МОТИВИ към Присъда №26-1/20.09.2022г. постановена по
НЧХД №275/2020г.
по
описа на Районен Съд-Димитровград
и
по допълнителна присъда по чл.301, ал.3 от НПК от 03.10.2022г.
Против подсъдимите В.Г.В. и В.М.И. ***,
е предявена тъжба и повдигнато обвинение от тъжителя Б.И.К. ***- за
престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК- за това, че на 18.03.2019г.
в гр.Димитровград, в съучастие помежду си като съизвършители са причинили на Б.И.К.
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на разкъсно-контузни рани, охлузвания и
кръвонасядания по лицето, охлузвания и кръвонасядания в тилната област на
главата, кръвонасядания на двата крака.
Подсъдимите В.В. и В.И.- редовно
призовани, не се явяват и не вземат становище по тъжбата.
Упълномощеният защитник на двамата подсъдими пледира за
постановяване на оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението. Твърди,
че липсвали преки и еднопосочни доказателства за това, че на процесната дата
подсъдимите са нанесли твърдените телесни увреждания на тъжителя.
Тъжителят- редовно призован, не се
явява в последното съдебно заседание.
Повереникът на частния тъжител пледира за признаване на
подсъдимите за виновни, като счита, че са налице доказателства от свидетели-
очевидци, за нанесените на тъжителя телесни увреждания от двамата подсъдими.
Счита, че с действията си същите са осъществили престъпния състав на чл.130,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, претендира за разноските по делото и за уважаване
на гражданския иск за обезщетение на претърпени от престъплението неимуществени
вреди.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят Б.И.К. и подс.В.Г. ***, се познавали и в началото
на 2019г. имали неразрешен конфликт помежду си.
В късния следобяд на 18.03.2019г. тъжителят Б.К. се
придвижвал с велосипед по ул.“Беласица“ в гр.Димитровград. В същото време, по
същата улица се движел и подс.В.В., управлявайки л.а.“Алфа Ромео“, като пътник в
същия л.а. бил подс.В.И.. При приближаването на двете превозни средства,
тъжителят К. изритал с крак в движение страничната част на автомобила, управляван от
подс.В.. При нанасяне на удара с крак по движещият се автомобил, тъжителят К.
загубил равновесие и паднал от велосипеда си на пътната лента. От автомобила
слязъл водачът В. и огледал пораженията, а през това време тъжителят К. станал
и се отправил към автомобила. Достигайки водача В., го заплюл и търсел
саморазправа, а през това време от автомобила слязъл и подс.В.И.. Тъжителят К.
се опитал да измести велосипеда си зад автомобила на подс.В., когато бил
достигнат от двамата подсъдими и при последвалия физически контакт помежду им,
тримата заедно с велосипеда паднали на земята пред автомобила, управляван от
св.Д.–***, който спрял поради спрелия пред него автомобил на подс.В.. Физическият
контакт между тримата продължил кратко, след което двамата подсъдими се качили
в автомобила си и потеглили с него. Тъжителят Б.К. останал на място, като имал
наранявания по главата с кръвотечение, казал да извикат полиция и лекар.
По-късно същата вечер на място били изпратени полицейските
служители при РУ-МВР-Димитровград- св.М.Д. и св.А.Й..
В 18,57ч. тъжителят К. ***, където бил прегледан и в
издадения фиш е описано „Адекватен след нанесен побой. Съобщава за временна
загуба на съзнание.“, „Лицето отказва хоспитализация“. На следващият ден-
19.03.2019г., тъжителят К. е посетил съдебен лекар при МБАЛ-Хасково, където му
е извършена съдебномедицинска експертиза.
Видно от заключението на назначената в съдебната фаза на
процеса съдебномедицинска експертиза, тъжителят Б.К. е получил разкъсно-контузни
рани, охлузвания и кръвонасядания по лицето, охлузване и кръвонасядания в
тилната област на главата, кръвонасядания на двата крака, като описаните
увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат
при побой с палка и с ръце.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе на база показанията на разпитаните
свидетели – П.Р., Х.Д., Д.К., Х.Б., П.П., М.Д., А.Й., от приетите писмени
доказателства, както и от заключението на назначената съдебно-медицинска
експертиза, които доказателства съдът възприе и кредитира в обем и по начин-
описан по-долу.
На първо място следва да се уточни, че по делото безспорно
се установиха няколко факта: - тъжителят и подсъдимите на описаната в тъжбата дата,
са били на ул.“Беласица“ в гр.Димитровград; - между тъжителя и подсъдимите е
възникнал конфликт; - след конфликта и физическо съприкосновение, същата вечер
тъжителят К. ***, а на следващия ден- и съдебен лекар.
С тези обстоятелства обаче се изчерпват безспорните
моменти, а за всички останали е налице единствено индиция, без ясни и необорими
доказателства. На първо място следва да се проследят свидетелските показания,
като трябва да се отбележи, че голяма част от тези показания са на свидетели,
които са възприели ставащото не от началото, а от определен по-късен момент,
друга част са от началото, но не до края.
Единственият свидетел, който заявява в показанията си, че е
наблюдавал ситуацията в цялост, е свидетелят П.П.. Същият заявява, че е стоял
на тротоара на ул.“Беласица“- в близост до фитнес-зала и кафене, като е
разговарял със св.Х.Б.- негова кума. Заявява също, че е видял как тъжителят К.
се е движел с велосипеда си по улицата, като разминавайки се с автомобила-
управляван от подс.В., го е изритал, загубил е равновесие при това си действие
и е паднал на земята. След което се изправил, приближил към вече спрелия автомобил,
заплюл водача му в лицето и се върнал, за да изтегли към велосипеда си зад
спрелия автомобил, когато бил достигнат от двамата подсъдими и последвало
съприкосновение с физически контакт, при който и тримата паднали заедно с
велосипеда на земята. Твърди, че по това време е дошъл и спрял движещ се по
същата улица лек автомобил.
Свидетелят П. е категоричен, че тъжителят К. е паднал от
велосипеда си в следствие на изритването с крак от негова страна на автомобила на
подс.В., като се ударил лошо при падането, в последствие е заплюл и нанесъл
удари по подс.В. и едва след като слязъл и подс.В.И., неочаквайки, че са двама
души в автомобила, взел да отстъпва. Категоричен е, че след като тъжителя с
двамата подсъдими са се сборичкали и са падали зад автомобила, в това време е
дошъл автомобила на св.Д. и св.Р..
Тези показания се подкрепят като цяло от показанията на св.Х.Б.,
която заявява, че стоейки на тротоара на ул.“Беласица“ пред собствените й фитнес-зала
и кафене, говорейки със св.П., е видяла как тъж.К. се движи с велосипеда си по
улицата и при разминаване с автомобила на подс.В., рита същия, губи равновесие,
пада на земята, а след изправянето си се движи. В последствие св.Б. влязла в
сградата, в която се намира кафенето, за да обслужи клиент и не видяла накъде
се насочва тъжителят. В последствие видяла поведението на тъжителя след
приключване на инцидента.
И двамата свидетели заявяват, че веднага след инцидента
тъж.К. се развикал, че е ограбен, пребит и да се извика полиция.
Проследявайки показанията на другите свидетели- очевидци,
се потвърждават част от описаните събития. Разминавания в тази описана
фактическа обстановка има при показанията на св.Х.Д.- водач на автомобила, пред
който е станал физическият конфликт между тримата. Същата заявява, че
автомобилът и велосипедистът са се движели пред нея, когато автомобилът е спрял
внезапно и от него са излезли двама мъже, които нанесли побой над
велосипедиста, който паднал на земята с велосипеда. Тези показания пресъздават
друга фактическа обстановка, при която всички се движат в една посока и
конфликта започва с внезапното спиране на преднодвижещият се автомобил,
излизането на двама мъже от него и събаряне на велосипедиста зад тях- без да се
посочва някаква причина или да е чут някакъв звук, ритник, възглас, подвикване
и т.н.
Показанията на св.П.Р., пътуваща в същия автомобил със св.Х.Д.,
обаче, се разминават с казаното от св.Д.. Според св.Р.:***, като двете бяхме с автомобил, като управляваше братовчедка ми. Тогава
видяхме някакви хора, които се гонеха- господинът, който е тук (тъжителя К.) и
един или двама човека, вече не си спомням, защото стана изведнъж, не го очаквах
пред колата такова нещо да се случи, беше целия в кръв, направо падна пред
колата. …Не съм възприела началото на конфликта им. Инцидентът вече е бил
започнал, когато ние пристигнахме с колата. Този човек (тъжителя К.) беше
окървавен. …Вдигнах глава, тъй като спряхме рязко и затова вдигнах главата си,
пред нас паднаха хора… Не си спомням да съм видяла удар, който да е нанесен
върху тялото на друг човек пред нас. Видях контакт между тези лица, нещо като
блъскане.“.
Въпреки обстоятелството, че св.Д. е била водач на лек
автомобил и би следвало вниманието й да е концентрирано към движението по пътя и
обектите наоколо, нейните показания се разминават с казаното както от св.П.,
св.Б., така и с казаното от пътуващата в същия автомобил св.Р.. На практика
единствено в показанията на св.Д. се твърди, че всички са се движели в една
посока и след като автомобилът пред нея рязко е спрял, са слезли двама мъже,
които са свалили велосипедиста и са му нанесли побой. Другите трима очевидци на
деянието заявяват по-различна обстановка, като показанията на св.П. се
потвърждават съобразно времето на възприемане на събитията, както от
показанията на св.Б., така и от показанията на св.Р.. А при тях не се съобщава
за рязко спиране на автомобила на подс.В. и слизане от автомобила без видима
причина за нанасяне на побой над нищо неподозиращия велосипедист. Липсва и
логика св.Д. да спре рязко, тъй като автомобилът пред нея спрял рязко. При така
описаната ситуация не е ясно къде се намирал велосипедистът, след като той би
следвало според показанията на св.Д., да е между двата автомобила, а в същото
време изтъкнатата причина за рязкото спиране, е спирането на предния автомобил.
В случая следва да се подчертае, че концентрацията на един
водач на МПС за пътната обстановка не може да се приравни и приеме за еднаква с
възможността за възприемане и още повече с пресъздаване на събития. На практика
тримата останали очевидци – св.П., св.Б. и св.Р. описват съвпадаща и без
съществени противоречия ситуация, докато описаната от четвъртия очевидец – св.Д.,
е в дисонанс с показанията на останалите трима- в някои от съществените моменти
от деянието.
Съдът прие за установено, че автомобилът- управляван от св.Д.
е дошъл на мястото не от самото начало на инцидента, а при неговият завършек.
За това говорят съвпадащите показания на тримата свидетели- очевидци, от които
двама находящи се на тротоара, а третият- пътуващ в автомобил.
От така описаните показания на тези свидетели не се
установи, че тъжителят К. е управлявал спокойно велосипеда си, когато
неочаквано за него и непредизвикано е бил нападнат от двамата подсъдими. Налице
са доказателства за действия от негова страна (на тъжителя), които са
предизвикали реакцията на двамата подсъдими. В какво обаче се състои реакцията
на подсъдимите. Съобразно показанията на разпитаните свидетели, същата не е
еднозначна- от събаряне от велосипеда и нанасяне на удари с ръце и крака, до
физически контакт без удари, само блъскане.
Така св.П. заявява в своите показания, че тъж.К. е изритал
в движение автомобила на подс.В., в следствие на което е загубил равновесие и е
паднал от велосипеда си- „..той се
катурна просто и падна на дясната си страна. Когато падаше с велосипеда той
падна доста лошо на улицата и се удари. .. Тази рана на главата му още тогава я
видях.“. Заявява също, че тъжителят К. е нанесъл удари по подс.В., а
последният му отвърнал, последвала намеса и на подс.И., сборичкване и падане на
тримата на земята. Св.П. не съобщава за конкретни удари по конкретни части от
тялото на тъжителя.
Св.Б. заявява, че не е видяла удари между участниците в
конфликта, тъй като по това време обслужвала клиент в кафенето.
Св.Р. заявява, че видяла мъже, които се гонили и се сбили
пред автомобила, в който пътувала. Заявява „Причината
да паднат беше, защото се биеха. Не мога да кажа имаха ли някакви предмети в
ръцете си. Не си спомням да съм видяла удар, който да е нанесен върху тялото на
друг човек пред нас. ...Когато го видях (тъжителя), той вече беше окървавен.“
.
Водачът на автомобила, в който е пътувала св.Р.- св.Д.,
заявява, че видяла как двамата подсъдими са надвесени над падналия на земята
тъжител и го бият с ръце и крака и доколкото виждала част от тялото на
тъжителя, видяла, че му нанасят удари по главата.
При обследването на тези свидетелски показания може да се
отбележи следното – единствено св.Х.Д. съобщава ясно за нанесени удари от
двамата подсъдими върху тъжителя, които тя възприела от мястото на водача в
автомобила й. Но също така заявява, че е виждала част от тялото на падналия на
земята тъжител. И заявява за нанесени удари по главата на тъжителя, не и по
други части на тялото му. В същото време са налице показания за това, че
тъжителят К. се е наранил още при падането си от велосипеда, след изритването
на автомобила- от показанията на св.П., които се подкрепят опосредствено и от
показанията на св.Р., която заявява, че когато са пристигнали на мястото и
мъжете са се гонили и сборичкали, тъжителят вече е бил окървавен. Следва да се
посочи, че липсват доказателства разкървавяването на главата на тъжителя да е
станало в следствие действия на подсъдимите, като преобладаващите показания са
за разкървавена глава още преди физическото съприкосновение с подсъдимите. Т.е.
тук възниква неяснота относно причиняването на телесно увреждане по главата на
тъжителя- от какви действия е причинено- падане от велосипед на терена или от
удари с ръце и крака, като заключението на вещото лице- съдебен лекар не
изключва и двете възможности. Категорични доказателства за механизма на
причиняването на телесните увреждания по главата на тъжителя обаче липсват,
налице са единствено вероятности. На следващо място, ако се проследят
констатираните от съдебния лекар на следващия ден наранявания по тялото на тъж.К.,
е видно, че са установени: разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания по лицето, охлузване и
кръвонасядания в тилната област на главата, кръвонасядания на двата крака, като
описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да
се получат при побой с палка и с ръце.
Уврежданията по главата, както бе отбелязано по-горе, са с
неустановен конкретен механизъм на причиняването им, доколкото е възможно да са
както от нанасяне на удари с ръце и крака, така при падане с причинена теренна
травма. Действително, налице е изявление на съдебния лекар в устните допълнения
към заключението за това, че част от нараняванията по лицето най-вероятно са
причинени при удар с ръка. Но тази вероятност не изключва по никакъв начин
възможността същите тези наранявания да са получени и при падане на терен,
отново според вещото лице.
А за останалите наранявания липсват конкретни
доказателства- нито един от свидетелите не съобщава ясно и недвусмислено за
удари по краката или по място- различно от главата. Още повече- вещото лице
заключава, че нанесените наранявания могат да бъдат причинени с ръце или с
палка- каквито данни е съобщил тъжителят, за каквато палка заявяват в
показанията си и полицейските служители А.Й. и М. Димитро- възприели това
обстоятелство също от оплакванията на тъжителя. Вещото лице дори е констатирало
при прегледа два успоредни контура по дясното бедро, разделени от
некръвонаседната ивица с размери 4/1,5см., като тези белези били характерни при
нанесен удар с цилиндричен предмет, какъвто е метална палка, съобщена от
тъжителя. Освен двамата полицейски служители, за удари с метална палка свидетелства
и св.Д.К.- живуща с тъжителя К.. Характерно за тези показания е обаче, че
възприятията на тези трима свидетели са в следствие на разказаното им от
тъжителя, а не лично и непосредствено възприети. И доколкото причиняването на
част от нараняванията са свързани с метална палка, то следва тази обективна
находка по тялото на тъжителя да бъде съпоставена със свидетелските показания
на останалите свидетели- очевидци. При тях обаче, никъде не се споменава за
какъвто и да било предмет, с който са били нанасяни удари от подсъдимите върху
тъжителя. Напротив- свидетелите П., Б., Р. и Д. заявяват, че не са виждали
подсъдимите да носят каквито и да било предмети, с които да нанасят удари по
тъжителя. Най-малкото, една метална палка в ръцете на подсъдимите би била
видяна от св.Р. и св.Д., пред които непосредствено се е развила ситуацията, при
която евентуално биха могли да бъдат нанесени удари и причинени наранявания.
Същите обаче изрично заявяват, че не са видели каквито и да било метални
предмети като палки, метални боксове и други подобни в ръцете на който и да
било от двамата подсъдими или в ръцете на тъжителя.
Т.е. налице е една телесна повреда, която тъжителят пресъздава
на други свидетели, констатирана е като обективна находка при прегледа от
съдебния лекар, но не се потвърди от нито един от четиримата очевидци на
инцидента. Житейски логически е подобен вид нараняване с две успоредни
кръвонасядания, говорещи за цилиндричен предмет, да бъде причинено и при
падането върху рамата на велосипеда, което звучи като най-вероятна възможност.
Но обстоятелството, че е представено от тъжителя като нанасяне на удари с
метална палка води до съмнения за неговото възприятие и описание на инцидента.
Тези съмнения се засилват и от друго установено обстоятелство- а именно, че
тъжителят К. е викал след инцидента, че са го ограбили и са му отнели парите и
мобилния телефон. В последствие се оказало, че нищо от така изброеното не отговаря
на истината, тъй като телефонът му бил забравен в заведение, а за парите не се
установило изобщо дали са били налични.
Или обобщено може да се каже, че са налице съвпадащи
показания на трима свидетели очевидци, разминаване в показанията на четвъртия очевидец,
наличието на установени телесни наранявания по тъжителя и липса на ясни и
категорични доказателства тези наранявания как и от кого са причинени- от
падането от велосипеда на терена, от побой с палка, от удари с ръце, от удари с
крака. Като следва да се поясни, че причиняването на лека телесна повреда за
разлика от причиняването на други телесни повреди, е престъпление, само ако
бъде извършено умишлено. Но до субективната страна на деянието не се достига,
доколкото липсва категорична установеност на обективната.
Съдът възприе и кредитира показанията на свидетелите П., Б.
и Р.- като непротиворечиви, взаимно подкрепени и допълващи се. Към тях частично
причислява и показанията на св.Хр.Д.- която пресъздава фактическа обстановка, която
не само не е подкрепена от останалите доказателства, но и напротив- в
противоречие със същите е. Поради което Съдът възприе и кредитира като
достоверни показанията на св.Хр.Д. единствено по отношение на обстоятелството
за неизползвани метални предмети при нанасяне на ударите. В останалата им част,
като противоречиви с останалите събрани доказателства съдът не възприе и не
кредитира като достоверни тези показания.
Показанията на останалите свидетели- полицейските служители
М.Д. и А.Й.- същите възпроизвеждат обстоятелства, които са възприели след като
е приключил инцидента и са отишли на място, където на практика не са установили
нещо различно от описаното по-горе, а са възприели пресъздаденото им от
тъжителя. Същественото при техните показания са постъпките, с които е известен
тъжителя и това, че същият е познат на органите на реда от години, както и
заявлението пред полицаите от тъжителя, че е бил бит с метална палка-
обстоятелство, което нито един от свидетелите-очевидци не потвърди. Въпреки, че
не носят съществена информация, която да е от значение за настоящото
производство, съдът възприе и кредитира техните показания- като достоверни. Като
такива възприе и показанията на св.Д.К.- живуща с тъжителя К., като и тук
следва да се поясни, че този свидетел не е възприела лично ставащото, а
единствено пресъздава разказаното й от тъжителя.
В заключение може да се посочи, че са налице основателни съмнения
за това как са получени описаните наранявания, от кого, като съобразно
правилото за тълкуване на всяко едно съмнение в полза на подсъдимия се стига до
извода за липса на ясна и категорична установеност за нанасяне на телесна
повреда от подсъдимите върху тъжителя. В случая обаче и без тази презумпция,
отново е налице тази неустановеност, тъй като преките доказателства от
свидетелите-очевидци не потвърждават еднозначно тезата на тъжителя, дори
напротив- трима от свидетелите-очевидци опровергават описаното в тъжбата.
Действително, в материалите от приложеното и прието като
доказателство по делото досъдебно производство, са налице данни за извършено
престъпление. Тези данни обаче се съдържат в протоколи за разпит на свидетели,
които в настоящото съдебно производство са в друго процесуално качество и
поради тази причина не могат да бъдат ценени и обсъждани. Още повече, по дела-
наказателни от частен характер, тежестта на доказване пада изцяло върху
тъжителя и неговия повереник и не може да се разчита на материали от досъдебно
производство, които не могат изцяло да се ценят, особено при промяна на
процесуалното качество на участващите.
В тази връзка изложената от тъжителя хипотеза за стеклите
се събития не само е сериозно разколебана, но се явява и неподкрепена от
доказателствата по делото.
Съдът не би могъл да постанови осъдителна присъда, тъй като
за да се достигне до такава, следва по безспорен и категоричен начин да е
установено описаното престъпление и участието на подсъдимите в него. В случая
са налице показанията на свидетели-очевидци, които оборват описаното в тъжбата,
дори и косвените доказателства не може да се каже, че подкрепят
обвинението.
В заключение може да се направи
единственият възможен правен извод от описаното по-горе, а той е, че в случая
не се доказа по безспорен и несъмнен начин точно двамата подсъдими да са
извършили описаното престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК на
посочената дата спрямо тъжителя К..
Предвид обстоятелството, че по наказателни дела от частен
характер, тежестта на обвинението пада изцяло върху частния тъжител, в случая
не се събраха категорични обстоятелства, които да ангажират наказателната
отговорност на подсъдимите и предвид императивната разпоредба на чл.303, ал.1
от НПК, която гласи, че осъдителна присъда не може да почива на предположения,
съдът призна двамата подсъдими за невиновни и ги оправда по така повдигнатото им
обвинение.
Гражданският
иск- предявен от тъжителя Б.К. против подс.В.В. и подс.В.И.- за обезщетение на
причинените от описаното престъпление неимуществени вреди, Съдът като
неоснователен отхвърли, доколкото с оглед описаното по-горе неустановяване и
недоказване на извършено престъпление от страна на подсъдимите, то същите не
дължат обезщетение на тъжителя, предвид и на липсата на установена
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимите и получените телесни
наранявания на тъжителя.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
