се установява, че
мл.автоконтрольор І-степен в група „***“ в РУ К. при ОД МВР Ш. П.З., мл.автоконтрольор
ІІ-степен в група „***“ в РУ К. при ОД МВР Ш. Д.С. и ст.полицай в група „***“ в РУ К.
при ОД МВР Ш. С.И., са надлежни длъжностни лица в системата на МВР, носители на
властови правомощия, съгласно разпоредбите на чл. 30, ал.1, т.5, чл. 31 от ЗМВР вр. чл. 165
от ЗДвП, свързани с упражняването на контрол върху пътната безопасност и спазване на
правилата за движение по пътищата. Като такива, полицейските органи имат и правата по
чл. 64 от ЗМВР да издават разпореждания до гражданите, в т.ч. и устно или чрез действия
(ал.2) или чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон
(ал.3). съгласно ал. 4 от чл. 64 от ЗМВР, разпорежданията на полицейския орган са
задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. Всичко това
определя, тримата свидетели П.З., Д.С. и С.И., като надлежни органи на власт, на които са
възложени, съгласно утвърдените вътрешни документи – ведомости, месечен график,
4
длъжностни характеристики и пр., контролни правомощия по ЗДвП.
Фактите относно извършеното от Г.Д. деяние сочат, че той не е спрял на подадените му по
еднозначен начин и със законни средства, съгласно разпоредбите на чл. 170, ал.3 от ЗДвП
сигнали за спиране. Съгласно чл. 170, ал.3 от ЗДвП при спиране на пътно превозно средство
за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава
своевременно ясен сигнал със стоп-палка…. Униформен полицай може да спира пътните
превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде
подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ
или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!".
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Като не се е подчинил да дадените по ясен и разпознаваем начин сигнали
за спиране – чрез подаване на звуков и светлинен сигнал на специално оборудвания
служебен автомобил, както и чрез изнесена през прозореца на задната врата, ръка със стоп-
палка на полицейският служител С.И., подсъдимият е отказал да изпълни дължимото по
закон, чл. 103 от ЗДвП действие за спиране. Налице е неподчинение, неизпълнение на
дадените от полицейските служители разпореждания. Самото неизпълнение на
разпоредбите на закона – чл. 103 от ЗДвП, обаче е съпътствано и с активното препятстване
от страна на подсъдимия на полицейските служители да изпълнят своите задължения по
закон, съгл. чл. 165, ал.1 т. 1 от ЗДвП като извършат проверка за спазване на правилата за
движение по пътищата на движещия се л.а „БМВ” с рег. № ***. Препятстването е активно и
целенасочено извършено от подсъдимия, доколкото и тримата полицейски служители сочат,
че освен, че не е спрял на подадените сигнали, той е ускорил скоростта за движение
значително, а при всеки опит да бъде изпреварен автомобила на подсъдимия от
полицейската кола, Д. препречвал пътя им на движение, поставяйки себе си, спътниците си
и останалите участници в движението в рискова ситуация, застрашаваща пътната
безопасност. Съдът намира, че поведението на подсъдимия е проява на осъзнаването на
извършеното от него престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК и нежеланието му да бъде
разкрит и задържан. Неправомерното поведение на подсъдимия препятства и затруднява
нормалното осъществяване на задълженията на полицейските служители по чл. 165, ал.1 т. 1
от ЗДвП. Сигналите на полицейските служители са били забелязани и от другите възрастни
пътници в автомобила на подсъдимия – неговите родители, които сочат, че са разбрали за
движещия се полицейски автомобил по пътя за с. Р.. Съдът не кредитира твърденията, както
на подсъдимия, така и на родителите, че полицейската кола нямала пусната аларма и
светлина. Тези твърдения не се подкрепят от останалия доказателствен материал, а
единствената им цел е да оневинят подсъдимия.
Установените факти обективно обусловят квалифицирането на поведението му като
престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, което съдът намери за доказано от обективна.
От субективна страна и двете престъпления, по чл. 343в, ал. 2 от НК и чл. 270, ал.1 от НК са
извършени с пряк умисъл, т.к подсъдимият е съзнавал противоправното си поведение и
обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на престъплението са обусловени от една страна от
липсата на самоконтрол относно спазване на правния ред, определящ правото за управление
на МПС, който е бил добре известен на подсъдимия, доколкото, видно от справката за
нарушител от региона същия е извършил множество предишни нарушения по ЗДвП и за тях
има наложени наказания с ВЗС наказателни постановления (за идентично с настоящето
5
нарушение има други 5 предхождащи настоящето престъпление), които са за идентични
нарушения.
Мотивите на подсъдимия за извършване на престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК са
от личен, семеен характер, свързани са с раждането на второто му дете Г.Н.Р. родено на
02.01.2021 г. и необходимостта да се купят необходимите за изписването на бебето и майка
му основни принадлежности, в т.ч. дрехи, памперси и пр. Мотивите за извършване на
второто престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, са за да се предотврати установяването на
извършителя на нарушенията по ЗДвП и препятстване на неговото санкциониране за
пореден път.
При определяне на наказанието съдът се съобрази с разпоредбите на закона от една страна и
от друга с установеното по делото относно личността на дееца.
Съдът отчете предвиденото в чл. 343в, ал.2 от НК, който предвижда за водач на МПС, който
в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление извърши такова деяние, се наказва с лишаване от
свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева, както и
посоченото в чл. 270, ал.1 от НК, за всеки, който противозаконно пречи на орган на властта,
частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни
задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до
две хиляди лева.

Съдът отчете и особеностите на личността на подсъдимия, които имат значение за неговата
наказателна отговорност, като чистото му съдебно минало, поради настъпила реабилитация
за предишните му осъждания, обстоятелството, че е биологичен родител на две малки деца –
С.Н.Р., на 02год и 6мес., и на Г.Н.Р. родено на 02.01.2021 г. Макар подсъдимият да не е
вписан в актовете за раждане на двете деца, но свидетелите А. Д. (негова майка) и С.Е.,
определящ се като негов баща, сочат че подсъдимия живее с майката на децата на семейни
начала и двамата отглеждат децата си, съдът, за целите на наказателното преследване
приема, че той е баща и е отговорен за отглеждането на децата си. Същия по негови данни
работи без договор и се стреми да осигурява средства за семейството.
Тези факти бяха отчетени и преценени от съда като смекчаващи неговата отговорност, но не
и от характера на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както и на изключителни
такива.
Предвид на горното, съдът намери, че с цел постигане на личната превенция, на подсъдимия
следва да се наложат наказания за всяко от извършените от него престъпления в минимални
размери.
Относно престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК, съдът намери, че следва да се наложи
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, което на основание чл. 66, ал.1 от
НК да се отложи също за минималния срок от 3 години.
Относно предвиденото по закон кумулативно наказание „глоба“, наред с наказанието
„лишаване от свобода“, съдът намери, че следва да се наложи също в минимален размер от
500лв., предвид затрудненото материално състояние на извършителя, липсата на достатъчно
средства за издръжка на семейството и неизбежните разходи по отглеждане на двете му
малки деца. Налагането на по – строги по размер наказания би било несъразмерно на
извършеното престъпление и би било неизпълнимо от финансова страна, което ще
6
обезсмисли и смисъла на самото наказание.
Относно престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК, за което законът предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ от петстотин до две хиляди лева, съдът
намери, че следва да се наложи само наказанието лишаване от свобода, в размер близък до
минималния, а именно от 6 месеца. Съдът не наложи по – лекото по вид, алтернативно
предвидено наказание глоба, воден от съображения, че за извършеното от подсъдимия
престъпление, това наказание няма да постигне целите на личната превенция.
Двете престъпления са извършени от подсъдимия при условията на идеална съвкупност,
поради което са налице основанията за прилагане на чл. 23, ал.1 от НК, като за двете
отделни престъпления се определи едно общо наказание на подсъдимия. Следвайки
разпоредбите на чл. 23, ал.1 от НК, съдът наложи най- тежкото измежду отделните
наказания, а именно това по чл. 343в, ал.2 от НК от „лишаване от свобода“ в размер на 1
година и „глоба“ от 500лв. наказанието лишаване от свобода, съдът отложи за изпитателен
срок от 3 години, съгл. чл. 66, ал.1 от НК.
На подсъдимия не беше наложено наказанието по чл.343г от НК поради неправоспособност
на дееца.
По делото не са направени разноски и такива не са присъждани.
Мотивите изготвени на 29.04.2021 г., като препис от тях да се изпрати на всяка от
страните по делото – прокуратурата и подсъдимия.

Районен съдия: .............................................

Галина Николова
7
Съобщи за изтекли лични данни