Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
град Чирпан, 26.10.2018г.
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ
СЪСТАВ
На двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета
година
В закрито съдебно заседание в
следният състав:
Председател: Атанас Динков
като разгледа докладваното от Председателя Атанас Динков НЧХД № 388/2018г.
по описа на РС - Чирпан, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство реда на чл. 81 от НПК.
Образувано на 15.10.2018г. по подадена частна тъжба
от И.С.П. срещу И.Н.С. и М.Г.Т., в която се твърди извършването на престъпление
от частен характер по чл. 130, ал. 1 от НК. Към тъжбата е
приложено уведомление по чл. 50 от НК по досъдебно производство /ДП/ № ЗМ
15/2018г. по описа на ОСС при ОП – Стара Загора, образувано за престъпление по
чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, адресирано до частния тъжител.
От изисканата служебно от съда справка от РП – Стара
Загора се установява, че по ДП № ЗМ 15/2018г. по описа на ОСС при ОП – Стара
Загора не е било изготвено постановление за прекратяване на досъдебното
производство, а на частния тъжител е било изпратено само уведомление по чл. 50
от НПК. От страна на РП – Стара Загора са постъпили материалите по неприключило
ДП № № ЗМ 15/2018г. по описа на ОСС при ОП – Стара Загора, като в
придружителното писмо наблюдаващият прокурор е посочил, че изпраща материалите
за приобщаване към образуваното НЧХД.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с
тъжбата, приложените към нея документи и ДП № № ЗМ 15/2018г. по описа на ОСС при ОП – Стара Загора, намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НПК /в редакцията към момента на подаване на
тъжбата - изменена с ДВ, бр.63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017г./, тъжбата
трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалия е узнал
за извършване на престъплението, или в едномесечен срок от деня, в който
пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство,
на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
В разглеждания случай, тъй като за описаното в
тъжбата деяние е водено нарочно ДП под горния номер е приложимо второто
предложение на цитираната по-горе разпоредба. От друга страна, видно от
съдържанието на тъжбата, за тъжителят е изтекъл шестмесечния срок от деня,
когато пострадалия е узнал за извършване на престъплението. Следователно за
допустимост на съдебното производство в конкретния случай, е необходимо
частната тъжба да е подадена в едномесечен срок от деня, в който пострадалият е
получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание, че
престъплението се преследва по тъжба на пострадалия т.е. необходимо е да са
налични доказателства, че ДП е прекратено. Към настоящия момент, видно от
представените от тъжителя и РП – Стара Загора доказателства, ДП не е било
прекратено, което е видно и от самото изпратено от прокуратурата /без да е било
изискано/ неприключило ДП № ЗМ 15/2018г. по описа на ОСС при ОП – Стара Загора.
Съгласно чл. 50 от НПК (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017
г., доп., бр. 44 от 2018 г.), когато на досъдебното производство се установи,
че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, наказателното
производство не се прекратява, като прокурорът уведомява пострадалия за правото
му в едномесечен срок да подаде тъжба по реда на чл. 81, ако не са налице
основанията по чл. 49. Това свое право пострадалият, видно от нормата на чл.
81, ал. 3 от НПК, може да упражни в едномесечен срок от деня, в който е получил
съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание че
престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Няма спор при така
разписаните законови правила, които следва да бъдат тълкувани във взаимната им
връзка, че преди да пристъпи към надлежно уведомяване на пострадалия за правото
му да инициира производство пред съда по реда на частното обвинение, прокурорът
следва да ангажира позицията си по въпроса за висящото на етапа досъдебно
производство. Решението си по въпроса за съдбата на досъдебното производство,
по аргумент от чл. 199 от НПК, прокурорът следва да обективира в нарочно
постановление, а именно постановление за прекратяване на досъдебното
производство. Именно това постановление по силата на чл. 81, ал. 3 от НПК
прокурорът следва да съобщи на пострадалия, от получаването на което започва да
тече едномесечния преклузивен срок за подаване на тъжба. Като акт, с който не
се слага край на наказателното производство, а само на досъдебното такова,
цитираното постановление на прокурора, с което се прекратява досъдебното
производство подлежи на проверка по реда на инстанционния контрол.
В разглеждания случай прокурорът е пропуснал да се
произнесе с акт по чл. 199, ал. 1 от НПК, съдържащ фактически и правни
съображения относно взетото решение да се постави край на досъдебното
производство, като вместо това само е уведомил пострадалия, че престъплението,
за което е водено досъдебното производство се преследва по тъжба на
пострадалия. Необходимо е да се посочи във връзка с горните констатации, че
уведомителното писмо, което прокурорът е изготвил и изпратил на пострадалия, именувано
„Уведомление по чл. 50 от НПК“ от гледна точка на форма и съдържание, изискуеми
съгласно чл. 199, ал. 2 от НПК, не може да замести, нито да бъде приравнено на
акт по чл. 199, ал. 1 от НПК, който би могъл да бъде атакуван пред по-горния
прокурор по реда на чл. 200 от НПК. На практика пострадалият е бил лишен от
възможността да сезира по-горната прокуратура поради отсъствие на акт на
прокурора, с който се слага край на досъдебното производство. По този начин
разбира се са били погазени правата на пострадалото лице, като прокурорът е
„блокирал“ възможността му да поиска ревизия и произнасяне по
законосъобразността на прокурорския акт, касателно преценката на прокурора, че
в хода на ДП не са били събрани доказателства за извършено престъпление от общ
характер. Това е така, тъй като прокурорски акт, подлежащ на контрол, в разрез
със закона, просто не е бил издаден. В този смисъл прокурорът следва да
обективира взетото си решение в нарочно постановление за прекратяване на
досъдебното производство, което по реда на чл. 81, ал. 3 от НПК следва да
съобщи на пострадалия, като го уведоми, че от този момент започва да тече
едномесечния преклузивен срок за подаване на тъжба.
Обсъжданият процесуален ред за развитие на
досъдебното производство в случаите, когато се установи, че престъплението е от
частен характер, е продиктуван от принципа „ne bis in idem“, съобразно чието
действие за пострадалия би било невъзможно да предяви тъжба за ангажиране на
отговорността на дееца, ако се постанови прекратяване на цялото наказателното
производство или пък при висящност на досъдебно производство за същите факти
между същите страни. Ето защо в разглежданата хипотеза законодателят е
предвидил прекратяване единствено на образуваното досъдебно производство.
Полученото по делото писмо от страна на РП – Стара
Загора, визира неразбиране на закона, тъй като в него наблюдаващият прокурор е
посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 50 от НПК досъдебното производство не
е било прекратено. Прокурорът явно не прави разграничение между наказателно
производство и досъдебно такова. Принципно всяко досъдебно производство е
наказателно, но не всяко наказателно производство е досъдебно, тъй като
последното се образува и води само за престъпления от общ характер. Както бе
споменато по горе, в чл. 50 е посочено, че прокурорът не следва да прекратява
наказателното производство, защото няма такова правомощие, а не, че не следва
да прекратява ДП, което е негово правомощие по закон при наличие разбира се на
предпоставките за това. Посочената позиция на РП – Стара Загора е в пълно
противоречие дори със Становището на Главния прокурор на Република България
депозирано по к. д. № 12/17 г. на Конституционния съд и публикувано на сайта на
КС на Република България, което би следвало да бъде известно и на прокурорите
от РП – Стара Загора. Съгласно цитираното становище – „При хипотезата на чл. 50 НПК прокурорът следва да се произнесе с постановление за прекратяване на
досъдебното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба
на пострадалия, с което да уведоми пострадалия, че може да подаде тъжба в
едномесечен срок пред съответния компетентен съд. По този начин прокуратурата
заявява, че не е компетентна да продължи разследването и предоставя възможност
на пострадалия да прецени дали да упражни правото си да сезира съда с тъжба,
отговаряща и на останалите изисквания за съдържанието й по чл. 81, ал. 1 и ал.
2 или не. Прокурорът не е компетентен да прекрати наказателното производство,
което се преследва по тъжба на пострадалия“.
Важно е да се посочи, че нормата на чл. 50 от НПК
обвързва прокурора единствено с произнасяне по въпроса за характера на
разследваното престъпление и реда, по който следва да продължи производството,
като преценката относно изтичането на срока по чл. 81, ал. 3 от НПК следва да
бъде извършена от органа, компетентен да разгледа и се произнесе по подадената
от пострадалия тъжба, а именно съдът.
Към настоящия момент, обаче, предвид неизпълнението
на законовите задължения от страна на РП – Стара Загора е налице едно висящо
досъдебно производство с идентичен предмет на разследване, със същата
фактическа обстановка, описана от тъжителя и за същите деяния претендирани от
него. При така констатираното съдът не може в противоречие на закона да
разглежда друго паралелно наказателно производство за едно и също нещо /между
същите страни и при същите факти/ при наличие на образувано вече такова и
неприключило по съответния ред досъдебно производство, тъй като би се нарушил
принципът „ne bis in idem“.
Упражнявайки правомощията си по чл. 250-252 вр. чл.
247а, ал. 2, т. 2 от НПК, съдът извършва проверка дали тъжбата отговаря на
условията по чл. 81 от НПК, сред които се включва и срокът по ал. 3 на чл. 81
от НПК. От всичко гореизложено е видно, че тъжбата не отговаря на изискванията
визирани в чл. 81, ал. 3 от НПК и то не по вина или бездействие на частния
тъжител, а поради отказ на прокуратурата да упражни правомощията си визирани в
закона. Прокурорът, след като е преценил, че разследваните деяния предмет на ДП
№ ЗМ 15/2018г. по описа на ОСС при ОП – Стара Загора са такива от частноправен
характер, е бил длъжен да изрази позицията си като състави нарочен акт за
прекратяване на ДП, който да връчи на пострадалия и да му даде възможност да
прецени дали да го оспори, като обжалва преценката на прокурора по съответния
ред или да сезира съда с частна тъжба, в едномесечен срок от получаването на
съобщението, че ДП е прекратено. Разбира се тъжителят, при отказ на прокурора
да се произнесе с нарочен акт, би могъл да защити правата си като поиска
ускоряване на наказателното производство, за да стимулира прокуратурата да
изпълни задълженията си. Едва след получаване на прокурорския акт и при
съгласие с неговите фактически и правни констатации касателно съдбата на ДП /в
частност при съгласие със становището на РП – Стара Загора, че престъпленията,
за които е провеждано разследване са от частноправен характер/, тъжителят може
да сезира съда с частно обвинение в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК. Едва тогава
би могло да се развие законосъобразно наказателно производство за
престъпление/я от частен характер, без да бъде нарушен принципът „ne bis in
idem“ визиран в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК .
Всичко гореизложено налага прекратяване на
производството по настоящото НЧХД.
Поради това и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от НПК
Р А З П О Р Е Ж Д А М :
ПРЕКРАТЯВАМ производство по НЧХД № 388/2018г. по
описа на РС – Чирпан.
Препис от настоящото разпореждане да се връчи на
частния тъжител.
Разпореждането подлежи на обжалване пред ОС – Стара
Загора в петнадесетдневен срок от получаване на съобщението.
ПРЕПИС от разпореждането, след влизането му в сила,
ведно с материалите по неприключило ДП № ЗМ 15/2018г. по описа на ОСС при ОП –
Стара Загора да се изпратят на РП – Стара Загора, по компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: