Р Е Ш Е Н И Е
№ 1056
10.01.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1144 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Д.С.Г. ***, против Ревизионен акт №Р-16002617008568-091-001/28.06.2018 г., потвърден с Решение №536/13.09.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при централно управление на Национална агенция за приходите.
Жалбоподателката намира обжалвания Ревизионен акт за незаконосъобразен, необоснован и неправилен. Излага съображения, че в хода на ревизията били допуснати съществени нарушения на предвидения в закона ред за установяване и документиране на факти и обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на публичните задължения за ревизирания субект, и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентиращи процедурата, която следвало да се спазва при извършването на ревизия. Твърди, че направените въз основа на събраните доказателства изводи от ревизиращия екип били необосновани и противоречали на разпоредби на материалния закон, в това число на дадените определения и разрешения по отношение на облагането на други доходи и по отношение на получени от ревизираното лице приходи с произход предоставени на заем парични средства. Органът по приходи не се бил съобразил с това, че в действащото в Република България законодателство липсвало нормативно закрепено задължение за физическите лица, каквото в случая се явявало ревизираното лице, да създават и съхраняват приходо- или разходо-оправдателни писмени документи, респ. да водят счетоводство, чрез което да отчитат получените от тях доходи и направените разходи в съответната календарна година. Предвид това, от страна на органа по приходите не било взето предвид, че непредставянето на приходо-оправдателни документи не можело да бъде тълкувано във вреда на ревизираното лице, а приходната администрация била длъжна да събере всички други относими доказателства за размера на получените от него приходи и извършените разходи. Необосновани били изводите, въз основа на които било прието, че получените от ревизираното лице парични средства под формата на заем от С. С. С., на основание сключения договор за заем от 06.04.2014 г., не следвало да се приемат като източник на приходи за него в ревизирания период. Направените от органа по приходите изводи, че няма достатъчно доказателства за реалното предаване на остатъка от сумата от 14 655,89 лева от заемодателя на заемателя, били необосновани и неправилни. Същите били в противоречие с материалния закон. Органът по приходите не отчел съществената разлика между съществуването и доказването на едно облигационно правоотношение в рамките на гражданското материално и процесуално право, и наличието и доказването на едно публично правно задължение за заплащане на данък в рамките на данъчното материално и процесуално право. Твърди се, че в настоящия случай не били налице факти, за установяването на които не е предвиден способ в ДОПК. Цитират се разпоредбите на чл.110, ал.2, чл.49, чл.57 и чл.56, ал.1 от ДОПК и се навежда съображение, че в случая следвало да се приеме, че са налице годни и валидно събрани в хода на ревизията доказателства, установяващи сочените от ревизираното лице факти и обстоятелства. Налице бил Договор за наем, който по смисъла на чл.57 от ДОПК следвало да се третира като писмено доказателство, служещо за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. Като доказателства по ревизионната преписка били приложени и обясненията на ревизираното лице. По повод на същите на третото лице, посочено от него като заемодател, била извършена насрещна проверка, при която то дало обяснения, в които потвърдило реалното предаване на заеманата сума. Твърди се, че нито специалният закон, във връзка с който била извършена ревизията – ЗДДФЛ, нито друг нормативен акт, изисквали съставянето на някакъв нарочен документ за установяването на факта на предаването на конкретна парична сума от заемодателя на заемополучателя. Установяването на факта на реалното предаване на паричната сума по договора за заем било напълно допустимо да се извърши посредством писмени обяснения на ревизираното лице като заемател и третото лице заемодател, доколкото в случая ставало въпрос за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисквал писмен документ, по смисъла на чл.57, ал.2, т.2, предл.последно от ДОПК. Събраните в хода на ревизионното производство доказателства, съобразно правилата за доказване, установени в ДОПК, налагали извода, че следвало да се приеме за установено, че ревизираното лице било получило сумата, предмет на договора за заем. Неправилно и необосновано органът по приходите приел, че е налице превишение на доходите спрямо разходите за финансовата 2011 г. със сумата от 36 354,10 лева единствено и само на базата на съпоставката между наличните в началото и края на периода парични средства по банковите сметки на ревизираното лице. В случая ревизиращият екип не направил какъвто и да е анализ на движението на паричните средства по отделните банкови сметки на физическото лице, респ. извършените трансфери на суми от една към друга негова банкова сметки.
Претендира се обжалваният Ревизионен акт, в потвърдената му с Решението част, да бъде отменен.
Ответникът, Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП“) – Пловдив, чрез процесуален представител, излага в писмени бележки становището, че обжалваният Ревизионен акт е законосъобразен и правилен, като моли жалбата да бъде отхвърлена.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (л.188) №Р-**********8568-020-001/07.12.2017 г., издадена от С. А. Г.– началник сектор, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, за извършване ревизия на Д.С.Г., с обхват задължения по: 1. Данък върху годишната основа по чл.17 от ЗДДФЛ; 2. ДОО – за самоосигуряващи се; 3. Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се и 4. Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, за периоди от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г.
Удостоверено е (л.184-185) връчването на заповедта по електронен път на 14.12.2017 г. на задължено лице Д.С.Г., на декларирана (л.187) от него електронна поща, заедно с Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №Р-16002617008568-040-001/11.12.2017 г. (л.170-171).
С последващи Заповеди за изменение на Заповед за възлагане на ревизия №Р-**********8568-020-002/13.03.2018 г. (л.180), връчена електронно (л.178) на 14.03.2018 г. и №Р-**********8568-020-003/13.04.2018 г. (л.175), връчена електронно (л.173) на 16.04.2018 г., срокът на завършване на ревизията е удължен до 14.05.2018 г.
По молба от Д.С.Г. от 29.12.2017 г. (л.165), с Решение №Р-**********8568-106-001/29.12.2017 г. (л.164), връчено електронно (л.162) на 30.12.2017 г., на основание чл.25 от ДОПК е продължен до 11.01.2018 г. срокът за представяне на документи и писмени обяснения, определен с Искането от 11.12.2017 г.
Под вх.№4408/14.02.2018 г. е постъпило писмено Обяснение (л.104-105) от Д.С.Г., с приложно копие от Нотариален акт (л.106), разпечатки (л.107-109) за получаваното от нея трудово възнаграждение като преподавател и разпечатки (л.110 и сл.) от банкови сметки. В Обяснението се сочи, че до 2014 г. жалбоподателката със съпруга си не притежават недвижими имоти или МПС. През 2014 година със заем от родителите ѝ придобиват недвижим имот в гр.Хасково, за който прилага Нотариален акт. Сочи се, че парите за покупката на имота (22 744 лв. и 14 600 лв.) постъпват по сметка на жалбоподателката в Пощенска банка на 07.04 и 09.04.2014 г. Жалбоподателката прилагала разпечатки на всички притежавани от нея банкови сметки, но не можела да даде обяснения за движението на паричните средства по банковите си сметки, защото с тях се занимавал съпругът ѝ Г. П. Г..
С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №Р-16002617008568-040-002/19.02.2018 г. (л.102), връчено електронно (л.100) на 24.02.2018 г., от Д.С.Г. са изискани допълнително документи, във връзка с установени притежавани от нея спестовен влог, банкови сметки, картова сметка и депозити. Под вх.№7451/19.03.2018 г. (л.67 гръб) са представени банкови документи (л.67-99).
В представената по делото ревизионна преписка се съдържат още: Договор за заем от 06.04.2014 г. (л.62-63), писмени Обяснения от К. Г.Г. (л.64), от К. А.Г. (л.65) и от Т. К. Г. (л.66), и други документи във връзка с извършваната ревизия.
Съставен е Ревизионен доклад (л.48 и сл.) №Р-16002617008568-092-001/28.05.2018 г., в който са изложени констатациите, че за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г. ревизираното лице Д.С.Г. е местно по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ, не е регистрирано като едноличен търговец и не е регистрирано по ЗДДС. Посочено е, че на основание чл.6, чл.12 и чл.14 от ЗЗДФЛ, същото е данъчно задължено за облагаемия си доход, получен през ревизираните периоди от източници в страната и чужбина. Ревизиращият екип е установил наличните парични средства по банкови сметки на ревизираното лице, притежаваните от лицето недвижими имущества и източници на доходи, като е посочил също, че на Д.Г. се извършва паралелна ревизия с тази на съпруга ѝ Г. Г..
При установяване на получените заеми и други специфични източници на средства от ревизираното лице за периода 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г., по т.6.1 от Ревизионния доклад е посочено, че в хода на ревизията е представен Договор за заем от 06.04.2014 г. между С. С. С. – заемодател и Д.С.Г. – заемополучател, според който заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 37 400,00 лева за срок до 06.04.2024 г. Посочено е, че при преглед на банковите извлечения в Пощенска банка се установило, че на 07.04.2014 г. по сметката на Д.Г. е постъпила сумата от 22 744.11 лв. с наредител С. С. С. и посочено основание „захранване на сметка”. Ревизиращият екип приема сумата от 22 744.11 лв. за предоставен заем от лицето С. С. С. на Д.Г., а останалата сума по Договора за заем, в размер на 14 655,89 лв. не се кредитира от ревизиращия екип по съображения, че съгласно чл.240 от ЗЗД договорът за заем е реален договор, а липсват доказателства за фактическото предаване на сумата, като задължителен елемент от фактическия състав на договора. Посочено е, че за получените парични средства са представени единствено заверени копия на договори, без документи за превод по банков път или разписки за получаване на сумата.
Въз основа на установените направени от лицето разходи за ревизирания период, и съпоставка на притежаваното имущество и направените разходи от него, с декларираните и/или получени от него доходи и парични средства за същи период, ревизиращият екип е установил несъответствие между имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице и получените доходи в размер на 36 354,10 лв. за 2011 година и в размер на 8 621,95 лв. за 2015 г. Приел е, че несъответствието не може да се квалифицира като явно и съществено по смисъла на чл.123, ал.1 от ДОПК. Определил е тези суми като доходи от други източници за съответните години, по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, на основание чл.17 от ЗДДФЛ е определил общата годишна данъчна основа за облагане и дължимия данък за довнасяна върху нея – 10% съгласно чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, както следва: за 2011 г. – 3 635,41 лв. и за 2015 г. – 862,20 лв., а също и лихвите върху тези суми, изчислени съответно за периодите от 01.05.2012 г. до 28.05.2018 г. и от 01.05.2016 г. до 28.05.2018 г. (датата на издаване на РД).
В
табличен вид към Ревизионния доклад е направено предложение за установяване на
задължения към същата дата с общо дължима сума 6 926,45 лв.
Ревизионният доклад, ведно с приложения към него, са връчени на ревизираното лице на 03.06.2018 г. чрез електронно съобщение, удостоверено (л.41 и сл.) по делото, като на лицето е указана възможността по чл.117, ал.5 от ДОПК да направи писмено възражение по доклада и представи доказателства в 14-дневен срок от връчването.
От С. А. Г.– на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К. П. Я.– на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт №Р-16002617008568-091-001/28.06.2018 г., с който се потвърждават констатациите, направени в Ревизионния доклад и определените при ревизията задължения по главници, както следва: по ЗДДФЛ – за 2011 г. дължим данък за довнасяне – 3 635,41 лв. и за 2015 г. дължим данък за довнасяне – 862,20 лв. Приложена е и (л.39) справка за дължими лихви от дата 28.06.2018 г.
Видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” (л.32-33), Ревизионният акт е връчен на задължено лице Д.С.Г. на 04.07.2018 г.
С жалба (л.21-25), подадена чрез куриерска фирма на 10.07.2018 г. (л.26) и постъпила под вх.№18431/11.07.2018 г. в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, Д.С.Г. обжалва Ревизионния акт на основание чл.152 от ДОПК пред Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив. С придружително писмо (л.20) от Директора на офис Пазарджик, жалбата, ведно с пълната административна преписка по издаването на акта е изпратена до Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив и видно от поставения щемпел с вх.№20-12-46, същите са постъпили в дирекцията на 19.07.2018 г. В жалбата се съдържат абсолютно идентични доводи, като в разглежданата в настоящото съдебно производство жалба.
С Решение по жалба срещу ревизионен акт №536/13.09.2018 г. (л.17-19) Директорът на Дирекция „ОДОП” – Пловдив се произнася по жабата на Д.С.Г., като на основание чл.155, ал.2 от ДОПК потвърждава Ревизионен акт №Р-16002617008568-091-001/28.06.2018 г. за установените задължения за данък по ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 3 635,41 лв. и за 2015 г. в размер на 862,20 лв. и съответно лихви в размер на 2 278,58 лв. и 189,00 лв.
Решението е изпратено до адресата си с придружително писмо (л.16), и видно от представената (л.15) Разписка е получено от Д.С.Г. срещу подпис н 01.11.2018 г.
Жалбата срещу Ревизионния акт е подадена на 13.11.2018 г., видно от товарителницата (л.12) на куриерската фирма за приемането ѝ.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК срок, срещу Ревизионен акт, обжалван изцяло в предвидения за това срок пред компетентния в приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността, законосъобразността и обосноваността на обжалвания ревизионен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, счита жалбата за неоснователна.
Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112, ал.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК орган по приходите, видно от приложената по делото (л.338-340) Заповед №РД-09-1/03.01.2017 г., издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК от Директора на ТД на НАП Пловдив, с която на органа, издал Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002617008568-020-001/07.12.2017 г. и изброените по-горе Заповеди за изменение на ЗВР, са били делегирани надлежни правомощия за това.
Ревизионен доклад №Р-16002617008568-092-001 е съставен от определения със ЗВР ревизиращи орган на 28.05.2018 г., при спазване предвидения в чл.117 от ДОПК 14-дневен срок, считано от посочения в ЗИЗВР №Р-16002617008568-020-003/13.04.2018 г. срокът на завършване на ревизията – до 14.05.2018 г., като Ревизионният доклад има предписаното в чл.117, ал.2 от ДОПК съдържание. В съответствие с изискването на чл.117, ал.4 и ал.5 от ДОПК, Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 03.06.2018 г. и на същото е предоставена възможност да направи писмено възражение.
Процесният Ревизионен акт е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, на 28.06.2018 г., т.е. в 14-дневен срок от изтичането на срока за подаване на възражение, съобразно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, като Ревизионният акт е в писмена форма и с определеното в чл.120, ал.1 от ДОПК съдържание.
Данъчният
субект е обжалвал Ревизионния акт по реда на Глава осемнадесета от ДОПК пред
Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив към Централно управление на НАП, който при
спазване на срока по чл.155, ал.1 от ДОПК (60-дневен от изтичането на 7-дневен
срок от получаването на жалба с вх.№18431/11.07.2018 г.) се е произнесъл с
Решение №536/13.09.2018 г., с което е потвърдил Ревизионния акт.
Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган, при спазване установената процедура и властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма. Не се установява в хода на ревизионното производство да са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби по издаването на Ревизионния акт, както и не са налице основания за нищожност на същия.
С Ревизионния акт са определени задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на данъчния субект Д.С.Г..
За 2011 г., в резултат на изложените в РД констатации е установено, че лицето е получило доходи, попадащи в обхвата на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Ревизиращият екип е определил Годишна данъчна основа за доходи по чл.35 от ЗДДФЛ – 36354,10 лв.; Сума от годишните данъчни основи по чл.17 от ЗДДФЛ – 36354,10 лв.; Обща годишна данъчна основа – 36354,10 лв.; Данък върху общата годишна данъчна основа – 3 635,41 лв. и Дължим данък за довнасяне – 3 635,41 лв., като на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения в законоустановения срок по чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ данък се дължи лихва в размер на 2278,58 лв.
За 2015 г., в резултат на изложените в РД констатации е
установено, че лицето е получило доходи, попадащи в обхвата на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Ревизиращият екип е определил Годишна данъчна основа за доходи по чл.35
от ЗДДФЛ – 8 621,95
лв.; Облагаем доход от трудови правоотношения – 11 267,77 лв.; Удържани
задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО – 1536,77 лв.; Годишна
данъчна основа на доходи от трудови правоотношения – 9 731,00 лв.; Авансово
удържан през годината данък от работодателя по реда на чл.42/49 от ЗДДФЛ –
973,10 лв.; Сума от годишните
данъчни основи по чл.17 от ЗДДФЛ – 18 352,95 лв.; Обща годишна данъчна основа – 18
352,95 лв.; Данък върху общата
годишна данъчна основа – 1 835,30 лв.; Данъци подлежащи на приспадане от данъка върху общата
годишна данъчна основа – 973,10 лв. и Дължим данък за довнасяне – 862,20 лв., като на основание чл.175 от ДОПК, във
връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения в законоустановения срок по чл.67, ал.4
от ЗДДФЛ данък се дължи лихва в размер на 189,00 лв.
С Ревизионния акт се потвърждават констатациите, направени в Ревизионния доклад, включително тези по т.6.1 от същия – че в хода на ревизията е представен Договор за заем от 06.04.2014 г. между С. С. С. – заемодател и Д.С.Г. – заемополучател, според който заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 37 400,00 лева за срок до 06.04.2024 г., а при преглед на банковите извлечения в Пощенска банка е установено, че на 07.04.2014 г. по сметката на Д.Г. е постъпила сумата от 22 744,11 лв. с наредител С. С. С. и посочено основание „захранване на сметка”. Ревизиращият екип е приел сумата от 22 744,11 лв. за предоставен заем от лицето С. С. С. на Д.Г., а останалата сума по Договора за заем, в размер на 14 655,89 лв. не е кредитирана от ревизиращия екип по съображения, че съгласно чл.240 от ЗЗД договорът за заем е реален договор, а липсват доказателства за фактическото предаване на сумата, като задължителен елемент от фактическия състав на договора. В Ревизионния доклад е посочено също, че за получените парични средства са представени единствено заверени копия на договори, без документи за превод по банков път или разписки за получаване на сумата.
По делото е наличен (л.62) обсъденият от ревизиращите органи Договор за заем, в който е вписано, че е сключен на 06.04.2014 г. в гр.Хасково между С. С. С. – заемодател, от една страна, и от друга страна Д.С.Г. – наричана заемател. Според чл.1 от Договора заемодателят предава в собственост на заемателя сумата 37 400 лева за срок до 06.04.2024 г., като след изтичането на посочения срок заемателят е задължен да върне даденото. Според чл.2, ал1 от Договора, заемодателят се задължава да предоставя на заемателя сумата по чл.1 в срок до 10.04.2014 г., сумата ще се предостави на две части чрез банков превод по сметка на заемателя. Видно е, че в така представения Договор има положен подпис само за „заемодател“, а подпис от заемателя няма положен.
Жалбоподателката не оспорва, че освен банковите извлечения за постъпила на 07.04.2014 г. по сметката на Д.С.Г. в Пощенска банка сума от 22 744,11 лв. с наредител С. С. С., няма събрани други писмени доказателства относно извършването на други банкови преводи от страна на заемодателя по сметка на заемателя, или други писмени доказателства (разписки) за реално предаване на сумата над 22 744,11 лв. – т.е. 14 655,89 лв. до посочения в Договора размер от 37 400 лв.
Изложените в жалбата доводи са единствено в насока, че направените въз основа на събраните доказателства изводи от ревизиращия екип били необосновани и противоречали на разпоредби на материалния закон по отношение на получени от ревизираното лице приходи с произход предоставени на заем парични средства. Необосновани били изводите, че получените от ревизираното лице парични средства под формата на заем от С. С. С., на основание сключения договор за заем от 06.04.2014 г., не следвало да се приемат като източник на приходи за него в ревизирания период. Оспорващата твърди, че непредставянето на приходо-оправдателни документи не можело да бъде тълкувано в нейна вреда, а приходната администрация била длъжна да събере всички други относими доказателства за размера на получените от нея приходи и извършените разходи. Установяването на факта на реалното предаване на паричната сума по договора за заем било напълно допустимо да се извърши посредством писмени обяснения на ревизираното лице като заемател и третото лице заемодател, доколкото в случая ставало въпрос за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисквал писмен документ, по смисъла на чл.57, ал.2, т.2, предл.последно от ДОПК.
Тези възражения на оспорващия съдът намира за неоснователни. Идентични възражения са били направени и при обжалването на Ревизионния акт по административен ред и са получили мотивиран отговор в Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, в което са развити съображения, че като частни свидетелстващи документи договорите се ползват с формална, но не и материална доказателствена сила, поради което представеният договор без нотариална заверка или достоверна дата не доказва достоверно, че на посочената в него дата сделката е била извършена и че посочената в него сума е била предоставена на жалбоподателката на посочената дата.
Споделя се от настоящия състав заключението, че от събраните по време на ревизионното производство доказателства не може да се направи извода, че сумите по разглеждания договор за заем реално са били предоставени в пълен размер на жалбоподателката.
В тази връзка представеният пред ревизиращия орган Договор за заем от 06.04.2014 г. следва да бъде преценен с оглед разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, според която с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Правната доктрина разглежда договора за заем на парични средства като неформална двустранна правна сделка, при която парите преминават в собственост на заемателя, като му се предават за потребление, срещу едностранното задължение от негова страна да ги върне на заемателя. Независимо от липсата на законоустановено изискване относно формата на тази правна сделка, като основание за нейната действителност, доколкото договорът за заем е реален договор, то следва да бъде доказано и реалното предаване на сумата между страните чрез надлежни доказателства. В процесния случай писмени доказателства за предоставянето на заемателя Д.С.Г. на част от сумата, предмет на чл.1 от Договора от 06.04.2014 г., а именно на 14 655,89 лв., не са представени нито пред ревизиращия орган, нито пред съда. При изричната уговорка, че сумата по чл.1 от Договора ще се предостави на две части чрез банков превод по сметка на заемателя, надлежни доказателства за предоставянето бихи били именно писмени доказателства относно извършен банков превод, каквито не са ангажирани от страна на жалбоподателката по време на ревизионното производство. С оглед твърденията в жалбата, че по ревизионната преписка са приложени обясненията на ревизираното лице и дадените от трето лице – заемодател обяснения по повод на извършена насрещна проверка, ответникът беше изрично задължен да представи тези доказателства по делото, или липсата им да бъде надлежно удостоверена. В допълнително постъпилите с молба вх.№5079/06.08.2019 г. от ответника документи (л.222-325) не се съдържат обяснения на ревизираното лице във връзка със спорната сума от 14 655,89 лв., нито обяснения от сочения за заемодател С. С. С. за потвърждаване реалното предаване на този размер заемана сума. Изрично в молба вх.№6101/07.10.2019 г. (л.337) от пълномощника на ответника по делото е удостоверено, че в хода на ревизионното производство на Д.С.Г., завършило с издаването на процесния Ревизионен акт, както и в хода на ревизионните производства на съпруга ѝ Г. П. Г., не са извършвани насрещни проверки и не са събрани писмени доказателства от С. С. С. във връзка с представения договор за заем от 06.04.2014 г.
Така изложеното води на извода, че органите по приходите са разгледали всички събрани в хода на ревизията документи, които са дали основание да бъде формирано заключението, че няма доказателства сумата над 22 744,11 лв., до посочения в Договора за заем от 06.04.2014 г. размер от 37 400 лв. – т.е. 14 655,89 лв., е станала собственост на ревизираното лице (в посочения в договора срок до 10.04.2014 г. или в друг момент), при което същата правилно не е зачетена при изчисляване годишната данъчна основа на доходите по чл.35 от ЗДДФЛ на ревизираното лице като получен заем от трето лице. Следва да се посочи, че доказателства, опровергаващи този извод, не бяха ангажирани от жалбоподателката и в настоящото производство. Спорният по делото въпрос за действителното получаване на сумата под формата на заем от С. С. С. не беше доказан по категоричен начин, при доказателствена тежест за жалбоподателката, която претендира права от този факт. Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателката не оспорва останалите установени от ревизиращия орган факти, а получаването на въпросната сума през 2014 г. (съгласно уговорката в Договора от 06.04.2014 г.) от една страна не би оказало влияние върху установените с Ревизионния акт размери на обща годишна данъчна основа и изчислен дължим данък за довнасяне по ЗДДФЛ за 2011 г., а от друга – за 2014 година в хода на ревизията не са установени доходи, подлежащи на деклариране и облагане по реда на чл.48 от ЗДДФЛ.
Предвид изложените съображения и наличните
по делото доказателства, съдът
намира, че обжалваният Ревизионен
акт №Р-16002617008568-091-001/28.06.2018
г. е законосъобразен,
не страда от
визираните в жалбата пороци и оспорването му следва да бъде
отхвърлено като неоснователно.
Съобразно изхода на спора,
основателно е своевременно направеното
от страна на ответника искане
за присъждане на разноски за осъщественото процесуално представителство. На основание чл.161, ал.1 от ДОПК, във връзка с Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 545 (петстотин четиридесет и пет) лева.
Водим от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.Г. ***, против Ревизионен акт №Р-16002617008568-091-001/28.06.2018 г., потвърден с Решение №536/13.09.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Д.С.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 545 (петстотин четиридесет и пет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: